Р Е
Ш Е Н
И Е № 780
гр.Пловдив, 19. 06. 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд, въззивно отделение – V
с., в публичното заседание на двадесет и седми май през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Председател:
Светлана Изева
Членове: Радостина Стефанова
Анна Дъбова
Секретар Петя Цонкова
Като разгледа Докладваното от съдия Радостина Стефанова
Възз.гр.д.№ 732/2019 г.
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК във вр. с чл.344
ал.1, т.2 и т.3 във вр. с чл.225 ал.1 от КТ във вр. с чл.328 ал.1 т.2 от КТ.
Образувано е по жалба на „Авионамс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление- гр. Пловдив, ул. „Цар Симеон” № 2, чрез адв. Х.М.,
против Решение № 587/14.02.2019г. на ПдРС – XV гр.с. по гр.д.№ 5331/2018г., с което е признато за незаконно уволнението, извършено със
Заповед № Р29-2/2018 г. от 05.02.2018 г. на Изпълнителния директор Й.Н. на
дружеството, с която на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ – поради съкращаване
в щата, считано от 06.02.2018 г., е прекратено трудовото правоотношение с Н.И.С.,
ЕГН - **********, и е отменено, като е възстановена на предишната
заемана преди уволнението длъжност – „***“ на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ;
също така е осъдено дружеството да й заплати на осн. чл.344, ал.1, т.3 от КТ
сумата в размер на 4 020 лв,
представляваща обезщетение за времето, през което ищцата е останала без работа
поради уволнението в периода 06.02.2018 г. до 06.08.2018 г., както и сумата от 1 000 лв. за разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение; също е осъдено дружеството да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Пловдив, сумата от 325,80 лв. за държавна такса. Моли да бъде отменено и вместо
това да се постанови друго, с което да се отхвърлят изцяло предявените
искове.
Въззиваемата страна Н.И.С., ЕГН - **********,***,
чрез адв. Б. П., депозира писмен отговор, че въззивната жалба е неоснователна.
Пловдивският окръжен съд- V възз. гр. с., след
преценка на процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата и събраните
доказателства по делото във връзка с доводите на страните, прие за установено
следното:
Пред Районен съд – Пловдив от Н.И.С. против „Авионамс“ АД е заведена искова молба, с която е предявила обективно съединени искове с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ във вр. с чл. 225, ал.
1 от КТ, за да бъде признато за
незаконно уволнението й, извършено със Заповед № Р29-2/2018 г. от 05.02.2018 г.
на работодателя и като такова да бъде отменено, да бъде възстановена на
заеманата преди уволнението длъжност и да бъде осъден ответникът да ѝ
заплати обезщетение за времето, през което е останала без работа вследствие на
незаконното си уволнение за периода 06.02.2018 г. – 06.08.2018 г. в размер на
4020 лева, на база последното получено БТВ от 670 лева, ведно със законна лихва
от завеждане на исковата молба – 30.03.2018 г., до окончателното изплащане,
както и направените по делото разноски. Посочва, че е работила по трудово
правоотношение с ответника на длъжност „***“. Със Заповед № Р29-2/2018 г. от
05.02.2018 г., връчена на 06.02.2018 г. трудовото правоотношение между страните
било прекратено на осн. чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ поради съкращаване на щата,
считано от 06.02.2018 г. На същата дата ищцата получила и предизвестие за
прекратяване на ТПО на същото основание. Застъпва, че извършеното уволнение е
незаконосъобразно, поради следните доводи
- счита, че работодателят бил
нарушил императивните разпоредби на чл. 333 от КТ, тъй като страдала от биполярно афективно разстройство, сегашен
епизод – смесен и неинсулинозависим захарен диабет, за които провеждала
медикаментозна терапия. Работодателят не бил поискал мнение от ТЕЛК и
разрешение от Инспекция по труда преди уволнението.
На следващо място, изтъква, че не е налице реално съкращаване на
извършваната от ищцата трудова функция. Твърди се уволнението да е извършено в
нарушение на разпоредбата на чл. 329 от КТ – не бил извършен подбор, а в
случай, че такъв е бил извършен, то изискванията на чл. 329 от КТ не били
спазени.
Към исковата молба прилага Уведомление с изх.№ Р 220-185/05.02.2018г.,
Заповед с рег. № Р 29-2/2018г. от 05.02.2018г., изд. от ръководителя на „Авионамс“
АД, с която на осн. чл.328 ал.1 т.2 от КТ е прекратено трудовото правоотношение
на С., считано от 06.02.2018г., с място на работа: ТИД; Капитално строителство,
на длъжност „***“/ към ***“ , Код по НКПД: ***, по причини – съкращаване на
щата. Разпоредено е на ищцата да се изплатят дължимите обезщетения. Приложени
са и 2 бр. Етапни епикризи с № 48/21.03.2018г. и 19.12.2017г.
Ответникът „Авионамс“ АД депозира Писмен отговор по чл.131 от ГПК, с който оспорва
исковете като неоснователни. Признава твърденията на ищцата, че е работила по
трудово правоотношение с ответника, че е заемала посочената в исковата молба
длъжност, както и фактът, че трудовото правоотношение е прекратено на
посоченото от ищцата основание, с оспорената заповед. Поддържа обаче
уволнението да е законосъобразно извършено. Оспорва се твърдението да не е
преодоляна закрилата на чл. 333 от КТ. Твърди се, че ищцата не е била трудоустроена, поради което
да се ползва от защитата, предвидена на чл. 333, ал. 1, т. 2 от КТ. Изтъква, че
не е било необходимо да бъде взето мнение на ТЕЛК и на Инспекция по труда,
доколкото заболяванията на ищцата не попадат в кръга на посочените в Наредба №
5 от 20.02.1987 г. Оспорва дадените диагнози в Етапна епикриза от 19.12.2017 г.
и от 21.03.2018 г. за заболяванията – неинсулинозависим захарен диабет и
биполярно афективно разстройство, като се твърди, че ищцата не е била болна от
тези заболявания към датата на уволнението. Оспорват се и достоверността на
датите, записани в посочените епикризи, като се твърди, че същите са съставени
за нуждите на настоящото производство.
По отношение на твърденията на С. за липса на извършен подбор или за
неспазване критериите по чл. 329 от КТ; дружеството посочва, че със Заповед № Р15-9 от 26.01.2018 г. на
изпълнителния директор била назначена комисия, която била извършила подбор,
който бил обективиран в Протокол от 30.01.2018 г. В посочения протокол било
записано, че поради съкращаване на щата се предлага прекратяване на ТПО, както
и че Н.С. няма необходимата техническа квалификация да бъде предназначена на
длъжност в ПТД и Дирекция Качество, вкл. и на подобна длъжност на мястото на
други работници и служители, които не отговарят на изискванията. Същата имала
квалификация и опит да бъде предназначена на сходна длъжност или такава
длъжност във ФИД, но ищцата била отказала това преназначение.
Към Писмения отговор са приложени - Заповед № Р 15-9/ 26.01.2018 г. на
изпълнителния директор на дружеството, с която е назначена комисия за подбор,
Протокол от 30.01.2018г. за подбор, Искане до С. за представяне на писмени
обяснения за неизпълнение на Заповед № Р15-11/07.03.2017г, Обяснение на С. с
вх.№ 175-203/08.03.2017г., Заповед № Р15-11/07.03.2017г. на ИД на „Авионамс“ АД,
Обяснение на С. с вх.№ 175-257/21.03.2017г., здравно досие на С. от „Булнорм“
ЕООД и медицинска документи.
В хода на съдебното производство е допусната комплексна съдебно еднокринонологична
и психиатрична експертиза. Със
заключението на в.л. д- р П. К. /еднокринолог/ и д-р М. П. /п./ са направени констатации, че към датата на прекратяване на трудовия договор 06.02.2018г.
С. не е страдала от двете описани от нея заболявания: биполярно афективно
разстройство и неинсулинозависим захарен диабет.
ПдРС, за да уважи изцяло исковете, е изложил
основни съображения, че не е налице реално съкращаване в щата, като не е
премахната трудовата й функция. Работодателят е оспорил това възражение, като е
заявил, че от Протокола за подбор от 30.01.2018 г. се установява такова реално съкращаване в щата. От посочения
протокол обаче не се е констатирало премахване на трудовата функция занапред,
нито реално съкращаване на щата. То не се доказвало и от представената Заповед
№ Р 15-9/ 26.01.2018 г. на изпълнителния директор на дружеството, с която е
назначена комисия за подбор. В последната било записано, че съгласно приетата с
Решение на Съвета на директорите от 04.01.2018 г. нова организационна структура
на дружеството, както и ново длъжностно разписание /щата/, утвърдени със
Заповед № Р15-4/ 12.01.2018 г. на изпълнителния директор, са закрити структурни
звена от предприятието, съответно щатни длъжности. Посочените документи обаче не
били представени по делото, поради което и съдът не можел да извърши преценка
дали е налице отпадане на трудовата функция на ищцата занапред, съответно
реално намаляване на щатната численост на персонала. Не се установявало и да е
налице новоутвърдено щатно разписание, както и същото да е било налице преди
извършване на уволнението и то да е било прието и утвърдено по надлежния ред
преди уволнението.
Досежно довода на ищцата, че ако бил проведен подбор, той не
е осъществен по критериите, залегнали в КТ. Работодателят е оспорил и това
съображение, като заявява, че законосъобразно осъщественият подбор се
констатира от протокола за подбор от 30.01.2018 г. От последния обаче не можело
да се установи между кои лица е осъществен подбора, както и на кои длъжностите
те са били назначени. Посочено е единствено, че на основание съкращаване в щата
за длъжността „***“ към Търговско – икономическа дирекция комисията предлага
прекратяване на трудовия договор с ищцата. Не се установява, при лежаща върху
ответника доказателствена тежест, преди уволнението по предварително определени
критерии да е бил осъществен подбор между лицата, осъществяващи сходни трудови
функции, както и че именно ищцата е била с най – малък брой точки по
критериите, залегнали в закона – по – висока квалификация и по – добра работа. В тежест на работодателя – ответник било доказването на законосъобразно упражняване на правото на
уволнение, като същият следвало да обоснове надлежно взето решение за съкращаване в щата, както и реално
осъществено такова, а така също и осъществяване на законосъобразен подбор.
ПдОС – V гр.с.,
въззивна инстанция, на осн. чл.269 от ГПК, се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси
той е ограничен от посоченото в жалбата.
В хода на въззивното производство на осн. чл.266
във вр. с чл.146 ал.2 от ГПК бяха приети следните писмени доказателства съответно представени с въззивната
жалба: 1/. Заповед с рег.№ Р15 -4/12.01.2018г., издадена от ръководителя на „Авионамс“ АД изпълнителен
директор инж. Й.Н. относно въвеждане на промени в организационната структура и
приемане на ново щатно длъжностно разписание и е разпоредено, считано от
15.01.2018г. да се въведе в действие утвърденото Длъжностно /щатно/ разписание
на дружеството, изготвено съгласно новата Организационна структура, приложение съгласно текста към заповедта;
2/. Протокол от 04.01.2018г. на Съвета на директорите на „Авионамс“ АД, с което
е взето решение за одобрение на предложението на ИД за норма организационна
структура на „Авионамс“ АД за 2018г. – Приложение № 1 към протокола; 3/. съответно изисканото от съда за
представяне Длъжностно /щатно/ разписание, което е действало до 15.01.2018г., когато заеманият щат от Н.И.С.
на длъжността „***“, от закритото звено „***“ към Търговско- икономическа
дирекция /ТИД от 15.01.2018г. преобразувана във Финансово икономическа
дирекция/, се съкращава. Очевидно, няма как да се разреши спорът при неизяснена
фактическа обстановка досежно въпросите - дали е налице реална хипотеза на „съкращаване
щат“ и следвало ли е да се извърши подбор от работодателя, при положение, че се
навежда възражение, че се съкращава единствена щатна бройка за длъжността, без
да се направи сравнителен преглед между действащото новоутвърдено щатно
разписание и действалото до 15.01.2018г. /преди съкращаването на щата/ разписание,
както и без да са налице по делото съпътстващите ги документи, свързани с
утвърждаването на новата Организацонна структура на дружеството.
Разпоредбата на чл.328 ал.1 от КТ
предвижда, че – Работодателят може да
прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или
служителя в сроковете по чл.326 ал.2, в следните случаи: т.2 пр.2 – при
съкращаване на щата.
В конкретния случай, предмет на
съкращаване е заеманата от С. длъжност „***“, поради закриване на звеното „***“ към Търговско-
икономическа дирекция, която от
15.01.2018г. е преобразувана във Финансово икономическа дирекция. Видно е от отмененото Длъжностно /щатно/
разписание, че към „Звено КС и поддръжка ДМА се включват длъжностите: Техник, инвеститорски контрол, и р- л КС и
поддръжка – 1 бр. с КОД по НКПД 3112
3007 /заета от С. Б./, Работник, изграждане и ремонт на покрив. покрития,
зидаро - мазач – 2 бр. с КОД по НКПД
7112 2001 /заети от Н. И., П. И., В. К.
и И. А./ и „***“ – 1 бр. с КОД 4110 2005, заета от Н.С., със средно образование. Съгласно
новоутвърдената Организационна структура, в сила от 15.01.2018г., Търговско-
икономическа дирекция /ТИД/ не е запазена, като звено „***“ е закрито. При
положение, че предмет на съкращаване е единствена
щатна бройка - „***“, не е
необходимо изобщо да се предприема процедура по извършване на подбор. Такава би
била задължителна само в случай, че предмет на съкращаване е примерно една щатна
бройка измежду налични по разписанието поне две или повече щатни еднородни длъжности
/трудови функции/, каквато хипотеза в случая не се е твърди да е била налице. /В
тази насока са разясненията с Тълкувателно решение № 3/16.01.2012г. по тълк.д.№
№ 3/2011г. на ВКС, ОСГК, както и е налице константна съдебна практика – Решение
№ 255/11.02.2015г. на ВКС – IV г.о. по гр.д.№ 194/2014г., Решение № 304/20.10.2014г. на
ВКС – IV г.о.
по гр.д.№ 2344/2014г., Решение № 627/18.07.2017г. на ОС –Бургас по възз.гр.д.№
882/2017г. и др./. Следва да се посочи още, че в исковата молба не са въведени твърдения в дружеството
да са били работили и други лица на същата длъжност „***“ в контекста на изложеното от ищцата, че „на работа са
останали работници или служители с по-ниска от моята квалификация и които не
работят по-добре от мен“. Липсват също
така и изобщо твърдения в новоутвърденото щатно разписание да е била открита длъжност, с ново
наименование, но със същите трудови функции или поне сходни на съкратената,
която да е била възложена на друго лице.
По
отношение на твърдението с исковата молба затова, че работодателят не е
преодолял закрилата по чл.333 от КТ и не е поискал мнението на ТЕЛК и
предварителното писмено съгласие на Инспекция по труда, следва да се посочи, че
съгласно приетото и неоспорено заключение на Комплексната съдебно
еднокринонологична и психиатрична
експертиза, С. не е страдала от
двете гореописани заболявания - биполярно афективно разстройство и
неинсулинозависим захарен диабет, към датата на прекратяване на трудовия
договор.
Обжалваното решение се явява незаконосъобразно и
подлежи на отмяна изцяло.
Разноски.
Съобразно правния резултат въззиваемата страна С.
ще следва да заплати на дружеството – жалбоподател „Авионамс“ АД общо сумата
1 362,68 лв. /160, 40 лв. плюс 1 202,28 лв./ за двете съдебни
инстанции, както следва за въззивно обжалване - 160, 40лв. – за държавна такса,
пред Районен съд - 100 лв. – платен
депозит за СМЕ, 322,28 лв. - допълнителен депозит за 2 вещи лица и 780 лв. – за
адвокатско възнаграждение.
По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V
възз.гр.с.
Р Е Ш И :
Отменя Решение № 587/14.02.2019г. на ПдРС – XV гр.с. по гр.д.№ 5331/2018г.
Като вместо това постановява –
Отхвърля предявените от Н.И.С., ЕГН - **********,***, против „Авионамс“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление- гр.
Пловдив, ул. „Цар Симеон” № 2, за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението,
извършено със Заповед № Р29-2/2018 г. от 05.02.2018 г. на Изпълнителния
директор Й.Н. на дружеството, с която на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ –
поради съкращаване в щата, считано от 06.02.2018 г. и е прекратено трудовото
правоотношение, за възстановяване на
предишната заемана преди уволнението длъжност – „***“ на основание чл.344,
ал.1, т.2 от КТ; за присъждане на осн. чл.344, ал.1, т.3 от КТ сумата в размер
на 4 020 лв., представляваща обезщетение за времето, през което е останала без
работа поради уволнението в периода 06.02.2018 г. до 06.08.2018 г., като
неоснователни и недоказани.
Осъжда Н.И.С., ЕГН - **********,***, да заплати на „Авионамс“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление- гр.
Пловдив, ул. „Цар Симеон” № 2, общо 1 362,68
лв. за двете съдебни инстанции /по гр.д.№ 5331/2018г. на ПдРС – XV гр.с. и по 732/2019г. на ПдОС – V възз.гр.с./.
Решението може да се обжалва с
касационна жалба пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването.
Председател:
Членове: