Р Е Ш Е Н И Е
№69/2.6.2021г.
гр. Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският административен съд, І
касационен състав, в публично заседание на двадесети май 2021г. в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.ВЪЛКО ДРАГАНОВ
2.ВАНЯ СТОЯНОВА
при секретар Ст. Панайотова
прокурор Д. ГЕОРГИЕВА
Като разгледа докладваното от съдия
В. Драганов КАНД №
66 по описа за 2021 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Касационно анд
№ 66/2021г. е образувано по жалба на РД „Автомобилна администрация“ гр. Бургас, чрез
процесуален представител против Решение № 6 / 25.01.2021г. по анд № 20202310200259 по описа за 2020 г. на Районен съд –
Елхово.
С обжалваното решение е отменено Наказателно постановление № 22-0000224
от 13.08.2020 година, издадено от и.д. Директор на РД „АА“ гр. Бургас, с което
на Г.Д.З. ***, ЕГН - **********, са наложени административни наказания глоба в
размер на 1000.00 лева на основание чл. 177, ал.4, т.2 от ЗДвП и глоба в размер
на 20.00 лева на основание чл. 183, ал.2, т.8 от ЗДвП за нарушения по чл. 127,
ал. 4 от ЗДвП, вр. с чл. 9, ал.4 и т. 20.6.2 от
Приложение № 1 от Наредба № 7 от 27.04,2018г. на МТИТС и по чл. 127, ал.З от ЗДвП, като е осъдена Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ София да
заплати на Г.Д.З., направените по делото разноски в размер на 300.00 /триста/
лева за платено адвокатско възнаграждение.
В жалбата се сочи, че обжалваното
решение е неправилно, като постановено в
противоречие с материалния закон и като необосновано. Прави се искане за отмяна
на решението и потвърждаване на
наказателното постановление, с присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
В съдебно заседание касаторът РД „Автомобилна админстрация“ гр. Бургас, редовно призован не изпраща
процесуален представител.
Ответникът по касация Г.Д.З. - редовно призован не се явява и не изпраща процесуален представител. От редовно
упълномощен такъв адв. В. К. от САК е постъпил
отговор по касационната жалба, с който същата се счита за недопустима, а
алтернативно за неоснователна, като се прави искане за оставяне в сила на
оспореното решение с присъждане на направените разноски в касационното
производство, съгласно представения ДПЗС.
Представителят на ЯОП изразява
становище за неоснователност на подадената жалба и моли решението на ЕРС да бъде оставено в сила, като правилно и
законосъобразно.
Настоящият
съдебен състав извършвайки касационна проверка на оспорваното решение за
наличието на наведените в жалбата касационни основания, както и валидността,
допустимостта и съответствието му с материалния закон, установи следното:
Жалбата е ДОПУСТИМА като подадена от страна, която има право и интерес да
обжалва и в срока по чл.211 от АПК. В тази връзка възражението на процесуалния
представител на ответника по касация за недопустимост е неоснователно, тъй като
жалбата е подписана от лице с представителна власт, видно от представеното по
делото пълномощно. Разгледана по същество жалбата се преценява като НЕОСНОВАТЕЛНА. Съображенията за това са
следните:
Предмет на осъществявания съдебен
контрол е Решение
№ 6/25.01.2021г. по анд № 20202310200259 по описа за
2020 г. на Районен съд – Елхово, с което е отменено Наказателно постановление №
22-0000224 от 13.08.2020 година, издадено от и.д. Директор на РД „АА“ гр.
Бургас, с което на Г.Д.З. ***, са наложени административни наказания глоба в
размер на 1000.00 лева на основание чл. 177, ал.4, т.2 от ЗДвП и глоба в размер
на 20.00 лева на основание чл. 183, ал.2, т.8 от ЗДвП за нарушения по чл. 127,
ал. 4 от ЗДвП, вр. с чл. 9, ал.4 и т. 20.6.2 от
Приложение № 1 от Наредба № 7 от 27.04,2018г. на МТИТС и по чл. 127, ал.3 от ЗДвП.
За да постанови своя съдебен акт ЕРС, въз основа на събраните и проверени в хода на съдебното следствие
доказателства, е приел за установено от
фактическа страна, че на 30.07.2020 г. около 11.15 часа, на главен път
1-7, до пътен кантон „****“, служители в РД „Автомобилна администрация“ Бургас
спрели за проверка влекач „****“ с рег.№ ***, с прикачено полуремарке
„***“ с рег.№ *****, управляван от Г.Д.З..
При извършената на място проверка било установено от представения превозен
билет №7657/30.07.2020г., че се извършва обществен превоз на товари с товар
технологична дървесина - бор 48 пространствени кубични метра, от с.***, обл.Ямболска до гр. *****, но товара се е разместил в каросерията на полуремаркето и излиза отстрани от лявата страна по посока
на движение на превозното средство с 0.26 м. След като контролните органи
приели, че водачът не е приложил най-подходящите
методи за обезопасяването на товара, съгласно изискването на чл.8 от Наредба
№7/2018 г. на МТИТС против последния бил
съставен АУАН № 270484 от 30.07.2020г. за това, че на 30.07.2020 година, около
11.15 часа на главен път 1-7, до пътен кантон „****“ управлява влекач „****“ от
категория №3 с per № ****, с прикачено полуремарке „****“ от категория 04 с per.
№ ****, и видно от превозен билет № 7657/30.07.2020 г. извършва обществен
превоз на товари с товар технологична дървесина - бор 48 пространствени кубични
метра от с.***, обл.Ямболска до гр.****, като водачът
не е приложил най-подходящите методи за обезопасяването на товара, съгласно
изискването на чл.8 от Наредба №7/2018 г. на МТИТС, вследствие на което товара
се е разместил в каросерията на полуремаркето и на
второ място водачът е допуснал товарът да излиза отстрани от лявата страна по
посока на движение на превозното средство с повече от 0.20 м. Актосъставителят квалифицирал цифрово словесното описание
на нарушенията като такива по чл.З, т.1 от Наредба №7/2018 г. на МТИТС и по чл.
127, ал. 3 от ЗДвП. Впоследствие въз основа на така съставения АУАН било
издадено и оспореното НП.
При така
установена фактическа обстановка ЕРС е счел, че по делото липсват доказателства Наказателно постановление №
22-0000224 от 13.08.2020 г. да е издадено от материално компетентен орган, тъй
като не е налице упълномощаване на Директора на РД „АА“ Бургас да издава
наказателни постановления по ЗДвП, т.е. за делегираните му правомощия от
министъра на транспортна, информационните технологии и съобщенията, независимо
от записаното в самото НП. От процесуално правна страна първоинстанционния
съд е приел, че в производството по установяване на административното нарушение
и издаване на НП са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до
ограничаване правото на жалбоподателя да разбере в какво точно е обвинен.
Според ЕРС при съставянето на АУАН и издаването на НП е допуснато нарушение на
процесуалните правила на чл.42, т.4 и съответно чл. 57, ал.1, т. 5 от ЗАНН,
изискващи в АУАН и в НП да се опишат ясно, точно и недвусмислено нарушението,
датата и мястото, където са извършени, обстоятелствата, при които са извършени,
както и на доказателствата, които ги потвърждават, като в случая такова
описание по отношение на нарушенията по чл. 127, ал.4, във вр.
с чл. 9, ал. 4 и т.20.6.2. от Приложение № 1 от Наредба № 7 от 27.04.2018 г. на
МТИТС и чл. 127, ал.З от ЗДвП липсва в обстоятелствената част, както на АУАН,
така и на НП. Посочено е, че нито актосъставителят,
нито АНО са уточнили как е следвало водачът на ППС да обезопаси товара, който е
превозвал и какво конкретно нарушение е извършил с оглед вида на товара и на
превозното средство, т.е. не е ясно какво точно не е изпълнил жалбоподателя по
повод укрепването на товара, респ. какво е трябвало да е извърши по един или повече
от стандарти регламентирани в чл. 8 от
Наредба № 7 от 27.04.2018 г. По отношение на второто прието за извършено
нарушение - по чл. 127, ал.З от ЗДвП, ЕРС е посочил, че съгласно този текст
когато товарът излиза отстрани на най-издадената част от превозното средство с
повече от 0.20 метра, а отпред или отзад - с повече от 1 метър, товарът се
обозначава с червен флаг, а при движение през нощта - с бял светлоотразител
или с бяла светлина отпред и с червен светлоотразител
или с червена светлина отзад, като неизпълнението на това задължение се
санкционира по чл.183, ал.2, т.8 от ЗДВП. В случая обаче не се твърди нито в
АУАН, нито в НП, че е липсвало такова обозначаване, а единственото твърдение е,
че товарът е излизал отстрани от лявата страна с повече от 20см. В заключение
ЕРС е формирал извод, че непълнотите в АУАН и НП не позволяват на наказаното
лице да се защити адекватно, а така също не позволяват на съда да провери
волята на АНО за съответствието й с материалния закон и са достатъчно основание
за отмяна на НП като незаконосъобразно, без да се разглежда спора по същество.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
Атакуваният съдебен акт се основава на
правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с
приложимите за казуса материалноправни разпоредби,
като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените
правила. Не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществени
такива. При постановяването на същия са взети предвид относимите
за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Първоинстанционният
съд е обсъдил всички относими за правилното решаване
на спора доказателства, надлежно, аргументирано и подробно е анализирал всички
релевантни факти от значение за спорното право, като е направил верни изводи,
които се споделят от касационната
инстанция и не следва да бъдат преповтаряни с оглед разпоредбата на чл. 221,
ал.2 от АПК. Следва да се посочи, че
касационната инстанция не споделя единствено извода на ЕРС за липса на
материална компетентност на Директора на
РД „АА“ Бургас да издава НП от вида на оспореното. Към касационната жалба е приложена и съответно приета по делото Заповед № РД-08-30/ 24.02.20г. на
Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, от която е
видно, че директорите на регионални дирекции „Автомобилна администрация“ са
упълномощени да издават НП за установени нарушения по ЗДвП. Това обстоятелство обаче, не се
отразява по никакъв начин на правилността на оспорения съдебен акт.
Поради изложеното ЯАС счита, че не са налице касационни отменителни
основания по смисъла на чл. 348, ал.1 от НПК, подадената касационна жалба е неоснователна и
като такава не следва да бъде уважавана.
При този изход на делото касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника
направените от последния разноски в настоящото производство. Същите съдът
определя в размер на 300 лева, с оглед разпоредбата на чл.18, ал.2 във вр. с чл.7, ал.2 от Наредба №
1/09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения и представения ДПЗС №
16236 от 05.05.2021г.
Предвид изложеното и на осн. чл.221, ал. 2 от АПК, вр. с
чл.63, ал.1 от ЗАНН, ЯАС, първи касационен състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 6/25.01.2021г., постановено по анд №
20202310200259/2020г. на Елховския районен съд.
ОСЪЖДА
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ София към МТИТС да заплати на Г.Д.З.
с ЕГН **********,***, чрез адв. В.К. ***, направените
в касационното производство разноски в размер на 300.00 /триста/ лева за
платено адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/не се чете
ЧЛЕНОВЕ: 1./п/не
се чете
2./п/не се чете