Р Е
Ш Е Н
И Е № 260169
гр.Сливен, 21.10.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Сливенски
районен съд, гражданско отделение, трети състав в публично заседание на девети
октомври през две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: КРАСИМИРА КОНДОВА
при секретаря Маргарита Ангелова, като разгледа
докладваното от районния съдия гр.д.№ 1497
по описа за 2019г., за да се
произнесе съобрази следното:
Предмет на производството са предявени обективно
и кумулативно съединени положителни установителни искове за установяване съществуване на
вземания на заявител по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК, срещу която в срок е подадено възражение
от длъжника, с правно основание чл.422, вр.чл.415,
ал.1 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД, вр.чл.327 ТЗ.
Ищецът твърди, че предявил заявление
по реда чл.410 ГПК за дължимо неплатено задължение от ответника за дължима сума: главница от 3 908. 30 лв. и лихви
по извършена доставка на лотарийни билети - описани по шифър, наименование,
брой и количество, както и единична цена и обща стойност, подробно изброени в
стокова разписка № **********/27.12.2017г. на обща стойност 2 141.30 лв. и №
**********/10.01.2018 г. на обща стойност 1 767 лв. Също така претендирал за
дължима законна лихва - 214.10 лв. по първата стокова разписка за периода от
27.01.2108г. до 21.01.2019г. и по втората разписка 169. 83 лв. за периода
10.02.2018г. до завеждане на заявлението 21.01.2019г. Съответно било образувано
ч.гр.д. № 264/2019г. на СлРС, по което издадена
заповед за изпълнение, срещу която ответника възразил в срок.
Твърди,
че се занимавал с търговия на едро и дистрибуция на стоки до търговски обекти в
региона и страната, в случая лотарийни билети. Сочи, че ответника поръчал такива билети и служител на ищеца - А.И.И.
на 27.12.2017г. и на 10.01.2018г. направил доставка на място в търговския обект
на ответника. Служителят на място
предоставил стоките в с. Боров Дол,
както били посочени в стоковите разписки № **********/27.12.2017г. за
сумата от 2 141.30 лв., както и следващият месец на 10.01.2018г. били доставени
лотарийни билети за сумата 1 767 лв. по стокова разписка №
**********/10.01.2018г. Управителката на ответното дружество многократно обещавала, че ще заплати доставената стока,
молила за отсрочка поради лични причини била затруднена да го направи веднага,
но плащане не постъпило.
Иска
се от съда признаване за установено между страните, че ответника дължи на ищеца
следните суми:
-
2 141.30 лв., главница по стокова разписка № **********/27.12.2017г. за
доставени лотарийни билети, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 21.01.2019г. до окончателното изплащане на задължението;
-
214,10 лв., обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение по стокова
разписка № **********/27.12.2017г., считано от 27.01.2018г. – 21.01.2019г.;
-
1 767 лв., главница по стокова разписка № **********/10.01.2018г. за
доставени лотарийни билети, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 21.01.2019г. до окончателното изплащане на задължението;
-
385,85 лв., обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение по стокова
разписка № **********/10.01.2018г., считано от 10.02.2018г. – 21.01.2019г.
Претендират
се и сторените разноски в заповедното производство, както и присъждане на
разноските в исковия процес.
В срока по чл.131 ГПК отговор на исковата
молба е депозиран. Ответникът счита
исковете за недопустими, тъй като не бил спазен едномесечния срок за
предявяването им. На следващо място ги счита за неоснователни.
Твърди, че представител на дружеството ищец
никога не е правил доставки в населеното място с. Боров дол, общ. Твърдица.
Доставки били извършвани в търговски обект на ответника в с. Гавраилово, общ.
Сливен, ул. „Каменица“ № 13. Доставките били извършвани от А.И.И., който
посещавал на място търговски обект на ответника в с. Гавраилово и чрез преносимо мобилно принтиращо устройство, същия издавал
на търговеца съответна разписка, както за направените доставки, така и за
направените насрещни плащания от търговеца - ответник, до доставчика - ищец.
Сочи,
че този служител А.И. посещавал търговския обект в с. Гавраилово десет пъти в
периода от 06.12.2017г. до 27.01.2018г., като съответно регулярно извършвал
доставки на лотарийни билети и са му били правени плащания на доставените
веднага. Издавани били и съответните разпечатки от мобилно устройство, както и
за изплатените печалби от лотарийните билети.
На процесните дати, за които твърди ищеца, а
именно на 27.12.2017г. нямало извършена доставка на лотарийни
билети. Освен това, никога не била правена доставка до ответника в
посочения размер от 2 141,30 лв. На тази същата дата имало направени няколко плащания от ответника за сумите от 520 лв., 737,35 лв. и 82,00 лв. или общо в размер на 1339,35 лв. За втората дата
10.01.2018г. имало направени паралелно доставка на лотарийни билети на стойност
361 лв. и плащане на същите на същата стойност 361 лв. На тази дата
ответникът твърди, че не била правена
доставка на лотарийни билети в посочения от ищеца размер – 1 767 лв.
Ответникът
счита, че приложените към ИМ копия от стокови разписки по никакъв начин не
удостоверявали наличието на извършени доставки, нито на задължения на ответното
дружеството. Оспорва съдържанието на стоковите разписки, като твърди, че те не
били надлежен счетоводен или данъчен документ по смисъла на ЗСч и ЗДДС. Не
съдържали и достоверна дата, нито положени подписи на „приел“, нито на
„превозил“, нито на „Предал“. Такива стокови разписки не били предавани на
дружеството ответник, за нито една от направени от дружеството ищец
доставки. Никога не били издавани и
фактури за съответните доставки.
Сочи
се още, че не било вярно твърдението, че управителя на ответното дружество
молил за отсрочка, поради лични причини и затрудненост. Напротив ответното дружество не е бавило плащанията
към доставчика, редовно и своевременно е заплащало продадените билети,
заплащани били доставките веднага и съответно във всеки от тези случаи са били
издавани и съответните разписки. Действително били провеждани няколко разговора
с дружеството ищец, но те били по повод
на това, че въпросния търговски представител А.И. щял да напуска работа и
за запознаване със следващия
представител. Обсъдени били и въпросните процесни
доставки, за които управителя на ответника обяснил, че такива доставки не били
извършвани. Тогава представители на дружеството ищец сами заявили, че имало
подобни случаи и с други фирми, тъй като въпросния доставчик-А.И.И.,
както и сам си бил признал, не е правил доставките
до фирмите - търговци, а вземал билети от дружеството – ищец, като не е отчитал
суми за това, а ги усвоявал за собствени
нужди. В този смисъл, вероятно се касаело за противоправно
поведение от страна на служителя на дружеството ищец, за което дружеството ответник
не носело отговорност.
Иска
се от съда отхвърляне на претенциите и присъждане на разноски.
Въз основа на събраните по делото писмени доказателства и писмени и гласни
доказателствени средства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Между двете страни в настоящия спор - търговци са съществували през процесния исков период договорни взаимоотношения по повод
доставка и продажба на лотарийни билети. Във връзка с тези търговски отношения ищцовото дружество направило редица доставки, респ. продажби
на лотарийни билети, които били продавани от ответното дружество на крайните
потребители, участници в лотарията. Така на 27.12.2017г. ищецът доставил на
ответника описаните в стокова разписка № ********** по вид и количество
лотарийни билети на стойност 2 141,30 лв.
По тази стокова разписка било извършено частично плащане от ответното
дружество в размер на 191,15 лв., видно от
издаден фискален бон на обща стойност 658 лв. /л.25 от делото/.
Останалите две суми по този фискален бон са платени по други два
протокола/стокови разписки.
На 10.01.2018г. по същия начин била направена доставка, съобразно издадена
от ищеца стокова разписка № ********** на лотарийни билети на стойност
1 767 лв. На тази дата бил издаден служебен бон за изплащане на печалби на
стойност 361 лв., както и фискален бон на същата стойност, плащане по доставка
на билети по стокова разписка/протокол с № *********, т.е. не по процесната доставка от същата дата /арг.
от бонове на л.39 от делото/.
На 21.01.2019г. ищцовото дружество депозирало
заявление пред съда за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК
против ответното дружество. Образувано
било ч.гр.д. № 264/2019г. по описа на СлРС, като съда
издал заповед за изпълнение № 186/23.01.2019г., с която разпоредил длъжника и настоящ
ответник да заплати на кредитора и настоящ ищец сумата от 3908,30 лв. –
главница по доставките на лотарийни билети по двете процесни
стокови разписки, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
21.01.2019г. датата на депозиране на заявлението в съда до окончателното
изплащане; сума в размер на 214,10 лв. – мораторна
лихва за периода 27.01.2018г.- 21.01.2019г. по стокова разписка от 27.12.2017г.;
сума в размер на 169,83 лв. мораторна лихва за
периода 10.02.2018г. – 21.01.2019г. по стокова разписка от 10.01.2018г. и
разноски в производството в размер на 385,85 лв.
В законоустановения двуседмичен срок от връчване на заповедта за
изпълнение, длъжникът и настоящ ответник, чрез управителя си по закон депозирал
възражение за недължимост на сумите по нея. В
едномесечния срок от съобщаването заявителят предявил настоящия положителен установителен иск.
В хода на процеса са допуснати, изготвени, респ.изслушани и приети
заключения по съдебно икономически експертизи. От заключенията на двете вещи
лица, първоначално на И. и допълнително
на К. се установява, че подпис в стоковата разписка или протокол на приел или
предал доставката не е задължителен реквизит по ЗСч, а двете дружества са били
длъжни да водят счетоводна отчетност за тази дейност. Издаването на фактура за
доставката на лотарийни билети също не било задължително. В случай, че билетите
се платят от получателя ответник в брой се издавал фискален бон за направеното
плащане, а в случай, че ответникът е заплатил печалби по продадените от него
билети, сумата на печалбите се приспадала от задължението на ответника по
доставката /когато не е платена при получаването на билетите в брой/, като се
издавал служебен бон за изплатени печалби.
От допълнителното заключение на вещото лице К.К., базирайки се на
документите по делото, както и на счетоводството на ищцовото
дружество - се установява, че вземането на ищцовото
дружество от ответното е в размер на 3717,15 лв. по процесните
две доставки.
До същия извод достигнало и вещото лице П.И.. Според него по протокол от
27.12.2017г. доставените билети били на стойност 2141,30 лв., като имало
плащане от ответника по този протокол в размер на 191,15 лв. или остатък от
задължението в размер на 1950,15 лв. По протокол от 10.01.2018г. доставката на
билети била на стойност 1767 лв. и нямало отчетено плащане по него, т.е.
задължението на ответника било в същия размер или в общ размер по двата
протокола 3 717,15 лв.
Двете процесни
доставки били осъществени, въпреки липсата на КЛЕН (контролна лента на
електронен носител) на фискалния принтер на ищцовото
дружество, от който били отпечатани документите, свързани с процесните
доставки. Всяка доставка била документирана с приемо-предавателен
протокол, издаван от мобилен фискален принтер Датекс с номер на устройството DT
561839 и номер на фискалната памет 02561839, регистриран на името на
дистрибутора „Табако трейд Сливен“ ООД. Издаваните от
фискалното устройство документи отговаряли на изискванията на чл. 6, ал. 1 ЗСЧ
за изискуемите реквизити на първичен счетоводен документ издаден към външен
получател. Приложените към делото стокови разписки, документиращи доставките на
лотарийни билети за процесните две дати 27.12.2017 г.
и 10.01.2018 г. не били разпечатани от
фискалното устройство, а чрез друг вид принтер от софтуера предназначен за
отчетност и управление на продажбата на лотарийни билети. Номерата им обаче съответствали на диапазона и поредността от
номера на издаваните от ищцовото дружество протоколи
за доставка на лотарийни билети през разглеждания период.
Представените от ищеца справки от
складовия софтуер за отчетност и управление на продажбата на лотарийни билети
съдържали хронологична информация (с дата и час) за издадените документи във
връзка с продажбата на билети през исковия период и била организирана по вид
документ, номер, клиент, дата и час, сума на документ; за вид, брой, единична
продажна цена и стойност на лотарийните билети хронологично (по дата и час) и
за всеки документ за продажба през периода; всички получени плащания за продадени
билети през периода и е организирана по номер на протокола за продажба, сума,
номер на разписка, който отговаря на номера на фискалния бон издаван от
фискалния принтер за документиране на разплащането.
Така експертът посочва, че процесните две доставки са осъществени, тъй като по едната,
тази от 27.12.2017г. имало частично плащане от страна на ответника, както и от
наличието на информация за старо задължение във всеки един от протоколите за
продажба на лотарийни билети, което давало информация на клиента, в случая на ответното
дружество какво дължи на доставчика към момента, т.е. ответното дружество било
информирано за текущите си и за предходни неразплатени задължения при всяка
една доставка.
От заключението на експерта се
установява също така, че ответника нямал организирано счетоводно отчитане на
получените и продадени лотарийни билети. Те не били заведени нито като
количество, нито с тяхната стойност по някоя от счетоводните сметки, отчитащи
активите на дружеството. Не били отразени разплащанията с ищцовото
дружество по повод доставките на лотарийни билети. Продажбите на лотарийните
билети не били документирани по никакъв начин. Тези задължения ответникът имал съобразно Наредба № Н-18/2006 г. на МФ от 13.12.2006г.
за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти, чрез фискални
устройства, т.е. ответното дружество било задължено да отчита продадените
лотарийни билети от свой търговски обект, което не било сторено. Така в
ответното дружество нямало създаден ред за счетоводно отчитане на сделките с
лотарийни билети и не било извършвано документиране на продадените от свои
търговски обекти билети според изискванията на данъчното и счетоводно
законодателство. След като не е документирало продажбите на лотарийни с фискален
бон от ЕКАФП регистриран в търговския обект, ответното дружество следвало да води регистър за дневните
продажби на билети/удостоверителни знаци, но подобен регистър нямало заведен и
редовно воден от ответното дружество.
От друга страна в ищцовото дружество била създадена и организирана система за
документиране и отчитане на доставките на лотарийни билети, съответстваща на
изискванията на действащата нормативна уредба.
При изслушване на вещото лице И.
се установи, че за стоковата разписка, респ.приемо
предавателния протокол съобразно чл.6 ЗСч
нямало изисквания като задължителен реквизит да съдържа подписи.
Доставчикът не бил длъжен в процесния случай да
издава данъчен документ, като фактура. Доставките се доказвали с други
документи, като примерно такъв документиращ плащане – фискален бон. Установи се
също така, че в софтуерната програма на ищцовото
дружество всяка операция имала последователен номер и нямало липсващи номера.
От обясненията на представителя
на ответното дружество се установи, че представител на ищеца посещавал обекта
на ответника в с.Гавраилово, общ.Сливен всяка седмица в ден сряда.
В производството са събрани и
гласни доказателствени средства, чрез разпит на свидетел. Показанията на свидетеля
И. установяват по–скоро организацията на работа при доставките и продажбата на
лотарийни билети между двете дружества. Установява се, че дружеството ищец
доставяло лотарийни билети на ответното дружество, въз основа на стокови
разписки. При плащане в брой ищецът издавал фискален бон за платената сума, а
при изплатени печалби от ответника към крайни клиенти, дружеството ищец
издавало служебен бон и със сумата се намаляло задължението на ответника към
ищеца.
Горната фактическа обстановка е
несъмнена. Тя се установява от събраните по делото писмени доказателства и писмени
и гласни доказателствени средства, които съдът кредитира изцяло като непротиворечиви,
взаимно допълващи се и неоспорени от страните.
Съдът кредитира допълнително
заключение на вещото лице К.К., както и това на вещото лице П.И., тъй като в
крайните си изводи тези заключения са идентични и почиват на проверени по
делото документи, както и на счетоводствата на дружествата страни.
Първоначалното заключение по делото на вещото лице К., съдът не кредитира,
доколкото при изготвянето му не е извършвана проверка в счетоводствата на двете
дружества, нито са съобразени посочените във фискалните бонове по делото и
служебни бонове суми - „стари,
предходни“ задължения на ответното дружество.
Съдът не кредитира обясненията на
управителя на ответното дружество в частта, в която посочва по отношение на
двете процесни дати извършени плащания и доставки.
Това е така, тъй като управителят прави собствен анализ на представени по
делото фискални и служебни бонове. Така за доставка на билети на 10.01.2018г.
на стойност 361 лв., платени веднага по обяснения на управителя на ответника
обясненията си противоречат, тъй като това плащане е направено по друг протокол
/ № *********/20.12.2017г., а не по доставката от същата дата и по процесния протокол от 10.01.2018г. Същото важи и за
обясненията за другата процесна дата 27.12.2017г., а
именно, че не е имало доставка на лотарийни билети, а само плащане на вече
продадени билети. В тази част обясненията се опровергават от частичното плащане
по протокол от доставени на 27.12.2017г. билети в размер на 191,15 лв. В
останалата част обясненията на представителя по закон на ответното дружество,
съдът кредитира, като кореспондиращи с писмените доказателства по делото и
свидетелските показания.
Съдът кредитира изцяло
свидетелските показания на разпитания свидетел И., като логични и
кореспондиращи със заключението на вещото лице И. по отношение организацията на
работа и отчетността при продажба на лотарийни билети.
Установеното от фактическа страна, обуславя
следните правни изводи:
Предявените при условията на обективно
кумулативно съединяване положителни установителни
искове с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД, вр.чл.327 ТЗ са допустими - предявени са от правен субект- заявител, разполагащ с правен
интерес от установяване със сила на пресъдено нещо
съществуването на вземанията си по издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, против която е подадено своевременно възражение от страна на длъжника.
Предявените положителни установителни искове имат за предмет установяване на
съществуването, фактическата, материалната дължимост
на сумите, за които е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. По
тези искове ищецът следва да установи съществуване то на вземането си спрямо ответника - длъжник. Ищецът
носи процесуалната тежест да докаже наличие на фактите, породили неговото
вземане.
В случая, предмет на предявените искове са вземания,
произтичащи от сключен между страните неформален договор за продажба. Касае се
за двустранна търговска сделка, с оглед качеството на страните – доставка и продажба на лотарийни билети, за
която законът не изисква специално сключен писмен договор. Установи се в
процеса доставка на двете процесни дати 27.12.2017г.
и 10.01.2018г. на лотарийни билети от ищцовото
дружество към ответното, за което ищецът съставил стокови разписки от същите
две дати. Така на 27.12.2017г. се установи налична доставка на билети на
стойност 2 141,30 лв. по стокова разписка № **********, както и доставка
на 10.01.2018г. на билети на обща стойност 1767 лв. по стокова разписка №
11006000632. Установи се, че стоковата разписка, респ. приемо
предавателния протокол не е задължително да съдържа подписи на страните или
техни представители, както и, че при продажба на лотарийни билети не е
задължително издаване на данъчен документ, като фактура. Двете процесни доставки от
ищеца към ответника се установяват от наличното частично плащане по стокова
разписка от 27.12.2017г. в размер на 191,15 лв., което плащане се счита и
като признание на длъжника ответник за
извършената доставка, както и от другите налични документи по делото, обвързани
със счетоводството на ищцовото дружество, което се
доказа в процеса, че е водено в съответствие със законодателството в страната
ни. Така на основание чл.182 ГПК съдът приема за доказано в процеса доставянето
на лотарийни билети от ищеца към ответника по двете процесни
стокови разписки.
Ответникът от своя страна не доказа в производството
пълно плащане по тези две доставки, а само частично в размер на 191,15 лв. по
стокова разписка от 27.12.2017г. Ето защо предявеният иск за
дължима главница по двете стокови
разписки е частично основателен до размер на 3717,15 лв., за която сума бива
уважен, а над тази сума до пълния предявен размер от 3 908,30 лв. искът
бива отхвърлен, като неоснователен. Върху главницата от 3 717,15 лв.
следва да се присъди и законната лихва, считано от датата на предявяване на
заявлението по реда на чл.410, вр.чл.422, ал.1 ГПК.
Що се отнася до двата предявени иска за заплащане на
обезщетения за забавено изпълнение на паричните задължения по двете процесни стокови разписки, съдът намира същите за
неоснователни, поради недоказаност. Ищецът не доказа в процеса в какъв срок
следва ответникът да заплати стойността на доставените му лотарийни билети.
Такава уговорка не се съдържа и в представените по делото и приети две стокови
разписки, т.е. липсва посочен срок за плащане на доставените билети. Съдът не
би могъл да приложи и разпоредбата на чл.327 ТЗ, т.е. цената да се дължи при
предаване на стоката, тъй като безспорно се установи в процеса, както от
обясненията на управителя на ответника, така и от свидетеля на ищеца, а също и
от кредитираните заключения на вещите лица, че стойността на доставените билети
се заплащала по-късно, когато същите бъдат продадени от ответника или
задължението на последния се намали със сумата на изплатени от него печалби. По
делото не се установи какъвто и да е срок за плащане на доставените билети от
ответника, поради което не може да се приеме, че е изпаднал в забава. В
конкретния случай следва да се счита в забава от датата на поканата да плати,
което е станало с предявяване на исковата молба, респ.депозиране на заявлението
по реда на чл.410 ГПК, от която дата съдът начислява законна лихва върху
главницата до окончателното плащане.
Предвид изложеното исковете по чл.422 ГПК, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД за обезщетения за забавено изпълнение на
парични задължения по двете стокови разписки са неоснователни и биват
отхвърлени изцяло.
С оглед изхода на процеса, съдът следва да разпредели
и разноските, съобразно уважена и отхвърлена част на претенциите. Ищцовото дружество сторило разноски в размер на 2 063,29
лв., от които 1 677,44 лв. в исковия процес и 385,85 лв. в заповедното
производство по ч.гр.д № 264/2019г. на СлРС,
съобразно представен списък по чл.80 ГПК. Така, според уважената част на
претенциите, ответното дружество дължи на ищцовото
разноски в размер на 1701,23 лв.
Ответното дружество също има право на разноски,
съобразно отхвърлената част на претенциите. То е сторило разноски в размер на
1607,80 лв. по представен списък по чл.80 ГПК и съобразно отхвърлената част от
исковете, ищецът бива осъден да заплати на ответника разноски в размер на
282,13 лв.
Ръководен от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 ГПК, вр.чл.327 ТЗ по отношение на „ЙОАННА БГ 2013“ ЕООД, ЕИК:
********* със седалище и адрес на управление с.Боров дол, общ.Твърдица, обл.Сливен, ул.Стара планина“ № 74, представлявано от
управителя Цветана Атанасова Руснакова, че
ДЪЛЖИ на „ТАБАКО ТРЕЙД СЛИВЕН “ ООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на
управление гр.Сливен, бул.“Стефан
Караджа“ 4-Б-6, представлявано от управителя Паскал Панов, сума в размер на 3 717,15 лв. /три хиляди седемстотин и седемнадесет
лева и 0,15 ст./, представляваща главница по договор за доставка и продажба
на лотарийни билети, от която сума 1950,15 лв. /хиляда деветстотин и петнадесет
лева и 0,15 ст./ дължима по стокова разписка № **********/27.12.2017г. и 1 767 лв. /хиляда седемстотин шестдесет
и седем лева/, дължима по стокова разписка № **********/10.01.2018г., ведно със
законната лихва върху главницата от 3 717,15 лв. /три хиляди седемстотин и
седемнадесет лева и 0,15 ст./, считано от 21.01.2019г. до окончателното изплащане
на задължението, като
ОТХВЪРЛЯ искът над уважената част до пълния предявен размер от
3908,30 лв. /три хиляди деветстотин и осем лева и 0,30 ст./, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ, на основание чл.422 ГПК, вр.чл.86,
ал.1 ЗЗД предявените от „ТАБАКО ТРЕЙД СЛИВЕН “ ООД, ЕИК: ********* със седалище
и адрес на управление гр.Сливен,
бул.“Стефан Караджа“ 4-Б-6, представлявано от управителя Паскал Панов против
„ЙОАННА БГ 2013“ ЕООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление
с.Боров дол, общ.Твърдица, обл.Сливен, ул.Стара
планина“ № 74, представлявано от управителя Цветана Атанасова Руснакова,искове в размер на 214,10 лв. /двеста и
четиринадесет лева и 0,10 ст./, обезщетение за забавено изпълнение на парично
задължение по стокова разписка № **********/27.12.2017г., за перида от 27.01.2018г. – 21.01.2019г., както и в размер на 385,85
лв. /триста осемдесет и пет лева и 0,85 ст./, обезщетение за забавено
изпълнение на парично задължение по стокова разписка № **********/10.01.2018г.,
за периода от 10.02.2018г. – 21.01.2019г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК „ЙОАННА БГ 2013“ ЕООД,
ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление с.Боров дол, общ.Твърдица, обл.Сливен, ул.Стара планина“ № 74, представлявано от
управителя Цветана Атанасова Руснакова ДА ЗАПЛАТИ на „ТАБАКО ТРЕЙД СЛИВЕН “
ООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление гр.Сливен, бул.“Стефан Караджа“ 4-Б-6,
представлявано от управителя Паскал Панов, сума в размер на 1701,23
лв. / хиляда седемстотин и един лева и 0,23 ст./, деловодни разноски.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.3 ГПК „ТАБАКО ТРЕЙД СЛИВЕН “ ООД, ЕИК: ********* със
седалище и адрес на управление
гр.Сливен, бул.“Стефан Караджа“ 4-Б-6, представлявано от управителя
Паскал Панов ДА ЗАПЛАТИ на „ЙОАННА
БГ 2013“ ЕООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление с.Боров дол,
общ.Твърдица, обл.Сливен, ул.Стара планина“ № 74,
представлявано от управителя Цветана Атанасова Руснакова,сума в размер на 282,13 лв. /двеста
осемдесет и два лева и 0,13 ст./, деловодни разноски.
Решението може да
бъде обжалвано пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
ПРЕПИС от решението ДА
СЕ ВРЪЧИ на страните, чрез
пълномощниците им.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: