Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Перник, 25.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд,
гражданска колегия, Х - ти състав, в открито съдебно
заседание на двадесет и девети юли две хиляди и двадесета година, в състав:
Районен съдия: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА
като разгледа гр. д. № 6163 по
описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на “Агенция за
събиране на вземания” ЕАД срещу Р.П.Р., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, с която са предявени
установителни искове по чл. 415 ГПК, вр. чл422 ГПК за признаване за установено,
че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от общо - 2020,42 лева, сумата 900,43 лв. /деветстотин лева и 43 ст./,
представляваща главница по Договор за потребителски кредит № *********/11.07.2016 г.; сумата 144,49 лв.
/сто четиридесет и четири лева и 49 ст./ - договорна лихва за периода от
28.09.2016 г. до 06.09.2017 г.;сумата 201,18 лв. / двеста и един лева и 18 ст./
- обезщетение за забава, считано от 28.09.2016 г. до датата на подаване на
заявлението в съда – 30.05.2019г., ведно със законната лихва върху главницата
900,43 лв., считано от 30.05.2019 г. до окончателното изплащане на
задължението, както и сумите: 42,93- представляваща такса –оценка на досие за
периода от 28.09.2016 г. до 06.09.2017 г., 219, 41 лева- такса услуга „Кредит у
дома“ за периода от 05.10.2016 г. до 6.09.2017 г. Претендират се разноски.
В исковата молба се посочва, че на
01.07.2017г. е сключен Договор за цесия между „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК
********* и „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК ********* /с предишно наименование
„Провидент Файненшъл България“ ООД/, по силата на който вземането, произтичащо
от договор за потребителски кредит № *********/11.07.2016 г., сключен между
„Провидент Файненшъл България“ ООД и Р.П.Р. е прехвърлено в полза на „Изи Асет
Мениджмънт” АД ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности,
включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски.
На 1.06.2018 г. е подписано Приложение 1
към Допълнително споразумение от дата 01.11.2017г. към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г., сключен между „Изи
Асет Мениджмънт” АД и „Агенция за събиране на вземания” ООД /понастоящем
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД/, по силата на което „Изи Асет
Мениджмънт” АД е прехвърлило в полза на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД
вземането, произтичащо от договор за потребителски кредит № *********/11.07.2016
, сключен между „Провидент Файненшъл България“ ООД и Р.П.Р., ведно с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси,
комисионни и други разноски. Договора за потребителски кредит съдържал изрична
клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на
трети лица.
Посочва се, че „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД е упълномощена, в качеството си на цесионер по Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г. да изпраща уведомления
за извършената цесия съгласно изрично пълномощно от законният представител на
„Изи Асет Мениджмънт” АД. В изпълнение на изискванията на закона и по реда на
чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответника било изпратено Уведомително писмо с Изх.№
УПЦ-П-ИАМ-ФН/********* от 25.06.2018 г.
от страна на „Изи Асет Мениджмънт” АД чрез „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД за станалата продажба на вземамия на основание Допълнително споразумение от
01.11.2017 г. към Рамков договор за продажба на вземания от 16.11.2010 г. Също
така било изпратено до ответника и Уведомително писмо Изх.№ ЛД-П-ИАМ-ФН/*********
от 25.06.2018 г. от страна на „Провидент Файненшъл България“ ООД чрез „Агенция
за събиране на вземания“ ООД, в качеството на преупълномощено от „Изи Асет
Мениджмънт” АД /пълномощник на „Файненшъл България“ ЕООД/, за извършената на
дата 01.07.2017 г. цесия между „Файненшъл България“ ЕООД и „Изи Асет Мениджмънт“
АД. Твърди се, че двете писма са изпратени едновременно до длъжника. Писмото се
върнало в цялост с отбелязване, че пратката не е потърсена от получателя. На
02.10.2019 г. ищцовото дружество изпратило повторно писмо до ответника,
съдържащо Уведомително писмо с Изх.№ УПЦ-С- ИАМ-ФН/********* и Уведомително
писмо Изх.№ ЛД-С-ИАМ-ФН/*********, и двете с дата 02.10.2019 г. Било видно от обратна разписка към
товарителнциа № 68578901, че писмото отново се върнало в цялост.
Ищецът моли съда да приеме, като
доказателства към исковата молба Уведомително писмо с Изх.№ УПН-С-ИАМ-ФН/*********
и Уведомително писмо Изх.№ ЛЛ-С-ИАМ-ФН/*********. и двете с дата 02,10.2019 г..
и да връчите съшите на ответника ведно с исковата молба и приложенията към нея.
Позовава се на постановените от ВКС на основание чл. 290 и 291 от ГПК Решение №
3/ 16.04.14 г. по т. д. № 1711/2013 г. на I т. о. и Решение № 123/24.06.2009 г.
по т. д. № 12/09 год. на II т. о.,съгласно които ако към исковата молба по иск
на цесионера, е приложено уведомление на цедента до длъжника за извършената
цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата
молба, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99 ал. 3 пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл.
99 ал. 4 ЗЗД и същото следва да бъде съобразено от съда, като факт от значение
за спорното право.
Моли съда, в случай, че ответникът не
бъде намерен на установения по делото адрес, съобщението бъде надлежно връчено
по реда на чл.47, ал.1 от ГПК и в настоящето производство безспорно се установило,
че задължението на ответника, произтичащо от посочения договор за паричен заем
не е погасено, да приеме, че получаването на уведомлението за извършена цесия
лично от длъжника е ирелевантно за основателността па предявените искове.
Уведомлението по реда на чл. 99, ал. 4 ЗЗД е предвидено в полза на длъжника с
цел да го предпази от двойното плащане на едно и също задължение. Длъжникът
може да възрази за липсата на уведомяване за извършена цесия само ако
едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на
овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението. С оглед на което
фактът кога и на кого е връчено уведомлението за прехвърленото вземане не е от
значение за основателността на иска, след като по делото безспорно се установи,
че претендираното с исковата молба задължение не е погасено. В тази насока
Определение №987/18.07.2011 г. на ВКС по гр.дело 867/2011 г., IV г.о. и Решение
№173/15.04.2004г. на ВКС по гр.дело 788/2013г„ ТК.
Твърди се, че на 11.07.2016 Р.П.Р. в
качеството на Кредитополучател е сключил договор за потребителски паричен
кредит № ********* с „Провидент Файненшъл България“ ООД, при спазване на
разпоредбите на Закона за потребителския кредит и на основание Договорните
разпоредби, които са неразделна част от договора за потребителски кредит.
Подписвайки Договорните разпоредби, Кредитополучателят е удостоверил, че преди
сключването на договора за кредит е получил Стандартен европейски формуляр,
описващ вида на кредита, както и че от страна на „Провидент Файненшъл България“
ООД му е предоставен целият обем преддоговорна и договорна информация относно
условията на договора и стойността на всички разходи по кредита, с които
Кредитополучателят се е съгласил с факта на подписване на договора за кредит.
Също така, подписвайки договора за кредит, Кредитополучателят е потвърдил, че е
прочел договора преди неговото подписване, разбира неговите разпоредби и
подписването му е акт на него вота свободна воля.
При условията на Договора за
потребителски кредит, Кредитодателят се е задължил да предостави на
Кредитополучателя потребителски кредит за лични нужди в размер на 1050,00 лева,
като сумата е предоставена от страна на кредитен консултант в брой по
местоживеенето на Кредитополучателя, като съгласно разпоредбите на договора за
кредит Кредитополучателят потвърждава, че е получил в пълен размер кредита с
факта на подписване на договора за кредит. Съгласно клаузите на сключения
договор, усвоената парична сума но кредита за срока на действие на договора се
олихвява с договорна лихва, месечния размер на която е фиксиран за целия срок
на договора и която се начислява от датата на отпускане на кредита. Така,
подписвайки договора за кредит, страните са постигнали съгласие договорната
лихва за срока на договора да бъде в размер на 207,12 лв. Общата стойност на
усвоената главница и договорната лихва по кредита е в размер на 1257,12 лв.,
които се заплащат на 60 броя равни седмични погасителни вноски, всяка в размер
на 20,95 лв. Първата погасителна вноска е платима на 20.07.2016 г., а
последната погасителна вноска е с падеж: 6.09.2017 г.
С подписването на договора за кредит,
Кредитополучателят е изразил съгласието си да заплати такса за оценка на
кредитно досие, която е в размер на 52,50 лв. Съгласно клаузите на сключения
договор, таксата за оценка на досие е платима при подписване на договора, но
страните са постигнали съгласие таксата да бъде включена в седмичните
погасителни вноски с цел улеснение на Кредитополучателя. Така, таксата за
оценка на досие е разделена на 60 броя равни вноски, всяка в размер на 0,88
лв., които са платими на падежните дати на погасителните вноски.
Кредитодателят се е задължил да
предоставя на Кредитополучателя допълнителна услуга, изразяваща се в доставка
на заемната сума в брой по неговото местоживеене и услуга по седмично събиране
на вноските по кредита също по местоживеенето на Кредитополучателя, наречена в
договора услуга „Кредит у дома“. Съгласно чл. 25 от договора за кредит,
Кредитополучателят се съгласява, че сумата „Кредит у дома“ е допълнителна и по
негово желание и се предоставя срещу такса. При тази услуга кредитът се
предоставя на Кредитополучателя в брой по неговото местоживеене и погасителните
вноски се събират седмично също по местоживеене на Кредитополучателя. С
подписването на договора за кредит, Кредитополучателят удостоверява, че разбира,
че 30% от таксата е равна на разходите, свързани с организирането на
допълнителната услуга „Кредит у дома“ и предоставянето на кредита в брой по
местоживеене на Кредитополучателя, както и че тази такса е дължима от
Кредитополучателя при подписването на договора, но се заплаща на равни вноски
през периода на кредита за улеснение на Кредитополучателя. В конкретния случай
таксата „Кредит у дома“, която е дължима за предоставяне на кредита по
местоживеенето на Кредитополучателя е в размер на 268,69 лв. и е разделена на
60 броя равни вноски, всяка в размер на 4,48 лв., които са платими на падежните
дати на погасителните вноски. Останалата част от таксата „Кредит у дома“, която
е в размер на 626,94 лв. е свързана с разходите на Кредитодателя за събиране на
седмичните вноски в дома на Кредитополучателя и е дължима през срока на
кредита, като също е включена в седмичните вноски. Тази такса също е разделена
на 60 броя равни вноски, всяка в размер на 10,45 лв., платими на падежните дати
на погасителните вноски. Описаните такси „Кредит у дома“ са посочени като обща
сума в буква „Д“ на първата страница на договора за кредит, а именно: 895,63
лв.
Съгласно чл. 26 от договора за кредит,
Кредитополучателят имал право по всяко време да се откаже от услугата „Кредит у
дома“, която е договорена за събиране на погасителните вноски по местоживеене
на Кредитополучателя, като подаде писмено уведомление за това до Кредитодателя.
В този случай, Кредитополучателят нямало вече да дължи такса за разходи за
събиране на погасителните вноски в дома на Кредитополучателя за периода от
датата на завеждане на уведомлението до датата, договорена от страните за
последно плащане по договора за кредит, но ще продължава да дължи непогасената
част от 30 % от таксата за услуга „Кредит у дома“, която е дължима за
предоставянето на кредита в брой по местоживеене на Кредитополучателя.
Така, общата сума, която
Кредитополучателят се е задължил да върне на Кредитодателя при сключване на
договора за кредит е била в размер на
2205,25 лв., която включва: главница в размер на 1050,00 лв., договорна лихва в
размер на 207,12 лв., такса за оценка на досие в размер на 52,50 лв., такса
услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеене в
размер на 268,69 лв. и такса услуга „Кредит у дома“ за събиране на
погасителните вноски по местоживеене в размер на 626,94 лв. Съгласно клаузите
на договора за кредит общата дължима сума е платима на 60 броя равни седмични
погасителни вноски, всяка в размер на 36,76 лева, като в размера на вноската са
включени: вноска по кредита в размер на 20,95 лв., вноска по такса за оценка на
досие в размер на 0,88 лв., вноска по такса услуга „Кредит у дома“ за
предоставяне на кредита в брой по местоживеене на Кредитополучателя в размер на
4,48 лв. и вноска по такса услуга „Кредит у дома“ за събиране на погасителните
вноски по местоживеене на Кредитополучателя в размер на 10,45 лв.
Подписвайки договора за кредит,
Кредитополучателят се е задължил да ползва отпуснатата в кредит сума и да я
върне ведно с начислените лихви и такси, в сроковете указани в Договора,
посредством заплащането на седмични вноски, платими чрез предаване на пари на
определен от Кредитодателя кредитен консултант по местоживеето на
Кредитополучателя.
Крайният срок за издължаване на всички
задължения по кредита е бил 6.09.2017 г. /дата на последна погасителна вноска/,
предвид което вземанията, произтичащи от договора за кредит не са обявявани за
предсрочно изискуеми.
На Кредитополучателят, от страна на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, в качеството на кредитор, е било начислено
обезщетение за забава върху дължимите суми в размер на законната лихва за
забава, за периода от 28.09.2016 г. до датата на входиране на задължението в
съда, общият размер на което е 201,18 лв.
Кредитополучателят не е заплатил/а
изцяло дължимия паричен заем към Дружеството. Сумата, която е погасена до
момента, била в размер на 386,00 лв., с която са погасени, както следва: такса
услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на
Кредитополучателя: 49,28 лв., такса услуга „Кредит у дома“ за събиране на
погасителните вноски по местоживеене на Кредитополучателя: 114,95 лв., такса за
оценка на досие: 9,57 лв., договорна лихва: 62,63лв.. главница: 149,57 лв.
Предвид изложеното за «Агенция за
събиране на вземания» ЕАД, ЕИК ********* възниквал правен интерес за
предявяване на претенциите по съдебен ред, с оглед на което ищецът претендира
от Р.П.Р., като Кредитополучател по договор за потребителски кредит № *********,
сключен на 11.07.2016 г., да заплати: главница:
900,43 лв., договорна лихва: 144,49 лв., такса за оценка на досие: 42,93 лв.,
такса за услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по
местоживеене на Кредитополучателя: 219,41 лв., такса услуга „Кредит у дома“ за
събиране на погасителните вноски по местоживеене на Кредитополучателя: 511,98
лв. и обезщетение за забава в размер на 201,18 лв. или сума в общ размер на
2020,42 лева.
С определение от 13.11.2019г. съдът е
установил, че при извършената проверка по реда
на чл.127-129 ГПК, е намерил, че в заповедното производство по ч. гр. д.
№ ***** по описа на съда за 2019 г. на
Пернишки районен съд, съдът е издал Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК № 2346
от 03.06.2019 г., като със същата са били уважени претенциите за - сумата
900,43 лв. /деветстотин лева и 43 ст./, представляваща главница по Договор за
потребителски кредит № *********/11.07.2016
г.; сумата 144,49 лв. /сто четиридесет и четири лева и 49 ст./ - договорна
лихва за периода от 28.09.2016 г. до 06.09.2017 г.;сумата 201,18 лв. / двеста и
един лева и 18 ст./ - обезщетение за забава, считано от 28.09.2016 г. до датата
на подаване на заявлението в съда – 30.05.2019г., ведно със законната лихва
върху главницата 900,43 лв., считано от 30.05.2019 г. до окончателното
изплащане на задължението, но не и за
сумите: 42,93- представляваща такса –оценка на досие за периода от 28.09.2016
г. до 06.09.2017 г., 219, 41 лева- такса услуга „Кредит у дома“ за периода от
05.10.2016 г. до 6.09.2017 г.описани в исковата молба. За така предявените вземания не е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение. Нещо повече, с
нарочно разпореждане, на заповедния съд, влязло в сила и постановено в
заповедното производство, заявлението за тези суми е било отхвърлено, а именно
за сумите от 42,93- представляваща такса
–оценка на досие за периода от 28.09.2016 г. до 06.09.2017 г., 219, 41 лева-
такса услуга „Кредит у дома“ за периода от 05.10.2016 г. до 6.09.2017 г.описани
в исковата молба, за които е посочено, че заявителят може да заяви осъдителна
претенция, която по настоящото дело не е била заявена, като е предявен иск за
сумите по заповедта и същият е с правно основание чл.422 ГПК. С разпорждането
си от 24.10.2019 г., съдът е оставил исковата молба без движение, като е указал
на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД в едноседмичен срок от получаване на
съобщението да заплати по сметка на Пернишки районен съд държавна такса в
размер на 40,41 лева. и в едноседмичен
срок от получаване на съобщението да посочи правния си интерес за установяване
на вземането разликата от сумите, за
които е била издадена заповедта, до претендираните в настоящото исково
производство суми и на какво основание, респ. се претендират същите, съобразно
указанията, дадени в мотивната част на разпореждането на съда. Съдът изрично е
указал на кредитора, че при неизпълнение
на указанията в срок исковата молба ще бъде върната, а производството –
прекратено, съответно в посочената част. Съдът изрично в мотивната част на своя
акт е посочил, че в исковото
производство е предявен установителен иск и следва да е налице идентичност
между вземането по заповедта за изпълнение и вземането по установителния иск,
то следва да се дадат указания на ищеца да посочи правния си интерес за
установяване на вземането разликата от сумите, за които е била издадена
заповедта, до претендираните в настоящото исково производство суми и на какво
основание, респ. се претендират същите.
С молба вх. № 32439/12.11.2019г.,
депозирана по делото от процесуалния представител на ищеца е била внесена
дължимата държавна такса за разглеждане на делото, а именно указаните 40,41
лева, но останалите дадени указания в
цитираното разпореждане на съда не са били изпълнение. Представена е и вносна
бележка за внесените суми.
Съдът
е намерил, че следва да се прекрати производството в частта, с която се
претендират сумите от 42,93-
представляваща такса –оценка на досие за периода от 28.09.2016 г. до 06.09.2017
г., 219, 41 лева- такса услуга „Кредит у дома“ за периода от 05.10.2016 г. до
6.09.2017 г.описани в исковата молба, за които заявлението в заповедното
производство е било отхвърлено и които не са предмет на заповедта за изпъление
по чл.410 ГПк и респективно няма как да бъдат предявени по реда на чл.422 ГПК,
като същите не са били заявени и като осъдетилени претенции, каквито указания е
дал заповедният съд. В този смисъл и следва да намери приложение чл.129, ал.2
ГПк, като дадените указания досежно тези суми не са били изпълнени в срок и
респ. произведството в тази му част, следва да бъде прекратено, а исковата
молба да бъде върната / по арг и от Тълкувателно решение № 4/ 18.06.2014г. по
т.д. № 4/ 2013г. на ОСГТК на ВКС, досежно производството по иска, предявен по
реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, т.11 б/.. Действително в т. 11б от
обсъжданото тълкувателно решение е предвидената възможност за предявяване на
евентуален осъдителен иск на друго основание, от което произтича вземането,
различно от това по заповедното производство. Настоящият случай обаче не е
такъв, тъй като първоначално е предявен установителен иск за всички
горпеописани суми, като последните излизат извън сумите по заповедта т. е.
въвеждат се нови основания. В допълнение е посочено, че евентуален осъдителен
иск може да се предяви само първоначално с исковата молба, но не и впоследващ
момент чрез изменение на исковите претенции.
Поради изложеното съдът е върнал
исковата молба, в часттта, с която “Агенция за събиране на вземания” ЕАД е
предявило искови претенции, с която са предявени установителни искове по чл.
415 ГПК, вр. чл. 422 ГПК за признаване за установено, че ответникът дължи на
ищцовото дружество сумите от 42,93-
представляваща такса –оценка на досие за периода от 28.09.2016 г. до 06.09.2017
г., 219, 41 лева- такса услуга „Кредит у дома“ за периода от 05.10.2016 г. до
6.09.2017 г.по Договор за потребителски кредит
№ *********/11.07.2016 г.; заявени
срещу Р.П.Р., с ЕГН ********** и
е прекратил в тази част производството по гр. д. № 06163 по описа за 2019 г. на
Пернишки районен съд.
В законоустановения срок ответникът,
чрез своя назначен особен представител адв. Я. *** е депозирал писмен отговор
на исковата молба, с който оспорва изцяло исковата претенция по основание и
размер.
На първо място, на основание чл.193 ГПК
оспорва истинността на представените към исковата молба документи. Поради това,
моли съдът да задължи ищцовата страна да представи в съдебното заседание в
оригинал същите документи.
На следващо място, счита, че искът е
предявен от лице, без правен интерес и същият се явява недопустим.
Видно от представените по делото писмени
доказателства процесният договор за кредит се сочи, че бил сключен между ответницата
и „Провидент Файненшъл България" ООД. Кредитодателя е цедирал вземането си
по процесния кредит на „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД с Договор за цесия от 01.11.2017
г. За извършената цесия Р.Р. не е била своевременно и надлежно уведомена.
Извършеното след това цедиране на процесното задължение от „ИЗИ АСЕТ
МЕНИДЖМЪНТ" АД на „Агенция за събиране на вземанията" ЕАД било в
нарушение на закона и е незаконосъобразно, тъй като „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ"
АД не са имали все още правото да се разпореждат с вземането по Договор за
потребителски кредит №*********/ 11.07.2016 г.
Посочва, че съгласно разпоредбата на
чл.99, ал.4 от ЗЗД, цесията има действие спрямо длъжника от деня, когато бъде
съобщена на длъжника от предишния кредитор. Такова уведомяване за нито една от
двете цесии, в случая не било направено и няма доказателства в тази насока,
както към датата на подаване заявлението по чл.410 от ГПК, така и до настоящият момент. С Пълномощно цедентът "ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕАД е
упълномощило цесионера "Агенция за събиране на вземания" ЕАД с
правото да уведоми от негово име длъжниците за извършената цесия. Посочва, че в
практиката си ВКС приема, че няма пречка предишният кредитор да упълномощи
новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник. Това упълномощаване не противоречи на
целта на разпоредбите на чл.99, ал.З и ал.4 от ЗЗД, но, за да има цесията
действие спрямо длъжника, уведомлението за нея трябва да е достигнало до
знанието му. До ответника са били изпратени две уведомителни писма за
извършеното прехвърляне на вземания, но нито едно от тях не е достигнало до
знанието му, като и двете писма са върнати като непотърсени, недоставени. Счита,
че не може да се приеме и че длъжникът е бил уведомен за цесиите със самата
искова молба макар ищецът да прави изрична молба уведомяването в настоящия
процес да бъде прието за „редовно", а цесията - запородила своето
действие. Цитираното от ищеца
решение на ВКС не подкрепяло искането
му, тъй като в него се казва,
че това обстоятелство не трябва да бъде пренебрегнато, а не, че е равносилно на
редовно уведомяване. В случая длъжникът не е получил препис от исковата молба и
приложенията, тъй като връчването е извършено надлежно по реда на чл.47 от ГПК.
Затова, тъй като ответникът не е получил и в хода на съдебното производство
процесното уведомление, следва изводът, че извършената цесия все още не е
произвела спрямо ответника своето действие по смисъла на чл.99, ал.4 от ЗЗД.
Уведомяването на длъжника за цесията по реда на чл.47, ал.6 от ГПК не би могло
да произведе действие спрямо него, тъй като се касаело за представителство по
закон, което е ограничено по обем, а именно - процесуално представителство по
конкретно дело, без право на упражняване на материални права от негово име.
Твърди, че дори и да се приеме, че с
получаването на препис от исковата молба от ответника чрез особения му
представител, последният бил редовно уведомен за извършената цесия, то счита,
че цесията е породила своето действие на 21.05.2020 г. - датата, на която особеният представител е получил препис от
исковата молба. Това автоматично означавало, че към момента на подаване на
Заявлението по чл.410 ГПК това уведомяване не е било налице, цесията все още не
е била породила действие спрямо длъжника и съответно ищцовото дружество не е
имало правен интерес от депозиране на Заявлението.
Посочва, че искът е продължение на производството
по чл.410 ГПК и счита, че след като ищецът не е имал правен интерес в началото
на иска, настоящото продължение на производството се явява недопустимо. Редно
било ищецът да предприеме действия по общия ред на чл.124 ГПК, като по този
начин щяло да бъде допустимо да уведоми ответника за извършената цесия и да
предяви претенциите си надлежно спрямо него.
По същество на исковите претенции:
1.
Относно претенцията за главница в размер на 900,43 лв., счита,
че е
недоказана както по основание, така и по размер.
Ищецът не бил представил доказателства, че отпуснатата сума по кредита е
действително предадена на кредитополучателя Р.Р.. Към настоящия момент счита,
че е преклудирано правото на ищеца да представя нови доказателства относно
фактите, на които основава иска си, при положение, че същият разполага с всички
документи по сключения договор за кредит.
2. Дружеството
ищецът претендира дължимост на сумата от 144,49 лв., представляваща договорна
лихва за периода 28.09.2016 г. до 06.09.2017 г. счита, че клаузата, с която
сумата е уговорена, е нищожна и на това основание сумата не следва да се дължи.
Уговореният размер противоречал на добрите нрави, тъй като надвишавал
трикратния размер на законната лихва.
3. На
следващо място с исковата молба се претендират следните суми:
- 42,93
лв. представляващи такса за оценка на досие за периода 28.09.2016 г. до
06.09.2017 г.;
- 219,41
лв. представляваща такса услуга „Кредит у дома" за предоставяне на кредита
в брой по местоживеене на
Кредитополучателя за периода 05.10.2016
г. до 06.09.2017 г.;
- 511,98 лв. представляваща такса услуга
„Кредит у дома" за събиране на погасителните вноски по местоживеене на
Кредитополучателя за периода 05.10.2016 г. до 06.09.2017 г.
Счита, че клаузите, с които са начислени
такса за оценка на досие и такса "Кредит у дома", в двете и
разновидности - за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на
кредитополучателя и за събиране на погасителните вноски по местоживеене са
нищожни договорни клаузи. Предвидените три такси са уговорени в противоречие с
норма от императивен порядък – чл10а, ал.2 ЗПК, според която кредиторът не може
да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита.
Следвало да се отбележи, че съгласно
чл.16 ЗПК кредиторът има задължение да извърши оценка на кредитоспособността на
потребителя, което е пряко свързано с предоставянето на кредит. Оценката на
досие е действие по проверка платежоспособността на кредитора и предхожда
сключване на договора. Таза дейност на заемодателя по необходимост е свързана с
усвояването на дълга и не може да се възлага в тежест на кредитополучателя. С
оглед гореизложеното тази договорна клауза за заплащането на сумата за такса за
оценка на досие се явявала нищожна, на основание чл.21, ал.1 ЗПК. Същата била
нищожна поради заобикаляне на установено законово изискване, регламентирано в
разпоредбата на чл.10а, ал.2 ЗПК.
Услугата "кредит у дома"
попадала в забраната, установена с разпоредба чл.10а, ал.2 ЗПК. Тя не би могла
да се отнесе към допълнителните услуги по чл.10а, ал.1 ЗПК, които са свързани с
договора за потребителски и за които кредиторът може да събира от потребителя
такси и комисионни. Това следвало от съществената характеристика на услугата
кредит у дома - извършване на действия по предоставяне на заетата сума, които
съставляват усвояване на кредита, респ. извършване на действия по събиране на
заетата сума, които съставляват управление на кредита, доколкото чрез тях се
осигурявало съдействие на длъжника за изпълнение на основното му задължение по
договора. Затова начисляване на възнаграждение за извършване на такива действия
под каквато и да било форма или наименование (такса или комисионна),
противоречало на закона и заявителят нямал право да изисква заплащането му
(чл.10а, ал.2 ЗПК) . Дължимостта на такава такса от длъжника не можело да се
обоснове и с довода, че услугата е доставена, защото това би означавало
доставянето й да се признае за правно основание, въпреки изричната забрана на
закона за възмездяване на действията, свързани с усвояване и управление на
кредита (чл.10а, ал.2 ЗПК).
Посочва, че на следващо място, тези
такси се кумулират към погасителните вноски, което води до извод за скрито
оскъпяване на кредита, т.е. по същество е добавка към възнаградителната лихва
на търговеца - заемодател и го обогатява неоснователно доколкото именно лихвата
би се явила цена на услугата по предоставения заем и в този смисъл би
представлявала и печалбата на заемодателя. Следвало да бъде съобразно на следващо
място и обстоятелството, че предварително уговореният размер на двете такси е
около 90 % от заемната сума и многократно надвишавал размера на
възнаградителната лихва, което е в очевидно противоречие с разпоредбата на
чл.19, ал.4 ЗПК, установяваща, че годишният процент на разходите по кредита не
може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва (която е около 50
% ) по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление
на Министерския съвет на Република България.
3.Относно претенцията за лихва за забава
в размер на 201,18 лв. счита, че е изчислена неправилно въз основа не само на
главницата и възнаградителната лихва, но и на начислените допълнителни такси
„Кредит у дома". С оглед на което, лихвата следвало да бъде преизчислена и
размерът й намален.
Относно доказателственото искане на
дружеството ищец за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, не възразява,
счита, че така поставените въпроси са относими към естеството на спора и ще
внесат яснота.
Прави възражение за прекомерност на
претендираното юрисконсулско възнаграждение, считам, че същото е завишено и е
повече от два пъти по-високо от минималното такова.
Моли съда да постанови съдебно решение,
с което да отхвърли изцяло депозираната искова молба като неоснователна и
недоказана, както по основание, така и по размер.
Моли съда да постанови съдебно решение,
с което със силата на присъдено нещо да бъде установено, че Р.П.Р., ЕГН **********,
не дължи на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул."Д-р Петър Дертлиев" №25, офис сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4, сумите къкто следва:
- 900,43
лв., представляваща главница по договор за кредит;
- 144,49
лв., представляваща договорна лихва запериода от
28.09.2016 г. до 06.09.2017 г.;
- 42,93
лв., представляваща такса за оценка на досие за периода 28.09.2016 г. до
06.09.2017 г.;
- 219,41
лв., представляваща такса услуга „Кредит у дома" за
предоставяне на кредита в брой по местоживеене на
Кредитополучателя за периода 05.10.2016
г. до 06.09.2017 г.;
- 511,98
лв., представляваща такса услуга „Кредит у дома" за
събиране на погасителните вноски по местоживеене на
Кредитополучателя за периода 05.10.2016
г. до 06.09.2017 г.;
-
201,18 лв.,
представляващи обезщетение за забава за периода от 28.09.2016 г. до датата на
подаване на заявлението в съда, както и законната лихва за забава върху
главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на
задължението.
Съдът е допуснал и изслушал по делото съдебно-счетоводна експертиза,
със следните задачи: 1 Какъв е остатъкът от задължението на ответника
по горепосочения Договор за потребителски кредит?2.Какъв следва да бъде
размерът на лихвата за забава, който ответникът дължи вследствие на забавено
плащане по посочения Договор за потребителски заем?и допълнително поставени от
съда въпроси: Усвоена ли е по банков път сумата по договора за паричен заем? 2.
Ответникът извършвал ли е плащания по договора за кредит и какъв е техния
размер? 3. С извършените плащания как са погасявани (непогасен размер)
вземанията за мораторна лихва, договорна лихва и главница, като не се вземат
предвид други претендирани и начислени вземания по договора.
В последното по делото с.з., съдът с нарочно протоколно определение е приел заключението на вещото лице.
Пернишкият районен съд, след
като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
“Агенция за събиране на вземания”
ЕАД е депозирало пред районния съд
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу Р.П.Р., с ЕГН **********, с постоянен
и настоящ адрес: *** за вземания, за
които са предявени настоящите искови
претенции. Районният съд е издал заповед за изпълнение на парично
задължение по ч. гр. д. № ***** по
описа на съда за 2019 г. на Пернишки районен
съд, която е връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което са дадени
указания за предявяване на иск за установяване на процесните вземания.
По делото е представен
договор за паричен заем № *********/11.07.2016
, сключен между „Провидент Файненшъл България“ ООД и Р.П.Р.. Представен е и
сключен на 01.07.2017г. Договор за цесия между „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК *********
и „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК ********* /с предишно наименование „Провидент
Файненшъл България“ ООД/, видно от който вземането, произтичащо от договор за
потребителски кредит № *********/11.07.2016 г., сключен между „Провидент
Файненшъл България“ ООД и Р.П.Р. е прехвърлено в полза на „Изи Асет Мениджмънт”
АД ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и
всички лихви, такси, комисионни и други разноски.
На 1.06.2018 г. е подписано Приложение 1
към Допълнително споразумение от дата 01.11.2017г. към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г., сключен между „Изи
Асет Мениджмънт” АД и „Агенция за събиране на вземания” ООД /понастоящем
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД/, по силата на което „Изи Асет
Мениджмънт” АД е прехвърлило в полза на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД
вземането, произтичащо от договор за потребителски кредит № *********/11.07.2016
, сключен между „Провидент Файненшъл България“ ООД и Р.П.Р., ведно с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси,
комисионни и други разноски. Договора за потребителски кредит съдържал изрична
клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на
трети лица.
Видно от договора за кредит, то при
условията на Договора за потребителски кредит, Кредитодателят се е задължил да
предостави на Кредитополучателя потребителски кредит за лични нужди в размер на
1050,00 лева, като сумата е предоставена от страна на кредитен консултант в
брой по местоживеенето на Кредитополучателя, като съгласно разпоредбите на
договора за кредит Кредитополучателят потвърждава, че е получил в пълен размер
кредита с факта на подписване на договора за кредит. Съгласно клаузите на
сключения договор, усвоената парична сума но кредита за срока на действие на
договора се олихвява с договорна лихва, месечния размер на която е фиксиран за
целия срок на договора и която се начислява от датата на отпускане на кредита.
Така, подписвайки договора за кредит, страните са постигнали съгласие
договорната лихва за срока на договора да бъде в размер на 207,12 лв. Общата
стойност на усвоената главница и договорната лихва по кредита е в размер на
1257,12 лв., които се заплащат на 60 броя равни седмични погасителни вноски,
всяка в размер на 20,95 лв. Първата погасителна вноска е платима на 20.07.2016
г., а последната погасителна вноска е с падеж: 6.09.2017 г.
С подписването на договора за кредит,
Кредитополучателят е изразил съгласието си да заплати такса за оценка на
кредитно досие, която е в размер на 52,50 лв. Съгласно клаузите на сключения
договор, таксата за оценка на досие е платима при подписване на договора, но
страните са постигнали съгласие таксата да бъде включена в седмичните
погасителни вноски с цел улеснение на Кредитополучателя. Така, таксата за
оценка на досие е разделена на 60 броя равни вноски, всяка в размер на 0,88
лв., които са платими на падежните дати на погасителните вноски.
Кредитодателят се е задължил да
предоставя на Кредитополучателя допълнителна услуга, изразяваща се в доставка
на заемната сума в брой по неговото местоживеене и услуга по седмично събиране
на вноските по кредита също по местоживеенето на Кредитополучателя, наречена в
договора услуга „Кредит у дома“. Съгласно чл. 25 от договора за кредит,
Кредитополучателят се съгласява, че сумата „Кредит у дома“ е допълнителна и по
негово желание и се предоставя срещу такса. При тази услуга кредитът се
предоставя на Кредитополучателя в брой по неговото местоживеене и погасителните
вноски се събират седмично също по местоживеене на Кредитополучателя. С
подписването на договора за кредит, Кредитополучателят удостоверява, че
разбира, че 30% от таксата е равна на разходите, свързани с организирането на
допълнителната услуга „Кредит у дома“ и предоставянето на кредита в брой по
местоживеене на Кредитополучателя, както и че тази такса е дължима от
Кредитополучателя при подписването на договора, но се заплаща на равни вноски
през периода на кредита за улеснение на Кредитополучателя. В конкретния случай
таксата „Кредит у дома“, която е дължима за предоставяне на кредита по
местоживеенето на Кредитополучателя е в размер на 268,69 лв. и е разделена на
60 броя равни вноски, всяка в размер на 4,48 лв., които са платими на падежните
дати на погасителните вноски. Останалата част от таксата „Кредит у дома“, която
е в размер на 626,94 лв. е свързана с разходите на Кредитодателя за събиране на
седмичните вноски в дома на Кредитополучателя и е дължима през срока на
кредита, като също е включена в седмичните вноски. Тази такса също е разделена
на 60 броя равни вноски, всяка в размер на 10,45 лв., платими на падежните дати
на погасителните вноски. Описаните такси „Кредит у дома“ са посочени като обща
сума в буква „Д“ на първата страница на договора за кредит, а именно: 895,63
лв.
Съгласно чл. 26 от договора за кредит,
Кредитополучателят имал право по всяко време да се откаже от услугата „Кредит у
дома“, която е договорена за събиране на погасителните вноски по местоживеене
на Кредитополучателя, като подаде писмено уведомление за това до Кредитодателя.
В този случай, Кредитополучателят нямало вече да дължи такса за разходи за
събиране на погасителните вноски в дома на Кредитополучателя за периода от
датата на завеждане на уведомлението до датата, договорена от страните за
последно плащане по договора за кредит, но ще продължава да дължи непогасената
част от 30 % от таксата за услуга „Кредит у дома“, която е дължима за
предоставянето на кредита в брой по местоживеене на Кредитополучателя.
Така, общата сума, която
Кредитополучателят се е задължил да върне на Кредитодателя при сключване на
договора за кредит е била в размер на
2205,25 лв., която включва: главница в размер на 1050,00 лв., договорна лихва в
размер на 207,12 лв., такса за оценка на досие в размер на 52,50 лв., такса
услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеене в
размер на 268,69 лв. и такса услуга „Кредит у дома“ за събиране на
погасителните вноски по местоживеене в размер на 626,94 лв. Съгласно клаузите
на договора за кредит общата дължима сума е платима на 60 броя равни седмични
погасителни вноски, всяка в размер на 36,76 лева, като в размера на вноската са
включени: вноска по кредита в размер на 20,95 лв., вноска по такса за оценка на
досие в размер на 0,88 лв., вноска по такса услуга „Кредит у дома“ за
предоставяне на кредита в брой по местоживеене на Кредитополучателя в размер на
4,48 лв. и вноска по такса услуга „Кредит у дома“ за събиране на погасителните
вноски по местоживеене на Кредитополучателя в размер на 10,45 лв.
Подписвайки договора за кредит,
Кредитополучателят се е задължил да ползва отпуснатата в кредит сума и да я
върне ведно с начислените лихви и такси, в сроковете указани в Договора,
посредством заплащането на седмични вноски, платими чрез предаване на пари на
определен от Кредитодателя кредитен консултант по местоживеето на
Кредитополучателя.
Крайният срок за издължаване на всички
задължения по кредита е бил 6.09.2017 г. /дата на последна погасителна вноска/,
предвид което вземанията, произтичащи от договора за кредит не са обявявани за
предсрочно изискуеми.
На Кредитополучателят, от страна на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, в качеството на кредитор, е било начислено
обезщетение за забава върху дължимите суми в размер на законната лихва за забава,
за периода от 28.09.2016 г. до датата на входиране на задължението в съда,
общият размер на което е 201,18 лв.
Видно от чл. 4 от договора
се установява, че сумата по кредита е
била получена по банков път десет дни след подписване на договора, като е
преведена по банкова сметка ***. Действително по делото не е представено
конкретно писмено доказателство в посочения смисъл, но съдът намира, че видно
от кредитираното заключение на СИЕ, то ответницата доброволно е погасила част
от сумите по кредита, като по този начин, същата е манифестирала, че е усвоила
сумата по кредита, след като е започнала погасяване на същата. Следователно,
съдът намира, че кредиторът е изпълнил задължението си по превеждане на сумата
по кредита на клиента.
От съдебно – счетоводната експертиза се
установява, че ответницата е извършила плащания в размер на 386,00 лева по договор за потребителски кредит
№ 9*********/11.07.16г - погасявани /непогасен размер/ вземанията за мораторна
лихва, договорна лихва и главница, като не се вземат предвид други претендирани
и начислени вземания по договора са платени главница по кредита в размер на
279,95 лева, договорена лихва в размер на 106,05 лева за периода от
12.07.2016г. до 21.11.2016г.(отговор на
задача № 4 от заключението на експертизата). Съдът намира даденото заключение
на експертизата за компетентно, което налага неговото кредитиране.
По делото е представен рамков договор за цесия от от 01.07.2017 г. и приложение № 1 към него, от които е
видно, че «Изи Асет Мениджмънт» АД е
прехвърлило на ищцовата страна “Агенция за събиране на вземания” ЕАД всички вземания към Р.П.Р., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, произтичащи от
договор за потребителски паричен кредит № *********/
11.07.2016 г.Приложено
е пълномощно, от което се установява, че
«Изи Асет Мениджмънт АД е упълномощило ищцовото
дружество да извърши всички действия по уведомяване на длъжниците за сключения
договор за цесия.
По делото е приложено уведомително писмо
на “Агенция за събиране на вземания”
ЕАД, в качеството си на пълномощник на «Изи
Асет Мениджмънт» АД. Уведомлението е изпратено по
пощата, но видно от приложените разписка към него, същото не е получено от
ответника. Съдът намира, че обсъжданото уведомление е приложено към исковата
молба, поради което извършената цесия е съобщена на ответника с получаването на
исковата молба и приложенията към нея.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Предявен е иск по реда на чл. 415, ал.
1, т. 2, вр. чл. 422 ГПК.
Правоотношението
е породено от договор, за потребителски паричен кредит № *********/ 11.07.2016
г., по
силата на който на ответника е предоставен потребителски кредит в размер на кредит за лични нужди в размер на 1050,00 лева, като
сумата е предоставена от страна на кредитен консултант в брой по местоживеенето
на Кредитополучателя, като съгласно разпоредбите на договора за кредит
Кредитополучателят потвърждава, че е получил в пълен размер кредита с факта на
подписване на договора за кредит. Съгласно клаузите на сключения договор,
усвоената парична сума но кредита за срока на действие на договора се олихвява
с договорна лихва, месечния размер на която е фиксиран за целия срок на
договора и която се начислява от датата на отпускане на кредита. Така,
подписвайки договора за кредит, страните са постигнали съгласие договорната
лихва за срока на договора да бъде в размер на 207,12 лв. Договорът е с падеж: 6.09.2017 г.Впоследствие
вземанията по потребителския кредит са прехвърлени на ищцовото дружество.
От
съдържанието на процесния договор с оглед предмета, страните и съдържанието на
правата и задълженията, съдът прави
извода, че е налице договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от Закона за
потребителския кредит. Договорът е сключен в изискуемата се от чл. 10, ал. 1 ЗПК писмена
форма, а съдържанието на неговите клаузи са изцяло съобразени със специалната
уредба на този вид договори, които са
уредени в чл. 11 ЗПК.
След като процесният договор за кредит е с характер на потребителски
договор, то и на основание § 13, т. 1 ДР на Закона за защита на потребителите (ЗЗП) следва, че освен правилата на ЗПК,
които важат за всички договори за потребителски кредит и уреждат
императивните правила за определяне на тяхното съдържание и клаузи,
приложими са и правилата на ЗЗП. Нормите, уреждащи неравноправни клаузи/нищожността на
сделките са от императивен характер и за приложението им, съдът следи и
служебно, защото когато страна се позовава на договор, съдът е длъжен да
провери неговата действителност, респ. нищожност, пряко изводима от вида и
съдържанието на договора, респ. надлежно въведените в процеса, и без да има
позоваване на нищожност (в този смисъл решение № 384 от 02.11.2011 г. на ВКС по
гр. д. № 1450/2010 г., I г. о., ГК).
Съдът в случая
обаче, макар и първоначално в исковата молба да са били заявени и допълнителни
претенции-42,93 лева /четиридесет и два лева и
93 стотинки/, представляващи такса за оценка на досие: за периода от 28.09.2016
г. до 6.09.2017 г.; 219,41 лева /двеста и деветнадесет
лева и 41 стотинки/, представляващи такса услуга „Кредит у дома“ за
предоставяне на кредита в брой по местоживеене на Кредитополучателя: за периода
от 5.10.2016 г. до 6.09.2017 г.; 511,98 лева /петстотин и
единадесет лева и 98 стотинки/, представляващи такса услуга „Кредит у дома“ за
събиране на погасителните вноски по местоживеене на Кредитополучателя: за
периода от 5.10.2016 г. до 6.09.2017 г.; то съдът с горецитираното определение
е прекратил производството в тази му част, тъй като заповедта по чл.410 ГПК е
била издадена само за сумите- сумата 900,43
лв. /деветстотин лева и 43 ст./, представляваща главница по Договор за
потребителски кредит № *********/11.07.2016
г.;сумата 144,49 лв. /сто
четиридесет и четири лева и 49 ст./ - договорна лихва за периода от 28.09.2016
г. до 06.09.2017 г.;сумата 201,18 лв. /
двеста и един лева и 18 ст./ - обезщетение за забава, считано от 28.09.2016 г.
до датата на подаване на заявлението в съда – 30.05.2019г.ведно със законната лихва върху главницата 900,43 лв., считано от
30.05.2019 г. до окончателното изплащане на задължението. Следователно съдът
намира, че не следва макар и възражения в посочения смисъл да са наведени в
отговора да излага съображения по въпроса, тъй като посочените суми за
допълнителни такси, не са предмет на делото, като същото е прекратено в тази му
част.
По делото се установи
частично плащане в общ размер на 386,00 лева по договор за потребителски
кредит № 9*********/11.07.16г - погасявани /непогасен размер/ вземанията за
мораторна лихва, договорна лихва и главница, като не се вземат предвид други
претендирани и начислени вземания по договора са платени главница по кредита в
размер на 279,95 лева, договорена лихва в размер на 106,05 лева за периода от
12.07.2016г. до 21.11.2016г.(отговор на
задача № 4 от заключението на експертизата). Съдът намира даденото заключение
на експертизата за компетентно, което налага неговото кредитиране.
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при
неизпълнение на парично задължение се дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва от деня на забавата. По делото е изслушано заключение на
съдебно – икономическа експертиза, от която се установява, че мораторната лихва
върху главницата за
периода от 22.11.2016г. до 30.05.2019г./ датата на подаване на заявлението в
съда/ е в размер на 162,90 лева върху неплатена главница.
По делото се установи, че
между «Изи
Асет Мениджмънт» АД и “Агенция
за събиране на вземания” ЕАД е сключен договор
за цесия по смисъла на чл. 99, ал. ЗЗД, с който в полза на ищцовото дружество
са прехвърлени вземанията по процесния договор за потребителски кредит. В
този смисъл цесионерът (ищцовото дружество) става титуляр на вземането в
отношението със стария кредитор с прехвърлянето му, но действието спрямо
длъжника е от съобщаване на прехвърлянето от цедента.
Съгалсно чл. 99,
ал. 3 ЗЗД предишният
кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия
кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и
да му потвърди писмено станалото прехвърляне. Законът не изисква специална
форма за действителност на уведомлението от цедента до длъжника за цедираното
вземане, което може да бъде съобщено на длъжника и от лице по възлагане на
цедента – такова лице при определени обстоятелства може да бъде и цесионерът (в този смисъл Решение № 16
от 04.02.2016 г. по гр. д. № 5788 / 2015 г. на ВКС, III г.о.). В настоящия случай упълномощеният
цесионер е уведомил ответника за извършеното прехвърляне на вземането, което се
установява от уведомителното писмо, приложено към исковата молба. В този смисъл
с получаването на уведомлението, цесията има действие спрямо длъжника.
Предвид
изложеното ответницата дължи на ищцовото дружество следните суми: Неплатеното задължение по договор за
потребителски кредит №*********/11.07.16г - в общ размер 871,12 лева, от които
770,05 лева главница и 101.07
лева договорна лихва за периода от 21.11.2016г. до 04.09.2017г.Лихвата за
забава за периода от 22.11.2016г. до 30.05.2019г./ датата на подаване на
заявлението в съда/ е в размер на 162,90
лева
върху неплатена главница, за които суми
исковите претенции са основателни и следва да се уважат, като претенциите
за разликата от тези стойности до предявените размери следва да се отхвърлят
като неоснователни.
По разноските:
С оглед
изхода на делото и съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право
да му се присъдят разноски в исковото и заповедното производство съответни на
уважената част на исковите претенции. Ищцовото дружество е направило следните разноски в
настоящото производство, видно от представен списък по чл.80 ГПК /стр.114 от
делото/: 40,41 лева – държавна такса в заповедното производство; 180 лева –
депозит за вещо лице и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение (в минимален
размер в заповедното), 40,41 лева – държавна такса в исквото производство, 190
лева- възнаграждение за особен представител и 350 лева юрисконсултско
възнаграждение (в минимален размер в исковото). Съдът намира, че предвид обстоятелството, че
не се касае за дело с фактичесак и правна сложност, то следва да намали претендираното
юк възнаграждение на сумата от 150 лева за исковото и заповедното производство.
Предвид изложеното в полза на ищцовото дружество следва да се присъди сумата от 307, 49 лева - направени разноски в исковото производство и в заповедното производство, съобразно уважената част от исковата претенция.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Р.П.Р., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: *** ДЪЛЖИ на цесионера “Агенция
за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Петър Дертлиев“
№ 25, офис сграда Лабаринт, ет. 2, офис 4 сумите в размер на останало неплатеното задължение по договор за
потребителски кредит №*********/11.07.16г - в общ размер 871,12 лева, от които
770,05 лева главница и 101.07 лева договорна лихва за периода от 21.11.2016г.
до 04.09.2017г., и лихвата за забава за периода от 22.11.2016г. до 30.05.2019г./
датата на подаване на заявлението в съда/ е в размер на 162,90 лева върху
неплатена главница, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК (30.05.2019 г.) до
окончателното изплащане на сумите, които вземания са прехвърлени на
цесионера “Агенция за събиране
на вземания” ЕАД и за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № ***** по описа на съда за 2019 г. на Пернишки районен съд и ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковите
претенции, както следва: за разликата над уважения размер от 770,05 лева главница до претендирания сумата 900,43 лв. /деветстотин лева и 43 ст./,
представляваща главница по Договор за потребителски кредит № *********/11.07.2016 г.; за разликата над уважения размер от 101.07
лева договорна лихва за периода от 21.11.2016г. до 04.09.2017г., до
претендирания сумата 144,49 лв. /сто
четиридесет и четири лева и 49 ст./ - договорна лихва за периода от 28.09.2016
г. до 06.09.2017 г. и за разликата над
уважения размер от 162,90 лева лихва за забава за периода от
22.11.2016г. до 30.05.2019г./ до предявения за сумата от 201,18 лв. / двеста и един лева и 18 ст./ - обезщетение за забава, за периода от 28.09.2016 г. до 30.05.2019 г..
ОСЪЖДА Р.П.Р., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: *** ЗАПЛАТИ на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Петър
Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабаринт, ет. 2, офис 4 сумата в размер на 307, 49
лева направени разноски в исковото производство и в заповедното производство,
съобразно уважената част от исковата претенция.
Решението подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в
сила, изисканото ч. гр. д. № *****
по описа на съда за 2019 г. на Пернишки районен съд да бъде върнато на съответния състав, като към
него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
Вярно с оригинала:С.Г. Районен съдия: