Р Е Ш Е Н И Е

 

№                                                             18.6.2020 г.                             гр. Велико Търново

 

 В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                      VI-ти граждански състав

на първи юни                                                                   две хиляди и двадесета година

в публично заседание в следния състав:

                                                                                         Районен съдия: Георги Георгиев

при секретаря Милена Радкова

като разгледа гражданско дело № 3185 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е за делба във втората й фаза – по извършването й.

С решение от 17.5.2019 г. съдът е допуснал извършването на делба при равни квоти между И.Ю.Д. и С.С.Д. по отношение на самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** по КККР на гр. Велико Търново, с адрес: гр. Велико Търново, ул. „Б. Б.” № 2, Вх. Б, ет. 4, ап. 19, с предназначение: жилище, апартамент със застроена площ от 106.90 кв. м., заедно с принадлежащите му избено помещение № 19 с площ от 8.14 кв. м. и 4.597 % ид. ч. от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху поземлен имот с идентификатор № ***; на избено помещение № 28 с площ от 12.18 кв. м., принадлежащо към самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** по КККР на гр. Велико Търново, заедно с 0.137 % ид. ч. от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху поземлен имот с идентификатор № ***, както и на поземлен имот № 252007 по картата на възстановената собственост на землището на с. Плаково, представляващ залесена територия с площ от 18.502 кв.м. в местността „П.”.   

Във втора фаза на делбата с писмена молба ищцата отправя претенция по сметките за сумата от  3 445.35 лева (молба-уточнение, находяща се на л. 339-341), представляваща плащане за погасяване на изтегления по време на брака между страните банков кредит в размер по-голям от припадащата й се част. Заявява, че с оглед броя на допуснатите до делба имоти прекратяването на собствеността следва да се извърши чрез тяхното разпределение, като отправя искане за поставяне в нейн дял на жилищния обект и на принадлежащите му избени помещения.

Ответникът отправя претенция по сметките за сумата от 966.92 лева, представляваща половината от стойността на направените разходи за подобрения в жилищния имот, за сумата от 1 095.00 лева, представляваща половината от плащанията за погасяване задълженията по договора за банков кредит, както и за сумата от 50.50 лева, представляваща половината от разходите за почистване и поддържане на входа, в който се намира жилищния имот.

Великотърновският районен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Критериите за определяне на способа за ликвидиране на съсобствеността са няколко, като от значение е броят на допуснатите до делба имоти, дали същите са повече или по-малко от съделителите, респ. дали от единствения имот могат да се обособят реални дялове за всички съсобственици, дали единственият неподеляем имот е жилищен и пр.

За установяване поделяемостта на допуснатите до делба недвижими имот и възможността делбата да се извърши, съобразно определените квоти на съделителите, по делото беше допусната съдебно-техническа експертиза (л. 355-360). Съгласно експертното заключение, изготвено от вещото лице инж. М.П., жилищният имот е неподеляем, като пазарната стойност на същия и на принадлежащите му избени помещения възлиза на 73 800.00 лева.

Съгласно експертното заключение по лесотехническата експертиза (л. 363-366), изготвено от вещото лице инж. Д.З., както и според заключението по втората лесотехническа експертиза (л. 410-412) поземленият имот, находящ се в землището на с. Плаково, е поделяем, като пазарната стойност на същия възлиза на 6 475.00 лева.

По отношение на способа за извършване на делбата съдът намира следното:

Съдът счита, че делбата на жилищния имот и принадлежащите му избени помещения следва да бъде извършена чрез изнасянето им на публична продан по реда на чл. 348 ГПК. Съгласно посочената разпоредба, допуснатият до делба недвижим имот се изнася на публична продан, когато същият е неподеляем и не може да бъде поставен в един от дяловете. По делото е установено, че от жилищния имот не могат да бъдат обособени самостоятелни дялове, за да може всеки от съделителите да получи дял в натура, което препятства прилагането на способа по чл. 353 ГПК – чрез разпределение, тъй като от жилищния имот не могат да се обособят реални дялове съобразно броя на съделителите. По същите съображения по отношение на жилището е неприложимо тегленето на жребий.

Що се отнася до делбата на поземления имот, находящ се в землището на с. Плаково, съдът намира, че същата следва да се извърши посредством тегленето на жребий. Това е така, защото квотите на съделителите са равни, а допуснатият до делба имот е поделяем и от него могат да бъдат образувани дялове, така че всеки съделител да получи дял в натура. Вещото лице по лесотехническата експертиза е определило пазарната стойност на допуснатия до делба имот, а вещото лице по втората лесотехническа експертиза е посочило, че имотът може да се раздели на два равни по площ и дървесина дяла, като на база експертните заключения съдът е изготвил вариант за обособяване на дялове и е предявил на страните проект за разделителен протокол. С оглед липсата на направени възражения по предявения проект, съдът намира, че на основание чл. 350 ГПК същият следва да бъде обявен за окончателен разделителен протокол, както следва: І-ви дял: част от поземлен имот с № 252007 по КВС в землището на с. Плаково, с проектен идентификатор ***и с проектна площ: 9 249 кв.м. ІІ-ри дял: част от поземлен имот с № 252007 по КВС в землището на с. Плаково, с проектен идентификатор ***и с проектна площ 9 249 кв.м. Стойността на двата дяла възлиза на сумата от 3237.50 лева. Доколкото стойностите на двата дяла са равни, не се налага уравнение.

Не може да бъде уважено искането на ищцата за разпределение на имотите по реда на чл. 353 ГПК, както и искането за образуването на два дяла, в единият от които да бъде поставен жилищният имот, а в другия - горският. Съобразно разпоредбата на чл. 69, ал. 2 ЗН и с оглед спазване на равенството между съделителите, при разпределението по чл. 353 ГПК във всеки дял трябва да се включат по възможност еднакви по количество и вид и приблизително равни по стойност имоти, респ. максимално съответстващи по стойност на дяловете на съделителите, като неравенството следва да се изравни в пари. Съобразно съдебната практика, разпределението на различни по вид самостоятелни имоти е допустимо само, ако между страните липсва спор относно обособяването им в самостоятелни дялове, като при наличието на такъв спор, за да е приложим способът на чл. 353 ГПК, е необходимо да се образуват еднородни дялове от делбеното имущество. В случая допуснатите до делба имоти са различни по вид и стойност, като ответникът се противопоставя същите да бъдат обособени в самостоятелни дялове. По посочената причина е невъзможно съставянето на разделителен протокол (респ. тегленето на жребий), при който в единия дял да се включи жилищният имот, а в другия горската територия. Принципно правилно е становището на ищцата, че извършването на делбата следва да е извършено така, че по възможност да бъдат избегнати бъдещи имуществени претенции между страните, т.е. уравнението в пари да е минимално. На практика обаче, при варианта, който предлага - имотите бъдат разпределени по реда на чл. 353 ГПК, или да бъде съставен разделителен протокол, при който в единия дял да се включи жилищният имот, а в другия горският, би се постигнало значително неравенство в дяловете. Това е така, тъй като получилият жилищния имот съделител (дали по реда на чл. 352, или по реда на чл. 353 ГПК) ще трябва да заплати значително парично уравнение, респ. би се нарушил принципът на равенство между страните и вместо да се стигне до минимално парично уравнение, ще е необходимо значително такова.  

По претенциите по сметки.

По отношение претенциите относно заплатените от страните суми за погасяване на изтегления по време на брака банков кредит в размер, който е по-голям от припадащата им се част:

Тези претенции намират своето правно основание в чл. 127, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 32, ал. 2 СК, вр. чл. 61 ЗЗД, като в тежест на всяка от страните беше да установи извършено плащане в полза на кредитора, с което е погасила повече от припадащата й се във вътрешните им отношения част от задължението.

В случая не е спорно, че ищцата е кредитополучател, а ответникът солидарен длъжник по договор за банков кредит, сключен по време на техния брак, както и че отпусната сума от 50 000.00 лева е използвана за закупуване на процесното жилище, т.е. че е използвана за семейни нужди. Установява се от представените писмени доказателства, че след прекратяването на брака в периода 25.10.2017 г. – 2.7.2019 г. ищцата е заплатила в погашение на задълженията по кредита сума в общ размер от 9 080.70 лева, а ответникът - сума в общ размер от 2 190.00 лева. Доколкото след прекратяване на брака имуществената общност между страните е прекратена, е налице разделност на задълженията, като изпълнението на общото задължение след прекратяване на брака от единия от бившите съпрузи също е в режим на разделност, удовлетворилият кредитора след прекратяване на брака съпруг придобива регресно право срещу другия, за да възстанови нарушеното имуществено равновесие. Основанието, за да се претендира приспадащата се на другия длъжник част от платеното, е в нарушения принцип на неоснователно обогатяване. Доколкото в чл. 127, ал. 1 ЗЗД е установена презумпция за равна задълженост във вътрешните отношения между солидарните длъжници, то насрещната страна по съответната сметна претенция следваше да обори тази презумпция, като в случая такива твърдения и доказателства по делото не са ангажирани. Горното налага извод за основателност на претенцията на ищцата за присъждане на заплатената от нея сумата от 3 445.35 лева в повече от припадащата й се част от поетото задължение и извод за неоснователност на претенцията на ответника за присъждане на сумата от 1 095.00 лева.

По отношение претенцията на ответника за заплащане половината от стойността на направените разходи за подобрения в допуснатия до делба жилищен имот:

Ответникът твърди, че през лятото на 2018 г. е извършил подобрения в имота, изразяващи се в изолация на таваните в апартамента с каменна вата и гипсокартон, изграждане на ВиК-инсталация в баните и замазка на пода, поставяне на плочки по стените и по пода в баните, изграждане на инсталация за контакти, поставяне на кабели за осветление, изграждане на инсталация за парно чрез поставяне на тръби в стените и пода. Доколкото ответникът не твърди при извършване на подобренията да е бил владелец на притежаваната от ищцата част от имота, отношенията между двамата за сочените подобрения се уреждат съгласно чл. 30, ал. 3 от Закона за собствеността - ако са извършени със съгласието на ищцата, и по правилата на водене на чужда работа без пълномощие - ако липсва такова съгласие. Доколкото ответникът не твърди, че сочените подобрения са извършени със съгласието на ищцата, в случая е налице хипотезата на чл. 61, ал. 2 ЗЗД, имайки в предвид, че ответникът е предприел работата и в собствен интерес. При това положение, при доказване на извършените подобрения на ответника може да се присъди увеличената стойност на имота, но само ако същата е по-малка от вложените разходи, тъй като в този случай отговорността е ограничена до размера на обогатяването.

За установяване на претенцията си ответникът ангажира писмени и гласни доказателства, като по негово искане бяха формулирани и въпроси към допуснатите първоначална и допълнителна техническа и оценъчна експертиза.

Според показанията на св. В. А., през пролетта и лятото на 2018 г. в жилището на страните е правена изолация на тавана с гипсокартон, положени са тръби за локално парно и за газова инсталация, правена е частична шпакловка на стените, добавяни са ел. инсталации и такива са подменяни частично, правен е и ремонт на банята. Свидетелят заявява, че пари за материалите е давал ответникът, както и че самият той е помагал за стоварването и качването на част от тях в апартамента.

Според показанията на св. Е. Й., след придобиването на жилището ответникът и неговият брат са правили ремонти, изразяващи се в направа на изолация с гипсокартон и вата, прокарване инсталация за парно, къртене и полагане на тръби за парно и газ, направа на замазка и лепене на плочки в банята, както и направа на ел. инсталация за осветление. Св. Й. заявява, че ответникът е плащал за материалите, а самият той му ги е превозвал лято на 2018 г., когато са правени ремонтите. Заявява, че за пръв път е влязъл в апартамента през 2016 г., като същият е бил на мазилка и замазка, както и че след това не е влизал в жилището. В тази връзка сочи, че не е виждал въпросните ремонти, но е виждал ответникът да минава с инструменти и е чувал шум от ремонти.

За опровергаване твърденията на ответника, че ремонтите са правени след прекратяване на брака между страните ищцата също ангажира гласни доказателства чрез разпит на свидетели.

В показанията си св. М. Д.заявява, че изолацията на таваните в жилището е започната от него и ответника през есента или зимата на 2016 г., като същата е била довършена в края на 2016 г. или началото на 2017 г. Твърди, че материалите за изолацията са били закупени от ищцата, а след това ответникът е започнал да полага тръби за парно, които впоследствие свидетелят е изравнил със замазка. Заявява, че плочките в банята и в мокрото помещение е поставял външен майстор в периода м. март – м. април 2017 г., както и че в апартамента не е правено нищо друго освен изброеното, тъй като през лятото на 2019 г. е посетил жилището и откъм ремонтни дейности не е имало никаква промяна.

Според показанията на св. П. П., през есента на 2017 г. жилището е било в начален стадий на ремонт – било е започнато лепене на фаянс в мокрите помещения и направа на таваните, ВиК-инсталацията е била разкопана и са били пуснати тръби за подово отопление, но нищо не е било в завършен стадий. Св. П. заявява, че няколко дни преди разпита му в съдебно заседание отново е посетил апартамента, като положението в него е било същото.

Според твърденията на допълнително ангажирания от ищцата св. Ф. Е., през пролетта на 2017 г. са лепени плочки в баните на жилището, както и че към м. април на същата година е била поставена каменната вата в коридора, без същата да е била затворена с гипсокартон. Свидетелката заявява, че в една от стаите е видяла тръби, тръгващи от стените и слизащи към пода.  

Според твърденията на допълнително ангажирания от ищцата св. М. Б., през есента на 2016 г. същият на два пъти е помагал на брата на ищцата да пренася материали за изолация на тавана в жилището – профили, гипсокартон и каменна вата.

Според заключението по първоначалната техническа и оценъчна експертиза, изготвена от инж. М.П., при огледа в апартамента има изолация по таваните с гипскартон, фаянс, теракот, ел. инсталация в дневната, изразяваща се в допълнителни кабели за осветление и допълнителни контакти, вътрешни промени по водопровода и отоплителна инсталация, изразяваща се в монтирани тръби на пода. Вещото лице е посочило, че стойността на извършените СМР възлиза на 2 424.32 лева, както и че увеличението на имота вследствие на довършителните работи е равно на 1 940.00 лева.

Според заключението по допълнителната техническа и оценъчна експертиза (л. 387-290), изготвена от инж. М.П., необходимите за извършването на горепосочените СМР материали са, както следва: топлоизолация - 76 кв.м., гипскартон - 76 кв.м., профили за монтаж на гипскартон - 340 м., материали за замазка - 300 кг., лепило за фаянс и теракот - 480 кг., водопроводни тръби - 10 м. и тръби за отопление - 24 м. При анализ на представените от страните разходни документи вещото лице е установило, че същите са за строителни материали, които в голямата си част са относими към извършените СМР, но и че общите количества по тях са за по-голям обем от работи, като никои от тях дублират извършените, като топлоизолацията от каменна вата, профилите за окачен таван и материалите за замазка и облицовка.

При анализа на изброените писмени и гласни доказателства, съпоставени със заключенията по допуснатите първоначална и допълнителна техническа и оценъчна експертиза, съдът намира, че ответникът доказа, че след развода си с ищцата е извършил отчасти описаните в сметната му претенция разходи за подобрения в имота.

Видно е от ангажираните от страните писмени доказателства, че по време на брака между страните ищцата е закупила 240.00 метра профили за окачен таван при необходими 340.00 метра, поради което е очевидно, че закупените от ответника още 413.00 метра профили не са били необходими и не са използвани за ремонт на жилището. Предвид на закупените от ищцата през 2016 г. 72 кв.м. каменна вата не са били необходими и закупените от ответника през 2018 г. 82.50 кв.м. от въпросния изолационен материал. Доколкото няма данни по време на брака между страните от някоя от тях да е закупила гипсокартон за довършване изолацията на таваните и предвид установеното от вещото лице нейно довършване при огледа, то от закупените от ответника през 2018 г. 93.00 кв.м. гипсокартон, необходими за ремонта са се явявали посочените от вещото лице 76.00 кв.м. В обобщение, съдът приема, че за топлоизолация на таваните в жилището от страна на ответника след прекратяване на брака са вложени 100.00 метра профили за окачен таван и 76 кв.м. гипсокартон на обща цена от 597.30 лева съгласно заключението на вещото лице. В тази връзка, съдът съобразява показанията на всички разпитани свидетели и приема, че направата на топлоизолацията на таваните е започната по време на брака на страните, но е довършена от ответника след техния развод чрез влагане на посочените допълнителни материали. По повод анализа на свидетелските показания следва да бъде отбелязано, че твърденията на ангажираните от ответника свидетели и в частност тези на св. В. А.в - че в жилището на страните е правена (не сочи обаче кога същата е започната, респ. дали е довършена) изолация с гипсокартон през пролетта и лятото на 2018 г., не противоречат на заявеното от допълнително ангажираната от ищцата св. Ф. Е., че при посещението й в апартамента през пролетта на 2017 г. е била поставена каменната вата в коридора, но без да е била затворена с гипсокартон. Именно при съпоставка на свидетелските показания съдът приема, че топлоизолацията на таваните е започната по време на брака на страните, но е довършена от ответника след техния развод. Междувпрочем, дори в показанията на св. М. Д., който е брат на ищцата, се сочи, че направата на топлоизолацията е започната есента или зимата на 2016 г., но и че „към днешна дата все още има работа по изолацията”, от което следва извод, че тази изолация не е била довършена. В подобен смисъл са показанията и на св. П. П., също ангажиран от ищцата, а именно, че е „започнато да се лепи някакъв фаянс и да се правят таваните”, но че нищо не е било в завършен стадий. Доколкото според заключенията на инж. М.П. понастоящем топлоизолацията на таваните все пак е завършена, то е очевидно, че това е сторено от някоя от страните по делото – в случая от ответника, доколкото ищцата не твърди да е извършвала ремонтни дейности след развода.

Съобразявайки заключението на вещото лице по допълнителната техническа експертиза, съдът приема, че за направата на замазка под санитарните възли и над поставените тръби за подовото отопление в жилището са били необходими допълнително закупените от ответника през 2018 г. 200 кг смес за настилки и замазки на обща стойност на 20.80 лева. Предвид обстоятелството, че въпросната замазка действително е изпълнена и предвид, че това очевидно няма как да бъде сторено без закупуване на необходимия строителен материал, съдът приема, че последният е вложен в жилището именно от ответника след развода на страните.

Според съда недоказано остана твърдението на ответника, че облицовката по стените и пода в санитарните помещения е била извършена изцяло от него след развода на страните. За да достигне до този извод, съдът съобразява показанията на св. П. П., който заявява, че през 2017 г. поставянето на фаянса в мокрите помещения е било започнато, макар все още да не е било завършено. Съобразява още и заключението по допълнителната техническа експертиза, че за довършване на облицовката са били необходими общо около 480 кг лепило, а от страна на ищцата вече са били закупени 290 кг. Предвид на това, съдът приема, че след развода на страните от страна на ответника са вложени около 190 кг лепило за облицовка на обща цена от 129.21 лева.

Недоказано се явява твърдението на ответника, че е изградил ВиК-инсталацията в санитарните помещения, доколкото в представените от него разходни документи липсват данни за закупени материали за изграждане на въпросната инсталация. Напротив, в представените от ищцата документи са налични данни, че необходимите за изграждане на ВиК-инсталацията материали са закупени по време на брака между страните.

Недоказано се явява и твърдението на ответника, че е поставил плочки по стените и пода на баните, доколкото в представените от него разходни документи липсват данни за закупени материали за сочената облицовка, което е отразено и в заключението по допълнителната експертиза. Категоричен извод за извършването на такава довършителна дейност не може да се направи и от ангажираните от ответника свидетели, поради което и с оглед разпределената доказателствена тежест съдът приема, че същата не е извършена от ищеца.

От показанията на ангажираните свидетели съдът приема за установено, че работата по изграждане на инсталация за парно и за поставяне на тръби за газопровод е започната по време на брака на страните и е довършена от ответника след техния развод. Предвид липсата на категорични данни каква част от работата е завършена по време на брака, респ. каква част от материалите са закупени в този период, и каква част след развода, съдът приема, че претенцията на ответника се явява основателна за половината от посочената в допълнителното заключение на инж. М.П. парична сума, а именно за 63.60 лева.

Основателна се явява претенцията за изграждане на ел. инсталация за контакти, като в тази връзка съдът съобразява наличието на допълнително поставени ел. кабели, установено от инж. М.П., както и показанията на св. Е. Й. и В. А.. Съгласно заключението на вещото лице, стойността на допълнително поставените ел. кабели възлиза на 44.80 лева.

Или в обобщение, съдът приема, че ответникът е направил разходи за подобрения в жилището след развода с ищцата в общ размер от 855.71 лева. Тъй като според заключението на вещото лице влиянието на подобренията върху стойността на имота е 80 %, следва извод, че ищцата дължи половината от сумата от 684.57 лева, или 342.29 лева, до който размер следва да бъде уважената сметната претенция.

По отношение сметната претенция на ответника за половината от разходите за почистване и поддържане на входа, в който се намира жилищния имот, съдът намира следното:

Съгласно чл. 30, ал. 3 от ЗС, всеки съсобственик участвува в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си, като от представената извадка от книгата на етажната собственост за платени такси се установява, че в периода от м. ноември 2017 г. до м. юни 2019 г. ответникът е заплатил суми за общите части в общ размер от 101.00 лева. Предвид на това и с оглед липсата на доказателства ищцата да е заплатила припадащата й се част от тези разходи, претенцията за заплащане на сумата от 50.50 лева се явява основателна.

По разноските.

Предвид уважаването на сметната претенция на ищцата, същата има право на направените във връзка с нея разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лева.

Ответникът също има право на част от направените от него разноски за заплатено адвокатско възнаграждение и депозит за вещо лице съразмерно с уважената част от сметните му претенции, а именно сумата от 79.40 лева.

Предвид цялостното уважаване сметната претенция на ищцата, в тежест на ответника следва да се възложи заплащането на дължимата държавна такса за тези претенция в размер на 137.81 лева.

Предвид частичното уважаване сметните претенции на ответника, в тежест на ищцата следва да се възложи заплащането на дължимата държавна такса за основателната част от претенциите, а именно сумата от 13.69 лева, а в тежест на ответника следва се възложи заплащането на таксата за неоснователната част от претенциите, а именно сумата от 70.81 лева.

Делбата на недвижимите имоти е допусната при равни квоти между страните, като на основание чл. 8 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК, всяка от тях следва да заплати държавна такса в размер на 4% върху стойността на своя дял. В този смисъл и предвид квотите в съсобствеността, страните следва да заплатят държавни такси от по 1 605.50 лева.

Мотивиран от горното, съдът 

                                                                                         

                                             Р Е Ш И:

 

ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** по КККР на гр. Велико Търново, с адрес: гр. Велико Търново, ул. „Б. Б.” № 2, Вх. Б, ет. 4, ап. 19, с предназначение: жилище, апартамент със застроена площ от 106.90 кв. м., заедно с принадлежащите му избено помещение № 19 с площ от 8.14 кв. м. и 4.597 % ид. ч. от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху поземлен имот с идентификатор № ***, и избено помещение № 28 с площ от 12.18 кв. м., принадлежащо към самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** по КККР на гр. Велико Търново, заедно с 0.137 % ид. ч. от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху поземлен имот с идентификатор № ***.

След извършване на публичната продан получената в резултат на същата парична сума да бъде разпределена между страните при равни права – ½ за И.Ю.Д. и ½ за С.С.Д..

ОСЪЖДА С.С.Д., ЕГН ********** да заплати на И.Ю.Д., ЕГН ********** сумата от 3 445.35 (три хиляди четиристотин четиридесет и пет лева и тридесет и пет ст.) лева, представляваща извършени от ищцата в периода от 25.10.2017 г. до 2.7.2019 г. плащания за погасяване на изтегления по време на брака на страните кредит по договор за жилищен кредит № 388, сключен със „Сосиете Женерал Ексресбанк” АД, заедно със законната лихва от депозиране на молбата – 2.7.2019 г. до окончателното й заплащане.

 ОСЪЖДА И.Ю.Д., ЕГН ********** да заплати на С.С.Д., ЕГН ********** сумата от 342.29 (триста четиридесет и два лева и двадесет и девет ст.) лева, представляваща половината от стойността на направените от ответника разходи за подобрения в допуснатия до делба недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Велико Търново, като отхвърля сметната претенция за разликата до пълния предявен размер от 966.92 лева.

ОСЪЖДА И.Ю.Д., ЕГН ********** да заплати на С.С.Д., ЕГН ********** сумата от 50.50 (петдесет лева и петдесет ст.) лева, представляваща половината от разходите за почистване и поддържане на входа, в който се намира горепосочения самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***, направени в периода от м. ноември 2017 г. до м. юни 2019 г. включително.

ОТХВЪРЛЯ сметната претенция на С.С.Д., ЕГН ********** за осъждането на И.Ю.Д., ЕГН ********** да му заплати сумата от 1 095.00 лева, представляваща половината от направените от ответника по сметка на ищцата вноски за погасяване задълженията по изтегления по време на брака на страните жилищен кредит, сключен със „Сосиете Женерал Ексресбанк” АД.

ОБЯВЯВА ОКОНЧАТЕЛЕН РАЗДЕЛИТЕЛЕН ПРОТОКОЛ относно допуснатия до делба недвижим имот, представляващ поземлен имот № 252007 по картата на възстановената собственост на землището на с. Плаково, представляващ залесена територия в местността „П.”, както следва:

Първи дял: част от поземлен имот с № 252007 по КВС в землището на с. Плаково, с проектен идентификатор ***и с проектна площ: 9 249 кв.м., при съседи: 56602.252.208, 56602.252.40, 56602.252.6, 56602.252.287 и 56602.253.7 Стойността на дела възлиза на 3 237.50 лева.

Втори дял: част от поземлен имот с № 252007 по КВС в землището на с. Плаково, с проектен идентификатор ***и с проектна площ 9 249 кв.м., при съседи: 56602.252.208, 56602.252.8, 56602.42.100, 56602.252.6, ***и 56602.253.7.  Стойността на дела възлиза на 3 237.50 лева.

ОСЪЖДА С.С.Д., ЕГН ********** да заплати на И.Ю.Д., ЕГН ********** сумата от 300.00 (триста) лева - разноски за адвокатско възнаграждение във връзка с предявената от ищцата сметна претенция.

ОСЪЖДА И.Ю.Д., ЕГН ********** да заплати на С.С.Д., ЕГН ********** сумата от 79.40 (седемдесет и девет лева и четиридесет ст.) лева - разноски за адвокатско възнаграждение и депозит за вещо лице във връзка с предявените от ответника сметни претенции съразмерно с уважената им част.

ОСЪЖДА И.Ю.Д., ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Велико Търново държавна такса върху стойността на дела й от процесните недвижими имоти в размер на 1 605.50 (хиляда шестстотин и пет лева и петдесет ст.) лева, както и държавна такса върху основателната част от сметната претенция на ответника в размер на 13.69 (тринадесет лева и шестдесет и девет ст.) лева.

ОСЪЖДА С.С.Д., ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Велико Търново държавна такса върху стойността на дела му от процесните недвижими имоти 1 605.50 (хиляда шестстотин и пет лева и петдесет ст.) лева, държавна такса върху сметната претенция на ищцата в размер на 137.81 (сто тридесет и седем лева и осемдесет и една ст.) лева, както и държавна такса върху неоснователната част от предявените от него сметни претенции в размер на 70.81 (седемдесет лева и осемдесет и една ст.) лева.

 

Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.                       

                                                         

                                              

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: