Р Е Ш
Е Н И Е
№ 362/29.05.2019 година, град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд,
Девети граждански състав
на втори май две хиляди и
деветнадесета година
в публично заседание в
следния състав:
Председател:
Петър Вунов
секретар: Михаела Стойчева
прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов гражданско дело № 1441 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на част ІІ, дял І от ГПК.
Образувано е по искова молба от „Агенция за
събиране на вземания" ЕАД срещу М.А.П..
Ищецът твърди, че на 27.05.2015 г. между М.А.П. в
качеството на кредитополучател и „Провидент Файненшъл България” ООД в качеството
на кредитодател бил сключен договор за потребителски паричен кредит № *********, по силата на който на
ответницата бил
предоставен
потребителски кредит за лични нужди в размер на 1950,00 лева. Съгласно клаузите
на сключения договор, усвоената парична сума по кредита
за срока на действие на договора се олихвявала с договорна лихва, месечния
размер на която бил фиксиран за целия срок на договора и която се начислявала
от датата на отпускане на кредита и
възлизала на 384,61 лв. Така, общата стойност на усвоената главница и
договорната лихва по кредита била в размер на 2334,61 лв., които се заплащали
на 60 броя равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на 38,91 лв.
Първата погасителна вноска била платима на 5.06.2015 г., а последната
погасителна вноска била с падеж на 22.07.2016 г. С подписването на договора за кредит, кредитополучателят изразил
съгласието си да заплати такса за оценка на кредитно досие, която била в размер
на 97,50 лв. Тази такса била платима при подписване на договора, но страните постигнали
съгласие да бъде включена в седмичните погасителни вноски, с цел улеснение на
кредитополучателя. Така, таксата за оценка на досие била разделена на 60 броя
равни вноски, всяка в размер на 1,63 лв., платими на падежните дати на
погасителните вноски. По избор на кредитополучателят, кредитодателят се задължил да
предоставя на кредитополучателя допълнителна услуга, която се изразявала в
доставка на заемната сума в брой по неговото местоживеене и услуга по седмично
събиране на вноските по кредита също по местоживеенето на кредитополучателя,
наречена в договора услуга „Кредит у дома". За предоставяната услуга
кредитополучателят се задължил да заплати на кредитодателя такса в размер на
1526,80 лв., която била платима при подписване на договора, но страните постигнали
съгласие тя да бъде включена в седмичните погасителни вноски. Така, таксата за
услуга „Кредит у дома" била разделена на 60 броя равни вноски, всяка в
размер на 25,45 лв., платими на падежните дати на погасителните вноски. Крайният срок
за издължаване на всички задължения по кредита бил 22.07.2016 г. /дата на
последна погасителна вноска/, предвид което вземанията, произтичащи от договора
за кредит, не били обявявани за предсрочно изискуеми. Заплатена от кредитополучателя била в размер
на 1518,60 лв., с която били погасени, както следва: такса за услуга „Кредит у
дома": 575,63 лв., такса за оценка на досие: 47,44 лв., договорна лихва:
147,53 лв., главница: 748,00 лв. На 19.05.2017 г. бил сключен договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ между „Провидент Файненшъл
България" ООД, ЕИК ********* и „Агенция за събиране на вземания" ЕАД
с ЕИК *********, по силата на който вземането на „Провидент Файненшъл България"
ООД срещу М.А.П., произтичащо от договор за потребителски кредит №
*********/27.05.2015 г., било прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности,
включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски. Договорът за потребителски кредит
съдържал изрична клауза, която уреждала правото на кредитора да прехвърли
вземането си в полза на трети лица. „Провидент Файненшъл България" ООД
упълномощило „Агенция за събиране на вземания" АД /понастоящем „Агенция за
събиране на вземания" ЕАД/ в качеството си на цесионер по договора за
прехвърляне на вземания от 19.05.2017 г., от името на цедента и за своя сметка да
уведоми длъжниците за извършената цесия. По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД на
07.06.2017 г. до ответника било изпратено писмо за станалата продажба на вземания
с изх. №
УПЦ-П-ПВД/********* от 06.06.2017 г. То се върнало в цялост с отбелязване върху обратната разписка
„Непотърсена пратка". На 25.05.2018 г. ищецът изпратил
повторно писмо до длъжника, съдържащо уведомително писмо от страна на
„Провидент Файненшъл България" ООД с изх. № УПЦ-С-ПВД/*********
чрез куриер на друг адрес на длъжника, но и то отново се върнало в цялост, тъй като
получателят не бил открит на адреса и не отговарял при позвъняване на посочения
от ищцовото дружество телефон за връзка с получателя. Сочи се още, че ответника било начислено обезщетение за
забава върху дължимите суми в размер на законната лихва за забава, за периода
от 19.05.2017 г. /датата на договора за цесия/ до датата на входиране на
задължението в съда, общият размер на което бил 65,45 лв. За заплащането
на процесните суми ищецът подал заявление по чл. 410 ГПК, по което било образувано ч. гр. д.
№ 3005/2017 г. По него била издадена
исканата заповед за изпълнение, но тя
била връчена на ответника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, което от
своя страна обуславяло правния интерес от подаване на исковата му молба. Предвид
изложеното се иска да бъде постановено решение, с което да се приеме за
установено по отношение на ответника съществуването на вземания на ищеца спрямо
него, както следва: сумата 1202,00 лева, представляваща неизплатена
главница по договор за потребителски кредит № ********* от 27.05.2015 г., сключен между „Провидент
Файненшъл България"
ООД
и М.А.П., сумата 237,08 лева, представляваща договорна лихва за период от
13.11.2015 г. до 22.07.2016 г., сумата 50,06 лева, представляваща такса за
оценка на досие за периода от 25.12.2015 г. до 22.07.2016 г., сумата 951,17
лева, представляваща такса за услуга „Кредит у дома” за периода от 06.11.2015 г.
до 22.07.2016 г., сумата 65,45 лева, представляваща обезщетение за забава за
периода от 19.05.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК - 29.11.2017 г.,
прехвърлени с договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 19.05.2017 г.,
ведно със законната лихва за забава върху главницата от дата на входиране на
заявлението - 06.06.2018 г. до окончателното й изплащане. Претендират
се и направените деловодни разноски в настоящото производство и в развилото се
заповедно производство.
Ответникът, чрез назначения му особен представител, счита
предявените искове за допустими, но неоснователни, поради което ги оспорва по
основание и размер. Твърди, че не било спазено изискването на чл. 99, ал. 2 от ЗЗД за уведомление на длъжника от кредитора. Двете уведомителни писма не били
връчени лично, а били върнати с обратни разписки, в които било посочено, че
длъжникът не бил намерен на посочения адрес и не отговарял на телефона за
контакт. Освен това, уведомлението за прехвърляне на вземането не било
направено от кредитора „Провидент Файненшъл България” ООД, а от ищеца в
настоящото производство, който не бил надлежно упълномощен, тъй като приложеното пълномощно не било
в изискуемата форма и липсвала дата. Незаконосъобразно било и непосочването на продажната цена в
Приложението към договора за цесия от 19.05.2017 г. Поддържа се и че
договорът за потребителски кредит № *********/27.05.2015 г. бил сключен в нарушение на чл. 19, ал. 5 от ЗПК. Предвид изложеното се иска да бъдат отхвърлени предявените искове.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл.
235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
На 27.05.2015 г. ответникът е сключил
с „Провидент
Файненшъл България” ООД договор за потребителски кредит № *********, който наред с формуляра за кандидатстване за кредит
на М.А.П. и стандартния европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителски кредити са представени по делото и от тях е видно, че имат
описаното в исковата молба и посочено по-горе съдържание, поради което същото
не следва да се излага отново текстуално, като при
необходимост ще бъде обсъдено при преценката на наведените от страните правни
доводи, основани на тях.
С договор за прехвърляне на вземания от 19.05.2017 г. „Провидент Файненшъл България” ООД е прехвърлило на ищцовото дружество свои вземания, подробно описани в Приложение № 1, сред които и спрямо ответника.
С писмо към същия договор „Провидент Файненшъл България” ООД е потвърдило извършената цесия съгласно горепосочения договор.
С пълномощно „Провидент Файненшъл България” ООД е упълномощило „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД с правото да уведоми от негово име длъжниците за извършената
цесия.
С писма изх. № УПЦ-П-ПВД/********* от 06.06.2017
г. и № УПЦ-П-ПВД/********* от 22.05.2018 г. ищецът, в качеството си на пълномощник на „Провидент Файненшъл България” ООД, е уведомил ответника за извършената цесия
и го е поканил в 5-дневен срок от
получаването да погаси задължението.
Според представените обратни разписки към
известията за доставяне писмата са непотърсени от получателя.
От материалите, съдържащи се в ч. гр. д. № 3005/2017
г. по описа на РС - Хасково, приложено по
настоящото производство, се установява, че въз основа на заявление с вх. № 27191/30.11.2017 г. в полза на ищеца срещу ответника е издадена
Заповед № 1578/04.12.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумите
от: сумата
1202,00 лева, представляващи неиздължена сума по договора за кредит от 12.05.2015 г., договорна
лихва -
237,08 лева от 13.11.2015 г. до 22.07.2016 г., такса за оценка на досие – 50,06 лева за
периода от 25.12.2015 г. до 22.07.2016 г., такса услуга „Кредит у дома“ - 951,17 лева за периода
от 06.11.2015 г. до 22.07.2016 г., и обезщетение за забава - 65,45 лева от 19.05.2017 г. до 29.11.2017 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 30.11.2017 г. до окончателно
изплащане, както и направените по делото разноски – 50,12 лева д.т., 50 лева юрк. възнаграждение. Заповедта за изпълнение е връчена
на длъжника
по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и с разпореждане от 26.04.2018 г., връчено на
ищеца на 11.05.2018 г., е указано, че може да предяви иск за установяване на
вземанията си в едномесечен срок от съобщението и последният е сторил това.
От заключението на назначената съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът кредитира напълно като компетентно, обективно и
неоспорено от страните, се установява, че ответникът
е усвоил сумата по процесния договор, като размерите на
дължими суми по него са: 1 202,00 лв. - главница, 237,08 лв. - редовна
лихва; 50,06 лв. –
такса оценка на досие; 951,17 лв. – такса кредит у дома; 64,78 лв.
- лихва за забава за периода от 19.05.2017 г. до 28.11.2017 г.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Предмет на делото са предявени при условията на обективно кумулативно съединение искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, чл. 79,
ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, които са процесуално
допустими, доколкото изхождат от заявител по образувано заповедно производство
срещу длъжника в едномесечния срок от уведомяването му за връчването на издадената
заповед за изпълнение относно
процесните вземания при условията на
чл. 47, ал. 5 ГПК.
Разгледани по същество, исковете
са неоснователни, като съображенията за това са следните:
От съвкупния анализ на събраните по делото писмени
доказателства се установява по несъмнен начин, че между
ответника и „Провидент Файненшъл България” ООД е бил
сключен валиден договор за потребителски кредит. Съдържанието на това
правоотношение е подробно регламентирано в представените договор № ********* от 27.05.2015 г., формуляр за кандидатстване за кредит и
стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски
кредити. Тези документи са подписани и
от ответника, като автентичността им не е оспорена от него. Ето защо следва да се
приеме, че са породили уговорените с тях правни последици, а именно дружеството му е отпуснало кредит, който е
трябвало да се
погаси чрез изплащането на определени вноски в предвидените срокове и размери.
На следващо място не се спори, а и от кредитираното заключение на вещото лице Д.К.
се установява, че ответникът не е погасявал текущите си задължения съобразно
уговореното, както и размерът на непогасения остатък на дължимите от него
вноски. По делото не се твърди, а и не са ангажирани доказателства за
изплащането им. От приетите и неоспорени договор за
прехвърляне на вземания от 19.05.2017 г. и Приложение
№ 1 към него се установява, че процесните вземания са прехвърлени валидно
на ищеца. Направеното от
особения представител на ответника
възражение, основаващо се на нормата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД,
според която прехвърлянето на вземането има действие спрямо длъжника от деня,
когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор, обаче се явява основателно. От представените по делото доказателства се
установява, че ищецът-цесионер по силата на изрично пълномощно, дадено
му от цедента е изпратил съобщение за извършената цесия, но същото не е било получено от ответника-длъжник. Обстоятелството, че пратката не е била потърсена от получателя не е автаматично свързано с
настъпването на неблагоприятни за него последици, а именно, че е налице редовно
връчване на съобщението. Оставянето на известие в пощенската кутия от пощенския
оператор не е равнозначно на връчване, предвид липсата на законодателно
предвидена фикция, че непотърсената пратка е връчена. Предвид наличието на допълнителни данни за местоработата на ответника и различен настоящ адрес,
ищецът е следвало да положи дължимата грижа, чрез предприемане на ново връчване
на уведомлението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, доказателства за извършването на което не са
представени. Уместно е да се отбележи и че процесният договор за кредит е сключен между цедента и длъжника, а цесионерът се явява
трето лице по отношение на постигнатото съглашение, поради което уредените в същия права и задължения не
произвеждат действие спрямо него. Що се отнася до задължението, регламентирано в
чл. 99, ал. 1, вр. чл. 90, ал. 1 ЗГР, неговото неизпълнение съобразно чл. 116,
ал. 2 от същия закон е обвързано единствено с административнонаказателна
отговорност, а и в случая
липсват доказателства ответникът да е променил адреса си. Съобщаване
за извършеното прехвърляне на вземането не може да се приеме, че е осъществено
нито чрез връчване на заповедта за изпълнение на парично задължение, нито с
получаване на преписа от исковата молба и приложенията към нея, сред които и уведомление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, доколкото и в двете производства то е извършено при
условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. Действително в посочената разпоредбата
е предвидено, че съобщението се смята за връчено с изтичането на срока за
получаване му от канцеларията на съда, но следва да се има предвид, че тази
законна фикция е уредена единствено за да обслужва нуждите на гражданския
процес във връзка с призоваването. От друга страна уведомлението за цесията
съставлява материалноправно изявление, което има ефект само ако бъде доведено
до знанието на длъжника. При това положение, след като не се е стигнало до
фактическо връчване на книжата, не може да се приеме, че длъжникът е надлежно
уведомен за цесията. По същите съображения предаването на исковата молба и
приложените към нея доказателства на назначения от съда по реда на чл. 47, ал.
6 ГПК особен представител не може да се приравни на правновалидно уведомление,
което да има обвързващо длъжника действие, предвид характера на
представителството и обема на правомощията. В този смисъл
е и формиралата се практика на Окръжен съд - Хасково, който в случая се явява и
последна инстанция предвид цената на предявените искове - Решение № 475/05.12.2018 г. по в. гр. д. № 736/2018 г., Решение № 4 от 11.01.2019 г. по в. гр. д. № 763/2018 г., Решение № 32 от 30.01.2019 г. по в. гр. д. № 818/2018 г., Решение № 35 от 30.01.2019 г. по в. гр. д. № 800/2018 г. и др. Ето защо съдът
намира, че ответникът не е бил надлежно уведомен за извършеното
прехвърляне на процесните вземания от ищеца-цесионер, в качеството му на пълномощник на цедента, което обуславя извод, че цесията не е произвела действие
спрямо него. При това
положение е безпредметно да се обсъждат останалите доводи на страните.
По тези съображения съдът счита, че предявените искове следва
да бъдат отхвърлени.
При този изход на спора само ответникът има право на разноски, но такива не следва да му бъдат присъждани,
тъй като липсват твърдения и доказателства за извършването
им.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. ”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис – сграда
Лабиринт, ет. 2, офис 4, срещу М.А.П., ЕГН **********, постоянен адрес: ***, искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
99, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, чл. 79, ал. 1 ЗЗД
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване по отношение на М.А.П., че дължи на "Агенция
за събиране на вземания" ЕАД следните суми: 1202,00 лева, представляваща неизплатена главница по договор за потребителски кредит № ********* от 27.05.2015 г., сключен между „Провидент
Файненшъл България"
ООД
и М.А.П., 237,08 лева, представляваща договорна лихва за период от 13.11.2015
г. до 22.07.2016 г., 50,06 лева, представляваща такса за оценка на досие за
периода от 25.12.2015 г. до 22.07.2016 г., 951,17 лева, представляваща такса за
услуга „Кредит у дома” за периода от 06.11.2015 г. до 22.07.2016 г., 65,45
лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 19.05.2017 г. до
29.11.2017 г., прехвърлени с договор за прехвърляне на вземания от 19.05.2017 г.,
ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 3005/2017 г. по описа на РС – Хасково до
окончателното й изплащане.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:
/Петър
Вунов/