Р Е
Ш Е Н
И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
№ ІІІ-761 16.08.2019 год. гр. Бургас
Бургаски окръжен съд трети
въззивен граждански състав
на шестнадесети август две хиляди и деветнадесета година
в закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РОСЕН ПАРАШКЕВОВ
ЧЛЕНОВЕ : КАЛИНА ПЕНЕВА
МЛ.С.КРАСЕН ВЪЛЕВ
като разгледа докладваното от съдия Калина Пенева
в.гр.дело номер 1204 по описа за
2019 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по жалба вх. №
8264 / 14.05.2019 год. по описа на ЧСИ Ивелина Божилова, № 800 на КЧСИ,
подадена от Етажните собственици на сграда с идентификатор 51500.507.293.1, във
Ваканционно селище Елит ІІІ, в имот с идентификатор 51500.507.293 по КККР на
гр.Несебър, общ.Несебър, обл.Бургас - длъжник по изпълнително дело № 20198000400181,
чрез процесуален представител адв. В.Ф., срещу действията на ЧСИ по изпълнително
дело № 20198000400181 за определяне на дължими от длъжника разноски.
Твърди се , че определените от ЧСИ разноски по изпълнителното
дело са прекомерни и недължими, тъй като към момента на образуване на
изпълнителното дело вземането на взискателя е било погасено чрез прихващане,
като в този смисъл са изложени подробни съображения за зачитане на изявленията
на жалбоподателя спрямо насрещната страна за извършване на прихващане. Твърди
се, че разноските претендирани от взискателя за заплатено адвокатско
възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие в размер
на 230 лв. не са реално заплатени, а упълномощаването от страна на взискателя,
който е адвокат, на друг адвокат, в случая е злоупотреба с право, тъй като
реално взискателят лично е извършил действията по изпълнителното дело. Размерът
на адвокатското възнаграждение е оспорен и като прекомерен. Изложени са съображения,
че съгласно тълкуването на европейското право съдът не е обвързан от
определения по НМРАВ минимум, а може да определи и по-нисък размер на
адвокатско възнаграждение. Твърди се, че в случая възнаграждение за събиране на
присъдените суми не се следва, тъй като банковата сметка на етажната
собственост е била известна на взискателя, поради което не му се е налагало да
извършва каквито и да е действия за да удовлетвори вземането си след образуване
на делото. Твърди се, че след като определената от ЧСИ общо дължима сума две
седмици след образуване на изпълнителното производство е била преведена по
сметка на ЧСИ, не се дължи възнаграждение за адвокат за действия по
удовлетворяване на паричното вземане, а единственото, което евентуално е
направил адвоката е да образува изпълнителното дело. Направено е искане за
отмяна изцяло на действията на ЧСИ за определяне на разноски по изпълнението за
сметка на длъжника, евентуално – за намаляване на размера на разноските в
частта за адвокатското възнаграждение и за присъждане на разноските в
настоящото производство. Към жалбата са приложени писмени доказателства.
Постъпило е възражение
срещу жалбата от Р.В.Х., с адрес: ***, със съдебен адрес:***, чрез процесуален
представител адв. П.П., с което са изложени подробни съображения за нейната
недопустимост и неоснователност. Твърди се, че подписалият жалбата адвокат не е
надлежно упълномощен да представлява Етажната собственост, тъй като няма
изрично пълномощно. Твърди се, че към момента Етажната собственост се
представлява от друг управител, в какъвто смисъл е направено искане за
задължаване на насрещната страна да представи по делото протокол от ОСЕС
проведено на 11.03.2019 год. Евентуално са изложени съображения, че
възраженията на жалбоподателя са неоснователни. Оспорено е твърдението за
погасяване на дълга по изпълнителното дело чрез прихващане, твърди се, че
представителството на взискателя е действително, а възнаграждението по договора
за правна защита и съдействие е реално заплатено, като следва да бъде възложено
в тежест на длъжника в пълен размер. Направено е искане за отхвърляне на
жалбата и за присъждане на разноските по делото.
Постъпило е становище от ЧСИ Ивелина Божилова, № 800
на КЧСИ, в което са описани действията на ЧСИ по изпълнителното дело във връзка
с приетите разноски. ЧСИ намира жалбата за неоснователна и счита, че следва да
бъде оставена без уважение.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид постъпилата
жалба и приложените доказателства, намира следното от фактическа и правна
страна:
С разпоредбата на
чл.435, ал.2, т.7 от ГПК е предвидена възможност за длъжника да обжалва
разноските по изпълнението. С т.2 от ТР от 10.07.2017 год. по т.д. № 3 / 2015
год. на ОСГТК на ВКС е прието, че на обжалване
по реда на чл.435 , ал.2 от ГПК подлежи всеки акт на съдебния
изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за
разноските по изпълнението. В случая със съобщение до длъжника изх.№
04822/01.03.2019 год. ЧСИ го е уведомил за дължими по изпълнителното дело
разноски във връзка с вземането на взискателя Р.В.Х.. Писмото е получено на
07.05.2019 год. Жалбата подадена на 14.05.2019 год. е в срока по чл.436, ал.1
от ГПК, от легитимирано лице – надлежно упълномощен процесуален представител на
длъжника и е ДОПУСТИМА. Съдът не
споделя възраженията на насрещната страна относно липсата на надлежно
процесуално представителство за адв. Ф. по настоящото дело. Представителството
на адв. Ф., включително за настоящото производство, произтича от представено
пълномощно на л.31 от изпълнителното дело, за което няма данни да е оттеглено
от бивш или настоящ председател на УС на ЕС. Ето защо съдът намира, че е
надлежно сезиран с подадената жалба, като не се налагат допълнителни действия
за установяване на представителната власт на процесуалния представител на
длъжника, поради което искането за събиране на допълнителни доказателства в
този смисъл се явява неоснователно.
Разгледана по
същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Изпълнително дело №
20198000400181 по описа на ЧСИ Ивелина Божилова, рег. № 800 на КЧСИ и район на
действие БОС, е образувано по молба на Р.В.Х., с адрес: ***, със съдебен адрес:***,
чрез процесуален представител адв. П.П., срещу ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ НА
СОБСТВЕНИЦИТЕ В СГРАДА - ВАКАНЦИОННО СЕЛИЩЕ ЕЛИТ 3", ЕИК *********, с
адрес: в. с. "ЕЛИТ 3", к.к. Слънчев бряг - запад, жилищна сграда № 9,
офис – сутерен, за събиране на вземането на взискателя по изпълнителен лист №
802 от 09.07.2015 год по гр.д. № 401/2013 год. по описа на Районен съд-
Несебър.
Към молбата за
образуване на изпълнителното производство е приложен договор за правна защита и
съдействие, съгласно който взискателят Х. е упълномощил адв. П.П. за образуване
на изпълнително дело и процесуално представителство с изготвяне на молби,
становища и извършване на справки. Договорено е възнаграждение от общо 230 лв.
за което е отразено, че е платено в брой, като в тази част е посочено, че
договорът има характера на разписка. Приложено е и пълномощно за упълномощаване
от взискателя на адв. П.П. за извършване на действия по образуване, защита и
процесуално представителство по изпълнителното дело.
Присъединен
взискател за съобщените публични вземания по делото е Държавата.
По молба на
първоначалния взискател за удовлетворяване на вземането е наложен запор на
банковата сметка на длъжника в "ОБЩИНСКА БАНКА" АД. Съгласно
представено по делото платежно нареждане, след налагане на запора "ОБЩИНСКА
БАНКА" АД е превела по сметка на ЧСИ сумата от 596,60 лв.
Със съобщение за
образуване на изпълнително дело с изх.№ 4822/01.03.2019 год. на ЧСИ, получено
на 07.05.2019 год., на длъжника чрез упълномощения от него процесуален
представител адв. Ф. е съобщено за задълженията му спрямо първоначалния
взискател от общо 596,60 лв., в която сума освен задължението за главница от
200 лв. са включени и задълженията за разноски по изпълнението за вземането на
първоначалния взискател, както следва: неолихвяема сума за адвокатско
възнаграждение в размер на 230 лв., съответно- по т.1 /от ТТРЗЧСИ/- 24 лв., по
т.4- 12 лв., по т.9- 18 лв., по т.3- 6 лв., по т.3- 7 лв., по т.4- 12 лв., по
т.4-1 2 лв., по т.4 – 24 лв., по т.26- 51,60 лв. Длъжникът е уведомен за
наложения запор върху банковата му сметка в „ОББ“АД.
За посочените
по-горе такси по ТТРЗЧСИ по изпълнителното дело са приложени сметки по чл.79 от ЗЧСИ, а за дължимите и платени от взискателя авансови суми са издадени фактури.
На 07.05.2019 год.
е постъпила молба с вх. № 07710 / 07.05.2019 год. от страна на длъжника чрез
адв. В.Ф. за спиране на изпълнението по изпълнителното съгласно обезпечителна
заповед от 19.04.2019 год., издадена въз основа на Определение № 323,
постановено по гр.д № 401/2019 год. по описа на Районен съд - Несебър. С
прогласително разпореждане на ЧСИ от 08.05.2019 год. е постановено спиране на изпълнението по
изпълнителното дело.
Приемането и определянето
на разноски от ЧСИ не е действие по изпълнението съгласно разясненията дадени в
мотивите към т.10 от ТР №2/26.06.2015 год. по т.д.№2/2013 год. на ОСГТК на ВКС,
поради което, както самото действие, така и възможността за обжалването му не е
препятствана от спирането на изпълнението по изпълнителното дело.
Противно на
твърденията в жалбата, на базата на изложеното по-горе се установява, че първоначалният
взискател по изпълнителното дело все още не е удовлетворен за вземането си по
изпълнителния лист. Макар сумата от 596,60 лв. да е била преведена по сметка на
ЧСИ от банката след наложения запор, спирането на изпълнението по
изпълнителното дело е препятствало по-нататъшните действия на ЧСИ за получаване
на сумата от взискателя. Ето защо съдът не споделя възраженията на
жалбоподателя относно това, че още преди уведомяването му за приетите разноски взискателят
е удовлетворен за вземането си по изпълнителния лист. Не могат да бъдат
споделени изложените в жалбата възражения за погасяване на вземането на взискателя
чрез извършено от страна на длъжника по изпълнителното дело изявление за
прихващане. Изявлението за прихващане не е предвиден в закона изпълнителен
способ, поради което не обвързва както взискателя, така и ЧСИ. В случай, че
длъжникът оспорва вземането на взискателя с твърдение за правопогасяващи факти
настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание, същият разполага единствено с възможността
да води иск по чл.439 от ГПК, но не може да въвежда такива възражения в
настоящото производство, поради което настоящият съд не е обвързан да ги
разгледа и да се произнесе по тях.
Предвид горното
неоснователно е възражението на жалбоподателя, че поради удовлетворяването на
взискателя разноски по изпълнението в негова полза не се дължат.
Съдът не споделя
възраженията на жалбоподателя относно липсата на реално извършен разход от
страна на взискателя за заплатено адвокатско възнаграждение. Представеният
договор за правна защита и съдействие е годно доказателство за заплащане на
сумата от 230 лв. от взискателя на упълномощения от него адвокат, тъй като в
частта, с която удостоверява плащането има характера на разписка.
Обстоятелството, че взискателят сам има качеството на адвокат не го лишава от
възможността да ползва адвокатска защита, а представените с жалбата
доказателства не са достатъчни за да обосноват извод за фиктивност на
договореното процесуално представителство и за злоупотреба с право.
Неоснователни са възраженията
на жалбоподателя срещу размера на заплатеното от взискателя адвокатско
възнаграждение с искане за намаляването му. От една страна заплатеното
възнаграждение от общо 230 лв. е в минимален размер съгласно чл.10, т.1 и т.2
от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения /НМРАВ/,
поради което по правилата на чл.78, ал.5 от ГПК не са налице основания за
намаляването му. От друга страна, дори да бъдат споделени твърденията на
жалбоподателя, че съгласно тълкуването на европейското право съдилищата не са
обвързани да присъждат адвокатски възнаграждения до определените минимални
размери, то в случая с оглед правната и фактическа сложност на делото,
заплатеният размер за адвокатско възнаграждение не се явява прекомерен.
По общото правило
на чл.79 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника. В случая
не е налице нито едно от предвидените в тази разпоредба изключения, поради
което правилно ЧСИ е възложил в тежест на длъжника разноските по изпълнението
за заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение в размер на общо 230 лв.
и за начислени такси за извършени от ЧСИ действия, за които видно от
материалите по делото е налице обосновка в издадените сметки по чл.79 от ЗЧСИ и
в останалите материали по делото. Настоящият съд е обвързан от изложеното в
жалбата. Срещу размерите и основанията на определените такси по ТТРЗЧСИ не са
изложени конкретни възражения от жалбоподателя, поради което настоящият съд не
ги обсъжда подробно.
Предвид горното жалбата като неоснователна следва да бъде
оставена без уважение.
Тъй като взискателят не е представил в срок доказателства за направени по
настоящото дело разноски, въпреки искането, такива не следва да му се
присъждат.
Мотивиран от горното и на осн.
чл.437 от ГПК, Бургаският окръжен съд ,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба
вх. № 8264 / 14.05.2019 год. по описа на ЧСИ Ивелина Божилова, № 800 на КЧСИ,
подадена от Етажните собственици на сграда с идентификатор 51500.507.293.1, във
Ваканционно селище Елит ІІІ, в имот с идентификатор 51500.507.293 по КККР на
гр.Несебър, общ.Несебър, обл.Бургас - длъжник по изпълнително дело №
20198000400181, чрез процесуален представител адв. В.Ф., срещу действията на
ЧСИ по изпълнително дело № 20198000400181 за определяне на дължими от длъжника
разноски съгласно съобщение
с изх.№ 4822/01.03.2019 год.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2 .