№ 465
гр. П., 05.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ангел Ташев
при участието на секретаря Наталия Димитрова
като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №
20215220100988 по описа за 2021 година
Производството е образувано по постъпила искова молба от Г. Н. М., ЕГН
**********, с адрес: гр. П., ул. „Н. П. К.“, бл. 19 А, ет. 1, ап. 1, чрез адвокат Т.Х. Х. от САК,
съдебен адрес: София 1606, ул. “Константин Иречек” № 7, етаж 2, офис 3, тел. за връзка:
0889 303 112, против Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК *********,
представлявано от М. С. М.-Г. и П. В. Д. - изпълнителни директори, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. “Симеоновско шосе“ № 67А, като моли съда да осъди
ответника да му заплати сумата от 8 000 лева (осем хиляди лева), представляваща
застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди от ПТП,
настъпило на дата 14.03.2016 г., в гр. П., на бул. „Ивайловско шосе“, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на увреждането - 14.03.2016 г., до датата на
окончателното плащане на обезщетението. Претендира разноски. Сочи банкова сметка, по
която може да се преведе горепосочената сума от ответника.
В исковата молба се твърди, че на 14.03.2016 г., около 07:15 ч., Б. С. СТ., ЕГН
*******, се движила в гр. П., по ул. „Х. С.“, като управлявала моторно превозно средство -
лек автомобил марка „Опел“, с рег. № ****, лична собственост. Достигайки до Т - образно
кръстовище с бул. „Ивайловско шосе“, в нарушение на правилата за движение, не
пропуснала движещия се по път с предимство (бул. Ивайловско шосе“) ищец, управляващ
моторно превозно средство - лек автомобил марка „Ауди“, модел „АЗ“, с рег. № ****, лична
собственост и реализирала сблъсък в него. В резултат на пътно-транспортното
произшествие ищецът, получил травматични увреждания, констатирани от д-р Таня
Тодорова, практикуваща в лечебно заведение „ДОВЕРИЕ ГППМП" ООД - контузия на
главата и шията. Във връзка със същото бил претърпял неимуществени вреди изразяващи се
1
в болки, страдания и битови неудобства, надлежно описани в абзац четвърти от
депозираната искова молба.
Твърди, че след проведения медицински преглед на дата 14.03.2016 г. и множество
изследвания, ищецът ми бил изписан от лечебното заведение, с препоръки за провеждане на
терапия. Възстановяването на здравословното му състояние продължило в домашни условия
за период от един до два месеца след настъпилия инцидент. През първите една до две
седмици, пострадалото лице се оплаквано от интензивни болки и ограничено движение в
областта на шията, главоболие и световъртеж. Последните довели до невъзможност сам да
задоволява битовите си потребности и ограничили на възможността му да упражнява труд.
Пострадалият се оплаквал още от отпадналост, слабост, лесна уморяемост и сънливост,
симптоми които не са се наблюдавали при него преди настъпилия инцидент.
Сочи, че наред с горепосочените физически страдания, следва да се посочи, че
настъпилата злополука се е отразила значително и на психиката на ищеца. През първите
няколко седмици след настъпването на инцидента той и близките му съобщават, че същият е
страдал от безсъние, чести кошмари, тревожност и спад в емоционалните настроения.
Излага твърдения, че собственикът на моторно превозно средство - лек автомобил
марка „Опел“ - Б. С. СТ., е имал валидно сключена и действаща към момента на реализиране
на процесното ПТП застраховка „Гражданска отговорност” - застрахователна полица № BG
22/115002122657, валидна от 17.08.2015 г. до 16.08.2016 г., сключена със ЗК „Лев Ине“ АД.
Сочи, че за гореописания пътен инцидент бил съставен Протокол за ПТП №
1608677/14.03.2016 г., по описа на МВР, сектор „ПП“, ОД на МВР - гр. П.. Била ангажирана
и административно - наказателната отговорност на виновния водач, посредством
съставянето на АУАН, серия „Г“, № *****, по описа на МВР, сектор „ПП“, ОД на МВР - гр.
П. и респективно - наказателно постановление.
В проведеното последно съдебно заседание, при редовност на призоваването ищецът Г.М. не се
явява и не изпраща процесуален представител. Депозирана е молба, с която моли съда да постанови
решение, с което да уважи исковата претенция. Претендира разноски. Депозира писмена защита.
В срока за писмен отговор на исковата молба по чл.131 ГПК, ответникът
Застрахователна компания „Лев Инс“ АД прави възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат, дължащо се на поведението на ищеца, изразило се в нарушение на
ЗДвП - управление на МПС, без поставен обезопасителен колан и нарушение на
задължението да се движи със съобразена с пътните условия скорост и задължението при
възникване на опасност за движението, да намали скоростта и да спре.
Прави възражение за изтекла погасителна давност на претендираната главница и
законна лихва на основание чл.110 и чл.111 ЗЗД.
Оспорва твърденията за възникнали неимуществени вреди, обосноваващи
претендираните от ищеца суми, както и периода, през който са търпени, като твърди, че
същите не са възникнали и не са търпени през твърдения период, респективно не
кореспондират с претендираните суми.
2
Оспорва твърденията за причинени при ПТП-то телесни увреди, каквито не са
констатирани от длъжностното лице при съставяне на Протокола за ПТП.
Възразява, че предявеният размер на неимуществените вреди е прекомерен и
завишен, като не отговаря на критериите на чл.52 от ЗЗД и надвишава рамките на
обезщетителния характер на плащането. В условията на евентуалност счита, че претенцията
е частично неоснователна.
В последното съдебно заседание ответното дружество не изпраща процесуален
представител. Депозирало е молба, с която моли съда да отхвърли иска за сумата над 500
лева. Претендира разноски. Депозира писмена защита.
Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд П., XIX състав е бил сезиран с осъдителен иск с правно основание
чл.226, ал.1 КЗ /отменен/, във вр. с чл. 45 ЗЗД и по чл.86, ал.1 ЗЗД. /Съгласно § 22 от ПЗР на
КЗ приложение следва да намери Кодекс за застраховането /обн. ДВ, бр. 103/2005 г./.
Правната норма, регламентирана в чл.226, ал.1 КЗ /отменен/, урежда и гарантира
правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на
претърпените вреди срещу застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за неговото
противоправно деяние лице е сключил договор за застраховка “Гражданска отговорност”,
обезпечаваща неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който произтича
предявената претенция предполага настъпване на застрахователно събитие с причинени
вреди на трето лице от водач на МПС (деликт), които от своя страна да са в пряка причинно-
следствена връзка с противоправното поведение на застрахования; валидно сключен
Договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на водача, причинил
вредите, към момента на непозволеното увреждане, който договор обезпечава риска от
настъпване на деликта; виновно противоправно поведение на застрахования водач на МПС
(деликвент).
От доказателствата по делото /справка за сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ се установява, правнорелевантното обстоятелство - че към датата на
настъпване на процесното ПТП - 14.03.2016 г., е налице валиден договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ за лек автомобил марка „Опел“, с рег. № ****.
За ангажиране отговорността на застрахователя по сключена задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на водач на МПС за вреди причинени на трето лице,
е необходимо ищецът да установи, че причинените му вреди, чието обезщетяване
претендира, са пряк резултат от противоправно поведение на застрахованото лице. В случая
е безспорно установено, че водачът на застрахования при ответника лек автомобил „Опел“, с
рег. № **** – Б. С. СТ. е нарушил правилата за движение по пътищата, уредени в ЗДвП –
чл.50, ал.1 ЗДвП, а именно „не пропуска ППС движещо се по път с предимство на
кръстовище“, с което си поведение е причинен вредоносен резултат за ищеца, вследствие
3
настъпилото ПТП. Горното се установява от приложеното по делото като писмено
доказателство НП № 16-1006-000580/04.04.2016 г. на ОД на МВР П., влязло в законна сила
на 22.04.2016 г. /по делото липсват наведени твърдения, че НП е обжалвано, респективно е
отменено от съда/, АУАН бл.№ *****/14.03.2016 г. и Протокол за ПТП №
1608677/14.03.2016 г..
Безспорно е, че в последното съдебно заседание ответникът е депозирал молба с вх.
№ 7174/06.04.2022 г., с която се иска от съда да отхвърли иска за сумата над 500 лева, т.е.
той счита, че същият е основателен до тази сума. Тъй като застрахователят по задължителна
застраховка “Гражданска отговорност” признава задължението, макар и частично,
настоящата съдебна инстанция приема, че ответникът е признал настъпването на всички
правнорелевантни факти, от които възниква претендираното материално право, а именно - 1.
имуществените вреди, настъпили от процесното ПТП, са причинени от лице (Б. С. СТ.),
чиято деликтна отговорност през процесния период е била обезпечена чрез сключване на
договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” при ответното дружество,
от неговото виновно и противоправно поведение и 2. към момента на настъпване на ПТП
между делинквента и ответника е съществувало действително правоотношение по
застраховка “Гражданска отговорност”. Тези факти се доказват и от събраните по делото
доказателства – НП № 16-1006-000580/04.04.2016 г. на ОД на МВР П., влязло в законна сила
на 22.04.2016 г. /по делото липсват наведени твърдения, че НП е обжалвано, респективно е
отменено от съда/, АУАН бл.№ *****/14.03.2016 г. и Протокол за ПТП №
1608677/14.03.2016 г., справка за сключена застрахова „Гражданска отговорност“ от
„Гаранционен фонд“ на МПС с рег. № ****, заключението на допусната и приета от съда
КСМАТЕ /комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза/ и от гласните
доказателства.
От показанията на свидетеля Б. С. СТ. се установява, че преди години – 2016 г., е
участвала в ПТП, в гр. П., като тя е управлявала МПС „Опел Агила“, а другото МПС е било
марка „Ауди“,. Свидетелката изяснява механизма на ПТП-то, като заявява, че тя е била
спряла на знак „стоп“, след което се изнесла малко, за да завие на ляво и настъпил удар в
лентата за движение на ищеца. Свидетелката споделя, че не си спомня дали ищецът е бил с
поставен предпазен колан и дали са се били отворили въздушните възглавници на неговия
лек автомобил в резултат на удара. Съдът кредита показанията на свидетелката, тъй като
същите се потвърждават от събраните по делото писмени доказателства.
От показанията на свидетеля Борис Димитров Коланев се установява, че познава
ищеца и е запознат с процесния инцидент, тъй като е станал очевидец. Изяснява, че това се
случило рано сутринта по „Ивайловско шосе“ в гр. П., когато пред него се движил ищецът с
неговия лек автомобил, след което автомобилът на свидетелката С. го „нацелил“ и „залепи
за мантинелата“. Споделя, че след ПТП е извадил ищеца от лекия автомобил, като видимо не
е имал наранявания, но бил много „уплашен и прежълтял“, гадило му се. Посочва, че след
това ищецът отишъл да потърси медицинска помощ. Свидетелят споделя, че не е забелязал
ищецът и свидетелката С. дали са с поставени предпазни колани, както и дали въздушните
4
възглавница на лекия автомобил на ищеца са се активирали в резултат на удара. Съдът
кредитира показанията на свидетеля като логични, последователни и подкрепящи се от
събраните по делото доказателства.
По делото е разпитан като свидетел и лицето Ц. А. К., който споделя, че през 2016 г.
работили заедно с ищеца. Изяснява, че през м. март 2016 г. ищецът му се обадил, за да му
каже, че няма да отиде на работа, тъй като е катастрофирал и не се чувствал добре. Сочи, че
около два месеца след ПТП-то Георги не е ходил на работа. Споделя, че е бил много
изплашен, имал е яка на врата и брат му го е обслужвал. Твърди, че след като се е върнал на
работа е имало страх у ищеца, както и че е пътувал доста време със свидетеля.
Съдът кредитира показанията на свидетеля, единствено в частта, с която заявява, че е
работил заедно с ищеца, че в деня на ПТП-то ищецът не е отишъл на работа, че, след
инцидента ищецът е бил уплашен и, че е пътувал със свидетеля, като логични и необорени
от останалите по делото доказателства. В останалата си част, където свидетеля заявява, че
около два месеца след ПТП-то ищецът не е ходил на работа, че е имал яка на врата, брат му
го е обслужвал и след като се е върнал на работа е имало страх у ищеца, съдът не ги
кредитира, тъй като по категоричен начин от неоспорената от ищеца справка от
работодателя му „Ларди“ ЕООД се установява, че за периода от м.март до м. юни 2016 г.
ищецът не е ползвал болнични листове и не е отсъствал от работа, както и от заключението
на приетата по делото КСМАТЕ.
За изясняването на причинените на ищеца увреждания в резултат на процесното
ПТП, тяхната причинно-следствена връзка и за механизма на настъпването на ПТП-то, по
делото е допусната и назначена комплексна съдебно-медицинска и автотехническа
експертиза. Представени са медицински документи, издадени през релевантния период,
който са били предмет на изследване от приетата експертиза и които са й послужили за
достигане на крайното й заключение. В. л. изяснява, че нямало технически причини за
инцидента. Непосредствената причина, довела до настъпването на процесното ПТП е
неспазването от страна на лек автомобил марка „Опел“, модел „Агила“, с peг. № ****,
управляван от Б.С. на изискването на наличния знак: Б2 "Спри! Пропусни движещите се по
пътя с предимство" при навлизане в „Ивайловско шосе“, при което не е бил пропуснат лек
автомобил марка ,.Ауди“, модел „АЗ“, с peг. № ****. При инцидента ищецът е получил
болезненост в шийната област и главата, с поставена диагноза: Други уточнени травми на
главата. Контузия на шият. В. л. е категорично, че при така описаната ситуация Г. Н. М. е
получил болка и страдание, по смисъла на чл.130, ал.2 от НК. Продължителността на
лечението на горните травматични увреждания е била около десетина дни, като в
медицинските документи никъде не било посочено вид лечение и назначени медикаменти
затова, като след шест години, изминали от ПТП-то, не е възможно пострадалият да изпитва
болки на травмираните места. Посочват, че е налице пряка причинно-следствена връзка
между получените травматични увреждания и процесното ПТП. Изяснява се, че телесното
увреждане се е отразило на цялостното му физическо състояние като е ограничило
движенията на шията да определен период от време за около десетина дни от датата на
5
травмата. В. л. посочват, че наличието на поставен предпазен обезопасителен колан, с
какъвто е оборудвано МПС-то управлявано от ищеца, не може да предотврати „камшичен
ефект", при който се травмира шията и се удря главата отзад в тилната област в облегалката
за глава над седалката в лекия автомобил. Съдебният лекар е категоричен, че травматични
увреждания на пострадалия ищец, не предизвикват невъзможност за самообслужване и
невъзможност да полага труд.
Настоящият съдебен състав намира, че КСМАТЕ експертиза следва да се кредитира в
цялост като неоспорена от страните, компетентно и безпристрастно изготвена, даваща
отговор на поставените задачи, като вещите лица в изслушването си в съдебното заседание
изясняват изложеното в заключението, както и конкретизират отговора на един от
основните въпроси – дали ищецът е бил с поставен предпазен колан.
Предвид изложеното, съдът намира, че по делото е установен фактическият състав на
непозволено увреждане от страна на водача на лек автомобил „Опел Агила“ с рег. № **** ,
както и предпоставките на чл.226, ал.1 КЗ /отменен/ за ангажиране отговорността на
застрахователя за заплащане на причинените от водача вреди по предявения иск, който се
явява доказан по основание.
Неимуществените вреди представляват неблагоприятно засягане на лични,
нематериални блага. Последните не биха могли да бъдат възстановени, поради което и
предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя
съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от
съда. Съгласно Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС понятието "справедливост" по
смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се имат предвид от съда
при определяне на размера на обезщетението.
Като се съобразят описаните увреждания и последиците от тях - претърпените
физически и емоционални болки, страдания и неудобства, респ. техния вид, интензитет и
продължителност, срокът за пълното възстановяване на ищеца, като се вземат предвид
икономическите условия в страната и се съобрази принципът, залегнал в разпоредбата на
чл.52 ЗЗД, съдът счита, че за обезщетяване неимуществените вреди на ищеца адекватно
обезщетение е такова в размер на 1200 лева. За да стигне до този извод, съдът съобрази още
и фактите, сочещи на преживяна психическа травма, както и че в случая се касае до
увреждане, което макар по своите медико-биологични признаци да представлява болка и
страдание, самите тези фактически констатация съответства на уврежданията на здравето,
които се квалифицират като лека телесна повреда по смисъла на чл.130 НК. Съдът отчита
обаче и заключението на вещото лице по КСМАТЕ, че трайни последици за здравето на
ищеца няма и че възстановяването е постигнато за около 10 дена, както и че по делото няма
доказателства за положени от пострадалия по-особени усилия за преодоляване на
последиците от процесното ПТП. Следва да бъде съобразено също и, че по делото няма
данни ищецът да е приемал някакви медикаменти за подобряване на здравословното му
състояния, че не е бил хоспитализиран, както и че непосредствено след инцидента е полагал
6
труд при своя работодател „Ларди“ ЕООД.
Във връзка с горното, следва да се разгледа релевирано в срока за отговор на исковата
молба възражение - за погасяване на вземането по давност.
Правата по договора за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите се погасяват с петгодишна давност от деня на настъпване на
застрахователното събитие, независимо от качеството на правните субекти, в който смисъл е
т.14 от ППВС № 7/1977 година /което не е загубило силата си към сегашния момент/ и
Решение № 144/26.01.2010 г. по т. д. № 532/2008 г. по описа на ВКС, ТК, ІІ т. о., в което
решение е прието, че за разлика от общата разпоредба на чл.114 ЗЗД, при договорите за
застраховка законът не свързва началото на давностния срок с изискуемостта на вземането,
а със застрахователното събитие. В тази връзка специалната уредба на давността по чл.197
КЗ (отм.); изключвала приложението на общите разпоредби на ЗЗД. Затова за погасителната
давност за исковете срещу застрахователя, включително и за прекия иск по чл.226, ал.1 КЗ
(отм.);, намира приложение специалната разпоредба на чл.197 КЗ (отм.).
В случая е безспорно, че пътно-транспортното произшествие е реализирано на
14.03.2016 г., поради което от тази дата е започнала да тече предвидената в чл.197 КЗ (отм.)
погасителна давност, която е изтекла на 15.03.2021 г., тъй като 14.03.2021 е неприсъствен
ден и съгласно чл.60, ал.6 ГПК „когато последният ден от срока е неприсъствен, срокът
изтича в първия следващ присъствен ден.“, а исковата молба е депозирана в съда на
15.03.2021 г. /пощенското клеймо/, т.е. в установения в закона петгодишен давностен срок,
поради което предявеният иск за главница за присъждане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди не е погасен по давност. /В този смисъл Решение № 8/12.02.2014 г.
по гр.д. № 3705/2013 г. на ВКС/
След като главният иск за заплащане на заместващо обезщетение за причинените
неимуществени вреди на ищеца от процесното застрахователно събитие е основателен, на
ищеца се дължи и законната мораторна лихва върху главницата - от момента на
причиняване на процесния деликт до окончателното й заплащане – арг. чл.84, ал.3 ЗЗД, във
вр. с чл.45, ал.1 ЗЗД и чл.223, ал.2, изр.1 КЗ /отм./. А безспорно делинквентът изпада в
забава от момента на причиняване на вредите, без да е необходима покана – арг. чл.84, ал.3
ЗЗД.
Във връзка с горното, следва да се разгледа релевирано в срока за отговор на исковата
молба възражение - за погасяване на вземането по давност.
Съдът намира за частично основателно възражението на ответника, че вземането за
законна лихва върху главницата е погасено по давност, т.е. погасени са лихвите, изтекли за
периода три години преди подаването на исковата молба. Във връзка с изложеното
претенцията за лихва следва да се уважи за периода от 15.03.2018 г. до окончателното
плащане на определеното от съда обезщетение и да се отхвърли за периода от датата на
ПТП-то 14.03.2016 г. до 14.03.2018 г. вкл.
По възражението за съпричиняване:
7
Своевременно в предвидения от закона срок, а именно с отговора на исковата молба
ответникът ЗК „Лев инс“ АД е направил възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищеца. Съдът намира това възражение за неоснователно. Самото
възражение следва да бъде доказано по категоричен начин при условията на пълно и главно
доказване от страната, която го е въвела, в настоящия случай ответното дружество. Изводът
за наличие на съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД не може да почива на
предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия
или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния
резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Съдебният състав
намира, че в настоящото производство по категоричен начин се установи, че телесните
увреждания на ищеца биха настъпили дори и да е бил с поставен предпазен колан. Установи
се също, че причината за процесното ПТП не е неспазване на правилата за движение от
страна на ищеца, а неспазването им от водача на лек автомобил „Опел Агила“ –
свидетелката Б.С.. Горното се доказва от приетата по делото КСМАТЕ и НП № 16-1006-
000580/04.04.2016 г. на ОД на МВР П..
По разноските.
С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да се
присъдят сторените от него разноски съразмерно на уважената част от исковата претенция в
общ размер на 87,37 лева. Във връзка с претенцията за заплатена ДТ, за пълнота следва да се
посочи, че ищецът претендира сумата в размер на 350 лева, но тази претенция следва да
уважи до размера на 320 лева, тъй като с разпореждане № 3755/08.07.2021 г. съдът му е
указал да внесе ДТ в посочения размер. Надвнесената сума в размер на 30 лева следва да се
възстанови на ищеца, след като представи нарочна молба в горния смисъл, с посочена
банкова сметка, по която да се възстанови. Съдът намира за неоснователно възражението на
ответника, че адвокатското възнаграждение е прекомерно, тъй като същото е в минимален
размер от 730 лева, съгласно разпоредбата на чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на ответника следва
да се присъдят сторените от него разноски съразмерно на отхвърлената част от исковата
претенция в общ размер на 251,99 лева. Съдът не следва да разглежда възражението на
ищеца за прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като такова не се претендира.
Съдът намира, че сторените разноски от страните следва да се присъдят по
компенсация, с оглед улесняване изпълнението на съдебния акт и за яснота за страните. /В
този смисъл Определение № 599 от 5.11.2018 г. на ВКС по ч. т. д. № 787/2018 г., II т. о.,
ТК./.
Във връзка с горното ищецът следва да заплати на ответника сторените по делото
разноски в общ размер от 164,62 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
8
РЕШИ:
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК *********,
представлявано от М. С. М.-Г. и П. В. Д. - изпълнителни директори, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. “Симеоновско шосе“ № 67А, ДА ЗАПЛАТИ на Г. Н. М., ЕГН
**********, с адрес: гр. П., ул. „Н. П. К.“, бл. 19 А, ет. 1, ап. 1, чрез адвокат Т.Х. Х. от САК,
съдебен адрес: София 1606, ул. “Константин Иречек” № 7, етаж 2, офис 3, на основание
чл.226, ал.1 КЗ (отм.), във вр. с чл.45, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД сумата в размер на 1200
лева (хиляда и двеста лева), представляваща застрахователно обезщетение за причинени
неимуществени вреди претърпени от ищеца Г. Н. М., при настъпването на застрахователно
събитие по договор за застраховка "Гражданска отговорност", а именно пътно-транспортно
произшествие настъпило на 14.03.2016 г., в гр. П., на бул. „Ивайловско шосе“, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 15.03.2018 г., до датата на окончателното
плащане на обезщетението, като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на застрахователно
обезщетение за сумата над 1200 лева до претендирания размер от 8000 лева, т.е. за сумата от
6800 лева като неоснователен и недоказан и за присъждане на законната лихва върху
главницата за периода от датата на увреждането - 14.03.2016 г. до 14.03.2018 г., вкл., като
погасен по давност.
ОСЪЖДА Г. Н. М., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „Н. П. К.“, бл. 19 А, ет. 1,
ап. 1 ДА ЗАПЛАТИ, на основание чл.78, ал.3 ГПК, на „Застрахователна компания „Лев
Инс“ АД, ЕИК *********, представлявано от М. С. М.-Г. и П. В. Д. - изпълнителни
директори, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “Симеоновско шосе“ №
67А сумата в размер на 164,62 лева сторени съдебни разноски в производството, по
компенсация.
Присъдената сума в може да бъде преведена по сметка: IBAN: ******, BIC
BUINBGSF, при ТБ „Алианц Банка България“ АД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд П. съд в
двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
9