Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Радомир, 23.03.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Радомирският
районен съд, наказателна колегия, четвърти състав, в публично съдебно заседание
на седемнадесети март през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РОСЕН А.
с участието на
секретаря М. М., като разгледа АНД № 383/2020 г. по описа на съда, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по
жалба на В.В.Е., с ЕГН: **********, с адрес: *** против
наказателно постановление № .г. на началник отдел „Рибарство и контрол - Западна
България“ при Изпълнителна агенция по
рибарство и аквакултури, с което на основание чл. 70,
ал. 1 от ЗРА му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1500 лева
за нарушение на чл. 32, ал. 1 от ЗРА.
По
изложени в жалбата и в съдебно заседание от адвокат – защитника му правни
доводи жалбоподателят моли атакуваното наказателно постановление да бъде
отменено като незаконосъобразно.
Въззиваемата страна - Изпълнителна
агенция по рибарство и аквакултури, чрез процесуалния
си представител - юк. А., по подробно изложени в пледоарията правни доводи, моли
съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата и потвърди наказателното
постановление като правилно и законосъобразно.
Районна
прокуратура - Перник, Териториално отделение – Радомир, редовно и своевременно
призована, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
След като
прецени процесуалната допустимост на жалбата, взе предвид становищата на
страните и обсъди събраните по делото доказателства, съдът намери следното:
Жалбата
е процесуално допустима – подадена е в преклузивния
срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, против подлежащ на съдебен контрол акт, от лице с
правен интерес.
ОТ ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА:
В АУАН № .г. е
описано от фактическа страна, че на 10.06.2020 г. в 20,25 ч., при обход на яз.
Пчелина (Лобош) в землището на с. Поцърненци, св. С.Т., К.Т. и О.Й. са
установили, че жалбоподателят В.В.Е. извършва
любителски риболов с три броя въдици с макари с монтаж и стръв (царевица), в
работно положение, потопени във водата на язовира и контролирани от него.
Констатирано е уловена риба – сребриста каракуда, с тегло 2,590 кг, която е
пусната обратно във водите на язовира.
В срока по чл.
44, ал. 1 ЗАНН не е постъпило
писмено възражение срещу издадения
акт от страна на жалбоподателя.
Въз основа на
така съставения АУАН административнонаказващият орган
е издал наказателно постановление НП № .г., с което е наложил на Е. административно
наказание „глоба“ в размер на 1500 лева за нарушение
на чл. 32, ал. 1 от ЗРА.
Така
установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото
писмени и гласни доказателства, а именно: от показанията на разпитаните в
съдебно заседание свидетели, както и от присъединените по реда на чл. 283 НПК
писмени доказателства. Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като са
последователни, безпротиворечиви и логични, а и се
потвърждават от останалите събрани доказателства.
ОТ ПРАВНА
СТРАНА:
Съдът намира, че
в хода на административнонаказателното производство
са допуснати процесуални нарушения, които са накърнили правото на защита на
жалбоподателя, от което следва, че обжалваното НП е незаконосъобразно и следва
да бъде отменено само на формално основание. Това е така поради следното:
Съгласно чл. 32,
ал. 1 ЗРА във водните обекти по чл. 3, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗРА се забранява уловът на риба и други водни организми през периода на
тяхното размножаване съгласно приложение № 1. В случая липсва посочване в АУАН
и в НП на съответната точка от Приложение № 1, към което приложение насочва чл.
32, ал. 1 ЗРА. Това Приложение съдържа 18 отделни точки с различни хипотези. В
АУАН и НП не е посочено коя хипотеза е приложима. Такива обстоятелства не се
сочат в АУАН и в НП, поради което санкционираното лице не е в състояние да
организира защитата си. Служителите на ИАРА са длъжни да посочат коя хипотеза
на Приложение № 1 е приложима, за да може привлеченият към отговорност да
организира защитата си, а съдът - да прецени правилно ли са подведени
установените факти и обстоятелства към нея.
Съставянето на
АУАН е основополагащ елемент на административнонаказателното
производство. От законосъобразното осъществяване на тази дейност зависи
ефективността на дейността по налагане на административното наказание. Чрез
съставения акт се сезира оторизираният административнонаказателен
орган със съответния спор и се иска от него да се произнесе по същия, като се
внася твърдение, че е налице извършено административно нарушение от определен
вид. Абсолютно задължително е в акта за установяване на административно
нарушение и в наказателното постановление да бъде описано точно, прецизно и
разбираемо административното нарушение, което е вменено във вина на нарушителя,
както и да се съдържат всички признаци на посочената като нарушена норма от
съответния нормативен акт. Следва да съществува правно единство между
очертаното като нарушение текстово и цифрово в акта и в наказателното
постановление. В случая съставеният АУАН не отговаря на императивните
изисквания на чл. 42, т. 4 ЗАНН, доколкото описанието на нарушението не е
формулирано изчерпателно и ясно в достатъчна степен, за да удовлетвори
изискванията за пълнота на обвинителната теза и адекватното упражняване на
реципрочното ѝ право на защита на лицето, срещу което се насочва административнонаказателната репресия. Тези пороци са
пренесени и в издаденото впоследствие НП, доколкото в конкретиката
на казуса твърденията в АУАН и НП касаят извършване на риболов по време на
период на размножаване на рибата съгласно чл. 32, ал. 1 ЗРА и заповед № РД
09-350/15.04.2020 г. на министъра на земеделието, храните и горите. Буквалният
прочит на цитираната норма и особеностите на нейната структура (същата е бланкетна досежно
обстоятелствата, диференцирани в приложение № 1 към закона), налага извод, че осъществяването
на състав на административно нарушение по необходимост изисква даденост на
няколко кумулативно свързани компонента - изпълнително деяние - дейност по
упражняване на риболов, вид на водоема, в който тя се извършва, вид на рибата
или водните организми, за които се отнася забраната, конкретен времеви момент,
свързан с размножаване на видовете, доколкото за повечето от тях той е
различен. Ангажирането на факти в подкрепа наличието на нарушение на нормата на
чл. 32, ал. 1 ЗРА, включително и с оглед изпълване на бланкета,
предвиден в структурата ѝ, задължително налага недвусмисленото отразяване
на конкретика относно всеки от така установените
елементи от важимото правило, въвеждащо и съответно
задължение. В конкретния случай в НП формално е цитирано наименованието на
заповед на министъра на земеделието и храните, но не е пояснено какво е нейното
съдържание и коя част от него има отношение към конкретния казус, при все че
относно диференцирането на видовете риби, периодите на забраната и водоемите, за
които тя важи, нормата на чл. 32, ал. 1 ЗРА е бланкетна,
поради което и следва да се изпълни с конкретно съдържание от посочените
източници. В заповедта на МЗХГ се установява забрана за улов
на риба през периода на нейното размножаване в рибностопанските обекти по чл.
3, ал. 1, т. 1 и 2 ЗРА. Доколкото процесният водоем е
язовир, то той в случай, че се намира до 1500 м надморска височина, попада в
тази категория и по-конкретно в тази, предвидена в т. 4, за която е забранен уловът на пролетно-лятно размножаващите се риби. Видно от
формулировката на този текст, забраната е поставена в зависимост от надморската
височина, на която е изграден рибностопанският обектът, както и от периода, в който
се осъществява уловът. Дори да се приеме, че е налице
субективно знание на нарушителя каква е точната надморска височина на водоема,
това не освобождава органите от задължението ясно да конкретизират тези
обстоятелства, в частност коя от хипотезите приемат за реализирана, тъй като
единствено по този начин може да се спази изискването за пълнота на фактите, по
които да осъществи своята защита привлеченото към отговорност лице.
Наред с това, според
АУАН жалбоподателят е привлечен към административнонаказателна
отговорност за това, че „лови риба през периода на нейното размножаване“. Това
му деяние е квалифицирано правно като нарушаващо разпоредбата на чл. 32, ал. 1
ЗРА. Формулировката на обвинението в акта е абсолютно недостатъчна за
фактическа обоснованост на признаците на посочената като нарушена законова
разпоредба. В нея липсват изложени фактически обстоятелства, както за
определена спрямо водния обект временна забрана за риболов, като в АУАН изобщо
липсва отразяване, че в случая е налице забрана за извършване на риболов, по
силата на какъв административен акт е въведена забраната, както и за какъв период
от време е въведена същата.
Фактическите
констатации, изложени в обстоятелствената част на АУАН, не изпълват признаците
на посочения административнонаказателен състав,
поради което за нарушителя е останало неясно въз основа на какви факти му е
вменено нарушаването му. С това правото му на защита съществено е ограничено,
тъй като го е поставило в невъзможност да разбере в какво точно е обвинен, така
че адекватно да организира и упражни правото си на защита.
На следващо
място, дори в случая да се приеме, че в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати горепосочените процесуални нарушения, според
настоящия съдебен състав са налице множество смекчаващи вината обстоятелства,
които не са били обсъдени при индивидуализиране на нарушението. Същото е с
ниска степен на обществена опасност, няма нарушени обществени отношения,
свързани с опазването на биологичното разнообразие и създаване на оптимални
условия за естественото възпроизводство на популациите от риба и други водни
организми, няма причинени щети – констатиран е улов
от едва две каракуди, които са били върнати обратно във водата, като жалбоподателят
не се отличава с висока степен на обществена опасност, няма данни за други
подобни деяния, като видно и от показанията на разпитаните свидетели същият
разполага с валиден риболовен билет. Посочените обстоятелства дават основание
случаят да бъде квалифициран като такъв с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обичайните нарушения от този вид. Посоченото се
обосновава от това, че при налагане на административното наказание следва да се
съблюдава и принципът за пропорционалност между деянието, последиците от същото
и предвидената санкция, произтичащ от чл. 35, ал. 3 НК - наказанието да бъде
съответно на престъплението и да постига целите му по чл. 36 от същия кодекс,
както и от легалното определение по чл. 93, т. 9 НК - да бъде съобразена
липсата или незначителността на вредните последици. Предвидените
административни санкции следва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи.
При приложение на принципа на пропорционалност и критериите за преценката му, и
предвид преследваната цел за устойчиво развитие на рибните ресурси, възстановяване
и опазване на биологичното равновесие и обогатяване на разнообразието на
рибните ресурси във водните екосистеми, за постигането на която са
регламентирани правилата за стопански и любителски риболов, както и за
отговорен риболов, налагането на конкретната санкция в размер на 1500 лева, при
данните, че се касае за изолирано деяние от страна на дееца, както и че не са налице данни за
реално застрашаване на биологичното разнообразие и естественото възпроизводство
на популациите от риба и други водни организми, надхвърля границите на
подходящото и необходимото за постигането на легитимно преследваните от това
законодателство цели. Въз основа на посоченото съдът намира, че са налице
предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, като администравнонаказващият
орган е следвало да отправи предупреждение, от което произтичат определени
законови последици. Доколкото преценката за „маловажност на случая” подлежи на
съдебен контрол, неприлагането на чл. 28 от ЗАНН, при наличие на неговите
предпоставки, е основание за отмяна на наказателното постановление, поради
издаването му в противоречие със закона.
По разноските:
Съгласно
разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН страните имат право на разноски. С оглед
изхода на делото такива се дължат само на жалбоподателя. Последният е направил
изрично искане за присъждане на разноски в размер на 400,00 лева, сторени за
заплащане на адвокатско възнаграждение. По делото е доказано извършването на
разноски от жалбоподателя в пълния претендиран
размер, като в договора за правна защита и съдействие, приложен към жалбата, е
удостоверено, че възнаграждението е заплатено в брой. Следователно претенцията
е основателна в пълния си размер.
Неоснователно е
искането за допълнително
присъждане на сумата от 100,00 лева на основание чл. 7, ал. 9 от Наредба № 1 от
9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй като
по делото не са проведени повече от две съдебни заседания.
Съдът намира за
неоснователно и искането за заплащане на сумата от 50,00 лева по представения
фискален бон, за която сума ищцовата страна твърди,
че установява размера на разноските, във връзка с явяването пред настоящата
инстанция. Аргумент в тази насока е разпоредбата на чл. 13, ал. 1 и 2 от
Наредбата за командировките в страната, съобразно която размерът на пътните
пари при ползване на лично моторно превозно средство се равнява на
равностойността на изразходваното гориво по разходни норми, определени от
производителя на моторното превозно средство, за най-икономичния режим на
движение. Горната стойност се определя от данните за вида и марката на личното
моторно превозно средство, за разхода, вида и цената на горивото, за маршрута и
разстоянията в километри по републиканската пътна мрежа, по които се
установяват пътните пари. Жалбоподателят не е представил доказателства за
горните обстоятелства, поради което претендираният
разход се явява недоказан.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № .г., с което
началник отдел „Рибарство и контрол - Западна България“ при Изпълнителна
агенция по рибарство и аквакултури е наложил на В.В.Е., с ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание чл. 70,
ал. 1 от ЗРА административно наказание глоба в размер на 1500,00 лева за
нарушение на чл. 32, ал. 1 от ЗРА.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, със седалище и адрес на управление:*** ДА
ЗАПЛАТИ на В.В.Е., с ЕГН: **********, с адрес: ***
сумата от 400,00 (четиристотин лева), представляваща направени разноски по
делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд – гр. Перник в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: