РЕШЕНИЕ
№ 671
гр. Бургас, 07.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20222100500342 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК и е образувано по въззивната
жалба, подадена от адв.Росен Русев от БАК, в качеството му на пълномощник на А. С. К.,
ЕГН **********, против Решение № 1470/29.11.2021 г., по гр.д.5295/2021 г. по описа на
Районен съд Бургас, с което е отхвърлен предявеният от въззивника иск за приемане за
установено, че въззивникът не дължи изпълнение на „ЕОС МАТРИКС" ЕООД гр.София,
ЕИК *********, сумата от 650.72 лв – главница по договор за кредит за покупка на стоки и
услуги № СRЕХ 01734218/02.02.2008 г., сключен с „БНП Париба Пърсънал Файненс" ЕАД,
ведно със законната лихва върху главницата от деня на подаване на заявлението – 21.08.2014
г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 25 лв, представляваща разноски по
делото за държавна такса, за които суми е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.6104/2014 г.
на РС Бургас.
Твърди се, че обжалваното решение е неправилно, постановено при допуснати
съществени нарушения на процесуалния и материалния закон. По-конкретно се твърди, че
при постановяване на решението си, БРС не е обсъдил представените и приети по делото
доказателства, а е обсъждал и е обосновал погрешните си изводи върху непредставени,
неприети и липсващи в делото доказателства. Сочи се, че първоинстанционният съд не е
разгледал и не е обсъдил посочените от ищеца в исковата молба, а впоследствие - и в
изложението по същество и в депозираните писмени бележки, различни обстоятелства,
действия, заявления и изявления на ответника „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, както и на
заявителя-кредитор „ЕОС ФАЙНЕНС" ООД. Твърди се, че и двете дружества в различни
моменти са конституирани, като взискатели по отношение на ищеца А.К., но на едно и също
основание - договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 28.04.2009 г. Излагат се
твърдения, че заявителят-кредитор „ЕОС ФАЙНЕНС" ООД се е легитимирал пред БРС,
1
като цесионер и собственик на вземания по Договор за цесия на вземания от 28.04.2009 г. с
прехвърлител на вземанията „БНП Париба Пърсънал Файненс" ЕАД (с предишно
наименование „ДжетФайненс Интернешънъл" АД) и с предмет - прехвърляне на вземания
по Договори за кредит за покупка на стоки или услуги, а взискателят (,,новоконституиран“)
„ЕОС МАТРИКС“ ЕООД се легитимира като цесионер и собственик на вземането по
изпълнително дело № 121/2015 г по Договор за цесия на вземания от 28.04.2009 г. с
прехвърлител на вземанията „БНП Париба Пърсънал Файненс" ЕАД (с предишно
наименование „ДжетФайненс Интернешънъл" АД). Сочи се, че при това положение не е
ясно, към 21.08.2014 г., на която е депозирано пред БРС Заявление за издаване на Заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК по ЧГД № 6104/2014 г., кое дружество има право на парично
вземане против ищеца - „ЕОС ФАЙНЕНС" ООД или „ЕОС МАТРИКС" ЕООД) по Договор
за цесия на вземания от 28.04.2009 г. с прехвърлител на вземанията „БНП Париба Пърсънал
Файненс" ЕАД и с предмет - прехвърляне на вземания по Договори за кредит за покупка на
стоки или услуги (СRЕХ 01734218/02.02.2008 г.).
Твърди се, че първоинстанционният съд изобщо не е изяснил: спрямо кое от
посочените две дружества е породил действие Договор за цесия на вземания от 28.04.2009 г.
с прехвърлител на вземанията „БНП Париба Пърсънал Файненс" ЕАД; кой и на какво
основание е имал право на спорното парично вземане към 21.08.2014 г.; кой и на какво
основание е имал право на паричното вземане към 23.02.2015 г. – момента на образуването
на изп.д.№ 121/2015 г. по описа на ЧСИ Ив.Миндова, рег.№704 на КЧСИ; кой и на какво
основание е имал право на спорното парично вземане към 30.06.2017 г. - конституирането, в
качеството на взискател на „ЕОС МАТРИКС" ЕООД по изп.д.№ 121/2015 г. по описа на
ЧСИ Ив.Миндова; кой и на какво основание е имал право на спорното парично вземане към
14.01.2019 г. - датата на прекратяване на изп.д.№ 121/2015 г. и образуване на изп.д.№
59/2019 г. по описа на ЧСИ Ив.Миндова; кой и на какво основание е имал право да прекрати
изп.д.№ 121/2015 г., да получи изпълнителният лист и образува изп.д.№ 59/2019 г. по описа
на ЧСИ Иванка Миндова, рег.№704 на КЧСИ с район на действие БОС; кое от двете
дружества - „ЕОС ФАЙНЕНС" ООД или „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, и в кой момент, е
следвало да изисква извършване на изпълнителни действия от ЧСИ Ив.Миндова. Твърди се,
че всички изводи на съда в обжалваното решение са направени, като са извличани факти и
обстоятелства по непредставените и никога неприети, като доказателства, изпълнително
дело №59/2019г. и изпълнително дело N 121/2015 г. по описа на ЧСИ Станислава Янкова,
рег.№ 719 на КЧСИ.
Твърди се, че от приложените изпълнителни дела се установява, че по същите
няма реално извършени изпълнителни действия, водещи до прекъсване на давността,
доколкото е неясно и в кой момент, кой е взискател по делото и съответно следва да иска
извършването на изпълнителни действия.
Сочи се, че след получаване на покана за доброволни изпълнение, с Възражения
вх.№ 1928/18.03.2015 г. и вх.№ 6380/30.07.2015 г. по изп.д.№ 121/2015 г. по описа на ЧСИ
Иванка Миндова, peг.№704 на КЧСИ с район на действие БОС, въззивникът е направил
възражение за неучастие в производството и недължимост на вземането, поради изтекла
давност, депозирана е и молба прекратяване на основание чл.433, ал.1, т.5 от ГПК, поради
което, считано от образуването на изп.д.№121/2015 г. по описа на ЧСИ Иванка Миндова, до
постановяване на обжалваното решение, трайно се е установило усещането за
несправедливо предприемани действия по принудително изпълнение спрямо него и
нарушени права.
Твърди се, че от представените по делото доказателства е безспорно, че
вземането на „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, ЕИК131001375, както и на „ЕОС ФАЙНЕНС" ООД,
НRВ 68540, с адрес: Щайндан, Хамбург, Германия и „БНП Париба Пърсънал Файненс" ЕАД
(с предишно наименование „ДжетФайненс Интернешънъл" АД) по изпълнителен лист от
2
30.09.2014 г. издаден въз основа на подлежащо на изпълнение Заповед за изпълнение №
3588/22.08.2014 г. по ч.гр.д.6104/2014 г. по описа на PC-Бургас, както и правото на
принудително изпълнение по изп.дело № 59/2019 г. по описа на ЧСИ Иванка Миндова, рег.
№704 на КЧСИ срещу въззивника е погасено по давност.
Претендира се отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявения от
въззивника иск. Евентуално се претендира отмяна на обжалваното решение и връщане на
делото на БРС за разглеждането му от друг състав. Не се сочат нови доказателства.
Претендират се разноски.
В срока по чл.263 ГПК против жалбата е постъпил писмен отговор от
въззиваемия “ЕОС МАТРИКС” ЕООД гр.София, ЕИК *********, чрез пълномощника му
адв.Недялка Капитанова АК- Стара Загора, с който въззивната жалба се оспорва като
неоснователна и се претендира обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно,
законосъобразно и обосновано, постановено при спазване на материалния и процесуалния
закон.
Твърди се, че всички доводи изложени във въззивната жалба, касаят възражения,
които е следвало да бъдат разгледани след подаване на възражение по чл.414 ГПК. Сочи се,
че оплакванията на въззивника е трябвало да бъдат изложени във възражение и съответно в
отговор на искова молба по чл.124 ГПК. Твърди се, че са правилни изводите на
първоинстанционния съд, че искът по чл.439 от ГПК е способ за защита на длъжника срещу
материалната незаконосъобразност на изпълнението, и той може да се основава само на
факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание. Сочи се, че съгласно чл.439, ал.2 от ГПК, искът следва
да се прилага и за факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение, когато
заповедното производство е приключило, независимо че съдебно дирене не се провежда.
Твърди се, че районен съд коректно е преценил и обсъдил правния институт на
давността, и кредитирайки правилните доказателства по делото, е стигнал до извода, че
взискателят е искал/налагал своевременно принудителни изпълнителни действия, което не е
довело до погасяване на вземането по давност.
Претендира се съдът да потвърди обжалваното решение като правилно,
законосъобразно и обосновано, постановено при спазване на материалния и процесуалния
закон. В условията на евентуалност, в случай че съдът уважи подадената жалба и предвид
обстоятелството, че въззивникът претендира да му бъдат заплатени разноските за адвокатско
възнаграждение, които са направени, е заявено възражение за прекомерност на същите с
оглед на правната и фактическа сложност на делото. Също не се сочат нови доказателства.
Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице, в законовия срок, против акт
на съда, подлежащ на обжалване, поради което съдът я намира за допустима.
С оглед твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства, съдът
приема от фактическа и правна страна, следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по исковата молба
на въззивника А. С. К. за приемане за установено по отношение на въззиваемия „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД, че ищецът не дължи на ответника сумата от 650,72 лв, представляваща
главница по договор за кредит за покупка на стоки или услуги с № CREX 01734218 от
02.02.2008 г., сключен с „БНП Париба Пърсънал Файненс“ ЕАД, ведно със законна лихва
върху главницата от деня на подаване на заявлението - 21.08.2014 г. до окончателното
изплащане на вземането, сумата от 25 лв, представляваща разноски по делото за държавна
такса, за които суми е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.6104/2014 г. на РС Бургас и е
образуваното изпълнително дело № 59/2019г. по описа на ЧСИ Иванка Миндова, рег.№ 704
на КЧСИ. Твърди се, че вземането на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД (както и на „ЕОС
ФАЙНЕНС“ ООД, НБВ 68540, с адрес: Щайндан, Хамбург, Германия, и на „БНП Париба
3
Пърсънал Файненс” ЕАД - с предишно наименование „ДжетФайненс Интернешънъл” АД)
по изпълнителен лист от 30.09.2014 г. издаден въз основа на Заповед за изпълнение №
3588/22.08.2014 г., издадена по ч.гр.д.6104/2014 г. по описа на БРС, както и правото на
принудително изпълнение изп.дело № 59/2019 г. по описа на ЧСИ Ив.Миндова, срещу
ищеца е погасено по давност. Изложени са твърдения, че по Договор за кредит за покупка на
стоки или услуги CREX 01734218/02.02.2008 г., ищецът е следвало да изплати задължението
си на три вноски - на 14.03.2008 г. - 216.91 лв, на 15.04.2008 г. - 216.91 лв, и на 15.05.2008 г.
- 216.90 лв, съотв.задължението е станало изискуемо на дата 14.03.2008 г. Твърди се, че
заявлението за издаване на заповед за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК с
вх.№ 32519/21.08.2014 г. със заявител „ЕОС ФАЙНЕНС“ ООД, е депозирано шест години и
половина след като е станало изискуемо задължението, поради което е погасено по давност
съгласно чл.110 от ЗЗД, съотв. изп.дело № 59/2019 г. на ЧСИ Иванка Миндова, рег.№ 704 на
КЧСИ, е образувано пред след изтичане на предвидената в чл.110 от ЗЗД обща петгодишна
погасителна давност. Заявява се и възражение за изтекла абсолютна десетгодишна давност
по чл.112 от ЗЗД.
Предявеният иск е с правно основание чл.439 ал.1 от ГПК.
Ответникът „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД е оспорил иска, като в законовия срок е
представил писмен отговор. Искът е оспорен като недопустим, а по същество – и като
неоснователен. По отношение на недопустимостта се твърди, че ищецът се е позовал на
изтеклата давност до подаване на заявлението, които твърдения е следвало да заяви с
възражение против заповедта за изпълнение в срока по чл.414 ГПК. Посочено е, че в
производството по чл.439 от ГПК ищецът може да се позове само на факти, които са
настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение. Оспорва се като неоснователно
твърдението за изтекла погасителна давност. Изложени са твърдения, че въз основа на
издадения изпълнителен лист е образувано на изп.дело № 121/2015 г. по описа на ЧСИ
Ив.Миндова и още с молбата за образуване на изп.дело са поискани и са извършени
изпълнителни действия, прекъсващи срока по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, както и
погасителната давност за вземането. Твърди се, че молбата на взискателя за образуване на
изпълнително дело, както и искането на взискателя да бъде приложен определен
изпълнителен способ, прекъсват давността. Оспорени се твърденията за изтекла абсолютна
давност, тъй като измененията в ЗЗД не влизат в сила със задна дата.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил иска. Съдът е
приел, че поради влизане в сила на Заповедта за изпълнение по ч.гр.д.6104/2014 г. и искани
от взискателя и извършени от ЧСИ изпълнителни действия, петгодишна погасителна
давност не е изтекла нито до образуването на изп.дело 121/2015 г. на ЧСИ Ив.Миндова,
нито до образуване на изп.дело 59/2019 г. на ЧСИ Ив.Миндова. Посочено, че на основание
§3 от ПЗР на ЗДЗЗД и с оглед обявяването с Решение № 4/20.04.2021 г. по к.д.№ 1/2021 г. на
КСРБ, за противоконституционна на разпоредбата на §2 от ЗДЗЗД, в случая не е налице и
изтекла абсолютна давност по чл.112 ЗЗД. По повод наведените в исковата молба твърдения
за обстоятелства касаещи периода преди издаване на процесната заповед за изпълнение,
съдът е приел, че те са неотносими към настоящото дело и съдът не дължи произнасяне по
тях, доколкото в производството по иска по чл.439 от ГПК на изследване подлежат само
факти, респ.твърдения за факти, настъпили след приключването на производството, по
което е издадено изпълнителното основание.
При извършената проверка по реда на чл.269 ГПК съдът констатира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо.
По наведените оплаквания за неправилност на решението, по които въззивният
съд дължи произнасяне, съдът намира следното:
На първо място съдът намира, че фактическата обстановка е установена правилно
и в пълнота от първоинстанционния съд, като съдът е разгледал релевантните за спора
4
факти и обстоятелства и изводите му по фактите са обосновани. Ето защо настоящият
състав намира, че не следва да преповтаря установената от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, с изключение на фактите, по които въззивникът е въвел възражения
с въззивната жалба, и то – доколкото те са релевантни за спора и са допустими за
разглеждане във въззивното производство, тъй като не са били преклудирани.
Настоящият състав напълно споделя изводите на първоинстанционния съд, че
предвид предявения иск по чл.439 ГПК, съгласно ал.2 от посочената разпоредба, искът може
да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. В този смисъл са
неоснователни оплакванията във въззивната жалба, че първоинстанционният съд изобщо не
е изяснил спрямо кое от двете дружества - „ЕОС ФАЙНЕНС" ООД или „ЕОС МАТРИКС"
ЕООД, е породил действие Договор за песия на вземания от 28.04.2009 г. с прехвърлител на
вземанията „БНП Париба Пърсънал Файненс" ЕАД (с предишно наименование
„ДжетФайненс Интернешънъл" АД). Този въпрос е следвало да бъде повдигнат в
производство по установяване на вземането против длъжника (настоящ ищец), и след като
Заповедта за изпълнение по ч.гр.д.6104/2014 г. на БРС е влязла в сила и по нея е издаден
изпълнителен лист, въпросът „доколко, между които страни и по отношение на кое лице
цесията е произвела действие“, не подлежи на обсъждане в настоящото производство, както
правилно е приел и първоинстанционният съд. Следва да се отбележи, че тези твърдения не
са въведени с исковата молба, а са заявени от процесуалния представител на ищеца едва с
писмените бележки по съществото на спора в първоинстанционното производство, поради
което възраженията в този смисъл във въззивната жалба са преклудирани и не следва да се
обсъждат.
Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба, че първоинстанционният
съд е направил изводите си (неправилни), на база „факти и обстоятелства по непредставени
и неприети като доказателства изпълнителни дела - № 59/2019 г. и № 121/2015 г., двете по
описа на ЧСИ Станимира Янкова, рег.№ 719 на КЧСИ“. Изп.дело № 20157040400121 (л.40-
80) и изп.дело 2019704040059 (л.81-123) са представени в първоинстанционното
производство и са приети като доказателства с нарочно определение в съдебното заседание
от 19.10.2021 г. (л.126), поради което не е налице соченото от въззивника процесуално
нарушение.
Неоснователни са твърденията във въззивната жалба, че видно от приложените
изпълнителни дела, по същите няма реално извършени изпълнителни действия, водещи до
прекъсване на давността, доколкото неясно е и в кой момент, кой е взискател по делото и
съответно следва да иска извършването на изпълнителни действия.
Възражение за погасяване на вземането по давност до влизане в сила на
заповедта за изпълнение, длъжникът е следвало да заяви с възражение в срока по чл.414
ГПК. След като такова възражение не е било своевременно подадено, заповедта е влязла в
сила и от този момент, както е приел и първоинстанционният съд, е започнала да тече нова
петгодишна погасителна давност.
От влизане в сила на процесната Заповед № 3588 от 22.08.2014 г. за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.6104/2014 г. на БРС - на 27.09.2014 г., до
образуване на изп.дело № 20157040400121 – на 20.02.2015 г., не е налице изтекла
петгодишна погасителна давност.
С молбата за образуване на изп.дело № 20157040400121, взискателят е
предоставил на ЧСИ правомощията по чл.18 ЗЧСИ, поради което следва да се приеме, че е
поискал извършване на изпълнителни действия, поради което от депозиране на молбата за
образуване на изп.дело е започнала да тече нова петгодишна погасителна давност.
Давността е прекъсната с извършване на първото същинско изпълнително действие по
изп.дело № 201570040400121 – налагане на запор на 28.04.2015 г. върху вземанията на
5
ищеца за трудовото възнаграждение получавано от „Бургаска Търговска Компания“ ЕООД
(л.60).
Производството по изп.дело № 20157040400121 е прекратено на основание
чл.433, ал.1, т.8 ГПК с Постановление за прекратяване на производството от 14.01.2019 г.,
но от налагането на запор на 28.04.2015 г. по изп.дело № 201570040400121 върху
вземанията на ищеца за трудовото възнаграждение получавано от „Бургаска Търговска
Компания“ ЕООД, до образуването на изп.дело 2019704040059 с молба от 15.01.2019 г., с
която изрично са поискани нови изпълнителни действия (налагане на запор върху банковата
сметка на длъжника в Банка ДСК ЕАД, опис на движими вещи, собственост на длъжника),
отново няма изтекла петгодишна погасителна давност.
С оглед поисканите от взискателя и извършени от ЧСИ изпълнителни действия
по изп.дело № 20197040400059 - на 07.03.2019 г. наложен запор върху вземанията на ищеца
към „Банка ДСК“ ЕАД (л. 108 гръб); на 19.03.2019 г. - наложен запор върху вземанията на
ищеца за трудовото възнаграждение получавано от „Дървообработваща компания БГ“
ЕООД (л.113), до завеждането на иска по гр.д.5295/2021 г. на БРС отново не е налице
изтекла петгодишна погасителна давност.
С оглед намиращите се в кориците на изп.дело № 20197040400059 доказателства
за цедиране на вземането от „ЕОС ФАЙНЕНС" ООД на „ЕОС МАТРИКС" ЕООД в хода на
изпълнително дело № 20157040400121, настоящият състав приема, че исканията за
предприемане на изпълнителни действия и искането за образуване на № 2015704040059 са
били предприети от надлежен кредитор.
На последно място съдът споделя изводите на първоинстанционният съд, че не е
налице погасяване на процесните вземания с изтичане на давностния срок по чл.112 от ЗЗД.
По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск е неоснователен и
недоказан.
Поради съвпадане на изводите на двете инстанции, обжалваното решение следва
да бъде потвърдено при споделяне на мотивите на първоинстанционния съд, към които
настоящият състав препраща на основание чл.272 ГПК.
При така постановения резултат, на въззивника не се дължат разноски. Поради
липсата на искане от въззиваемия за присъждане на разноски за въззивното производство,
съдът няма да се произнася по разноските.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1470/29.11.2021 г., по гр.д.5295/2021 г. по описа на
Районен съд Бургас.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване съгласно
чл.280, ал.3, т.1 ГПК и предвид цената на иска.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6
7