РЕШЕНИЕ№
гр... София, 17.12.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
.... Софийският градски ... съд ....наказателна ....колегия 16-ти въззивен състав в
публичното заседание на........ двадесет и втори ноември……………………….……..…….…
двехиляди и осемнадесета................................................година в състав:
Председател:...... Десислав
Любомиров..............……..
Членове:... … Христинка Колева.……….........
... Доротея Кехайова.....
……..…….......
при секретаря... Албена Ламбева………………………..……….….……… в присъствието на
прокурора......... Мартин Бешков.........................................като разгледа докладваното от
…... съдия Любомиров.....................въззивно общ характер нак. дело № 4441 по описа
за 2018 год., за да се произнесе, съобрази следното:...................................................................
Производството е по чл.313
и сл. от НПК.
Постъпил е въззивен
протест и допълнение към него, срещу присъда от 23.04.2018г. по НОХД № 192/2015г.
по описа на СРС, с
която подсъдимия П.В.К. е признат за невиновен и го оправдан по повдигнатото
обвинение по чл. 216,ал.1 от НК.
В протеста са изложени оплаквания за
необоснованост на присъдата. Твърди се, че безспорни доказателства за
извършеното от К. деяние се съдържат в показанията на пострадалия Е.М.П.и
неговите близки М.П., С.П., С.Х., в показанията на защитените свидетели №1 и
№2, както и в събраните в хода на досъдебното производство писмени
доказателства, съдържащи се в протокол за оглед и заключенията на извършените
експертизи. Показанията на пострадалият от престъплението Е.М.П.и на защитените
свидетели №1 и №2 съдържали преки доказателства, както относно съставомерността на деянието, така и по отношение неговият извършител-подс.П.К.. Показанията на тези трима свидетели
достатъчно категорично, последователно и непротиворечиво посочвали като автор
на деянието именно подсъдимият. Макар и косвено, очертаната от показанията на тези свидетели фактическа
обстановка се подкрепяла и от показанията на свидетелите Ф.П., Д.П., Г.В., М.Ш.,
както и на близките на пострадалия С.П.,М.П.,В.А.,В.Т., пред които Е.П.непосредствено
след деянието споделил видяното от него по отношение на извършителя. Възразява
се срещу изложеното в мотивите на съда, относно значимостта на обстоятелството,
че някои щети по автомобила установени при повторния оглед, извършен през
2010г., не били отразени в протокола за оглед от 03.08.2008г. Предвид наличието
на фотоалбум, представляващ неразделна част от протокола за оглед от 2008г.,
прокурорът счита за безспорно, че към момента на извършването на този оглед по процесният автомобил действително са били налице повредите
оценени впоследствие от назначените експертизи и включени в повдигнатото на К.
обвинение. Иска се да отмяна на присъдата и постановяване на нова присъда, с
която подсъдимият да бъде признат за виновен.
В съдебно заседание протеста на прокурор при СРП се поддържа. Излагат се твърдения, че за да оправдае
подсъдимия по повдигнатото обвинение първоинстанционния
съд е приел, че същото се основава изключително и само на прочетени в съдебно
заседание показания на свидетел с тайна самоличност, но този извод бил незаконосъобразен
и необоснован. Дори да се приемело, че данни относно конкретното авторство на
престъплението се съдържат именно в показанията на този свидетел, моли да се
има предвид, че тези показания съвсем не са изолирани по делото, а се подкрепят
от всички събрани и проверени други доказателствени
материали, а именно показанията на всички останали разпитани по делото
свидетели, които са били непосредствени очевидци на упражнената физическа
принуда и агресия от страна на подсъдимия по отношение на пострадалия, което от
своя страна е било и мотив за последващо извършено
престъпление. Моли съдът да приеме, че така събраните от първоинстанционния
съд доказателства са достатъчно убедителни и в достатъчен обем да обосноват
единствено възможния и правилен извод, че подсъдимият е извършил
престъплението, предмет на обвинението.
. Защитникът
моли присъдата като правилна и законосъобразна да бъде потвърдена. Счита,
че протеста на СРП, който се поддържа в съдебно заседание, е
неоснователен и първоинстанционната присъда не страда
от пороците, посочени в него. В свидетелските показания на пострадалия П.се
излагали факти, на които той не е бил очевидец и на практика той свидетелствал
по слухове, защото нещо бил чул и нещо му били казали. При анализа на тези
гласни доказателства-показанията на защитените свидетели, моли да се да
констатира, че по своята същност те представляват предположения, тъй като в
съдебно заседание защитеният свидетел № 1 казал: „Не съм сигурен, предполагам,
защото видях да носи предмета туба. Не съм сигурен дали той я запали, но като
чух, че се говори, така реших. Аз не съм сигурен кой е запалил колата.“ Моли да
се съобрази и това, че при първоначалния оглед на автомобила, извършен на
03.08.2008 г. не са установени тези щети, които са установени при повторния
оглед през 2010 г. Мили присъдата да бъде потвърдена.
Подсъдимият счита протеста
за неоснователен. Присъединява се към становището на защитника. Моли присъдата
да бъде потвърдена.
Въз основа на материалите по делото,
съобразявайки постъпилия протест съдът намира следното:
Атакуваният съдебен акт
подлежи на въззивен контрол по реда на Глава ХХІ от
НПК.
Съдът, след като провери изцяло
правилността на обжалваната присъда констатира следното.
Протеста е НЕОСНОВАТЕЛЕН.
В хода на първоинстанционното разглеждане на делото са събрани
достатъчно доказателства за установяване на релевантните факти и обстоятелства. Въз основа на тях районният съд е
направил обосновани и законосъобразни фактически и правни изводи. Установено е,
че подс. П.В.К. е
роден на *** ***, българин, български гражданин, осъждан, неженен, е висше
образование, живущ ***. През 2008г. подс.П.К. и св. Е.П.,
живеели в гр. София, в кв. „Абдовица“. Св. П.притежавал
и управлявал л.а. марка „Мерцедес“, модел „190“, с peг. № *******,
бял на цвят. На 03.08.2008г. около 20. 30 часа подс.К.,
св.Е.П.и свидетелите Д.П., А.А.и С.Р.се намирали в
малкия парк на кв. „Абдовица“. Св. П.бил паркирал
собствения си лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „190“, с peг. № *******, на детската площадка, като автомобилът бил
заключен. В разговора св. Е.П.споделил, че по-рано през деня видял момиче,
което миело автомобил със суха гъба и което свидетелят посъветвал първо да
намокри гъбата и след това да мие автомобила. Подс.К.
казал, че това момиче е неговата сестра и между двамата възникнал словесен
спор. Подсъдимия подгонил св.П.да го бие, поради което последния избягал в
големия парк в квартала, който се намирал на разстояние около 500 метра от
малкия парк. Докато се намирал там, неустановено по делото лице счупило
стъклата на автомобила му. Свидетелят Е. П.чул шума от чупене на стъкла и
тръгнал в посока малкия парк, за да види какво се случва с автомобила.
Междувременно автомобилът се запалил. Сигнализирани били органите на пожарната
безопасност и на полицията, които пристигнали на мястото. След като пожарът бил
потушен, бил извършен оглед на лекия автомобил. След приключване работата на огледната група полицейските служители разпоредили на
свидетеля Е. П.да премести автомобила си. Лекият автомобил „Мерцедес“ бил
закачен за автомобила на свидетеля В.Т., за да го изтегли, тъй като не можел да
се придвижва на собствен ход. Свидетелите Е.П., М.П., С.П. и С.Х. помагали в
транспортирането на автомобила, като го бутали. По пътя свидетелите преминали
покрай дома на подсъдимия П.К., като между подсъдимия К., от една страна, и свидетеля
Е.П.и членовете на неговото семейство, от друга, възникнал конфликт, в хода на
който подсъдимият К. излязъл от дома си, носейки брадва и посегнал с нея срещу
свидетеля М.П..
Въз основа на тази фактическа
обстановка, приета и от районният съд в мотивите към обжалваната присъда за
установена от събраните по делото доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите Д.П.
/вкл. и частично приобщени от досъдебното производство на основание чл. 281 ал.
5 вр. ал. 1 НПК/, П. Ш./вкл. и частично приобщени от
досъдебното производство на основание чл. 281 ал. 5 вр.
ал. 1 НПК/, Ф.П. /вкл. и частично приобщени на основание чл. 281 ал. 5 вр.ал. 1 НПК от досъдебното производство/, А.А., М.Ш., Е.П., М.П., С.П., С.Х. /вкл. и частично приобщени
на основание чл. 281 ал. 4 вр. ал. 1 НПК от
досъдебното производство/, Д.Г., Г.Р., Б.Б., В.Т. /вкл. и частично приобщени от досъдебното
производство на основание чл. 281 ал. 5 вр. ал. 1
НПК/, В.А. /вкл. частично приобщени от досъдебното производство на основание
чл. 281 ал. 5 вр. ал. 1 НПК/, С.Т./вкл. и частично
приобщени от досъдебното производство на основание чл. 281 ал. 5 вр. ал. 1 НПК/, Г.В., С.Г., С.Р., свидетели с тайна
самоличност с идентификационни номера 001 и 002; писмените доказателства и доказателствени средства - протокол за оглед на
местопроизшествие, ведно с фотоалбум /л. 17 - л. 22 ДП/, протокол за повторен оглед на
местопроизшествие, ведно с фотоалбум /л. 121 - л. 127 ДП/, справка за съдимост;
заключенията на пожаро-техническа експертиза /л. 74
ДП/, заключение на комплексна техническа и оценителна експертиза /л. 129 ДП/,
заключение на допълнителна комплексна техническа и оценителна експертиза,
заключенията на назначените в хода на производството съдебнопсихиатрични
експертизи по отношение на свидетелите Д. П., А. А.и С. Г., са направени от решаващия съд правилни с оглед
крайния резултат изводи по същество.
В хода на наказателното производство е
безспорно установено, че между
подсъдимия П.К. и свидетеля Е.П.е възникнало спречкване. Видно от показанията
на свидетеля Е. П., както и от тези на Д.П., Б.Б., С.Р.,
и от показанията на свидетелите М.П., С.П. и С.Х., св.Е.П.е бил принуден да
избяга от детската площадка, заради агресивно поведение на подсъдимия.
Категорично установено е с протокола за оглед на местопроизшествие, че са
нанесени повреди на паркирания в парка лек автомобил, собственост на свидетеля Е.П..
Последният твърди, че преди да види пламъците, е чул шум от чупене на стъкла, но
се е намирал в големия парк на кв. „Абдовица“, на
разстояние около 500 метра и не е възприел какво се случва с автомобила му. С
оглед на това съдът намира за неоснователно твърдението в протеста, че безспорни
доказателства за извършеното от К. деяние се съдържат в показанията на
пострадалия Е.М.П.и неговите близки М.П.,С.П., С.Х.. Последните възпроизвеждат
предположенията на св.Е.П., който заради конфликта си с подс.К.
предполага, че последния е повредил автомобила. Същевременно в нито един момент от развоя на наказателното производство
св.П.не е твърдял, че е видял подсъдимия да извършва инкриминираните действия,
свързани от обвинението с механичното повреждане на автомобила, но не и с
палежа му.
Първоинстанционния съд обосновано е съобразил, че относно събитията от процесната вечер в показанията на всички останали свидетели
се съдържат твърдения, че са възприели горящия автомобил, но липсват каквито и
да било данни за предхождащи пожара действия, насочени към повреждане на същия.
Свидетелите М.П., С.П. и С.Х. съобщават, че са пристигнали в парка, след като
вече автомобилът е бил загасен. Св.П. заявява, че Е.П.му е казал, че колата му
е запалена, а свидетелите Ш.и Г. твърдят, че въобще не са били в парка, а били
възприели горящия обект там. Св. Ш.свидетелства, че е видял бутането на
автомобила в посока дома на свидетеля П.и се включил, за да помогне.
Свидетелите В.Т., Вл. А., С.Т., Г. В., както и С. Р.също
съобщават, че са възприели вече горящия автомобил. С оглед на това показанията на
тези свидетели не допринасят съществено за изясняване на обстоятелствата,
включени в предмета на доказване, очертан от повдигнатото обвинение за
извършено престъпление по чл. 216 ал. 1 НК.
В хода на
съдебното следствие пред районния съд са приобщени на основание чл. 281 ал. 5 вр. ал. 1 т. 2 НПК показанията на св. Ф.П., снети в хода на
досъдебното производство, с които се установява, че процесната
вечер е видял в гръб непознато за него момче, което е ритало лекия автомобил
„Мерцедес“, хвърляло е камъни, а след това е започнало и да чупи стъклата, но
изрично заявява, че не познава и не може да разпознае това момче. Заявеното от
свидетеля П. кореспондира с показанията на разпитаните свидетели с тайна
самоличност с идентификационни номера 001 и 002. Показанията на тези двама свидетели,
в частта им, че са седели на маса пред кафенето, консумирали са напитки, правилно са кредитирани от първоинстанционния
съд. Въззивният съд приема,
че показанията на същите свидетели са последователни, логични и не съдържат съществени
противоречия. Показанията им по отношение на това, че са наблюдавали как едно
лице е скачало върху автомобила на пострадалия и е нанасяло удари от всички
страни с предмет, кореспондират на показанията на свидетеля П., който също
съобщава, че осветявайки с фаровете на автомобила на един от своите гости с
парка, е възприел как едно момче ритало
автомобила, а след това с нещо в ръка е започнал да чупи стъклата. Правилно районният съд е отчел
противоречие между заявеното от свидетел с идентификационен номер 002 в хода на
съдебното следствие и при разпита му пред съдия в хода на досъдебното
производство, относно това дали само едно лице е скачало върху колата или са
били повече. Следва да бъдат кредитирани показанията на свидетеля с
идентификационен номер 002, дадени в хода на досъдебното производство, тъй като
кореспондират на показанията на свидетеля Ф.П. и на показанията на свидетел с
идентификационен номер 001, както и изявленията му в хода на съдебното
следствие, относно начина по който е узнал самоличността на лицето, което е
възприел на тавана на лекия автомобил. Съдът правилно не е кредитирал
твърденията на този свидетел, че свидетел с идентификационен номер 001 - не
познавал подсъдимия, доколкото това твърдение се оборва от показанията на самия
свидетел с идентификационен номер 001.
Единствените
данни, че именно подсъдимият П.К. е автор на деянието, за което му е повдигнато
обвинение, се съдържат в показанията на свидетел с идентификационен номер 001. В
насока авторството на деянието в лицето на подсъдимия не могат да бъдат ценени
показанията на другия свидетел с тайна самоличност, на когото е даден
идентификационен номер 002, тъй като в съдебно заседание този свидетел е заявил,
че самият той не познава подсъдимия, както и че „потърпевшият“ му е казал, че
именно подсъдимият му е запалил колата преди „първото дело“ в присъствието на повереника му, както и на свидетеля с идентификационен
номер 001. В тази им част показанията на свидетеля с идентификационен номер 002
не възпроизвеждат непосредствено възприети от него факти и обстоятелства, а
единствено заявеното от „потърпевшия“, чиято достоверност, се разколебава от
това, че самият пострадал в съдебно заседание пред районния съд е заявил, че не е видял кой
е повредил и запалил автомобила му.
Първоинстанционния съд се е позовал на забраната на чл. 124 НПК
присъдата да се основава само на показанията на свидетели с тайна самоличност, като
въззивният съд намирира за
неоснователно възражевиено на прокурора, че безспорни
доказателства за извършеното от К. деяние се съдържат в показанията на
пострадалия Е.М.П.и неговите близки М.П., С.П., С.Х.. Въпреки, че от показанията на свидетел е идентификационен
номер 002, показанията на свидетеля П., както и показанията на свидетеля Е.П.се
установява, че са извършени действия, насочени към повреждане на автомобила, то
единствените обвинителни доказателства срещу подсъдимия К. се съдържат в
показанията на свидетел с тайна самоличност с идентификационен номер 001, поради
което въззивният съд приема, че само те не са
достатъчни за постановяването на осъдителна присъда спрямо подсъдимия.
Видно от
протокола за оглед на местопроизшествие такъв е
извършен на лекия автомобил непосредствено след възникналия пожар, като автомобилът
е предаден за съхранение на собственика му – св.Е.П.и неговите близки. От
свидетелските показания се установява, че автомобилът е бил съхраняван на
улицата, пред дома му, завит с брезент. Повторен оглед на автомобила е извършен
повече от две години след деянието - на 20.12.2010г. При съпоставка на двата огледни протокола се
установява, че част от повредите, констатирани при повторния оглед през 2010г.
и инкриминирани в обвинителния акт, не са били налични през 2008г. - счупването
на предните фарове, на страничните огледала, както и липсващите чистачки. Тези
различия няма как да бъдат преодолени от факта, че „към протокола има
фотоалбум“, не само, защото от приложения такъв към първия протокол изобщо не
могат да се установят всички увреждания, а и защото част от тях изобщо не са
били констатирани. Видно е при съпоставка на снимките към двата огледни протокола, че състоянието на автомобила две години
след деянието е коренно различно от това непосредствено след него. Наред с
това, от заключението на комплексната техническа и оценителна експертиза,
изготвена в хода на съдебното следствие, се установява, че част от
констатираните щети отговарят да са получени при възникналия пожар, като
единствено и само от механично въздействие биха могли да са причинени
счупването на предното и задното стъкло на автомобила, както и на предното и
задното странични стъкла.
Може само да
се предполага, дали лицето, запалило автомобила, е съпричастно към
предхождащото палежа повреждане. Установеното чрез свидетелските показания не
позволява да се направи извод за несъмнена доказаност
на обвинението, тъй като в своите показания свидетелите възпроизвеждат слухове,
като съдържащите се в тях твърдения не са проверени и са поначало непроверими десет години след деянието. Наред с това, никой
от свидетелите не сочи конкретно лице, което да му е казало, че е наблюдавало
подсъдимия К. първо да поврежда, а впоследствие - и да пали автомобила на
свидетеля П.. Вместо това свидетелите общо сочат, че така са чули, че така се е
говорело, че така са говорели хората. Включително и свидетелката С.П. в своите
показания в хода на досъдебното, споменавайки за лице, което й е заявило, че е
наблюдавало, че именно подсъдимият К. е взел железен предмет и е строшил
стъклата на автомобила на свидетеля П., не сочи кое е това лице. В съдебно
заседание свидетелката допълнително разколебава достоверността на съобщеното от
нея, като заявява, че всъщност това не й е казано от конкретно лице, а това е,
каквото се е говорело в квартала.
Свидетелите В.Т.,
В.А. и С.Т.твърдят, че пострадалият Е.П.им е казал, че подсъдимият му е запалил
колата, но самият П.в разпита си заявява, че не е видял подсъдимият К. да е
чупил автомобила му и да го е запалил. Св. Д.Г. твърди, че св.Е.П.му е казал,
че в тъмното не е видял кой му е запалил колата, както и че по-скоро е
предполагал, че деянието е извършено от К.. Досежно
преценката за достоверност на заявеното от свидетеля Е. П.пред свидетелите В.Т.,
Вл. А. и С. Т., първоинстанционния
сд правилно е отчел и заявеното от свидетеля С.Р.за
липсата на видимост от големия парк.
С оглед на
това въззивният съд приема, че изводите на първоинстанционния такъв за липса на категорична доказаност на повдигнатото обвинение по чл.216, ал. 1 от НК
и на вината на подсъдимия са обосновани. Наказателната му отговорност не е следвало да бъде
ангажирана и първоинстанционният съд правилно е
съобразил това. Въз основа на събраните в
хода на производството доказателства не
се установи по несъмнен и категоричен начин подсъдимият П.К. да е осъществил
деянието, за което му е повдигнато обвинение. С оглед на това атакуваната присъда следва да
бъде потвърдена изцяло.
Мотивиран така и на основание чл.338
от НПК съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 23.04.2018г.
постановена по НОХД № 192/2015г. по описа на Софийски районен съд.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.