РЕШЕНИЕ
№ 926
гр. Бургас , 25.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVII СЪСТАВ в публично заседание на
дванадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:АСЕН Т. РАДЕВ
при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА
като разгледа докладваното от АСЕН Т. РАДЕВ Гражданско дело №
20212120101739 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК вр. с § 19 от ЗИД на
АПК (ДВ, бр. 39 от 2011 год., изм., бр. 58 от 2017 год., в сила от 18.07.2017
год.) и чл.14, ал.3 на ЗСПЗЗ и е образувано по жалба на СЛ. ИВ. Б. и СТ. ИВ.
ЕДР. против решение № 2749/08.07.2020 год., издадено от ОСЗ - гр......, в
частта му, с която им е отказано възстановяване на собствеността в стари
реални граници на нива от 2.750 дка в м. „...“, нива от 2.8 дка в м. „...“ и нива
от 6.1 дка в м.“...“, всички в землището на гр.....
Жалбоподателите считат, че атакуваното решение е
нищожно, поради липса на мотиви, а евентуално - незаконосъобразно, тъй
като липсват реални пречки за възстановяване собствеността върху имотите в
стари реални граници, вкл. и защото е отпаднала нуждата за отбрана. Поради
това се моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване на съдебен
акт, с който собствеността върху процесните имоти да се възстанови на
жалбоподателите. Ангажират доказателства.
Законният представител на ОСЗ - гр....изразява становище
за неоснователност на жалбата. Представя административната преписка в
нейната цялост.
Процесуалният представител на заинтересованата страна -
Министерство на отбраната на РБългария също поддържа становище за
неоснователност на жалбата.
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, срещу
подлежащ на обжалване акт на административен орган, поради което е
допустима.
След като обсъди доказателствата, събрани по делото и
имащи отношение към правилното решаване на спора, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
1
Видно от представените по делото удостоверения за
наследници, жалбоподателите са законни наследници на С.Е. Л.., б.ж. на гр.
...., починал на 06.01.1980 год.
По делото е представено копие на преписката №
2749/10.02.1992 год. на ОСЗ - гр...., образувана по заявление на наследодателя
на жалбоподателите - И.С..Е., в качеството му на наследник на С.Е. Л.., с
което е поискано възстановяването в стари реални граници на собствеността
върху 30 земеделски имоти с обща площ от 200.75 дка, всички в землището
на гр. Черноморец, в т.ч. процесните три ниви.
С протоколно решение от 05.03.1993 год. на ПК - гр...., на
наследниците на С.Е. Л..е признато и определено за възстановяване правото
на собственост с план за земеразделяне върху заявените имоти, включително
и процесните.
С последващо заявление (допълнително искане),
заявителят е поискал възстановяването на собствеността да се извърши в
стари реални граници, а със заявления от 27.10.1994 год. и от 13.12.1999 год. е
поискал, поради невъзстановяването на процесните имоти, да бъде обезщетен
със земя от общинския поземлен фонд.
По преписката ПК - гр....е постановила решение №
2749/05.03.1993 год., с което е отново е признала правото на собственост
върху част от заявените имоти, сред които процесните, но е отказала
възстановяването на собствеността по отношение на тях в стари реални
граници.
При липсващи данни за отмяна на това решение по
предвидения ред за съдебен контрол, респ. за прогласяване на нищожността
му, на 25.05.2004 год. ПК - гр....е постановила и трето решение със същия
номер и същото произнасяне, което с решение на БРС по адмд. № 2/2019 год.
е прогласено за нищожно в неговата цялост.
Поради това, на 08.07.2020 год. ОСЗ - гр....е постановила
обжалваното решение.
Междувременно - на 14.03.2000 год. и на 17.01.2005 год.,
ОСГ - гр....е постановила две свои решения, с които е определила
обезщетение по чл.10б от ЗСПЗЗ за отказаните имоти, както и решение от
17.04.2018 год. ОСЗ - гр.Созопол, с което отново е отказала постановяване на
позитивно решение за същите имоти, т.к. всички имоти, за които
собствеността е призната с предходно решение (от 25.05.2004 год.), са
възстановени по КВС. Първите две решения са съобщени на
жалбоподателите, като липсват данни същите да са обжалвани, поради което
следва да се приеме, че са стабилизирани. За третото решение изобщо
липсват данни да е съобщено на жалбоподателите или да е обжалвано и
отменено по реда на съдебния контрол.
Изслушано е и заключението на вещото лице по
назначената съдебно-техническа експертиза, с което процесните имоти са
установени по местонахождение, според наличния стар картен материал.
При извършване преценка за валидността на обжалваното
решение съдът установи, че същото, макар и постановено от законен състав
на компетентен административен орган, в пределите на неговите правомощия
и при спазване на установената в закона форма, ако и да е лаконично
мотивирано, е нищожно по следните съображения:
Както по-горе се каза, с решение № 2749/05.03.1993 год.
2
ПК - гр....е отказала възстановяването на собствеността върху процесните три
имота в стари реални граници. Липсват доказателства по преписката това
решение да е съобщено самостоятелно на жалбоподателите, но с
последващите такива - от 14.03.2000 год. и от 17.01.2005 год., за определяне
на обезщетения, на жалбоподателите е съобщено съдържанието на
цитираното решение от 05.03.1993 год. Всички тези решения не са обжалвани,
вкл. и първото по време, поради което съдът приема, че те са влезли в сила и
са стабилизирани.
Оттук насетне е липсвала възможност за постановилия ги
орган, под страх от постановяване на нижощен административен акт, да
отменя или изменя същите, респ. да се произнася повторно по разрешения с
тях въпрос.
Тъкмо това е сторил административният орган
неколкократно, поради което тук атакуваното решение с № 2749/08.07.2020
год. на ОСЗ - гр....е нищожно и констатираната нищожност следва да се
прогласи, без да се връща на административния орган преписката с указания
за произнасяне, доколкото такова е налице.
На основание чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК и с оглед изхода на
делото, на заинтересованата страна - Министерство на отбраната се следва
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., определено по реда на
чл.37 от ЗПр.П и чл.24 от НПрП.
Мотивиран от горното и на основание чл.168, ал.2 и чл.172, ал.2 от
АПК във вр. с чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА нищожността на решение № 2749/08.07.2020 год. на
ОСЗ - гр...., постановено по преписка, образувана по заявление вх.№ 2749 /
10.02.1992 год. на наследниците на С.Е. Л...
ОСЪЖДА СЛ. ИВ. Б. от гр..., ул.“..., ЕГН - ********** и
СТ. ИВ. ЕДР. от гр...., ул.“.12, ЕГН - ..., да заплатят на Министерство на
отбраната на РБългария, гр.София, ул.“Дякон Игнатий“ № 3, деловодни
разноски в размер на 100 лв.
Решението може да се обжалва по касационен ред пред
Административен съд – Бургас, в 14-дневен срок от съобщаването му.
Вярно с оригинала: ЕХ
Съдия:
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3