О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№692 , 20.02.2020 г. гр.Бургас
ОКРЪЖЕН СЪД БУРГАС, Гражданско отделение, трети въззивен
състав в закрито заседание на двадесет февруари две
хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Росен Парашкевов
Членове: Кремена Лазарова
мл. съдия
Красен Вълев
като разгледа докладваното от младши съдия Красен
Вълев ч.гр.д.№ 511 по описа за 2020 г. и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по повод частна
жалба с вх.№2649/17.01.2020 г. от Г.Т.Т., с ЕГН ********** и Г.Д.О., с ЕГН **********
срещу Определение №65 от 03.01.2020 г. на Районен съд – Бургас, с което е
прекратено производството по гражданско дело № 4725/2019 г. по описа на съда.
Оспорва се извода на районния съд за липса на правен интерес, тъй като съгласно
§62 от ПЗР на ЗСПЗЗ, срокът по §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ е изтекъл на 31.08.1998 г.
Сочи се, че с ПЗР на ЗСПЗЗ от ДВ. Бр. 13
от 2007 г. е създаден нов §29, с който е
даден допълнителен едногодишен срок на ползвателите по §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ да
придобият собственост върху терените. Твърди се, че с две молби, входирани в
Община Бургас под №94-А 796 от 04.10.2007 г. наследодателят на ищците Д.Д.Т. е
направил искане да закупи процесния имот. Твърди се, че към тези молби е
приложено в оригинал Удостоверение №61 от 10.11.1989 г. на Общински народен
съвет- Бургас. Излагат се съображения, че с изменението на §29 от ПЗР на ЗСПЗЗ
и подадените две молби се обуславя правния интерес на ищците от иска по чл. 124
от ГПК, като произнасянето на съда е необходимо за да бъде завършена
административната процедура. Прилагат се и копия от молби с №94-А 796 от
04.10.2007 г.
Препис от частната жалба е връчен на
ответната страна Община Бургас на 27.01.2020 г. и в срок не е постъпил
отговор
Окръжен съд - Бургас, след преценка на
изложените в частната жалба съображения и материалите по гр.д. №4725/2019 г. по
описа на РС-Бургас, по вътрешно убеждение, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Производството
по гр.д. №4725/2019 г. по описа на РС-Бургас е образувано по иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК от Г.Т.Т., с ЕГН ********** и Г.Д.О., с ЕГН **********
срещу Община Бургас, с който се претендира да бъде установено в отношенията
между страните, че в полза на Д.Д.Т.- наследодател на ищците било учредено
правото за лично земеделско ползване на законно основание- ПМС №26 от
23.04.1987 г., за което е било издадено удостоверение № 61 от 10.11.1989 г. на
Общински народен съвет-Бургас, на земеделска земя от 500 кв. м., представляваща
1/2 ид. ч. от поземлен имот във вилна зона „Росенец” на Община Бургас, с
кадастрален № 07079.832.52-/бивш парц. XXVII - 53 в бивш кв. 2.
С отговора на исковата молба са изложени съображения
за недопустимост на производството. Посочено е, че иск за установяване
съществуването или несъществуването факти с правно значение се допуска само в
случаите, предвидени в закон, като такъв не е процесния случай. Твърди се, че
правото на ползване, предоставено с постановлението на МС е прекратено по
силата на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Сочи се, че установителен иск за право на
собственост, респективно право на ползване, към минал момент е допустимо само в
предвидените в закон случаи, като няма такова предвиждане за настоящата
хипотеза.
С молба с вх. №49502 от 04.11.2019 г. ищците
са уточнили, че извеждат правния си интерес от това да осъществят започнала от
наследодателя им в срок процедура по закупуване на имота. Посочено е, че в
Община Бургас, Дирекция „Управление на общинската собственост“ е подадено в
срок от наследодателя им заявление на основание §61 и 62 от ПЗР на ППЗСПЗЗ за
закупуване на описания имот, след като му е признато правото по §63 от ПЗР на
ППЗСПЗЗ на правоимащ.
С обжалваното Определение №65 от 03.01.2020
г. на Районен съд – Бургас по гр.д. № 4725/2019 г. производството е прекратено,
като е приел, че се касае за установяване на факт с правно значение, по
смисъла на чл. 124, ал. 4, изр. 2 от ГПК, което производство е допустимо само в
изрично предвидените в закона случаи, а за предмета на делото няма такова
законово предвиждане. Посочено е и, че липсват доказателства в подкрепа на
твърдението на активно легитимираната по делото страна, че е била започнатата
от наследодателя Д.Д.Т. процедура по закупуването на имота от Община Бургас,
както и от двете ищци по делото. Изложени са съображения, че правото на
ползване, предоставено по реда на постановление на МС, вече е ex lege е
прекратено(§ 4 ПЗР на ЗСПЗЗ), а процедурата по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ не е
висяща-няма заявление от наследодателя, рес. наследниците, което да е подадено
в срока, съгласно изменението и допълнението на ЗСПЗЗ, обн. в ДВ, бр. 98 от
1997 г., с което е изменен реда и процедурата по която се допуска
трансформиране на правото на ползване в право на собственост, като с нормата е
определен и нов преклузивен срок за подаване на заявления до 31.01.1998 г.
От изложената фактическа обстановка става
ясно, че между общината и наследодателя на ищците към момента на подаване на
заявлението за закупуване на имота – респ. и неговите наследници след неговата
смърт, е налице спор относно твърдяното в полза на наследодателя на ищцата
право на ползване върху зем.земя, за което е посочено, че е придобито въз
основа на ПМС №26 от 23.04.1987 г.
Не е
спорно и се установява от приложените с молба с вх. №49502 от 04.11.2019г.
писмени доказателства /молби с №94-А 796 от 04.10.2007 г./74 и 75 от
производството пред РС, същите приложени и към частната жалба/, че процедурата
по § 4а
от ПЗР на ЗСПЗЗ все още е висяща –
заявлението от наследодателя е подадено в допълнителния срок съгласно §29 от
ПЗР към Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и
ползването на земеделските земи (ДВ, бр. 13 от 2007 г.). Съгласно посочената
разпоредба когато в случаите на учредено право на ползване върху земи -
общинска собственост, въз основа на актовете по § 4 от преходните и
заключителните разпоредби стойността на земята не е заплатена, ползвателите в едногодишен
срок от влизането в сила на този закон могат да поискат определянето на оценка
съгласно чл. 36, ал. 3 и да заплатят цената на земята в тримесечен срок от
влизането в сила на оценката.
Според настоящия съд изложените по-горе
обстоятелства обуславят правния интерес на твърдения титуляр на правото на
ползване, а след неговата смърт - на неговите наследници, да установят спрямо
общината съществуването на твърдяното вещно право. Съгласно чл.57 и сл. от ЗС
по дефиниция правото на ползване не е наследимо, но правото по пар.4а от ПЗР на
ЗСПЗЗ на трансформация чрез закупуване на имота /в случай, че са налице всички
предпоставки за това, което не е предмет на настоящия иск/ е наследимо, от
където произтича и процесуалната легитимация на всеки от наследниците за водене
на настоящия иск. Правният интерес следва от предвидената в закона възможност
лицето – заявител, в чиято полза е учредено правото, а след неговата смърт –
неговите наследници, въз основа на учреденото право на ползване и при
изпълнение на останалите изисквания на закона да придобият други вещни права
върху имота, върху който е учредено правото на ползване.
Ето защо настоящият съд намира, че е налице правен интерес за ищците в
качеството си на наследници на лице, което в срок е подало заявление по §4а от
ПЗР на ЗСПЗЗ за закупуване на земеделска земя върху която твърди, че в негова
полза е учредено съответно право на ползване, да предяви иск за установяване на
това право по отношение на оспорващата правото община.
Предвид горното настоящият съд намира, че предявеният установителен иск за
установяване на вещно право е допустим, поради което подлежи на разглеждане от
районния съд.
Като е стигнал до различни правни изводи районният съд е постановил
неправилно определение – постановено в противоречие с разпоредбата на чл.124,
ал.1 от ГПК, което следва да бъде отменено от настоящия съд, а делото следва да
бъде върнато на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Тъй като липсва произнасяне по същество на спора, след връщането на делото не
се налага то да бъде разглеждане от друг състав на районния съд.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд,
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Определение №65 от
03.01.2020 г. на Районен съд – Бургас по гражданско дело № 4725/2019 г.
ВРЪЩА делото на Районен съд
– Бургас за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения
установителен иск.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.