№ 1102
гр. София, 01.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно частно гражданско
дело № 20211000502383 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. вр. 463 ГПК и е разпределено като
производство по чл. 463 ГПК на настоящия докладчик на 25.10.2021г.
Образувано е жалба на Р. Ц. Ч. срещу решение № 27/08.07.2021г. по гр.
д. № 283/2021г. на Окръжен съд - Враца, ІI въззивен състав, с което е
отхвърлена жалбата му като длъжник по изпълнението по изп. дело №
40/2021г. против разпределение от 05.03.2021г., предявено на 26.04.2021г.
„Обединена българска банка“ АД е оспорила жалбата.
САС намира, че жалбата, с която е сезиран е допустима – правото на
жалба е упражнено срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, жалбата е
подадена от легитимирано лице, в срок (обжалваният акт не е съобщен на
жалбоподателя) и е редовна. Обжалваното решение е неправилно, а жалбата
срещу него основателна.
За да се произнесе по жалбата срещу обжалваното решение, САС
установи следното :
Жалбата, по която е образувано производството пред съда, е подадена
1
по пощата на 29.04.2021г. Тя е подадена срещу разпределение от 05.03.2021г.,
извършено по изпълнително дело № 20117220400040 по описа на ЧСИ с рег.
№ 722 с район на действие ОС – Враца.Длъжникът Ч. е изразил недоволство в
жалбата си срещу разпределението, изготвено от ЧСИ, като е възразил срещу
разпределянето на суми в полза на ОББ АД. В тази връзка е изложил
съображения, че вземането на банката било изцяло погасено през 2011г. чрез
банкова гаранция, въпреки че ЧСИ отказал да конституира ББР АД - банката,
платила по гаранцията, –като взискател. Жалбоподателят поддържа още, че не
било посочено в разпределението за какви действия са калкулирани таксите,
посочени в т. 1 от разпределението, както и не било ясно каква част от
вземането на ипотекарния кредитор покрива главница, лихви и разноски.
ОББ АД е оспорила жалбата на длъжника.
В мотивите към обжалваното действие ЧСИ е посочил, че доводите
срещу разпределението са неоснователни, тъй като ББР АД не е
конституирана като взискател и не може да се ползва от издадения в полза на
ОББ АД изпълнителен лист, а при извършването на разпределението са
съобразени привилегиите по чл. 136 ЗЗД.
За да постанови обжалваното решение, ОС – Враца е приел, че сумата
11 000 лв. не е разпределена без основание на взискателя ОББ АД, от която
следва да се погасят останалите дължими мораторна лихва и законна лихва, а
в т.н. сметка на дълга към 05.03.2021г. таксите и разноските, включени в
разпределението, са посочени по пера.
Изпълнителното производство, по което е постановен от СИ
обжалваният акт, е било образувано въз основа на изпълнителен лист,
издаден в полза на „Сибанк“ АД с правоприемник ОББ АД срещу Р. Ц. Ч.,
действащ като ЕТ „Радитранс – С. Ч. – Р.Ч.“, а държавата и общината са
присъединени взискатели в изпълнението. В предходен на извършване на
процесното разпределение момент ЧСИ е отказал конституирането на ББР
АД като взискател до размера на платени суми в качеството й на гарантираща
банка.
Нормата на чл. 460 ГПК гласи, че ако събраната по изпълнителното
дело сума е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели,
2
съдебният изпълнител извършва разпределение, като най - напред отделя
суми за изплащане на вземания, които се ползват с право на предпочтително
удовлетворение. По аргумент от нормата на чл. 460 ГПК разпределение не се
извършва, когато взискателят е един или постъпилата сума по
изпълнителното дело е достатъчна за всички взискатели. Съгласно чл. 462,
ал. 2 ГПК срокът за подаване жалба срещу разпределението е тридневен,
който в случая е спазен с подаването на процесната жалба до съда. Жалбата
срещу разпределението може да съдържа оплаквания относно кръга на
взискателите и размера на вземанията им по изпълнението във връзка със
съответните привилегии – право на предпочтително удовлетворение,
предвидени в чл. 136 и чл. 137 ЗЗД или в специални закони. В разглежданата
хипотеза, доколкото постъпилата по изпълнението сума в размер на 13 500 лв.
е недостатъчна за удовлетворяване на вземанията на взискателите, визирани в
самото разпределение, законът повелява да се извърши разпределението й.
Привилегированите вземания и редът на тяхното принудително
удовлетворяване в индивидуалното изпълнително производство е уреден в
нормата на чл. 136 ЗЗД.
Жалбоподателят, както се посочи, е изразил недоволство в жалбата си
до съда, че неправилно са разпределени суми на взискателя ОББ АД,
евентуално, че е налице неяснота относно това кои негови вземания са
погасени с разпределената сума; недоволство е изразено и за липсата на
яснота на какво основание са начислени таксите, посочени в т. 1 от
разпределението. В жалбата срещу обжалваното решение Р.Ч. изтъква, че
взискателят е получил плащане по банкова гаранция. Поддържа още, че
сметка по дълга, която не му е предявена, не е част от разпределението.
Взискателят ОББ АД е оспорил жалбата до САС.
В разпределението, което е обжалвано пред съда, е посочено, че
сумата, дължима на ОББ АД, към датата на изготвянето му – 05.03.2021г., с
разноски „по способа от 3 552, 86 лв.“, възлиза на 87 578, 27 лв.
Законосъобразно в съответствие със закона – чл. 429, ал. 1 ГПК - е
становището на ЧСИ, че изпълнителният лист легитимира ОББ АД като
взискател – правоприемник на кредитора по ИЛ, а трето лице, което твърди,
че се е суброгирало в правата на кредитора и не е поръчител или солидарен
3
длъжник, няма право на принудително изпълнение въз основа на издадения
изпълнителен лист, по който е образувано производството (вж. решение по
чл. 290 ГПК № 71/24.07.2019 г., гр. д. № 2576/2018 г., ІІІ ГО на ВКС). Ето
защо, доводите, че СИ е адресат на задължение да проверява съществуването
на дълга, съответно размера непогасения му размер от трето за изпълнението
лице (в частност банка-гарант), не почиват на закона, поради което и на
банката - гарант не могат да се разпределят суми вместо на взискателя по
изпълнението. При това положение главните доводи на длъжника, че ОББ АД
не следва да участва като взискател в разпределението, са неоснователни.
Основателни са обаче доводите, че липсва достатъчна яснота на какво
основание и в какъв размер е начислена всяка една отделна такса, приета за
привилигировано вземане по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД, при положение че в
извършеното разпределение няма препращане към сметка за дължими такси,
изготвена от ЧСИ, нито такова препращане е извършено при самото
предявяване на разпределението. Единствено ясно е основанието по т. 13 и
част по т. 26 ТТРЗЧСИ - за изготвяне и предявяване на разпределение и за
изпълнение на паричното вземане на община Бяла Слатина. Наред с това, СИ
не е изпълнил задълженията си да извърши разпределение на сумата 11 468,
87 лв., посочена като припадаща се на ОББ АД, а е извършил недопустимо
само формално общо посочване, че сумата се разпределя на този взискател –
без да уточни кои вземания на взискателя, включващи главница, лихва и
разноски, удостоверени в ИЛ, се считат за погасени, което е довело и до
неяснота кое вземане на взискателя, съотв. в каква част е останало
неудовлетворено.
Въпреки, че съдът следва да се произнесе по същество на жалбата
срещу разпределението, съотв. по същество след като отмени решението на
окръжния съд, в разглеждания случай, както се отбеляза, фактически не е
извършено разпределение, подлежащо на съдебен контрол за
законосъобразност с недвусмислено посочване кои парични притезания,
включително и на банката, в каква поредност и в какъв размер подлежат на
удовлетворяване. Липсата на мотиви възпрепятства проверката за
законосъобразност, дължима от съда, и като правна последица изправя съда
пред дефинитивна необходимост от отмяна на разпределението и извършване
за първи път на разпределение, налагащо и нови изчисления на размера на
4
привилигированите вземания. С оглед изложеното, че в случая не са уточнени
вземанията, ползващи се с привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД, и е
направено само посочване в акта, наименован разпределение, на общия
размер на сумата, с която да се приспаднат вземанията на взискателя,
подлежащи на удовлетворяване по чл. 136, ал. 1, т. 3 ЗЗД, САС намира, че в
конкретната хипотеза разпределение не следва да се извършва от съда.
Делото, след отмяна на обжалваното решение на съда, следва да се върне на
ЧСИ да извърши ново разпределение в обжалваните части изцяло по ред
първи – привилигировани вземания по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД (въпреки че по
две пера съдът прие, че има яснота в начислените и приспаднати суми) и по
ред трети – привилигировани вземания по чл. 136, ал. 1, т. 3 ЗЗД, като се
индивидуализират ясно приетите за привилигировани вземания по основание
и размер, в това число за тези на взискателя в рамките на припадащата му се
сума следва да се посочи кои привилигировани вземания (разноски, лихви и
главница), в каква поредност и размер се погасяват, съответно какъв е
непогасеният остатък от всяко вземане, като се разграничат и разноските,
които се ползват с право на предпочтително удовлетворение по чл. 136, ал. 1,
т. 1 ЗЗД, и тези, които се прихващат от сумата, която се полага на всискателя
по разпределението в удовлетворение на неговото вземане съгласно чл. 76,
ал. 2 ЗЗД.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 27/08.07.2021г. по гр. д. № 283/2021г. на Окръжен съд -
Враца, ІI въззивен състав и вместо това:
ОТМЕНЯ разпределението, извършено на 05.03.2021г., по
изпълнително дело № № 20117220400040 по описа на ЧСИ с рег. № 722 с
район на действие ОС – Враца и ВРЪЩА делото на ЧСИ с рег. № 722 с
район на действие ОС - Враца за извършване на ново разпределение при
съобразяване на мотивите в настоящото решение.
Решението не подлежи на обжалване.
5
Председател: Членове:1. 2.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6