РЕШЕНИЕ
№211
Пловдив, 08.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Пловдив - XV Състав, в съдебно заседание на тринадесети декември две
хиляди и двадесет и трета година в състав:
Съдия: |
МАРИЯ
НИКОЛОВА |
|
При секретар ВАНЯ ПЕТКОВА като разгледа докладваното от
съдия МАРИЯ НИКОЛОВА административно дело № 2480/2023 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 186, ал. 4 от Закона за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/,
във вр. с чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по
жалба на "СПОРТЕН КЛУБ САМОДИВА“ Сдружение, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: гр.Пловдив, ул.“Кичево“ ***, представлявано от Д.Т., против Заповед за налагане на принудителна административна мярка №
ФК-343-0122378 от 14.09.2023г., издадена от началник отдел „Оперативни
дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, с която е разпоредено запечатване на търговски
обект – спортен клуб „Самодива“, находящ се в гр.Пловдив, ул.“Чернишевски“ ***,
стопанисван от "СПОРТЕН
КЛУБ САМОДИВА“ Сдружение, ЕИК *** и
забрана за достъп до него за срок от 7 дни, на основание чл. 186, ал. 1 от ЗДДС и
чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.
Твърди се незаконосъобразност на заповедта и се иска нейната
отмяна. Според жалбоподателя мотивите на органа са общи и абстрактни, като не
може да се твърди, че нарушението ощетява в значителна степен бюджета и засяга
значим интерес за държавата и обществото. Твърди се, че не се извършва
търговска дейност и Наредба Н-18 и ЗДДС не са приложими, като парите от
месечните дарения на родителите отиват за заплащане на ток, наеми и отопление
на клуба. Изложени са доводи, че клуба притежава мобилен ЕКАФП, както и че е
издадено НП с наложена санкция в размер на 3000 лева. Възразява се и по
отношение на продължителността на срока, за който се налага мярката. Иска се
отмяна на заповедта. Претендират се направените по делото разноски.
Ответникът - Началник отдел
„Оперативни дейности“ Пловдив при ЦУ на НАП, чрез юриск. Д. изразява становище
за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
За
допустимостта:
Жалбата
е подадена в рамките на предвидения за това срок, при наличието на правен
интерес, поради което същата е ДОПУСТИМА.
От фактическа
страна е установено, следното:
На 02.08.2023 г. в 17:30 часа е извършена проверка на търговски обект,
представляващ спортен клуб „Самодива“, находящ се в гр. Пловдив, ул.“Чернишевски“
***, стопанисван от "СПОРТЕН
КЛУБ САМОДИВА“ Сдружение, ЕИК ***.
Проверката е обективирана в Протоколи за извършена проверка сер. АА № 0122378/02.08.2023
г. (за проверка на място) и сер. АА № 0156661/10.08.2023 г. (за документална
проверка), съставени от инспектори по приходите в дирекция „Оперативни дейности“
Пловдив, Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП. Проверката е
извършена в присъствието на Д.Т.Т.,
представляваща "СПОРТЕН
КЛУБ САМОДИВА“ Сдружение. Протоколите са подписани от Д.Т. и
от лицата извършили проверката.
В хода на
проверката на 02.08.2023г. преди легитимация на органите по приходите е извършена
контролна покупка на еднократна тренировка по модерни танци за възрастни на
стойност 10,00 лева, платена в брой от проверяващия инспектор А.Р.на Д.Т. –
представляваща "СПОРТЕН
КЛУБ САМОДИВА“ Сдружение, за която не е издаден фискален бон от фискално
устройство, нито касова бележка от кочан с ръчни касови бележки, поради липсата
на ФУ в обекта. За извършеното плащане е издаден приходен касов ордер №
001/02.08.2023г. за заплатена „такса танци“ на стойност 10,00 лева (лист 28).
Д.Т. е дала писмени обяснения (лист
25-26), че за обекта няма фискално устройство, като при плащанията се издава
приходен касов ордер. Посочила е още, че има регистриран касов апарат който не
е на обекта, а на домашния адрес на Диана Станчева и се ползва през месец април
и през месец юли за билети за състезание. Според обясненията събраните пари се
вкарват в банкова сметка ***ка на клуба. Посочено е, че залата извършва дейност
от месец юни 2013г.
След проверка в информационната система
на НАП, инспекторите установили, че няма данни за регистрирано в НАП фискално
устройство за посочения обект, на което да се отчитат оборотите от извършените
продажби.
В оспорената заповед е посочено, че "СПОРТЕН
КЛУБ САМОДИВА“ Сдружение не въвело в експлоатация и не е регистрирало в НАП
фискално устройство или интегрирана автоматизирана система за управление на
търговска дейност за отчитане на извършените продажби от конкретния търговски
обект, което изпълнява състава на чл.7, ал.1 от Наредба
№ Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС, което се явява основание
за прилагане на ПАМ по смисъла на чл.186, ал.1, т.1, б.“б“ от ЗДДС. В заповедта
са изложени подробни мотиви относно продължителността на определения срок.
Към административната преписка са приложени:
декларация от лице работещо по трудово/гражданско правоотношение; преводно
нареждане за плащане на наем от страна на сдружението към община Пловдив;
фактура издадена от община Пловдив; Списък на картотекираните състезатели;
Свидетелство за регистрация на фискално устройство собственост на жалбоподателя
за търговски обект „вендинг автомат“; договор за сервизно обслужване; Устав на
"СПОРТЕН КЛУБ САМОДИВА“ Сдружение; АУАН № F720365
от 10.08.2023г.
От страна на жалбоподателя
по делото е представено НП № 722111-F719625/28.08.2023г.,
издадено въз основа на АУАН № F719625 от
05.08.2023г. и касаещо нарушение извършено от
жалбоподателя в друг търговски обект, находящ се в гр.Пловдив, ул.“Даме Груев“ ***.
От страна на
ответника по делото са представени: Резолюция № 725771-F720365/13.09.2023г.
за прекратяване на административно-наказателната преписка по АУАН сер. AN № F720365
от 10.08.2023г.; справка за записани регистрационни данни за фискални
устройства от информационните масиви на ТД на НАП от регистър – Фискални
устройства с дистанционна връзка.
При така установеното от фактическа страна,
настоящият съдебен състав намира следното от правна страна:
Оспорената
заповед е издадена от компетентен орган в кръга на неговата материална
компетентност, съгласно приетите по делото заповеди №№ ЗЦУ-1148 от 25.08.2020г.
и ЗЦУ-1157 от 27.08.2020г. на изпълнителния директор на НАП.
Съгласно
разпоредбата на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС принудителна административна мярка се
налага с мотивирана заповед от органа по приходите или оправомощено от него
лице. Това означава, че заповедта като индивидуален административен акт, следва
да отговаря на всички законови изисквания. Административният орган в случая
действа при условията на оперативна самостоятелност при определяне на срока на
ПАМ, но същият следва да обоснове спазването на границите на тази
самостоятелност, като изложи съответни мотиви, което в случая е сторено.
В
заповедта е посочено правното основание за издаване на акта - чл.186, ал.1 и чл.187, ал.1 от ЗДДС. Като фактическо основание, мотивирало административния орган да
постанови заповедта са посочени Протоколи
за извършена проверка сер. АА № 0122378/02.08.2023 г. (за проверка на място) и
сер. АА № 0156661/10.08.2023 г. (за документална проверка), фактическата обстановка във връзка с констатираното нарушение,
както и нарушената правна норма на чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС..
С
чл.186, ал.1 във вр. с ал. 3 от ЗДДС, законодателят е предвидил налагането на
ПАМ (запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби
или имуществени санкции) с мотивирана заповед на органа по приходите или от
оправомощено от него длъжностно лице, която съдържа изложение на предвидените в
закона предпоставки. Съгласно чл.187, ал.1 ЗДДС при прилагане на принудителната
административна мярка по чл.186, ал.1 ЗДДС се забранява и достъпът до обекта.
Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения.
Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1 б.
"б" от ЗДДС принудителна административна мярка запечатване на
обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби и имуществени
санкции, се прилага по отношение на лице, което не въведе в експлоатация или не
регистрира в Националната агенция за приходите фискално устройство или
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност.
Нормата на чл. 7, ал. 1 от Наредба
№ Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства
на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението
им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин /Наредба
№ Н-18/2006/ предвижда, задължение за лицата по чл. 3 да монтират,
въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на
започване на дейността на обекта. По силата на чл. 3, ал. 1 от Наредба №
Н-18/2006 г. всяко лице е длъжно да
регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или
от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова
бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в
наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен
паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла
на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски
паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на
пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Когато
плащането се извършва чрез пощенски паричен превод, на клиента се предоставя
хартиен или в електронен вид документ, съдържащ най-малко информацията
по чл. 26, ал. 1, т. 1, 4, 7 и 8.
По отношение на възражението на
представляващия сдружението жалбоподател, че клуба
притежава мобилен ЕКАФП е необходимо да се отбележи, че от страна на ответника
е представена справка за
записани регистрационни данни за фискални устройства от информационните масиви
на ТД на НАП от регистър – Фискални устройства
с дистанционна връзка. Според справката сдружението жалбоподател има
регистрирани два броя ФУ за вграждане в автомати на самообслужване /ФУВАС/-
вендинг автомати, регистрирани на ул.“Чернишевски“
*** и на
ул.“Даме Груев“ ***, като е имало
регистриран и един брой ЕКАПФ с регистриран тип на обекта „обект за други
услуги, некласифицирани другаде“ и наименование на обекта „без стационарен
обект“, регистриран на ул.“Кичево“
***, въведен в експлоатация на 21.05.2021г. с дата на изтичане на контракта
21.05.2022г., т.е. с изтекла регистрация към датата на извършване на проверката.
Неотносимо към спора е Свидетелството за регистрация на фискално устройство от
22.03.2022 г., тъй като то в действителност е собственост на сдружението
жалбоподател, но е за търговски обект „вендинг автомат“.
Безспорно
се установява, че сдружението не е изпълнило задължението си за въвеждане в
експлоатация на фискалното устройство. Това задължение не е отпаднало заради
правната форма на сдружението – ЮЛНЦ, тъй като на територията на обекта на
ул.“Чернишевски“ *** е извършвана търговска дейност. В тази връзка напълно
неоснователно е възражението на жалбоподателя, че Наредба Н-18 и ЗДДС не са приложими,
тъй като сдружението не е търговец. По силата на чл. 3, ал. 3 от ЗЮЛНЦ юридическите
лица с нестопанска цел могат да извършват допълнителна стопанска дейност само
ако е свързана с предмета на основната дейност, за която са регистрирани, и
като използват прихода за постигане на определените в устава или учредителния
акт цели, а според алинея пета извършването от юридическите лица с нестопанска
цел на стопанска дейност се подчинява на условията и по реда, определени със
законите, регулиращи съответния вид стопанска дейност. Извършваните продажби на
услуги (тренировки по танци) пък попадат в обхвата на чл. 1, ал. 1, т. 13
от ТЗ, поради което по същество дейността следва да се определи като търговска,
и като такава да бъде подчинена на законовите изисквания за извършването. Според справка
в ТР, предмет на допълнителна стопанска дейност на "СПОРТЕН КЛУБ САМОДИВА“
Сдружение е търговия със спортни стоки и сценични костюми, извършване на
обучителни и тренировъчни дейности и спортни услуги и всички други стопански
дейности, свързани със спорта и разрешени от Закона за юридическите лица с
нестопанска цел. Според легалната дефиниция в § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС -
търговски обект е всяко място, помещение или съоръжение (например: маси, сергии
и други подобни) на открито или под навеси, във или от което се извършват
продажби на стоки или услуги, независимо че помещението или съоръжението може
да служи същевременно и за други цели (например: офис, жилище или други
подобни), да е част от притежаван недвижим имот (например: гараж, мазе, стая
или други подобни) или да е производствен склад или превозно средство, от което
се извършват продажби.
От всичко изложено следва, че
сдружението е било длъжно да въведе в експлоатация и да регистрира в НАП ФУ,
съгласно законовите изисквания, но не е сторило това, което е нарушение на разпоредбите на чл.
7, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. По отношение на търговската дейност
извършвана от ЮЛНЦ се съобрази и практиката на ВАС – така Решение № 3403 от 5.03.2020 г. на ВАС
по адм. д. № 13351/2019 г. и Решение № 4847 от 2.04.2019
г. на ВАС по адм. д. № 14054/2018 г.
Що се отнася
до продължителността на срока, за който се налага мярката посочи се по-горе, че предмет на
запечатване е обект, в който към момента на издаване на оспорената заповед се
извършва търговска дейност (продажби на услуги -
тренировки по танци). ПАМ като индивидуален административен акт следва
да е съобразена и с основните принципи залегнали в АПК, включително принципът
за съразмерност по чл. 6 от АПК -
административният акт и неговото изпълнение да не засягат права и законни
интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се
издава, а когато такива интереси са засегнати - прилагат се онези мерки, които
са по-благоприятни за засегнатите лица, ако и по този начин се постига целта на
закона. Мярката запечатване на търговски обект в случаите по чл. 186, ал. 1, от ЗДДС има за цел да се предотврати извършването на друго противоправно поведение
от страна на нарушителя или преустанови административното нарушение. В случая
тази цел може да бъде осъществена, тъй като се касае за спортен клуб, в който
се предлагат тренировки по модерни и народни танци и аеробика, за деца и
възрастни.
Административният орган е изложил
подробни мотиви и е обосновал продължителността на срока на предприетата
принудителна административна мярка
7 дни, която е към минималния предвиден в ЗДДС размер. Изложени са
мотиви относно местоположението на обекта – на ключова локация в гр.Пловдив,
големината му - около 180 кв.м. и
работното му време – от понеделник до четвъртък, от 15:30 ч. до 20:00 ч.,
характера на дейността и вида на обекта – спортен клуб, в който се предлагат
тренировки по модерни и народни танци и аеробика, за деца и възрастни. Посочено
е, че продажбите не са отчитани повече от 10 години и е отчетена високата
посещаемост към момента на проверката – 19 броя участници (т.е. сумата от 190
лева (19 лица х 10 лева за всеки) са неотчетени приходи от продажби само към
момента на проверката). Органът е формулирал извод, че с това поведение
проверяваното лице накърнява съществено обществения интерес и фискалната политика
на държавата, тъй като от една страна препятства контролната дейност на НАП, а
от друга укрива своите продажби, което като последица води до неправилно
определяне на реализираните от него доходи и до възможност за отклонение от
данъчното облагане.
Както бе посочено по-горе, съгласно
разпоредбата на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС принудителната административна мярка -
запечатване на обект се налага за срок
до 30 дни. В случая продължителността на ПАМ е 7 дни, като съдебният състав
намира, че същата е съобразена с целената от административния орган превенция
за преустановяване на незаконосъобразната практика в проверявания обект, а
именно неспазване на данъчното
законодателство. Доказателства за промяна на
организацията в обекта не са представени (че е въведено в експлоатация ФУ,
което е и регистрирано в НАП), което навежда на извода, че определеният срок е
необходим за привеждане на дейността на търговеца в съответствие със законовите
изисквания. Липсата на ФУ в обекта на жалбоподателя води до неотчитане на
приходи от извършените продажби и освен това препятства контролната дейност на
НАП, поради което издадената ПАМ е в съответствие с целта на закона.
Следва да се подчертае, че проверката е
извършена на 02.08.2023 г., а според обясненията
дадени при проверката от представляващия сдружението, залата извършва дейност
от месец юни 2013г. Т.е. установено е неизпълнение на регламентирано в правна
норма задължение от страна на жалбоподателя повече от десет години. Макар с
определение от 26.10.2023г. съдът да е разпределил доказателствената тежест на
страните и да е указал на жалбоподателя, че негова е тежестта да докаже
твърдените в жалбата факти, самият жалбоподател не представи доказателства по
отношение на датата на започване на дейността в обекта, а и както се каза
самият представляващ сдружението е дал писмени обяснения, че залата извършва
дейност от месец юни 2013г.
Що се отнася до възражението, че спортния клуб притежава мобилен ЕКАПФ, то установи се по делото от представената от ответника справка за записани регистрационни данни за фискални устройства, че сдружението жалбоподател е имало регистриран един брой ЕКАПФ с регистриран тип на обекта „обект за други услуги, некласифицирани другаде“ и наименование на обекта „без стационарен обект“, регистриран на ул.“Кичево“ ***, въведен в експлоатация на 21.05.2021г. с дата на изтичане на контракта 21.05.2022г., т.е. с изтекла регистрация повече от година към момента на проверката. Отделно от това в обясненията си представляващия сдружението посочва, че има регистриран касов апарат, който не е на обекта, а на домашния адрес на Диана Станчева и се ползва през месец април и месец юли за билети за състезание. Т.е. дори и този ЕКАПФ за без стационарен обект не е отчитал продажбите на услуги за тренировки, а само билети за състезания.
Не на последно
място съдът съобразява и Решение на СЕС по дело С-97/21 от от 4 май 2023
година, според което член 273 от Директива
2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на
данъка върху добавената стойност и член 50 от Хартата на основните права
на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат
национална правна уредба, съгласно която за едно и също неизпълнение на данъчно
задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства на
данъчнозадължено лице може да бъде наложена мярка имуществена санкция и мярка
запечатване на търговски обект, които подлежат на обжалване пред различни
съдилища, доколкото посочената правна уредба не осигурява координиране на
производствата, позволяващо да се сведе до стриктно необходимото допълнителната
тежест от кумулирането на посочените мерки, и не позволява да се гарантира, че
тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото
нарушение.
В настоящия случай с оглед данните по
делото не е допуснато автоматично кумулиране на две мерки в тежест на
сдружението, доколкото от страна на ответника по делото е представена Резолюция
№ 725771-F720365/13.09.2023г. за прекратяване на административно-наказателната
преписка по АУАН сер. AN
№ F720365 от 10.08.2023г., което гарантира, че освен
ПАМ запечатване няма да бъде наложена и имуществена
санкция за едно и също нарушение. Т.е. с издаването на резолюцията за
прекратяване на административно-наказателната преписка по АУАН сер. AN № F720365
от 10.08.2023г., което е станало преди издаване на оспорената ПАМ, ответния
орган е осигурил координиране на производствата
и е съобразил Решение на СЕС по дело С-97/21, като не е допуснал автоматично кумулиране на мерки в тежест на
жалбоподателя. Тук следва да се подчертае, че СЕС говори за наложена мярка
имуществена санкция и мярка запечатване на търговски обект, но „след провеждане
на отделни и самостоятелни производства“. Каза се в случая, че едното
производство е прекратено, т.е. приключило и на сдружението няма да бъде
наложена имуществена санкция.
Що се отнася до твърдението на
жалбоподателя, че вече е издадено НП и което самият жалбоподател представя,
следва да се отбележи, че видно от неговото съдържание НП № 722111-F719625/28.08.2023г. е издадено въз основа на АУАН № F719625
от 05.08.2023г. и касае нарушение извършено от
жалбоподателя в друг търговски обект, находящ се в гр.Пловдив, ул.“Даме Груев“ ***, а процесния
ПАМ е издаден за нарушение извършено
от жалбоподателя в търговски обект, находящ се в гр.Пловдив, ул.“Чернишевски“ ***, за което нарушение е издаден различен АУАН сер. AN № F720365
от 10.08.2023г., но е последвало прекратяване
на административно-наказателната преписка по този АУАН.
С оглед на гореизложеното, съдът намира
оспорената заповед за правилна и законосъобразна, а жалбата като неоснователна
следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора, съдът намира
за основателна претенцията на ответника за присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение. Същият е бил представляван по делото от
юрисконсулт, като на основание чл. 143, ал. 3 от АПК и чл. 78, ал. 8 от ГПК,
вр. с чл. 144 АПК, вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, на ответника следва да бъдат
присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100, 00 лева.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на "СПОРТЕН КЛУБ САМОДИВА“ Сдружение, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр.Пловдив, ул.“Кичево“ ***, представлявано от Д.Т., против Заповед за налагане на принудителна административна мярка №
ФК-343-0122378 от 14.09.2023г., издадена от началник отдел „Оперативни
дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, с която е разпоредено запечатване на търговски обект
– спортен клуб „Самодива“, находящ се в гр.Пловдив, ул.“Чернишевски“ ***,
стопанисван от "СПОРТЕН
КЛУБ САМОДИВА“ Сдружение, ЕИК *** и
забрана за достъп до него за срок от 7 дни, на основание чл. 186, ал. 1 от ЗДДС и
чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА "СПОРТЕН
КЛУБ САМОДИВА“ Сдружение, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр.Пловдив, ул.“Кичево“ ***, представлявано от Д.Т. да заплати на Национална
агенция за приходите юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.
Решението може да
бъде обжалвано пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: