ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 601
гр. Пловдив,
13.04.2022 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, I отделение, XXVII състав в закрито заседание на тринадесети
април през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЕТЪР КАСАБОВ
като разгледа
докладваното от Председателя адм. дело №
884 по описа на съда за 2022 год., за да се произнесе взе предвид следното:
І. Производството и исканията на
страните:
1. Производство е по реда на чл. 68, ал. 1 от Закона за
защита от дискриминация /ЗЗДискр./ във вр. чл. 56, ал. 4 и чл. 197 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
2. Образувано е по жалба на Е.К.Д., ЕГН **********, с
адрес: ***, чрез адвокат Н.У. – К., срещу решение № 146/08.03.2022г. на Комисията
за защита от дискриминация /КЗД/, с което е прекратено производството по
преписка № 468 по описа за 2020г. на КЗД и е оставена без разглеждане жалба вх.
№ 44-00-1746/18.06.2020г. и допълнение към нея вх. № 44-00-2128/22.07.2020г.,
подадени от Е.К.Д..
В жалбата са
изложени съображения за незаконосъобразност на оспореното решение. Иска се
неговата отмяна и връщане на преписката на административния орган за
продължаване на производството. Поддържа се, че оспорващият е отстранил
установените от орган нередовности на жалбата като изрично е посочил в какво се
изразява искането му за установяване на дискриминация. Сочи се, че КЗД
неправилно е квалифицирала жалбата като искане за разрешаване на спор, свързан
с незаконно строителство и контрол за законосъобразност върху актовете и
действията на административни органи и
длъжностни лица. Предметът на производството пред КЗД се концентрирал върху
оплакването на оспорващата, че по повод образувана по неин сигнал преписка в район
„Южен“, община Пловдив, спрямо нея и синът й било осъществено по –
неблагоприятно третиране, спрямо съседът й Даниела Георгиева Архангелова – при
сравними сходни обстоятелства в хода на едно и също производство, по аналогични
казуси – извършено СМР на две съседни тераси, намиращи се една до друга, са
извършени различни проверки и се стигнало до противоположни изводи. Иска се присъждане на сторените в съдебното
производство разноски.
3. Ответникът – Комисията за защита от дискриминация, поддържа
становище за неоснователност на оспорването.
ІІ. По допустимостта:
4. В отклонение от реда по Глава X, Раздел IV от АПК
съдът без процесуално основание е насрочил делото за разглеждане в открито
съдебно заседание. Също така извън реда за водене на производството и в
несъответствие с претенцията на жалбоподателя като заинтересован страна по
делото е конституирана община Пловдив.
В случая
предмет на съдебен контрол е акт по чл. 56, ал. 4 от АПК, издаден по реда на
специалния ЗЗДискр., с който производството
в административната му фаза е
прекратено. По арг. от чл. 197, ал. 1 вр. чл. чл. 56, ал. 4 от АПК, тази
категория административни актове може да се обжалва пред административния съд
от лицето, направило искането, в 14-дневен срок от съобщаването. Жалбата се
разглежда в закрито заседание.
Жалбата,
дала ход на съдебното производство, е подадена в указания преклузивен срок от
лице с надлежна процесуална легитимация, адресат на административен акт,
подлежащ на съдебен контрол, поради
което се явява ДОПУСТМА.
ІІІ. Фактите по делото:
5. Административното производство е започнало по жалба
вх. № 44-00-1746/18.06.2020г., по описа на КЗД, подадена от Е.К.Д.,*** с
изложени оплаквания за дискриминация по отношение на нея и синът й, извършена от
страна на длъжностни лица при община Пловдив, район „Южен“, изразяваща се в по
– неблагоприятно третиране по признак „лично положение“. Към жалбата се
представени доказателства за образуваната пред община Пловдив, Район „Южен“
преписка и водената по нея кореспонденция.
6. Председателят на КЗД с уведомление изх. №
44-00-1860/26.06.2020г. указал на Е.К.Д., че в 7 – дневен срок от съобщението
следва да систематизира оплакванията си за дискриминация, като съобрази
императивния характер на чл. 52, ал. 1 от ЗЗДискр. и изложи факти и
обстоятелства, от настъпването на които не са изминали 3 години. На оспорващата
било указано, че при неизпълнение в срок и на основание чл. 52, ал. 3 от
ЗЗДискр. във вр. чл. 30, ал. 2 от АПК производството ще бъде прекратено.
7. В допълнение вх. №
44-00-2128/22.07.2020г. Е.К.Д. завила пред КЗД, че искането й се концентрира
във връзка с подаден от нея на 30.04.2018г. сигнал до община Пловдив, район
„Южен“ за наличие на незаконно строителство и по заявление от 14.08.2019г. за предоставяне
на документация. Именно по тези поводи от община Пловдив, район „Южен“
първоначално не били предприети проверки, а в последствие бил заявено, че
липсва компетентност за извършването им.
Отказано било и предоставяне на изисканата от жалбоподателя информация, тъй като същата можела да бъде
предоставена само на компетентните органи, по надлежен ред.
8. Производството по административна преписка № 468/2020
г. на КЗД е образувано с Разпореждане № 1184/27.07.2020 г. на Председателя на
КЗД по жалба вх. № 44-00-1746/18.06.2020г. и допълнение вх. №
44-00-2128/22.07.2020г., подадени от Е.К.Д.,***, за установяване на
дискриминация по признак „лично положение“ по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. Определени
са и членовете на заседателния състав и е разпределена доказателствената тежест
между страните в производството.
9. С молба вх. № 44-00-2711/14.09.2020г.
Е.К.Д. в изпълнение на указаната й доказателствена тежест е представила
допълнителни доказателства, съдържащи подадени до администрацията сигнали и
водената във връзка с тях кореспонденция. Поискано е да бъдат дадени
задължителни предписания на община Пловдив, район „Южен“ да преустанови дискриминационното
си поведение.
10.
Докладчикът
по административна преписка №
468/2020 г. на КЗД с уведомление изх. №
44-00-2970/07.10.2020г. указал на Е.К.Д., че в 7 – дневен срок от съобщението
следва да систематизира оплакванията си за дискриминация, да посочи кога, от
кого и какви точно дискриминационни действия/бездействия са извършени; срещу
кое лице се подава жалбата; в сравнение с кои други лица е допуснато неравното
третиране; какви са исканията й към комисията, съобразно компетентността й по чл. 47 от ЗЗДискр.; да представи
доказателства и поясни в какво се изразява заявеното „личното положение“. На оспорващата било указано, че при
неизпълнение в срок и на основание чл. 52, ал. 3 от ЗЗДискр. във вр. чл. 30,
ал. 2 от АПК производството ще бъде прекратено.
11. В молба - допълнение вх. №
44-00-2128/19.10.2020г. Е.К.Д. завила пред КЗД, че по повод подадените от нея и
сина й до община Пловдив, район „Южен“сигнали и молби за съдействие във връзка
с незаконно строителство в периода 01.08.2016г. – 14.03.2019г. заместник кметът
на района инж. А. Ш. отговарял формално, без да укаже ред и процедура за защита
на правата им. С тези си действия длъжностното лице осъществило пряка
дискриминация като не изпълнило възложените му по закон функции. Същевременно
от Д. Г. А. – сочен като извършител на
незаконното строителство, не били изискани никакви документи и/или обяснения, с което оспорващата и синът й били неравнопоставено третирани в рамките на
една и съща административна процедура.
В
последствие от
община
Пловдив, район „Южен“ единствено спрямо К. Д. било издадено предписание да
премахне извършени върху фасадата на сградата строителни работи в обхвата на
притежавания от оспорващата самостоятелен обект, които макар съществуващи
идентично и за обекта на Д. Г. А. не
били установени като незаконни. С това отново било извършено неравно третиране
между Е. и К. Д. от седна страна и Д. Г. А. – от друга страна.
В обобщение
като адресати на жалбата били посочени: инж. А. Ш. зам. - кмет при община
Пловдив, район „Южен“; инж. К. Г. – началник на отдел ТСУ, при община Пловдив, район
„Южен“, арх. М. С. - старши експерт при община
Пловдив, район „Южен“; инж. Н. П. - старши експерт при община Пловдив, район „Южен“ и С. Н. –
гл. специалист при община Пловдив, район „Южен“.
Неблагоприятното
третиране било извършено в едно и също производство по установяване на
незаконосъобразни СМР на две тераси, като Е. и К. Д. били третирани различно от
Д. Г. А. .
Относно
признака „лично положение“ било уточнено, че това качество било добито от
оспорващата и синът й с упоритото търсене на правата им като „активни граждани
и жалбоподатели“.
12. Докладчикът по административна
преписка № 468/2020 г. на КЗД с
уведомление изх. № 44-00-2776/04.08.2021г. отново указал на Е.К.Д., че в 7 –
дневен срок от съобщението следва да систематизира оплакванията си за
дискриминация, да посочи кога, от кого и какви точно дискриминационни
действия/бездействия са извършени; срещу кое лице се подава жалбата; в
сравнение с кои други лица е допуснато неравното третиране; какви са исканията
й към комисията, съобразно компетентността
й по чл. 47 от ЗЗДискр.; да представи доказателства и поясни в какво се
изразява заявеното „личното положение“. На оспорващата било указано, че при
неизпълнение в срок и на основание чл. 52, ал. 3 от ЗЗДискр. във вр. чл. 30, ал.
2 от АПК производството ще бъде прекратено.
13. В молба - допълнение вх. №
44-00-2860/16.08.2021 г. Е.К.Д. потвърдила изложените с допълнение вх. №
44-00-2128/19.10.2020г. обстоятелства и очертания предмет на контрол пред КЗД
като относно признака „лично положение“ се позовала и на практиката на
Конституционния съд на Република България, в насока че същият се придобива в
процеса на социалната реализация на гражданите в обществото в резултата на
упражняване на определени права.
14. На основание чл. 31, ал. 1 от АПК
във връзка с чл. 70, ал. 1 от ЗЗДискр. с решение № 146/08.03.2020г. на тричленен
състав на КЗД било прекратено производството по преписка № 468/2020 г. и оставена
без разглеждане жалбата на Е.К.Д.. За да обоснове този резултата ответникът
приел, че е сезиран с недопустима жалба, чиито нередовност не е отстранена, тъй
като оспорващият „ … излага искане, Комисията за защита от дискриминация да се
произнесе по отношение на това дали извършеното преустройство, извършено от
жалбоподателя и ответната страна и дадените от общината предписания за
премахване на незаконно изградено или неотговарящо на изискванията съоръжение,
не може да бъде обсъдено и разгледано като предмет пред КЗД, а от там и
установяване на дискриминационно отношение.
Всяко
действие, свързано с преустройство по реда на ЗУТ е от компетенциите на
съответната администрация на Дирекция за национален строителен контрол.
Комисията за защита от дискриминация не би могла да реши спор свързан със
строително-монтажни работи, доколкото той не попада в нейната компетентност и
правомощия. Ето защо и оплакванията касаещи премахване на съоръжение без
разрешение за строеж не е от компетенциите на Комисията за защита от
дискриминация“.
IV. От правна страна:
15. Според чл. 47, т.1 и т.4 от
ЗЗДискр., Комисията за защита от дискриминация установява нарушения на този или
други закони, уреждащи равенство в третирането, извършителя на нарушението и
засегнатото лице, както и дава задължителни предписания с оглед спазването на
този или други закони, уреждащи равенство в третирането.
Производството
пред КЗД може да се образува по жалба на засегнатите лица, служебно или по
сигнали на физически и юридически лица, на държавни и общински органи /чл. 50,
т.1 – т.3 от ЗЗДискр./.
След
образуването на производство председателят на комисията разпределя преписката
на състав, който определя между членовете си докладчик /чл. 54 от ЗЗДискр./.
Докладчикът
започва процедура по проучване, в която събира писмени доказателства,
необходими за пълното и всестранно изясняване на обстоятелствата, като ползва
служители и външни експерти /чл. 55, ал. 1 от ЗЗДиск./
Докладчикът
изготвя заключение и представя преписката на председателя на състава, който в
7-дневен срок насрочва заседание /чл. 60 от ЗЗДиск./ Заседанията на комисията
са открити.
След
изясняване на спора от фактическа и правна страна председателят на състава
закрива заседанието и съобщава деня за произнасяне на решение. Решенията се
вземат с обикновено мнозинство от членовете на заседателния състав и се
подписват от него. С решението си КЗД установява извършеното нарушение,
нарушителя и засегнатото лице; определя вида и размера на санкцията; прилага
принудителни административни мерки или установява, че не е извършено нарушение
на закона и оставя жалбата без уважение.
Преди
разглеждане на спора по същество компетентният административен орган дължи
произнасяне по допустимостта на искането за установяване на дискриминация.
Приложение намират специалните разпоредби на глава Четвърта, раздел Първи от
ЗЗДискр и общите правила по глава Пета, раздел І на АПК /чл. 70, ал. 1 от
ЗЗДискр; така Определение № 7226 от 28.05.2013 г. по адм. дело № 6574/2013 г.,
VІІ отд. на ВАС на РБ/.
Съгласно чл.
27, ал. 2 от АПК административният орган проверява предпоставките за
допустимостта на искането и за участието на заинтересованите граждани или
организации в производството по издаването на индивидуалния административен
акт: липса на влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни;
липса на висящо административно производство със същия предмет, пред същия
орган и с участието на същата страна, независимо дали е във фазата на издаване
или оспорване; наличие на въпрос от компетентност на друг орган, когато актът
не може да бъде издаден без предварителното решаване на този въпрос;
дееспособност на гражданите и процесуална правоспособност на организациите;
наличие на правен интерес на заявителя, привлечените и встъпилите граждани и
организации; наличие на други специални изисквания, установени със закон. Липсата
на която и да е от предпоставките по чл. 27, ал. 2 от АПК обуславя
недопустимост на производството, същото следва да бъде прекратено от
административния орган, а жалбата – оставена без разглеждане.
Общият ред
за прекратяване на административното производството се съдържа в чл. 56 от АПК
като с препращащата норма на ал. 4 се указва, че актът за прекратяване се
обжалва по реда на глава Десета, раздел ІV от АПК "Обжалване на отказ за
разглеждане на искане за издаване на административен акт". Предмет на производството
по реда на глава Х, раздел ІV /чл. 197- чл. 201/ от АПК е защита на правото на
административно производство, което е обусловено от това дали за
административния орган съществува установеното в чл. 9, ал. 1 от АПК задължение
да започне и приключи административното производство. За да е налице такова
задължение производството пред компетентния административен орган трябва да
бъде допустимо и редовно образувано. В този смисъл съдебното оспорване по реда
на чл. 197 и следващите от АПК има за цел да установи законосъобразността на
преценката на административния орган за недопустимостта и нередовността на
искането, с което е сезиран. То няма за предмет да се произнесе налице ли са
основанията за издаване на искания акт.
Основанията
за прекратяване на производството пред Комисията за защита от дискриминация са
изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗДискр. - когато са изтекли
три години от извършване на нарушението; когато се установи, че по същия спор
има заведено дело пред съд; когато жалбата или сигналът бъде оттеглен или не
бъде поправен в срока, определен от комисията.
Във всички
случаи, когато не са налице пречките по чл. 52 от ЗЗДискр. за образуване на
производство, комисията следва да се произнесе по същество, защото именно тя е
органът, който при подадена жалба /чл. 50, т. 1 от ЗЗДискр./ за дискриминация
следва да разгледа случая и да реши дали е налице неравно третиране на
основание някои от признаците, изброени в чл. 4 от закона.
При тази
фактическа и правна обстановка съдът намира, че оспореният административен акт
е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и
валидност, взет при съобразно изискванията за кворум и мнозинство, без допуснати
съществени процесуални нарушения, но в противоречие с материалноправните норми
и целта на закона.
Каза се, според
чл. 50, т. 1 от ЗЗДискр производството пред КЗД може да се образува по жалба на
засегнатите лица, от което право се е възползвала Е.К.Д.. За образуването на
производството е необходимо излагането на исканията на жалбоподателя в писмена
форма съгласно чл. 51 от ЗЗДискр, като бъдат изрично посочени името и адресът
на подателя, изложение на обстоятелствата, на които се основава жалбата му,
изложение на исканията към комисията, както дата и подпис на същия.
Трайно и
непротиворечиво в практика на Съда на ЕС, се приема, че дискриминация е налице
при прилагането на различни правила към сходни положения или при прилагането на
едно и също правило към различни положения. Заради това принципът за равенство
в третирането изисква еднаквите случаи да бъдат третирани по един и същи начин
и забранява сходното третиране на различни случаи. Следователно забраната за
дискриминация не позволява две групи лица в сходно положение да бъдат третирани
по различен начин. Легалното понятие за „неблагоприятно третиране“ се съдържа в
параграф 1 от ДР на ЗЗДискр. – „всеки акт, действие или бездействие, което
пряко или непряко засяга права или законни интереси ".
За да се
констатира наличието на дискриминация, е необходимо коректно да бъдат посочени
лица – база за сравнение, поставени в по-благоприятни условия от друга група
лица, намиращи се в сходно с тяхното положение във основа на признаците по ал.1
на чл.4 от ЗЗДискр. или "чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или
практика" - чл.4, ал.3 от ЗЗДискр. Сравнението е задължителен елемент от
фактическия състав на всеки един от двата вида дискриминация и наличието му е
основание да се приеме или не, че е налице по-неблагоприятно третиране на едно
лице спрямо "друго лице при сравними сходни обстоятелства "или"
чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или практика, освен ако тази
разпоредба, критерий или практика е обективно оправдан/а с оглед на законова
цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими".
В случая с
жалбата и допълнителните уточнения Е.К.Д. е посочила: период на заявеното
дискриминационно третиране; поводът, при който е извършено; формата и признакът
на дискриминация; конкретните лица и действията им, с които е извършено по-неблагоприятно
третиране спрямо конкретни други лица в същото производство.
При това
положение се явява необоснован изводът на ответния административен орган, че е
сезиран с искане да се произнесе по въпроси, извън компетентността му, засягащи
спор за законността на строително-монтажни работи. Напротив, страната, която
твърди, че е дискриминирана, е посочила че желае да бъде установено
дискриминационно отношение по повод активното и поведение като лице подало
сигнал, сложил в ход производството по установяване на незаконно строителство и
произтеклото от това неблагоприятно засягане на правната й сфера. Дали
действително е осъществена дискриминация, дали има неравно третиране и извършва
ли се то по посочения в жалбата признак, са все въпроси по нейното същество, а
не по допустимостта й.
Жалбоподателят
по принцип не е длъжен да квалифицира формата на дискриминационния акт, както и
с легална обосновка да запълва състава на посочените в жалбата признаци по чл.
4, ал. 1 от ЗЗДиск. Задължение на Комисията е да дава правна квалификация на
фактите, а дали е осъществено нежелано поведение, съставляващо дискриминация,
съответно неравно третиране, свързано с някой от защитените признаци, е въпрос
по същество на спора. С други думи, дали оплакванията съдържат признаците на
закона е въпрос по основателност на искането, а не по неговата допустимост.
Мотивиран от
горното при проверката по чл. 168 от АПК, съдът намира, че оспореният
административен акт е незаконосъобразен, поради което подадената срещу него
жалба се явява основателна. На основание чл. 200, ал. 1 от АПК решението на
Комисията за защита от дискриминация следва да бъде отменено, а преписката –
върната на органа за решаване на жалбата по същество.
V. По съдебните разноски:
16. Предвид изхода на делото на жалбоподателя
следва да се присъдят сторените съдебни разноски, които се доказват в размер на
310 лева, от които 300 лева за адвокатска защита и 10 лева за държавна такса.
Ето защо,
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ решение № 146/08.03.2022г. на Комисията за защита от
дискриминация.
ВРЪЩА преписка № 468/2020 г. на Комисията
за защита от дискриминация за решаване по същество на жалба вх. № 44-00-1746/18.06.2020г.
и допълнение към нея вх. № 44-00-2128/22.07.2020г., подадени от Е.К.Д..
ОСЪЖДА Комисията
за защита от дискриминация да заплати на Е.К.Д., ЕГН **********, с
адрес: ***, сумата от 310 /триста и
десет/ лева,
представляващи съдебни разноски.
ОТМЕНЯ разпореждане № 2515/11.04.2022г.,
постановено по адм. дело № 884 по описа за 2022 год. на Административен съд –
Пловдив, с което делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание
на 10.05.2022г., 14:00 часа.
ЗАЛИЧАВА заинтересованата страна община Пловдив и ПРЕКРАТЯВА производството в тази част.
Определението
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд с частна жалба от страните,
участващи в административното производство, в седмодневен срок от съобщаването.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: