О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№870 , 06.03.2020 г. гр.Бургас
ОКРЪЖЕН СЪД БУРГАС, Гражданско отделение, трети въззивен
състав в закрито заседание на шести март две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател: Росен Парашкевов
Членове: Кремена Лазарова
мл. съдия
Красен Вълев
като разгледа докладваното от младши съдия Красен
Вълев ч.гр.д.№ 606 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по повод частна
жалба с вх.№1684/13.01.2020 г. от Г.Г.М. срещу Решение №3726 от 20.12.2019 г.
по гр.д. №545/2019 г. на Районен съд- Бургас, в частта имаща характер на
определение по чл. 344, ал. 2 от ГПК, с което на жалбоподателката е предоставено
ползването на допуснат до делба недвижим имот и същата е осъдена да заплаща
месечно обезщетение в размер на 132,50 лева. Сочи се, че правилно делбеният съд
е установил, че имотът е съсобствен между ищците и ответницата- жалбоподателка
при равни квоти от по ½ идеална част. Твърди се, че с отговора на
исковата молба и в първото по делото заседание е отправено предложение до
ищците да ползват една стая от апартамента. Излагат се съображения, че имотът е
двустаен апартамент и едната стая спокойно може да бъде освободена от
ответницата за ползване от ищците. Сочи се, че след като е отправено
предложение за ползване на реална част, което не е прието за ищците е отпаднала
възможността да търсят обезщетение. Иска се отмяна на определението, като
неправилно и незаконосъобразно и постановяване на ново определение, с което да
бъде отхвърлена претенцията по чл. 344, ал. 2 от ГПК.
Препис от частната жалба е връчен на
ответната страна – Д.А.П. и Е.П.Д.-П., като е депозиран отговор в срок, с който
се оспорва жалбата като неоснователна. Посочено е, че искането на ищците е само
за обезщетение, а не и за разпределяне правото на ползване. Изложени са
съображения, че фактът, че имота се ползва само от единия съсобственик и
фактът, че не е направено искане за разпределяне на ползването не дерогира
правото на другите съсобственици да получат обезщетение по реда на чл. 344, ал.
2 от ГПК. Твърди се, че това право не може да се дерогира и от изявление на
другия съсобственик, че е готов да предостави част от имота.
Окръжен съд - Бургас, след преценка на изложените
в частната жалба съображения и материалите по гр.д. №545/2019 г. по описа на
РС-Бургас, по вътрешно убеждение, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Производството
по гр.д. №545/2019 г. по описа на РС-Бургас е образувано по иск с правно
основание чл. 34, ал. 1 от ЗС от Д. и Е. П.и срещу Г.М. за делба на недвижим
имот с кадастрален идентификатор 07079.651.193.6.8, представляващ апартамент
№8, находящ се на втори етаж, вход 6, бл. 12 в ж.к. „Меден рудник“ в гр.
Бургас, със застроена площ от 67.64 кв.м., състоящ се от дневна, спалня, кухня,
тоалетна и антре. С исковата молба е заявено, че не може да се постигне
доброволна делба и ищците претендират ответницата да заплаща по 250 лева
месечно обезщетение, за това че те са лишени от ползване на собствената си
½ идеална част от имота.
С отговора на исковата молба са изложени
съображения за неоснователност на претенцията за заплащане на обезщетение. Твърди
се, че законът поставя изискване първо да се поиска реално ползване съобразно
чл. 31, ал. 2 от ЗС и едва при отказ- да се дължи обезщетение. Посочено е, че
ако ищците докажат че са собственици на ½ от жилището ответницата не
възразява те да ползват една от стаите.
По делото е извършена съдебно-техническа експертиза,
неоспорена от страните, съгласно която средния пазарен наем на ½ от
процесния имот е определен на 132,50 лв. на месец.
С обжалваното решение Районен съд – Бургас е
допуснал до делба описаният недвижим имот при квоти ½ за съпрузите П.и и
½ за съделителката М.. С решението ползването на допуснатия до делба
недвижим имот е предоставено на Г.Г.М., като същата е осъдена да плаща на Д.А.П.
и Е.П.Д.-П. месечно обезщетение за ползването в размер на 132,50 лева от
влизане в сила на определението до окончателното извършване на делбата.
Частна жалба е подадена в едноседмичния срок
по чл. 275, ал.1 ГПК против подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано
лице, което има правен интерес от обжалването, поради което съдът я намира за
допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е
неоснователна.
Основното възражение на жалбоподателката е,
че щом тя е отправила предложение за ползване на една стая от имота, то не
следва да се присъжда обезщетение. Този извод е неправилен.
С разпоредбата на чл. 344, ал. 2 от ГПК се
урежда привременна мярка, с постановяването на която се цели уреждане на
отношенията между съделителите по повод ползването на имотите, допуснати до
делба, през време на висящността на делбеното производство. То не разрешава по
същество материално правен въпрос, свързан с предмета на спора, защото въпросът
за начина на ползване на имотите или за дължимото обезщетение дори в рамките на
продължителността на делбеното производство, може да бъде изменено от съда,
който го е постановил.
Привременните мерки изхождат от принципа,
залегнал в чл. 31, ал.2 на ЗС, имащ за цел овъзмездяване на съсобственика за
права, които има, обаче е възпрепятстван да упражни, но не е идентична с
цитирания правен механизъм, защото обезщетение се дължи за минало време и
неупражнени, поради създадени пречки права, а
чл. 344, ал.2 от ГПК визира парична престация, заместваща неупражненото
право за в бъдеще. Освен това нормата не изисква "лишаване от право",
а има предвид разрешаване на спор за ползване на общата вещ между съсобственици
по съдебен ред, при това временно и на база целесъобразност, а не
законосъобразност, защото целта на произнасянето не е проверката на едно
материално право, съществува ли и кому принадлежи, а осъществяване на съдебна
администрация и съдействие за упражняването му спрямо титулярите при спор.
В процесния случай по делото е безспорно, че ищците не ползват
фактически апартамента, както и е безспорно, че настоящият жалбоподателка го ползва изцяло,
като живее в него със съпруга си.
От събраните по делото писмени доказателства апартаментът,
предмет на делбата е двустаен като се състои от дневна, спалня, кухня, тоалетна
и антре. По делото не е назначавана СТЕ, но е очевидно, че функционалното
разпределение на апартамента не позволява създаването на две отделни жилища,
които да изпълняват изискванията на т.30, §5 от ДР на ЗУТ.
На следващо място трябва да се изследва дали
съвместното ползване на жилището от семейството на ищците и от семейството на
ответницата е възможно и целесъобразно, като в процесния случай не може да
става въпрос за ползване само на една стая, а за съвместно ползване на цялото
жилище от две семейства и то това ползване да е удобно при нормални
хигиенно-битови условия.
Районен съд- Бургас е преценил, че не е
удобно имотът да се ползва съвместно от съделителите/семейството на ищците и семейството
на ответницата – жалбоподател/, поради което и съобразявайки досегашното
фактическо положение е възложил апартамента изцяло на жалбоподателката до
приключването на делбата, като я е осъдил за това да заплаща на ищеца месечна
цена. Тази
преценка за целесъобразност на разпределението според настоящия състав е
напълно правилна и обоснована на база изяснената по – горе фактическа
обстановка, като отговаря и на желанието на страната инициирала производството
по чл. 344, ал. 2 от ГПК.
Разпределяне ползването на апартамента на две
реални части не е било искано от ищците, но е и очевидно неудобно. Жилището е
могло да се възложи и само на ищците срещу заплащане на ползването свръх дела им,
обаче правилно е съобразено от районния съд съществуващото до момента
фактическо положение, с цел избягване създаването на затруднения за
съсобствениците в повече от необходимите при постановяване на привременните
мерки за упражняването на правата им.
Съответно на това жалбоподателката, комуто е
възложен имотът еднолично дължи на неползващите го ищци месечно обезщетение, съответно на дела им. Тази парична компенсация е предвидена от
закона, поради което следва да бъде присъдена на правоимащите. Размерът ѝ
не е бил оспорен, определен е от експерт, поради което съдът счита, че следва
да бъде приет за доказан. Съответно на установената от Районен съд- Бургас
квота в собствеността на имота, ищците действително имат правото на сумата от 132,50 лв., съотнесена към пълната наемна цена
на жилището.
При това положение жалбата се явява изцяло
неоснователна, а определението на първата инстанция следва да бъде потвърдено,
като законосъобразно и правилно.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №3726 от
20.12.2019 г. по гр.д. №545/2019 г. на Районен съд- Бургас, в частта имаща
характер на определение по чл. 344, ал. 2 от ГПК
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.