№ 3120
гр. София, 17.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АДРИАНА Д. АТАНАСОВА
при участието на секретаря ДЕНИСЛАВ ВЛ. БАЙРЕКТАРОВ
като разгледа докладваното от АДРИАНА Д. АТАНАСОВА
Административно наказателно дело № 20241110207570 по описа за 2024
година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от И. М. Н., ЕГН: **********, с адрес: *****, против наказателно
постановление № 24-4332-007221/04.04.2024г., издадено от Началник Сектор в СДВР, Отдел
„Пътна полиция“ СДВР, за нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП. На основание
чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 700
/седемстотин/ лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца.
В жалбата са изложени съображения в насока незаконосъобразността на атакуваното
наказателно постановление и се прави искане за отмяната му.
За проведеното на 24.03.2025г. открито съдебно заседание страните са редовно призовани.
Не се явяват и не изпращат процесуални представители.
По делото са депозирани писмени бележки от въззиваемата страна, в които се излагат
доводи за неоснователност на депозирана жалба. Прави се искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение и за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение.
Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и
провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно постановление,
съдът намери за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице, против
акт, подлежащ на съдебен контрол, и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е
неоснователна.
1
От фактическа страна се установи:
Към 14.11.2023г. лек автомобил „*****“ ***** с ДК № ***** бил собственост на
жалбоподателя И.Г.В.
На 14.11.2023 г. в 18:42 ч. жалбоподателят управлявал въпросния лек автомобил в гр.
София, по бул. „Ботевградско шосе“, с посока на движение от гр. София към с. Горни
Богров. Преминавайки до ТЕЦ „София“, скоростта, с която се движел автомобилът,
била 105 км/ч. /след приспаднат толеранс от -3 % измерената скорост от 109 км/ч./, въпреки
важимото за участъка общо ограничение на разрешената скорост за движение в населено
място до 50 км/ч.
Скоростта, с която се движел управляваният от жалбоподателя автомобил, била
установена и заснета с поставената на това място система за видеоконтрол АТСС CORDON
M2, № 1192, записваща и заснемаща дата, час, скорост, място и регистрационен номер на
преминаващите МПС-та. Същата била одобрена и вписана в регистъра на 06.07.2018 г. със
срок на валидност на одобрение на типа до 13.06.2027г. Техническото средство било
преминало последваща проверка на 14.03.2023 г., със срок на валидност на проверката една
година.
С оглед констатираното и заснето нарушение за скорост, била направена справка в
Централна база КАТ, въз основа на която се установило, че заснетият лек автомобил е
собственост на В.. Поради това тя била призован да се яви в ОПП СДВР, и на 22.01.2024г.
свид. П.Д., мл. автоконтрольор при ОПП СДВР, му предоставил да попълни декларация за
предоставяне на информация във връзка с чл. 188 ЗдвП, в която тя посочила, че на
посочената дата и час -14..11.2023г. в 18.42 часа лекия автомобил бил управляван от И. М.
Н.. На следващия ден -23.01.2024г. в ОПП СДВР бил призован да се яви И. М. Н., който
декларирал, че на 14.11.2023г. в 18.42 часа той е управлявал лек автомобил „*****“ ***** с
ДК № ***** . С оглед на това свид. С. го запознал с всички материали по
административнонаказателната преписка, и съставил АУАН бл. № 027775/06.02.2024г., в
който описал подробно времето, мястото и обстоятелствата по извършване на нарушението.
Като скорост на движение на управлявания от Н. автомобил възприел 105 км/ч., отчитайки -
3 % от измерената скорост в полза на водача, с оглед допустимия съгласно спецификите на
техническото средство толеранс. Квалифицирал нарушението съобразно разпоредбата на чл.
21, ал. 1 вр. чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП.
Въз основа съставения АУАН, при идентично фактическо описание на нарушението и
посочвайки като нарушена разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, Началник Сектор към СДВР,
Отдел „Пътна полиция“ СДВР Даниела Дескова, издала атакуваното наказателно
постановление, с което на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП наложила наН.
административно наказание глоба в размер на 700 /седемстотин/ лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от три месеца.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа
събраните по делото гласни, писмени и веществени доказателства, както следва: гласни -
2
показанията на свидетелите С. С. и Д. Ч.; веществени - приложен снимков материал;
писмени - справка от ОПП СДВР относно собствеността на лек автомобил „*****“ ***** с
ДК № *****; декларации за предоставяне на информация във връзка с чл. 188 ЗДвП;
справка-картон на водач; заповед № 512з-5645/04.02.2020г.; заповед № 8121к-
13318/23.10.2019г.; акт за встъпване в длъжност от 29.10.2019г.; заверено копие от решение
за одобрен типа на уреда за измерване на АТСС CORDON M2, № 1192; протокол за проверка
№ 018-СГ-ИСИС/14.03.2023г.; протокол за използване на автоматизирано техническо
средство или система; ежедневна форма на отчет, както и всички останали писмени
документи, приобщени по реда на чл. 283 от НПК.
Съдът кредитира изцяло цитираните доказателства.
Показанията на свидетелите С. и Ч. са информативни относно обстоятелствата по
констатиране на нарушението и съставянето на АУАН, и като ги прецени като обективни,
незаинтересовани и достоверни, съдът ги кредитира в цялост.
От приложените писмени доказателства се установява, че системата за видеоконтрол, с
която е констатирано и заснето нарушението, е одобрена съобразно нормативните
изисквания и е преминала последваща проверка за изправност. Срокът за валидност на
одобрения тип е изтекъл, но предвид обстоятелството, че техническото средство се намира в
употреба, преминало е последваща проверка за изправност и съответства на одобрения тип,
приложение намира разпоредбата на чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията, съгласно която,
когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства
за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП, „изготвените с технически средства или
системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния
номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки, са веществени
доказателствени средства в административнонаказателния процес”, с оглед на което съдът
кредитира и приложения снимков материал, намирайки го за годно веществено
доказателствено средство. Посредством него се установяват регистрационният номер на
управлявания автомобил, мястото на извършване на нарушението, което е подробно и точно
описано и в АУАН и НП, датата и часа на заснемането, и измерената скорост на движение.
Обстоятелството, че към процесната дата автоматизираната система, с която е заснето
нарушението, е била ситуирана на съответното място, се установява безпротиворечиво
посредством данните от протокола за използване на автоматизирано техническо средство
или система. Посредством него се установяват още датата, началният и крайният момент на
използването му, мястото на позициониране на техническото средство и липсата на
въведено с пътен знак ограничение на скоростта в участъка. Протоколът за използване на
техническо средство според настоящия съдебен състав отговаря на всички нормативни
изисквания, въведени с Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.
Собствеността върху лекия автомобил се изяснява посредством справката от Централна
база КАТ, а обстоятелството, че жалбоподателят го е управлявал лично в процесните дата и
3
час - от саморъчно попълнената от него декларация.
Компетентността на актосъставителя и наказващия орган по съставяне на АУАН и НП
следват от заеманите длъжности и правомощията, предоставени им по силата на заповед №
512з-5645/04.02.2020г.; заповед № 8121к-13318/23.10.2019г.; акт за встъпване в длъжност от
29.10.2019г..
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна
следното:
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са
издадени в сроковете по чл. 34 ЗАНН, от компетентни органи и съдържат всички изискуеми
от закона реквизити съгласно разпоредбите на чл. 42 ЗАНН и чл. 57, ал. 1 ЗАНН,
очертаващи с необходимата степен на конкретизация обстоятелствата по извършеното
нарушение, обусловили санкционирането на нарушителя по административен ред. Налице е
съответствие между словесното описание и цифровата квалификация на нарушението в
АУАН и НП - чл. 21, ал. 1 ЗДвП. Мястото на извършване на нарушението е коректно
посочено и съответства на установеното посредством събраните в хода на съдебното
следствие доказателства, и обстоятелствата относно нарушението са ясно и конкретно
описани.
Съгласно редакцията на разпоредбата на чл. 189, ал. 4, изр. 1-во ЗДвП, при нарушение,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е
предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или
отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и
на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. По
аргумент за противното, когато за съответното нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, е предвидено наказание лишаване от
право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се
издава АУАН, съответно наказателно постановление, както в случая.
Относно разликата в скоростта на движение, отразена в снимковия материал и АУАН и
НП, следва да се отбележи, че от представения по делото протокол за проверка се
установява, че грешката при измерване на скоростта с въпросното техническо средство е +/-
3 % при скорост над 100 км/ч. Тоест при съставянето на АУАН и НП, отразявайки в същите
като установена скорост 105 км/ч., вместо 109 км/ч., актосъставителят и
административнонаказващият орган са извадили 4 км/ч. в полза на нарушителя, с което
правата на последния са гарантирани в максимална степен.
Наказателното постановление е и материалноправно законосъобразно.
От доказателствата по делото се установи, че със своето поведение жалбоподателят Н. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на административното нарушение по
чл. 21, ал. 1 ЗДвП, изразяващо се в неизпълнение на задължението при избиране на
скоростта на движение на управляваното пътно превозно средство да не превишава
максимално допустимата скорост за движение на леки автомобили в населено място от 50
4
км/ч. Движейки се на посоченото в наказателното постановление място и време със скорост
от 105 км/ч., жалбоподателят е нарушил забраната на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, превишавайки тази
скорост с 55 км/ч.
От субективна страна Д.ието е извършено при форма на вината съзнавана
непредпазливост, доколкото Н. е могъл и е бил длъжен да не превишава разрешената
скорост, но въпреки това не е съобразил поведението си със законовите изисквания.
Нарушението е формално, поради което настъпването, респективно предвиждането на
общественоопасни последици в съзнанието на водача, не е част от фактическия му състав.
Съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП, при превишаване на максимално
разрешената скорост в населено място с над 50 км/ч. водачът се наказва с глоба в размер на
700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за
всеки следващи 5 км/ч. превишаване над 50 км/ч. глобата се увеличава с 50 лв.
В случая констатираното превишение на разрешената скорост е с 55 км/ч., поради което в
съответствие с цитираната разпоредба наложеното на жалбоподателя наказание е правилно
индивидуализирано - глоба в размер на 700 лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от три месеца. Наказателното постановление е законосъобразно и в санкционната част.
Основания за преквалифициране на случая в маловажен и приложение разпоредбата на
чл. 28 ЗАНН не се констатират, с оглед липсата на факти и обстоятелства, водещи до извод
за занижена обществената опасност на осъщественото нарушение в сравнение с обичайното
проявление на нарушенията от същия вид.
В заключение, след извършената цялостна служебна проверка на атакуваното наказателно
постановление, съдебният състав не констатира основания за неговата отмяна или
изменение. Същото е правилно - издадено в съответствие с изискванията на материалния
закон и при съобразяване с процесуалните правила, и следва да бъде потвърдено.
Депозираната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
При този изход на спора право на разноски има единствено въззиваемата страна, в полза
на която следва да се присъди сумата от 80.00 лева (осемдесет) лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение за участие в производството по делото, изразяващо се в
изготвяне на писмени бележки по делото. Ето защо жалбоподателят следва на основание чл.
63д, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 143, вр. чл. 144 от АПК, вр. чл. 78 ал. 3 от ГПК да бъде осъден да
заплати в полза на СДВР направените в хода на настоящото съдебно производство разноски.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 24-4332-007221/04.04.2024г., издадено от
Началник Сектор в СДВР, Отдел „Пътна полиция“ СДВР срещу И. М. Н. за нарушение на
разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, за което на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП му е
5
наложено административно наказание глоба в размер на 700 /седемстотин/ лв. и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца.
ОСЪЖДА И. М. Н., ЕГН: **********, с адрес: *****, на основание чл. 63д, ал. 3 от
ЗАНН, вр. чл. 143, вр. чл. 144 от АПК, вр. чл. 78, ал. 3 от ГПК, ДА ЗАПЛАТИ в полза на
Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/ сума в размер на 80 /осемдесет/,
представляваща юрисконсултско възнаграждение за осъщественото пред настоящата
инстанция процесуално представителство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. София в 14-дневен
срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6