Р Е Ш Е
Н И Е № 241
гр.
Сливен, 22.12.2017 год.
В И М Е Т
О НА Н А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публичното заседание на деветнадесети
декември, през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Административен съдия: Детелина
Бозукова
при секретаря Николинка Йорданова
като разгледа докладваното от
съдията Бозукова
административно дело № 250 по описа за 2017 година, за да се
произнесе съобрази:
Производството е административно
и намира правното си основание в чл.40 и сл. от ЗДОИ, във вр.с чл.145 от АПК.
Образувано е по жалба на Т. Н.Д. ***, подадена чрез адв.Д.Д. - БлАК
против мълчалив отказ на „Водоснабдяване и канализация Сливен” ООД гр.Сливен за
предоставяне на обществена информация, поискана със заявление вх. № РД-04-2780/25.07.2017
г. по описа на „Водоснабдяване и канализация Сливен”ООД. В жалбата се твърди,
че със заявлението, подадено на 25.07.2017 г. поискала от „Водоснабдяване и
канализация Сливен” ООД гр.Сливен да представи: незаверени преписи от всички
договори, които са сключени от ответното дружество през периода 04.07.2012 г.
до датата на заявлението и попадат в обхвата на чл. 20, ал. 4 от ЗОП;
незаверени преписи от всички първични счетоводни документи, свързани с
посочените в предходната точка договори по смисъла на чл. 20, ал. 5 от ЗОП
(независимо дали договорите са в писмена форма или са неформални); счетоводна
справка, от която да е видно: какъв е общия размер на платените суми по
посочените в т. 1 договори в табличен вид, като справката да съдържа информация
най-малко по кой договор, каква сума и на кой доставчик и на коя дата е
заплатена. В заявлението е посочено, че исканите документи следва да бъдат
предоставени на хартиен носител. В срока по чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ не получила
отговор на заявлението си, поради което бил налице мълчалив отказ. Счита, че
посочената информация е обществена по смисъла на ЗДОИ, тъй като съдружници в
ответното дружество били държавата и няколко общини. Счита, че мълчаливият отказ
е незаконосъобразен, тъй като съгласно изискванията на ЗДОИ сезираният орган следвало да се произнесе с изричен акт.
Моли съда да отмени мълчаливия отказ и да задължи дружеството да се произнесе
по подаденото заявление. Претендира за направените по делото разноски, вкл.
адвокатски хонорар.
В съдебно заседание оспорващата не се явява. В
писмено становище представено от п. и а.Д.Д. заявява, че поддържа
подадената жалба, като уточнява, че мълчаливия отказ е на управителя на „ВиК
Сливен“ ООД гр.Сливен. Моли съда да уважи жалбата. Претендира за присъждане на
направените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар, претендиран от ответника по жалбата.
Ответникът по жалбата – „Водоснабдяване и
канализация” ООД гр. Сливен, чрез п. си а. С. Р. - АК Сливен счита жалбата за
неоснователна. Заявява, че срокът за процедиране на заявлението на оспорващата
бил удължен с писмо и със съответен акт, за който нямало изискване за конкретни
реквизити или определено заглавие. Счита, че доверителя му не може да формира
мълчалив отказ по недопустимо за разглеждане заявление за достъп до обществена
информация, като твърди, че подаденото заявление представлява злоупотреба с
право, тъй като обемът информация бил значителен и нямало как в сроковете по
ЗДОИ, дори и удължени, да бъдат изпълнени всички процедури, а именно искане,
съответно получаване на съгласие или несъгласие на трети лица, за които се
отнася информацията и т.н. За една и съща информация били подадени още няколко
заявления от лица със същия съдебен адрес като оспорващия и поради това прави
извод, че в случая не се цели добиването на обществена информация по ЗДОИ, а
просто упражняване на права, с цел евентуално реализиране на адвокатски хонорари
в производство като настоящото. Счита, че доверителят му не е задължен по ЗДОИ
и исканата информация не е обществена такава по смисъла на закона. Заявява, че
към момент на разглеждане на делото няма формулирано произнасяне, във връзка с
подадено от оспорващата заявление за информация по ЗДОИ. Моли съда да постанови
решение, с което отхвърли жалба, като неоснователна. Претендира за присъждане
на направените по делото разноски.Прави възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар, претендиран от оспорващата.
От събраните доказателства съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
Административното производство е започнало по
заявление от Т.Н.Д. *** с подаването на заявление вх.№ РД-04-2780 от 25.07.2017
г., с което поискала от „Водоснабдяване и канализация Сливен” ООД гр.Сливен да й
бъдат представени следните документи, съдържащи обществена информация:
незаверени преписи от всички договори, които са сключени от ответното дружество
през периода от 04.07.2012 г. до датата на получаване на заявлението, и които
договори попадат в обхвата на чл.20, ал.4 от ЗОП; незаверени преписи от всички
първични счетоводни документи, свързани с посочените в предходната точка
договори по смисъла на чл. 20, ал. 5 от ЗОП (независимо дали договорите са в
писмена форма или са неформални); счетоводна справка, от която да е видно:
какъв е общия размер на платените суми по посочените в т. 1 договори в табличен
вид, като справката да съдържа информация най-малко по кой договор, каква сума
и на кой доставчик и на коя дата е заплатена.Заявителката е посочила, че желае
да получи информацията на хартиен носител.
С писмо изх. № РД-04-1084 от 31.07.2017 г.,
Управителят на „Водоснабдяване и канализация Сливен” ООД заявил, че исканата информация се отнася до
трети лица и е необходимо тяхното съгласие за предоставянето и, във връзка с
което на основание чл.31 от ЗДОИ, срокът за предоставяне на информация може да
бъде удължен с не повече от 14 дни. Писмото е изпратено на заявителката на
01.08.2017 г. /л.24 и л.25/.
Въз основа на тази фактическа обстановка съдът
направи следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата:
Съгласно чл. 24, ал.1 и 2 от ЗДОИ, достъп до
обществена информация се предоставя въз основа на писмено заявление или устно
запитване. Видно от подаденото от жалбоподателката заявление същото е в
предвидената от закона писмена форма съобразно разпоредбата на чл. 24, ал.2 от
ЗДОИ и съдържа трите имена на заявителя, описание на исканата обществена
информация и адреса за кореспонденция със заявителя, с което формално са
изпълнени минималните изисквания на чл. 25, ал.1, т.1, 2 и 4 от ЗДОИ за
съдържание. В случая търсената от заявителя информация касае сключени от
ответника договори и предвид липсата на произнасяне от страна на органа, като
задължен субект по чл. 3, ал.1 от ЗДОИ, по отправеното запитване в
законоустановения срок, съгласно ЗДОИ и чл.149 от АПК, както и съгласно
определение № 14130/21.11.2017 г., постановено по адм. дело № 11323/2017 г. по
описа на ВАС, съдът приема, че подадената от Д. жалба е процесуално допустима -
подадена е от лице с обоснован правен интерес от оспорването, против акт,
подлежащ на съдебен контрол, съгласно чл. 40, ал.1 от ЗДОИ, във вр. с чл. 58,
ал.1 от АПК, в рамките на предвидения едномесечен преклузивен срок по чл. 149,
ал.2 от АПК.
По основателността на жалбата:
Жалбата е основателна.
Съгласно изискванията на чл.168, ал.1 от АПК, при
служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извърши пълна
проверка на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването
на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и
съобразен ли е с целта, която преследва законът.
Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1 от ЗДОИ
обществена е информацията, която е свързана с обществения живот в Република
България и дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение
относно дейността на задължените по закона лица. Съдебната практика
конкретизира понятието “обществена информация” като сведение или знание за
някого или нещо, свързано с обществения живот в страната, респ. за дейността
на задължените по чл.3 от ЗДОИ субекти.
Тази информация може да се съдържа в документи или други материални носители,
създавани, получавани или съхранявани от последните. Следователно обществена
информация съставляват всички данни относно обществения живот, съдържащи се в
документи и други материални носители на данни, създавани, получавани или
съхранявани от задължения субект.
Задължените да предоставят информация по ЗДОИ
субекти са посочени в чл.3, ал. 1 и ал. 2 на закона. В случая са налице
предпоставките по чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ, за да се приеме, че "В и К
Сливен" ООД гр.Сливен е задължен по този закон субект. Съгласно цитираната
норма такива са и публичноправните субекти, различни от посочените в ал. 1
(т.е. различни от държавните органи, техните териториални звена и органите на
местното самоуправление в Република България), включително публичноправните
организации. Съгласно легалната дефиниция по § 1, т. 4, б. "в" от ДР
на ЗДОИ "Публичноправна
организация" е юридическо лице, за което е
изпълнено някое от следните условия: а) повече от половината от приходите му за
предходната бюджетна година се финансират от държавния бюджет, от бюджетите на
държавното обществено осигуряване или на Националната здравноосигурителна каса,
от общинските бюджети или от възложители по чл. 5, ал. 2, т. 1 – 14 от Закона за обществените поръчки; б) повече от половината от
членовете на неговия управителен или контролен орган се определят от
възложители по чл. 5, ал. 2, т. 1 – 14 от Закона за обществените поръчки; в) обект е
на управленски контрол от страна на възложители по чл. 5, ал. 2, т. 1 – 14 от
Закона за обществените поръчки; управленски контрол е налице, когато едно лице
може по какъвто и да е начин да упражнява доминиращо влияние върху дейността на
друго лице.
В разглеждания случай "В и К Сливен" ООД гр.Сливен
е носител на всички законоустановени с цитираната дефиниция белези на
публичноправна организация. Видно от обявения в търговския регистър учредителен
акт /л.45/ органът представлява юридическо лице - търговско дружество, в което
Държавата и други четири общини, притежават дяловете в капитала на търговското
дружество. Държавата притежава 139920 дяла от капитала на дружеството състоящ
се от 274352 дяла, осъществява управленски контрол по отношение на същото, като
съобразно изяснения смисъл (§ 1, т. 4, б. "в" от ДР на ЗДОИ) на
понятието "управленски контрол" упражнява доминиращо влияние върху
дейността му. Държавата, чрез министъра на регионалното развитие, представляващ
я в общото събрание на "В и К Сливен" ООД гр.Сливен, е възложител по
см. на чл. 5, ал. 2, т. 1 – 14 от Закона за обществените поръчки, към който
препраща § 1, т. 4, б. "в" от ДР на ЗДОИ. А "доминиращо
влияние" е налице съгласно § 1, т. 42 от ДР на ЗОП, публични възложители
по чл. 5, ал. 2, т. 1 – 14 а) притежава мажоритарния дял от записания капитал
на предприятието; б) контролира мнозинството от гласовете, свързани с
акциите/дяловете, емитирани от предприятието; в) може да назначи повече от
половината от членовете на управителния или надзорния орган на предприятието. В
разглеждания случай от разпоредбите на дружествения договор и предвид
притежавания от Държавата дялов капитал във "В и К Сливен" ООД гр.Сливен
следва, че Държавата, чрез министъра на регионалното развитие, упражнява
доминиращо влияние по см. на § 1, т.42 от ДР на ЗДОИ върху дружеството. Оттук
следва, че то е обект на управленски контрол от възложител по чл. 5, ал. 2, т.
1 – 14 от ЗОП и съответно е публичноправна организация по см. § 1, т. 4, б. "б"
и "в" от ДР на ЗДОИ, респективно, че е задължен субект по см. на чл.
3, ал. 2, т. 1 от с.з..
В контекста
на легалната законова дефиниция несъмнено информацията относно договори
сключени от "В и К Сливен" ООД гр.Сливен във връзка с неговата
дейност е обществена. Според определението на чл.11 от ЗДОИ по своя характер
исканата информация е служебна, а достъпът до нея е свободен с изключение на
случаите, изрично посочени в чл. 13, ал. 2 от ЗДОИ.
Субектите по чл. 3, ал.1 от ЗДОИ са задължени да
предоставят информация, която е създадена в кръга на тяхната компетентност (т.е
официална информация) или такава, която се събира, създава и съхранява при и по
повод дейността на органите и на техните администрации (служебна информация).
Във всички случаи за да се предостави достъп до посочената информация, същата
следва да е налична и вече създадена, а не да се изготвя по повод направено
искане. Гарантираното право на достъп до обществена информация се ограничава до
съществуващите документи, като органите нямат задължение да създават такива, за
да удовлетворят заявления за достъп до информация. Целта на ЗДОИ и законово
регламентираните гаранции за осъществяване правото на достъп до обществена
информация, е да се даде възможност на гражданите и организациите да се запознаят
със съществуващата информация, която вече е създадена, обработена и се
съхранява в административните органи, но не дава възможност под формата на
искане за достъп до обществена информация гражданите и организациите да налагат
на задължените по ЗДОИ лица да създават информация, която законът не изисква от
тях да събират, обработват и съхраняват. Следователно правото на достъп по реда
на ЗДОИ е ограничено единствено до съществуваща и налична обществена
информация. (В този смисъл Решение № 6040 от 8.05.2014 г. на ВАС по адм. д. №
16854/2013 г., VII о.)
При анализа на разпоредбите на ЗДОИ се налага
извод, че задълженият субект по чл. 3 от с. з. дължи мотивирано писмено
произнасяне по искания за достъп до обществена информация. Този извод се
потвърждава от изричните разпоредби на чл. 28, ал. 2 от закона, изискваща
писмено уведомяване на заявителя за взетото решение, както и чл. 38 и чл. 39 от
същия, въвеждащи изисквания за форма и съдържание на административното решение
и връчване на решението за отказ за предоставяне достъп до обществена
информация. По делото е установено, че изрично произнасяне по подаденото
заявление за достъп до обществена информация липсва и към настоящия момент. Налице
е законов императив за писмено произнасяне по заявлението, включително и при
отказ. Непроизнасянето по заявлението, представляващо мълчалив отказ, е в
нарушение на ЗДОИ и подлежи на отмяна.
Ответникът по жалбата навежда доводи, че поисканата
от него информация не представлява обществена информация по смисъла на чл. 2,
ал. 1 от ЗДОИ, поради което той не е задължен да я предостави. Според него, при
липсата на такова задължение не може да се формира "мълчалив отказ"
по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК. Доводът е неоснователен. Този аргумент е
неотносим към формата на произнасяне по заявлението. Според съда информацията,
касаеща дейността за задължен субект по ЗДОИ е обществена такава. Освен това,
изложените аргументи касаят съществото на спора и биха били предмет на
обсъждане само в случай, че представляват мотиви на изричен административен
акт, постановен от задължения орган. Мотивите дават възможност на контролната
съдебна инстанция да прецени законосъобразността на отговора, а това е още
по-наложително при отказ да се предостави искана информация. Недопустимо е
заявителят и съдът да "гадаят", по силата на кои съображения
административният орган е отказал да се произнесе по искането, както и да
"допълват" волята на органа. (Решение № 2976 от 18.03.2015 г. на ВАС
по адм. д. № 8493/2014 г., V о.,)
Не се споделя доводът на ответника по оспорването,
че подадената жалба е неоснователна, тъй като за една и съща информация
заявления са подали няколко лица, които имат връзка по между си и целта на
заявленията не е получаване на информация, а водене на дела и получаване на
адвокатски хонорар. На съда е известно, че има подадени няколко заявления от
други лица за предоставянето на същата информация, всяко от които е посочило за
съдебен адрес ***. Този адрес е същия като на Адвокатско дружество „М. и Ш. – Я. П.“, видно от приложените
по делото обратни разписки. Съгласно чл.3 от ГПК, приложим и в административния
процес на основание чл.144 от АПК, участващите в съдебните производства лица и
техните представители под страх от отговорност за вреди са длъжни да упражняват
предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави. В
този смисъл е странно защо различни лица посочили за съдебен адресат една и
съща адвокатска кантора са поискали от "В и К Сливен" ООД предоставянето
на една и съща обществена информация. Към настоящия момент обаче не може да се
направи извода, че инициирането на няколко административни производства, дори и
при предполагаема връзка между заявителите, представлява злоупотреба с право.
За да се приеме, че съществува такава злоупотреба трябва да има умисъл. При
всички положения обаче, доколкото няма забрана за подаване на едно и също
заявление за достъп до обществена информация от различни лица, в настоящото
производство не може да се приеме, че това е основание за постановяване на
отказ, който както бе посочено по-горе не може да бъде мълчалив.
Поради изложените мотиви мълчаливият отказ за
предоставяне на обществена информация на „Водоснабдяване и канализация Сливен”
ООД Сливен следва да бъде отменен, а преписката да бъде
изпратена на административния орган за ново, мотивирано произнасяне по
заявление вх. № РД-04-2780/25.07.2017 г. на Т.Н.Д., за достъп до обществена
информация, при съобразяване и спазване на задължителните указания на съда по
тълкуване и прилагане на закона.
Основателно е искането на пълномощника на оспорващата
за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 от Закона за
адвокатурата. Съгласно този текст от закона в случаите когато адвокат е оказал
безплатно адвокатска помощ и съдействие на друг юрист, ако в съответното
производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на
адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък
от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го
заплати.
Видно от представената по делото диплома (л.9)
оспорващият Т.Д. е ю., п. а. Д. е представлявал Д. безвъзмездно, поради което
има право на възнаграждение определено по реда на чл.38 ал.2 във вр. с чл.36
ал.2 от ЗА. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално
представителство, защита и съдействие по административни дела без определен
материален интерес, извън случаите по ал. 2, какъвто е и конкретния случай
възнаграждението е 500 лв. Тази сума следва да бъде присъдена на пълномощника
на оспорващия.
С оглед изхода на правния спор е основателно
искането на оспорващата за присъждане на разноски за внесената д.т. от 10 лв. и
адвокатски хонорар от 500 лв., които следва да бъдат заплатени от
„Водоснабдяване и канализация Сливен” ООД гр.Сливен.
Водим от горното, Сливенски административен съд, на
основание чл.172, ал.2, предл.2 от АПК,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ мълчалив отказ управителя на „Водоснабдяване и
канализация Сливен” ООД гр.Сливен за предоставяне на обществена информация,
поискана със заявление вх. № РД-04-2780/25.07.2017 г. по описа на
„Водоснабдяване и канализация Сливен”ООД гр.Сливен, подадено от Т.Н.Д. ***, ЕГН
**********.
ВРЪЩА административната преписка на управителя на
„Водоснабдяване и канализация Сливен” ООД гр.Сливен за произнасяне по заявление
вх. № РД-04-2780/25.07.2017 г. подадено от Т.Н.Д., при спазване на
задължителните указания на съда по тълкуване и прилагане на закона в
съответствие с мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация Сливен” ООД със
седалище и адрес на управление гр.Сливен, ул.“6-ти септември“ № 27, ЕИК ***, да
заплати на Т.Н.Д. *** ЕГН **********сумата от 510 лв. (петстотин и десет лева)
направени по делото разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС
на Р България в 14-дневен срок от съобщението до страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: