№ 2914
гр. София, 19.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:НИКОЛАЙ М. УРУМОВ
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Административно
наказателно дело № 20221110215292 по описа за 2022 година
Производството по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 3499/06.10.2021 г., издадено
от И.В. - началник на 15 РУ - СДВР, с което за извършено нарушение на чл. 8,
ал. 3 и ал. 4 от Закона за закрила на детето (ЗЗД), на основание чл. 45, ал. 3 от
ЗЗД, на И. Р. П., с ЕГН **********, е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 300 лева.
В жалбата е застъпено становище за необоснованост и
незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление. Възразява
се срещу неправилното приложение разпоредбата на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН.
Навеждат се доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила – липсвало посочване на мястото на нарушението, не била посочена
длъжността на актосъставителя, не било ясно какво точно било извършеното
нарушение. Твърди се, че е налице във фактическите твърдения между АУАН
и НП. Сочат се доводи и за наличие на маловажен случай по смисъла на чл. 28
от ЗАНН. Формулирано е искане за цялостна отмяна на обжалвания акт.
В съдебното заседание жалбоподателят се явява лично, поддържа
жалбата си и иска отмяна на НП. Не претендира разноски.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, се представлява от юрк. П. с
пълномощно по делото, която изтъква виждането си за безспорната
установеност на нарушението и моли съда да отхвърли жалбата като
неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събрания по делото
доказателствен материал, счита за установено от фактическа страна
1
следното:
На 02.10.2021 г. около 22:50 часа, във връзка с подаден сигнал от
гражданин, че няколко лица му пречат да се прибере в дома си, бил изпратен
полицейски екип на кръстовището на ул. „Николай Коперник“ и бул.
„Цариградско шосе“, в непосредствена близост до паркинга пред бившия
хотел „Плиска“. Полицейският екип - в състав А.С. и Д. В., пристигнал на
мястото и установил група младежи, като след проверка на самоличността на
лицата било установено, че част от тях са ненавършили 18 години. Сред тези
лица бил и синът на жалбоподателя – В. И.ов П., с ЕГН **********.
Посоченото лице не било с осигурен пълнолетен придружител, поради което
той бил отведен в сградата на 01 РУ, където бил поканен баща му – И. П., да
се яви и да го прибере.
След като жалбоподателят И. П. се явил в 01 РУ СДВР, на последния бил
съставен АУАН, защото именно в качеството си на родител на ненавършилия
18 години към момента на осъществяване на проверката В. П., не го е
придружил или не е осигурил друго пълнолетно лице за негов придружител
във времето след 22:00 часа. За констатираното нарушение на бащата бил
съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ №
1795/17.10.2020 г. в присъствието на един свидетел и при непосредственото
му предявяване на нарушителя.
На база на този АУАН е издадено и процесното НП № 3499/06.10.2021 г.,
издадено от И.В. - началник на 15 РУ - СДВР, с което за извършено
нарушение на чл. 8, ал. 3 и ал. 4 от Закона за закрила на детето (ЗЗД), на
основание чл. 45, ал. 3 от ЗЗД, на И. Р. П., с ЕГН **********, е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 300 лева.
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели, тъй като не се
съдържат противоречия в заявеното от всички тези лица, а писмените
доказателства по делото подкрепят изцяло техните твърдения. Съдът намира,
че свидетелят Спасов имаше спомен за събитията, който беше сравнително
добре съхранен и той обективира пред съда твърдения защо именно е
санкциониран жалбоподателят, както и какви са точно фактическите
обстоятелства, които са установени в процесната вечер.
Съдът намира, че в случая няма доказателства, които да опровергават
твърденията на двамата полицейски служители, а твърденията на
жалбоподателя за липса на осъществено нарушение са изцяло голословни и
неоснователни, защото не намират опора в доказателствената съвкупност.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимиран субект и е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е
неоснователна.
2
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това
означава, че следва да провери законността, т.е. дали правилно е приложен
както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от
ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие (право и задължение) съдът
служебно констатира, че във воденото административнонаказателно
производство не са допуснати съществени и неотстраними нарушения на
процесуалните правила, които биха могли да обусловят необходимостта от
отмяна на издаденото НП.
Разпоредбата на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, която
административнонаказващият орган е приложил, урежда едно изключение от
общия принцип за връчване на препис от наказателно постановление срещу
подпис. Законодателят е инкорпорирал една своеобразна фикция за редовно
връчване чрез следната формулировка: „когато нарушителят или поискалият
обезщетение не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е
неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху наказателното
постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването“. За
осъществяване на предпоставките на условно наричаното в практиката
„неприсъствено връчване на НП“ е необходимо кумулативното наличие на
две предпоставки – нарушителят да не е намерен на посочения от него адрес и
новият му адрес да е неизвестен.
В разглеждания случай, административнонаказателната преписка
съдържа докладна записка от 28.10.2021 г., изготвена от ПИ Х. К. и
адресирана до началника на 01 РУ-СДВР относно невръчено наказателно
постановление. В обстоятелствената й част е отбелязано, че адресът на лицето
П. е бил посетен с цел връчване на книжа, но не бил установен нарушителят
на посочения адрес. Оставена била покана, но не било върнато обаждане в
отговор на уведомлението.
Настоящият съдебен състав споделя виждането, че длъжностните лица от
СДВР не са предприели всички процесуални действия, необходими за
осъществяване на процедурата, уредена в чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, чрез която на
законодателно ниво е фингирано надлежното връчване на книжа. От
приложената докладна записка се установява, че полицейският инспектор е
провел еднократно посещение на посочения адрес, което не би могло да се
отъждестви с полагането на всички дължими грижи по открИ.е на лицето.
Същевременно, извършеното посещение е конкретизирано от към фактология
в толкова ниска степен, че не позволява да се направят еднозначни изводи за
наличието на обитатели на жилището, за идентификацията на съседи, дали
сведения за търсеното лице, както и за часовия интервал, в който е
осъществена проверката. Това затруднява преценката за фактическото
състояние, предполагащо отсъствието на лицето от адреса, доколкото следва
да бъдат отчетени обстоятелства като трудова ангажираност, ежедневни
битови задължения и часови диапазон, съотнесен към работните часове от
3
денонощието. В контекста на последното следва да се отбележи, че за
осъществяване първата предпоставка на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, съдебната
практика е наложила изискването за установяване на едно трайно, а не
инцидентно отсъствие на търсеното лице от посочения адрес (в този смисъл
определение № 3988 от 18.05.2022 г. на АдмС - София по адм. д. № 4295/2022
г.).
Не на последно място, административнонаказващият орган не е положил
дължимата грижа за провеждането на едно всестранно и изчерпателно
изследване на случая – неясно остава от къде се е снабдил с посетения адрес и
как е направено заключение за неизвестност на новия адрес на нарушителя -
втората предпоставка на разглежданата норма. Не са налице данни за
предприемани процедурни действия по снабдяване с информация за
наличието на нов, актуален адрес, на който лицето би могло да бъде
намерено.
Съдът приема, че не са изчерпани всички предоставени от закона
способи за връчване на издаденото наказателно постановление. В крайна
сметка, компетентните органи на МВР са разполагали с възможност за
връчване на НП и посредством услугите на пощенски оператор, в който
случай обратната разписка би имала удостоверителна за надлежното връчване
сила. Вместо това обаче са се задоволили с отбелязване основанието на
връчването и изводът за влизане на постановлението в сила, който съдът
възприема за неправилен. Доказателствената тежест по установяване
надлежното връчване на НП пада върху АНО, който в случая не е установил
чрез надлежните процесуални способи положителния факт, свързан с
наличието на предпоставките, заложени в чл. 58, ал. 2 от ЗАНН.
При горните констатации съдът приема, че не е положена дължимата
грижа за уведомяване на санкционираното лице за издаденото срещу него
наказателно постановление. Административнонаказващият орган не е
ангажирал необходимите доказателства за осъществено по реда на чл. 58, ал.
2 от ЗАНН връчване, поради което следва да се приеме, че законово
регламентираната процедура не е била спазена, а НП № 3499/06.10.2021 г. не
е влязло в законна сила. Отбелязването върху документа на осъществено
връчване на НП по чл. 58, ал. 2 от ЗАНН не освобождава органа от
представянето на доказателства относно това, че лицето не може да бъде
намерено на посочения адрес, както и че новият му адрес е неизвестен.
Гореизложеното дава основание да се приеме, че наказателното
постановление не е било връчено редовно, което обаче не би могло на
самостоятелно основание да наведе на незаконосъобразност на НП, тъй като
правото на защита на наказания субект не е било нарушено. Надлежната
процедура по връчване се асоциира единствено с възможността за обжалване
на постановлението в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, което в настоящия
случай съдът приема за една положителна предпоставка, намерила
обективното си проявление в правния мир. В този смисъл следва да бъде
4
споделено възприетото в практиката на АССГ виждане, че „липсата на
редовно връчване не препятства упражняване на правото на жалбата, поради
което и не съставлява съществено процесуално нарушение“ (Решение № 176
от 9.01.2020 г. на АдмС - София по адм. д. № 12435/2019 г.).
На следващо място, съдът намира, че не са налице и други пороци, които
да водят до незаконосъобразност на оспореното НП. В последното ясно е
посочено мястото на деянието, неговата дата, кое е санкционираното лице,
както и в какво качество нарушителят е наказан (родител). В този ред на
мисли, изцяло са неоснователни твърденията в жалбата, че НП страда от
липса на реквизити – от неговото съдържание се установява, че ясно е
посочена нарушената разпоредба, посочено е мястото на нарушението, както
и в какво точно то се изразява.
Отсъствието на допуснати нарушения от процесуално естество
предопределя необходимостта от разглеждане на правния спор по същество.
Съдът достигна до извода, че е налице извършено административно
нарушение, доколкото беше безспорно доказано обстоятелството, че на
процесните дата, час и място наказаното лице, като родител на своето
непълнолетно дете, не го е придружил и не е осигурил друго пълнолетно лице
за негов придружител за времето след 22:00 часа. Съгласно нормата на чл. 8,
ал. 3 от Закона за закрила на детето „Родителите, настойниците, попечителите
или другите лица, които полагат грижи за дете, са длъжни да го придружават
на обществени места след 20,00 ч., ако детето не е навършило 14-годишна
възраст, съответно след 22,00 ч., ако детето е навършило 14-, но не е
навършило 18-годишна възраст“. От обективна страна нарушението е
безспорно установено предвид показанията на изслушаните по делото
свидетели, които не се оборват от останалите приобщени по делото
доказателства.
Правилно е ангажирана отговорността на нарушителя, доколкото
разпоредбата на чл. 45, ал. 3 от ЗЗД предвижда, че на санкция подлежи
„родител, настойник, попечител или друго лице, което полага грижи за дете,
което наруши чл. 8, ал. 3, или родител, попечител или друго лице, което
полага грижи за дете, което не осигури придружител по чл. 8, ал. 4“. Съдът
намира, че размерът на наказанието е минималният предвиден в закона,
поради което не може да бъде редуциран.
Освен това, процесното нарушение не може да се приеме за маловажно,
защото е с типичната за вида си обществена опасност и с нищо не разкрива
по-ниска степен на засягане на обществените отношения от останалите
нарушения от този вид.
С оглед измененията в ЗАНН, съдът след 29.11.2019 г. следва да се
произнася и по искания за присъждане на разноски. Ето защо, предвид изхода
на делото, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати юрисконсултско
възнаграждение на СДВР, на основание чл. 63д, ал. 4 вр. ал. 1 от ЗАНН, вр.
чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ.
5
Размерът на възнаграждението следва да бъде 80 лева, съобразно правилата за
неговото изчисляване и претендирания размер от страна на процесуалния
представител на СДВР, който претендира такова в минимален размер.
По изложените съображения съдът прие, че не са налице основания за
отмяна или изменение на атакуваното наказателно постановление. Същото
следва да бъде потвърдено изцяло като правилно - законосъобразно и
обосновано, издадено в съответствие с изискванията на материалния закон и
процесуалните правила. Подадената срещу него жалба е неоснователна и като
такава следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № № 3499/06.10.2021
г., издадено от И.В. - началник на 15 РУ - СДВР, с което за извършено
нарушение на чл. 8, ал. 3 и ал. 4 от Закона за закрила на детето (ЗЗД), на
основание чл. 45, ал. 3 от ЗЗД, на И. Р. П., с ЕГН **********, е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 300 лева, като ПРАВИЛНО
и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА И. Р. П., с ЕГН **********, да заплати на Столичната
дирекция на вътрешните работи, сумата от 80.00 лева, представляваща
разноски за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 63д, ал. 4 вр.
ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на
правната помощ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6