№ 142
гр. Русе, 11.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на четвърти ноември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Свилен Сирманов
Членове:Петър Балков
Михаил Драгнев
при участието на секретаря Мариета Цонева
в присъствието на прокурора Радослав Владимиров Градев (ОП-Русе)
като разгледа докладваното от Михаил Драгнев Въззивно административно
наказателно дело № 20214500600697 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 375 и сл. НПК, вр. чл. 328 и сл. НПК.
С Решение № 288 от 25.06.2021г., постановена по АНД № 37/2021г.,
Районен съд - Русе, признал обвиняемите Б. Б.. С. с ЕГН **********, роден на
****г. в гр. Русе, български гражданин, със средно образование, не-женен,
неосъждан, работи; С. Б. К., ЕГН: **********, роден на ****** г. в гр. Русе,
български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан, не
работи; М. АД. С., ЕГН: **********, роден на ******* г. в р.т., български
гражданин, с основно образование, неженен, неосъждан, работи; А. Ч., ЕГН:
**********, роден на *****3 г. в р.т., български и турски гражданин, със
средно образование, неженен, неосъждан, работи за невинни в това, че на
24.12.2016 г. в гр. Русе, в съучастие извършили непристойни действия, грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото
– участвали в сбиване и нанесли побой на С.Р.П., М.С.С. и Д.В.Д. - всички от
гр. Русе, поради което и на основание чл. 378 ал. 4 т. 2 от НПК ги оправдал по
повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 325 ал. 1 вр. чл. 20
ал. 1 от НК.
Против присъдата е постъпил въззивен протест от Районна
прокуратура- Русе. В него се твърди, че решението е необосновано. Смята, че
доказателствата сочат на участието на обвиняемите в побоя. Намира, че съдът
не е обсъдил в мотивите си изготвената експертиза и приобщените
видеозаписи. Навежда доводи за извършване на престъплението с евентуален
умисъл. С оглед така изброените оплаквания, се иска отмяна на обжалваното
1
решение и постановяването на друго, с което въззивният съд да признае
обвиняемите за виновни и да ги освободи от наказателна отговорност, като
им наложи административно наказание глоба в размер на 1500 лв.
Постъпило е становище от адв. В.Д., в качеството му на защитник на
С.К. и А. Ч., в което се твърди, че решението на районния съд е правилно.
Смята, че от анализа на свидетелските показания може да се заключи, че
инициатори на сбиването са били С.П. и Д.М., а обвиняемите са единствено
пострадали. Намира, че за случилото се липсва хулигански мотив, като
изтъква доводи за неизбежна отбрана от страна на подзащитните му.
В съдебно заседание представителят на РОП поддържа протеста.
В съдебно заседание адв. В.Д.- защитник на С.К. и А. Ч., излага доводи
идентични, с тези в жалбата, иска да бъде потвърдено решението на РРС.
В съдебно заседание адв. А.С., в качеството му на защитник на Б.С.,
излага доводи за неоснователност на протеста на прокуратурата и иска да
бъде потвърдено решението на РРС. Сочи, че по делото е било доказано, че
Б.С. не е взел участие в сбиването, като поведението му е било единствено
насочено към предотвратяване на конфликта. Твърди, че С. не е нанесъл
удари на никого по време на сбиването, което е видно от приложеното по
делото веществено доказателство. Посочва, че не е бил налице умисъл за
хулиганство, който се характеризира с цел да бъде нарушен обществения ред
и да се покаже явното неуважение на дееца към обществото. Напротив смята,
че действията на доверителя му представляват защита срещу нападение, като
той не е бил задължен да избяга, а е имал право и се е отбранявал.
По хода на делото:
С Постановление от 07.07.2017г. на РРП е отделено от досъдебно
наказателно производство вх. № 369/2017г. и е образувано ново д.н.пр. №
389/2017г. срещу С.П. и Д.М..
С Постановление от 28.11.2019г. на РРП е прекратено частично
досъдебно нак.пр. вх. № 369/2017г. досежно повдигнатото обвинение срещу
Т.Д..
С Решение № 260/05.03.2020г. по АНД № 229 по описа на РРС за
2020г. съдът признава С.К., А. Ч., М.С., Б.С. и А.И. за виновни в извършване
на престъпление по чл. 325, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 1 НК, като на осн. чл. 78а) НК
ги е освободил от наказателна отговорност и им е наложил административно
наказание глоба в размер на 1500 лв.
С Решение № 260051/22.12.2020г. по ВАНД № 947 по описа на РОС за
2020г. е отменено С Решение № 260/05.03.2020г. по АНД № 229/2020г. на
РРС и е върнато делото за ново разглеждане.
На 26.01.2021г. е починал обв. А.И., което се установяван от Акт за
смърт, приложен по делото. С протоколно определение от заседание на
02.04.2021г. производството е частично прекратено по отношение на А.И. на
осн. чл. 24, ал. 1, т. 4 НПК.
2
С Решение 288/25.06.2021г. по АНД № 37 по описа на РРС за 2021г.
обв. С.К., А. Ч., М.С. и Б.С. са признати за невинни по повдигнатото им
обвинение за престъпление по чл. 325, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 1 НК.
След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, и като съобрази процесуалната им годност, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
На 24.12.2016г. в бар „Дивата Орхидея“, находящ се на в гр. Русе, ул.
„Доростол“, № 29 се намирали три компании от лица, първата от които се
състояла от С.П., М.С., Д.Д. и Н.Н., втората се състояла от А. И., С.К., А. Ч.,
Т.Д., М.С. и Б.С., а третата от Д.М., К.Я., С.Г., А.С., С.А., П.П. и лица
установени само с малки имена- Е. и Д.. В 06,23ч. към втората компания,
намираща се в зала 2, се приближил Д.М., за да им направи забележка, че
говорят на висок глас. Малко по-късно в 06,24ч. от масата на първата
компания станали С.П., М.С., Д.Д.и Н.Н. и се отправили към зала 2, за да
проверят какво се случва, тъй като чули разправия. След размяна на реплики
А. Ч. и М.С. се изправили от местата си, докато неустановено лице, носещо
риза, обхванало през кръста Д.М., за да го задържи. С.П., тъй като възприел
поведението на М.С. като заплашително към неговия познат Д.М., тичешком
се придвижил до М.С. и дръпвайки го през врата го повалил на земята. След
случилото се А. Ч. задържал М.С., а Н.Н. се опитвал с дърпане да изведе
С.П. от залата. Въпреки опитите да бъде прекратен конфликта от някой от
присъстващите Д.М. ескалирал ситуацията, като свалил шапката на Б.С., след
което С.П. му се нахвърлил. Двамата били разтървани, като Н.Н. задържал и
отново се опитал да изведе от залата С.П., докато А. Ч. задържал М.С.. В
този момент Д.М. нанесъл удар с отворена длан, с дясна ръка, в областта на
главата на А. Ч., който след това отвърнал на нанесения му удар. Последвала
размяна на удари между А. Ч., М.С., С.П. и неизвестно по делото лице докато
останалите присъстващи се опитали да разтърват участниците в сбиването,
като в тези действия участвал и Д.Д., който обхванал през кръста М.С. и го
издърпал настрани от приятеля си. В 6:25:16 ч. Б.С., без видно да бъде
нападнат или по някакъв начин провокиран от Д.Д., се включил в боя, като го
избутал извън залата в ъгъла, намиращ се до бара, и започнал да му нанася
удари с ръце и крака. Междувременно лицата от залата се придвижили към
бара, където удари продължавали да си разменят Д.М. и М.С., а в зала 1
продължили да си разменят удари М.С., Д.М. и неизвестно по делото лице,
като секунди след това били успешно разтървани от другите присъстващи
точно в 06:25:50 ч. В този момент сбиването било напълно прекратено за
период от около десет секунди, през което време Д.М. напуснал заведението.
В 06,26ч. в зала 1 влезли Б.С., следван от С.К., А.И. и А. Ч., при което Б.С.
тичайки нанесъл удар на облечено в риза лице, опитващо се да предотврати
боя, след което ударил в лицето с юмрук и С.П.. Участниците в боя
преминали отново пред бара, като С.К. нанасял удари с ръце и крака на С.П..
След кратка размяна на удари между лицата, П. бил повален на земята, където
С., М., Ч. и К. му нанасяли удари с ръце и крака. М.С. се опитал да се намеси,
3
за да прекрати побоя над приятеля си, но бил избутан настрани от С., след
което му били нанесени удари от М.С., Б.С. и А. Ч., което го принудило да се
отдалечи. П., след като успял да се изправи, се насочил заедно със С. и Д. към
изхода на заведението, като те преминали през преходно пространство,
наподобяващо градина, докато били преследвани от С., К., М., А. И. и по-
късно от М.С.. Преминавайки от там С. нанесъл удар на неизвестно лице,
стоящо на площадката. Пред заведението С., К., Ч. и С. продължили да се
боричкат с П. и да му нанасят удари, след което го избутали през ограда,
намираща се между тротоара и заведението. В 6,30 ч. пристигнала полиция и
сбиването приключило. Впоследствие в заведението са били установени
унищожили или повредили вещи на обща стойност от 1192,50лв., поради
факта, че при сбиването са били повредени пейки, врати и стенен плафон,
счупени са били чаши, чинии и оливерници и са били нанесени други щети,
поради което се е наложило да бъде временно затворено и самото заведение.
Изложената фактическа обстановка съдът счита за установена въз
основа на:
Обяснения на Т.Д., С.К., А. Ч., показанията на св. А.С., К.Я., Д.М., С.Г.,
Т.К., С.А., Ю.В., С. А.ов, С.П., М.С., Н.Н., Д.Д., П.П., Д.М..
Писмените доказателства- Справки от бюлетин за съдимост на С.К., А.
Ч., Т.Д., М.С. и Б.С. и А.И.; Декларации за семейно и материално положение
и имотно състояние на С.К., А. Ч., Т.Д., М.С. и Б.С., като и всички други
документи приложени по делто.
Веществените доказателства- запис на диск DVD-R “Verbatim“ 4,7 GB.
както и експертната интерпретация на процесуално годните
доказателствени източници чрез заключенията на Техническа експертиза №
229 от 19.04.2017г. на веществено доказателство- оптичен носител DVD-R
“Verbatim“ 4,7 GB, чрез която са извадени на хартиен носител кадри от записа
на инцидента; Техническа експертиза № 462 от 04.09.2018г. и Техническа
експертиза № 464 от 04.09.2018г. с цел заснемане на лица, дали информирано
съгласие за това, и закрепването на информацията на оптичен носител.;
Видео-техническа и лицево-идентификационна експертиза № 18 от
25.09.2018г. на веществено доказателство- оптичен носител DVD-R
“Verbatim“ 4,7 GB, от която се установява, че няма следи от манипулация
върху записаната информация и че има достатъчно частни и общи признаци,
от които да се идентифицират лицата, заснети на записите, както и
хронологията на събитията; Медицинска експертиза № 1101/2017г., от която
се установиха нараняванията на С.П.; Медицинска експертиза № 1102/2017г.,
от която се установиха нараняванията на Д.Д.,
които са взаимнодопълващи се и безпротиворечиви.
Настоящият въззивен състав не споделя изводите на
първоинстанционния съд, който е приел, че обвиняемите се явяват
пострадали, тъй като те само са се защитавали, действията им са били ответна
реакция на нападението на осъдените по АНД № 399/2020г. С.П. и Д.М.. До
4
този извод районният съдът е достигнал поради неправилната си оценка на
гласните доказателствени средства и липсата на обсъждане на веществените
доказателства и изготвените експертизи. Неправилен е извода на съда, че
няма доказателства за нанесен побой над С.П., М.С. и Д.Д.. Обсъдени са били
показания на свид. П. и Д., в които те са посочили, че не могат да
индивидуализират лицата, които са им нанесли ударите. На първо място
съдът намира, че несъмнено на С.П. и Д.Д. са били нанесени удари на
процесната дата, от които са последвали телесни увреждания, което се
установява от медицинска експертиза № 1101/2017г. за нараняванията на С.П.
и медицинска експертиза № 1102/2017г. за нараняванията на Д.Д.. На второ
място нанасянето на побоя и индивидуализацията на лицата, нанесли им
посочените в експертизите наранявания, се извежда от приложеното по
делото веществено доказателство- запис от въпросната дата от бар „Дивата
Орхидея“, закрепен на оптичен носител DVD-R “Verbatim“ 4,7 GB и
извършените с помощта му технически и видео-техническа и лицево-
идентификационна експертизи. От тези експертизи се установи, че записа не е
бил манипулиран, следователно съдът няма основание да не го кредитира
като годно по делото доказателство и следва да го обсъди при противоречия с
останалия доказателствен материал. В случая такива противоречия не са били
налице, от самия видеозапис и лицево-идентификационна експертиза е видно,
че лицата, нанасяли удари на С.П., М.С. и Д.Д. биха могли да бъдат
индивидуализирани. Като разгледа гореописаните доказателства, съдът
намери, че Д.Д. е бил избутан на земята, до бара на заведението, и са му били
нанесени удари от обв. Б.С.. Въз основа на същите, съдът намери, че С.П. е
бил съборен с удар на земята от С.К., след което удари с ръце и крака са му
нанасяли С.К., Б.С., М.С. и А. Ч.. М.С., който се е опитал да предпази
приятеля си С.П., също е бил удрян от Б.С., М.С. и А. Ч.. Като не е обсъдил
тези доказателства районният съдът е допуснал грешка при изграждането на
фактическите си изводи, която е довела и до неправилност на постановеното
решение.
Неправилни са и изводите на съда относно това, че действията на
обвиняемите са били единствено със защитен характер и са представлявали
отпор на нападение срещу тях. Тази грешка на първоинстанционният съд
отново е възникнала поради това, че не е взел предвид ключови за делото
доказателства. От видеозаписа и изготвената въз основа на него експертиза е
видно, на първо място, че пострадалият Д.Д. не е нападнал никого от
обвиняемите и въпреки това Б.С. го е приклещил в ъгъла до бара на
заведението и му е нанесъл удари с ръце и крака. Същото се отнася и за
пострадалия М.С., който само се е опитвал да прекрати сбиването, подобно на
Д.. На следващо място видно е, че към 6:25:50 ч. сбиването е било
прекратено, като не е имало основание да се предполага възобновяването му
от страна на С.П.. Въпреки това, след като ситуацията се е успокоила, точно
в 6:26:00 ч. Б.С. е продължил стълкновението, като от действията му е
очевидно, че мотивът за това не е бил самозащита, а саморазправа с
5
компанията, която е нападнала неговата. Явно е, че по същите причини С.К.
поваля П. на земята и след като той е в беззащитно състояние и не
представлява никаква опасност за него и приятелите му, започва да го удря с
юмруци и да го рита. Неоправдано е да се смята, че присъединилите се към
него Б.С., М.С. и А. Ч. са целели единствено и само да се защитят, а не да
отмъстят на П., който към този момент не е представлявал заплаха за тяхната
група. Още повече, нападението от страна на С.П. е било прекратено към още
по ранен момент с излизането му от зала 2. Описаното нападение над М.С. в
зала 1 е било осъществено от страна на Д.М. и неизвестно по делото лице,
поради което той и другите присъстващи биха могли правомерно да се
защитават само от тези нападатели, а не и от С.П., който е прекратил
нападението си над тях към 06:25:30 ч.
След като прие за установена изложената фактическа обстановка,
въззивният съд намира от правна страна, че обвиняемите с действията
си са осъществили състава на престъплението по чл. 325, ал. 1 НК -
хулиганство от обектива и субективна страна.
От обективна страна деянието, чрез което се осъществява
престъплението хулиганство, са "непристойни действия". С непристойните
действия трябва грубо да се нарушава общественият ред и да се изразява явно
неуважение към обществото. Грубо нарушение на обществения ред има,
когато деецът чрез действията си изразява брутална демонстрация против
установения ред. Чрез тях нарушава важни държавни, обществени или лични
интереси или съществено засяга нормите на нравствеността. Явно
неуважение към обществото има, когато деецът чрез действията си изразява
открито висока степен на неуважение към личността. При това
антиобщественият характер на тези действия се съзнава както от дееца, така и
от други лица, на които са станали достояние. Престъплението е налице,
когато и двата признака са осъществени.
Съгласно Постановление № 2 от 29.VI.1974 г. по н. д. № 4/74 г., Пленум
на ВС хулиганските действия може да се извършват в най-разнообразни
форми, една от които е хулигански действия, свързани с посегателства върху
личността, нанасяне на обида или телесна повреда, поради което въззивният
съд приема, че:
Б.С., като нанесъл удари с ръце и крака на С.П. след като е бил повален
на земята от С.К., както и докато се е намирал пред заведението, като избутал
Д.Д. в ъгъла до бара и му нанесъл удари с ръце и крака и като нанесъл удари
на М.С., е осъществил действия грубо нарушаващи обществения ред и
изразяващи явно неуважение към обществото.
С.К., като нанесъл удари с ръце и крака на С.П. след като е бил повален
на земята от С.К., както и докато се е намирал пред заведението, е осъществил
действия грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение
към обществото.
6
М.С., като нанесъл удари с ръце и крака на С.П. след като е бил повален
на земята от С.К., както и докато се е намирал пред заведението и като
нанесъл удари на М.С., е осъществил действия грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото.
А. Ч., като нанесъл удари с ръце и крака на С.П. след като е бил повален
на земята от С.К., както и докато се е намирал пред заведението и като
нанесъл удари на М.С., е осъществил действия грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото.
С оглед установената фактическа обстановка обв. С.К., А. Ч. и М. М.
следва да бъдат оправдани по повдигнатото им обвинение в частта, относно
нанасянето на побой над Д.Д., доколкото удари по него е нанесъл само обв.
Б.С..
Също така обв. С.К. следва да бъде оправдан по повдигнатото
обвинение в частта, относно нанасянето на побой над М.С., доколкото не е
нанасял удари по него.
От обективна страна деянието е извършено в съучастие под форма на
съизвършителство по смисъла на чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК. Б.С., С.К., А. Ч. и
М.С. са участвали в самото изпълнително деяние чрез нанасянето на удари с
ръце и крака на С.П..
Неоснователен е довода на защитата, че действията на обвиняемите не
са обществено опасни като осъществени при неизбежна отбрана по смисъла
на чл.12, ал.1 НК. За да е налице неизбежна отбрана трябва да е имало
непосредствено противоправно нападение на държавни или обществени
интереси, личността или правата на отбраняващия се или на другиго. В
случая съдът приема, че е имало нападение от страна на С.П. и Д.М., но то не
е било непосредствено, тъй като от фактическите данни по делото се
установява, че е било прекратено към момента, в който са били извършени
инкриминираните прояви. Съгласно Постановление № 12 от 29.XI.1973 г. по
н. д. № 11/73 г., Пленум на ВС нападението е прекратено, когато нападателят
сам се е отказал да го завърши или го е завършил. В случая съдът приема, че
нападението от страна на С.П. срещу обвиняемите е било завършено в
12:25:30, когато той и М.С. са били разтървани в зала 1 от присъстващите и
той е излязъл в коридора. Въпреки това, от фактическа страна се установи, че
след като обстановката започнала да се успокоява, около 30 секунди по-късно
в 12:26:00, обв. Б.С., С.К. и А. Ч. влезли в зала 1 и вече след като е отминал
момента на правно оправдана самозащита, са започнали отново сбиване,
което е прераснало в побой над С.П.. В него е участвал и обвиняемият М.С.,
като е ритал и удрял поваления на земята П. заедно с останалите. Не би могло
да се приеме, че това им поведение не е обществено опасно или че чрез него
те по някакъв начин са защитавали техни блага и интереси. След
преустановяване на действията на С.П. срещу тях и оттеглянето му в
коридора, той не е представлявал непосредствена опасност за никого, а
нападението от негова страна е било напълно приключило. Към по-късен
7
момент е приключило нападението от страна на Д.М. над М.С., като обаче
неизбежна отбрана може да има само спрямо нападателя, а не и към
предходни нападатели преустановили нападението или членове на неговата
група, както е в случая. Също така неоправдано е да се приеме, че
нападението на Б.С. над Д.Д. е извършено в условията на неизбежна отбрана,
тъй като от фактическа страна съдът изясни, че Д. не е нападнал никого и
следователно всички действия против личността му са неправомерни. Същото
се отнася до побоя от Б.С., А. Ч. и М.С. нанесен на М.С., който само се е
опитвал да прекрати конфликта, а не е осъществявал действия,
представляващи нападение по смисъла на наказателния закон.
Неоснователен е довода на защитата, че инициатори на сбиването са
били С.П. и Д.М., поради което обвиняемите не са извършили престъпление,
а просто са се защитавали. Без значение е, кой е започнал сбиването,
доколкото, след като то е стихнало, обвиняемите съзнателно са продължили
конфликта и отново са ескалирали насилието. От доказателствата е видно, че
това не е сторено от обвиняемите с цел да се защитят от нападение срещу тях,
а с цел да отвърнат, отмъстят, да накажат или нанесат повече телесни
увреждания на П. и членове на неговата компания.
От субективна страна деянието е осъществено с евентуален умисъл по
смисъла на чл. 11, ал. 2 НК. Обвиняемите са съзнавали общественоопасния
характер на деянието, предвиждали са неговите общественоопасни последици
и са допускали настъпването на тези последици, като са съзнавали, че
действат заедно при общност на умисъла.
Неоснователен е наведения в становището по протеста довод за липсата
на хулигански мотив и извършването на побоя по изключително лични
подбуди. Правилно представителя на прокуратурата посочва, че съгласно
Постановление № 2 от 29.VI.1974 г. по н. д. № 4/74 г., Пленум на ВС нанасяне
на обида, причиняване на телесна повреда или извършване на други подобни
действия по чисто личен мотив могат да се квалифицират и като хулиганство
при евентуален умисъл, ако са съпроводени с грубо нарушение на
обществения ред и изразяват явно неуважение към обществото. Следователно
субективната страна на престъплението не се определя само от мотива или от
целта на престъпника, а и от съдържанието на неговия умисъл. Затова то
може да се осъществи и при евентуален умисъл. С оглед горното
задължително тълкуване на ВС съдът намира, че престъплението е било
извършено при евентуален умисъл. Наистина целта на извършителите не е
била да изразят демонстративно отношението си към обществения ред, а да се
саморазправят със С.П. и членове на неговата компания, които са ги
предизвикали. Въпреки това те са знаели, че чрез нанасяне на телесни
повреди на П. в заведение за хранене, в което към този момент са се намирали
и други лица, ще предизвикат силно възмущение в присъстващите и ще
изразят открито висока степен на неуважение към личността. Нанасяйки
8
телесни увреждания на П. и други лица те са изразили отношението си към
този резултат, като е видно, че са се съгласявали с настъпването му.
Доказателство за това е, че от действията им са останали възмутени лицата,
които са станали свидетели на побоя, а именно Д.М., салонен управител на
бар „Дивата орхидея“ и Ю.В., сервитьор в същото заведение. Също така от
показанията на Д.М., Ю.В. и Т.К., както и представеният от М. списък се
установява, че обвиняемите са унищожили или повредили вещи в
заведението на обща стойност от 1192,50лв. При сбиването са били счупени
пейки, врати и стенен плафон, хвърляни са били чаши, чинии и оливерници и
са били нанесени други щети, поради което се е наложило да бъде временно
затворено и самото заведение. Още повече от разпитите на тези свидетели се
констатира, че поради възникналия бой голяма част от клиентите, притеснени
от случващото се, са напуснали заведението без да заплатят сметките си.
Поведението на другите присъстващи в заведението, възприели действията на
обвиняемите, сочи за реакцията на обществото, окачествяваща действията на
обвиняемите като неприлични, нарушаващи общественото спокойствие и
реда. С оглед горното съдът намира, че умисълът на обвиняемите значително
надхвърля представата за личен конфликт и съдържа желание за
демонстрация на явно неуважение към обществото, което налага извода, че
престъплението е било извършено от обвиняемите с евентуален умисъл. В
такъв смисъл е и практиката на ВКС, обективирана в Решение № 575 от
4.01.2012 г. на ВКС по н. д. № 2428/2011 г., II н. о., НК и Решение № 492 от
3.01.2011 г. на ВКС по н. д. № 455/2010 г., II н. о., НК
По въпроса за индивидуализация на наказанието съдът намира, че чл.
325 ал.1 НК предвижда за извършено престъпление хулиганство наказания:
лишаване от свобода до две години, пробация, както и обществено
порицание. Съдът констатира, че по отношение на всички обвиняеми са
налице предпоставките на чл. 78а) НК, поради което следва да бъдат
освободени от наказателна отговорност, като им бъде наложено
административно наказание. На първо място за престъплението се предвижда
наказание лишаване от свобода до три години, когато е умишлено, както в
случая, а именно две години лишаване от свобода. На второ място никой от
обвиняемите не е бил осъждан за престъпление от общ характер и не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а). На трето място
от престъплението не са претърпени имуществени вреди, доколкото не е
било повдигнато обвинение за такива с диспозитива на прокурорското
постановление . На последно място не е налице и някоя от отрицателните
процесуални предпоставки на чл. 78а), ал.7 НК. Като взе предвид
обстоятелствата от значение за индивидуализация на наказанието съдът
прецени, че деянието не се отличава с завишена степен на обществена
опасност, различна от обичайната за случая. Също така няма данни някой от
обвиняемите да има наклонност да извършва престъпления. За смекчаващо
обстоятелство по отношение на всички съдът приема, факта че те са били
9
провокирани от физическата агресия на С.П. и Д.М., което е способствало за
последващите им действия. Съдът намира, че това е бил техен основен мотив
да прибягнат до физическа саморазправа с членове на другата компания. За А.
ч. и М.С., съдът смята, че подходящо наказание е глоба в размер от 1500 лв.
поради това, че те са нанасяли удари не само на инициатора на конфликта
С.П., но и на М.С. , който се е опитвало да предпази П. от побой и не е
провокирал по никакъв начин никой от тях. Същото наказание съдът намира
за справедливо по отношение и на С.К.А.ов, който въпреки че не е нанесъл
побой над М.С., е повалил на земята С.П., възседнал го е и упорито му е
нанасял удари, дори след като П. е бил вече зашеметен и неспособен да се
съпротивлява. Това му поведение прави действията му в по-висока степен
укорими от тези на другите участници в побоя над С.П.. Като отегчаващо
отговорността обстоятелство по отношение на Б.С. съдът приема неговото
агресивно поведение, което е станало повод за възобновяване на конфликта,
както и констатираните удари върху други лица, за което не е било
повдигнато обвинение, но които сами по себе си са част от престъпното му
поведение. Също така съдът отчита, че той единствено е нанесъл побой над
Д.Д., който не го е провокирал по никакъв начин. С оглед горното съдът
намира, че следва да наложи на Б.С. административно наказание глоба в
размер от 2500 лв.
По разноските: В досъдебното производство са били направени
разноски за Техническа експертиза в размер на 265,55лв., за Техническа
експертиза в размер на 16,30лв., за Техническа експертиза в размер на
42,55лв., за Техническа експертиза в размер на 340,09лв., за Медицинска
експертиза 121 лв. и за Медицинска експертиза 121лв. или общо в размер на
906,49 лв. На основание чл. 189, ал. 3 НПК когато подсъдимият бъде признат
за виновен, съдът го осъжда да заплати разноските по делото. Обвиняемите
отговарят солидарно на основание чл. 53 ЗЗД.
По веществените доказателства: При приложение по аналогия на чл.
112, ал. 4 НПК съдът намира, че вещественото доказателство- оптичен
носител DVD-R “Verbatim“ 4,7 GB, следва да бъде оставено в делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 288/25.06.2021г. по АНД № 37 по описа на
Русенския районен съд за 2021г., като вместо него ПОСТАНОВИ:
ПРИЗНАВА Б. Б.. С. с ЕГН **********, роден на ****г. в гр. Русе,
10
български гражданин, със средно образование, не - женен, неосъждан, работи
за ВИНОВЕН, в това, че на 24.12.2016 г. в гр. Русе, в съучастие с А. Ч., М.С.,
С.К.- всички от гр. В., като извършител, извършил непристойни действия,
грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото – участвал в сбиване и нанесъл побой на С.Р.П., М.С.С., Д.В.Д. -
всички от гр. Русе, поради което и на основание чл. 78а, ал.1, вр. чл. 325, ал.1,
във вр. чл. 20, ал.1 и чл. 54 от НК, го ОСВОБОЖДАВА от наказателна
отговорност и му НАЛАГА административно наказание „Глоба“ в размер на
2500 лв. /две хиляди и петстотин лева/.
ПРИЗНАВА С. Б. К., ЕГН: **********, роден на ****** г. в гр. Русе,
български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан, не работи
за ВИНОВЕН, в това, че на 24.12.2016 г. в гр. Русе, в съучастие с А. Ч., М.С.,
Б.С.- всички от гр. В., като извършител, извършил непристойни действия,
грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото – участвал в сбиване и нанесъл побой на С.Р.П. - от гр. Русе,
поради което и на основание чл. 78а, ал.1, вр. чл. 325, ал.1, във вр. чл. 20, ал.1
и чл. 54 от НК, го ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност и му
НАЛАГА административно наказание „Глоба“ в размер на 1500 лв. /хиляда и
петстотин лева/.
Като го признава за НЕВИНЕН по повдигнатото му обвинението в
частта, с която е обвинен, че е нанесъл побой на Д.В.Д. и М.С.С..
ПРИЗНАВА М. АД. С. , ЕГН: **********, роден на ******* г. в р.т.,
български гражданин, с основно образование, неженен, неосъждан, работи за
ВИНОВЕН, в това, че на 24.12.2016 г. в гр. Русе, в съучастие с А. Ч., С.К.,
Б.С.- всички от гр. В., като извършител, извършил непристойни действия,
грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото – участвал в сбиване и нанесъл побой на С.Р.П., М.С.С. - всички
от гр. Русе, поради което и на основание чл. 78а, ал.1, вр. чл. 325, ал.1, във вр.
чл. 20, ал.1 и чл. 54 от НК, го ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност
и му НАЛАГА административно наказание „Глоба“ в размер на 1500 лв.
/хиляда и петстотин лева/.
Като го признава за НЕВИНЕН по повдигнатото му обвинението в
частта, с която е обвинен, че е нанесъл побой на Д.В.Д..
ПРИЗНАВА А. Ч., ЕГН: **********, роден на *****3 г. в р.т.,
български и турски гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан,
работи за ВИНОВЕН, в това, че на 24.12.2016 г. в гр. Русе, в съучастие с
М.С., С.К., Б.С.- всички от гр. В., като извършител, извършил непристойни
действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение
към обществото – участвал в сбиване и нанесъл побой на С.Р.П. и М.С.С. -
всички от гр. Русе, поради което и на основание чл. 78а, ал.1, вр. чл. 325, ал.1,
11
във вр. чл. 20, ал.1 и чл. 54 от НК, го ОСВОБОЖДАВА от наказателна
отговорност и му НАЛАГА административно наказание „Глоба“ в размер на
1500 лв. /хиляда лева/.
Като го признава за НЕВИНЕН по повдигнатото му обвинението в
частта, с която е обвинен, че е нанесъл побой на Д.В.Д..
ОСЪЖДА Б. Б.. С., С. Б. К., М. АД. С., А. Ч., със снети по делото
самоличности, да заплатят солидарно в полза на ОДМВР-Русе сумата от
906,49 лв. за направени по делото разноски на досъдебното производство на
осн. чл. 189, ал. 3 НПК.
ВЕЩЕСТВЕНОТО доказателства: оптичен носител DVD-R “Verbatim“
4,7 GB да бъде оставено като приложение по делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12