Р Е
Ш Е Н
И Е
№………./………………03.2017г.
гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД
ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ в открито съдебно
заседание, проведено на шестнадесети февруари две хиляди и седемнадесета
година, в състав
СЪДИЯ : СВЕТЛАНА КИРЯКОВА
при секретар М.М.
Като разгледа
докладваното от съдията
Търговско дело №1037 по описа за 2016 год.
и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по т.д.№1037/2016г. по описа на ВОС е образувано по предявен
от „МОТО- ПФОЕ” ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр.София,
р-н „Люлин”, бул. „Сливница” №444, представлявано от управителите А. И. Ф. и Д.
С. Н., конститутивен иск за прекратяване на
търговско дружество „КОНСОРЦИУМ
ЕЛЕКТРОИЗГРАЖДАНЕ ВАРНА” ООД ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Тракия”
№12, ет. 1, ап. 1, представлявано от управителя И. Д. П., на основание
чл.517, ал.3 от ГПК.
В
исковата молба се излага, че ищецът
притежава вземане от „ТРИЕРА 55“ ЕООД ЕИК *********, въз основа на издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.дело №12039/2013г. на ВРС за сумата от
11 011.24 лева главница и законна
лихва от 16.08.2013г. до изплащане на задължението както и сумата от 700.25
лева – разноски в заповедното производство. Твърди се образувано въз основа на
изпълнителния лист изп.дело №20138400401433 на ЧСИ М.Ц., рег.№840 в КЧСИ, СГС.
По искане на взискателя се твърди насочване на изпълнението върху дружествените
дялове на длъжника от капитала на „КОНСОРЦИУМ ЕЛЕКТРОИЗГРАЖДАНЕ ВАРНА“ ООД.
Излага се, че със запорно съобщение ЧСИ е наложил запор върху 10 дружествени
дяла на обща стойност от 1000 лева от капитала на ответното дружество,
собственост на „ТРИЕРА 55“ ЕООД, който запор е вписан в ТР по партидата на
дружеството. Твърди се връчване на задълженото трето лице – ответното дружество
на запорното съобщение за наложения запор върху дружествени дялове, на
26.10.2015г. Към подаване на настоящия иск е изтекъл предвидения в ГПК
тримесечен срок за изплащане на стойността в равностойност на притежаваните от
длъжника дялове. Поради това се твърди, че с постановление от 12.07.2016г. ЧСИ
е овластил взискателя да предяви иска по чл.517, ал.3 ГПК за прекратяване на ТД
с цел удовлетворяване на вземането си по изп.дело.
С отговора
на исковата молба ответникът въвежда възражение за недопустимост на
производството, поради наличие на овластяване за предявяване на иска от местно
некомпетентен съдебен изпълнител. В условие на евентуалност счита иска за
неоснователен. Не се оспорва, че на 26.10.2015г. ответникът е получил от
съдебния изпълнител съобщение за прекратяване на участието на „ТРИЕРА 55” ЕООД в
„КОНСОРЦИУМ ЕЛЕКТРОИЗГРАЖДАНЕ ВАРНА” ООД. Счита, че това съобщение не
съставлява по характера си едностранно предизвестие, изходящо от съдружник по
реда на чл. 125, ал. 2 ТЗ. Сочи, че процедурата по чл.126, ал. 3 ТЗ била
осуетена от поведението на „ТРИЕРА
55” ЕООД. От друга страна сочи, че ответното дружество е кредитор на „ТРИЕРА 55” ЕООД по силата на договор
за заем от 2012г. Излага съображения, че ответното дружество е във финансово
затруднение. Твърди, че за съдружника „ТРИЕРА
55” ЕООД не съществува вземане от ответника, поради което взискателят няма
интерес да иска прекратяване на „КОНСОРЦИУМ ЕЛЕКТРОИЗГРАЖДАНЕ ВАРНА” ООД,
доколкото същият не може да бъде удовлетворен. Ответникът настоява за
прекратяване на производството и отхвърляне на исковата претенция. Претендира
разноски, а в евентуалност да не му бъдат възлагани такива в тежест, с доводи,
че не е дал повод за завеждане на делото.
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като взе предвид доводите и
съображенията на страните и след преценка на събраните по делото доказателства,
намира за установено следното:
Предмет на делото е
предявеният с исковата молба иск по чл.517, ал.3 от ГПК за прекратяване на
търговско дружество след овластяване на взискателя от съдебния изпълнител.
От представените по
делото писмени доказателства и извършената служебна справка по електронната
партида на „КОНСОРЦИУМ ЕЛЕКТРОИЗГРАЖДАНЕ ВАРНА” ООД се установява, че ищецът е
взискател по изп.дело №20138400401433 по описа на ЧСИ с рег.№840 с район на
действие Софийски градски съд, по което дело длъжник е „ТРИЕРА 55“ ЕООД ЕИК
********* с.Кичево. Делото е образувано въз основа на изпълнителен лист, изд.
по гр.д.№12039/2013г. на РС Варна против длъжниковото дружество за заплащане на
сумите от 11011.24 лева – главница, ведно със законната лихва от 18.08.2013г.
до окончателното изплащане на вземането, както и 700.25 лева, съдебни разноски.
По искане на взискателя изпълнението е насочено
срещу дружествените дялове на длъжника „ТРИЕРА 55“ ЕООД в дружеството „КОНСОРЦИУМ
ЕЛЕКТРОИЗГРАЖДАНЕ ВАРНА” ООД. На основание чл.517, ал.1 от ГПК е наложен запор върху притежаваните от длъжника дялове в посоченото
дружество, вписан в Търговския регистър на 20.02.2014г. Поради непоследвало
плащане е отправено изявление за
прекратяване на участието на длъжника в дружеството, връчено на ответника на 26.10.2015г.
Отново в резултат на липса на плащане и по искане на взискателя ЧСИ издава
постановление от 12.07.2016г. за овластяването му да предявяви иск за
прекратяване на дружеството, в което съдружник е ответното дружество.
Посочените
факти и обстоятелства не се оспорват от ответното дружество. Последното счита,
че овластяването на ищеца в качеството му на взискател по изп.д.№1433/2013г. по
описа на ЧСИ с рег.№840 в регистъра на КЧСИ, е издадено извън рамките на
установената местна компетентност на съдебния изпълнител съгласно нормата на
чл.427, ал.1 от ГПК, и обосновава недопустимост на заявената искова претенция.
Съгласно
удостовереното с Постановлението за овластяване от 12.07.2016г. изпълнителното
дело е образувано от ЧСИ с район на действие Софийски градски съд, при което
изпълнението е насочено само върху дружествения дял на длъжника в търговско
дружество като е наложен запор и взискателят е поискал прекратяване на
дружественото участие на своя длъжник. Разпоредбата на чл.427, ал.1 от ГПК
обосновава местна компетентност на съдебния изпълнител при ефективно насочено
изпълнение, като за подготвителните действия, в това число обезпечаване на
определен способ, законът предоставя възможност на взискателя да сезира
съдебния изпълнител по своя постоянен адрес (в настоящия случай – по седалище и
адрес на управление на търговеца), в съгласие с разпоредбата на чл.427, ал.2 от ГПК. На следващо място дори и да се приеме, че е налице нарушение на правилата
на местната компетентност на съдебния изпълнител по чл.427 от ГПК при
изпълнение на правомощията му по чл.517 от ГПК, то това представлява
незаконосъобразно, но не и нищожно действие на длъжностното лице. То е валидно
след като е извършено от лице, което има правоспособност на съдебен изпълнител.
Нарушението на местната компетентност в този случай представлява само основание
за ангажиране отговорността на съдебния изпълнител по ЗЧСИ (в тази насока постановеното по реда на
чл.290 от ГПК Решение №236 от 18.01.2017г. по т.д.№2309/2015г., ВКС, ТК, І
т.о.). В този смисъл възражението за нищожност на овластяването на ищеца за
водене на настоящия иск поради липсата на компетентност на съдебният изпълнител
е неоснователно.
По същество : Съгласно
чл.517, ал.3 от ГПК, когато изпълнението е насочено върху дял на ограничено отговорен съдружник,
съдебният изпълнител връчва на дружеството изявлението на взискателя за
прекратяване на участието на длъжника в дружеството. След изтичането на три
месеца съдебният изпълнител овластява взискателя да предяви иск пред окръжния
съд по седалището на дружеството за неговото прекратяване. Съдът отхвърля иска
(по арг.от чл.517, ал.3, изр.трето от ГПК), ако установи, че дружеството е
изплатило на взискателя припадащата се на съдружника-длъжник част от
имуществото, определена по чл.125, ал.3 от ГПК, или, че вземането на взискателя е удовлетворено. Ако
се установи, че искът е основателен, съдът прекратява дружеството.
В първата хипотеза се има предвид
изплащане на задължението предвид съставяне на счетоводен баланс в края на
месеца, когато е връчено изявлението на взискателя до дружеството за
прекратяване на участието на съдружника. Целта е даване на възможност на
подходящ срок на дружеството да определи точно размера на дела от имуществото
на съдружника и да удовлетвори взискателя. Във втората хипотеза законът поставя
условие вземането на взискателя да е удовлетворено. Тази хипотеза е по-широка
по обхват и отчита като възможности реализирането на който и да е способ за
погасяване на вземания и от което и да е лице – доброволно длъжникът да е
изпълнил задължението си, да е извършено прихващане между вземания на длъжника
и взискателя, дружеството да е платило задължението
на съдружника без да е спазило изискването на чл. 125, ал. 3 ТЗ и др. За
дружеството-ответник в този случай ще е достатъчно единствено да докаже
наличието на юридическия факт и липсата на задължение, за да бъде отхвърлен
конститутивният иск на взискателя като неоснователен.
В
настоящия случай ответникът не оспорва факта на пълно неплащане на вземането на
взискателя, както в тримесечния срок след получаване на изявлението на кредитора
за прекратяване участието на длъжника в
дружеството, така и към настоящия момент. Твърди, че изпълнението на
предписаната процедура по чл.126, ал.3 от ТЗ била осуетена от „ТРИЕРА 55“ ЕООД
с оглед невъзможността на съдружника да бъде връчено писмено предупреждение за
преустановяване на нарушението, съответно дружеството било възпрепятствано да
състави баланс към м.10.2015г., на базата на който да се уредят имуществените
последици от прекратяването на членственото правоотношение с „ТРИЕРА 55“
ЕООД. На следващо място се настоява, че
предвид наличието на дълг в размер на 11 218.99 лева на „ТРИЕРА 55“ ЕООД
към „КОНСОРЦИУМ ЕЛЕКТРОИЗГРАЖДАНЕ ВАРНА” ООД с произход договор за заем от 05.06.2012г. и извършено извънсъдебно
прихващане на дълга на съдружника с равностойността на ликвидационния му дял
към м.10.2016г. на стойност от 10 387.43 лева до размера на по-малкото, то
за „ТРИЕРА 55“ ЕООД не съществува парично вземане с положителен знак във връзка
с дела на съдружника в имуществото на дружеството при трансформацията му в
ликвидационен дял при прекратяване на членственото му правоотношение. В този
смисъл ответникът настоява, че липсата на вземане на длъжника спрямо
дружеството с правно основание чл.125, ал.3 от ТЗ обуславя и извод за
неоснователност на иска.
По
иска с правно основание чл.517, ал.3 от ГПК, че на доказване подлежат следните
обстоятелства : в
тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване
качеството на кредитор на съдружника в ответното дружество, насочване на
изпълнението върху дела на ограничено отговорния съдружник в дружеството,
връчване на ответника на изявление за прекратяване участието на длъжника,
овластяване от съдебния изпълнител да предяви иска, след изтичане на законовия
срок. Съобразно чл. 154, ал. 1 от ГПК, тежестта да докаже положителния
правопогасяващ факт за удовлетворяване на вземането на взискателя по делото
лежи върху ответника, както и
въведените правоизключващи възражения.
Както се установи по
делото и не се оспори от ответника ищецът-взискател не е удовлетворен по нито
един от възможните варианти, предоставени от закона на съдружника или
дружеството. По повод на основното възражение на ответника, че дружественият
дял на съдружника към момента на прекратяване на участието му в дружеството е с
отрицателна стойност, и, че дружеството няма задължение към съдружника за
изплащане на равностойността на дела, респ. че съдружникът няма вземане към
дружеството, върху което ищецът - взискател би могъл да проведе принудително
изпълнение за удовлетворяване на притезанието си, с което се легитимира като
кредитор на съдружника, е налице установена съдебна практика с постановените по
реда на чл.290 от ГПК Решение № 178 от 22.02.2016 г. на ВКС по т. д. №
2316/2014 г., II т. о., ТК; Решение № 149 от 22.02.2016 г. на ВКС по т. д. №
1747/2014 г., II т. о., ТК и др. Съгласно приетите постановки от
предназначението на иска по чл.517, ал.3 от ГПК следва, че успешното му провеждане
предполага съществуване на вземане на съдружника към дружеството за
равностойността на дела, което може да бъде обект на принудително изпълнение и
от което ищецът - взискател може да удовлетвори притезанието си към съдружника,
негов длъжник. Ако вземането на съдружника не съществува, предприетото от
взискателя принудителното изпълнение няма да има обект и с прекратяването на
дружеството на основание чл. 517, ал. 3 ГПК няма да се постигне желания от взискателя
правен резултат - удовлетворяване на притезанието му към съдружника чрез
изпълнение върху дружествения дял. Крайната цел на иска по чл. 517, ал.
3 ГПК е да се постигне удовлетворение на кредитора чрез изпълнение
върху дружествения дял на съдружника, а не прекратяване на търговското
дружество - ответник. Исковете за прекратяване на дружество с ограничена
отговорност по съдебен ред с последиците по чл. 156 ТЗ
във вр. с чл. 266 ТЗ
- откриване на производство по ликвидация с осребряване на имуществото на
дружеството и удовлетворяване на кредиторите му, са уредени в разпоредбата на чл.155 от
ТЗ
и искът по чл.517, ал.3 от
ГПК
не е сред тях. Взискателят - ищец по иска с правно основание чл.517, ал.3 от
ГПК,
е кредитор на съдружника, но ако съдружникът няма вземане към дружеството за
равностойността на дружествения си дял, взискателят не би могъл да търси
удовлетворение на собственото си вземане към съдружника в производството по
ликвидация на дружеството, тъй като няма да има качеството на кредитор с
вземане към дружеството, подлежащо на удовлетворяване в производството по
ликвидация. Отнесени към задължителната практика в решение № 100
от 07.02.2013 г. по т. д. № 665/2011 г. на ВКС, I т. о., изложените
съображения налагат извод, че ако към края на месеца, през който е прекратено
участието на съдружника, пасивите (без собствения капитал, резервите и
финансовия резултат) превишават активите на дружеството и дружественият дял на
съдружника е с отрицателна стойност, съдружникът няма вземане към дружеството
за равностойността на дела си и искът на взискателя по чл. 517, ал.
3 ГПК подлежи на отхвърляне поради невъзможност да се постигне
целения с предявяването му правен резултат. В този случай отхвърлянето на иска
по чл. 517, ал.
3 ГПК не следва да се обвързва с предпоставките на чл. 517, ал.
3, изр. 3 ГПК, както е прието в решение № 114
от 01.10.2009 г. по т. д. № 271/2009 г. на ВКС, I т. о., и решение № 77
от 06.06.2012 г. по т. д. № 573/2011 г. на ВКС, II т. о., тъй като
те са относими към хипотезата, при която дружеството дължи на съдружника
равностойността на дела и доброволното плащане към взискателя е предназначено
да осуети прекратяването на дружеството с последиците по чл. 266 и сл. ТЗ. Тежестта на доказване на твърдяния релевантен към предмета на
спора факт е изцяло възложен на ответника, защото по същността си представлява
възражение, изключващо претендираното от ищеца право.
В тази връзка
ответникът се позовава на договор за заем от 05.06.2012г., по силата на който
се е задължил да предостави на „ТРИЕРА 55“ ЕООД паричен заем в размер на 8200
лева за срок до една година от датата на получаване, която е определена до
31.03.2012г., както и на изявление за извънсъдебно прихващане, обективирано в
нотариална покана рег.№8678 от 31.10.2016г. на Нотариус №116 на НК до
представляващия „ТРИЕРА 55“ ЕООД
управител, връчено му при условията на чл.47, ал.1 от ГПК. Представените
доказателства са относими към предмета на доказване, но недостатъчни, за да
обосноват извод, че длъжникът – съдружник не разполага с вземане спрямо
дружеството, произтичащо от прекратеното му членствено правоотношение. Въведените
твърдения не са подкрепени с данни от счетоводния баланс на ответното
дружество, съставен към края на месеца, в който е прекратено членственото
правоотношение на съдружника „ТРИЕРА
55“ ЕООД с връчване на изявлението по чл.517, ал.3, изр.трето от ГПК. За
ответника не са съществували никакви пречки същият да бъде изготвен към
релевантния момент, тъй като членството на съдружника-длъжник се прекратява с
връчване на изявлението на взискателя на дружеството чрез съдебния изпълнител,
като приемане на решение по чл.126 от ТЗ за изключването на съдружника не е
необходимо, защото членственото правоотношение е вече прекратено.
Доказателствени искания в тази насока не са направени и в хода на
съдопроизводството, поради което въведеното възражение остава недоказано.
Предвид така установеното съдът намира
искането на ищеца за основателно. Спазени са процесуалните изисквания,
като изпълнението е насочено срещу
дялове, притежавани от длъжника в дружеството, и е наложен запор върху
тях. Дружеството – ответник е уведомено
за изявлението на взискателяе. Издадено е постановление за овластяване на ищеца
за предявяване на иск за прекратяване на дружеството, като това е станало след
изтичане на тримесечния срок по чл.517, ал.3,
изр.първо от ГПК. Налице са предпоставките за уважаване на предявения иск, тъй
като е изпълнен фактическият състав по чл.517, ал.1 и ал.3 от ГПК. Съобразно изложеното, искът е основателен и доказан
и следва да бъде уважен.
С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция в полза на ищеца следва да
се присъдят сторените разноски в размер на сумата от 80 лева –държавна такса и
300 лв. адвокатско възнаграждение, при уважаване възражението на ответника за
прекомерност на адвокатския хонорар и определянето му към минимума по чл.7, т.4
от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, предвид обстоятелството, че делото е със средна фактическа и правна
и сложност, ищецът не е подал допълнителна искова молба, като и не е бил
представляван от упълномощения адвокат в открито съдебно заседание.
Предвид изложеното, СЪДЪТ
Р Е Ш И
:
ПРЕКРАТЯВА „КОНСОРЦИУМ ЕЛЕКТРОИЗГРАЖДАНЕ ВАРНА” ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. Варна, ул. „Тракия” №12, ет. 1, ап. 1, представлявано от управителя
И. Д. П., на основание чл.517, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА „КОНСОРЦИУМ ЕЛЕКТРОИЗГРАЖДАНЕ ВАРНА” ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. Варна, ул. „Тракия” №12, ет. 1, ап. 1, представлявано от
управителя И. Д. П. да заплати на „МОТО- ПФОЕ” ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр.София,
р-н „Люлин”, бул. „Сливница” №444, представлявано от управителите А. И. Ф. и Д.
С. Н. съдебно-деловодни разноски в
размер на сумата от 80 лева–държавна такса и 300 лв. адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може
да се обжалва
с въззивна жалба пред Апелативен съд гр.Варна в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЛЕД ВЛИЗАНЕ В СИЛА решението следва да се впише в търговския регистър
по партидата на дружеството, и да отпочне процедура по ликвидацията му.
СЪДИЯ в ОКРЪЖЕН СЪД :