Решение по дело №103/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 97 от 26.07.2012 г., постановено по гр.д.№ 1024/2012 година, Кърджалийският районен съд е изменил присъдената с решение № 112 от 13.11.2009 г. по гр.д.№ 874/2009 г. по описа на РС – Кърджали, ежемесечна издръжка, която З. К. К. от Г. е осъден да заплаща на непълнолетната си дъщеря Е. З. К., чрез нейната майка и законна представителка Е. Т. И., двете от Г., като я е увеличил от 70 лева на 80 лева, считано от датата на завеждане на исковата молба – 25.04.2012 г., до навършване на пълнолетие на детето или настъпване на друга изменяваща или прекратяваща издръжката причина, ведно със законната лихва при забава за всяка просрочена вноска, като е отхвърлил иска в останалата му част и за разликата до пълния му предявен размер от 200 лева ,като неоснователен. С решението си съдът е осъдил З. К. К. да заплати по сметка на КРС държавна такса върху увеличения размер на издръжката от 14.40 лева.

Недоволна от така постановеното решение е останала въззивницата Е. З. К., действаща със съгласието на законната си представителка и майка Е. Т. И., която чрез своя представител по пълномощие го обжалва в срок в частта, с която е отхвърлен предявения иск за разликата от 80 лева до пълния му размер от 200 лева. Счита ,че решението в тази му част е неправилно – необосновано и постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Твърди се в жалбата, че от събраните по делото доказателства се установявало, че ответникът имал възможност да заплаща издръжка в претендирания размер. В отговора на исковата си молба ответникът сочил, че подпомагал родителите си, като ежемесечно заплащал лекарства по 30-35 лева, както и че подпомагал дъщеря си от друг брак, която била студентка. Счита, че тези обстоятелства установяват финансова възможност на ответника да заплаща претендираната издръжка, като сочи, че ответникът не дължи по закон издръжка на пълнолетната си дъщеря, за разлика от нея, както и че подпомагането на родителите не следва да бъде за сметка на непълнолетните деца. Моли съда да отмени решението в отхвърлителната му част и да уважи изцяло предявения иск.

В дадения срок отговор на въззивната жалба от въззиваемия З. К. К. не е постъпил. С подадена в деня на съдебното заседание молба, въззиваемият К., чрез своя представител по пълномощие, оспорва въззивната жалба.

Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, констатира следното:

Атакуваното решение е валидно и допустимо, като не са налице основания за обявяването му за нищожно или обезсилването му като недопустимо.

Пред първата инстанция е бил предявен иск от Е. З. К., действаща със съгласието на законната си представителка и майка Е. Т. И., против З. К. К. за изменение на присъдена издръжка под формата на увеличение от 70 лева на 200 лева месечно, с правно основание чл.150 от СК.

Установено е по делото, че с влязло в сила решение № 112 от 13.11.2009 г. по гр.д.№ 874/ 2009 г. на Кърджалийския районен съд, ответникът по иска З. К. К. е бил осъден да заплаща на малолетното си към този момент дете Е. З. К. /ищец по делото/, чрез нейната майка и законна представителка Е. Т. И., ежемесечна издръжка в размер на 70 лева.

От приетото по делото като доказателство удостоверение изх. № 95-02-715/ 20.06.2012 г. на НАП – Териториална Д. Пловдив е видно, че майката на ищцата работи като ст. публичен изпълнител в ТД на НАП Пловдив и е получила за 2011 г. брутно трудово възнаграждение общо в размер на 12 682.25 лева, или 1 056.85 лева средномесечно брутно трудово възнаграждение за посочения период. От представеното както пред първонистанционния съд, така и пред настоящата инстанция становище на О. „З. на Д. при Д. „С. подпомагане” – Кърджали се установява, че непълнолетното дете Е. К. живее заедно с майка си в жилище под наем, за който майката заплаща наем в размер на 200 лева месечно, по сведение на последната. В представеното пред тази инстанция становище е констатирано, че непълнолетната Е. К. е ученичка в Х клас в ПГЧЕ „Х. Б” – К., като по сведение на същата има отличен успех и редовно посещава учебните занятия. Споделила, че не поддържа никакъв контакт с баща й, който не я е търсил от около две години.

По делото са приети като доказателства и 2 броя годишни данъчни декларации по чл.50 от ЗДДФЛ – съответно за 2010 г. и 2011 г., от които се установява, че ответникът е едноличен търговец и извършва товарен автомобилен транспорт и таксиметрови превози. И в двете декларации ответникът е декларирал осигурителен доход в размер на 420 лева месечно. От годишната данъчна декларация за 2011 г. и в частност – от отчета за приходите и разходите за 2011 г. се установява, че за 2011 г. фирмата на ответника е на печалба, за разлика от предходната година, а не на загуба, така както неправилно е приел в мотивите си първоинстанционния съд.

При така установените по делото обстоятелства, Окръжният съд намира въззивната жалба, с която се обжалва решението на районния съд, в частта, с която е отхвърлен иска за издръжка за сумата над присъдените 80 лева, за частично основателна. Съгласно чл.142, ал.1 от СК, размерът на издръжката се определя според нуждите Ýа лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи, като разпоредбата на чл.150 от СК предвижда, че при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка или добавката към нея може да бъде изменена или прекратена. В тази връзка, от гореизложеното се установи, че от присъждането, с цитираното по – горе решение на Кърджалийския районен съд, на първоначалната издръжка в размер на 70 лева, са изминали приблизително 2 години и половина към момента на предявяване на настоящия иск (приблизително три години към настоящия момент), през което време нуждите на детето Е. З. К. са нараснали – същата към момента на завеждане на исковата молба за изменение на издръжката вече е непълнолетна и е на 16 години, като понастоящем е ученичка в Х клас в ПГЧЕ „Х. Б” – К.

От присъждането на първоначалната издръжка детето (малолетно към онзи момент) е пораснало и е увеличена неговата нужда от средства за храна, дрехи, обувки, учебни пособия и помагала. За този период са нараснали цените на стоките и услугите от първа необходимост, което е ноторно обстоятелство. Впрочем, нарасналите нужди на ищцата не се оспорват от самия ответник в дадения от него отговор и са приети от първоинстанционния съд, като в частта, с която издръжката е увеличена от 70 лева на 80 лева решението е влязло в законна сила.

Спорен по делото е въпроса за възможностите на ответника да дава издръжка на ненавършилата пълнолетие негова дъщеря. В тази връзка, въззивният съд, съобразявайки декларирания от ответника осигурителен доход, отчитайки обстоятелството, че същият е едноличен търговец и като такъв осъществява товарен автомобилен транспорт и таксиметрови превози, обстоятелството, че за 2011 година фирмата на ответника е на печалба, и вземайки предвид декларираното от него в отговора на исковата молба – че месечно заплаща по 30 – 35 лева за лекарства на родителите си и подпомага финансово пълнолетна дъщеря от друг брак, намира, че във възможностите на ответника е да заплаща издръжка на непълнолетната си дъщеря Е. К. в размер на 130 лева месечно. Съдът прави извода за наличие на финансова възможност на ответника да плаща този размер на издръжката отчитайки и обстоятелството, че подпомагането на родителите и на пълнолетната дъщеря на ответника не следва да бъде за сметка на непълнолетната дъщеря на ответника, за която последният първо дължи издръжка по закон. Разликата до останалия необходим размер на издръжка на непълнолетното дете следва да се поеме от майката, ведно с неоценимите грижи по отглеждането и възпитанието на детето.

Ето защо решението на първоинстанционния съд в частта, с която е отхвърлен иска за издръжка на непълнолетното дете Е. К., за разликата от 80 лева до 130 лева, е неправилно, поради което следва да бъде отменено в тази му част, като се осъди бащата да заплаща още 50 лева месечна издръжка на ненавършилата пълнолетие своя дъщеря, чрез нейната майка и законна представителка Е. Т. И., считано от датата на завеждане на исковата молба – 25.04.2012 г., до навършване на пълнолетие на детето или настъпване на друга изменяваща или прекратяваща издръжката причина, ведно със законната лихва при забава за всяка просрочена вноска. В останалата част, с която е отхвърлен иска за издръжка за разликата от 130 лева до пълния предявен размер от 200 лева, решението на районния съд е правилно и като такова следва да бъде потвърдено в тази част.

При този изход на делото следва да се осъди въззиваемия да заплати по сметка на Кърджалийския окръжен съд държавна такса върху увеличения размер на издръжката в размер на 72 лева.

Водим от изложеното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, въззивният съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 97 от 26.07.2012 г., постановено по гр. д. № 1024/2012 г. по описа на Кърджалийския районен съд, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявения от Е. З. К., чрез нейната майка и законна представителка Е. Т. И., двете от Г., против З. К. К., иск, с правно основание ¸л.150 от СК, за изменение на присъдена издръжка, ЗА РАЗЛИКАТА от 80 лева до 130 лева, вместо което постановява:

ОСЪЖДА З. К. К. от Г., Б.Б. № 3. вх.Г, .4, ап.12, с ЕГН *, да заплаща на непълнолетната си дъщеря Е. З. К., с ЕГН *, чрез нейната майка и законна представителка Е. Т. И., с ЕГН *, двете от Г., кв. ”В. бл.58, .2, вх.В, ап.34, със съдебен адрес: гр.М., ул. ”Г” № 31 чрез А. С., още 50 лева месечна издръжка (общ размер на издръжката 130 лева месечно), считано от 25.04.2012 г., до навършване на пълнолетие на детето или настъпване на друга изменяваща или прекратяваща издръжката причина, ведно със законната лихва при забава за всяка просрочена вноска.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част, с която иска за издръжка е отхвърлен за разликата от 130 лева до пълния му предявен размер от 200 лева.

ОСЪЖДА З. К. К. от Г., Б.Б. № 3. вх.Г, .4, ап.12, с ЕГН *, да заплати по сметка на Кърджалийския окръжен съд държавна такса върху увеличения размер на издръжката в размер на 72 лева.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател : Членове : 1. 2.