№ 340
гр. Русе, 18.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Николай Ст. Стефанов
при участието на секретаря Милена Й. С.
като разгледа докладваното от Николай Ст. Стефанов Гражданско дело №
20214520102456 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от Г.
Р. Ж. срещу „ЖЕЙНОВИ-2008" ЕООД гр. Русе, ЕИК *********,
представлявано от управителя Н.Ж. Жейнов, с която се иска съдът да
постанови решение с което да осъди „ЖЕЙНОВИ-2008" ЕООД гр. Русе да
заплати на ищцата сумата от 9800,00 лева, представляваща част от дължимото
обезщетение за лишаването й от ползване на сгради - навес с оградни стени с
площ 32кв.м и работилница - сграда с площ около 90кв.м, изградена от итонг,
ведно с площта около работилницата, заключена на 3 м /три метра/ от всички
странична сградата, от поземлен имот № 501.1112, находящ се в село Ново
село, ЕКАТТЕ 52235, общ. Русе, обл. Русе, по кадастрален план, одобрен със
Заповед № 2583/16.07.1991г. на Гл.архитект на ОбНС - Русе, с адм.адрес: ул.
„Чавдар войвода" № 9, с площ 2534кв.м, трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до
10м/, стар идентификатор: пл. № 725 в кв. 48, п. VII, за имота е отреден УПИ
XXI с площ 2533кв.м, отреден за жилищно застрояване в размер на 11550,00
лева за периода от 14.02.2019г. до 30.06.2020г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното
изплащане и разноски по делото.
Ищцата твърди, че е собственик на недвижим имот - Поземлен имот
1
№501.1112, находящ се в село Ново село, ЕКАТТЕ 52235, общ. Русе, обл.
Русе, по кадастрален план, одобрен със Заповед № 2583/16.07.1991г. на
Гл.архитект на ОбНС -Русе, с адм.адрес: ул. „Чавдар войвода" № 9, с площ
2534кв.м, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на
трайно ползване: ниско застрояване /до 10м/, стар идентификатор: пл. № 725
в кв. 48, п. VII, за имота е отреден УПИ XXI с площ 2533кв.м, отреден за
жилищно застрояване, ведно с построените в имота сгради, сред които са и
навес с оградни стени с площ 32кв.м и Работилница - сграда с площ около
90кв.м, изградена от итонг.
Ищцата твърди, че от 2008г. до края на месец ноември 2020г.
дружеството „ЖЕЙНОВИ-2008" ЕООД гр. Русе ползва описаните сгради -
навес с оградни стени с площ 32кв.м и работилница - сграда с площ около
90кв.м, изградена от итонг, ведно с площта около работилницата, заключена
на 3 м /три метра/ от всички странична сградата, от поземлен имот №
501.1112, находящ се в село Ново село, ЕКАТТЕ 52235, общ. Русе, обл. Русе,
по кадастрален план, одобрен със Заповед № 2583/16.07.1991г. на Гл.архитект
на ОбНС - Русе, с адм.адрес: ул. „Чавдар войвода" № 9, с площ 2534кв.м,
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване /до 10м/, стар идентификатор: пл. № 725 в кв. 48,
п. VII, за имота е отреден УПИ XXI с площ 2533кв.м, отреден за жилищно
застрояване.
Ищцата твърди, че ответното дружество ползва описания имот за
работилница за ремонт, поддръжка и съхранение на селскостопанска техника,
за съхранение на инвентар и инструменти, както и за съхранение на
консумативи, препарати и торове във връзка с осъществяваната от него
селскостопанска дейност. Твърди, че многократно е настоявала да бъдат
уредени отношенията във връзка с ползването на личния й имот, но успяли да
постигнат съгласие за размера на дължимия наем, като едва на 30.10.2020г.
подписали договор за наем за срок от една година за периода от 1.07.2020г. до
1.07.2021г. и то само за едната сграда и терен, а ответното дружество не
освободило другата. Твърди, че „ЖЕЙНОВИ-2008" ЕООД прекратило
договора за наем, считано от края на месец ноември 2020г., като
договореният и заплатен наем бил в размер на 700,00 лева месечно.
Твърди, че до 01.07.2020г. ответното дружество, макар да ползва
2
описаните сгради и терен без основание, не й заплащало каквито и да било
суми за компенсация.
В срока по чл.131 от ГПК е представен писмен отговор на исковата
молба от ответника по делото, в който са развити пространни съображения за
неоснователност на предявените искове.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното от фактическа страна:
Не се спори между страните и се установява от приложените по делото
доказателства, че ищцата е собственик на процесния имот.
Установява се от доказателствата по делото, че ищцата е бивша съпруга
на Никола Жейнов Жейнов, собственик на капитала и управител на ответното
дружество „ЖЕЙНОВИ -2008" ЕООД.
Не се спори и се установява от приложените по делото доказателства,
че ответното дружество „ЖЕИНОВИ -2008" ЕООД се занимава с
производство на селскостопанска продукция и за дейността му било
необходимо да има производствена база. Н.Ж. притежавал недвижим имот,
съседен на процесния, но за дейността на дружеството трябвало допълнителна
площ и сграда, където да се съхраняват машини, семена, торове, продукция и
други необходими неща.
Бащата на ищцата предложил да се изгради в неговото място
работилница, която след това да се ползва безвъзмездно за целите на
дружеството.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява,
че имотът - ремонтна работилница е построена със средства на „ЖЕИНОВИ -
2008" ЕООД. Това е станало със съгласието на бащата на ищцата, който е бил
собственик на парцела. Тъй като работилницата е построена със средства на
дружеството, а и предвид близките отношения по между им, бащата на
ищцата предоставил на „ЖЕИНОВИ -2008" ЕООД безвъзмездно да ползва
работилницата и прилежащия имот около нея.
След неговата смърт и ищцата не се противопоставяла и била съгласна
дружеството да продължи да ползва безвъзмездно работилницата и парцела
около нея. Междувременно отношенията между Г.Ж. и Н.Ж. се влошили и на
3
09.07.2020г. последният подал молба за развод.
Видно от представените по делото писмени доказателства с Решение
№260383/09.11.2020 година, по гр.д.2665/2020 година по описа на РС-Русе
бракът между Г.Ж. и Н.Ж. бил прекратен на 09.11.2020г.
По време на бракоразводният процес ищцата предявила претенции към
дружеството за заплащане обезщетение за ползване на имота за минало време,
като през месец октомври 2020г. сменила ключа на сградата, заключила и не
позволявала на Н.Ж. достъп до нея. В помещенията имало семената и торове,
необходими за есенната сеитба. Н.Ж. трябвало да започне да сее и се нуждаел
от семената спешно, поради което страните се договорили да сключат
договор за наем, считано от 01.07.2020г. със задна дата, а ищцата позволи на
Н.Ж. да изнесе вещите от имота.
На 30.10.2020г. ищцата Г.Ж. и Н.Ж. сключили договор за наем
действащ със задна дата от 01.07.2021г. при посочена наемна цена от 700,00
лева на месец.
Видно от заключението на назначената по делото ССчЕ пазарният наем
на процесния имот е 315,00 лева месечно.
От представената писмена кореспонденция между страните се
установява, че през септември, октомври 2020г., ищцата е предявила
претенция за заплащане обезщетение за ползване на имота за пет години
назад. В резултата на което се е стигнало до подписване на договор за наем.
От представения Договор за наем от 30.10.2020г. се установява, че
страните са договорили наем и за минал период, като са договорили същия да
се дължи считано от 01.07.2020 г.
При установената по този начин фактическа обстановка, съдът
направи следните правни изводи:
За да се уважи претенцията на ищцата за обезщетение за лишаване от
ползване на собствен имот, следва да се докаже наличие на следните
кумулативни предпоставки: наличие на собственост върху вещта, ползване на
вещта от трето лице, ползвателят да е лишил ищеца от ползване и писмена
покана за заплащане на обезщетение за ползата, от която е бил лишен. В
тежест на ищцата е да установи наличието на предпоставките за възникване
4
на задължението за обезщетяване.
Анализа на събраните по делото доказателства дава основание на съда
да формулира извод, че предявеният иск е неоснователен. Това е така, тъй
като между страните е имало уговорка за безвъзмездно ползване на
имота. Индиция в тази насока е безспорно установеният факт, че дружеството
е построило имота със собствени средства, както и това, че ищцата - дъщеря
на собственика на парцела и Н.Ж. са били съпрузи. На следващо място между
страните също е имало уговорка имотът да продължи да се ползва
безвъзмездно. На това сочи фактът, че едва по време на бракоразводният
процес ищцата е предявила претенции за обезщетение за ползване. Това се
установява от приложената по делото кореспонденция между страните,
отправени покани и отговори на същите. В резултат на разменена между
страните кореспонденция и направени претенции от страна на ищцата за
заплащане на обезщетение за ползване за минал период е подписан договор за
наем. Договорът за наем е подписан на 30.10.2020г., но в него е уговорено
наемът да се дължи и за предходен период, считано от 01.07.2020г.. Съдът
приема, че с именно с този договор е постигнато съгласие между страните за
какъв период назад се дължи наем/обезщетение за ползване.
На следващо място искът е неоснователен и поради това, че страните са
уредили вече отношенията си за ползването на имота за минало време,
включително за процесния период. Това е станало с подписване на договора
за наем от 30.10.2020г., в който страните са уговорили, че наем се дължи
считано от 01.07.2020г.. Със сключването на този договор за наем са се
уредили окончателно отношенията във връзка с ползването на имота от
страна на дружеството ответник, като е уговорено за какъв период назад ще
се дължи наем. Страните уговорили, че ще се плати наем/обезщетение за
ползване, считано от подаване на исковата молба за развод.
Обстоятелството, че със сключване на договора за наем страните са
уговорили и за какъв период назад се дължи наем, обезщетение за ползване,
се установява по категоричен начин и от събраните гласни доказателства по
делото. Индиция в тази насока е че ищцата е отправила покана за плащане
обезщетение за минал период в размер на 700 лева месечно и видно от
договора за наем, същият е сключен при същата наемна цена от 700,00 лева,
като договорът за наем е сключен и за минал период, считано няколко месеца
5
назад - от 01.07.2020 година- от датата на образуване на бракоразводното
дело. На следващо място следва да се посочи от съда, че ищцата не е била
собственик на целия имот за процесния период. Установено е от писмените
доказателства по делото, че тя е придобила имота на 09.04.2019г., а искът е
предявен считано от 14.02.2019г.
Изложеното дава основаноия на съда да формулира извод, че искът
следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищцата
следва да бъде осъдена да заплати на ответника направените в настоящото
производство деловодни разноски в общ размер на 1100,00 лева от които
800,00 лева за платен адвокатски хонорар и 300,00 лева депозит за вещо
лице.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Г. Р. Ж. с ЕГН:********** иск срещу
„ЖЕЙНОВИ-2008" ЕООД с ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление гр.Русе, представлявано от управителя Н.Ж. Жейнов за сумата от
9800,00 лева, представляваща част от дължимото обезщетение в размер на
11550,00 лева за периода от 14.02.2019г. до 30.06.2020г., за лишаването й от
ползване на недвижим имот представляващ сгради - навес с оградни стени с
площ 32кв.м и работилница - сграда с площ около 90кв.м, изградена от итонг,
ведно с площта около работилницата, заключена на 3 м /три метра/ от всички
странична сградата, от поземлен имот № 501.1112, находящ се в село Ново
село, ЕКАТТЕ 52235, общ. Русе, обл. Русе, по кадастрален план, одобрен със
Заповед № 2583/16.07.1991г. на Гл.архитект на ОбНС - Русе, с адм.адрес: ул.
„Чавдар войвода" № 9, с площ 2534кв.м, трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до
10м/, стар идентификатор: пл. № 725 в кв. 48, п. VII, за имота е отреден УПИ
XXI с площ 2533кв.м, отреден за жилищно застрояване, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното
изплащане.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК
6
ОСЪЖДА Г. Р. Ж. с ЕГН:********** да заплати на „ЖЕЙНОВИ-2008"
ЕООД с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.Русе,
представлявано от управителя Н.Ж. Жейнов сумата от 1100,00 лева разноски
по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7