РЕШЕНИЕ
№ 1491
гр. Пловдив, 30.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Руска Ат. Андреева
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Николинка Г. Цветкова Въззивно гражданско
дело № 20235300502481 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 33103/13.12.2022г. на „ПРОФИ КРЕДИТ
България“ ЕООД, ЕИК ***с процесуален представител юрисконсулт Г.П..
С решение № 3228 от 07.10.2022г., постановено по гр. д. № 694 по описа за 2022г. на
Пловдивски районен съд, XV гр. с., се признава за установено по отношение на страните на
основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415, ал.1, т. 1 и т. 3 и ал. 3 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.
1 от ЗЗД във вр. с чл. 240 от ЗЗД, че В. Г. Ц., ЕГН ********** дължи на „Профи кредит
България“ ЕООД, ЕИК ***, сума в размер на 1409, 27 лева, представляваща неизплатено
задължение /непогасена чиста стойност на предоставения финансов ресурс/ по
недействителен договор за потребителски кредит № ***, ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението до изплащане на вземането, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 28.10.2021г. до окончателното изплащане, за което вземане е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 9325/04.11.2021г. по ч.
гр. д. № 1705/2021г. по описа на Районен съд Пловдив.С решението се отхвърля
предявеният от „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК *** против В. Г. Ц., ЕГН **********
иск с правно основание чл. 79 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати общо сумата от
1602, 38 лева /1085, 12 лева (услугата Флекси) + 517, 26 лева (услугата Фаст), като
неоснователен.Осъжда се В. Г. Ц., ЕГН ********** да заплати на „Профи кредит България“
ЕООД, ЕИК ***направените в исковото и заповедното производство деловодни разноски
1
съразмерно с уважената част от исковете в размер на 121, 68 лева.Осъжда се „Профи кредит
България“ ЕООД, ЕИК ***да заплати на В. Г. Ц., ЕГН ********** направените деловодни
разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете в размер на 406, 26 лева.
С решение № 3533 от 31.07.2023г. се допълва решение № 3228/07.10.2022г. по гр. д.
№ 694/2022г. на РС Пловдив, XV гр. с., като признава за установено по отношение на
страните на основание чл. 422 от ГПК във вр.с чл. 415, ал.1, т. 1 и т. 3 и ал. 3 ГПК във вр. с
чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр.с чл. 240 ЗЗД, че В. Г. Ц., ЕГН **********, дължи на „Профи кредит
България“ ЕООД, с ЕИК ***, сума в размер на 1409, 27 лева, представляваща неизплатено
задължение /непогасена чиста стойност на предоставения финансов ресурс/ по
недействителен договор за потребителски кредит № ****, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 28.10.2021г. до окончателното изплащане, за което вземане е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 9325/04.11.2021г. по ч. гр.
д. № 1705/2021г. по описа на Районен съд Пловдив, като отхвърля предявения иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.
240, ал. 1 ЗЗД, за разликата над 1409, 27 лева до пълния предявен размер от 1785, 73 лева,
представляваща главница, дължима по недействителен договор за потребителски кредит №
***. Отхвърля предявените от „Профи кредит България“ ЕООД, с ЕИК ***против В. Г. Ц.,
ЕГН **********, кумулативно обективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, ал.1 ГПК във вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за следните
суми: 704, 54 лв. – договорно възнаграждение за периода от 15.05.2020г. – 03.06.2021г.; 207,
48 лв. – лихва за забава за периода 16.01.2020г. – 03.06.2021г.; 166, 01 лв. – законна лихва за
периода от 03.06.2021г. – 27.10.2021г., за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК № 9325/14.11.2021г. по ч. гр. д. № 1705/2021г. по
описа на Районен съд Пловдив.
Против допълващото решение също е постъпила въззивна жалба вх. №
27926/15.09.2023г. от „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК ***чрез процесуалния
представител юрисконсулт Г.С.-К..
Първоинстанционното решение се оспорва като неправилно в отхвърлителната му
част относно главницата над присъдената сума от 1409, 27 лева до претендираната в размер
на 1515, 52 лева и договорно възнаграждение в размер на 704, 54 лева.Оспорва се изводът
на съда, че процесният договор за потребителски кредит е недействителен, като
противоречащ на чл. 11, ал. 1, т. 10 във вр. с чл. 22 от ЗПК.Счита се, че в процесния договор
ясно е посочена методиката на формиране на годишния процент на разходите, както и
годишния лихвен процент и точния размер на дължимите суми от длъжника.Оспорва се и
изводът на съда, че е налице несъответствие между действителния и отразения в договора
ГПР по подробно изложени съображения.Подчертава се, че в процесния договор за
потребителски кредит закупуването на допълнителни услуги не е задължително условие за
получаване на потребителски кредит или за получаването му при предлаганите
условия.Поради това разходите на потребителя за въпросните допълнителни услуги не
представлявали част от общите разходи по кредита и не следвало да се отчитат при
2
изчисляването на ГПР.Жалбоподателят счита, че районният съд неправилно е направил
прихващане на всички платени суми по договора от дължимата главница.Поддържа, че
договорът е действителен и е породил своите правни последици за страните.Предвид
действителността и на клаузата за договорно възнаграждение, неправилно били прихванати
платените суми от чистата главница, дължима по договора.Моли се за отмяна на
първоинстанционното решение в оспорваната част, вместо което да бъде постановено ново,
с което искът за признаване за установено съществуването на вземане за главница по
процесния договор за потребителски кредит да бъде уважен в пълния претендиран размер,
както и иска за признаване дължимостта на претендираното договорно възнаграждение,
ведно със законната лихва върху тези суми от датата на подаване на заявлението до
окончателното изплащане.Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение за
настоящето производство.
С постъпилите отговори по чл. 263 от ГПК въззиваемият чрез пълномощника си по
делото моли жалбите да се оставят без уважение като неоснователни, а решението на
районния съд като правилно и законосъобразно в обжалваните части да бъде
потвърдено.Претендира разноски за въззивното производство.
Пловдивският окръжен съд след преценка на събраните по делото доказателства,
допустимостта и основателността на жалбата, намира за установено следното:
Въззивните жалби против основното и допълнителното решение са подадени в
законния срок, от страна, имаща правен интерес да обжалва, поради което се явяват
процесуално допустими, а разгледани по същество неоснователни.
Производството пред районния съд е образувано по предявени искове с правно
основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК за признаване за установено съществуването на
вземане в полза на „Профи кредит България“ ЕООД срещу длъжника В. Г. Ц., за сумата от
1785, 73 лева – главница по договор за потребителски кредит № ***, договорно
възнаграждение в размер на 704, 54 лева, лихва за забава в размер на 207, 48 лева и законна
лихва в размер на 166, 01 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението до изплащането на вземането.
Видно е от приложеното заповедно производство, че по същото е издадена Заповед
№ 9325 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 04.11.2021г. в полза на
„Профи кредит България“ ЕООД срещу длъжника В. Г. Ц., ЕГН **********, за следните
суми: 1785, 73 лева – главница по договор за потребителски кредит № ***от 17.12.2019г.,
704, 54 лева – договорно възнаграждение за периода 15.05.2020г. – 03.06.2021г., 207, 48 лева
– лихва за забава за периода 16.01.2020г. – 03.06.2021г., 166, 01 лева – законна лихва за
периода 03.06.2021г. – 27.10.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
постъпване на заявлението в съда – 28.10.2021г. до окончателното погасяване, както и
разноските по делото по съразмерност от 57, 27 лева ДТ и 32, 06 лева – юрисконсултско
възнаграждение.Против заповедта е подадено възражение в законовия срок, във връзка с
което са дадени указания на заявителя за предявяване на иск за установяване
съществуването на вземането в едномесечен срок.Исковата молба е постъпила в съда на
3
20.01.2022г., в рамките на законовия срок, поради което предявеният установителен иск е
допустим.
Не е спорно, че между страните по делото е сключен договор за потребителски
кредит Профи кредит Стандарт № ***на 17.12.20219г., въз основа на който на въззиваемия е
предоставен кредит в размер на 1900 лева, със срок на издължаване 24 месеца, по 116, 51
лева всяка погасителна вноска.Уговорен е годишен лихвен процент по заема в размер на 41,
00%, при годишен процент на разходите в размер на 48, 98%, при лихвен процент на ден – 0,
11% и обща дължима сума по кредита – 2796, 27 лева, както и заплащането на
възнаграждение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги: 570 лева за закупена
допълнителна услуга „Фаст“ и 1178 лева за закупена допълнителна услуга „Флекси“.
С писмения отговор на ответника по чл. 131 от ГПК е направено възражение за
неравноправност на клаузите, с които се договаря заплащането на възнаграждение за
закупуване на пакет от допълнителни услуги, както и възражение за нищожност на
клаузите, регламентиращи ГЛП и ГПР.Възразява се също, че договорът не отговаря на част
от изискванията на чл. 10, ал.1 от ЗПК, както и на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК.
Първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна, че
дружеството е превело по банкова сметка на ответника 1900 лева.Приел е също, че
заемодателят е упражнил правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем.Съдът е
обосновал от правна страна, че споразумението за предоставяне на допълнителен пакет от
услуги следва да се разглежда като неделима част от процесния договор за потребителски
кредит, тъй като от съдържанието на клаузите му се налага разбирането, че без договора за
кредит, споразумението на практика е безпредметно.На следващо място решаващият съд е
приел, че клаузата от договора за кредит, по силата на която се избира пакет от
допълнителни услуги, не е индивидуално договорена, същата е част от типова бланка, по
която се сключва договорът и противно на твърдяното от ответното дружество,
предоставянето на допълнителни услуги не е по избор на длъжника.На практика, без да
ползва този пакет, за длъжника би било невъзможно да получи в обозрим срок поискания
финансов ресурс.От изложеното в отговора на исковата молба според решаващия съд се
изяснявало, че самият кредитор обвързва предоставянето на преддоговорната информация и
разглеждането на искането за отпускане на кредит със сключването на споразумението за
допълнителни услуги.Отделно от това е посочено, че кредиторът задължава длъжника да му
заплати възнаграждение за услуги, които на практика влизат в кръга на обичайната му
дейност (доколкото ответникът предоставя кредитно финансиране по занятие).Обосновано
е, че дейностите по оценка на кредитоспособността на потребителя, отпускането и
управлението на кредита са присъщи на ответното дружество и в този смисъл те не
представляват допълнителни услуги, които се предоставят на потребителя.Сумата,
необходима за предоставяне на тези услуги, не цели възмездяване на кредитора за
действително предоставени от него услуги, а е с характер на възнаграждение за присъща за
него дейност, което се явява в противоречие с нормата на чл. 10а, ал. 2 от ГПК.Районният
4
съд е взел предвид и обстоятелството, че в договора е посочено ГПР 48, 98%, но от
съдържанието му не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по
какъв начин се формира същият.Изложено е, че предвид предпоставките, при които се
сключва споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, то същото е със
задължителен характер за потребителя и е следвало стойността му да бъде включена
изначално при формирането на ГПР, а в случая това не е сторено.Направен е извод, че
всичко това поставя потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо кредитора
и на практика кредитът му се оскъпява почти двойно и то без да се включва
възнаградителната лихва, което се явява в противоречие с чл. 3, пар. 1 и чл. 4 от Директива
93/13/ЕИО.Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР според районния
съд, на практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от
които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК.Целта на
посочената разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна
информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да стори
информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи.За да е спазена
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК следва в договора да е посочено не само цифрово
какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и
изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и
които са отчетени при формиране на ГПР.По изложените съображения и доколкото по
делото е установено, че в процесния договор е налице несъответствие между действителния
и отразения в договора ГПР, включените в него компоненти, посочената в договора общо
дължима сума и действително дължимата такава (предвид факта, че възнаграждението по
допълнителния пакет не е за реално предоставени услуги от кредитора), районният съд е
приел, че процесният договор е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 11,
ал. 1, т. 10 от ЗПК.Поради това на основание чл. 23 от ЗПК потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихви или други разходи по кредита.С оглед
приетата по делото справка за заплатени суми общо в размер на 490, 73 лева, районният съд
е приел, че следва да бъде присъдена разликата между тази сума и размера на предоставения
кредит – 1900 лева, или сумата от 1409, 27 лева.
Изложените съображения от първоинстанционния съд се споделят напълно и от
настоящия състав на съда. Процесният договор е потребителски по см. на чл. 9 и сл. от ЗПК,
като съдържанието му е установено в разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от ЗПК.При неспазване
на изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 7 – т. 12 и т. 20 и ал. 2 от ЗПК и чл.
12, ал. 1, т. 7 – 9 от ЗПК, същият е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК.
Правилно районният съд е съобразил, че действителността на подписания между
страните договор за потребителски кредит следва да се прецени и с оглед на подписаното,
заедно с договора, споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги.
Настоящият състав на съда също намира, че клаузите в процесния договор за
възнаградителна лихва и за възнаграждение за избрания пакет допълнителни услуги са
нищожни, поради противоречие с разпоредбите на ЗПК и добрите нрави.Споделя се изводът
5
на районния съд, че включените в пакета услуги на практика са действия, обслужващи
усвояването и управлението на кредита, поради което не може да се приеме, че се касае за
допълнителни услуги по см. на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.Предвидените такива в чл. 10а, ал. 1 от
ЗПК нямат пряко отношение към насрещните задължения на страните по договора, а именно
предоставяне на паричната сума и нейното връщане, ведно с договорената възнаградителна
лихва, докато посочените в споразумението допълнителни услуги, по своята същност касаят
изпълнението на задълженията на потребителя по договора и на кредитодателя относно
приоритетното разглеждане и изплащане на потребителския кредит, което по своята
същност са действия по усвояването на кредита, за които разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от
ЗПК забранява събиране на такси и комисионни от кредитора.С оглед на това правилно е
прието, че целта на посочената договорна клауза е да послужи като допълнително
възнаграждение на кредитора за предоставянето на сумата /т. нар. скрита възнаградителна
лихва/, уговорена в противоречие с добрите нрави и с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от
ЗПК.Това възнаграждение също е следвало да се включи в годишния процент на разходите,
тъй като за потребителя това са разходи по см. на чл. 19, ал. 1 от ЗПК.Изключването му от
ГПР и уреждането му в договора като допълнителен пакет услуги представлява заобикаляне
на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, доколкото начисляването и събирането му не
представлява плащане на услуга, а прикрит разход по кредита, с който се стига до
надхвърляне на ограниченията на закона за максималния размер на ГПР.Посочените в
договора размери на възнаградителната лихва и на ГПР същевременно не съответстват на
действително уговорените такива, обуславящи значително неравновесие на правата и
задълженията на кредитора и потребителя и нарушаващи принципа за добросъвестност в
гражданските и търговски отношения.
Съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, последица от недействителността е връщане
само на чистата стойност по кредита от потребителя, без лихви или други разходи.По същия
се дължи връщане само на чистата стойност на кредита, след приспадане на извършеното
плащане.За тази сума в размер на 1409, 27 лева искът е бил уважен и решението е влязло в
законна сила, а претенциите за признаване съществуването на вземане за разликата до
размера от 1515, 62 лева главница и за договорно възнаграждение в размер на 704, 54 лева,
са неоснователни по изложените по-горе съображения.
Предвид гореизложеното въззивните жалби против основното и допълнителното
решение се явяват неоснователни и следва да се оставят без уважение, а решенията на
районния съд в обжалваната част са правилни и следва да бъде потвърдени.
С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция в тежест на жалбоподателя
следва да се възложат направените от въззиваемия разноски за настоящата инстанция в
размер на 500 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното Пловдивският окръжен съд
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3533 от 31.07.2023г., постановено по гр. д. № 694 по
описа за 2022г. на Пловдивски районен съд, XV с., с което се допълва решение № 3228 от
07.10.2022г., постановено по същото дело, в частта, с която се отхвърля предявеният иск от
„Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК ***против В. Г. Ц., ЕГН ********** с правно
основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 3 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1
ЗЗД във вр. с чл. 240 ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца
непогасена главница по договор за потребителски кредит № ***от 17.12.2019г., за разликата
над 1409, 27 лева до размера от 1515, 52 лева и за сумата от 704, 54 лева – договорно
възнаграждение за периода от 15.05.2020г. – 03.06.2021г., като неоснователен.
В останалата част основното и допълнителното решение не са обжалвани и са влезли
в законна сила.
ОСЪЖДА „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, да заплати на В. Г. Ц., ЕГН ********** от ***, сумата от 500 лева –
разноски за въззивната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7