Р Е Ш Е
Н И Е
№ 265 24.06.2021
година град Стара Загора
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в публично съдебно
заседание на
десети юни през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Ч
Членове: ИРЕНА ЯНКОВА
РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар Минка Петкова
и с участието на прокурор Петко Георгиев
като разгледа докладваното от
съдия Р. Тодорова КАН дело № 178 по описа за 2021г., за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Областна дирекция на МВР – Стара
Загора, против Решение № 260058 от 27.01.2021г., постановено по АНД № 3208/ 2020г.
по описа на Старозагорския районен съд, с което е отменено като
незаконосъобразно Наказателно постановление № 349а-12 от
29.04.2020г., издадено от Директора на Областна дирекция на МВР – Стара
Загора.
В жалбата се съдържат оплаквания за
постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на
закона - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от НПК във
вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като необоснован направения
от въззивния съд извод, че е налице непълнота на формулираното в наказателното
постановление обвинение от правна страна, тъй като съставът на чл.209а, ал.1 от
Закона за здравето нямал самостоятелно приложение, а бил обвързан с
разпоредбите на чл.63, ал.4 или ал.7 от Закона за здравето. Поддържа, че
административнонаказателното обвинение е обосновано в необходимата степен от
фактическа и от правна страна, съотв. че извършването на съставомерно деяние,
като основание за налагане на административна санкция, е доказано по несъмнен
начин. Направено е искане обжалваното съдебно решение да бъде
отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно Наказателно постановление № 349а-12 от 29.04.2020г. на
Директора на ОД на МВР – Стара Загора.
Ответникът по касационната жалба – А.В.И., редовно и своевременно призована за съдебно
заседание, не се явява, не изпраща представител по делото и не взема становище
по основателността на жалбата.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение че касационната
жалба е основателна и предлага съдебното решение да бъде отменено, като неправилно
и незаконосъобразно.
Касационният състав на съда, след като обсъди събраните
по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание,
доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на
обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е
подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт
е неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Производството
пред Районен съд – Стара Загора се е развило по жалба на А.В.И. ***, против Наказателно
постановление № 349а-12 от 29.04.2020г., издадено от Директора на Областна
дирекция на МВР – Стара Загора, с което, въз основа на съставен Акт за установяване
на административно нарушение /АУАН/ № 8245а-585 от 06.04.2020г., на А.И. е
наложено административно наказание - глоба в размер на 300 лева, на основание
чл. 209а, ал.1 от Закона за здравето. Административно наказателното обвинение
от фактическа страна се основава на това, че на 03.04.2020г., около 01.55 часа,
в гр. Стара Загора, на ул. „Илия Куртев“ до № 10, лицето А.В.И. се придвижва като пешеходец,
с което си действие не е изпълнила
въведената с т.1 от Заповед № РД-01-100/ 01.04.2020г. на Директора на
Регионална здравна инспекция – Стара Загора противоепидемична мярка по чл.63,
ал.2, т.1 от Закона за здравето – временно ограничаване придвижването на
граждани на територията на област Стара Загора за времето от 21.00ч до 05.00ч,
с което виновно е нарушила чл.209а, ал.1 от Закона за здравето.
Старозагорският районен
съд е отменил обжалваното наказателно постановление по съображения за неговата
процесуална незаконосъобразност. Въззивният съд е приел, че е налице непълнота
на формулираното в НП административнонаказателно обвинение от правна страна, по
съображения, че съставът на чл.209а, ал.1 от Закона за здравето няма самостоятелно
приложение, а следва да се привърже към някоя от разпоредбите, към които препраща
- чл.63, ал.4 или ал.7, чл.63а, ал.1 или ал.2 от Закона за здравето, а в случая
не е посочено във връзка с коя точно норма деянието се квалифицира като
нарушение.
Решението на Старозагорския районен
съд е правилно като краен резултат.
Административнонаказателната отговорност на А.В.И. е
ангажирана за нарушение на чл.209а, ал.1 от Закона за здравето. Съгласно първоначалната редакция на нормата /ДВ, бр.
28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020г./, отговорност се предвижда за лице, който
наруши или не изпълни въведени с акт на министъра на здравеопазването или
директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал.
1 или 2, освен ако деянието съставлява престъпление. С изменение /обн. ДВ,
бр.34 от 2020г., в сила от 09.04.2020г./, разпоредбата придобива следната
редакция: който наруши или не изпълни въведени с акт на министъра на
здравеопазването или директор на регионална здравна инспекция противоепидемични
мерки по чл. 63, ал. 1 или 2, освен ако деянието съставлява престъпление, се
наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение - от 1000 до 2000
лв. С последващо изменение /ДВ бр.44 от 2020г., в сила от 14.05.2020г./ на
разпоредбата на чл.209а, 1 от Закона за здравето, е предвидено, че който наруши
или не изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от директор на
регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл.
63а, ал. 1 или 2, освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с
глоба от 300 до 1000лв., а при повторно нарушение - от 1000 до 2000лв.
В нормите на чл.63, ал.1 и ал.2 от Закона за здравето,
респективно в чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2 от същия закон в
съответните редакции, са регламентирани само компетентността на определени
държавни органи да въвеждат противоепидемични мерки и процедурата за това.
Следователно в тях не се съдържа правило за поведение на правните субекти във връзка
с установения ред на държавно управление, неизпълнението на което да съставлява
административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН. Ето защо непосочването на някоя от тези норми
в НП при изрично отразяване коя въведена противоепидемична мярка не е спазена
от привлеченото към отговорност лице /в случая по т.1 от Заповед № РД-01-100/
01.04.2020г. на Директора на Регионална здравна инспекция – Стара Загора, при
словесно възпроизвеждане на въведената със заповедта на Директора на РЗИ противоепидемична
мярка/, не се отразява на формалната законосъобразност на санкционния акт.
Разпоредбата на чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето се явява и нарушената
законова разпоредба, и нормата, съдържаща санкцията за това неправомерно
поведение. В този смисъл не е налице възприетата от въззивния съд непълнота на
формулираното административнонаказателно обвинение от правна страна, като
предвид направеното фактическо описание на нарушението, санкционираното лице не
е било възпрепятствано да разбере какво нарушение му се вменява.
В случая обаче, с оглед установената по делото фактическа обстановка и при
съблюдаване на критериите по чл. 93, т.9 от НК във вр. с чл.11 от ЗАНН,
допуснатото административно нарушение е следвало да бъде квалифицирано като
маловажен случай и съотв. е следвало да намери приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Противоепидемичната
мярка „временно ограничаване придвижването на граждани на територията на област
Стара Загора за времето от 21:00ч до 05:00ч“, въведена с т.1 от Заповед № РД-01-100/ 01.04.2020г. на Директора на Регионална
здравна инспекция – Стара Загора, е действала само пет дни. Кратковременното й
съществуване в правния мир показва нейната нецелесъобразност, поради което
установеното конкретно неправомерно поведение на А.И. обективно е застрашавало
с по-малък интензитет охраняваните обществени отношения по опазване на
общественото здраве в сравнение с неспазване на другите въведени
противоепидемични мерки. Доколкото степента на
обществена опасност на конкретното формално нарушение следва да бъде преценена
на база на конкретните обективни обстоятелства и субективно поведение
/отношение/ на нарушителя, в случая се е следвало определянето на деянието като
такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение със степента на
обществената опасност на обикновените случаи на нарушения от същия вид, която
законодателят е възприел при регламентирането на административнонаказателния
състав по чл.209а, ал.1 от Закона за здравето. В този смисъл деянието се
явява малозначително и за него не следва да се налага наказание. В съответствие с разрешението, дадено с Тълкувателно решение № 1 от
12.12.2007г. по тълк. н. д. № 1/ 2005г. на ВКС, неприлагането от
административнонаказващия орган на нормата на чл.28 от ЗАНН при наличието на
предпоставките за това, води до материална незаконосъобразност на издаденото
наказателно постановление и обуславя неговата отмяна. Като е достигнал до краен
правен извод за незаконосъобразност на издаденото от Директора на ОД на МВР гр.
Стара Загора Наказателно постановление № 349а-12 от 29.04.2020г. и е постановил
неговата отмяна, районният съд е приложил правилно закона, поради което
обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.
Водим от горните мотиви и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260058
от 27.01.2021г., постановено по АНД № 3208/ 2020г. по описа на Старозагорския
районен съд, с което е отменено Наказателно постановление № 349а-12 от 29.04.2020г.,
издадено от Директора на Областна дирекция на МВР – Стара Загора.
Решението не
подлежи на обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.