Решение по дело №129/2019 на Окръжен съд - Шумен

Р Е Ш Е Н И Е   № 96

гр. Шумен, 23.04.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Шуменският окръжен съд, в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                           Председател: Константин Моллов

                                                                  Членове: 1.Йордан Димов

                                                                                  2.Ненка Цветанкова

 

като разгледа докладваното от окръжния съдия Й. Димов в.гр.д. №129 по описа за 2019 г. на ШОС, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл.463, вр. с чл.278 от ГПК.

Делото е образувано по жалба с вх. № 906 от 06.03.2019 г. депозирана от „БАНКА ДСК“ ЕАД, с ЕИК ...  със седалище и адрес на управление: гр. С., представлявано от изп. директори В.М.С. и Д.Н.Н., чрез юрисконсулт Л.Х.Д. – присъединен взискател по изп. дело № 20177750400379 по описа на ЧСИ Я.Б., с рег. № 775, с район на действие ОС – Ш., срещу постановление за разпределение на постъпили суми по изпълнителното дело предявено на 27.02.2019г. 

В жалбата се твърди, че изготвеното разпределение е незаконосъобразно и постановено в противоречие със задължителната съдебна практика, тъй като на първоначалния взискател са разпределени суми за разноски, извън тези посочени в чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД. Позовава се на т. 6 на ТР № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, според която не всички разноски на първоначалния взискател се ползват с право на предпочтително удовлетворяване и в частност разноските за други, реализирани по искане на първоначалния взискател изпълнителни способи, които не са приложени. Сочи, че с разпределението на първоначалния взискател Община Ш., са разпределени всички разноски по изпълнителното дело, а не само направените такива по отношение на продадените два автомобила, продажната сума от които е предмет на разпределението, като от общите разноски за опис, вещо лице и за справки, за всички 5 автомобила, е следвало да се изчисли приспадащата се част, само по отношение на продадените. Също така счита, че неправилно е разпределена и таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ, на ЧСИ, тъй като нормата на чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД не намирала приложение за нея. Алтернативно сочи, че същата не е изчислена правилно, доколкото таксата се определяла върху целия дълг, а се събирала частично върху събраната сума. Излага, че в разпределението не е изчислен актуалния размер на лихвата дължима към датата на разпределението, а е взет размера към датата на присъединяване по делото - 20.12.2018г., и че в обжалваното постановление е допусната техническа грешка, като вместо лихва в размер на 35 247.98лева, е посочена лихва в размер на 435 247.98лева и не ставало ясно пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ върху кой материален интерес е изчислен. Счита, че всичко това е довело до незаконосъобразно ощетяване на „Банка ДСК“ ЕАД, в качеството и на привилегирован взискател, в полза на когото е учреден валиден особен залог върху продадените автомобили, поради което моли съда да отмени обжалваното разпределение, както и на Банката да и бъдат присъдени сторените в производството разноски за държавна такса.

По така подадената жалба,  възражения не са постъпили, като видно от материалите по приложеното копие на изп. дело препис от нея е изпратен само на първоначалния взискател Община Ш., но не и на длъжника „ЛОРЕКС“ ЕООД.

          Съдебният изпълнител е депозирал становище, в което намира жалбата за недопустима, като просрочена, тъй като е подадена след изтичане на срока по чл. 462, ал. 2 от ГПК, алтернативно намира същата за неоснователна, тъй като е разпределил на първоначалния взискател разноските по осъществяването на изпълнителния способ – опис, оценка и публична продан на 12 автомобила, а не само на 5 и именно в първия ред на специалните привилегии по чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД, влизали изцяло необходимите разноски на първоначалния взискател за осъществяването на изпълнителния способ.  По отношение на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ излага, че същата е правилно изчислена, и е в по – нисък размер, от съразмерния на събраната сума и също следва да бъде включена в разпределението.

          Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 462, ал.2 от ГПК във вр. чл. 60, ал. 5 и ал. 6, във вр. с чл. 62, ал. 2 от ГПК, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител, поради което съдът я намира за процесуално допустима и следва да я разгледа по същество.  

При разглеждане на жалбата по същество, следва да се отбележи, че съобразно преобладаващата част от съдебната практика, съдът в производството по чл. 463 от ГПК, не е ограничен от оплакванията във въззивната жалба, а на проверка подлежат всички законови изисквания, касаещи реда за удовлетворяване на взискателите в изпълнителното производство, като служебно се следи за прилагането на чл. 76 и чл.136 от ЗЗД, чл.458 и чл.459 от ГПК.

Разгледана по същество, същата е основателна, поради следното:

Приложеното изп. дело № 201777550400379 по описа на ЧСИ Я.Б. с рег. № 775, с район на действие ОС – Ш., е образувано на 30.06.2017г. по молба на взискателя Община Ш. с адрес: гр. Ш., бул. ... срещу „ЛОРЕКС“ ЕООД, с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. Ш., бул. ..., представлявано от управителя Н.П.Я.,  въз основа на АУЗ по чл. 107 от ДОПК, удостоверяващ дължими и неплатени по ЗМДТ, данък върху недвижими имоти, такса битови отпадъци и лихви в общ размер на 67 545,86 лева, от които главница - 52 994.32 лева и лихва - 14 551.54 лева към 28.06.2017г. Още при образуване на делото по искане на съдебния изпълнител от НАП – В., е представено удостоверение, че към 04.07.2017 г. длъжникът има задължения към Държавата, в общ размер на 374 903.05 лева. В хода на производството от НАП – В. на 18.10.2018г. отново е изпратено удостоверение, че длъжника има задължения в общ размер на 251 351.63 лева. На 13.12.2018г. на осн. чл. 459, ал. 2 от ГПК и чл. 10, ал. 3 от ЗОЗ  „БАНКА ДСК“ ЕАД, с ЕИК ...  е уведомила ЧСИ за вписаните в нейна полза особени залози, както върху възбранения от него по делото, ипотекиран в полза на Банката недвижим имот, собственост на длъжника, така и върху част от запорираните по делото МПС, като впоследствие на 05.02.2019г. с постановление на ЧСИ на осн. чл. 456 от ГПК „БАНКА ДСК“ ЕАД е присъединена, като взискател с приложено удостоверение за присъединяване издадено от ЧСИ Д. З. с рег. № 876 на КЧСИ за вземане в общ размер на 2 474 041.70 лв. към 20.12.2018 г.  

За периода от 18.12.2018 г. – 18.01.2019 г., е насрочена публична продан на 5 МПС собственост на длъжника, като за две от тях са налице влезли в сила постановления за възлагане, като именно получената сума от продажбата им в размер на 8 136 лева е предмет на разпределяне в обжалваният протокол.

Съгласно разпоредбата на чл. 460 от ГПК във вр. чл. 136 от ЗЗД, ако събраната по изпълнителното дело сума е недостатъчна за удовлетворяването на всички взискатели, какъвто е и настоящият случай, съдебният изпълнител извършва разпределение, като най-напред отделя суми за изплащането на вземанията, които се ползват с право на предпочтително удовлетворение, т. е. разпределението е акт на съдебния изпълнител, с който се определя редът за удовлетворяване на вземанията на взискателите и какви суми се полагат за пълното или частичното погасяване на всяко едно от тях. Разпределението се извършва, като най – напред се отделя сума за изплащане на вземанията, които се ползват с право на предпочтително удовлетворение, а остатъкът се разпределя между другите вземания по съразмерност. Редът за предпочтително удовлетворение на вземанията се определя съобразно реда на привилегиите по чл.136 и чл.137 от ЗЗД, а степента на удовлетворяването им – по правилото за съразмерно удовлетворяване на вземанията с еднакъв ред. Обжалваното разпределение е предявено на взискателите на 27.02.2019 г., като за такива по делото съдебният изпълнител е приел само Община Ш. и жалбоподателя „БАНКА ДСК“ ЕАД.  Съгласно разпоредбата на чл. 458 от ГПК,  Държавата се смята винаги за присъединен взискател за дължимите й от длъжника публични и др. вземания, размерът на които е бил съобщен на съдебния изпълнител до извършване на разпределението, като за тази цел той изпраща съобщение до НАП за всяко започнато от него изпълнение и за всяко разпределение. Установяването на съществуването на вземания на Държавата спрямо длъжника се извършва служебно от съдебния изпълнител чрез изискване на данни от НАП за размера на задълженията на длъжника, и то не само към момента на започване на изпълнителното дело, каквото в случая е издаденото на 05.07.2017 г. удостоверение, впоследствие и на 18.10.2018г., но и към момента на постъпване на суми подлежащи на разпределение, както кумулативно изисква закона. Държавата има право да участва във всяко разпределение с непогасените й до извършването му вземания, което в случая ЧСИ не е сторил, доколкото Държавата нито участва в процесното разпределение, нито е спазен редът за установяване на актуалните задължения,  чрез изискване на нарочна информация за точния им размер към момента на постъпване на подлежащите на разпределение суми, за които е извършено такова.

Изготвянето на разпределението без да се спазят разпоредбите на чл. 458 от ГПК и чл. 191 от ДОПК, е нарушение, обосноваващо извод за незаконосъобразност на разпределението. Към момента не се съдържа справка за публичните задължения на длъжника и това препятства възможността на съда да извърши разпределението, каквото се предписва от нормите на чл. 463 вр. чл. 278 от ГПК. Спецификата на производството не позволява съдът да изиска справка от НАП, а за правилното разпределение на сумите такава е необходима. При така възприетото съдът приема, че разпределението следва да се отмени и делото върне на ЧСИ за изготвяне на ново разпределение след изпълнение от съдебния изпълнител на задълженията по чл. 458 от ГПК  при съобразяване ограниченията на чл. 191 от ДОПК.

С оглед визираната незаконосъобразност на обжалваното разпределение и необходимостта от извършване на ново такова, с евентуалното участие на държавата, като присъединен взискател и включване в него на нови актуални задължения, съдът счита за ненужно да обсъжда останалите възражения на жалбоподателя, касаещи правилността на разпределението по същество. Независимо от това, при изготвянето на новото разпределение, ЧСИ освен евентуалното включване на нови задължения следва да съобрази, че в разпределението вземанията на взисктелите, вкл. и тези за лихви, следва да бъдат изчислени в актуалният им размер към датата на изготвяне на разпределението (а не към датата на присъединяването им или представянето на изпълнителен титул) и при спазване на разпоредбите на чл. 76, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, както и че при разпределяне на суми за разноски, следва да се съобразят само тези, направени във връзка с изпълнителния способ, по който е събрана сумата, подлежаща на принудително изпълнение.

Доколкото противната страна по жалбата не е дала повод с поведението си за депозирането й и не е възразила срещу нея, искането на жалбоподателя за присъждане на разноски в производството следва да бъде оставено без уважение, като неоснователно.

Водим от изложените мотиви, съдът

 

                                                 Р       Е       Ш       И:

 

ОТМЕНЯ постановление за разпределение от 21.02.2019 г.  предявено на 27.02.2019г. по изпълнително дело № 20177750400379 по описа на ЧСИ Я.Б., с рег. № 775, с район на действие ОС – Ш..

ВРЪЩА делото на ЧСИ Я.Б., с рег. № 775, за изготвяне на ново разпределение след изпращане на съобщение до НАП и изчакване на съответните срокове, съобразно чл. 458 от ГПК и чл. 191 от ДОПК и при съобразяване на мотивите на решението.   

Решението може да се обжалва с частна жалба пред АС –  В., в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                                    2.