№ 45356
гр. София, 19.12.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20231110140514 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.
Предявени са искове по чл. 26, ал. 4, вр. ал. 1 от ЗЗД и чл. 55, ал. 1, пр. I от ЗЗД от И. К. Д.
срещу „Вивус.БГ“ ЕООД за прогласяване нищожност на клауза, предвиждаща заплащане на
такса за експресно разглеждане от Договор за паричен заем №**********/18.06.2021 г.; и за
заплащане на сумата 09,64 лева, представляваща платени без основание суми по Договор за
паричен заем №**********/18.06.2021 г.; ведно със законна лихва от датата на подаване на
искова молба до окончателното й изплащане.
В искова молба са изложени фактически твърдения, че страните по спора са сключили
договора за паричен заем, по който е усвоена и върната заемната сума, в т.ч. сумата по
осъдителния иск. Твърди се, че всичко платено по договора, над главница-50 лв. и договорна
лихва-0,27, е недължимо получена от ответника по съображения за нищожност и
неравноправност на оспорената клауза, на осн. чл.10а, чл. 19, ал. 4 от ЗПК, чл. 143, т.19 от
ЗЗП; вкл. на целия договор за кредит, на осн. чл. 22, вр. чл.11, ал.1, т. 10 от ЗПК, поради
което платеното над дължимата главница и договорна лихва подлежи на връщане. Пояснява
се, че са платени общо 59,69 лв.
Ответникът не спори, че е сключен договора за кредит на 18.06.2021 г. със срок за връщане
на 23.06.2021 г., като дългът на длъжника се формира от 50 лв.-главница, 0,27 лв. -
договорна лихва, 09,64 лв. - такса за експресно разглеждане, и не спори, че е погасен на
19.06.2021 г. Поддържа, че таксата касае допълнителна, самостоятелна услуга, доброволно
избрана и няма отношение с кредита, поради което не подлежи на включване в ГПР.
Оспорва твърденията за недействителност на договора, вкл. на отделни негови клаузи с
доводи, че в специалните условия на кредита, известни на кредитополучателя, са обявени
всички разходи по кредита, които са в съответствие с чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 26, ал. ал.4, във вр. 1 от
ЗЗД е да установи пълно и главно съдържанието на договора, вкл. клаузата, която оспорва, и
1
съответно че договорът и/или уговорката за такса е недействителна по изложените в искова
молба твърдения. Указва на ищеца, че не сочи доказателства за сключване на договора за
кредит и по твърденията за неговото съдържание в искова молба. За да възникне правото на
парично вземане по иск по чл. 55, ал. 1, пр.1 от ЗЗД необходимо е да се установи, че
1/процесната сума е излязла от патримониума на ищеца; 2/тя е постъпила в имуществения
комплекс на ответника; и 3/това разместване на блага от имуществото на ищеца в
патримониума на ответника е без правно основание/ не е бил налице годен юридически
факт/. В доказателствена тежест на ищеца е да установи първите две предпоставки. В случай
че тези обстоятелства бъдат доказани, ответникът следва да установи, че за него съществува
правно основание да задържи полученото; евентуално, че го е върнал, за които
обстоятелства се указва, че не сочи доказателства.
Съдът, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3-4 от ГПК, обявява за безспорно и ненуждаещо се от
доказване, че страните по спора И. К. Д., като кредитополучател, и "Вивус.БГ“ ЕООД
/предишно наименование "4финанс"/, като кредитор, са сключили Договор за паричен заем
№**********/18.06.2021 г., със срок за връщане на 23.06.2021 г., като дългът на длъжника
се формира от 50 лв.-главница, 0,27 лв. - договорна лихва, 09,64 лв. - такса за експресно
разглеждане, които суми са платени от ищеца на ответника на 19.06.2021 г.
По доказателствата: Представените от страните документи са допустими и относими.
Искането по чл. 186 от ГПК на ищеца е неотносимо, доколкото предмет на настоящия спор е
конкретен договор за заем, а освен това е правоимащо лице, на което да се предостави
исканата информация. Искането по чл. 190 от ГПК на ищеца е неоснователно, тъй като
ищецът твърди, че е страна по посочения договор и е запознат със съдържанието му, и при
така изложените фактически твърдения в искова молба не може да се направи извод, че
документите не са в държане на ищеца. Искането по чл. 195 от ГПК на ищеца не е
необходимо.
Предвид изложеното и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА проект за доклад по делото, съобразно обстоятелствената част на определението.
УКАЗВА на страните да изложат становището си по дадените указания и проект за доклад
по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия в срок най-късно в
насроченото открито съдебно заседание. Ако в изпълнение на предоставената им
възможност страните не направят доказателствени искания, те губят възможността да сторят
това по-късно, освен в случаите по чл. 147 от ГПК.
ДОПУСКА за приемане представените от страните документи като писмени доказателства.
ОСТАВЯ без уважение искане по чл. 186, чл. 190 и чл. 195 от ГПК на ищеца.
УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска, по искане
на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно
2
признанието, както и че признанието на иска не може да бъде оттеглено. Съгласно чл. 238
ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото
заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие,
ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да
оттегли иска. Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски
или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото
заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие. Неприсъственото решение не подлежи на
обжалване.
НАПЪТВА страните за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и
ефективност, а именно: медиация и други способи за доброволно уреждане на спора, като
им УКАЗВА, че: 1. При приключване на делото със спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца и че съгласно чл. 234, ал. 3 от
с.з. съдебната спогодба има значението на влязло в сила решение и не подлежи на
обжалване пред по-горен съд; 2. Медиацията е доброволна и поверителна процедура за
извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето лице – медиатор помага на страните
сами да постигнат споразумение. Съгласно чл. 18, ал. 1 Закона за медиацията
споразумението има силата на съдебна спогодба и подлежи на одобрение от районните
съдилища в страната. Списък на медиаторите по Единния регистър е общодостъпен на
интернет-сайта на Министерство на правосъдието. Към Софийски районен съд действа
Програма „Спогодби”, която предлага безплатно провеждането на медиация и е отворена за
всички страни по висящи граждански дела в СРС. Информация за Програма „Спогодби”
можете да получите в Центъра за спогодби и медиация в гр. София, бул. „Цар Борис ІІІ” №
54, ет. 2, ст. 204, тел.02/ 8955423; ел. адрес: ********@***.*******.
УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото, понасят
независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат глоба на основание чл.
92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 12.02.2024 г. от 10,10
часа, за които дата и час да се призоват страните чрез пълномощник.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните, като на ищеца и препис от отговор на
искова молба, с приложения.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3