Р Е
Ш Е Н
И Е
№25
гр. Силистра, 16 февруари 2017
година
Силистренският районен съд, гражданска колегия в публично заседание на седемнадесети
януари през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБА КАРАГЕОРГИЕВА
СЕКРЕТАР:НАДЯ Г.
като разгледа докладваното от районния съдия гр. д. № 1166 по описа на съда
за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
ИЩЕЦЪТ – ЗАД “Б. В. И. Г.”- гр.С., с ЕИК =========, представляван от Изпълнителните директори Р…… и Кр…., чрез адв.К.Х., моли
съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата
от 2564.33 лева, представляваща
заплатено застрахователно обезщетение по застрахователна полица №
4705130630000009/10.04.2013г. сключена със Ф.И.И. за застраховка “Каско”, за
причинени от ответника имуществени вреди на застрахования, на 29.08.2013г. по
път ІІІ-2077, района на км 12+650, заедно със законната лихва, считано от
датата на предявяване на иска- 08.08.2016г. до окончателното изплащане на
задължението. Претендира и разноските си по делото.
Твърди, че е заплатил на застрахованото лице сумата от
2 564.33 лева и на основание чл.213,ал.1 от КЗ, встъпва в правата на
увреденото лице спрямо прекия причинител - в случая това е ответника, който не
е изпълнил вмененото му в чл.30 от Закона за пътищата /ЗП/, чл.48,т.1б”а” от
ППЗП, задължение да осъществява дейности по изграждането и ремонта и
поддържането на републиканските пътища. Относно легитимацията на ответника и
конкретните му задължения по поддръжката се позовава и на разпоредбите на
Наредба № РД-01-20-19/12.11.2012г. за поддържане и текущ ремонт на пътищата
/чл.3,ал.1,т.1 и чл.10,ал.3,т.18/. В следствие неизпълнение на задълженията за
поддръжка се е стигнало до ПТП на 29.08.2013г., тъй като тревна растителност и
надвиснали над пътното платно клони, които не са обозначени като препятствие,
са ограничили видимостта и възможността за нормално движение, стеснявайки
ширината на пътното платно.
ОТВЕТНИКЪТ АГЕНЦИЯ “П.И.”- със седалище гр.С., с ЕИК……….,
представляван от Л.Л.,чрез упълномощения И.И. и преупълномощената от него П.К.,
е подал отговор в срока по чл.131 от ГПК. Оспорва предявения иск като
недопустим,недоказан и неоснователен. В случай, че не се възприемат тези
възражения, моли съда да има пред вид наличието на съпричиняване на вредите от
страна на лицата, участващи в ПТП, а именно неспазване на правилата за
разминаване, регламентирани в чл.44,ал.2 от ЗДвП, във връзка с 92,ал.1 от ППЗДвП.
Оспорва вида на повредите, съответно размера на претенцията, както и
валидността на договора за застраховка- предвид липсата на доказателства за
заплащането на разсрочените вноски по застрахователната премия.
След представяне на съответните доказателства от страна
на ищеца в съдебно заседание, възраженията във връзка с валидността на договора
не се поддържат.
Пред вид на това счита, че ищецът е извършил плащането
без основание и на собствен риск, поради което не са налице основания за
регресна отговорност спрямо Агенцията.
По тези съображения, моли съда да отхвърли претенцията на
ищеца като недоказана и неоснователна и да му се присъдят направените по делото
разноски.
СЪДЪТ, като прецени представените от ищеца писмени
доказателства, прие за установено следното:
Предявен е иск с правно основание чл.213, ал.1 от Кодекса
за застраховането /КЗ отм./, във връзка с чл.45 от ЗЗД и акцесорен иск по чл.86
от ЗЗД.
Представените от ищеца писмени доказателства установяват
следните факти:
1.На 17.04.2013г.между ЗК“Б. В. И. Г.” и ”К.”ЕООД е
сключен Договор за имуществена застраховка Каско /л.7 по делото-
застрахователна полица № 4705130630000009/ за лек автомобил Тойота Авенсис, с
рег.№ СС6226 РВ; В срока на договора автомобилът е продаден на Б. Ф.И. /факт,
който се установява с добавък 3/л.8/.
2. В срока на действие на договора, на 29.08.2013г., е
настъпило застрахователно събитие, а именно- пътно транспортно произшествие /копие от Протокол
за ПТП-л.6 по делото/;
3.Ищецът е заплатил на “Червена зона 13”ЕООД, фирмата
отстранила щетите от ПТП, сумата 2546.33 лева/ Кредитен превод от 04.12.2013г./
л.9/
В цитирания протокол и от
показанията на свидетелите Ф.И.И. /управлявал лекия автомобил/ и Г.Д.В.
/полицаят, посетил местопризшествието/ се установи, че причината за
пътно-транспортното произшествие са надвисналите над пътното платно клони и
храсти. По думите на свидетеля Г.В., лентата за движение е била почти затворена
от надвиснали клони от дърветата, а отсрещната лента е обрасла с трева и
храсти- и двете ленти на платното са били почти затворени. В стремежа си да
избегне тези препятствия по пътя товарният автомобил е преминал в насрещното
платно и така е причинил щетите по автомобила на Б.И., управляван от Ф.И.. Вида на щетите е
констатиран в Протокола за ПТП и в последствие и от назначената от съда
съдебно-техническа експертиза.
Със заплащането на застрахователното обезщетение,
застрахователят се суброгира в правата на увреденото лице срещу причинителя на
щетата. В случая съдът изцяло споделя доводите на ищеца, че причина за ПТП е
неизпълнение от страна на ответника на задълженията, възложени му от чл.30 от
Закона за пътищата /ЗП/. Съгласно тази разпоредба, Агенция П.И. осъществява
дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища. Дейностите
по текущо поддържане на пътищата са регламентирани в чл.10 от Наредба №
РД-02-20-19 от 12.11.2012г. за поддържане и текущ ремонт на пътищата, издадена
от министъра на регионалното развитие и благоустройство. В т.18 от ал.3 на тази
разпоредба изрично е записано, че към тези задължения спада поддържането на
крайпътните насаждения, включително и оформяне на короните на дърветата.
Следователно, неправомерното поведение на ответника е
станало причина за ПТП, съответно за вредите, претърпени от застрахованото лице
и застрахователя, който е следвало да му заплати дължимото обезщетение.
Възраженията
на ответника за съпричиняване на вредите от страна на участниците в ПТП-то не
бяха подкрепени с доказателства. Няма данни на водачите на МПС да са съставени
актове за нарушение на ЗДвП. Това дава основания на съда да приеме, че не е
констатирано тяхно виновно поведение, съответно, то не е санкционирано и следователно,
не може да се приеме съпричиняване от тяхна страна на вредоносния резултат.
Предвид
на това, съдът счита за основателна претенцията на ищеца за заплащане на
вредите, причинени му от ответника, съвпадащи по размер с размера на
заплатеното обезщетение- 2564.33 лева.
Съдът
споделя възраженията на ищеца относно начина на изчисление на размера на
щетите, използван от вещото лице. Действително, неправилно е да се използва
коефициент за овехтяване, тъй като той е инкорпориран в самата застрахователна
стойност. В този смисъл е и съдебната практика /Решение № 6/02.02.2011г. на ВКС
по т.д.№ 293/2010г. и цитираното от ищеца в писмените бележки, решение/. При
изчисления без прилагането на този коефициент, дължимата сума е 2837.20 лева.
Тъй като не е налице изменение на размера на иска, съдът го уважава в
предявения размер.
Изложените
от ответника доводи за недължимост на сумата, свързани с липсата на подадено
заявление за заплащане на щетата, с липсата на оглед, са правно ирелевантни за
спора. Тези доводи се навеждат едва в писмените бележки, поради което и ищецът
не е сочил доказателства в тази насока. А и тези обстоятелства касаят
вътрешните отношения между застраховател и застрахован, но не оказват влияние
на основателността на претенцията.
Неоснователни
са възраженията за неизяснена фактическа обстановка, като се визира, че в
исковата молба е записано, че другият участник в ПТП-то е лек автомобил
„Мерцедес“, а в действителност е тежкотоварен автомобил. Това ищецът обясни с
допусната техническа грешка в исковата молба, която той отстрани в съдебно
заседание.
Без
значение е описанието на вредите по автомобила, направено във фактурата.
Техният вид и размер беше установен от вещото лице
По
тези съображения, съдът уважава иска в предявения размер -2564.33 лева, заедно
със законната лихва, считано от 08.08.2016г.- датата на предявяване на иска
пред съда- до окончателното изплащане на задължението.
Предвид
изхода на делото ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото
разноски, които са в размер на 808.24 лева.
Мотивиран от тези съображения, СРС
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Агенция “П.И.” с ЕИК………., гр. С., да
заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО “Б. В. И. Г.” АД, ЕИК: ………, със
седалище и адрес на управление: гр. С., сумата
от 2 564.33 /две хиляди петстотин шестдесет и четири лв. и 33 ст. / лева, представляваща вреда, вследствие заплатено застрахователно обезщетение по
застрахователна полица № 4705130630000009 / 10.04.2013г. за застраховка
“Каско”, за причинени имуществени вреди
на застрахования- Бюлент Ф.И., на 29.08.2013г. по път ІІІ-2077, района на км
12+650, заедно със законната лихва, считано от 08.08.2016г. до окончателното
изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Агенция
“П.И.” с ЕИК:*********, гр. С., да
заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО “Б. В. И. Г.” АД, ЕИК: ………,
със седалище и адрес на управление: гр. С., сумата от 808.24 / осемстотин и осем лв. и 24 ст. / лева, представляваща
разноски по гр. д. № 1166 /
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Окръжен съд-Силистра, в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Л.Карагеоргиева/