Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Варна, 25.02.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, пети състав, в открито
съдебно заседание, проведено на двадесет и девети януари две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР МИХОВ
при участието на секретаря Нина Атанасова, като
разгледа докладваното от съдия Димитър Михов административно дело № 3399/2018г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
С Решение № 14870/03.12.2018 г.,
постановено по административно дело № 7291/2018 г. по описа на Върховен
административен съд-София, Второ отделение, са отменени Решение № 499/12.03.2018
г. и Определение № 1312/18.04.2018 г., двете по административно дело №
2083/2017 г. по описа на Административен съд гр.Варна и делото е върнато за
ново разглеждане от друг състав на съда.
Производството е по реда на чл.145 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с на чл.215 ал.1 и чл.225а
ал.1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).
Образувано е по жалба на А.К.К., с адрес: ***,
против Заповед № 1803/20.06.2017г. на Кмета на Община-Варна, подписана от П П –
Заместник кмет на Община Варна, съгласно Заповед № 0657/13.03.2017 г., с която,
на основание чл.190 ал.1, ал.2, вр. ал.6 от ЗУТ, е разрешено на Д.Д.С. и С.Д.С.
- собственици на ПИ с идентификатор 10135.2520.*** по КК на гр. Варна, 26 м.р.,
СО „Траката“, прокарване на временен път през ПИ с идентификатор 10135.2520.***
по КК на гр. Варна, 26 м.р., СО „Траката“, собственост на А.К.К.. Според
оспорващата, обжалваната заповед е неправилна, незаконосъобразна и издадена в
нарушение на административно-процесуалните правила. Твърди се, че процесната
заповед противоречи на нормата на чл.190 ал.3 от ЗУТ, тъй като трасето на
временния път не следва новите улици по влезлия в сила ПУП-ПУР, както и че не е
установено да е налице отрицателната предпоставка на чл.190 ал.6 от ЗУТ, а
именно: собственикът на вътрешния имот да не е могъл да получи достъп до своя
имот със съгласието на заинтересованите собственици. Твърди се също, че е налице
друг възможен и по-икономично осъществим вариант за достъп до имота на заявителите,
при който ще се осигури достъп и до други два имота – ПИ *** и ПИ ***, до които
към момента също няма достъп. На изложените основания моли съда да постанови
решение, с което да отмени процесния административен акт, като й бъдат
присъдени направените разноски. В съдебно заседание жалбоподателката се представлява
от адвокат Н.Т. ***, който поддържа жалбата по подробно изложените в нея
основания, доразвити и в пледоария по същество.
Ответникът – Заместник кметът на Община
Варна, в писмено становище, чрез процесуален представител юриск. Б Б , оспорва
жалбата като неоснователна и недоказана. Твърди, че процесната заповед е
правилна и законосъобразна, издадена от компетентен орган, в съответствие с
материалния закон – ЗУТ, и при спазване на административно-производствените
правила, като моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на
ответника.
Заинтересованите страни Д.Д.С. и С.Д.С. -
собственици на ПИ с идентификатор 10135.2520.*** по КК на гр. Варна, 26 м.р.,
СО „Траката“, чрез пълномощник - адв. А.Х. ***, оспорват жалбата, присъединяват
се към становището на Община Варна и твърдят, че няма друго по-икономично
осъществимо и по-малко засягащо съседни имоти решение за прокарване на
временния път. С тези доводи молят за отхвърляне на жалбата и присъждане на
сторените разноски.
Административен съд гр. Варна, след като
прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните,
приема за установено следното от
фактическа страна:
Със Заявление вх.№ АУ029778ВН/05.04.2017г. заинтересованите страни Д.Д.С. и С.Д.С. ***
искане за прокарване на временен път до собствения им ПИ с идентификатор 10135.
2520.*** по КК на гр.Варна, 26 м.р. Към заявлението са представени документи за
собственост – нотариален акт № 3, том VІ, рег.№ 10970, дело № 948/20.12.2005
г., ведно със скица на имота, удостоверение за наследници и декларация по чл.43
от АПК от Д.С. (л.37-41 от адм. дело № 2083/2017 г.).
На 07.04.2017 г. е проведено заседание на
Комисията за определяне на трасе за достъп до имоти по процедури за учредяване
право на преминаване през чужди имоти и за прокарване на временен път,
назначена със Заповед № 2355/04.07.2016 г. (л.36 от адм. дело № 2083/2017 г.) и
допълнена със Заповед № 0969/06.04.2017 г. (л.35 от адм. дело № 2083/2017 г.),
двете на Кмета на Община Варна. В т.4-3 от Протокол № 4/07.04.2017 г. (л.32-34
от адм. дело № 2083/2017 г.) е обективирано решението на Комисията да започне
процедура по прокарване на временен път с ширина 3,50м до ПИ 10135.2520.*** по
КК на гр. Варна през ПИ 10135.2520.*** по източната му граница, като след
обявяване на всички заинтересувани лица, ако няма възражения, да се изготви
заповед на Кмета на Община-Варна на основание чл.190 ал.1 и ал.2, вр. ал.6 от ЗУТ. За решението на Комисията заинтересованата страна Д.С. и жалбоподателката А.К.
са уведомени с писмо изх.№ АУ029778ВН_001ВН/21.04.2017 г. (л.29 от адм. дело №
2083/2017 г.), за което свидетелстват приложените обратни разписки (л.31 от адм.
дело № 2083/2017 г.).
В определения от ответника 7-дневен срок,
оспорващата А.К. е подала възражение рег.№ АУ029778ВН_002ВН/28.04.2017 г., с
което е изразила несъгласие с предложението за осигуряване на транспортен
достъп до ПИ № 10135.2520.*** през нейния ПИ № 10135.2520.***. Възражението е
аргументирано с твърдението, че за терена има одобрен и влязъл в сила ПУП-ПУР,
който е в противоречие с така предложения вариант за прокарване на временен
път. Посочва, че към момента до ПИ № ***, който е съседен на имота на заявителя
имот, има осигурен транспортен достъп, имотът е с приложена регулация и
предлага трасето да минава именно по този път, като този вариант е
най-икономичен и съответства на предвижданията в ПУП-ПУР.
Възражението е разгледано от Комисията на 12.05.2017
г., като е взето решение предвид изложените нови факти, да се извърши оглед на
място, след което преписката да бъде докладвана повторно за решение. За решението на
Комисията заинтересованата страна Д.С. и жалбоподателката А.К. са уведомени с
писмо изх.№ АУ029778ВН_003ВН/16.05.2017 г. (л.21 от адм. дело № 2083/2017 г.),
за което свидетелстват приложените обратни разписки (л.21 гръб от адм. дело №
2083/2017 г.).
Възражението на А.К. е разгледано повторно
от Комисията на 08.06.2017 г., но с Решение 6-3 от Протокол № 6/08.06.2017 г. (л.17-20
от адм. дело № 2083/2017 г.) същото е отхвърлено със следните мотиви: „От
извършен на място оглед е установено следното:
Първи вариант: По определеното с
Решение 4-3 по Протокол № 4/2017 г. трасе за временен път в началото откъм
улицата има навеси паянтови, които не представляват сгради и не са отразени в
КК. Теренът е равен, има няколко насаждения - череша, джанка и други, които ще
бъдат включени при определяне на обезщетението ако има влязла в сила заповед.
Дължината на определения временен път е 23м, ще се засегнат 81 кв.м. от ПИ ***.
Втори вариант: До ПИ *** се
достига като се преминава през ПИ ***, тъй като същият е разграден поради
извършване на строеж на сграда. Северния ъгъл от ПИ *** е отреден за УПИ за
инженерна инфраструктура и сградата се разполага на юг от това УПИ. В
югоизточния ъгъл на ПИ *** е разположено далекопровод, тип „жире“. Ако се
допусне прокарване на временен път по южната граница на ПИ ***, ще се наложи в
началото трасето да се измести на север, като се съобразим с необходимия
сервитут на съществуващото „жире“ и захранваща го въздушна кабелна линия. С
това ще се засегне голяма част от ПИ *** и трасето ще се приближи до
изграждащата се в имота сграда.
Трети вариант: Ако временният
път мине по улица с осеви точки 403-423-422, не може да се навлиза в ПИ ***, ПИ
*** (стар ПИ ***) и ПИ *** (стар ПИ ***), тъй като има сгради на границата на
имотите. ПУП-ПУР е отменен в частта за ПИ ***. Това трасе е в противоречие с
чл.190, ал.3 от ЗУТ. В ПИ 2032 е обособен вход в имота с ширина 3м, но същият
не може да се ползва да се премине, тъй като жилищната сграда е на разстояние 2,85м
до оградата.
Четвърти вариант: Съществуващият
път, обозначен в КК с идентификатор 10135.2520.***, продължава през ПИ 2034,
като достига до ъгъла на ПИ ***. В ПИ *** е изградена настилка от балчишки
камък, има и басейн. За да се ползва този път, следва трасето да продължи на юг
от ПИ ***, като след завой се премине през ПИ ***. Това трасе е дълго около
83м, засягат се приблизително 300кв.м. от два имота.
От всички описани варианти, най-късото
трасе за прокарване на временен път и най-лесно за изпълнение е по първи
вариант: определеното с Решение 4-3 по Протокол № 4/2017 г. трасе за временен
път. Това трасе не следва уличната регулация, но няма възможен и по-икономично
изгоден вариант за осигуряване достъп до ПИ 10135.2520.***.“
Взето е решение за издаване на заповед на
Кмета на общината за прокарване на временен път на основание чл.190 ал.1, ал.2
и ал.6 от ЗУТ. За окончателното решение на
Комисията заинтересованата страна Д.С. и жалбоподателката А.К. са уведомени с
писмо изх.№ АУ029778ВН_004ВН/15.06.2017 г. (л.15 от адм. дело № 2083/2017 г.),
за което свидетелстват приложените обратни разписки (л.16 от адм. дело №
2083/2017 г.).
На 20.06.2017 г., на основание чл.190 ал.1
и ал.2, вр. ал.6 от ЗУТ е издадена процесната Заповед № 1803 от същата дата на
Кмета на Община Варна, подписана от П П – Заместник кмет на Община Варна,
съгласно Заповед № 0657/13.03.2017 г., с която се разрешава на Д.Д.С. и С.Д.С.
- собственици на ПИ с идентификатор 10135.2520.*** по КК на гр. Варна, 26 м.р.,
СО „Траката“, прокарване на временен път през ПИ с идентификатор 10135.2520.***
по КК на гр. Варна, 26 м.р., СО „Траката“, собственост на А.К.К., с дължина 23м
и ширина 3.50м покрай източната граница на имота, с общо засегната площ от
81кв.м., като е посочено, че временният път се прокарва със срок до провеждане
на отчуждителни процедури и отваряне на улици по влязъл в сила ПУП-ПУР за
района, а имотът, през който се прокарва временният път, не се отнема. Неразделна
част от заповедта е скица изх.№ 383/15.06.2017 г., на която е показано трасето
на временния път. Със заповедта е разпоредено на собственика на ПИ *** да се
изплати обезщетение за годишен наем, за подобренията и насажденията, попадащи в
трасето на временния път в размер, определен от общинската Комисия по чл.210 от ЗУТ. Заповедта е съобщена на заявителите С.С. и Д.С. на 24.06.2017 г. (л.12 от
адм. дело № 2083/2017 г.), както и на жалбоподателката А.К. на 28.06.2017 г.
(л.12 от адм. дело № 2083/2017 г.), като последната е предприела съдебното
ѝ оспорване.
Във фазата на съдебното дирене по адм.
дело № 2083/2017 г. от ответната страна е представена административната
преписка по издаване на оспорения акт, както и копия от ПУП-ПРЗ, одобрен със
Заповед № Г-661/18.03.2004 г. на Кмета на район „Приморски“ при Община Варна и
от констативен протокол за влизането му в сила.
Като доказателство по адм. дело №
2083/2017 г. е прието заключение по проведената от вещото лице инж. Р П съдебно-техническа
експертиза, което не е оспорено от страните и се кредитира от съда като дадено
пълно, компетентно и безпристрастно. При изработване на експертизата вещото
лице е установило, че обжалваната Заповед № 1803/20.06.2017 г. на Кмета на
Община Варна за прокарване на временен път до ПИ *** през ПИ *** не противоречи
на техническите норми и правила, и е в съответствие с чл.190 от ЗУТ, както и че
предложеният вариант е най-икономичен такъв. След извършен оглед на място,
запознаване с представените по делото документи, извършена проверка на картния
материал, находящ се в Община Варна, действащата кадастрална карта в СГКК –
Варна, вещото лице е установило, че регулацията по отношение на ПИ *** на място
не е приложена, а достъпът до този имот се осъществява посредством съществуващ
на място път със средна широчина 3,50м, който не е отразен в ПУП-ПУР и
действащата кадастрална карта, и представлява продължение на път № ***, като същият
обслужва и ПИ *** и ПИ ***, а обслужването на ПИ *** става посредством
предвиден и включен в площта на същия имот път, заключен между точки 3, 4 и 5,
достигащ на юг до път № ***. Вещото лице е посочило също, че предвижданото
трасе на временен път по заповедта не съвпада с това по заповедта за улична
регулация за СО „Траката”, съгласно влезлия в сила ПУР, като предвиденият
временен път обслужва само ПИ ***, а за ПИ *** и ПИ *** не е предвиден достъп
до път по плана.
В тази връзка инж. Попова изразява
становище, че осъществяването на достъп от западната и северна граница на ПИ ***
до достигане на имота на заявителя (ПИ ***) е технически възможно посредством съществуващия
път, който не е отразен в ПУП-ПУР и действащата кадастрална карта, и
представлява продължение на път № *** (посочен с кафява линия и кафяв надпис на
комбинирана скица №3), който път обслужва и ПИ ***, и ПИ ***. Посочва също, че
пътят достига до предвидената улица от о.т. 420 до о.т. 423 по одобрения
ПУП-ПУР, преминаваща по северната граница на ПИ ***, респективно по южната
граница на ПИ *** и ПИ ***. Вещото лице посочва също, че при огледа е
установила, че нанесените в ПИ *** стопанска и жилищна сгради, разположени в
югозападния ъгъл на имота, на място не съществуват, поради което намира, че е
възможно осигуряването на достъп до ПИ ***, преминавайки по предвиденото трасе
на улицата от о.т. 421 до о.т. 422 по одобрения ПУП – ПУР (предложението за
временния път е показано на комбинирана скица № 3 със зелени линии и зелен щрих).
В съдебно заседание експертът поддържа
заключението си. В допълнение към изложеното в експертизата уточнява, че по
продължение на трасето, минаващо от източната част на ПИ 2031, ПИ *** и ПИ ***,
от о.т. 403 до о.т. 422, поради съществуващото застрояване в имотите няма
достатъчна ширина от 3,50м между отделните сгради, за да премине временен път
по това трасе. От огледа на място вещото лице е констатирало, че идвайки от
съществуващата улица по о.т. 363 на изток до о.т. 359, там съществува широк път
и от този път, завивайки наляво през ПИ *** се достига до ПИ 1795, тъй като ПИ ***
е частично неограден откъм улицата и достъпът е свободен през него. Вещото лице
потвърждава, че предложеният с процесната заповед вариант за достъп до ПИ *** е
най-икономически изгоден, тъй като този път е с дължина от 23м и е най-къс, но
не минава по предвидената регулация. Посочва също, че с него не се засягат
съществуващи огради и трайни насаждения, но по варианта, който предлага инж.
Попова (по комбинирана скица № 3) също не се налагат изкопни или насипни работи,
тъй като теренът е равнинен.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Жалбата е подадена пред надлежен съд, в
предвидения от закона срок, при наличие на правен интерес от оспорването,
поради което производството е допустимо. Разгледана по същество, жалбата е и основателна по следните съображения:
Съгласно чл.190 ал.6 от ЗУТ, при липса на
съгласие от страна на всички собственици на засегнатите имоти, временните
пътища се прокарват въз основа на заповед на Кмета на общината, каквато е и
конкретната хипотеза. А видно от представената Заповед № 0657/13.03.2017 г. на
Кмета на Община Варна (л.13 от адм.дело № 2083/2017 г.), същия е предоставил
своите функции да издава мотивирани заповеди по чл.190 ал.6 от ЗУТ за прокарване
на временни пътища на П П – Заместник кмет на Община Варна, поради което
последният е териториално и материално компетентен да издава заповеди от рода
на процесната.
Заповед № 1803/20.06.2017 г. на Заместник
кмета на Община Варна е издадена в изискуемата от чл.59 ал.2 от АПК форма. Постановена е в писмена форма и съдържа
подробно изложение на мотивите, на фактите и обстоятелствата, които са
обусловили крайния извод – за необходимостта от издаване на акт за прокарване
на временен път по искането на Д.Д.С. и С.Д.С., по посоченото в скицата трасе.
В нея са посочени и правните основания за издаването й. В диспозитива й са
посочени собствениците на имота, до който се разрешава прокарване на временния
път, и на имота, през които преминава трасето му, размерите, с които трасето
попада в него, и общата площ, която заема от имота, собственост на жалбоподателката.
С оглед на изложеното, не са налице основания за отмяна по чл.146 т.1 и т.2 от АПК.
В настоящия случай съдът констатира, че
ответникът неправилно е приложил материалния закон, което представлява
основание по смисъла на чл.146, т.4, във връзка с чл.168, ал.1 от АПК за отмяна
на акта като незаконосъобразен. Между страните няма спор, че административното
производство е протекло по реда, разписан в Раздел І, Глава ХІІІ, Част ІV от
ЗУТ – "Временни пътища". Производството попада в приложното поле на
чл.190 ал.6 предложение второ от ЗУТ, доколкото не е налице писмен договор с
нотариална заверка на подписите между заинтересуваните собственици на поземлени
имоти, при което въпросът за осигуряване на достъп до имота се урежда чрез
издаване на заповед от Кмета на общината. В конкретния случай процесната
заповед е съобразена с Решение № 4-3 по Протокол № 4/07.04.2017 г. и Решение № 6-3
по Протокол № 6/08.06.2017 г. на Общинската комисия за определяне на трасета за
достъп до имоти. Разпоредено е трасето на временния път да премине през ПИ
10135.2520.*** по КК на гр. Варна.
От доказателствата по делото е видно, а и
между страните липсва спор досежно обстоятелството, че за прилежащата територия
има одобрен с Решение № 551-6 по протокол № 20/26 и 27.07.2012 г. на Общински
съвет-Варна, ПУП-ПУР, съгласно който имотът на заявителите има лице на
новопроектирана улица с ширина 6м от о.т. 403-425-424-423-422-421, минаваща
през шест имота.
Чрез прокарването на временния път се
осигурява транспортен достъп до обслужвания от него ПИ ***, като изискване за
законосъобразност на заповедта по чл.190 ал.6 предл. второ от ЗУТ е временният
път по възможност да следва новите улици по подробния устройствен план,
съответно улиците по проектоплана или по извършените проучвания, както и с
трасето му да не се засягат заварени сгради и постройки и дълготрайни
декоративни дървета в служещите поземлени имоти – това следва от разпоредбата
на чл.190 ал.3 от ЗУТ.
Същевременно по делото посредством
извършената съдебно-техническа експертиза се установява, че
наред с възприетата от административния орган възможност за трасе на временния
път е налице и друга възможност за временна пътна връзка до процесния ПИ ***.
От заключението на вещото лице инж. Р П се установява, че за разлика от
възприетия с обжалваната заповед вариант за трасе на временния път, е
технически възможно осъществяването на достъп до имота на заявителя от
западната и северна граница на ПИ ***, посредством съществуващия път, който не
е отразен в ПУП-ПУР и действащата кадастрална карта, и представлява продължение
на път № *** (посочен с кафява линия и кафяв надпис на комбинирана скица №3),
който път обслужва и ПИ ***, и ПИ ***. Посоченият път достига до предвидената
улица от о.т. 420 до о.т. 423 по одобрения ПУП-ПУР, преминаваща по северната
граница на ПИ ***, респективно по южната граница на ПИ *** и ПИ ***. Тъй като нанесените
в ПИ *** стопанска и жилищна сгради, разположени в югозападния ъгъл на имота,
на място не съществуват и по този начин би се осигурил достъп не само до ПИ ***,
но и до ПИ ***, и ПИ ***, за които с плана не е предвиден достъп.
Единственият довод, с който Комисията за
достъп до имоти в Община Варна е отхвърлила така възможния вариант за
прокарване на временния път е, че това трасе е дълго около 83м и с него ще се
засегнат приблизително 300кв.м. от два имота. От всички описани варианти е
прието, че най-късото трасе за прокарване на временен път и най-лесно за
изпълнение е по първия вариант: определеното с Решение 4-3 по Протокол № 4/2017
г. трасе за временен път, въпреки че това трасе не следва уличната регулация.
В този смисъл, съдът намира, че според
общите принципи на административното право – чл.6 от АПК, следва при
разрешаване прокарването на временния път да се съобразява същият да е
икономично осъществим, но и да е с възможност за целесъобразно устройство на
урегулираните поземлени имоти, както и да не засяга права и законни интереси в
по-голяма степен от най-необходимото за целта.
В случая съдът намира, че независимо, че
органът е обсъждал и други варианти за трасе на временния път, предвид приетото
по делото заключение на съдебно-техническата експертиза, е неправилна
преценката му за неприложимост на този по-благоприятен вариант за временен път,
поради което оспорената Заповед № 1803/20.06.2017 г. на Кмета на Община Варна
се явява незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена.
Предвид установеното и с оглед естеството
на административното производство, което не позволява на съда решаването на
въпроса по същество, на основание чл.173 ал.2 от АПК следва съдът да върне
преписката на органа за ново разглеждане, като при новото произнасяне следва да
се съблюдават указанията по приложение на материалния закон, изложени в
мотивите към настоящото съдебно решение.
С оглед изхода на спора, претенцията на
жалбоподателката за присъждане на направените по делото разноски се явява
основателна. Съдът намира, че ответната страна следва да бъде осъдена да
заплати на жалбоподателката сторените разноски по представения списък в размер
на 1115 лева (ДТ за подаване на жалба 10 лв., ДТ за подаване на касационна
жалба – 5 лв., адвокатско възнаграждение – 900 лв. и депозит за изготвяне на СТЕ
в размер на 200 лв.).
С последните изменения в ЗУТ (обн. в ДВ
бр.13/07.02.2017 г.) в чл.215 ал.7 са посочени хипотезите, при които решенията
на първоинстанционния съд са окончателни. Настоящият случай не попада в нито
една от посочените хипотези, предвид което и по аргумент за противното
настоящото решение подлежи на обжалване по касационен ред пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Водим от горното и на основание чл.172
ал.2 от АПК, Административен съд – Варна, пети състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед №
1803/20.06.2017 г. на Кмета на Община-Варна, подписана от П П – Заместник кмет
на Община Варна, съгласно Заповед № 0657/13.03.2017 г., с която, на основание
чл.190 ал.1, ал.2, вр. ал.6 от ЗУТ, е разрешено на Д.Д.С. и С.Д.С. -
собственици на ПИ с идентификатор 10135.2520.*** по КК на гр. Варна, 26 м.р.,
СО „Траката“, прокарване на временен път през ПИ с идентификатор 10135.2520.***
по КК на гр. Варна, 26 м.р., СО „Траката“, собственост на жалбоподателката А.К.К..
ВРЪЩА преписката на Кмета
на Община Варна за ново произнасяне, съобразно задължителните указания по
тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА Община - Варна да
заплати в полза на А.К.К., с адрес: ***, сумата от 1115 (хиляда сто и
петнадесет) лева, представляваща сторени в производството разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия: