№ 92
гр. С., 19.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Цв. Сандулов
Стефка Т. М. Маринова
при участието на секретаря Пенка Сп. Иванова
като разгледа докладваното от Надежда Н. Янакиева Въззивно гражданско
дело № 20232200500103 по описа за 2023 година
Производството е въззивно, бързо и се движи по реда на чл. 258 и
следващите от ГПК, вр. чл. 310 и сл. от ГПК, вр. чл.17 ал. 5 от ЗЗДН.
Образувано е по две въззивни жалби против първоинстанционно
решение № 35/09.02.2023г. по гр.д. № 667/22г. на НзРС, с което съдът:
постановява мерки за защита по реда на Закона за защита от домашно
насилие по молба на П. С. Х. с ЕГН ********** и постоянен адрес:
грН.З.бл.С., ул.„Гоце Делчев“ № 7 срещу С. Е. Е. с ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес: гр.Т., ул.„Г. Сава Раковски“ № 100А, за
извършено спрямо П. С. Х. с ЕГН ********** и децата С. П. Х. с ЕГН
********** и Б. П. Х. с ЕГН ********** домашно насилие на 11.05.2022 г.,
както следва:
- ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН, С. Е. Е. с ЕГН
********** и адрес: гр.Т., ул.„Г. Сава Раковски“ № 100А, да се въздържа от
извършване на актове на домашно насилие по отношение на П. С. Х. с ЕГН
********** и децата С. П. Х. с ЕГН ********** и Б. П. Х. с ЕГН **********;
- ОТСТРАНЯВА, на основание чл.5, ал.1, т.2 от ЗЗДН, С. Е. Е. с ЕГН
1
********** ОТ ЖИЛИЩЕТО им, находящо се на адрес грН.З.бл.С. ул. „Хан
Аспарух“ № 4А за срок от 10 /десет/ месеца;
- ЗАБРАНЯВА, на основание чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН, С. Е. Е. с ЕГН
********** и адрес: гр.Т., ул.„Г. Сава Раковски“ № 100А, ДА ПРИБЛИЖАВА
П. С. Х. с ЕГН ********** и децата С. П. Х. с ЕГН ********** и Б. П. Х. с
ЕГН **********, както и жилището им, местоработата на ищеца, и
посещаваните от тях места за социални контакти и отдих за срок от 10
/десет/ месеца;
осъжда, на основание чл.5, ал.4 от ЗЗДН С. Е. Е. с ЕГН ********** и
адрес: гр.Т., ул.„Г. Сава Раковски“ № 100А, да заплати глоба в размер на
1000 лв. /хиляда лева;
отхвърля предявеният по чл.8 във вр. с чл.4 от ЗДДН /по гр.д.№ 731 по
описа на Районен съд - Т. за 2022 г./ иск на С. Е. Е. с ЕГН ********** за
постановяване на мерки за защита от домашно насилие от П. С. Х., КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН;
осъжда, на основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН, С. Е. Е. с ЕГН ********** и
адрес: гр.Т., ул.„Г. Сава Раковски“ № 100А, да заплати в полза бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд Н.З, сума в размер на 978.00 лв.
/деветстотин седемдесет и осем лева/ платено възнаграждение за вещи
лица;
осъжда, на основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН, С. Е. Е. с ЕГН ********** и
адрес: гр.Т., ул.„Г. Сава Раковски“ № 100А, да заплати в полза бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд Н.З, държавна такса в размер на
25.00 лв. /двадесет и пет лева/ и 5.00 лв. /пет лева/ за служебно издаване на
изпълнителен лист.
осъжда, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, С. Е. Е. с ЕГН ********** и
адрес: гр.Т., ул.„Г. Сава Раковски“ № 100А, да заплати на П. С. Х. с ЕГН
********** и постоянен адрес: грН.З.бл.С., ул. „Гоце Делчев“ № 7, с умата
от 900.00 лв. /деветстотин лева/ за адвокатско възнаграждение.
- постановява въз основа на решението, на основание чл.15, ал.2 и
чл.16, ал.2 от ЗЗДН, да се издаде заповед за защита на П. С. Х. с ЕГН
********** и децата С. П. Х. с ЕГН ********** и Б. П. Х. с ЕГН **********,
в която на основание чл.16, ал.2 от ЗЗДН, да се предупреди за последиците
2
по чл.21, ал.3 от ЗЗДН - С. Е. Е. с ЕГН ********** и адрес: гр.Т., ул.„Г. Сава
Раковски“ № 100А, в случай на неизпълнението й.
Против това решение са постъпили въззивни жалби от двете страни в
първоинстанционното производство.
Първата въззивна жалба е подадена от въззивниците - първоначални
молители в първоинстанционното производство, чрез първия от тях, които
обжалват частично решението, само по отношение на определения от съда
срок за наложените мерки за въздържане от домашно насилие. Във
въззивната жалба се твърди, че постановеният такъв от 10 месеца не
кореспондира на установените факти, интензитета на упражненото
насилие и уврежданията на тримата молители и се сочи, че той следва да
бъде увеличен на 18 месеца. Развиват се подробни доводи в тази насока.
С оглед изложеното се иска изменение на атакуваното решение само в
тази му част, като срокът на определените мерки за защита от домашно
насилие бъде увеличен от 10 на 18 месеца.
Претендират се разноски за тази инстанция.
Няма направени нови доказателствени или други процесуални искания.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата по тази въззивна жалба
страна не е подала писмен отговор.
В същия срок срещу първата въззивна жалба няма подадена насрещна
въззивна жалба.
Втората въззивна жалба е подадена от ответницата по
първоначалната молба и молителка по присъединената такава и с нея се
обжалва изцяло решението – както в уважителните му части по
първоначалната молба, така и в отхвърлителната му част по отношение на
присъединената молба. Въззивницата счита, че то е необосновано,
незаконосъобразно и неправилно, съдът не е ценил надлежно събраните
доказателства и е направил погрешни правни изводи. Тя е искала с отговора
си от съда да постанови и двамата съпрузи да се въздържат от нови
актове на домашно насилие, но е уважена само молбата на другата страна.
Заявява, че мотивите на обжалвания акт са общи, съдът не е обсъдил
кредитираната комплексна съдебно-психологическа експертиза, възприел е
показания на свидетелки, които не са говорили с децата. Твърди, че било
доказано, че тя не представлява пряка опасност за момичетата, те били
3
косвена жертва на осъществениия акт на насилие между майка им и баща
им. Твърди още, че е излишно отделянето им от нея за такъв
продължителен период, какъвто е определил съдът, понеже това само ще
им причини допълнителна травма, което е вредно за психиката им според
двойната експертиза. Освен това въззивницата заявява, че въпреки, че
съдът е допуснал много и дори неотносими доказателства, не ги е обсъдил
цялостно. Също така, без да изложи конкретни мотиви, необосновано е
отхвърлил нейната молба за защита.
С оглед изложеното иска да се отмени решението в уважителната
част и вместо това молбата бъде отхвърлена, а при условията на
евентуалност – да се потвърди единствено мярката за въздържане от
домашно насилие, а останалите мерки да се отменят.
По отношение на отхвърлителната част – иска тя да бъде отменена и
вместо това въззивният съд да постанови ново, с което уважи предявената
молба. Не е заявена претенция за разноски.
Няма направени нови доказателствени или други процесуални искания
пред въззивната инстанция.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата по тази въззивна жалба
страна е подала писмен отговор, с който я оспорва изцяло като
неоснователна. В отговора се твърди, че всички изложени оплаквания са
неверни и не намират потвърждение нито посредством събраните
доказателства, нито в мотивите на съда. Не са допуснати твърдяните
нарушения относно събирането, цененето и анализирането на
доказателствата, те са обсъдени цялостно и въз основа на тях
първостепенният съд е достигнал до правилни правни изводи, както за
уважаването на неговата, така и за отхвърлянето на молбата на
първоначалната ответница. В мотивите по повод нейната молба е
посочено, че не е доказано на процесната дата срещу нея да е осъществен
акт на домашно насилие.
Иска се да не се уважава въззивната жалба на първоначалната
ответница и присъждане на направените разноски за тази инстанция.
Няма направени нови доказателствени или други процесуални искания
за тази фаза на производството.
В същия срок срещу втората въззивна жалба няма подадена насрещна
4
въззивна жалба.
Доколкото в настоящото производство се засягат въпроси, които
имат касателство с интереси на непълнолетни деца, но предвид
спецификата на спора и факта, че детето, което е навършило 10 годишна
възраст – С. /другото малолетно дете – Б., е на 4 години/, е било изслушвано
от първоинстанционния съд в изключително кратък времеви отрязък назад,
както и с оглед това, че релевантните факти, които подлежат на
установяване в процеса по ЗЗДн са доказани с достатъчно други
доказателствени средства, натоящият състав е счел, че не е в интерес на
малолетното дете С. да бъде повторно изслушвано от въззивния съд, в
изключващата хипотеза на чл. 15 ал. 1 от ЗЗДт, пр. последно.
С оглед разпоредбата на чл. 15 ал. 6 от ЗЗДт и засягане интереса на
малолетни деца в настоящото производство, съдът е уведомил отдел
„Закрила на детето” при Д „Социално подпомагане” – гр. Н.З за делото и е
изискал устно становище или писмен доклад от социален работник.
В с.з. първият въззивник, редовно призован, се явява лично, вторите две
въззивници се представляват от него като техен баща и законен
представител. За всички се явяват и двама процесуални представители по
пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, които поддържат въззивната жалба и
искат въззивният съд да я уважи, оспорват въззивната жалба на
насрещната страна и молят тя да бъде отхвърлена. Развиват доводи по
същество, като заявяват, че първоинстанционният съд е изменил заповедта
за незабавна защита, като е разрешил контакти на майката с децата преди
да бъдат определени привременни мерки и молят въззивния съд да посочи
дали е допустимо такова действие, както и дали въобще може да се
определя режим на контакти на жертвата на домашно насилие с лице,
което е признато за насилник и има издадена заповед за защита срещу него.
Претендират разноски, представят два броя пълномощни от първия
въззивник, два броя договори за правна защита и съдействие и списък по чл.
80 от ГПК от адв. С..
В с.з. въззивница пор. № 4, редовно призована, не се явява лично, за нея
се явява процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК,
който оспорва въззивната жалба на другата страна, като я счита за
неоснователна и поддържа своята, моли да бъде отменено решението, а
5
молбата – отхвърлена, евентуално – да се изменят постановените мерки
както е посочено в жалбата. Иска уважаване на своята жалба, като счита,
че за основателността на нейната молба са събрани достатъчно
доказателства и тя следва да бъде уважена. Няма заявена претенция за
разноски.
В с.з. не се явява социален работник съгасно чл. 15 ал. 6 от ЗЗДт,
представен е социален доклад, с който се описват въпроси относно
основните грижи за децата, жилищните условия и среда, трудовата
заетост на бащата, роднинския кръг, къде се обучават децата, както и
констатации относно емоционалната им обвързаност и стабилност, като
се сочи, че при преки контакти с майката детето Б. постепенно се отпуска
и се държи сърдечно с нея, детето С. било сдържано, при беседа заявило, че
не може да забрави лошите постъпки на майка си, а двете със сестра си се
чувстват добре и спокойни при баща си.
Въззивният съд намира въззивните жалби за редовни и допустими, тъй
като отговарят на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същите са
подадени в законовия срок, от процесуално легитимирани субекти, имащ
правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт
районен съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК
настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е
валидно, и с оглед пълния обхват на обжалването, постигнат посредством
двете въззивни жалби – и допустимо.
При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и
правилност върху атакувания съдебен акт, в рамките, поставени от
жалбите, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС
доказателства, намира, че той е частично неправилен.
Изложените в първата въззивна жалба оплаквания са неоснователни,
във втората – отчасти основателни.
Съдът ще ги разгледа и постанови общо по тях, тъй като те касаят
различни аспекти на едно и също, цялостно правоотношение, предмет на
спора.
В чл. 3 от ЗЗДН лимитативно е очертан кръгът от субектите, чиито
действия се санкционират от този закон и е несъмнено, че ответниците и
6
по двете молби, приети за разглеждане, влизат в пределите, очертани от
нормотвореца, при условията на чл.2, т. 1 и т. 4 от ЗЗДН – съпруга и
възходяща и съответно - съпруг.
Първоинстанционният съд е събрал изобилно количество гласни и
писмени доказателствени средства, като настоящата инстанция намира,
че в основните пунктове, касаещи релевантните за спора факти, те са
взаимно допълващи се и еднопосочни. Свидетелските показания, депозирани
от лица, ангажирани и от двете страни, въззивният съд цени в
препокриващите се и относими части, а в основата на констатациите си
по отношение на психическото състояние на малолетните деца е поставил
експертното заключение на назначената комплексна експертиза, взел е
предвид и становищата на социалните работници и професионалистите,
предоставили социални услуги, които по същество хармонират с изводите
на вещите лица. Съдът се доверява на изложените лично възприети
впечатления, а тези показания, които възпроизвеждат чуто от страните,
кредитира в съвпадащите им части. Изслушването на малолетното дете С.
от районния съд и обясненията на първия ищец по реда на чл. 176 от ГПК,
също са съобразени от настоящата инстанция.
Така, на базата на описаната доказателствена съвкупност, се
очертава следната фактическа обстановка:
Първият молител по първата молба и молителката по втората молба
са съпрузи от 15.05.2011г., втората и третата молителки по първата
молба са техни малолетни деца – С., на 11г. и Б. – на 4 г. Живели са допреди
няколко месеца в семейно жилище в гр. Н.З, като към момента съпругата го
е напуснала и се е установила да живее постоянно в родния си град Т.,
децата живеят с баща си, който, за грижите към тях, е подпомаган от
своите родители. Има образувано и висящо дело за прекратяване на брака
между двамата основни молители, в което par excellence ще бъдат
разгледани и въпросите, касаещи упражняването на родителските права,
местоживеенето на децата, контактите с другия родител и издръжката.
В контекста на казаното за образуването на дело за развод, в
настоящото производство се установява, че отношенията между
съпрузите са били влошени от известно време, като съпругата е изпитвала
растящо неодобрение и гняв към съпруга си, който пък демонстрирал
7
нежелание за градивна комуникация. Разочарованието и неодобрението си
към поведението на съпруга си, съпругата изразявала чрез бурни и шумни
вербални атаки, съдържащи обиди и закани, които понякога били чувани от
децата.
На процесната дата – 11.05.2022г. съпругата помолила децата да
излязат от стаята и поискала да говори с мъжа си, който бил седнал на
дивана, неговият отказ я накарал да агресира рязко, когато той понечил да
се изправи, тя започнала да му крещи и да го удря, пречейки му да стане,
докато той със сила я отстранил от себе си. Междувременно децата били
останали пред вратата и чули кавгата. На другия ден съпругът посетил
лекар, който издал удостоверение за намерени травматични находки –
охлузвания, зачервявания и натъртвания по горната част на тялото му.
Няколко дена по-късно той предявил пред съда молбата по чл. 8 от ЗЗДн
и получил заповед за незабавна защита, с която на съпругата се забранявало
да упражнява домашно насилие срещу него и децата, както и да приближава
тях, дома, местата за отдих и контакти и местоработата на съпруга си.
Нейната молба по чл. 8 от ЗЗДн с правопораждащ факт същото събитие,
била образувана в дело пред Търговищкия РС, което по-късно било
присъединено към делото пред НзРС.
През месец юни съпругът поискал предоставяне на социална услуга –
срещи с психолог за него и децата, и бил сключен договор за такава с КСУДС
– Стара Загора, където били проведени 3 срещи. Впоследствие са
осъществявани такива и посредством ЦОП към Дирекция „Социално
подпомагане“ – Н.З.
Детето С. /11г./ се чувствало пренебрегнато от майка си след
раждането на сестра му Б., започнало да влиза в конфликти с нея, нейните
забележки и укори го карали да изпитва раздразнение и неприязън към майка
си, да търси утеха и разбиране при баща си. Едновременно с това обаче
изпитвала закрилнически чувства и обич към Б.. Кавгите между родителите
й се отразявали и постепенно създали у С. нестабилни и противоречиви
чувства към майката – едновременно на страх и на желание да бъде
харесвана и обичана от нея. Възприемала осъзнато и в цялост случващото
се. При срещите с психолозите, социалните работници и вещите лица тя
демонстрирала наченки на синдрома на родителско отчуждение, не желаела
8
да се среща с майка си, нито пък да живее при нея, но не отказвала да
разговаря по телефона с нея. В по-късните моменти, следващи напускането
на семейното жилище от майка й, проявявала нервност и тъга и след такъв
разговор. По време на контролираните срещи с майката се отнасяла
сдържано към нея, защото помнела лошите й постъпки.
Детето Б. /4г./ нямало напълно адекватна представа за отношенията
между родителите си, доверявало се на казаното от баща му и неговата
майка, както и на сестра си. Б. имала първоначално ведро и обичливо
отношение към майка си, не изпитвала страх от нея. При първите срещи
общувала охотно и непосредствено с нея. С времето, след напускането й,
постепенно се отчуждила емоционално и отказала да разговаря с майка си
по телефона. По време на контролираните срещи постепенно се отпускала и
играела с нея.
Така описаната фактология, преценена в светлината на нормите на
ЗЗДн, налага следните правни изводи:
Най-общо насилието е действие или поведение, насочено срещу друг
човек /или собствената личност/, което предизвиква физическо, психическо и
емоционално страдание.
В случая страните навеждат оплаквания за физическо и емоционално
насилие.
И двамата молители са представили декларации по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН,
касаещи един и същи юридически факт, като истинността на
съдържанието им може да бъде опровергана. Така съдът следва да извърши
познавателната си дейност чрез анализ на гласните и писмените
доказателствени средства, представени от страните. Същият сочи, че по
отношение на първия молител – съпруга – е извършено от втората – негова
съпруга – акт на физическо насилие на процесната дата, обратното не е
доказано непререкаемо.
Въззивният съд счита също, че се установява и осъществено
емоционално насилие спрямо тримата молители по първата молба –
доколкото съгласно разпоредбите на ЗЗДн за насилие срещу малолетно дете
се счита не само извършеното такова пряко срещу него, но и всяко насилие
извършено в негово присъствие – чл. 2 ал. 2 от ЗЗДн. При емоционалното
насилие има въздействие върху психиката на жертвата, като се увреждат
9
емоциите й – чувства и мисли, свързани с преживявания от негативния
спектър и безусловно такова отражение на действията на съпругата е
доказано спрямо съпруга и се наблюдава при двете деца.
От данните по делото не може да се изведе заключение за упражнявано
психическо насилие. То представлява въздействие върху психиката на
жертвата, с което й се причинява тормоз, който от своя страна е легално
дефиниран като „непристойно поведение, осъществявано през определен
период от време, многократно или систематично и изразено чрез физически
действия, писмено или устно, с жестове или други действия, извършени
умишлено, които могат да накърнят физическата и психологическата
цялост на друго лице.” Тоест - психическото насилие се изразява в това, че
едно лице, чрез начина по който се отнася спрямо друго, предизвиква
попадането на последното в състояние на психологическа травма, от рода
на депресия или пост-травматичен стрес.
Установените обстоятелства сочат на силно разстроени семейни
отношения, които са ескалирали с времето. В настоящото производство
обаче те не са предмет на разглеждане сами по себе си, а само дотолкова,
доколкото изразът им може да се квалифицира като вид домашно насилие.
Така констатираното поведение на майката, което разсройва,
натъжава и плаши децата, има своя генезис в отношението й към техния
баща като нейн съпруг. Гнева и нетърпимостта си към него,
неудовлетвореността и безсилието си да постигне някакъв желан резултат,
съпругата трансформира в устни и физически атаки към мъжа си на които
понякога децата стават свидетели и това неминуемо дава отражение върху
психиката им.
Настоящият въззивен състав счита, че картината на едно разпадащо
се семейство в никакъв случай не следва да доведе до мерки, които ще
задълбочат или разрушат окончателно неотменимите и неоценими връзки
родител-дете. Както се посочи – в производството по ЗЗДн не се регулират
директно отношенията между родителите и децата и предвидените от
закона мерки не следва да се използват перфидно за постигане на такъв
резултат, целта е да се предпази пострадалото от насилие лице от по-
нататъшно посегателство. Освен това, когато, както е в случая, има и
висящ процес пред съд, компетентен да стори това, с чл. 5 ал. 3 от ЗЗДн са
10
ограничени и правомощията на съда, разглеждащ молбите по чл. 8 от ЗЗДн.
На това място може да се посочи, с оглед поставения от
пълномощника на първите въззивници въпрос за интерференцията между
правата по определен режим на лични контакти на родител с дете и
ограниченията, поставени на този родител по реда на ЗЗДН, че във всеки
един случай се извършва конкретна преценка – двете правоотношения имат
различни предмети, които не непременно се изключват взаимно. В никакъв
случай не може да се даде абсолютен превес на заповедта за защита a
priori. В случай, че вече има определен режим на лични отношения, ако
родителят, в чиято полза е установен той, бъде ограничен при
констатиране на съответните основания за това – в заповедта изрично
следва да се посочи, че действието й суспендира действието на акта,
осигуряващ му този режим. В случай, че в производството по ЗЗДН не се
констатират предпоставки за налагане на мярката забрана за
приближаване по отношение на децата, а само по отношение на родителя,
при когото те живеят или на когото е предоставено упражняването на
родителските права – съдът е властен да предостави защитата по такъв
начин, че да не накърни основното право на всеки родител да контактува с
децата си и това също следва да бъде отразено в заповедта. Ако е налице
обратната в хронологичен ред хипотеза – най-напред е издадена заповед за
защита, с която е забранено на единия родител да приближава детето, а
впоследствие се разглежда въпросът за личните отношения помежду им в
производство по СК, отново следва да се извърши преценка от съответния
съд, който следва да съобрази както наличието на заповед, така и
актуалните обстоятелства. При всеки един случай неотменно водещ е най-
добрият интерес на ненавършилото пълнолетие дете и всеки съд е задължен
да го защити максимално в рамките на предоставените му законови
правомощия от вътгрешното и европейското право, подхождайки
индивидуално.
С оглед казаното дотук въззивната инстанция счита, че първата молба
по чл. 8 от ЗЗДн е основателна и следва да бъде по принцип уважена, като
преценката за това какви мерки да бъдат наложени, следва да се извърши
от съда.
Поради това, като прецени формата и тежестта на упражненото от
11
съпругата насилие, този състав счита, че следва да предостави на тримата
молители по първата молба мярката за защита, предвидена в чл. 5 ал. 1 т. 1
от ЗЗДн - задължаване да се въздържа от домашно насилие. Мярката по
ал. 2 е безпредметна, доколкото няма спор между страните, че втората
молителка трайно не живее в семейното жилище, където пребивават
съпругът и двете деца. Също така, доколкото агресията на съпругата се
фокусира върху съпруга, само спрямо него следва да се наложи и мярката по
чл. 5 ал. 1 т. 3 от ЗЗДн като за срок от 6 месеца й се забрани да доближава
него, местоработата му и местата за отдих и социални контакти на по-
малко от 30 м., а до дома – само когато децата ги няма там или не е
уговорена среща с тях.
По отношение на другите две молителки по първата молба – двете
малолетни деца, чрез техния баща, настоящият въззивен състав не счита,
че следва да се налага тази мярка /по т.3 на чл. 5 ал. 1/. От една страна
майката не е лишена от родителски права, до прекратяване на брака и
разрешаване на въпроса с упражняването на родителските права и
местоживеенето на децата от брачния съд тя има равни родителски права
с бащата, освен това тя разполага с определен от съда през м. 12.2022г.
режим на лични контакти с децата. От друга страна няма достатъчно
основателна и обоснована причина да й се ограничи достъпът до тях, тъй
като не е доказано тя да представлява заплаха за техния живот, здраве и
възпитание. Въззивният съд категорично счита, че предвидената по ЗЗДН
заповед не следва да се използва като средство за въздействие между
съпрузите или като инструмент за контрол върху общуването с децата им.
Това означава, че ако в рамките на действие на заповедта има определен от
надлежен съд режим на лични контакти на майката с децата, по време на
действието му може да отива до дома им да ги вземе и върне, без да
осъществява контакт с бащата.
Неразбирателствата с детето С. не обективират насилие по смисъла
на ЗЗДн, те също са продукт на влошената семейна среда, не изразяват
отношение на майката към детето, желание да го оскърби, нарани и не
показват липса на обич и грижа. Детето Б. не е имало лични негативни
преживявания с майка си. Не се наблюдава умишлен стремеж към
накърняване на телесния или душевен интегритет на децата, по-скоро
действията са резултат на лоша преценка на обстоятелствата и
12
приоритизиране на собствените преживявания. Изрично обаче вещите лица
са посочили, че майката не представлява заплаха за никое от двете
момиченца.
Така нареченият „синдром на родителско отчуждение“, забелязан от
компетентните лица като зараждащ се при С. няма правен, а само
житейски аспект. Детето е на 11 години и възприема случващото се в
семейството му, но няма изградено критично мислене на възрастен индивид,
лесно податливо е на външни въздействия и евентуалното ограничаване на
контактите с майката само би задълбочило съществуващото вече
отчуждение, което съдът в никакъв случай не може да допусне. В тази
насока са представени и становища както от вещите лица, назначени от
съда, така и от психолозите, осъществявали срещи с децата при
предоставяне на законовоустановена социална услуга – в КСУДС – Стара
Загора и ЦОП – Н.З, включително в социалния доклад, изготвен за тази
инстанция. Изразеното мнение на експертите психолог и психиатър, на
което съдът придава най-голяма тежест е, че децата се нуждаят от
контакти с майка си, при това провеждани без присъствие на трети лица –
най-вече Б..
Забелязва се изключително тревожна тенденция в отношението и
емоциите и на двете момичета, особено на по-голямото, към демонизиране
на образа на майката и индуциране на страхови представи по отношение на
нея, които нямат обективен източник и които се задълбочават с течение на
времето, през което контактите се ограничават. Това деструктуриране на
връзката не бива да бъде позволявано, обратното – необходими са активни
действия за възстановяване на баланса.
Категоричното мнение на този състав е, че налагане на майката на
забрана за приближаване на С. и Б. е в разрез с висшия интерес на децата и
няма да постигне целите, заложени от законодателя в ЗЗДН.
Изрично вече бе посочено, че е недопустимо изместването на фокуса на
настоящото производство от предмета му, касаещ конкретен акт на
домашно насилие, към общи въпроси, засягащи друго правоотношение с
предмет упражняване на родителските права. Разбира се, той не е властен
да определя и постоянен режим на контакти, това е в правомощията на
брачния съд, но до постановяване на решението му, този съд няма да
13
ограничи тази възможност като съществуваща и вече дадена с протоколно
определение от 13.12.2022г. Децата са момичета на крехка възраст,
намират се в лесно накърнимо емоционално състояние, представите им са
разместени и антагонизирани и за регулирането им е необходимо
поощряване и подпомагане на общуването с майка им, за да бъде
реставрирана очевидно влошената емоционална и духовна връзка с нея. В
противен случай дългосрочните последици могат да добият крайно
неприемливи и вредни за децата измерения, които ще рефлектират върху
живота им, като за утвърждаване верността на това съждение не са
необходими специални знания.
На последно място може да се посочи само, че държавната принуда
действа по отношение на ответницата по първата молба във всички случаи,
когато съвпада с желанието на първия молител. В случай, че той прецени, че
са налице подходящи условия за това, може доброволно да суспендира
еднократно или повече пъти действието на заповедта. Идеята на
законодателя в никакъв случай не е авторитарно и механично
администриране на лични отношения пряко волята на заинтересуваните
лица. Съдебната заповед не контролира чувствата между хората и
молителят може да отграничи отношението си към съпругата си от това
към жената, която е и майка на двете му деца. Неговата обич към
дъщерите му и желанието да им осигури закрила и сигурност не са
поставени под съмнение, но проява на безусловна любов е и споделянето й с
другия родител.
Съгласно изискването на чл. 5 ал. 4 от ЗЗДН за кумулативност и при
съобразяване на конкретните субективни и обективни фактори, следва да се
определи глоба на ответницата по първата молба в размер на 500лв.
Тук, по повод изтъкнатото от пълномощника на първия въззивник
обстоятелство, че първоинстанционният съд е държал определение с което
е изменил частично сам определението си, с което е допуснал незабана
защита и е издал въз основа на него нова заповед за незабавна защита с
различно съдържание от първоначалната, следва да се посочи, че то е
напълно неотносимо към настоящото производство. Действието на
заповедта за незабавна защита е прекратено с постановяване на решението
и издаването на заповедта за защита от 09.02.2023г., които единствено са
14
предмет на обсъждане и контрол в настоящото производство.
Както бе посочено вече, за същия случай е подадена втората,
присъединена към делото, молба по чл. 8 от ЗЗДн от съпругата, която
настоящата инстанция намира за неоснователна.
Твърденията в молбата и съответно – закрепени в декларацията по чл.
9 от ЗЗДн по същество се препокриват с твърденията на първия молител,
като съпругата твърди, че при отстраняването й от себе си, съпругът й е
оставил синини по ръцете, за което обаче няма ангажирани доказателства.
Независимо от това, въззивният съд счита молбата за неоснователна,
доколкото обстоятелствата около конкретното събитие са изяснени и
изложени по-горе и сочат на проявено от страна на втората молителка
насилие, а не на такова спрямо нея. Произходът и мотивите за
осъществяването на нейните действия не могат да послужат за
оправдаването им, нито пък да й осигурат защита по реда на ЗЗДн, поради
което нейната молба следва да бъде отхвърлена.
Така, в обобщение – решението в частта, касаеща първата молба по чл.
8 от ЗЗДн следва да се отмени като неправилно и да се постанови ново при
описаните по-горе параметри.
Решението в отхвърлителната му част, касаеща втората молба по чл.
8 от ЗЗДн следва да се остави в сила като правилно.
С оглед изхода на процеса – неоснователността на жалбата на
тримата молители по първата молба и частичната основателност на
жалбата на молителката по втората молба, разноските, направени от
първите остават за тяхна сметка, а доколкото втората не е претендирала
разноски, такива не следва да й се присъждат. Разноските за
първоинстанционното производтво остават както са определени, тъй като
първата молба е уважена /независимо че настоящата инстанция е
постановила различни условия/, а втората – отхвърлена.
Втората въззивница следва да заплати държавна такса по сметка на
СлОС в размер на 25 лв.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
15
ОТМЕНЯ първоинстанционно решение № 35/09.02.2023г. по гр.д. №
667/22г. на НзРС в уважителната му част по молбата на П. С. Х. и
малолетните деца С. П. Х. и Б. П. Х. чрез баща им и техен законен
представител П. С. Х. като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и вместо това
П О С Т А Н О В Я В А:
ПРЕДОСТАВЯ на П. С. Х. с ЕГН ********** и децата С. П. Х. с ЕГН
********** и Б. П. Х. с ЕГН ********** защита по реда на Закона за
защита от домашно насилие като ОПРЕДЕЛЯ следните мерки:
- ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН, С. Е. Е. с ЕГН
********** и адрес: гр.Т., ул.„Г. Сава Раковски“ № 100А, да се въздържа от
извършване на актове на домашно насилие по отношение на П. С. Х. с ЕГН
********** и децата С. П. Х. с ЕГН ********** и Б. П. Х. с ЕГН **********;
- ЗАБРАНЯВА, на основание чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН, С. Е. Е. с ЕГН
********** и адрес: гр.Т., ул.„Г. Сава Раковски“ № 100А, да приближава на
по-малко от 30 метра П. С. Х. с ЕГН **********, местоработата му,
посещаваните от него места за социални контакти и отдих, както и
жилището му в отсъствието на децата С. и Б., за срок от 6 месеца и
- ОСЪЖДА, на основание чл.5, ал.4 от ЗЗДН С. Е. Е. с ЕГН **********
и адрес: гр.Т., ул.„Г. Сава Раковски“ № 100А, да заплати глоба в размер на
500 лв.
ОБЕЗСИЛВА издадената от НзРС заповед и ПОСТАНОВЯВА
издаване въз основа на това решение на нова заповед за защита съгласно чл.
17 ал. 5 от ЗЗДн, в която на основание чл.16, ал.2 от ЗЗДН, С. Е. Е. да се
предупреди за последиците по чл.21, ал.3 от ЗЗДН в случай на
неизпълнението й.
ОСТАВЯ В СИЛА първоинстанционно решение № 35/09.02.2023г. по
гр.д. № 667/22г. на НзРС в отхвърлителната му част по молбата на С. Е.
16
Е., както и в частта за разноските като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА С. Е. Е. да заплати по сметка на СлОС държавна такса в
размер на 25 лв.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17