№ 254
гр. Р.- , 28.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на осемнадесети май,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА К. ЧОЛАКОВА
при участието на секретаря СРЕБРЕНА С. РУСЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА К. ЧОЛАКОВА Гражданско дело
№ 20203330102127 по описа за 2020 година
Производството е по чл.124 от ГПК вр. с чл.79 ал.1 ЗС.
Депозирана е искова молба от М. К. М., с която е предявен иск срещу Община
Разград за установяване, че е собственик на: ПИ нива с площ 1143кв.м. с идентификатор
24829.1.168 по КККР на с.Д., общ.Р.-, местност К., трайно предназначение: земеделска, пета
категория, при съседи: 24829.1.457, 24829.1.90, 24829.1.167, 24829.1.11, Иска и разноски.
Сочи, че този имот бил на дядо му М.С., който живеел със семейството си в него. Преди
около 25години дядо му починал, но неговият син-баща му К. М. С., предоставил изцяло на
него стопанисването и ползването на недвижимия имот. Той съборил къщата, която била
стара и паянтова и започнал да обработва земята, като я засявал с най различни
селскостопански култура. Не му е известно имотът както и съседните да са били земеделска
земя. Неговите съседи С.Ф.О. и О.Ф.О. бил в същото фактическо и правно положение и
успели да възстановят правото си на собственост. Никога трети лица не са имали претенции,
имотът не е отнеман от него баща му или от неговия праводател, никой не е искал неговото
възстановяване, след като не е налице състав на чл.10 ЗСПЗЗ. За процесния имот бил
издаден акт за общинска собственост, с което обосновава интереса от предявяване на
настоящия иск.
Ответникът депозира отговор намира иска за допустим. Сочи, че съгласно чл. 19, ал. 1
от ЗСПЗЗ Общината стопанисва и управлява земеделската земя, останала след
възстановяване правата на собствениците. След влизане в сила на плана за земеразделяне и
одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници земите стават
общинска собственост.“ Процесния имот попада в категорията земи по чл.19 ал.1 от ЗСПЗЗ,
придобил го по силата на закона съгл. протоколно решение №2/29.07.2008г. на комисията
1
по чл.19 ал.2 ЗСПЗЗ.
Предявеният иск е допустим – налице е правен интерес за ищците по установителния
иск, тъй като твърдяното право на собственост се оспорва от ответника, който от своя страна
претендира правото върху имота, фигуриращ в землищата по чл.19 ал.1 ЗСПЗЗ на Община
Разград след влизане на плана за земеразделяне.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следните
фактически обстоятелства: Претендирания от ищеца имот след влизане на прана за
земеразделяне и одобрената карта на съществуващите и възстановими стари реални граници
земи, бил причислен във фонд Резултативен по чл.19 ал.1 ЗСПЗЗ и на това основание
станал собственост на Община Р.-, видно от приложената скица, като попадащ в категорията
на тези земи по чл.19 ал.1 ЗСПЗЗ.
В показанията си разпитаните по искане на ищцовата страна свидетели О.Ф.О. и
К.А.Н.. В показанията си същите сочат, че познават ищеца, баща му - К. М., дадо му, които
са починали съседи са на имота, който бил от един декар, отстрани засети насаждения-
сливови. На самото място сели царевица, люцерна, ищецът работел имота. Там имало къща,
отдавна съборена, в която живеели дядо му и баща му. Друг освен ищецът не е работил
имота.
От заключението на вещото лице по назначената техническа експертиза се
установява, че по първия план на с.Д., процесния имот с идентификатор №24829.1.168
разположен на територията на бившия имот 9 пл. №7, като попада върху парцели № VI -7 и
№IX-7 от кв.149 по плана от 1927г. В разписния списък за собственик на имот с пл. №7 е
записан В.Ф.. Поради големия размер на пл. №7 са отредени много парцели разположени в
три съседни квартала, част от същия имот предвидена за отчуждаване. Целия имот пл. №7
респ. и отредените за него парцели в т.ч. парцели №VI-7 и №IX-7 са изключени от
границите на урбанизираната територия на населеното място с ПМС 216 от 08.11.1961г.
Следващият кадастрален план одобрен през 1969г. имотът е заснет и нанесен с пл. №1168,
като собственик на имота в разписния списък записан като собственик М. С.ов А.. От
съвместяването на картата на неурбанизираната територия на землището с.Д. с плана от
1969г. се установява, че процесния имот с идентификатор №24829.1.168 се припокрива
напълно по местоположение и площ с имот с пл. №1168. Това е така, защото във връзка с
изготвянето на плана за земеразделяне всички изобразени върху плана от 1969г., но
изключени от регулация имоти са пренесени върху картата на възстановената собственост,
като имоти в съществуващи стари реални граници, т.е. имот с пл. №1168 е изобразен върху
картата на неурбанизираната територия на с.Д. като имот с идентификатор № 24829.1.168.
Процесния и съседните му имоти в съществуващи реални граници физически не са
присъединявани към блоковете на ТКЗС или ДЗС. За процесния имот не са съставяни актове
за одържавяването им. Съдът кредитира заключението на вещото лице, като компетентно и
обосновано и неоспорено от страните.
2
Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:
При заявен положителен установителен иск за собственост, ищецът следва да докаже
факта на притежаване правото на собственост, твърдяното придобивно основание. От
показанията на свидетелите О. и Н. се установява, че имотът е бил на дядото на ищеца,
имало е къща в него и те живеели там. След смъртта на дядото и бащата имотът се
обработвал и стопанисвал от ищеца. Никой не е имал претенции по отношение на същия. От
заключението на вещото лице се установява, че имотът е изключен от границите на
урбанизираната територия на населеното място с ПМС 216 от 08.11.1961г. Със следващия
кадастрален план от 1969г. същият както и съседните имоти остават извън границите на
населеното място. Всички имоти изключени от регулация, които са изобразени по плана от
1927г., са били пренесени върху картата на възстановената собственост, като имоти
съществуващи в стари реални граници. Процесният имот е изобразен върху картата на
неурбанизираната територия на с.Д., като имот с идентификатор № 24829.1.168, който се
припокрива напълно по местоположение и площ с имот с планоснимачен №1168, нанесен и
заснет с плана от 1969г. и който остава извън границите на регулационния план. Съществува
в стари реални граници, не е бил присъединяван към блокове на ТКЗС и ДЗС, за него не са
съставяни актове за одържавяване. Съгласно ЗСПЗЗ и трайната практика на ВКС не всички
земеделски земи подлежат на възстановяване по реда на закона, а само тези които са
кооперирани или отнети фактически или юридически от собствениците им, тъй като целта
на закона е да се върне едно предходно фактическо и/или правно положение. В случаите,
когато имотът не е коопериран по силата на членствено правоотношение, не е одържавяван,
не е отнеман фактически, запазил е статута си на частна собственост и е владян в реални
граници, той не подлежи на възстановяване по ЗСПЗЗ. Процесният имот не е кооперирана
земеделска земя отнета от собствениците, поради което е неприложима процедурата за
възстановяване по ЗСПЗЗ. Обстоятелството, че имотът е изключен от регулация не означава,
че е земя по чл.19 от ЗСПЗЗ, като в този смисъл е и практиката на ВКС. Имотът е владян
дядото, съответно бащата, след което и от ищеца, за което сочат в показанията си
разпитаните свидетели. Имотът не е бил внасян в ТКЗС, не е отчуждаван, поради което не
подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и съответно да се причислява като имот по
чл.19 от ЗСПЗЗ. При това положение не би следвало да влиза във фонд Резултативен по
чл.19 ал.1 от ЗСПЗЗ и съответно да бъде отразен като общинска собственост. Поради което е
неоснователно възражението на ответната страна, че по силата на закона имотът е общинска
собственост. За имота се прилагат общите разпоредби на ЗС включително разпоредбата на
чл.79 от ЗС. Давността остава допустим способ за придобиването на земеделски земи, които
не са реално отнети от собствениците им. Според показанията на свидетелите О. и Н.
наследодателите на ищеца, след тяхната смърт единствено той е стопанисвал имота, т.е.
след 1968г. е началото на давностно владение-преди повече от 10 години, през което време
ищецът е ползвал процесния имот като свой. Владял го е непрекъснато, спокойно, никой не
е имал претенции по отношение собствеността. Поради като същият доказа придобивното
си основание, осъществен е фактическият състав на чл.79 от ЗС и претенцията е
3
основателна.
На ищеца се следват направените разноски на основание чл.78 ал.1 ГПК, които са
55лв. внесена държавна такса, 420лв. адвокатско възнаграждение и 300лв. депозит за вещото
лице, в общ размер на 775лв.
Воден от гореизложеното, Разградският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община Разград, ЕИК000505910,
адрес гр.Р.- бул. Бели лом №37а, че М. К. М., ЕГН**********, адрес с.Д., у*****, е
собственик на ПИ - нива с площ 1143кв.м./хиляда сто четиридесет и три квадратни метра/ с
идентификатор 24829.1.168 по КККР на с.Д., общ.Р.-, местност К., трайно предназначение:
земеделска, пета категория, при съседи: 24829.1.457, 24829.1.90, 24829.1.167, 24829.1.11.
ОСЪЖДА Община Разград, ЕИК000505910, адрес гр.Р.- бул. Бели лом №37а ДА
ЗАПЛАТИ на М. К. М., ЕГН**********, адрес с.Д., у*****, сумата 775лв./седемстотин
седемдесет и пет лева/ за разноски
Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
4