Разпореждане по дело №58/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда № 117/10.11.2009 год., постановена по Н.ч.х.дело № 62/2009 год., Момчилградският районен съд е признал М. Ю. Ю., от с.Ч., община К., с ЕГН * за виновен в това, че на 20.09.08 год. в с.Ч., община К. причинил на Д. Х. Х. разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129, поради което на основание чл.78 а от НК,го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание ГЛОБА в размер на 700.00 лв. за деяние по чл.130 ал.1 от НК.Признал е Г. В. Ю., от с.Ч., О.К., с ЕГН * за невиновна в това, че по същото време, на същото място, в съучастие с М. Ю. Ю. е причинила разстройство на здравето на Д. Х. Х. от същото село, извън случаите на чл.128 и чл.129, поради което на основание чл.304 от НПК я е оправдал по предявеното й обвинение по чл.130 ал.1, във връзка с чл.20 ал.2 от НК.Осъдил е М. Ю. Ю. да заплати на Д. Х. Х. сумата в размер на 1100.00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, считано от 23.09.08 год. ведно със законната лихва до окончателно изплащане на сумата, както и разноски по делото в размер на 313.00 лв.,като е отхвърлил иска в останалата му част до пълният му предявен размер от 5 000.00 лв.Осъдил е М. Ю. Ю. да заплати по сметка на PC - Момчилград сумата в размер на 50.00 лв., представляваща д.т. върху уважения размер на гражданския иск.

Недоволен от така постановената присъда е останал частния тъжител Д. Х. Х. ,който чрез пълномощника си ,А.Б. обжалва същата,като неправилна, необоснована, постановена в нарушение на материалния закон и наложеното наказание и присъденото обезщетение са явно несправедливи,поради следното:-От събраните писмени и гласни доказателства по делото,безспорно е установено,че на 20.09.2008 год.,в двора на свинефермата край с.Ч.,двамата подсъдими са нанесли жесток побой на тъжителя Д. Х. Х. от с.с.В Съдебномедицинското удостоверение № 320 от 23.09.2009 год.издадено от съдебния лекар в Г.К. са описани 9 следи от удари с различен интезитет,между които и счупване на девето дясно ребро.което е наложило болнично лечение в продължение на 9 дни.,-При тази фактическа обстановка,съдът неправилно е приел,че подсъдимата Г. Ю. не е участвала в побоя и е оправдал.,-Съдът е наложил несправедливо занижено наказание-глоба в размер на 700 лева,което не е съобразено с обществената опасност на деянието и дееца.-Съдът неправилно е определил, и размера на присъденото обезщетение за причинени неимуществени вреди,като несправедливо го е занижил до 1100 лева.Поради изложеното и на основание чл.318 ал.6 от НПК,във вр.с чл.334 т.2,3 от НПК във вр.с чл.336 ал.1 т.2 от НПК,във вр.с чл.337 ал.2 т.1 от НПК,моли съда за следното:-ДА ОТМЕНИ присъдата,като постанови нова такава,с която да осъди подсъдимата Г. В. Ю. от с.Ч.,община К.,за извършено престъпление по чл.130 ал.1 от НК или -ДА ИЗМЕНИ посочената присъда като увеличи размера на наложеното наказание на подсъдимия М. Ю. Ю. и да увеличи присъденото обезщетение на тъжителя за причинени неимуществени вреди. В съдебно заседание жалбодателя и повереника му не се явяват,но с писмена молба поддържат жалбата.

Ответника по жалбата – подсъдимият М. Ю. Ю. , чрез защитника си,А.Е.П. оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да потвърди първоинстанционната присъда.

Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на правилността на обжалваната присъда, с оглед оплакванията и доводите, наведени в жалбата, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено следното:

Жалбата е неоснователна.

За да постанови обжалваната присъда, първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна следното:

П. и тъжителя са от едно село и се познавали. До случая са били в добри отношения. Подсъдимият М. Ю. е бил уведомен от сестрата на съпругата си - св.М.Ахмед, както и от съпругата си другата подсъдима Г.Ю. за това, че в няколкомесечен период назад от случилото се тъжителят е отправял сексуални намеци към дъщеря му - св.З. Ю.. Последната притеснена от последния случай, а именно при който подсъдимият си разкопчал панталона и извадил половия си член пред нея и отново е „подканил" ..Ела да свършим тази работа" избягала от полето, където работела и споделила за всичко с леля си - св.М.А. и майка си - другата подсъдима Г.Ю... След като последните две споделили това с подсъдимия М. Ю., същият на 20.09.08 год. се запътил към местоработата на тъжителя и му нанесъл различни удари с различен интензитет, в резултат на които е получил причинените наранявания, описани подробно в съдебномедицинско у-ние № 320/08 г. на съдебен лекар при МБАЛ -К... След като му бил нанесен побоят тъжителя бил намерен от зет си - св. Ф.Коджамола и св.Х.Муса - служител на органите на МВР, след което бил откаран за лечение в МБАЛ - К., където бил приет в ХО и лекуван 9 дни.

Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото по частен ред обвинение. Събрани са необходимите и възможни, искани и посочени от страните доказателства, относими към предмета на доказване по чл. 102 от НПК, като не се налага извършването на процесуално-следствени действия в тази връзка от настоящата инстанция.Съдът не е дал вяра на показанията на свидетелите Ф.К.,Х.М.,А.К.,М.А. е А.Х. в частите им, в които установяват, че побоят върху тъжителя е нанесен от двамата подсъдими. Показанията в посочените части са нелогични, противоречиви и некореспондиращи с другите доказателства по делото.На мястото са били само тъжителя и подсъдимия М.Ю.,така че свидетелите не може да са възприели,кой кого удря.Освен посоченото в тъжбата,че подсъдимата е била на мястото и е удряла тъжителя,няма никакво доказателство за това.Пак в тъжбата не е посочен никой от свидетелите,като очевидец Така, от показанията на посочените по-горе доказателства, по несъмнен начин се установява, че тъжителят е бил удрян само от подсъдимия М.Ю..

При така установената по безспорен начин фактическа обстановка, настоящата инстанция намира, че подсъдимия М. Ю., е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 130 ал.1 от НК, до какъвто правилен и обоснован краен извод е достигнал и първоинстанционният съд. За да постанови присъдата си, съдът е извършил цялостен анализ и оценка на всички събрани по делото доказателства, като е изложил подробни съображения кои от тях приема и кои отхвърля, ведно с мотивите си за това, като същите се споделят напълно от настоящата инстанция и не е необходимо да бъдат преповтаряни в тяхната цялост.

От обективна страна престъплението е осъществено от подсъдимия,който е увредил телесната неприкосновеност на тъжителя, причинявайки му разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл.129 от НК. Налице е вредоносния резултат от деянието – причинена лека телесна повреда на тъжителя по смисъла на чл. 130 ал.1 от НК. От субективна страна престъплението е извършено при форма на вината – пряк умисъл: подсъдимия е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване. Умисълът се обективира в поведението му – от броя, силата и насоката на ударите, при което всеки от тях, с оглед нивото на физическото си и психическо развитие, е съзнавал и целял неминуемото настъпване на вредоносния резултат.

При така установената по несъмнен начин фактическа обстановка, с обжалваната присъда първоинстанционният съд е признал подсъдимия за виновен в извършването на престъплението, в което е обвинен, като при условията на чл. 78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание “глоба”. Правилно и в съответствие със закона, първоинстанционния съд е съобразил, че са налице предпоставките за приложението на разпоредбите на чл. 78а от НК по отношение на подсъдимия за освобождаването му от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Това е така, тъй като за извършеното от подсъдимия престъпление законът предвижда наказание “лишаване от свобода” до две години и алтернативно - наказание „пробация”. Налице са и останалите предпоставки за приложението на разпоредбите на чл. 78а от НК - подсъдимия не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел IV-ти на Глава VIII-ма от НК, като от престъплението няма причинени имуществени вреди, които да не са възстановени. А щом са налице предпоставките на чл. 78а от НК, то приложението на посочената законова разпоредба за извършено от пълнолетно лице престъпление е задължително и няма алтернатива. При определяне размера на административното наказание „глоба” съдът е взел предвид смекчаващите и отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства – чистото му съдебно минало, обществената опасност на деянието и дееца, причините и мотивите за извършване на престъплението, като правилно е приел, че следва бъде наложено административно наказание при превес на смекчаващите отговорността на всеки от тях обстоятелства, близо до минималния предвиден в закона размер, а именно: наказание “глоба” в размер на 700 лв.Настоящата инстанция намира, че така наложеното на подсъдимия наказание по вид и размер напълно съответства на тежестта на извършеното престъпление, както и на степента на обществена опасност на деянието и дееца, като същите са достатъчни за постигане целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК.

Обжалваната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна и в частта й, с която е осъден подсъдимия да заплати на тъжителя обезщетение за претърпените от престъплението неимуществени вреди, в размер на 1100 лв., като е отхвърлен предявения от тъжителя против подсъдимия граждански иск за претърпените от престъплението неимуществени вреди, за разликата над 1100 лв. до пълния му размер от 5 000 лв., като неоснователен и недоказан. При определяне на дължимото обезщетение на тъжителя за претърпените от престъплението неимуществени вреди в размер на 1100 лв., първоинстанционния съд е спазил установения в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД принцип за възмездяване на вредите по справедливост. Ето защо, настоящата инстанция споделя напълно извода на първоинстанционния съд, че така присъденото на тъжителя обезщетение е в пълна мяра необходимо и достатъчно да възмезди причинените му от престъплението неимуществени вреди, като не са налице условия за неговото намаляване.

Що се отнася до първоинстанционната присъда в частта й, с която подсъдимата Г. В. Ю. е призната за невиновна и оправдана за извършване на престъплението по чл.130 ал.1,от НК, предмет на предявеното обвинение с тъжбата,то настоящата инстанция намира,че същата е правилна, обоснована и законосъобразна,поради изложените по-горе съображения за авторството на деянието.

Предвид изложеното, съдът намира, че обжалваната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна, наложеното на подсъдимия М. Ю. Ю. наказание не е явно несправедливо и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, т.е. не са налице основания за нейното отменяване или изменяване, поради което следва същата да бъде потвърдена.

Водим от изложеното, и на основание на основание чл.чл.334 т.6, във вр. с чл. 338 от НПК , Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 117/10.11.2009 год. по Н.ч.х.дело № 62/2009 год. по описа на Момчилградския районен съд.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.