О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 10.07.2020
г.
Софийски градски съд, ГО, II-Е
въззивен състав, в закрито заседание на десети юли през две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. съдия КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
като
разгледа докладваното от младши съдия Христова в. гр. д. № 4217 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №
289206 от 29.11.2019 г., постановено по гр. дело № 70555/2017 г. по описа на
СРС, 171-ви състав, е осъдено ответното „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.:
Ж.и З.“ АД да заплати на ищеца П.И.Х. на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ сумата
от 3 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от реализирано на
08.04.2017 г. на път ПП I 6 км.333 в
района на разклона за село Дъбово неимуществени вреди, представляващи претърпян
силен стрес и ежедневен душевен дискомфорт, ведно със
законната лихва от 08.04.2017 г. до плащането, като искът е отхвърлен до пълния
предявен размер от 8 000 лева. Със същото решение е осъдено ответното
„Застрахователно акционерно дружество Д.Б.: Ж.и З.“ АД да заплати на ищеца Д.Й.А.
на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ сумата от 5 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени от реализирано на 08.04.2017 г. на път ПП I 6 км.333 в района на разклона за село Дъбово
неимуществени вреди, представляващи причинено увреждане на З.то – болка в
областта на шията, в резултат на което е претърпял неимуществени вреди,
свързани с претърпян силен стрес, болки и страдания, ежедневен душевен дискомфорт, ведно със законната лихва от 08.04.2017 г. до
плащането, като е отхвърлен искът до пълния предявен размер от 10 000
лева.
Срещу
първоинстанционното решение в частта, в която искове са уважени, е подадена
въззивна жалба от „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.: Ж.и З.“ АД, в
която се претендира отмяна на атакуваното решение и отхвърляне изцяло на
предявените от ищците искове, евентуално за частична отмяна на решението на СРС
и за уважаване на предявените искове до сумата от 1 000 лева за всеки от
ищците, ведно със законната лихва, считано от 19.10.2017 г.
Срещу
първоинстанционното решение в частта, в която исковете са отхвърлени, е подадена
и въззивна жалба от ищците П.И.Х. и Д.Й.А., в която се отправя искане за отмяна
на атакуваното решение в обжалваната от ищците част, като вместо него се постанови
друго, с което да се приеме, че справедливият размер на дължимото обезщетение
за неимуществени вреди, претърпени от ищците в резултат на процесното
ПТП, е в размер на 50 000 лева за всеки, като с оглед диспозитивното
начало в процеса в полза на П.И.Х. бъде присъдена сумата от още 5 000
лева, а в полза на Д.Й.А. бъде присъдена сумата от още 5 000 лева, до
размера на частично предявените претенции от по 50 000 лева, ведно със
законната лихва върху тези суми, считано от датата на увреждането – 08.04.2017
г., до окончателното им изплащане.
С разпореждане №
16635/19.06.2020 г., постановено по настоящото дело, Софийски градски съд е
оставил въззивната жалба на ищците без движение, доколкото е констатирал, че в
първоинстанционното решение СРС е отхвърлил искът на П.И.Х. до пълния предявен
размер от 8 000 лева, а искът на Д.Й.А. е отхвърлен до пълния предявен
размер от 10 000 лева, но в диспозитива на
обжалваното решение липсва произнасяне за това, че исковите претенции са
предявени като частични от сумата от 50 000 лева. Същевременно, във
въззивната жалба на ищците се отправя искане първоинстанционното решение да
бъде отменено в отхвърлителната му част, като вместо
него се постави друго, с което да се приеме, че справедливият размер на
дължимото обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищците в резултат
на процесното ПТП, е в размер на 50 000 лева за
всеки, като с оглед диспозитивното начало в процеса в
полза на П.И.Х. бъде присъдена сумата от още 5 000 лева, а в полза на Д.Й.А.
бъде присъдена сумата от още 5 000 лева, до размера на частично
предявените претенции от по 50 000 лева. Поради което въззивната съдебна
инстанция е указала на П.И.Х. и Д.Й.А. да конкретизират искането си, направено
във въззивната жалба, както и да посочат изрично дали същото е насочено към
въззивната съдебна инстанция, или претендират и съответно произнасяне от страна
на СРС.
В изпълнение на
така дадените от СГС с разпореждането № 16635/19.06.2020 г. указания, по делото
е постъпила молба-уточнение с вх. № 66253/08.07.2020 г., в която въззивниците П.И.Х. и Д.Й.А. излагат, че считат, че
доколкото СРС не е постановил решение, с което да се произнесе по претенциите
така, както са заявени и поддържани в хода на първоинстанционното производство
като частични искове, то СРС дължи произнасяне и следа да допълни мотивите и дизпозитива на решението си в посочения смисъл.
Съобразявайки
гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че производството по
настоящото дело трябва да бъде прекратено и делото следва да бъде върнато на
Софийски районен съд, 171-ви състав, за преценка провеждането на производство по
реда на чл. 250 от ГПК, или респективно на такова по чл. 247 от ГПК. След
извършване на дължимите от районния съд процесуални действия делото следва да
бъде върнато на настоящия съдебен състав за разглеждане и произнасяне по
постъпилите въззивни жалби.
Така мотивиран, Софийският градски съд
О П
Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по в. гр. д. № 4217/2020 г., по
описа на Софийски градски съд, II-Е въззивен състав.
ВРЪЩА делото на Софийски районен съд, 171-ви състав, за
преценка провеждането на производство по реда на чл. 250 от ГПК, или
респективно на такова по чл. 247 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и
не подлежи на обжалване.
След извършване на дължимите от районния
съд процесуални действия делото следва да бъде върнато на настоящия съдебен
състав за разглеждане и произнасяне по постъпилите въззивни
жалби.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.