РЕШЕНИЕ
№ 183
гр. Бургас, 09.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:АНДОН В. ВЪЛКОВ
при участието на секретаря Красимира М. Андонова
като разгледа докладваното от АНДОН В. ВЪЛКОВ Административно
наказателно дело № 20232120200127 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод на подадена жалба от К. Й. Б., ЕГН **********, срещу
Наказателно постановление № 22-0769-003073/24.11.2022 г., издадено от началник на група
в сектор Пътна полиция към ОД МВР - Бургас, с което за нарушение на чл. 140, ал. 1 от
ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП, на жалбоподателя са наложени
административни наказания глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 6 месеца.
Жалбоподателят редовно призован, не се явява, представлява се от адв. А....А.....от
БАК, който поддържа подадената жалба и моли за отмяна на НП.
Административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява от юк. Р...
Ж...., която оспорва жалбата и моли за потвърждаване на НП.
Жалбата е подадена от легитимирано лице, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59,
ал. 2 от ЗАНН, срещу годен за съдебен контрол по реда на ЗАНН акт и пред надлежния съд,
поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
Съдът‚ след като прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна
проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 от
НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, намира за установено от фактическа страна следното:
На 11.04.2022 г., около 20:35 часа, в гр. Бургас, на кръстовището ул. Х... Б.... и ул.
О...., в посока към бул. С... С...., при извършена проверка от служители на МВР, било
1
установено, че жалбоподателят управлява собствения си л.а. .........с рег. № ......, който не е
регистриран по надлежния ред. МПС било със служебно прекратена регистрация на
17.02.2022 г., поради непрехвърляне в срок след покупко-продажба пред нотариус.
За установеното нарушение свидетелят Г. Д. съставил срещу жалбоподателя АУАН.
Преписката била изпратена в РП - Бургас, като с постановление от 15.07.2022 г. прокурор
при БРП постановил отказ да се образува досъдебно производство, след което материалите
били върнати отново в сектор ПП. На 24.11.2022 г. било издадено и обжалваното в
настоящото производство НП.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали, които съдът кредитира изцяло. Фактическата обстановка, като цяло не се
оспорва и от жалбоподателя, който не отрича да е управлявал процесния автомобил, но
заявява, че не е бил наясно с това, че регистрацията е била служебно прекратена.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото НП, относно законосъобразност и обоснованост, както и относно
справедливостта на наложеното наказание, и предвид така установената фактическа
обстановка, направи следните правни изводи:
Настоящият състав, като инстанция по същество, след извършена проверка за
законност, констатира, че при издаването на наказателното постановление не са допуснати
съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна.
Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган в срока по чл. 34,
ал. 3 от ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени
императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на
жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в
какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Деянието и неговите съставомерни признаци
са описани достатъчно изчерпателно, поради което и не са допуснати нарушения в тази
връзка. Посочени са нарушените материалноправни норми, като наказанието за
нарушението е индивидуализирано правилно. В случая не са налице формални предпоставки
за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на отговорността на жалбоподателя
не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
производството. В тази връзка настоящият състав не споделя изложените в жалбата
възражения за допуснати процесуални нарушения при съставяне на АУАН и издаване на
НП.
На първо място, съдът не споделя изложеното възражение, че при съставяне на
АУАН е присъствал само един свидетел, както и че не е било посочено дали е свидетел на
извършеното нарушение или при съставяне на акта. Съгласно чл. 40, ал. 1 от ЗАНН актът за
установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и
свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението.
Според съда няма пречка едно лице да бъде свидетел в различните хипотези, предвидени в
чл. 40, ал. 1 ЗАНН. Вярно е, че и в чл. 40, ал. 1 от ЗАНН се използва думата "свидетели" в
множествено число, но в тази норма са изброени различни категории свидетели, като при
2
граматическото й тълкуване съдът достига до извод, че именно във връзка с това изброяване
е използвано и множествено число. Според настоящия съдебен състав няма пречка АУАН да
бъде подписан и от един свидетел, стига той да съвместява в себе си различните качества,
посочени в чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, т.е. да е очевидец на нарушението и да присъства при
съставянето на акта. Именно тази хипотеза е налице. Видно от АУАН посоченият свидетел е
едновременно свидетел очевидец при установяване на нарушението и свидетел при
съставяне на акта.
Съдът не споделя поддържаното възражение, че АНО е допуснал съществено
процесуално нарушение, тъй като не е посочил точното място на извършване на
нарушението. Видно от НП мястото на извършване на нарушението е конкретизирано с
посочване на кръстовището между двете улици, където е бил спрян за проверка
управляваният от жалбоподателя автомобил (гр. Бургас, на кръстовището, образувано
между ул. Х...Б...и ул. О......), както и посоката на движение (в посока към бул. С... С.....),
като съдът счита, че така описаното дава достатъчна яснота относно мястото на извършване
на нарушението. Не е необходимо допълнително конкретизиране, за да се установи мястото
на извършване на нарушението.
На следващо място, съдът намира за неоснователно и възражението на
жалбоподателя, че му е връчен нечетлив екземпляр от АУАН. Актът е връчен лично на
жалбоподателя на 11.04.2022 г., като в момента на връчването той не е вписал никакви
възражения в него. Т.е. самият жалбоподател е приел екземпляра от АУАН във вида, в който
му се връчва, и не е поискал на място да му бъде връчен друг (четлив) екземпляр. Предявен
му е бил напълно четлив екземпляр на АУАН (на л. 10 от делото), с който той се е запознал
и подписал без възражения. Ето защо той е имал възможност да се запознае със
съдържанието на акта. Впоследствие му е било връчено и НП, с което е наказан именно за
нарушенията, посочени в АУАН. Налага се извод, че правото на защита на жалбоподателя
по никакъв начин не е било нарушено. Той е имал възможност да се защитава срещу всички
факти и обстоятелства и да организира в пълнота защитата си, включително и в съдебното
производство.
От събраните по делото доказателства по категоричен и несъмнен начин се установи,
че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението
по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Съгласно посочената разпоредба - по пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само МПС и ремаркета, които са регистрирани и са с
табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата,
включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за
които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси
по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата.
Не се спори, че управляваният от жалбоподателя автомобил безспорно е моторно
превозно средство по смисъла на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП, както и че същият е бил
управляван от жалбоподателя на път, отворен за обществено ползване. От събраните
писмени и гласни доказателствени средства се установи по безспорен начин, че на
3
посочената дата и място жалбоподателят е управлявал автомобила със служебно прекратена
регистрация. Регистрацията е била служебно прекратена поради неизпълняване на
задължението на собственика да регистрира МПС в двумесечен срок от придобиването му -
16.12.2021 г. Съдът намира, че жалбоподателят действително е извършил процесното
нарушение, за което и законосъобразно е санкциониран.
Съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че не следва да носи отговорност,
доколкото той не бил надлежно информиран за прекратяване на регистрацията. В случая
приложение намира разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, съгласно която “служебно, с
отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на
регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от
придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство”.
Прекратяването на регистрацията настъпва по силата на закона, а не по волята на
административен орган, поради което и контролните органи са нямали задължението да
информират жалбоподателя за прекратяването на регистрацията. Всеки гражданин е длъжен
да познава закона, поради което и няма как да се сподели тезата, че жалбоподателят не е
знаел и не е действал виновно. В случая, крайният срок за пререгистрация на автомобила е
бил 16.02.2022 г. и очевидно не е бил спазен от новия собственик, поради което и правилно
регистрацията му е била служебно прекратена.
Всичко това води до еднозначния извод, че жалбоподателят е извършил вмененото му
нарушение, поради което и следва да понесе предвидената за това отговорност.
Съгласно разпоредбата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, наказва се с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв.
водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния
ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. По делото не са налице
отегчаващи отговорността обстоятелства, поради което правилно двете кумулативни
санкции са били определени в минималния възможен размер.
На последно място, съдът счита, че така констатираното нарушение не може да се
счете за маловажен случай. Действително преценката за маловажност на деянието подлежи
на съдебен контрол, в който смисъл е Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 г. на ВКС,
ОСНК, по т. д. № 1/2007 г. по описа на ВКС. Съдът намира, че в случая не е налице
маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не е налице по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от
този вид. Конкретният случай не се отличава от типичните такива нарушения, поради което
и не обосновава приложението на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Нарушението е типично
за вида си, като дори в жалбата не се съдържат твърдения за някакви обстоятелства, които да
водят до занижаване на обществената опасност на извършеното.
Предвид изложеното съдът счита, че НП е правилно и законосъобразно издадено,
поради което следва да се потвърди изцяло.
С оглед изхода на спора и направеното искане в полза на администрацията се следва
4
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв., определено съобразно чл. 63д, ал. 4 от
ЗАНН, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0769-003073/24.11.2022 г.,
издадено от началник на група в сектор Пътна полиция към ОД МВР – Бургас, с което за
нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП, на
жалбоподателя К. Й. Б. са наложени административни наказания глоба в размер на 200 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
ОСЪЖДА жалбоподателя К. Й. Б., ЕГН **********, да заплати на Областна
дирекция на МВР - Бургас разноски в размер на 80 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд - Бургас в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5