Протокол по дело №406/2021 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта: 55
Дата: 24 февруари 2022 г.
Съдия: Ваня Ангелова Маркова
Дело: 20212200100406
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 септември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРОТОКОЛ
№ 55
гр. Сливен, 24.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на двадесет и
четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светослава Костова
при участието на секретаря Нина Б. Кънчева
Сложи за разглеждане докладваното от Светослава Костова Гражданско дело
№ 20212200100406 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:

Ищецът СТ. ХР. Т., редовно призован, се явява лично.
Ответникът ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, редовно призован, се
представлява от експерт юриск. З.С., съгласно пълномощно по делото.
Окръжна прокуратура гр. Сливен, се представлява от Зам. окръжен
прокурор Руси Русев.

ИЩЕЦЪТ Т.: Моля да се даде ход на делото.
ЮРИСК. С.: Моля да се даде ход на делото.
ПРОКУРОРЪТ: Моля да се даде ход на делото.

Съдът счита, че няма процесуална пречка за даване ход на делото,
поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ИЩЕЦЪТ Т.: Поддържам исковата молба.
ЮРИСК. С.: Оспорвам исковата молба. Поддържам подадения отговор.

Съдът пристъпва към устен доклад на делото по реда на чл.146 от ГПК:
Предявена е искова молба от СТ. ХР. Т. против ВКС, в която се твърди,
че през 2017г. ищецът е предявил пред СлОС иск с правно основание чл.4, §3
от ДЕС против Прокуратура на РБългария, за причинени неимуществени
вреди в размер на 500 000 лева. По исковата молба е било образувано и
разгледано гр.д. № 426/2017 г. на ОС – Сливен. Решението на ОС е било
потвърдено с решение № 44/31.07.2018 г. по в.гр.д. № 149/2018 г. на АС –
1
Бургас. С определение № 60487/14.06.2021 г. на ВКС ІІІ-то ГО по к.д. №
4788/2018 г. не е допуснато касационно обжалване на решението на БАС и е
оставено без уважение искането за отправяне на преюдициално запитване до
съда на ЕС. С определение № 60237/06.08.2021 г. по к.д. № 4788/2018г. на
ВКС ищецът е осъден да заплати на Прокуратура на РБългария разноски в
размер на 300 лева.
Ищецът твърди, че съдебните актове са постановени без да са взети
предвид представените писмени и гласни доказателства, допуснати се тежки
нарушения на закона и явна необоснованост от съдебния състав, в резултат на
което са постановени незаконосъобразни, необосновани и неправилни
съдебни актове. В резултат на това ищецът е претърпял неимуществени и
имуществени вреди. Предвид че определението на ВКС не подлежи на
обжалване ищецът е бил лишен от възможността да предяви нов иск против
Прокуратура на РБългария. Сочи се, че ВКС е потвърдил всички нарушения
на ОС – Сливен и АС – Бургас, като е нарушил чл.3 и чл.6 от ЕКПЧОС.
Твърди, че ВКС не се е произнесъл за нарушенията на ГПК нито е изискал
НОХД № 247/1993 г. на РС – Бургас, нито е върнал делото на АС – Бургас за
ново разглеждане. Твърди, че ВКС необосновано е потвърдил становището на
АС - Бургас, че ищецът не е претърпял неимуществени вреди, като е
игнорирал показанията на свид. Т.а относно отказите на прокуратурата, както
и изводите на ОС – Сливен за причинна връзка между отказите на
прокуратурата и претърпените вреди. Сочи, че ВКС необосновано е
потвърдил становището на АС – Бургас, че прокуратура на РБ не е нарушила
чл.13 от ЕКПЧОС и чл.4, т.2 от Протокол № 7 към нея, въпреки че
Прокуратура на РБългария е нарушила предвидената в НПК процедура за
възобновяване на наказателни дела, като не е извършила ефективно
разследване на събрани по надлежния ред обстоятелства и доказателства по
НОХД № 1014/1997 г. на РС – Сливен. Твърди се, че ВКС необосновано е
потвърдил твърдението на АС – Бургас, че в НПК не е предвиден съдебен
контрол на актовете на прокурора, с които се отказва да бъде изготвено
искане за възобновяване на наказателното производство.
Твърди се, че ВКС ІV-то ГО необосновано е постановил определение №
10/04.01.2019 г. на ВКС, като е приел, че направеното от ищеца искане за
отправяне до съда на ЕС на преюдициално запитване е неоснователно. ВКС
незаконосъобразно и необосновано е отказал да отправи преюдициално
запитване до съда на ЕС, което ищецът счита за нарушение на чл.6 от
ЕКПЧОС.
Твърди се още, че ВКС незаконосъобразно и необосновано не се е
произнесъл нито е задействал процедурата за издаване на ТР за уеднаквяване
на съдебната практика, въпреки че на 29.11.2018 г. ищецът е направил такова
искане, като се е позовал на противоречивата практика между АС – Бургас и
АС – София.
Твърди се, че с Определение № 60487/14.06.2021 г. ВКС ІІІ-то ГО по
гр.д. № 4788/2018 г. на ВКС са потвърдени всички допуснати нарушения и
2
неправилни изводи на ОС и въззивния съд последствията от които са:
проведен е несправедлив съдебен процес; ищецът е бил лишен от
възможността в открит процес пред ВКС да потвърди и допълнително да
обоснове претърпените неимуществени вреди, които пряко са настъпили от
дейността на прокуратурата; ищецът е бил лишен от възможността да
обоснове пред ВКС, че полученият мозъчен кръвоизлив на 06.03.2019 г. и
направената му операция в Болница „Токуда” на 08.03.2019 г., както и
негативните преживявания са в пряка причинна връзка с прекараните хиляди
часове пред компютъра да пише молби, жалби и сигнали до Съдебната власт
против отказите на прокуратурата да извърши разследване на събраните по
надлежния ред обстоятелства и доказателства по НОХД № 1014/1997 г. на РС
– Сливен.
Предвид изложеното от съда се иска да постанови решение, с което
осъди ответника ВКС на РБългария да заплати исковите суми както следва:
180 000 лева, представляващи обезщетение за причинените неимуществени
вреди ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на
предявяване на иска до окончателното изплащане, както и сумата от 500 000
лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно
със законната лихва върху тази сума считано от 13.09.2017 г. до
окончателното й изплащане. Моли да му бъдат присъдени направените по
делото разноски.
В законоустановения срок е представен писмен отговор от ответника
ВКС, в който се навеждат възражения за недопустимост на предявените
искове. Твърди, че недопустимо е инцидентното констатиране по повод на
иск за вреди от правораздавателна дейност, в частност влязъл в сила съдебен
акт на национална юрисдикция, разглеждаща делото като последна
инстанция. Недопустимо е инцидентно констатиране на порок на съдебния
акт, включително неправилност и недопустимост, тъй като подобна
констатация би влязла в противоречия с последиците на решението, а именно
силата на присъдено нещо на съдебния акт, както и задължителната сила на
влязлото в сила решение не само по отношение на страните по него и за
постановилия го съд, но и за всички съдилища, учреждения и общини в
РБългария. Наведените с исковата молба възражения биха били относими
единствено при наличието на предпоставките за образуване на едно
евентуално производство по отмяна на влезли в сила решение каквото не е
настоящото.
При условията на евентуалност се навеждат твърдения за
неоснователност на предявените искове. Твърди се, че в случая не са налице
нито една от предвидените три материални предпоставки за ангажиране
отговорност на ответника. Първо, не е налице нарушена правна норма от
правото на ЕС относно права на частно правни субекти. Второ, не е налице
нарушение, което да е достатъчно съществено или явно квалифицирано.
Трето, не са доказани наличието на вреди, възникнали в причинна връзка от
нарушението, претърпени от частно правния субект.
3
Твърди се категорично, че жалбоподателят не сочи нито един конкретен
акт или норма от правото на ЕС, които да са били нарушени при
постановяване на процесното определение от ВКС. Споменатите норми от
Конвенцията по никакъв начин не са обвързани с процесуалното поведение на
ответника ВКС. Тълкувателното значение на чл.3 и чл.6 от КЗПЧОС не
съвпадат с изнесените в исковата молба твърдения за наличие на вина от
правораздавателната дейност на съда, действащ като последна инстанция на
РБългария.
Предвид гореизложеното от съда се иска да постанови решение, с което
отхвърли като неоснователна изцяло исковата претенция.
Правна квалификация на предявените искове: чл.4, §3 от ДЕС, вр. чл.2в
от ЗОДОВ.
Факти и обстоятелства, които се признават от страните – няма такива.
Факти и обстоятелства, които не се нуждаят от доказване – няма такива.
Съдът разпределя доказателствената тежест между страните, както
следва:
Ищецът е длъжен да наведе твърдения и доказателства във връзка с
конкретно нарушена правна норма от правото на ЕС, която предоставя права
на частно-правни субекти; второ, да конкретизира и представи доказателства
за достатъчно съществено нарушение на правната норма и трето, да се
ангажират доказателства за възникнали вреди, имуществени и
неимуществени, които да са в причинна връзка с нарушението на правната
норма.
Ответникът е длъжен да ангажира доказателства във връзка с
изложените правни възражения по отговора на исковата молба.
ИЩЕЦЪТ Т.: Нямам възражение по доклада.
ЮРИСК. С.: Нямам възражения по доклада.

С молба от 27.01.2022 г. ищецът е представил допълнителни писмени
доказателства подробно изброени от пункт 1 до пункт 18. Препис от
представените писмени доказателства е връчен на ответника ВКС на
РБългария.

ЮРИСК. С.: Получих представените писмени доказателства. Ищецът е
представил писмена молба, с име, която е кръстил възражение отговор на
ВКС, която е две страници. Към същата е приложил множество писмени
доказателства, които представляват писмена кореспонденция между него и
ВКП, КПКОНПИ, ВСС и ВКС. Представил е няколко молби, определения,
решения по повод съдебното производство, с което се твърди, че са му
нарушени по някакъв начин правата като частен правен субект. С писмената
молба по никакъв начин ищецът не е изложил конкретни възражения по
повод на отговор на ВКС, включително не е уточнил какви обстоятелства и
факти иска да докаже с приложените към това възражение писмени
доказателства. От самото съдържание не е ясно по какъв начин е нарушено
4
правото му, включително твърдяните в чл.3 и чл.6 от КЗПЧОС вреди, поради
което считам, че същите не следва да бъдат приобщавани или обсъждани по
настоящото дело. Доколкото е направил възражение за необоснованост на
нашето възражение за недопустимост, считам че то се явява за
неоснователно, доколкото с исковата молба се говори за преразглеждане на
вече приключило наказателно производство, което в последствие се е
преобразувало в искове срещу Прокуратурата, което е приключило с
определение за недопускане, респективно за отхвърляне на претенциите на
неимуществени вреди срещу Прокуратурата на РБългария. Моля да не
допускане представените писмени доказателства с молба от 27.01.2022 г.

ИЩЕЦЪТ Т.: Водя за разпит двама свидетели - Костадин Костадинов и
София Т.а. Костадин Костадинов ще установи нарушение на чл.13 от ЕК,
както и обстоятелства относно причинените ми неимуществени вреди. София
Т.а ще установи причинените неимуществени вреди от действията на
Прокуратурата РБългария, ОС Сливен, АС – Бургас и ВКС.

САМОЛИЧНОСТ НА свидетеля:
К.А.К. - 77 г., българин, български гражданин, с висше образование,
женен, неосъждан, без родство с ищеца.
Съдът ПРЕДУПРЕДИ свидетеля за наказателната отговорност,
ОБЕЩАВА да говори истината.
Свид. Костадинов, РАЗПИТАН КАЗА: От прокуратурата, МВР и ДАНС
не съм разпитван. Спомням си 1985 г. като дойде в следствената служба полк.
Т. - бившия шеф на Военна прокуратура, той се интересуваше от полк. К.,
тогава той беше военен следовател - има ли задържани лица в ареста, какво
въздействие е оказано върху тях. Аз не знаех подробности, казах, че има
задържани 4-5 човека, говореше се, че е упражнил насилие над тях, но не
исках да казвам повече подробности и така приключи разговора ни. Полк. Т.
отиде да се срещне със задържаните лица. Единственото ми призоваване по
делото на г-н Т. беше тука в съда през 2018 г., мисля че по това дело. Делото
беше насрочено за 10 ч. Аз чаках до 10,30 ч., но не изчаках да бъда разпитан,
защото моя близка от Ш., аз съм родом от Ш., беше починала и трябваше да
отида на погребение. Погребението беше в 12 часа и трябваше да пътувам с
други хора и затова не изчаках да бъда разпитан. Не съм разпитван от съд,
прокуратура и следствие по такива въпроси досега.
Не зная за постановеното определение от 14.06.2021 г. на ВКС. Не зная
ищецът по това дело да е отправял искане за преюдициално запитване.
Ищецът се занимава с тези дела от много години. До юни месец 2016 г. в
продължение на 18 години съм бил адвокат и тогава съм му правил молби,
напомнителни до ВКП във връзка с жалбите, които той е изпращал. Съветвал
съм го да се откаже, да не се ядосва, защото съм го виждал, че много се
притеснява за това, че не му обръщат сериозно внимание. Моето мнение е, че
едвали друг човек на неговото място би издържал. Т. изпитваше голямо
5
огорчение от това, че не му обръщат внимание.
СТРАНИТЕ: Нямаме други въпроси към свидетеля.
Съдът ОСВОБОДИ свидетеля от залата.

САМОЛИЧНОСТ НА свидетелката:
С.Й. Т.А - 79 г., гражданска на Руска Федерация, с висше образование,
омъжена, съпруга съм на ищеца,
Желая да свидетелствам.
Съдът ПРЕДУПРЕДИ свидетелката за наказателната отговорност,
ОБЕЩАВА да говори истината.
Свид. Т.А, РАЗПИТАНА КАЗА: Зная, че в производството пред ВКС по
гр.д. 4788/2018 г. съпругът ми поиска да бъде отправено преюдициално
запитване, но искането му не беше уважено, като не беше допуснато и
касационно обжалване на решението на АС – Бургас. Не само той, а цялото
семейство прие лошо този факт, тъй като освен, че му отказаха, го осъдиха да
заплаща разноски около 400 лв. Съпругът ми плаща разноските по график,
тъй като сме пенсионери и нямаме възможност, но вече е платена първата
вноска. Делата на съпруга ми продължават вече повече от 30 години. Когато
той пише писма, молби винаги получава отказ да преразгледат делото. Не
искат хора, които са дали показания - главния прокурор, военния прокурор,
председател на съда и други от неговите колеги, не искат да вземат предвид
тези показания. Освен това съпругът ми е представил и други доказателства,
които аз не мога да кажа, тъй като не мога да помня всички. Съпругът ми
много преживява всичко. Отново сяда пред компютъра, пише молби, че иска
да преразгледат делото, докато не получи мозъчен кръвоизлив. Съпругът ми
получи мозъчен кръвоизлив на 06.03.2019 г. и няколко дни след това му
направиха операция. Раните и към момента не са „закрити”, раните кървят,
защото той е неспокоен. Съпругът ми е неспокоен и не може да се примири с
това кривосъдие. Не е правосъдие, а кривосъдие. Съпругът ми е
изключително честен и почтен човек, той е юрист и разбира нещата.
Съпругът ми искаше преразглеждане на делото. Съпругът ми беше набеден
по делото, за което беше осъден да заплаща разноски. Никога не съм
съветвала съпругът ми да се откаже от делата. Аз също бих се борила до край
за истината. Щом ти отказват как може да има разлика при всеки един отказ,
който получаваше съпруга ми. Това е болезнено възприемане. Във всеки един
момент се надява човек, че ще му отговорят. Не разбирам значението на
термина преюдициално запитване.
СТРАНИТЕ: Нямаме други въпроси към свидетелката.
Съдът ОСВОБОДИ свидетелката от залата.

Съдът констатира, че с молба от 10.02.2022 г. ищецът е направил
изрично искане за приобщаване по делото на преписка 6094/2013 г. на ВКП.
Твърденията са, че към същата са приложени многобройни писмени
доказателства за нарушенията на Прокуратурата на РБългария във връзка с
6
отказ от разследване на събраните по надлежния ред доказателства по НОХД
№ 1014/97 г. на РС – Сливен. Съдът намира искането за неоснователно,
предвид което събраните материали по преписка 6094/2013 г. на ВКП са
неотносими към установяване на вредите произлезли от съдебния акт на
ВКС, а именно определение № 60487 от 14.06.2021 г. по гр.д. 4788/2018 г. на
ВКС. Евентуално допуснатите нарушения от страна на ВКП не са предмет на
изследване в настоящото гражданско производство, предвид това, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ без уважение искането за изискване на материалите по
преписка № 6094/2013 г. на ВКП.
ДОПУСКА и ПРИЕМА като доказателство по делото изисканото гр.д.
426/2017 г. по описа на СлОС.
ДОПУСКА и ПРИЕМА като доказателство по делото изисканото НОХД
№ 247/1993 г. на РС – Бургас.
ДОПУСКА и ПРИЕМА като доказателство по делото представения
заверен препис от определение № 60487/14.06.2021 г. по гр.д. 4788 по описа
на ВКС за 2018 г.
ОСТАВЯ без уважение искането на ищеца за приобщаване на
представените с допълнителна молба от 27.01.2022 г. писмени доказателства,
поради тяхната неотносимост към предмета на спора.

ИЩЕЦЪТ Т.: Нямам други искания.
ЮРИСК. С.: Нямам други искания.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам други искания.

Тъй като страните нямат искания за събиране на други доказателства

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ.
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ.

ИЩЕЦЪТ Т.: Представям писмени бележки /писмена реч/ в подкрепа на
исканията ми заявени в исковата молба. Моля съдът да постанови решение, с
което да уважи исковите претенции. Представям и писмена защита, с препис
за ответника.

ЮРИК. С.: Уважаемо госпожо съдия, считам, че с оглед събраните
факти и писмени доказателства ищецът не успя да докаже наличието на
материално правните предпоставки за ангажирането на отговорността на
ВКС, поради което моля да отхвърлите исковата молба като неоснователна,
като ни присъдите разноски в минимален размер в полза на ВКС за
7
процесуално представителство. Моля за срок за писмени бележки от 10 дни,
тъй като ще моля за препис от съдебния протокол от първото и днешното
съдебно заседание.

ПРОКУРОРЪТ: Уважаема госпожо Председател, прокуратурата също
сита предявения иск за неоснователен. Той разбира се, че остана изцяло
недоказан в производството. Ищецът няма правно основание, на което да
стъпи за да води такъв иск, доколкото няма и решение в тази насока на ЕС за
правата на човека, за някакви нарушение негови права или основни свободи.
Видно е, че се касае за човек, който е огорчен от правораздаването. Това
разбира се е негово субективно право, но изпитването на огорчаване от това,
не води до право на обезщетяване. За да възникне някакво право на
обезщетяване трябва да има констатирано нарушение на някакви права.
Считам, че предявения иск срещу ВКС е изцяло неоснователен и следва да
бъде отхвърлен.

Съдът ПРЕДОСТАВЯ възможност на процесуалния представител на
ответника, в 10-дневен срок за представяне на писмени защити, след което
ОБЯВИ, че ще се произнесе с решението си на 24.03.2022 г.

След изготвянето на протокола от днешното съдебно заседание, както и
протокола от съдебно заседание от 27.01.2022 г. да бъдат изпратени по ел.
поща на процесуалния представител на ответника.

Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието по делото се закри в 11,50 часа.

Съдия при Окръжен съд – Сливен: _______________________
Секретар: _______________________
8