№ 16261
гр. София, 16.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20221110139213 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.
Постъпило е искане от ищеца „Т.С.“ ЕАД за допълване на постановеното по делото
решение в частта за разноските с искане за присъждане на сумата от 300 лв. – депозит за
вещо лице. В молбата са изложени съображения, че в открито съдебно заседание
процесуален представител на дружеството е направил искане за присъждане на разноските, а
ответната страна е признала, че същите не са заплатени.
В срок не е постъпил отговор на молбата от насрещната страна – В. Р. Ц..
Молбата за изменение на решението в частта за разноските е подадена в срок, от
легитимирано лице, представен е и списък по чл. 80 ГПК, поради което съдът приема, че е
допустима. Следва да се посочи, че макар искането да е за допълване на решението в частта
за разноските, по същество молбата е за неговото изменение, доколкото съдът е изложил
мотиви по дължимостта на съдебните разноски. На общо основание служебно правомощие
на съда е да квалифицира правно искането по чл. 248 ГПК, с което е сезиран, без в тази
връзка да е ангажиран с израза в конкретната молба (така определение № 20 от 11.01.2018 г.
на ВКС по ч. т. д. № 3081/2017 г., I т. о.).
Разгледана по същество, същата е неоснователна, като съображенията за това са
следните:
В случая се претендират единствено разноски за вещо лице в размер на 300 лв. (в
молбата по чл. 248 ГПК изрично са посочени само тези разноски). Не са налице основания за
промяна на направения извод в решението, с което е прието, че разноски на ищеца не се
дължат. С определение от 05.01.2023 г. съдът е насрочил делото в открито съдебно
заседание и е допуснал изготвянето на съдебно-техническа експертиза, за която е внесен
депозит в размер на 300 лв. с платежно нареждане от 10.01.2023 г. Видно от събраните
данни обаче, дължимата по делото сума за главница за топлинна енергия и лихва върху нея
(общо 201,39 лв.) е била заплатена след подаване на исковата молба (на 21.07.2022 г.), но
1
преди насрочване на делото в открито съдебно заседание (на 05.01.2023 г.), на 18.11.2022 г.
(съобразно заявеното от страните в открито съдебно заседание на 08.02.2023 г.), т. е. с
плащането ответникът е признал исковете, като към момента на възлагане на СТЕ същата не
е била необходима за изясняване на спора. Доколкото ищецът е имал възможност преди
насрочване на делото или внасяне на депозита да изложи твърдения за извършеното
плащане, което би довело до отпадане на необходимостта от изслушването на вещото лице,
то съдът приема, че сторените разноски за експертиза следва да останат в тежест на ищеца.
Като допълнителен аргумент за това (предвид, че възражението за плащане поначало се
заявява и доказва от ответника) е и фактът, че процесното вземане, макар и заплатено
доброволно, се явява погасено по давност, поради което изначално исковете биха били
неоснователни, за което са изложени съображения в решението, съответно разноските
следва да останат в тежест на ищеца и молбата по чл. 248 ГПК следва да се остави без
уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Т.С.“ ЕАД, направено в молба вх. №
137772/17.05.2023 г. по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на решение № 7165/09.05.2023 г. по
гр. д. № 39213/2022 г. в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване на основание чл. 248, ал. 3 ГПК с частна жалба
в двуседмичен срок от връчване на препис на страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2