РЕШЕНИЕ
№ 1245
гр. Перник, 04.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Нина М. Коритарова
при участието на секретаря Ц. Ч. М.
като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело №
20231720101978 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на непълнолетната Е. Е. А., ЕГН:
********** със съгласието на своята майка и законен представител Б. В. С., ЕГН:
********** и двете от гр. П., ул. „Т. л.“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. ** срещу Община Перник, с
която в условията на обективно кумулативно съединяване са предявени искове по чл.49 ЗЗД
за заплащане на имуществени и неимуществени вреди, ведно със законната лихва.
Ищцата твърди, че на 29.12.2018г. се прибирала към дома си от кв. „Р.” в гр. П. посока кв.
„Т. л.”. Пътят й минавал през небезизвестните в града стъпала между кварталите „Б. б.” и
„Р.”, които били принципно интензивно използвани от пешеходците, т.к. били част от най-
краткия път за придвижване между двата квартала. Било зимно време, но навън не валял
сняг. Въпреки това, стъпалата и тротоарите на града не били добре почистени и опесачени,
като на много места се бил образувал лед.
Твърди, че въпреки, че слизала бавно и внимавала къде стъпва, някъде по средата на
стъпалата се била подхлъзнала. Опитала да се задържи права и да запази равновесие, но т.к.
стъпалата били изначално необезопасени, т.к. липсвали поставени парапети, за който
пешеходците да могат да се придържат нямало за какво да се хване и паднала. При падането
дясната й ръка се оказала под нея. Още в този момент заявява, че била усетила хрущене и
силна остра болка. Очите й се били насълзили от силната болка и се наложило да остане на
земята около петнадесет секунди, докато преодолее първоначалния шок от пронизващата
болка. След като преодоляла шока от падането посочва, че се опитала внимателно да се
изправи и да продължи пътя си въпреки болка в ръката, но преди да успее да направи и
1
половин крачка, още докато се изправяла, се била подхлъзнала повторно. Инстинктивно се
била опитала да се подпре на травмирания крайник, но заради режещата болка в същия, не
била могла да се задържи и паднала повторно, като този път обаче не останала на едно
място, а тялото й, плъзгайки се, се било свлякло няколко стъпала по-надолу. От повторното
падане ищцата си твърди, че си била ударила главата в едно от стъпалата и в първия момент
дори не могла да осъзнае какво се е случило. Режеща болка пронизвала ръката й, като
едновременно с това изпитвала силна болка от натъртванията по цялото тялото и по-
специално в единия крак. От удара на главата в стъпалата и „причерняло” и за момент
загубила ориентация.
След като се опомнила повторно ищцата посочва, че отново се била опитала да се изправи,
но от силните болки, не могла дори да се надигне сама. Объркана и физически травмирана,
била останала на място и се била разплакала. Почувствала се самотна и безпомощна, като и
предвид възрастта й истински се била уплашила.
Свидетел на случилото се станал случаен минувач, който в момента, когато ищцата била
паднала първия път, тъкмо наближавал началото на стъпалата. Първоначално, като я видял,
че се изправя сама, решил че нищо и няма и всичко е наред и не мислил да се опитва да й
помага. Но като видял второто падане и фактът, че пострадалата стои просната на стъпалата,
плаче и не може да се изправи сама, мъжът й се бил притекъл на помощ. Последният се
представил на ищцата, след което й бил помогнал да се изправи. Свързал се с майката на
пострадалата, на даденият му от последната номер, след което придружил момичето до края
на стъпалата, където заедно изчакали родителите на пострадалата да дойдат. Няколко
минути по-късно на място била пристигнала майката на ищцата. Видяла дъщеря си обляна в
сълзи и стенеща от болка. Ръката на момичето била явно подута и започнала да посинява.
Пръстите били изкривени под странен ъгъл, като безименният пръст, буквално бил обърнат
на обратно. Нямало съмнение, че било налице фрактура на крайника, като голямото
притеснение този момент било колко в действителност е увреден крайника и дали същият
ще може да се спаси без трайни последствия.
С помощта на случайния минувач майката била отвела незабавно ищцата в МБАЛ „Рахила
Ангелова”, гр. Перник, за да й бъде оказана първа помощ. На място била направена
рентгенова снимка на пострадалия крайник, както и общ преглед на състоянието на ищцата,
предвид че същата била паднала, ударила си била главата и имала множество натъртвания и
охлузвания по цялото тяло.
След като снимката била готова и специалистите я прегледали, дежурният лекар посъветвал
майката на пострадалата да я заведе незабавно в УМБАЛ „Пирогов”, гр. София, тъй като по
негово мнение фрактурата била изключително сериозна и нямало да се размине с
обичайното обездвижване на крайника за 40 дни, а щяло да се наложи оперативна намеса.
С оглед препоръките на дежурния лекар, майката на ищцата завела пострадалата в УМБАЛ
„Н. И. Пирогов”, гр. София. На място и след обстоен преглед и консултация със съответните
специалисти, дежурните лекари потвърдили диагнозата на техния колега от гр. П. Въпреки,
че опитали да наместят костите в крайника и евентуално да избегнат оперативната намеса, в
2
крайна сметка насрочили дата и час за операция, т.к. имало реална опасност четвърти пръст
да остане по-къс от другите и да зарасне неправилно, поради което и за да се избегнат
подобни последствия, заключението било, че следва да се извърши оперативна интервенция
и да се постави Киршнерова игла.
Операцията била насрочена за следващия ден, когато и ищцата следвало да се яви в
болницата подготвена по предварително дадени указания от хирурзите.
Твърди, че цяла нощ не могла да спи. От една страна била силната болка в крайника -
веднъж от падането и получената фрактура и втори път от опитите за репозиция на костите
в лечебното заведение. Крайникът бил посинял и отточен, като целият пулсирал. Пръстите
стояли неестествено на една страна, в неприсъща позиция. Всяко мърдане или несъзнателно
движение на тялото предизвиквали остра, пронизваща болка у ищцата, а същата не смеела
да вземе и болкоуспокояващо, т.к. не й било предписано такова и не знаела дали няма да й
навреди.
От друга страна било притеснението за предстоящата оперативна намеса. До този момент на
пострадалата не й били правени подобни интервенции, поради което и същата изпитвала
страх от предстоящата операция. Въпреки че съзнавала, че евентуално се касае за рутинна
операция, каквато хирурзите несъмнено са свикнали да извършват и няма да им е за първи
път, пострадалата и особено с оглед възрастта й /тийнейджър/ не можела да се успокои и не
могла да прогони страховете си, че именно при нея могат да настъпят усложнения или
действително и въпреки оперативната намеса, да остане завинаги с увреден крайник и по-
къс пръст.
На следващият ден - 30.12.2018г. и съгласно Епикриза изх. № 48222/2018г., КП № 222
/копие от която представено като доказателство по делото/, ищцата Е. А., тогава на 12
години, била приета в УМБАЛСМ Н. И. П., във връзка с което с Оперативен протокол №
1183 от 31.12.2018г. под рентгенов контрол и с дорзален достъп е извършена кръвна
репозиция на фрактурата на IV метакарпална кост на дясната ръка и е поставена 1 брой
Киршнерова игла; Раната е затворена послойно, а крайникът е имобилизиран в моделирана
гипсова шина. Пациентът е бил оставен в болнично лечение до 02.01.2019г., когато е бил
изписан за домашно лечение.
Следващите 40 /четиридесет/ дни ищцата заявява, че била прекарала в гипсова
имобилизация, с поставена Киршнерова игла, като били проведени няколко контролни
прегледа. Впоследствие иглата била свалена без упойка, както и били махнати конците.
Свалена била гипсовата имобилизация и била назначена рехабилитация. Бил последвал
тримесечен период през който крайникът се бил раздвижвал. Посочва, че в резултат на
инцидента била претърпяла множество болки и страдания, тъй като била прекарала 24 часа с
болезнена репозиция на костите на крайника, последвана от оперативна намеса и тридневен
престой в болнично заведение, 40 дневна имобилизация в гипсова шина и 90 дневен
рехабилитационен период или били й необходими около 5 месеца и половина за да се
възстанови напълно като през това време била изцяло зависима от грижите на нейните
3
близки и била напълно обездвижена, което се било отразило негативно и на нейната
психика. Била ограничила социалните си контакти и била изпитвала постоянни и системни
физически болки, които били с различен интензитет през различните периоди на
оздравителния процес. Болките били продължавали и към настоящия момент при смяната на
времето. Била неспособна да се грижи сама за себе си, тъй като бил увреден горния й десен
крайник, с който предимно си била служила. Именно поради това ищцата заявява, че се
оказала в невъзможност да извършва множество елементарни действия от обичайното си
ежедневие, като например: не можела да се изкъпе сама и се налагало майка й да я къпе; не
можела да си облича и съблича сама дрехите, като трябвало някой от семейството да й
помогне; не можела да си пише домашните, а не можела и да препише преподадените уроци
от тетрадките на съучениците си, т.к. водещият и крайник бил увреден и т.н. и т.н. Ищцата
дори не можела да отиде до тоалетна сама, като дори за такова елементарно нещо от бита на
човек се налагало да разчита на близките си. Така ищцата се била оказала с нарушено битово
съществуване, т.к. се налагало да разчита за всичко, включително и за най-елементарните
действия на близките си.
Отделно от горното била нарушена и обичайната и активност. Освен с домашните си
дейности обаче, ищцата посочва, че не можела нито да спортува, нито да излиза свободно с
приятелките си, ни- то дори да отиде сама до магазина. Тъй като изпитвала болки в ръката, а
било и по средата на зимата, заради паданията, а и заради страха да не се подхлъзне и да
падне отново и да увреди още повече крайника, ищцата избягвала да излиза сама, като и
съобразно препоръките на лекарите, се стараела да си стои в къщи, на топло и по
възможност седнала или легнала, за да не виси увредения крайник. Поради това и ищцата се
оказала с нарушена активност. Заявява, че била свикнала ежедневно да контактува със
своите съученици и приятели, да ходи на тренировки и училище, както и да посещава
различни места, и твърди, че вследствие на инцидента се била превърнала в болен човек,
стоящ си основно у дома и с ограничени контакти предимно по телефона и в социалните
мрежи, без никаква реална физическа активно. Това от своя страна й било повлияло чисто
психологически. Същата твърди, че била станала апатична и раздразнителна, загубила
апетит и все по-често започнала да се отнася безразлично към всичко, което се случва около
нея. Ядосвала се, че не може да бъде като другите, а освен всички и че се налага да си стои в
къщи, лишена от физически контакт с приятелите и съучениците си. Всички това - и чисто
физическите болки, и нарушеното битово съществуване, съчетани с ограниченията във
физическа активност, били довели ищцата до чисто психологически натоварване, което
било оказало сериозно влияние върху цялостния й живот и бит.
Първоначално и след падането ищцата посочва, че била изпитала силен страх и стрес от
получената травма. Посочва, че никога до този момент тя не била претърпявала подобни
инциденти, а не й били правени и кой знае какви медицински манипулации. Именно поради
това и когато лекарите обяснили кое налага извършването на хирургичната интервенция,
ищцата твърди, че истински се била уплашила да не би действително да остане саката или с
по-къс пръст. Въпреки, че родителите й я увещавали, а и тя сама съзнавала, че все пак се
4
касае за често срещана операция, ищцата не могла да се пребори с този си страх, чак докато
не свалили гипсовата имобилизация и не раздвижила крайника, виждайки сама с очите си,
че ръката изглежда и функционира нормално.
На следващо място бил страхът от белега, който ще й остане след оперативната намеса.
Макар лекарите да я увещавали, че няма да има сериозни следи от интервенцията, а дори и
тези, които получи, евентуално с годините може да се заличат, ищцата твърди, че при вида
на Киршнерова игла и по повод шега на нейна съученичка, истински се била уплашила, че
ще й остане огромен белег за цял живот, който ще загрозява ръката й. Въпреки множеството
обяснения и успокоения, типично като за тийнейджър, тя така и не могла да се успокои и
през целия период на лечението само мислела как ще изглежда ръката с по-къс пръст и
огромен белег, афиширащ претърпяния инцидент.
Освен страховете си обаче, ищцата заявява, че била изпитвала и истински срам от
семейството и близките си. Макар едва 12г. тя, все пак осъзнавайки се като жена, се била
срамувала да се съблече пред майка си, за да й помогне при къпането и изпитвала истинско
унижение всеки път когато се налагало да я повика за да отиде до тоалетната, или да се
облече. Въпреки, че съзнавала, че няма нищо срамно и унизително в цялата ситуация и че
всеки един човек може да се окаже в същото положение, тя изпитвала неудобство всеки път,
когато трябва да помоли за помощ майка си или друг роднина.
На следващо място чисто психологически негативен ефект оказала и социалната изолация, в
която ищцата била изпаднала. Въпреки че приятелките й се били обаждали да я чуят по
телефона, липсата на ежедневната комуникация с връстници очи в очи я била направила
раздразнителна и апатична. Започнала да се усмихва по-малко, да говори с роднините си по-
малко, както и да тъжи. Чувствала се самотна и изоставена и макар да знаела, да я
убеждавали, че е въпрос на време да възстанови предишният си начин на живот, това не й
давало утеха и спокойствие и не разсейвало мрачното й настроение.
Мястото, на което е станала злополуката били обществените стълбища, изградени от
Общи¬на Перник, които били естествено продължение на тротоарът. Именно поради това
по тези обществени стълбища, подобно на подлезите, минувачите следвало да се считат в
безопасност при ходене, защото това било именно тяхното предназначение. Поддържането
им било възложено и било задължение на Община Перник и тя била институцията, която
следвало да понесе отговорността за нанесените на ищцата имуществени и неимуществени
вреди.
Съгласно § 6, т. 6 от Закона за движението по пътищата „тротоарът” била изградена,
оградена или очертана с пътна маркировка надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за
движение и предназначена само за пешеходци.
На основание § 7 от ЗМСМА с влизането в сила на закона, съгласно т. 4 преминават в
собственост на общините и следните държавни имоти: общинските пътища, улиците,
булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за
обществено ползване. Като част от общинските собственост - публична общинска
5
собственост, стълбищата за обществено ползване също са общинска собственост, а съгласно
чл. 30, ал. 4 от Закона за пътищата, изграждането, ремонтът и поддръжката на подземните
съоръжения, тротоарите, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези,
осветлението и крайпътното озеленяване по републиканските пътища в границите на
урбанизираните територии, се организират от съответните общини.
В настоящия случай собственик на улиците, в съседство, чието продължение на тротоари¬те
се явяват процесиите стълби, на основание чл.2, ал. 1, т. 2 ЗОС, във връзка с §7, ал. 1, т. 4
ЗМСМА била община Перник, която съгласно чл. 11, ал. 1 ЗОС, следвало да я управлява,
поддържа и стопанисва с грижата на добър стопанин. Стъпалата от своя страна били
продължение на този пешеходен път и служили за осъществяване на пешеходна връзка
между отделните тротоари. С оглед на факта, че бил налице неподдържан и опасен участък
от пешеходния път, който бил станал причина за подхлъзването, спъването и падането на
ищцата с такива тежки последствия за здравето й, счита, че отговорността за тях е именно на
Община Перник.
Позовава се на Наредба № 7 от 23.09.1999г. за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване,
изготвена съобразно и в съответствие с три европейски регламента, в която имало едно
доста общо изискване в чл. 50, съгласно който „пътните маршрути, в т.ч. стълбища, стъпала,
неподвижно закрепени стълби ... се определят така, че да осигуряват сигурността на
съоръженията, на транспортните средства и безопасността на пешеходци и работещи в
близост до тези пътни маршрути.“ Пак в същата наредба било въведено и конкретно
изискване, свързани с това, че при наклон по-голям от 20°, слизането и изкачването на
работещите трябва да се извършва по стълби, обезопасени с парапети (Чл. 2156.).
По-нататък в същия член следва пак общо изискване: Стълбите трябва да имат достатъчна
якост, да са обезопасени, правилно поддържани и използвани на съответните места и според
предназначението им.
В горния смисъл били и текстовете на НАРЕДБА № 5 ЗА ПРАВИЛА И НОРМИ ПО
ТЕРИТОРИАЛНО И СЕЛИЩНО УСТРОЙСТВО, с която били въведени задължителни
изисквания за начина на изграждане и обезопасяване на стълбища и е въведен държавен
стандарт БДС 8267- 86. Подобни изисквания се били въвеждали и от ЗУТ за
новоизграждащи се стълби, а се съдържали и в редица други нормативни и подзаконови
актове.
От всички по-горепосочени нормативни актове обаче, се били извеждали няколко
общовалидни правила, които следвало да се отнасят за всички видове стълбища, без
значение дали са за частно или обществено ползване, или част от сгради за обществено
ползване, като по отношение на тях са налице и няколко европейски директиви, а именно:
• Стълбищата за обществено ползване да са изградени съобразно нормативната уредба,
т.е. да отговарят по височина, ширина, дълбочина, якост и прочее на нормативната уредба,
така че да не създават и да не предпоставят опасност за настъпване на инциденти при
6
обичайната им употреба;
• Да са максимално обезопасени чрез поставяне на парапети, перила и прочее други
елементи, гарантиращи безопасното преминаване на пешеходците през тях.
Счита, че въпросните обществени стълби, на които се бил случил инцидента, не били
обезопасени и на същите липсвали изобщо поставяни някога перила, парапети и прочее
технически средства, които да обезпечават безопасното преминаване на пешеходците. Освен
това, дори и да ги имало поставени, то стъпалата, освен че били разбити, не били добре
почистени от снега и падналите листа, поради което и по тях имало образуван лед, на който
именно ищцата се била подхлъзнала.
Моли съдът да постанови решение с което да осъди Община Перник, с адрес: гр. Перник,
пл. „Свети И. Рилски" № 1, представлявано от Кмета Станислав Владимиров, да заплати на
Е. Е. А., с ЕГН: **********, действаща със съгласието на своята майка и законен
представител Б. В. С., ЕГН: ********** и двете с адрес: гр. П., ул. „Т. л.”, бл. **, вх. *, ет.*,
ап. **, чрез адв. Б. В., САК, сумата в размер на 13 000.00 /тринадесет хиляди/лева, като
обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди - болки, страдания, неудобства и
затруднения, които са в пряка и непосредствена последица от претърпяната от нея
злополука на 29.12.2018г., а именно - падане на необезопасен и неподдържан участък от
общественото стълбище, намиращо се в гр. Перник, между кварталите Рудничар и Твърди
ливади, ведно със законната лихва за забава върху главница от 13000 лв., считано от датата
на подаване на настоящия иск - 09.05.2023г„ до окончателното изплащане на същата.
Моли със съдебното решение съдът да осъди ответника Община Перник, с адрес: гр.
Перник, пл. „Свети И. Рилски” № 1, представлявано от Кмета Станислав Владимиров, да
заплати на Е. Е. А., с ЕГН: **********, действаща със съгласието на своята майка и
законен представител Б. В. С., ЕГН: ********** и двете с адрес: гр. П., ул. „Т. л.”, бл. **, вх.
*, ет.*, ап. **, чрез адв. Б. В., САК, и сумата в размер на 108 /сто и осем лева/ - главница, за
претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на завеждане на настоящия иск - 09.05.2023г., до окончателно изп¬лащане на
вземането.
Моли да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба. Ответникът счита за
недоказано наличието на увреждане, причинено от „подхлъзване“ на стъпалата свързващи
кварталите „Б. б.“ и „Р.“, при което ищцата пада и получава увреждания, подробно описани
в исковата молба. В случая липсвало причинна връзка между настъпилото увреждане и
общината, която като собственик на пътя била изпълнила вменените й задължения по
поддържането му.
Искът за неимуществени вреди бил прекомерно завишен и не отговарял на действително
претърпените вреди. Съгласно чл. 51, ал. 1 от ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Представените от ищеца медицински документи не били годно доказателство, тъй като
7
удостоверявали единствено наличието на наранявания на пострадалият, но не и относно
механизма за настъпване на злополуката. Издаденото медицинско свидетелство не можело
да се приеме за годно доказателство относно начина и причините за възникване на
описаните увреждания. Представените медицински документи не удостоверявали наличие
на състояние описано в исковата молба, нито претърпените болки и страдания. Липсвали
доказателства относно наличието на причинна връзка между увреждането на ищеца и
състоянието на пътната настилка.
Непозволеното увреждане било сложен юридически факт, елементи от който били: деяние
/действие или бездействие/, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка и вина.
Вината се предполагала до доказване на противното, т. е. причинителят на увреждането
можел да доказва, че не бил действал виновно и да се освободи от отговорност.
Обединяващият елемент на всички останали, за да е налице фактическия състав на
непозволеното увреждане, била причинната връзка. Тя не се предполагала, а следва да се
докаже от увредения (съгласно решение № 370 от 11.11.2011 г. на ВКС, Четвърто
гражданско отделение, по гр.д. № 1740/2010 г., постановено по реда на чл. 290 ГПК). За да е
основателен искът за непозволено увреждане по чл. 45 ЗЗД следвало да се установи наличие
на осъществено противоправно деяние /действие или бездействие/, вина, вреда и причинна
връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди.
Причинната връзка се доказвала във всеки конкретен случай, като тежестта на доказване е
върху този, който я твърди.
Следователно не се били установявали трайни белези, нарушения при движението,
нарушения в нерви, мускули, кости и др., които да са предизвикали такива болки и
страдания, че да бъдат репарирани в претендирания размер от 13 000 лева.
От посочените по-горе обстоятелства ставало ясно, че искът в размер на 13 000 лева за
болки и страдания, в следствие на увреждането, бил прекомерно завишен и не отговарял на
действително претърпените вреди. Следвало да се оставят без уважение и претендираните
имуществени вреди в размер на 108 лв., като били неоснователни и недоказани.
Оплакванията за болки , страдания и неудобства, претендирани от ищеца също следвало да
бъдат оставени без уважение, поради липсата на пряка причинно - следствена връзка между
увреждането и описаните оплаквания, както изисквала разпоредбата на чл. 51 от ЗЗД.
Предвид изискването на посочената законова норма последиците да са в пряка и
непосредствена връзка с настъпилото увреждащо събитие, нямало и не се установявало от
доказателствата по делото пряка връзка между събитието от 29.12.2018 г. и състоянието на
ищцата.
Ето защо оспорва периода, в който ищеца твърди, че бил изпитвал болки и страдания и в
тази връзка поддържа неоснователност и недоказаност на претенцията в размер на 13 000
лева за неимуществени вреди и 108 лв. за имуществени вреди, като я счита за силно
завишена и несъотносима към претърпените увреждания.
С оглед това освен физическите болки и страдания, други последици не били налице и не
8
следвало да бъдат обезщетявани, а исковете следвало да бъдат отхвърлени изцяло като
неоснователни и недоказани.
По чл. 131, ал. 2, т. 4 от ГПК - оспорва изцяло обстоятелствата при които били настъпили
твърдените от ищеца увреждания. Счита, че липсвали каквито и да било доказателства и не
се били ангажирали такива, относно установяване на описаните в исковата молба
обстоятелства. По чл. 131, ал. 2, т. 5 от ГПК - възразява срещу исковете и обстоятелствата,
на които същите се основават, като изразява следното становище:
В този смисъл твърди, че е налице съпричиняване от страна на ищеца, поради което според
Община Перник е налице хипотезата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД и евентуалното обезщетение
следвало да се намали.
Освен това считаме, че размера на претендираните неимуществени вреди бил силно завишен
и следвало да се намали в съответствие с чл.53 от ЗЗД , а именно по справедливост.
Обезщетението за неимуществени вреди се определяло от съда по справедливост, в
съответствие с насоките на константната съдебна практика по отношение степента на
претърпените болки и страдания и справедливото им обезщетяване по смисъла на чл.52 от
ЗЗД.
.С оглед характера на предявените претенции, съдът с определение по чл. 140 ГПК от
01.08.2023 г. е разпределил доказателствената тежест между страните, като е указал на
ищеца, че носи доказателствената тежест да установи настъпването на твърдяното събитие –
подхлъзване“ на стъпалата свързващи кварталите „Б. б.“ и „Р.“, при което ищцата пада и
получава увреждания, подробно описани в исковата молба на процесната дата и място,
настъпили имуществени и неимуществени вреди в резултат на този инцидент, причинната
връзка между настъпилия инцидент и вредите, размера на причинените имуществени и
неимуществени вреди, обстоятелството, че те са причинени следствие на неизпълнение от
страна на длъжностни лица, на които ответника е възложил работа –поддържане в добро
състояние на общинските пътища и тротоари, в това число и стълбища без да е необходимо
да се установява точно кой служител е виновен, т.е. вредите да са настъпили следствие
противоправно действие или бездействие при или по повод възложената работа.
Със същото определение е указано на ответника, че следва да докаже възражението си за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК,
Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По допустимостта на иска:
Съдът намира, че така предявения иск е допустим и следва да бъде разгледан.
От фактическа страна:
На 29.12.2018 г. ищцата на път към дома си се подхлъзнала два пъти и паднала на
стъпалата свързващи кварталите „Б. б.“ и „Р.“, които били непочистени, без парапети и
9
необезопасени, при което падане ищцата получава увреждания, подробно описани в
исковата молба на процесната дата и място, и претърпяла имуществени и неимуществени
вреди в резултат на този инцидент. Ищцата изпитала силна болка от удара в дясната си ръка
и се била изправила с помощта на случаен минувач, който се бил обадил по телефона на
нейната майка, била й оказана първа помощ в МБАЛ „Р.Ангелова“ ЕАД гр. Перник и след
това била откарана в УМБАЛ „Пирогов“, гр. София. Наложила се била оперативна намеса и
била поставена Киршнерова игла.
Видно от комплексната съдебномедицинската експертиза изготвена от вещо лице ортопед и
травматолог и вещо лице лекар по вътрешни болести при процесния инцидент, ищца е
получила счупване на 4- та дланна кост на дясна ръка. Медикобиологичния характер на
увреждането е трайно затруднение на движенията на десен горен крайник за срок,
повече от 30 дни. През периода на възстановяване, ищцата е търпяла болки и страдания за
около 3 месеца, като първите 45 дни, болките са били с по голям интензитет. В приложените
документи по делото няма данни за настъпили усложнения през възстановителния период
при ищцата. След сваляне на гипсовата имобилизация и отстраняване на металната
остеосинтеза, ищцата е провела курс физиотерапия и рехабилитация - Лечение с
нискочестотно магнитно поле брой- 5. Лечение с ултразвук брой- 5. Аналитична ЛФК брой
5. Пасивни упражнения брой 5.
При прегледа, извършен на 20.11.2023г. основната функция на ръката- захват е
възстановена. При прегледа, извършен на 20.11.2023г., не се установи функционален
дефицит на дясна ръка. Възможно е при промяна на времето, ищцата да чувства болки в
областта на счупването. Направените разходи по приложената по делото фактура, са във
връзка с проведеното лечение при ищцата. Е. Е. А. не страда от заболявания, които
предизвикват нарушения във вестибуларния апарат или опорно двигателната
система по данни на неговият ОПЛ/ общопракт. лекар/ д-р Т. няма констатирани особени
заболявания. Страда от чести бактериални инфекции ангини. Това наложило провеждане на
тонзилектомия /Оперативно отстраняване на сливиците/.
Е. Е. А. не приема медикаменти, които предизвикват нарушения в неврологичното и общо
физическо състояние, Водещи до нарушения в походката и придвижването. Личният лекар
д-р Т. отрича наличие на Мениер или други видове световъртеж. Общото здравословно
състояние на Е. Е. А. към момента е добро.
Съдът кредитира изготвената по делото комплексна съдебно-медицинска експертиза като
изготвена от безпристрастни вещи лица в рамките на тяхната компетентност.
Видно от изготвената по делото съдебно-психиатрична експертиза в пряко следствие на
стресогенното, психотравмиращо житейско събитие в психичен план първоначално е
настъпила Остра стресова реакция. Това е функционално разстройство на психичната
дейност с разнообразна, непрекъснато меняща се клинична картина, включваща както
психични, така и телесни, най-често вегетативни симптоми. Това състояние не е отминало в
обичайните срокове, което се свързва както с индивидуални фактори на ранимост, така и с
настъпилите неблагоприятни фактори, свързани с физическата травма, болката и
10
ограниченията от нея и е продължило да персистира и във времето като Посттравматично
стресово разстройство . Във времето симптоматиката освен, че персистира се е и
модифицирала като към момента доминират относително трайни промени в личностовите
нагласи в посока тревожен тип реакции. Налице ли са психологически травми в следствие
на претърпяния инцидент.
Към момента на изследване при Е. Е. остават да персистират избягващи симптоми при
ПТСР, а именно : Да останеш далеч от места, събития или обекти, които напомнят травмата.
Отбягване на разговори, книги, филми и среща с хора, които напомнят травмата. Усещане за
емоционална вцепененост и невъзможност за емоционални преживявания. Чувство за силна
вина и притеснение. Загуба на интерес към дейности, които са били приятни в миналото.
Усещане за скъсяване на бъдещето. Повишена възбудимост - Да бъдеш „нащрек”. Внимава
през цялото време, оглежда се за някаква опасност. Посттравматичното стресово
разстройство (ПТСР) е преживяване, при което миналото подкопава основите на
настоящето. При ПТСР травмата непрекъснато се повтаря „тук и сега”, тя става едно
завладяващо минало, което е настояще.
Съдът кредитира изготвената съдебно-психологична експертиза като съставена от
безпристрастно вещо лице в рамките на неговата компетентност.
Видно от изготвената по делото съдебно-автотехническа експертиза към дата 02.10.2023 г.
има частично запазен парапет, като няма конкретни данни кога същият е бил поставен. Към
днешната дата процесните стълби не отговарят на изискванията на Наредба № 4 от ЗУТ на
МРРБ от 01.07.2009 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежи в съответствие
с изискванията за достъпна среда на населението, включително и за хора с увреждания. Към
02.10.2023 г. процесните стълби са ерозирали /изронени/ и деформирани с наличието на
дупки и пропадания по тях. Процесното стълбище в процеса на оглед е описано от вещото
лице в експертизата и не е контастирано наличето на шахта.
Съдът кредитира изготвената съдебно-автотехническа експертиза като съставена от
безпристрастно вещо лице в рамките на неговата компетентност.
От представената по делото фактура от 02.01.2019 г. се установява, че стойността на
поставената на ищцата Киршнерова игла е 108 лв.
Видно от представените удостоверения от 20.03.2023 г. и от 11.10.2023 г. издадени от
Средно училище с разширено изучаване на чужди езици „Д-р П. Б.“ ищцата е била
освободена от часовете по физическо възпитание и спорт за учебните от 2018 г. до 2024 г.
включително.
Видно от показанията на разпитаната по делото свидетелка С., която е майка на
ищцата през декември месец 2018 г. другият разпитан по делото свидетел М. й се бил
обадил по телефона като й бил съобщил, че дъщеря й си била счупила ръката и й бил
посочил мястото, където се намират. Свидетелката се била качила на автомобила си и била
отишла на мястото на инцидента, като свидетелят М. им бил помогнал за да отидат до бърза
помощ. Била направена рентгенова снимка на ищцата, било установено счупване на дясната
11
й ръка и била насочена към Пирогов. След като ищцата била изписана от Пирогов
започнало домашното лечение, тя не можела да се обслужва сама и свидетелката й помагала
като я къпела и обличала, тъй като с дясната ръка си била служила предимно. Ищцата не
можела да пише. В Пирогов ищцата се била лекувала четири дни, след което 1-2 месеца
били отишли да й махнат поставената игла и да започне рехабилитация. Ищцата не могла да
извършва никакви движения с дясната ръка, с която си служи преимуществено. Един месец
не била ходила на училище, стояла си вкъщи и се била срамувала, че майка й я била
обслужвала. Срамувала се от поставената й игла на ръката и не излизала навън. Иглата била
стърчала от ръката и ищцата се била страхувала, че пръстът й ще остане по-къс.
Притеснявала се била от упойката по време на операцията. След свалянето на иглата била
започнала рехабилитацията. Била ходила няколко месеца да й се раздвижва ръката. Ищцата
била започнала да ходи на училище след като й били свалили иглата, като преди това била
учила от вкъщи и била освободена от писане докато било траело възстановяването на ръката
и само била слушала и чела в клас. В момента можела да пише, но била изпитвала болка при
промяна на времето и имала белег на ръката.
Видно от показанията на разпитания по делото свидетел М., когато той бил слизал по
процесното стълбище бил видял как пада ищцата по заледените стълби. Била успяла да
стане, но след малко отново била паднала и била започнала да пищи и да реве. Свидетелят
бавно отишъл до ищцата бил я повдигнал, като тя била плакала много, била държала ръката
си и била търсила майка си. Била дала на телефона на свидетеля, който й бил помогнал да се
изправи и той се бил обадил на нейната майка. Когато майка й била пристигнала той бил
отишъл с тях до болницата и след това си бил тръгнал. Случило се било през късния
следобед, като стълбите не били опесъчени нито имали парапети. Самите стълби били
разрушени и били в много лошо състояние, като на места били липсвали стъпала.
Свидетелят също бил падал по тези стълби и други хора дори и при сухо време. След
инцидента не били поставени парапети.
Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели като безпротиворечиви и
еднопосочни и кореспондиращи със събрания по делото доказателствен материал.
По реда на чл. 176 ГПК ищцата е дала обяснения на поставените от ответника въпроси, като
е посочила, че след 29.12.2018 г. и била направена операция, а след това била посещавала
личния си лекар за да й бъдат дадени направления за рехабилитация. Операцията й била
извършена в Пирогов. След получаването на травмата се била нуждаела от психолог, тъй
като й се били подигравали, тъй като пръстът й могъл да остане по-къс и й била поставена
игла, която й била махната без упойка, което било изключително болезнено и й била
стърчала от пръстта в продължение на един месец. След като иглата била махната била
усещала ръката си като чужда. Пръстът й бил висял надолу и не можел да се движи нагоре,
поради което й била назначена рехабилитация. Била ходила на рехабилитация в
продължение на три месеца всяка седмица и пръстът й много трудно се бил оправил. В
училище й се били подигравали, тъй като дълго време не била могла да пише и до
настоящия момент била освободена от часовете по физкултура. Има голям белег на ръката и
12
я боли при застудяване на времето. Ищцата не е получавала застрахователни обезщетения за
инцидента.
От правна страна:
За да бъдат уважени настоящите искове е необходимо да са налице предпоставките
на непозволено увреждане, т.е ищцата следва да докаже подхлъзване и падане по
необезопасено стълбище, публична общинска собственост, на процесната дата-29.12.2018 г.
в резултат на което си счупила дясната ръка, причинените вреди имуществени вреди
изразили се в стойността на поставената й Киршнерова игла и неимуществени вреди,
изразили се в претърпени болки и страдания настъпили в резултат на получената травма и
причинна връзка между деликта и вредите.
Предвид гореизложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно
установено, че на 29.12.2018 г. ищцата е претърпяла инцидент, като се подхлъзнала и
паднала по необезопасено стълбище, публична общинска собственост, в резултат на което
си счупила дясната ръка, причинените са й били вреди в резултат на инцидента-
имуществени вреди изразили се в стойността на поставената й Киршнерова игла и
неимуществени вреди, изразили се в претърпени болки и страдания настъпили в резултат на
получената травма и причинна връзка между деликта и вредите.
Съгласно чл. 2, ал.1, т. 2 във вр. с чл. 3, ал. 2 , т. 1 ЗОС улиците и тротоарите в
рамките на населеното място, които не са част от републиканската пътна мрежа
представляват публична общинска собственост. В случая не се спори, че процесното
стълбище свързващо кварталите „Б. б.“ и „Р.“ в гр. П., където от кредитираните от съда
свидетелски показания се установи, че е настъпил процесния инцидент е публична
общинска собственост.
Съгласно разпоредбата на чл. 31 от Закона за пътищата /ЗП/ законодателят е вменил на
Общината задължението да изгражда, поддържа и ремонтира пътищата, публична общинска
собственост по см. на чл. 8 от Закона за пътищата. Съгласно § 6, т. 6 от Закона за
движението по пътищата „тротоарът” е изградена, оградена или очертана с пътна
маркировка надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за движение и предназначена
само за пешеходци.
На основание § 7 от ЗМСМА с влизането в сила на закона, съгласно т. 4 преминават в
собственост на общините и следните държавни имоти: общинските пътища, улиците,
булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за
обществено ползване. Като част от общинските собственост - публична общинска
собственост, стълбищата за обществено ползване също са общинска собственост, а съгласно
чл. 30, ал. 4 от Закона за пътищата, изграждането, ремонтът и поддръжката на подземните
съоръжения, тротоарите, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези,
осветлението и крайпътното озеленяване по републиканските пътища в границите на
урбанизираните територии, се организират от съответните общини.
В настоящия случай собственик на улиците, в съседство, чието продължение на тротоарите
13
се явяват процесиите стълби, на основание чл.2, ал. 1, т. 2 ЗОС, във връзка с §7, ал. 1, т. 4
ЗМСМА е община Перник, която съгласно чл. 11, ал. 1 ЗОС, следва да я управлява,
поддържа и стопанисва с грижата на добър стопанин. Стъпалата от своя страна са
продължение на този пешеходен път и служат за осъществяване на пешеходна връзка между
отделните тротоари. С оглед на факта, че бил налице неподдържан и опасен участък от
пешеходния път, който е станал причина за подхлъзването, спъването и падането на ищцата,
отговорността за причинените й вреди носи Община Перник.
Съгласно Наредба № 7 от 23.09.1999г. за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване,
изготвена съобразно и в съответствие с три европейски регламента, в която имало едно
доста общо изискване в чл. 50, съгласно който „пътните маршрути, в т.ч. стълбища, стъпала,
неподвижно закрепени стълби ... се определят така, че да осигуряват сигурността на
съоръженията, на транспортните средства и безопасността на пешеходци и работещи в
близост до тези пътни маршрути.“ Пак в същата наредба било въведено и конкретно
изискване, свързани с това, че при наклон по-голям от 20°, слизането и изкачването на
работещите трябва да се извършва по стълби, обезопасени с парапети (Чл. 2156.).
По-нататък в същия член следва пак общо изискване: Стълбите трябва да имат достатъчна
якост, да са обезопасени, правилно поддържани и използвани на съответните места и според
предназначението им.
В горния смисъл са и текстовете на НАРЕДБА № 5 ЗА ПРАВИЛА И НОРМИ ПО
ТЕРИТОРИАЛНО И СЕЛИЩНО УСТРОЙСТВО, с която са въведени задължителни
изисквания за начина на изграждане и обезопасяване на стълбища и е въведен държавен
стандарт БДС 8267- 86. Подобни изисквания се въвеждат и от ЗУТ за новоизграждащи се
стълби, а се съдържат и в редица други нормативни и подзаконови актове.
От всички по-горепосочени нормативни актове се извеждат няколко общовалидни правила,
които следва да се отнасят за всички видове стълбища, без значение дали са за частно или
обществено ползване, или част от сгради за обществено ползване, като по отношение на тях
са налице и няколко европейски директиви, а именно:
• Стълбищата за обществено ползване да са изградени съобразно нормативната уредба,
т.е. да отговарят по височина, ширина, дълбочина, якост и прочее на нормативната уредба,
така че да не създават и да не предпоставят опасност за настъпване на инциденти при
обичайната им употреба;
• Да са максимално обезопасени чрез поставяне на парапети, перила и прочее други
елементи, гарантиращи безопасното преминаване на пешеходците през тях.
Видно от кредитираните от съда свидетелски показания и изготвената по делото съдебно-
автотехническа експертиза процесните обществени стълби, на които се бил случил
инцидента, не са били обезопасени и на същите към момента на инцидента са липсвали
изобщо поставяни перила, парапети и други технически средства, които да обезпечават
безопасното преминаване на пешеходците. Впоследствие частично е бил поставен парапет,
14
които отново не ги обезопасява напълно. Освен това, стъпалата били разбити, напълно
ерозирали, не били добре почистени от снега, дори и не били опесъчени, поради което и по
тях имало образуван лед, на който именно ищцата се била подхлъзнала.
Затова и неизпълнението на вмените от закона задължения на Общината - правно
регламентирана дейност, осъществима от нейни или наети от нея работници и служители,
която по необходимост включва и предприемане на мерки по поддръжка и обезопасяване на
стълбищата за обществено ползване чрез поставяне на парапети, перила и прочее други
елементи, гарантиращи безопасното преминаване на пешеходците през тях е основание за
ангажиране на гаранционно - обезпечителната и отговорност по реда на чл. 49 ЗЗД, във вр. с
чл. 45 ЗЗД, когато в резултат на проявеното в нарушение на закона бездействие е настъпило
непозволено увреждане, както е в процесния случай.
Видно от гореизложената фактическа обстановка ищцата е претърпял неимуществени
вреди- болки и страдания, които са пряко следствие от процесния инцидент.
Предвид гореизложеното и като взе предвид характера и със степента на
причинените увреждания, възстановителния период, както и психическите вреди,
включително към настоящия момент съдът намира, че следва да осъди ответника да заплати
на ищцата обезщетение в размер на 12 000,00 лв. за процесния деликт. За да определи такъв
размер на обезщетението за неимуществени вреди за съдът отчете следните обстоятелствата:
.Вследствие инцидента пострадалата е изпитала силни болки и страдания в момента на
травмата, тъй като е получила счупване на четвъртата дланна кост на дясната ръка или
трайно затруднение на движението на десен горен крайник за срок от повече от 30 дни.
Непосредствено след инцидента и по време на възстановителния период от повече от 45 дни
ищцата е търпяла остри болки и страдания изразили се в трайно затруднение на движението
на десен долен крайник. Периодът на възстановяване е продължил около три месеца, през
което време се е налагала рехабилитация. Ищцата е претърпяла първата в живота си
операция- поставяне на Киршнерова игла, тъй като е била на 10 г. към момента на
настъпване на инцидента, за първи път е била хоспитализирана, поставена й е била упойка.
Иглата е била поставена на пръстта й,което силно е притеснявало ищцата, тъй като й са се
били подигравали и не е излизала навън. Страхувала се е че пръстът й ще остане по-къс.
През това време се налагало за нея да се грижи нейната майка, тъй като не е могла сама да се
къпе и облича и да извършва каквито и да е било други дейности, тъй като е била засегната
дясната й ръка, с която си служи преимуществено. Обстоятелството, че се налага да я
обслужва майка й е притеснявало изключително много ищцата. В продължение на месец не
е ходила на училище, не е могла да пише и си е учила от вкъщи. Към настоящия момент все
още е освободена от часовете по физическо възпитание и не може пълноценно да спортува,
което е необходимо за правилното й физическо развитие. Към настоящия момент функцията
на ръката е напълно възстановена, но все още при промяна на времето ищцата изпитва
болка в мястото на счупването и има голем и видим белег на ръката. Тези обстоятелства се
установяват от кредитираните от съда показания на свидетелите и от изготвената по делото
комплексна съдебно-медицинска експертиза. Ищцата е претърпяла вследствие на инцидента
15
и тежки психологични травми, което се установява от приетата и кредитирана от съда
съдебно-психиатрична експертиза изразили се в остра стресова реакция , която е възникнала
първоначално след инцидента и е персистирала във времето като постравматично стресово
разстройство, което е причинило трайни промени в личностните нагласи и повишена
тревожност у ищцата относно подобни събития и ситуации. Случилото се е оставило траен
отпечатък върху психиката на ищцата и тя постоянно ще изпитва засилена мнителност и
тревожност при подобни атмосферни условия през зимата и при подобни ситуации. На
следващо място ищцата освен страхът, стресът и негативните психически травми е
преживяла в резултат на инцидента и социална изолация и ограничаване на социалните
контакти, тъй като в продължение на месец не ходила на училище, докато й е била
поставена иглата на пръстта й се е притеснявала да излиза навън, тъй като й са се
подигравали. Срамувала се от своите приятели и съученици и към настоящия момент все
още е освободена от часовете по физкултура и не може пълноценно да участва заедно със
своите съученици в различните спортни мероприятия. По време на самия инцидент, който е
бил изключително травмиращ за едно дете на 10 години, а именно внезапно падане два пъти
по заледени стълби в тъмното, силна болка в дясната ръка, силен страх и необходимост от
чужда помощ да се изправи ищцата е претърпяла тежки болки и страдания поставили
началото на остра стресова реакция развила се в постравматично разстройство. Ищцата е
била уплашена и стресирана и по време на самата операция, имала е опасения, че пръстът й
ще остане по-къс, докато е носила самата игла е била в пълна социална изолация и е била
травмирана от самия вид на иглата, която е била поставена на пръстта й. Увредена е била
дясната й ръка, с която преимуществено си служи и не е могла да се обслужва сама, поради
което нейната майка е поела всички грижи за нея включително да я къпе и да я облича,
което допълнително е притеснявало ищцата. След премахването на иглата, което е било
изключително болезнено ищцата е изпитала нови болки и страдания по време на самата
продължила три месеца рехабилитация, тъй като пръстът й не е могъл да се движи нагоре и
е чувствала ръката си като чужда. Към настоящия момент все още има болка на счупеното
място при промяна на времето и видим загрозяващ ръката белег. Всички тези обстоятелства
обуславят като справедлив определения от съда размер от 12 000 лв. по реда на чл. 52 ЗЗД
на обезщетението за претърпените от ищцата неимуществени вреди. За разликата над сумата
от 12 000 лв. до пълния предявен размер от 13 000 лв. искът за обезщетение на
неимуществени вреди следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
На ищцата следва да се присъдят и имуществени вреди изразили се в стойността на
поставената й Киршнерова игла от 108 лв., което е видно от представената по делото
фактура.
Относно възражението на ответника за съпричиняване на вредите от ишеца при
процесния инцидент, съдът намира следното: Възражението за съпричиняване представлява
позоваване на осъществили се правопроменящи факти- противоправно поведение на
увреденото лице, съпричиняващо противоправния резултат, въз основа на които
обезщетението за причинени вреди се намалява. Възражението за съпричиняване не е
16
волеизявление, с което се упражнява потестативно право, а е твърдение за факт. Ответникът
има процесуална възможност да се позове на правопроменящ факт в срока за отговор на
исковата молба, иначе тази възможност се преклудира на основание чл. 131 ГПК. Същият е
заявил в срока за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК възражение за съпричиняване,
но не е представил никакви доказателства относно противоправно поведение на увреденото
лице, съпричиняващо противоправния резултат, въз основа на които обезщетението за
причинени вреди се намалява, поради което възражението му за съпричиняване се явява
неоснователно.
На основание чл.86 ЗЗД следва да бъде присъдена и законната лихва върху
обезщетенията за имуществените и неимуществените вреди, считано от 29.12.2018 г., а
именно датата на деликта до окончателното изплащане на главницата. С оглед на
диспозитивното начало, обаче законната лихва следва да бъде присъдена върху
обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди, считано от датата на подаване на
исковата молба-09.05.2023 г., така както е било поискано от ищеца.
По разноските:
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати
на ищеца разноски в общ размер на 2605,85 лв., с оглед на частичното уважаване на иска, а
ищецът на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да заплати на ответника разноски в общ
размер на 41,95 лв., с оглед на частичното отхвърляне на иска.
С оглед изложеното Пернишкият районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 49 ЗЗД Община Перник да заплати на Е. Е. А., с ЕГН:
**********, действаща със съгласието на своята майка и законен представител Б. В. С.,
ЕГН: ********** и двете с адрес: гр. П., ул. „Т. л.”, бл. **, вх. *, ет.*, ап. **, сумата в размер
на 12 000.00 /дванадесет хиляди/ лева, като обезщетение за претърпените от нея
неимуществени вреди - болки, страдания, неудобства и затруднения, които са в пряка и
непосредствена последица от претърпяната от нея злополука на 29.12.2018г., а именно -
падане на необезопасен и неподдържан участък от общественото стълбище, намиращо се в
гр. П., между кварталите Р. и Т. л., ведно със законната лихва за забава върху главница от 12
000 лв., считано от датата на подаване на настоящия иск - 09.05.2023г до окончателното
изплащане на същата., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 12 000 лв. до 13 000 лв. като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на основание чл. 49 ЗЗД Община Перник, с адрес: гр. Перник, пл. „Свети
И. Рилски” № 1, представлявано от Кмета Станислав Владимиров, да заплати на Е. Е. А., с
ЕГН: **********, действаща със съгласието на своята майка и законен представител Б. В.
С., ЕГН: ********** и двете с адрес: гр. П., ул. „Т. л.”, бл. **, вх. *, ет.*, ап. **, сумата в
17
размер на 108 /сто и осем лева/ - главница, за претърпени имуществени вреди, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на настоящия иск -
09.05.2023г., до окончателно изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Община Перник да заплати на Е. Е. А., с ЕГН: **********, действаща
със съгласието на своята майка и законен представител Б. В. С., ЕГН: ********** и двете с
адрес: гр. П., ул. „Т. л.”, бл. **, вх. *, ет*, ап. **, сумата от 2605,85 лв., представляваща
сторени по делото разноски съразмерно уважената част на исковете.
ОСЪЖДА Е. Е. А., с ЕГН: **********, действаща съС*, ет.*, ап. ** да заплати на
Община Перник сумата от 41,95 лв., съставляваща сторени по делото разноски съобразно с
отхвърлената част на исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
18