МОТИВИ към НОХД 691/10г.

 

 

Производството е образувано въз основа на внесен обвинителен акт.

                   Обвинението е против:

І.  В. *** за това, че на 08.11.2009 г., в с. Црънча, обл. Пазарджишка, като извършител, по време на футболен мач между ФК „Бенковски 2006” –с. Црънча и ФК „Кале-09”-с. Нова Махала, в съучастие с Б.Х.А., А. Г. *** и Г.К.Т. ***- и тримата като съизвършители, чрез нанасяне на удари в областта на лицето и краката, е причинил лека телесна повреда на А.Г. ***, в качеството му на длъжностно лице– футболен съдия от БФС, при изпълнение на функцията му, изразяваща се в кръвонасядане и охлузване  по лигавицата на горната устна и охлузване по дясната подбедрица, причинили му болка, като деянието е извършено по хулигански подбуди – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 1 и т. 12, във вр. с чл. 130, ал. 2, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.

ІІ. Б.Х. *** това, че на 08.11.2009 г., в с. Црънча, обл. Пазарджишка, като извършител, по време на футболен мач между ФК „Бенковски 2006” –с. Црънча и ФК „Кале-09”-с. Нова Махала, в съучастие с В.С.П., Анел Г. *** и Г.К.Т. ***- и тримата като съизвършители, чрез нанасяне на удари в областта на лицето и краката, е причинил лека телесна повреда на А.Г. ***, в качеството му на длъжностно лице– футболен съдия от БФС, при изпълнение на функцията му, изразяваща се в кръвонасядане и охлузване  по лигавицата на горната устна, и охлузване по дясната подбедрица, причинили му болка, като деянието е извършено по хулигански подбуди – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 1 и т. 12, във вр. с чл. 130, ал. 2, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.

 

ІІІ.А.Г. *** за това, че на 08.11.2009 г., в с. Црънча, обл. Пазарджишка, като извършител, по време на футболен мач между ФК „Бенковски 2006” –с. Црънча и ФК „Кале-09”-с. Нова Махала, в съучастие с В.С.П., Б.Х. *** и Г.К.Т. ***- и тримата като съизвършители, чрез нанасяне на удари в областта на лицето и краката, е причинил лека телесна повреда на А.Г. ***, в качеството му на длъжностно лице– футболен съдия от БФС, при изпълнение на функцията му, изразяваща се в кръвонасядане и охлузване  по лигавицата на горната устна и охлузване по дясната подбедрица, причинили му болка, като деянието е извършено по хулигански подбуди – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 1 и т. 12, във вр. с чл. 130, ал. 2, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.

ІV. Г.К.Т. *** за това, че на 08.11.2009 г., в с. Црънча, обл. Пазарджишка, като извършител, по време на футболен мач между ФК „Бенковски 2006” –с. Црънча и ФК „Кале-09”-с. Нова Махала, в съучастие с В.С.П., Б.Х.А. и А.Г. ***, като съизвършители, чрез нанасяне на удари в областта на лицето и краката, е причинил лека телесна повреда на А.Г. ***, в качеството му на длъжностно лице– футболен съдия от БФС, при изпълнение на функцията му, изразяваща се в кръвонасядане и охлузване  по лигавицата на горната устна и охлузване по дясната подбедрица, причинили му болка, като деянието е извършено по хулигански подбуди – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 1 и т. 12, във вр. с чл. 130, ал. 2, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.

    Приет за съвместно разглеждане в настоящия наказателен процес бе граждански иск за сума м размер на 8000 лв. от пострадалия С. солидано против четиримата подсъдимия като обезщетение за причинените му неимуществени вреди в резултат на инкриминираното престъпно деяние.

Като граждански ищец и частен обвинител по делото бе конституиран пострадалия С..

В съдебно заседание обвинението си поддържа от представителя на Районна прокуратура Пазарджик, който пледира за осъдителна присъда, признаване на подсъдимите за виновни, като на П. се наложи наказание според предвиденото в закона, а на останалите трима- се замени с административно наказание – глоба поради наличие на предпоставки за приложение на института за освобождаване от наказателна отговорност.  на  

Защитникът на подсъдимите Т., А. и П. твърди, че авторството на подсъдимите не е доказано и настоява за оправдаването им.  

Аналогично е искането и соченото за него основание от сл. Защитник на подс. Т.. 

Подсъдимите Т., П. и А. не се признават за виновни.

Районният съд, като обсъди и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл.301 НПК, ръководейки се от закона и по вътрешно убеждение, прие за установено следното:

          Пострадалият – св. А.Г. *** завършил курс за футболни съдии в гр. Пловдив през 2006 г., а от 2008 г. е футболен съдия към БФС-Пазарджик.

На 08.11.2009 г., с назначително писмо № 320/08.11.2009 г. на БФС-Пазарджик С. бил назначен за главен съдия на футболна среща  между ФК „Бенковски 2006”-с. Црънча и ФК „Кале 09”-с. Нова Махала, проведена в с. Црънча. За помощник-съдии били назначени св. Л.Н. и св. Л.С. ***, а за делегат – И.Ч. ***. Председател на постоянно действащия орган – съдийска комисия към ОС на БФС Пазарджик е св. К.. 

          В отбора на ФК ”Бенковски 2006” за срещата с „Кале 09”  били включени  А.Г.Т., с № 8 , В.С.П., с № 9, Г.К.Т., с № 13 и обв. Б.Х.А. .

          В 52-рата минута и вече през второто полувреме от срещата  главният съдия – св. С. отсъдил дузпа в полза на ФК „Кале 09”, тъй като играч от този клуб бил фаулиран в наказателното поле на ФК „Бенковски 2006”, от техен играч № 9 – обв. В.П..

          След отсъждането на дузпата, последвал бурен протест от страна на играчите от ФК „Бенковски 2006”. Същите заобиколили св. С. и започнали да се разправят с него. Подс.А. – футболист № 14  ударил св. С. с юмрук няколко пъти в областта на лицето , при което горната устна се разцепила и потекла кръв. Подс. А. Тилев ритал няколко пъти С. и му разранил десния крак под коляното , след което му нанесъл удар в тила. Подс. Г. Т., който играл с № 13 също го ритал пострадалия, като му нанесъл и удари в лицето. Удари в лицето били нанесени и от  подс. Васил Пеев.

           Ситуацията се развила в рамките на около 30-40 секунди, като св. С. успял да се отскубне от нападателите и да отиде до страничната линия на игрището. Срещата била прекратена и малко по-късно тримата съдии били ескортирани от полицаите извън с. Цранча и се прибрали в гр. Пазарджик.

След инцидента пострадалия бил отведен от св. Камберов до Кабинета по спешна медицина при МБАЛ Пазарджик, където му е оказана първа помощ, а на следващия ден 09.11.09г. посетил и Отделението по съдебна медицина към УМБАЛ „ Св. Георги” Пловдив, където му е издадено СМУ , в което са отразени и обективираните пред съдебния лекар находки кръвонасядане с червеникав цвят по лигавицата на горната устна към десния устен ъгъл с размери1 х 1 см. и охлузване в средата на това кръвонасядане с дължина 4-5 мм, покрито с белезникаво налепче; охлузване, с размери 6х2 см, което е покрито с червеникава тънка коричка, под нивото на останалата кожа, по предната повърхност на дясната подбедрица в средната трета.

          Горните  факти съдът възприе въз основа на внимателен и  задълбочен анализ на събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства.  Последните , формално,  позволяват  структуриране в две групи с оглед твърденията относно участие  на подсъдимите  във физическа саморазправа с пострадалия.  Самите подсъдими  с изключение на отсъстващия от съдебния процес  Т. ,  отричат да са взимали участие във физически действия в резултат на които да е бил увреден пострадалия Славов.  Обясненията са потвърдени  от показанията на  св. А. и частично тези на св. Т..  Съдът не възприе  визираните гласни доказателства . На първо място обясненията на подсъдимите  са ярък израз на защитна позиция , не възпроизвеждат реално  настъпили факти.  Така подсъдимият П. отрича в обясненията си  сам той  и  останалите трима подсъдими да са нанасяли удари, като  футболисти на  ФК Бенковски 2006  на ръководещия   главен съдия на мача – гл.съдия С..  Наред с останалите подсъдими А. и Т. заявява, че в резултат на  неправомерно  отсъдена  от съдията дузпа за противния отбор,  около съдията е имало стълпотворение на  играчи от ФК Б., които само словесно са изразявали негодуванието от  несправедливото съдийско отсъждане. Нещо повече  и тримата подсъдими тилев, А. П. твърдят1, че не са забелязали въобще някой да е нанасял удари на главния съдия.  Тези им обяснения са подрепени от показанията на св. А.,***, присъствал е лично на футболната среща  и отрича  да е имало посегателства  върху главния съдия на срещата . Неговите твърдения са аналогични с тези на подсъдимите – а именно , че е имало единствено саморазправа  с главния съдия по време  отсъдената дузпа през второто полувреме на мача. Показанията на св. Д.  частично също потвърждават обясненията на подсъдимите , с които последните отричат да са автори на физическа агресия против пострадалия . Показанията на св. Д. обаче визират вътрешно противоречие , тъй като първоначалното му поведение са били , че играчите от отбора на подсъдимите са  заобиколили съдията „ сбутали го и това било „, като  Д. не може да посочи и персонифицира , кои от играчите са бутали съдията  обобщавайки „целият отбор се изреди”. В хода на разпита си обаче  св.Д. твърди, че може  някой да е бутнал съдията , но той лично не бил видял. Именно поради тези драстични противоречия в показанията на св. Добрев съдът прие същите за недостоверни, а наред  с тях и всички гласни доказателства, които са  депозирани единствено сцел да оневинят подсъдимите.

          Участието на последните в инкриминираната престъпна ситуация по време , място, начин и обект  е най-последователно и детайлно илюстрирано в показанията на пострадалия С..  Сам жертва на инкриминираното нападение , С. е имал непосредствени впечатления от своите нападатели, както и от конкретните им действия.  Показанията му са достатъчно детайлни, последователни и ясно сочат  как  именно по повод на отсъдената от него  дузпа за ФК „К.”  играчи от отбора на подсъдимите , както и четиримата подсъдими  са  го заообиколили  , след което четиримата подсъдими са му нанесли различни удари в различни части на тялото. Показанията на С. следва да бъдат  възприети , тъй като същият идентифицира своите нападатели на първо място   по номерата , които те са имали като футболни  играчи на съответния отбор  в срещата, а също и по техните имена.  Тук е  мястото да се обсъди едно от резонните възражения на защитата свързано с подадената точно от Славов жалба  за конкретния  случай  и с искане за търсене на наказателна отговорност, в която жалба  на л.4 от делото се  визира различен по име играч с № 13 , за който пострадалият е подал сигнал до прокуратурата наред с Т., Ав. и П. за нанесения му побой.  Обяснението  по повод на това несъответствие  се открива както в показанията на самия Славов, така и в тези на св. Ч. и св. К..  Става ясно  от посочените гласни доказателства,  че футболната среща е изготвен  списък от треньорите на двата отбора, който съдържа имената на играчите на всеки отбор и номерът срещу името на всеки от играчите, с който той ще играе на срещата.  Изяснено е , че непосредствено преди среща подадените данни за тези обстоятелства са проверяват  от главния съдия.  Според уточняващите показания на св. К. почти във всички срещи  от на-низшия кръг на първенството се допускат грешки  състоящи се в разминаване между името на играча  и конкретния номер с който той ще играе в срещата. Точно такива грешки са били допуснати и в настоящия случай  , като видно от съдийския протокол № 320 , подписан от треньорите на двата отбора , съдията , както и делегата е , че има нанесени корекции  точно относно номерата, с  който подсъдимите ще играят в процесната среща.  Първоначалните данни , че Трифонов ще играе под № 2 , А. с № 7, Т. с № 11 и П. с № 8 са коригирани , като  е отразено, че Трифонов ще играе с № 13, Аврониев с № 14, П. с № 9 и Тилев с № 8.   Точно с тези номера св. Ч.в сочи , че играчите  са извършили нападение  над съдията Славов , като  неуточнява и техните имена, тъй като не разполага с такива данни.  В показанията са визирани единствено номерата на играчите , като ясно се сочи, че футболисти с номера  13 и 14 са били първите , които са нанесли удари върху главния съдия , след което  в агресията са се сключили и футболисти с номера 8 и 9.  Напълно аналогични са показанията на самия пострадал С. , същият е уточнил, че част от подсъдимите ги е запомнил по тяхната външност и имена  от предишни срещи , поради което съвсем ясно и точно  персонифицира нападателите си.  Конкретно твърди, че подсъдимият Т. – играч № 8 му е нанесъл ритници в десния крак и удари в тила, играч № 13, който също сочи по име – Трифонов също му е нанесъл удари в лицето и ритници. За играч № 14  сочи нанесени удари с юмруци в лицето, в резултат на което била сцепена устната му. А на номер 9 – подсъдимия Пеев приписва   само удари в лицето. Показанията на Славов  относно конкретните увреждания следва да се имат предвид с тези  на св. Ч. и св. К.в, които са добили впечатление за състоянието му непосредствено след срещата. Св. Чорлев , който като делегат на срещата е присъствал по време на инцидента е възприел също  нанесени удари , като твърди ,  че след побоя   Славов е бил с сцепена устна и е имал охлузване по крака .  Аналогични са и твърденията на св. К., който като председател на съдийската комисия при ОС на БФС Пазарджик  е пристигнал на място  след прекратяване на срещата  от св. Ч.по повод на инцидента.  К. също е посочил възприетите увреждания  - рана на десния крак под коляното със засъхнала кръв и цепнатина на горната уста и на устата. Наред с тези гласни доказателства по делото има и писмени  такива, които визират конкретните увреждания и тяхното описание.  На 08.11.2009 г.  на пострадалия Славов е издадено СМУ № 1650/2009 г. , като  отделението по съдебна медицина при УМБАЛ „Свети Георги „ Пловдив.  Съдебният лекар е отразил като обективни находки  кръвонасядане с червеникав  цвят по лигавицата на горната устна към десния ъгъл на устата  с размер 1/1 см. , а в средата на това кръвонасядане и охлузване с дължина 4- 5 мм. Покрито с белезникаво налепче. По предната повърхност на дясната подбедрица  в средната трета е открито охлузване с размери  6/2 см. , което е покрито с червеникава  тънка коричка под нивото на останалата кожа.  Ясно е , че кабинетът по съдебна медицина е посетен в понеделник на 9 ноември  , тъй като инцидентът е станал на неработния ден  недела – 8 ноември. В деня на инцидента , както сочат показанията на св. С. – свидетелите Чо. и К., първият е бил отведен в спешното отделение на МБАЛ  Пазарджик, където е преминал  преглед и му е издаден фиш № 695/08..11.2009 г. – 17:50 часа, в който е отразено като анамнеза удари с  юмруци и ритници по време на футболен мач.

          Несъмнено е изхождайки от коментираните и лансирани от съда доказателства – показанията на пострадалия Славов , тези на свидетелите Чорлев и Камберов, както и приобщените по съответния  процесуален ред показания на лицата участвали в съдийската тройка  - николов и  Сапунджиев, а и  писмените доказателства респективно фишът за спешна помощ и издаденото СМУ , че доказателства са изключително съответни, взаимно допълващи се и непротиворечиви и в своята съвкупност  създават една ясна представа  за развилата се и  инкриминирана  ситуация. Няма спор , че жертвата  е имала специално качество  на надлежно избран по съответния ред  футболен съдия от БФС , върху когото четиримата подсъдими заедно са нанесли побой при изпълнение на функцията му.  / виж писмо от Ос на БФС Пазарджик от 30 април 2010 г., както и  писмо  от същия съвет от 26 май 2010 г. ведно с приложения доклад/.

          Несъмнено е също , че подсъдимите са действали заедно в съучастие , като съизвършители , тъй като всеки един от тях е нанесъл удари  на пострадалия  , с което е нарушен телесния му интегритет.  Съдът не възприе тезата на обвинението , че  подсъдимите са действали по хулигански подбуди. Съвсем безспорно по делото е , че реакцията  на подсъдимите и техните съотборници е била продиктувана  като израз на лично отношение по повод  на  отсъждане на пострадалия Славов  на дузпа за противния отбор.  Щом нападателите  са имали лично отношение към жертвата , както е било това е в случая , напълно изключено съгласно принципното разрешение от  ППВС  е , че  действията им нямат хулигански характер , тъй като не са извършени с цел да нарушават обществения ред и спокойствие , а са били израз на  лично отношение. 

          В субективно отношение  подсъдимите са съзнавали противоправния характер на действията си, съзнавали са , че нанасят удари  със степен на сила  и към  такива органи от човешкото тяло на пострадалия  , с които са могли да му причинят  инкриминираните телесни увреждания.  Без да може да се твърди категорично, че са целели настъпването именно на конкретни по степен и вид  телесни повреди , във всички случаи  може  да се приеме , че са допускани настъпването им.  Знаели са , че жертвата има специално качество , тъй като ръководи срещата , има ръководни и управленски функции  и , че нанасят побой именно при изпълнение на функциите му . Налице е общност на умисъла, тъй като са съзнавали , че действат заедно за постигане на общия целен резултат.

          Такъв са се явили  причинените реално  на пострадалия увреждания , а именно кръвонасядане и охлузване по лигавицата на горната устна на устата  и охлузване на дясната подбедрица.  Последните  представляват телесни увреждания по чл. 130 ал. 2 от НК, тъй като кръвонасядането представлява  кръвотечение от меките тъкани на тялото и не се приема  като засягащо  целостта на човешкия организъм , в който смисъл  следва да се възприемат и  двете инкриминирани охлузвания .

          Предвид горното съдът призна подсъдимите за виновни  в извършване на престъпление по чл. 131 ал. 1 т. 1 от НК във връзка с чл. 130 ал. 2 във връзка с чл. 20 ал. 2 от НК  и ги оправда по повдигнатото обвинение  за извършено престъпление по чл. 131 ал. 1 т. 12 от НК във връзка с чл. 130 ал. 2 във връзка с чл. 20 ал. 2 от НК.

          За да определи видът и размерът на полагащите се на подсъдимите наказание  съдът взе предвид  чистото съдебно минало на подсъдимите А., Т. и Т. , видът и  размера на предвиденото в закона наказание за извършеното от тях престъпление , в съставът на който липсват имуществени вреди . При това се  констатираха и основания за приложение на чл. 78А ал. 1 от НК, поради което съдът освободи от наказателна отговорност тези трима подсъдими  и им наложи административно наказание глоба в размер на по `1200 лева за всеки един от тях.  При отмерване на последната  се прецениха  и конкретните обстоятелства по делото свързани с факта , че подсъдимите от една страна да действали  убедени в неправомерното отсъждане на съдията , но от друга страна са проявили една неоправдана и сериозна агресия , която освен  до телесни увреждания на Славов е довела  и до служебно прекратяване на футболната среща, поради невъзможността същата да бъде проведена до край . Освен това тримата подсъдими са имали агресивно поведение против Славов не само  в проявената спрямо него агресия на футболното игрище, но и в последствие  след излизането му от терена и влизането му в съблекалнята , където са продължили конкретно А. и Т. да  му отправят заплахи. А подсъдимият Т.  е илюстриран като единствения нападател нанесъл   удари освен в увредения крайник и в тила.  Конкретният  размер за глобата за всеки от подсъдимите е определен и за да може  тя да постигне целите  от реализиране  на административно наказателната отговорност по отношение на всеки един от тримата подсъдими Т., А. и Т..

          По отношение на подсъдимия Пеев и с оглед предходното осъждане на последния  - отразено в справката  на лист 62 , се оказа неприложим института за освобождаване от наказателна отговорност.  Същият е осъден  по НОХД № 937/2009 г с влязло в сила на 20 май 2009 г. споразумение на ПРС , с което му е определено наказание ПРОБАЦИЯ  при пробационния мерки по чл. 42А ал.ІІ т. 1 и т. 2 от НК за срок от по осем месеца за всяко от мерките за контрол и въздействие.  Поради това и за определяне наказанието на Пеев ,  съдът прецени  наличието на това осъждане, конкретната агресия от страна на този подсъдим , както и  причинените телесни увреждания на пострадалия Славов и прие , отчитайки завишена  обществена опасност на деянието и дееца , че на Пеев следва да бъде наложено наказание Пробация при мерки за контрол и въздействие по чл. 42А ал. 2 т. 1 и т. 2 от НК -  задължителна регистрация по настоящ адрес с честота на явяване два пъти седмично за срок о седем месеца; задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от седем месеца. Прие се, че това наказание е достатъчно по вид и размер , за да постигне целените промени в съзнанието на подсъдимия, поправително-превъзпитателно и възпиращо въздействие върху него и останалите членове на обществото. 

          С оглед виновното поведение на подсъдимите  налице са основания за деликтна  отговорност от същите .  В резултат на техните виновни противоправни действия на С. са били причинени няколко отделни телесни увреждания в областта на устата и в областта на крака , като това в областта на устата е било съпроводено  с по-сериозни болки и неудобство при говор и хранене, а е засегнало и естетичния вид на човешкото лице.  Поради това съдът прие, че следва пострадалият С. да бъде обезщетен за причинените му увреждания със сума в размер на 1200 лева за претърпените от него болки и страдания в резултат действията на подсъдимите, която сума подсъдимите следва да му заплатят солидарно.  До пълния размер на гражданската претенция – 8000 лева  искът се отхвърли като неоснователен.

          С оглед изхода на делото и на основание чл. 189 ал. 3 от НПК  всеки от подсъдимите бе осъден да заплати  разноски в размер на 20  лева, както и солидарно да заплатят  държавна такса в размер на  50 лева.

                    По изложените мотиви бе постановена присъдата.

                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ:...........................