РЕШЕНИЕ
№ 126
гр. Русе, 23.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Тихомира Г. Казасова
при участието на секретаря Станка Ст. Иванова
като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело №
20244520102571 по описа за 2024 година
Адв.З. Ц. – пълномощник на „Йеттел България“ ЕАД (с предходно наименование
„Теленор България“), заявява, че между представляваното от него дружество и Х. Е. Х. са
сключени следните договори:
- Договор за мобилни услуги №*********/24.01.2022г., за предоставен мобилен
номер..................
- Договор за услуга интернет за дома №*********/24.01.2022г. за предоставен
мобилен номер ................... и
- Договор за лизинг на базови аксесоари №*********/24.01.2022г. – комплект от 6 бр.
аксесоари към номер ...................
Потребителят не погасил задълженията си, визирани в четири фактури, издадени за
периода м.февруари – м.юни 2022г.: фактура №********** от 05.02.2022г.; фактура
№********** от 05.03.2022г.; фактура №********** от 05.04.2022г.; фактура №**********
от 05.06.2022г.
По Договор за мобилни услуги №*********/24.01.2022г. задълженията възлизали на
обща стойност 396.03 лева, от които: 8.12 лева – незаплатени месечни такси за периода
24.01.2022г. – 04.02.2022г. и 387.91 лева – еднократно начислена неустойка поради
предсрочно прекратяване на договора по инициатива на потребителя. Според неустоечната
клауза, обективирана в т.9 от Договора при предсрочно прекратяване на контракта по вина
или инициатива на клиента, последният дължал неустойка в размер на: 1. сумата от всички
стандартни за абонаментния план месечни такси до края на първоначално предвидения срок
на договора, като неустойката не можела да надвишава размера на три стандартни месечни
1
абонаментни такси и 2. част от стойността на отстъпките за предоставени на потребителя
устройства, съответстваща на оставащия срок до края на договора за мобилни услуги.
По Договора за лизинг на базови аксесоари №*********/24.01.2022г. общото
задължение възлизало на 96.48 лева, от които: 4.02 лева – незаплатена лизингова вноска за
периода 24.01.2022г. – 04.02.2022г. и 92.46 лева - предсрочно изискуеми лизингови вноски за
периода 05.02.2022г. – 24.12.2023г. Предсрочната изискуемост на неначислените лизингови
вноски страните уредили в чл.12 от ОУ, като предпоставка за упражняване на това право се
явявало неизпълнението на паричните задължения на лизингополучателя, в т.ч. по
свързаните договори за мобилни услуги. Ищецът пояснява, че настъпването на
предсрочната изискуемост на остатъка от цената на лизинговата вещ не е обвързано с
разваляне на договора за лизинг и не води до никакви допълнителни задължения за
лизингополучателя. В тази връзка сочи, че доколкото устройството не е върнато, цената му –
незаплатена и не са били предприети действия по разваляне договора за лизинг, то
договорът е запазил първоначално уговорения срок.
По Договор за услуга интернет за дома №*********/24.01.2022г. мобилният оператор
претендира общо 1128.29 лева, от които: 55.82 лева – незаплатени задължения за месечни
такси, начислени за периода 24.01.2022г. – 04.04.2022г. и 1072.47 лева – еднократно
начислена неустойка поради предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по
вина на потребителя. Контрагентите договорили размера и основание за възникване
задължението за неустойка в т.11 от Договора. Съгласно визираната клауза, в случай на
предсрочно прекратяване на договора преди изтичане на срока му, по вина или инициатива
на потребителя, последният дължал: 1. неустойка за периода от прекратяване до изтичане на
уговорения срок в размер на всички най-високи месечни абонаменти, но за не повече от три
месеца, а при отстъпки – възстановяване част от разликата между най-ниския и най-високия
месечен абонамент за плана, съответстваща на оставащия срок на договора и 2. в случаите, в
които потребителят не върне оборудването или последното е повредено, определили
неустойка в размер на 96 лева с ДДС при предоставен за ползване модел оборудване Huawei
В311-211 или Huawei В311-220 или 749 лева при предоставен за ползване 5G рутер за
вътрешен монтаж или 999 лева при предоставен за ползване 5G комплект за външен монтаж.
В случая сумата 1072.47 лева била формирана от: 62.46 лева – три стандартни месечни
абонаменти такси; 11.01 лева – добавена част от стойността на ползваните отстъпки от
месечния абонаментен план, съответстваща на оставащия срок до края на договора и 999
лева – предоставения за ползване 5G комплект за външен монтаж, който потребителят не
върнал.
В качеството си на кредитор, ищецът входирал заявление по реда на чл.410 ГПК и се
снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение №343/05.02.2024г., издадена по
ЧГД №624/2024г. по описа на РРС срещу Х. Е. Х..
Тъй като заповедта за изпълнение била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5
ГПК, заповедния съд указал на заявителя възможността да предяви иск за установяване на
вземането си.
По изложените съображения, адв. З. Ц. моли съда да постанови решение, с което да
2
признае за установено, че Х. Е. Х., ЕГН ********** дължи на „Йеттел България“ ЕАД (с
предходно наименование „Теленор България“), ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление – гр.София, район „Младост“, ж.к.“Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6,
представляван от Д.К.К. ЛНЧ 740607, заедно с М.С., ЛНЧ 730914 сумата 1620.80 лева,
формирана от: 396.03 лева – непогасени задължения по Договор за мобилни услуги
№*********/24.01.2022г. за периода 24.01.2022г. – 04.02.2022г. и еднократно начислена
неустойка, поради предсрочно прекратяване на договора по инициатива на потребителя;
96.48 лева – непогасени задължения по Договор за лизинг на базови аксесоари
№*********/24.01.2022г. за периода 24.01.2022г. – 04.02.2022г. и предсрочно изискуеми
лизингови вноски; 1128.29 лева – непогасени задължения по Договор за услуга интернет за
дома №*********/24.01.2022г. съставляващи неплатени месечни такси за периода
24.01.2022г. – 04.02.2022г. и неустойка, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 02.02.2024г. до окончателното й изплащане.
Претендира направените в заповедното и настоящо производство разноски.
В срока по чл.131 от ГПК адв.К. К. – особен представител на ответника Х. Е. Х. е
депозирала отговор на исковата молба, в който излага доводи, досежно неоснователността
на претенцията.
Съобразявайки становищата на страните, ангажираните в хода на
производството доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, съдът
прие за установено от фактическа страна, следното:
Страните по делото са обвързани от облигационно правоотношение, основано на:
1. Договор за мобилни услуги №*********/24.01.2022г., за предоставен мобилен
номер ...............;
2. Договор за услуга интернет за дома №*********/24.01.2022г. за предоставен
мобилен номер ................. и
3. Договор за лизинг на базови аксесоари №*********/24.01.2022г. – комплект от 6
бр. аксесоари към номер 0.....................
Първите два контракта съдържат клаузи, според които потребителят дължи неустойка
при предсрочно прекратяване на съответния договор по негова вина или инициатива.
Визирани са условията и начинът, по който ще бъде определена съответната неустойка.
Ищцовото дружество издало:
- фактура №********** от 05.02.2022г. за отчетен период 24.01.2022г. – 04.02.2022г.
на обща стойност 418.51 лева с ДДС;
- фактура №********** от 05.03.2022г. за отчетен период 05.02.2022г. – 05.03.2022г.
на обща стойност 532.95 лева с ДДС;
- фактура №********** от 05.04.2022г. за отчетен период 05.03.2022г. – 04.04.2022г.
на обща стойност 554.93 лева с ДДС;
- фактура №********** от 05.06.2022г. за отчетен период 05.05.2022г. – 04.06.2022г.
на обща стойност 1620.80 лева с ДДС.
На 09.05.2022г. ищецът изпратил до ответника „Последна покана за доброволно
плащане“, в която визирал размера на дълга и указал последиците от неизпълнение на
3
задължението, а именно: прекратяване на договора и добавяне неустойка, ведно с остатъка
от дължимите лизингови вноски към общо дължимата сума. Според удостоверение на
Български пощи, непрепоръчаната кореспондентска пратка на името на Х. Х. е доставена,
съгласно договор, сключен между „Български пощи“ и „Йеттел България“ ЕАД.
По искане на ищеца е възложена и приета, неоспорена от страните съдебно –
икономическа експертиза, чието заключение съдът цени като всестранно, ясно и обективно.
Вещото лице е установило, че процесните фактури са осчетоводени от мобилния оператор,
като общият размер на задължението по тези фактури възлиза на 1620.80 лева. Визирани са
сумите по пера. Установено е, че ответникът не е погасил задължението си.
Въз основа на заявление, депозирано от „Йеттел България“ ЕАД, в РРС е образувано
ЧГД №624/2024г. и издадена заповед №343/05.02.2024г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК срещу Х. Е. Х., ЕГН ********** за сумите: 1620.80 лева – сбор
от дължими суми по: Договор за мобилни услуги №*********/24.01.2022г.; Договор за
услуга интернет за дома №*********/24.01.2022г. и Договор за лизинг на базови аксесоари
№*********/24.01.2022г., за която са издадени: фактура №********** от 05.02.2022г.;
фактура №********** от 05.03.2022г.; фактура №********** от 05.04.2022г.; фактура
№********** от 05.06.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
02.02.2024г. до окончателното й изплащане; 32.42 лева – заплатена държавна такса и 480
лева – адвокатско възнаграждение.
Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед което на
заявителя е указана възможността да предяви иск за установяване на вземането си в
едномесечен срок от получаване на съобщението.
Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Предвид изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът
квалифицира правно, предявения иск по чл.422 от ГПК – положителен установителен иск, в
производството по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумата: 1620.80
лева – сбор от дължими суми по: Договор за мобилни услуги №*********/24.01.2022г.;
Договор за услуга интернет за дома №*********/24.01.2022г. и Договор за лизинг на базови
аксесоари №*********/24.01.2022г., за която са издадени: фактура №********** от
05.02.2022г.; фактура №********** от 05.03.2022г.; фактура №********** от 05.04.2022г.;
фактура №********** от 05.06.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 02.02.2024г. до окончателното й изплащане, предмет на заповед №343/05.02.2024г. за
изпълнение на парично задължение по ЧГД №624/2024г. по описа на РРС.
От приложеното в настоящото производство гражданско дело №624/2024г. по описа
на РРС е видно, че при наличие на предпоставките, визирани в чл.415, ал.1, т.2 ГПК
заповедният съд уведомил заявителя за възможността да предяви иск за установяване на
вземането, като указал последиците от непредявяване на иска. Съдът намира претенцията за
допустима, тъй като е предявена от взискателя в законоустановения срок, при наличие на
правен интерес – запазване действието на издадената заповед за изпълнение.
Разгледана по същество, претенцията се явява частично основателна.
В производството по иск с правно основание чл.422 ГПК ищецът следва да докаже
4
наличие на спорното право, а ответника - фактите, които изключват, унищожават или
погасяват вземането, предмет на заповедта за изпълнение.
„Йеттел България“ ЕАД основава претенцията си на неизпълнение задължения,
произтичащи от договори за мобилни услуги и договори за лизинг. Вземането в общ размер
1620.80 лева е формирано от стойността на незаплатени, ползвани мобилни услуги;
неизплатени лизингови вноски и неустойки.
Не се спори относно съществуването на следните правнорелевантни факти:
наличието на облигационно правоотношение между страните, основано на договори за
мобилни услуги и лизинг; реално предоставяне вещите на изплащане през исковия период.
Процесуалният представител на ответника счита, че не са ангажирани доказателства
за получаване услугите, предмет на процесните договори.
Не може да се приеме, че отразените във фактурите услуги не са предоставени на
клиента. С оглед тяхното естество, следва да намери приложение разпоредбата на чл.182
ГПК и да се приеме, че с представените по делото фактури, ищцовото дружество доказва
количеството и стойността на потребените от ответника услуги. Без наличие на данни за
нередовно водено счетоводство от дружеството или конкретно оспорване на определена
таксувана услуга, съдът няма основание да не зачете доказателствената сила на фактурите и
приложенията към тях. Към настоящия момент не съществува начин за установяване
реалното ползване на предоставените мобилни услуги, освен чрез писмени доказателства –
договори и фактури. Съгласно чл.251б ЗЕС, предприятия, предоставящи обществени
електронни съобщителни мрежи и/или услуги, съхраняват за срок от 6 месеца данни,
създадени или обработени в процеса на тяхната дейност. Поради това, след този срок не би
могла да бъде получена информация за потребените от абоната услуги по процесните
договори извън тази, която е счетоводно отразена. В разпоредбата на чл.260, ал.2 ЗЕС се
сочи, че предприятията, предлагащи услуги за гласови съобщения, предоставят безвъзмездно
на абонатите си детайлизирана сметка за ползваните услуги, заедно с данъчна фактура и
предоставят достъп до тази информация в електронен вид, относно месечните сметки за
ползваните услуги. След като са издадени фактурите, въз основа които се претендира
заплащане на потребени услуги, и абонатът не е възразил веднага срещу тяхното ползване,
качество и пр., не би могъл да направи това в настоящото производство, след изтичане срока
за съхраняване информацията, необходима да се провери достоверността на отразеното в
счетоводните документи.
Ответникът не твърди, нито сочи доказателства, установяващи погасяване
задължението за заплащане цената на ползваните мобилни услуги, с оглед което следва да се
признае съществуване вземането на ищеца за тяхната стойност – 63.94 лева (8.12 лева по
Договор за мобилни услуги №*********/24.01.2022г., дължими за периода 24.01.2022г. –
04.02.2022г. и 55.82 лева по Договор за услуга интернет за дома №*********/24.01.2022г.,
начислени за периода 24.01.2022г. – 04.02.2022г.).
Основателен се явява и иска в частта, касаеща вземането за лизингови вноски
(редовно падежирали и предсрочно изискуеми). Х. Х. е декларирала с подписване на
договора е получила лизинговата вещ във вид годен за употреба, функционираща,
5
съответстваща на договорените технически характеристики и окомплектована с цялата
документация, включително гаранционна карта. Крайният срок за заплащане вноските е
настъпил преди депозиране заявлението за издаване заповед за изпълнение. Липсват
доказателства, обуславящи извод, че лизингополучателят е върнал лизинговата вещ, поради
което претенцията се явява основателна и в полза на ищеца следва да се признае вземането
за лизингови вноски в общ размер 96.48 лева.
Основанието за възникване задължението за неустойка при предсрочното
прекратяване на услугите по вина или инициатива на потребителя, както и нейният размер,
са уредени от страните в изрични клаузи. Във всички договори и допълнителни
споразумения, с удебелен шрифт изрично е визирано, задължението на абоната за заплащане
неустойката при прекратяване на договора, която е ограничена до трикратния размер на
стандартните месечни абонаменти, както и неустойка в размер на разликата от стандартната
цена и тази, на която е предоставено мобилно устройство или оборудване на абоната.
Начислената неустойка по процесните договори е компенсаторна договорна
неустойка. Прекратяването на договор за мобилни услуги, за което длъжникът отговаря,
обуславя зачетен от правния ред интерес за кредитора да бъде възмезден за вредите от
неизпълнението (чл.88, ал.1, изр.2 ЗЗД). Предвидима вреда към момента на сключване на
договора при предсрочното му прекратяване е нереализирана печалба от ползването на
номера в рамките на уговорения срок. При положение, че за целия срок на действие на
договора, операторът би реализирал печалба от месечни абонаментни такси и вероятно суми
над техния размер за допълнително потребление, санкцията за неизпълнение на насрещната
страна, поради виновното поведение на която договорното правоотношение е било
прекратено преди изтичане на уговорения срок, клаузата за заплащане на неустойка до
оставащия срок на договора, но ненадхвърляща трикратния размер на дължимите
стандартни месечни такси, не може да бъде определена, като неравноправна. Самият факт
на съразмеряване дължимата неустойка с размера на стандартния месечен абонамент по
договора не следва да се оценява като създаване задължение за престация от страна на
потребителя без наличие на насрещна такава, което да го постави в неравноправно
положение. Така определен, размерът на неустойката кореспондира с нейния характер на
отнапред определено обезщетение за вреди, които не трябва да се доказват и не може да се
разглежда като израз на несъответствие с присъщите й функции.
Ангажирани са доказателства, от които е видно, че ищецът е изпратил покана, в която
предоставил срок за доброволно изпълнение и указал последиците от неплащане дължимите
до този момент суми, т.е. при наличие предпоставките, визирани в ОУ, договорите са
прекратени едностранно от „Йеттел България“ ЕАД.
Предвид изложеното, съдът счита, че претенцията за установяване вземанията за
неустойки по процесните договори в общ размер 1460.38 лева, като основателна следва да
бъде уважена.
По разноските:
На основание чл.78, ал.1 ГПК, в тежест на ответника са направените от ищеца
разноски, съразмерно с уважената част от иска. Разноските на „Йеттел България“ ЕАД по
6
настоящото дело възлизат на 1272.08 лева – заплатена държавна такса 117.58 лева,
възнаграждения за процесуално представителство (300 лева + 554.50 лева) и възнаграждение
на вещо лице (300 лева) .
Съгласно т.12 от ТР №4/18.06.2014г. по ТД №4/2013г. на ОСГТК, съдът който
разглежда установителния иск, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство.
В заповедното производство на ищеца са присъдени разноски в размер на 544.84 лева
(държавна такса и адвокатско възнаграждение).
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 ГПК, че Х. Е. Х., ЕГН
********** с адрес: гр.Русе, ул.“Йосиф Цанков“№7 дължи на „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление – гр.София, район „Младост“, ж.к.“Младост
4“, Бизнес Парк София, сграда 6, представляван от Д.К.К. ЛНЧ 740607, заедно с М.С., ЛНЧ
730914 сумата 1620.80 лева – сбор от дължими суми по: Договор за мобилни услуги
№*********/24.01.2022г.; Договор за услуга интернет за дома №*********/24.01.2022г.;
Договор за лизинг на базови аксесоари №*********/24.01.2022г., за които са издадени
фактури: №**********/05.02.2022г.; №**********/05.03.2022г.; №**********/05.04.2022г.
и №**********/05.06.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
02.02.2024г. до окончателното й изплащане, предмет на заповед №343/05.02.2024г. за
изпълнение на парично задължение по ЧГД №624/2024г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА Х. Е. Х., ЕГН ********** да заплати на „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК
********* направените по ГД №2571/2024г. по описа на РРС разноски в размер на 1272.08
лева.
ОСЪЖДА Х. Е. Х., ЕГН ********** да заплати на „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК
********* направените по ЧГД №624/2024г. по описа на РРС разноски в размер на 544.84
лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7