Определение по дело №116/2020 на Окръжен съд - Ловеч

Номер на акта: 150
Дата: 27 март 2020 г.
Съдия: Иван Начев Иванов
Дело: 20204300600116
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 11 март 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

      …………...2020 г., гр. Л.

 

 

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в закрито съдебно засе***е на  двадесет и седми март, две хиляди и двадесета година в състав:

 

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

 

                                                                  1.  ПОЛЯ ДАНКОВА

ЧЛЕНОВЕ:

                                                                 2. ИВАН ИВАНОВ

 

сложи за разглеждане ВЧН дело № 116 по описа за 2020 година              

докладвано от съдия ИВАНОВ

за да се произнесе съобрази:

 

         Производство по чл. 243 ал. 7 и сл. от НПК.

        

С постановление от 03.01.2020 г., Венцислав Василев – прокурор при Районна прокуратура – Л. е прекратил наказателното производство по ДП № 6/2019 година на ОСлС при ОП – Л., преписка № 2593/2018 година на РП гр. Л., образувано с постановление от 15.04.2019 г., за престъпление по чл. 286, ал. 1 от НК за това, че на 24.07.2018 г., в гр. Л., пред надлежен орган на власт – Районна прокуратура Л., е набедена В.А.К. *** в престъпление, като се знаело, че е невинна.

Постановлението е обжалвано от В.А.К. ***.

С Определение № 109/19.02.2020 г., постановено по ЧН д. № 37/2020 г., Ловешкият районен съд е потвърдил постановление на прокурор при Районна прокуратура – Л. от 03.01.2020 г., по преписка № 2593/2018 година на РП гр. Л., с което е прекратено наказателното производство по ДП № 6/2019 година на ОСлС при ОП – Л., водено за престъпление по чл. 286, ал. 1 от НК.

Срещу определението на РС – Л. е постъпила въззивна жалба от В.А.К. ***, в която посочва, че с оглед цитираните и установени по безспорен начин доказателства в хода на досъдебното производството не обжалва и моли съда да приеме направените констатации от първоинстанционния съд, в частта, че: От обективна страна в разглеж***я случай са налице основните характеристики на изпълнителното деяние на престъплението набедяване. Налице е сигнал от В.П.до надлежен орган на власт – Районна прокуратура - гр. Л., в който се съдържа конкретна информация относно извършителя на престъплението, като жалбоподателката, е ясно индивидуализирана с трите й имена, адрес и ЕГН, месторабота и длъжност. Посочени са конкретни факти и обстоятелства, за които подателят на сигнала счита, че по този начин е извършила престъпление. За изпълнителното деяние от обективна страна е без значение, че сигналът не е послужил като законен повод за досъдебно производство и, че не е била привлечена към наказателна отговорност. Макар и да не са изрично обсъдени в обжалваното Определение за прекратяване тези характеристики, от обективна страна престъплението по чл. 286, aл. 1 от НК явно са били възприети от прокурора, изхождайки от приетите от него, като установени факти по случая. Същите не се оспорват от жалбоподателката и от подателя на сигнала В.П.. Последният не отрича в показанията си в досъдебното производство, че потвърждава и не оспорва факта, че е подател на сигнала до РП – Л. и не отрича авторството на изложените в него факти и обстоятелства.

Жалбоподателката К. не поддържа и оспорва с настоящата въззивна жалба направените констатации в Определение № 109 от 19.02.2020 г. по ЧНД № 37/2020 г. твърдения относно субективната страна на деянието, като съображенията й за това са следните:

1. Относно разглеждането от субективна страна на депозирания срещу нея сигнал с вх. № 1578/24.07.2018 г. по описа на Районна прокуратура -Л. от г-н В.П., първият момент в сигнала на г-н П. - относно изнасянето на компютърната конфигурация и прилежащите й устройства. Твърди, че в обжалваното определение се посочва, че безспорно от свидетелските показания по делото се установява, че у В.П.е било налице знание, че въпросната компютърна конфигурация не е собственост на управляваното от него дружество. Тъй като е била „предоставена за ползване от представляващия ***" ***” свидетел Т.Д.. В последствие се посочва, че никъде в сигнала до прокуратурата не е навел твърдения, че компютъра е собственост на „***" ЕАД и че в този смисъл се е опитала да го отмени и присвои като вещ, а е визирал конфигурацията, като носител на информация, касаеща дейността на представляваното от него дружество. В тази връзка посочва записаното в сигнала: „Тези вещи са на разположение в базата за ползване при изпълнение на дейността на депото".

Счита, че горепосочените твърдения противоречат на събраните по делото доказателства. Не възразява, че в подадения срещу нея от г-н В.П.сигнал с вх. № 1578/24.07.2018 г. по описа на Районна прокуратура – Л., се посочва: „Тези вещи са на разположение в базата за ползване при изпълнение на дейността на депото". Компютъра съдържа информации от дейността на депото, както и информация за фирми н физически лица."

Сочи, че в това се проявява и лек нюнас на така представената информация в обжалваното Определение № 109/19.02. 2020 г. по ЧНД № 37/2020 г. на Ловешки районен съд, като приема, че първоинстанционният съд най-вероятно е пропуснал да вземе под внимание направените във влязлото в сила Постановление за отказ да се образува досъдебно производство, на г-жа Венцислава Кулева - прокурор в Районна прокуратура - Л. по преписка № 1578/2018 г., образувана с оглед депозирания в прокуратурата от г-н П. сигнал.

В жалбата цитира, че в това влязло в сила Постановление като фактическа обстановка относно компютърната конфигурация е прието следното: „На 06.07.201 8 г. към края на работния ден К. е отишла за касовите книги до главния счетоводител на „***" ЕАД -Л.", за консултация. Тогава получила изискване на обяснения, от изпълнителния директор на фирмата, с цел налагане на дисциплинарно наказание. Тъй като допускала, че може да бъде освободена от работа, К., уведомила главният счетоводител на *** „***" Б.Ж., който я посъветвал да прибере техниката, тъй като съдържа счетоводна програма и служебна поща /конфиденциална информация. Компютърната конфигурация, влючваща мултифункционално устройство принтер – скенер, с които К. е работила, били собственост на *** „******- Л.", предоставени й да ги ползва като техен служител, тъй като посоченото дружество е стопанисвало депото преди фирма „***" ЕАД-Л.. „К. е ползвала компютърната техника, тъй като е била на длъжност /ръководител РДНО/ към *** „****** - Л.", впоследствие е продължила да използва същата техника, след като е била на същата длъжност, но вече към „***" ЕАД – Л.."

Счита, че така изложеното във влязлото в сила Постановление се разминава съществено с направените констатации от г-н П. в депозирания срещу нея сигнал, като същите са приети като достоверни от първоинстанционния съд, поради което с оглед гореизложеното моли въззивния съд да приеме, че въпросната компютърна конфигурация никога не е била предоставяна на „разположение в базата за ползване при изпълнение на дейността на депото", нито на „***" ЕАД. Както и да приеме, че същата й е предоставена в лично качество, като служител на *** „****** - Л." и й е начислена от това дружество с ангажимент да я стопанисва и съхранява, както и да я ползва по предназначение с оглед заеманата от нея длъжност.

Именно заради това обстоятелство в депозираното от нея искане с вх.№ 331/17.07.2018 г., явяващо се отговор на негово писмо – искане от 12.07.2018 г. изрично му заявява, че за да й искат писмени обяснения за изнасянето на вещи от РДНО – Л., то трябва същите да са или собственост на дружеството („***" ЕАД), или същото да ги владее и ползва на някакво друго правно основание – Договор за наем, лизинг и т.н. (дори същите да са предоставени за безвъзмездно ползване от *** „***" на „***" НАД, то приема, че това пак е вид правно основание).

Твърди, че за нея е странно, че исканата информация така и не я е получила и до настоящия момент. Но счита, че целта да се изиска е именно това, защото това, което е изложено като фактология в обжалваното от определение и изложено в депозирания срещу нея сигнал противоречи на направените във влязло в сила Постановление за отказ да се образува досъдебно производство по преписка № 1578/2018 г.

С оглед депозираното от жалбоподателката искане вх. № 331/17.07.2018 г. и предхождащо депозирания до Районна прокуратура - Л. сигнал срещу нея от г-н П. (24.07.2018 г.), счита, че същият е бил информиран за нейното искане и съответно като изпълнителен директор е имал изцяло правната възможност да проучи въпроса, за който така изрично му е обърнала внимание. Сочи, че същият е могъл да извърши най-различни действия в тази насока, в това число и да запита предишния й работодател и бивш оператор на депото, а не със сигнала си да депозира неверни данни.

На следващо място сочи, че действително компютърът е съдържал данни относно дейността на депото, но твърди, че същите се отнасят основно за времето, когато оператор е бил ***" ***" и информацията, която се визира в горепосоченото Постановление като конфиденциална, се явява такава спрямо бившия й работодател и дружеството, което й е поверило за ползване въпросния компютър и конфигурация.

На трето място изтъква, че ако е желаел информацията относно депото да се съхранява на друг компютър, то същият (с оглед качеството му към онзи момент на нейн работодател) е следвало да й осигури такъв, като обратното би значело да се блокира дейността на депото, поради липса къде да се съхраняват и обработват необходимите за нормалната му дейност данни.

Относно вторият аспект в обжалваното Определение № 109 при обсъждане на субективния елемент в представите на г-н П. относно изнасянето на документи, в частта, в която се посочва, че съществен момент в случая е дали в периода 12.07.2018 г. (момента на разпечатване на кабинета) до подаване на сигнала на 24.07.2018 г. В.П.е имал възможност и е узнал как в действителност стоят нещата с тези документи, но въпреки това е сигнализирал прокуратурата, като по този начин я е набедил, жалбоподателката К. счита, направени констатации в тази насока, че противоречат на обективната действителност и на събраните по делото доказателства.

В тази връзка излага съображения, че в т. ІІ. 1 – По отношение на Документацията от Констативен протокол изх. № ВП - 252 - 2/26.06.2018 г. от 26.06.2018 г. одобрен от кмета на Община Л. и връчен на г-н П., се посочва, че при Приети за депониране отпадъци от 12 юридически лица са налични договори само с 6 от тях, като същите не били придружени с графици за извозване.

Възразява, че никъде във връчената й длъжностна характеристика или подписан от нея трудов договор с „*** ЕАД ( и двете са ми подписани от г-н П.) не й е вменена отговорност да отговаря за сключването им.

Твърди, че на 29.06.2018 г. г-н П. й е връчил писмо-искане за даване на обяснения, във връзка с Констативен протокол с изх. № ВП -252 - 2/26.06.2018 г., като в него изисква обяснения само по въпросите, касаещи точка I от протокола, т.е. за състоянието на сградите, съоръженията и площадките. Не е изисквал от нея нито един отговор относно точка II, касаеща договори, работни листи и графици, защото тя не е имала ангажимент да ги съставя, а само да му ги препраща, след като клиентите ги изпратят подписани от тяхна страна.

Счита за неоснователно направеното твърдение от първоинстанционния съд относно цитираните в обжалваното определение показания на свидетелката П.С., в които се посочва. „Фактът, че в последствие, като представляващ „***" ЕАД е сключил такива с въпросните дружества, макар и със задна дата, не променя извода, че към момента на подаване на сигнала той е бил с нагласата и представата, че за липсата им причина са действията на жалбоподателката К..

Жалбоподателката обръща специално внимание на факта, че за периода, в който е била служител на „***" ЕАД, не е разполагала със служебен e-mail (такъв не й е бил предоставен от дружеството). Сочи, че поради нуждата от почти ежедневна кореспонденция с г-н П. и администрацията на дружеството, както и с клиенти, е ползвала личния си e-mail, по който изпращала и получавала всякаква, касаеща дейността на депото информация. В тази връзка заключава, че ако е искала да „изнеса информация" (като не е имала достъп до счетоводна или трз-програма) горепосочения компютър не би й бил необходим за тази цел.

Прави възражение, че не може и няма нито правна, нито житейска логика спрямо нея да се подават сигнали в прокуратурата за липса на договори, заради това, че изпълнителният директор на „***" ЕАД не е изпълнил свое задължение, произтичащо от това, че е законен представител на дружеството – да сключи такива. Още повече, че се посочва, че той го е направил това със задна дата. Счита, че щом е така, той значи е бил на ясно, че такива е нямало към 24.07.2018 г. и очевидно с изготвянето на протокола и депозирането на сигнала се целяло обвиняването й за тяхната липса.

Изтъква, че в конкретния случай г-н П. просто е изпълнил макар и със задна дата своите задължения като законен представител на „***" ЕАД - да сключва договори, по които е страна дружеството, което представлява и реално никой друг освен него не е имал делегирани права за това. С това си твърдение жалбоподателката обобщава, че това означава, че той не си е изпълнил задълженията, съответно, чисто логично няма как същият към момента на подаване на сигнала 24.07.2018 г. „да е бил с нагласата и представата, че за липсата им причина са действията на жалбоподателката - К.". В тази връзка последната счита, че това противоречи на логиката, както вече беше посочено по-горе, че на нея не й е вменявано да сключва договори и винаги същите са се сключвали само и единствено от него. Счита, за нелогично да се приеме, че към 24.07.2018 г. същият, в качеството си на изпълнителен директор, не е знаел какви договори е подписвал и какви не, още повече, че за това му е направена и констатация от проверяващия орган още на 26.06.2018 г. с горе цитирания Констативен протокол.

С оглед гореизложеното, тъй като длъжностната й характеристика е подписана от него в качеството му на работодател, счита, че същият е бил на ясно с нейните отговорности и задължения. Сочи, че към момента на подаването на сигнал с вх. № 1578/18 по описа на Районна прокуратура – Л., за констатирани липси на договори, за което са съставили и протокол от 12.07.2018 г. без да се вникне дали въобще жалбоподателката е имала такива задължения и това се е депозирало пред прокуратурата.

Относно направените констатации в сигнала на г-н П. за липса на: „работни листи, графици към договори с фирми, касова книга на касовия апарат на обекта, липсваха и дневниците по условията на КР№ 282-H1-IЮ-АО/2016, както и справки за депонирани отпадъци след 31.05.2018 г.", същите са разглеж*** и в обжалваното определение, в което се посочва, че важен момент е дали е имал възможност и е узнал как стоят нещата с тези документи, като се прави извод, че същият от субективна страна е останал с впечатлението, че действително липсват.

Счита, че така направените констатации противоречат на фактическата обстановка и действителността. Позовава се на показанията на П.С., че дневниците са били налични на електронен носител. В тази връзка като доказателство е представила копие от Дневник на хартия по условие 8.1.3. от КР, който е попълнила до 06.06.2018г. (попълва се ежемесечно), като посочва, че П.С. го е дописала на ръка за месец юли, което счита, че доказва, че дневниците са били налични и на хартиен носител и то още преди съставянето на протокола от 12.07.2018 г. Изтъква, че освен, че са били налични, то те са били и попълнени към датата на отваряне на стаята (Противно на описаното в Протокола и в депозирания срещу мен на 24.07.2019 г. сигнал от г-н П.).

На следващо място изтъква, че справките за депонирани отпадъци след 31.05.2018 г. са налични на електронен носител в Кантарната програма, дори и към сегашния момент, като сочи, че на хартиен носител са необходими само на счетоводния отдел. Като доказателство, че „***” ЕАД са ги получавали периодично и своевременно от нея сочи кореспонденцията й с „***" ЕАД, която представя към жалбата.

Сочи, че е изпращала всякакви справки, касаещи периода 01 – 30-06.2018 г.: Справки 01.06.-17.06.2018 г.- „Акт ***", „По код подробна", „По код кратка", ..По клиенти кратка", „По клиенти подробна"- Изпратени на 18.06.2018г.; Справки и протокол- „Справки за отчета"- Изпратени на 01.07.2018г.; Справки клиенти- „01.06- 30.06.2018- По клиенти кратка", „01.06- 30.06.2018- По клиенти подробна"- Изпратени на 02.07.2018г; Справки отчисления- Изпратени на 02.07.2018г; Справки У. и Л.- „месец 06- Л." и „месец 06-У."- Изпратени на 03.07.2018г; Отпадъци за депониране- „01.06- 30.06.2018- По клиенти кратка"- Изпратени на 05.07.2018г

Твърди, че в счетоводството на оператора на депото - „***" ЕАД, разполагат и с подписани от нея екземпляри на справките и в този смисъл сочи, че същите не са липсвали към момента на подаването на сигнала.

Към въззивна жалба, с цел по-добра подредба представя и моли да бъде приета подредена по хронологичен ред горепосочената информация.

Освен гореизложеното, възразява как лицето подало сигнала на 24.07.2018 г. прави в него следните констатации: Считаме, че В.К. е изнесла документация, без която работата на депото се възпрепятства.

Прави възражение, че от Постановление за отказ да се образува досъдебно производство по преписка № 1578/2018 г., от събраните доказателства по образувания от нея сигнал, както и на база горепосочените доказателства, никъде не са представени каквито и да е доказателства, които да посочват каква точно информация е изнесла, която да възпрепятства работата на депото. Счита, че с това си твърдение г-н П. е осъществил и от субективна страна съставът на чл. 286, ал. 1 от НК.

Относно цитирано изречение от сигнала, което продължава с: „.. а вероятно и за да укрие информация със същата цел се е опитала да изнесе и компютърната конфигурация", жалбоподателката приема, че действително в допълнението на изречението същият изразява предположение, то и самият той е бил през цялото време на ясно с нейния статут и че същата й е предоставена пряко за лично ползване, като самата тя с оглед искани обяснения е изискала от него да й предостави повече информация за същата. Сочи, че единствената причина, поради която същата е взета от нея е, че тя й е начислена и предоставена от бившия й работодател, който в един момент е изразил желание да си я получи обратно и за това тя му я предала, тъй като същата е предоставена на нея.

Във въззивната жалба посочва, че е налице и друго логическо противоречие – ако са верни констатациите от депозирания срещу нея сигнал от г-н П., че същата и периферията към нея: „са на разположение в базата за ползване при изпълнение на дейността на депото", както и тълкуваните в Определение № 109 показания, че същите са били предоставени от бившия й работодател за обезпечаване на дейността на депото и е имало устна за това уговорка, то поставя няколко въпроса:

Ако всичко това е вярно задава въпрос, защо в Постановление за отказ да се образува досъдебно производство по преписка № 1578/2018 г. се казва: „Ето защо след приключване на настоящата преписка, компютърната конфигурация заедно с принтер - скенер подлежи на връщане на представител на юридическото лице собственик *** "****** - Л.".

На следващо място сочи, че в хода на преписката срещу нея, защо след като по безспорен начин се е установило, че цялата липсваща според депозирания сигнал информация е била на лице, както и че няма извършени неправомерни от нея действия относно взимането й с цел предаване на лицето, което й ги е поверил, то същият не е предприел действия по нейното оттегляне?

С оглед изложеното и представените доказателства счита, че може да се направи обосновано предположение, че г-н П. е изпълнил и от субективна страна състава на чл. 286, ал.1 от НК, понеже същият е имал цялата налична информация към подаването на сигнала.

В този смисъл се позовава на константната съдебна практика – Решение № 601 от 4.1.1988 г. по н. д. № 675/87 г, II н. о. на Върховния съд, в което ясно се казва: Необходима предпоставка за осъществяване на набедяването е обстоятелството деецът да е знаел, че набеденият е невинен, което счита, че се установява с множество писмени доказателства, в това число и представените към настоящата въззивна жалба.

Предвид всичко гореизложено жалбоподателката В.К. моли въззивния съд да отмени Определение № 109 от 19.02.2020 г. по ЧНД № 37/2020 г. на Ловешкия районен съд, с което се потвърждава Постановление на прокурор при Районна прокуратура –Л. от 03.01.2020 г. по преписка № 2593/2019 по описа на РП-Л., с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 6/2019 г. по описа на ОСлО при ОП – Л. и делото се върне на прокурора с указания за извършване на последващи действия.

            Към въззивната жалба прилага Констативен протокол с изх. № ВП-253-2/26.06.2018 г. и електронна кореспонденция с ,.***" ЕАД, в това число постъпили при нея подписани екземпляри от договори, с цел да е информиран (г-н П.) от кои клиенти още трябва да набави договори -29.6.2018 г.; Писмо - искане за даване на обяснения от 29.06.2019 г.; Протокол от 12.07.2018 г.; Дневник за резултатите от проверки върху техническото състояние на дезинфекционния трап и водоструйка през 2018 г.- на същия е налице подпис на П. С. от 20.07.2018 г. , съответно същият дневник е бил наличен и не е липсвал към момента на депозирането на сигнала 24.07.2018 г.; Електронна кореспонденция от 18.06.2018 г. с, която са изпратени справки на „***" ЕАД за периода 01.06-17.06.2018 г.; Електронна кореспонденция от 01.07.2018 г. с, която са изпратени справки на „***" ЕАД за месечния отчет; Електронна кореспонденция от 02.07.2018 г. справка клиенти за периода 01.06-30.06.2018 г.; Електронна кореспонденция от 02,07.2018 г. справки - У. и Л. за периода 06.2018 г.: Електронна кореспонденция от 03.07.2018 г. справки отчисления за периода 06.2018 г.; Електронна кореспонденция от 03.07.2018 г. отпадъци за депониране за периода 01.06.2018 г. - 30.06.2019 г.; Сигнал с вх. № 1578/18 г. от 23.07.2018 г. по описа на Районна прокуратура - Л., в който се посочва, че всичките тези данни са липсвали, с оглед съставения на 12.07.2018 г. констативен протокол, а видно от горепосочените доказателства същите и тогава са били налични, като на същия се е подписал самия г-н П..

Въззивния съд, като съобрази изложеното във въззивната жалба на В.А.К. и се запозна с доказателствата събрани в хода на разследването, приема въззивната жалба за процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок,но разгледана по същество като неоснователна.

 

ПО ФАКТИТЕ

 

        

С постановление на Венцислав Василев – прокурор при Районна прокуратура гр.Л. е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 6/2019 г. по описа на ОСлО при ОП Л., водено за престъпление по чл.286, ал.1 от НК.

По досъдебното производство не е било привличано лице в качеството на обвиняем.

Срещу постановлението за прекратяване е била подадена жалба от В.А.К. ***, в която изложила, че не е доволна от постановлението за прекратяване на наказателното производство и моли същото да бъде отменено като неправилно и делото се върне на Районна прокуратура гр.Л. със задължителни указания да се продължи разследването.

Посочила е че,в постановлението за прекратяване на наказателното производство прокурорът не е обсъдил в съвкупност всички събрани по случая доказателства, не е съобразил времевата им последователност, като избирателно е цитирал съдебна практика, която практика, отнесена към конкретния казус е ирелевантна.Възразила е ,че според нея  прокурорът е обсъдил само две доказателства – протокол за извършена проверка от 08.07.2018 г. и констативен протокол от извършена проверка от 12.07.2018 г., без да отчете факта, че едно от лицата съставило втория протокол е самия жалбоподател, а другите са негови подчинени.Оспорила е изводите на прокурора, че деянието извършено от В.Й.П. е несъставомерно от субективна страна, като счита, че при подаването на сигнала до РП Л. същият много точно и ясно е формирал в съзнанието си, както и осъзнавал и е бил наясно, че извършените от К. действия не представляват каквото и да било престъпление. Позовавала се е и на мотивите по влязло в сила съдебно решение на РС Л. по гр.дело № 1455/2018 г., с което е било отменено наложеното й дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”.

От събраните по делото доказателства и според въззивната инстанция,безспорно се установява следната фактическа обстановка : 

Край гр.Л. било изградено Регионално депо за неопасни отпадъци /РДНО/, което през периода 01.06.2017 г. - 31.05.2018 г. било стопанисвано от *** „***", съгласно сключен едногодишен договор с Община Л.. За този период, като Ръководител база РДНО в *** „***" била назначена и работела жалбоподателката В.А.К. ***. След изтичане срока на договора и до провеждането на процедура по избор на нов оператор на депото, стопанисването му било възложено на „***" ЕАД Л., чийто изпълнителен директор бил свидетелят В.Й.П. от гр.Л.. Своевременно било организирано и извършено приемане и предаване на имущество между *** „***" и „***" ЕАД Л., както и преназначаване на служители от едното дружество в другото. В частност, с трудов договор от № 8/31.05.2018 г. жалбоподателката К. била назначена за Ръководител база РДНО при „***" ЕАД Л., считано от 01.06.2018 година.

При предаването на имуществото между двете дружества, в разговор между В.П.и свидетеля Т.Д. /том І, л.134-137/, който към този момент бил представляващ *** „***", последният предложил и оставил за ползване на „***" ЕАД компютърна конфигурация, собственост на *** „***" и на която до този момент работела жалбоподателката. Разговорът между двамата се провел и в присъствието на В.К..

На 29.06.2018 г. жалбоподателката К. получила писмено искане от управителя на „***" ЕАД В.П., с които й били изискани писмени обяснения във връзка с допуснати нарушения в работата й. К. представила такива, които били входирани под № 305/04.07.2018 г. в деловодството на дружеството.

На 06.07.2018 г. изпълнителният директор на „***" ЕАД В.П.издал заповед № 89/06.07.2018 г., с която наложил на В.К. дисциплинарно наказание «предупреждение за уволнение».

На 08.07.2018 г., въпреки, че бил почивен ден (неделя), К. посетила работното си място в РДНО. След 17:00 часа, тръгвайки от там и след разговор преди това по телефона със свидетеля Б.Ж. /т.І, л.208-212/ - също представител на *** „***", К. взела със себе си ползвания на работното място компютър с периферните му устройства. Натоварила същите в личният си автомобил. На свидетеля Ждеров жалбоподателката заявила, че подготвят отстраняването й от работа, поради което той я помолил да вземе компютъра с прилежащите му устройства. Преди да напусне територията на депото на място пристигнал В.П., който видял намиращата се компютърна конфигурация в автомобила на К.. Последвали разпореж***я от П., К. да не предприема никакви действия да не си тръгва от обекта. П. сигнализирал и извикал на място представители от охранителната фирма, която охранявала депото и служители на Община Л.. В тяхно присъствие компютърната техника била извадена от автомобила на К. и върната обратно в нейният кабинет, като помещението било запечатано. Бил съставен Протокол от извършена проверка от 08.07.2018 г. /т.І, л.42/, който освен от П. бил подписан и от свидетелите Н.П.И.и Б.Й.Г.- служители на отдел „Контрол и Сигурност" при Община Л..

Следващият ден - 09.07.2018 г. К. не се явила на работа, като в последствие представила болничен лист с право на отпуск до 02.08.2018 година.

На 12.07.2018 г. бил съставен протокол с вх.№ 326/13.07.2018 г. на „***" ЕАД Л., от комисия в състав : В.П.- изпълнителен директор, С.М.- координатор производство, Б.И.- технически ръководител и Н.В. - началник на охранителна фирма. Комисията разпечатала поставените от Н.В. лепенки и отворила стаята на Ръководител база РДНО, във връзка с поемане на длъжността Ръководител база РДНО от свидетелката П.М.С.. Същата била назначена за временно изпълняваща длъжността по чл.68, ал.1, т.3 от КТ. В протокола било отразено, че при първоначалния оглед се установила липса на договори с изброени фирми, работни листи на изброени фирми, графици към договори с фирми, касова книга на касовият апарат на обекта, попълнени на хартиен или електронен носител дневници по условията на КР № 282-  справки за депонирани отпадъци след 31.05.2018 година. Отразено било и че в стаята не са открити лични вещи на К., каквито и да било документи и вещи на и в чекмеджетата на бюрото. Компютърната конфигурация упомената в протокола за извършена проверка от 08.07.2018 година била изнесена, предадена на охраната и заключена в съседното помещение.

Същият ден – 12.07.2018 г. на жалбоподателката К. било връчено писмено искане да отговори на следните въпроси : защо като ръководител база е предприела действия по изнасянето на компютърна конфигурация и принтер от сградата на РДНО Л. и защо на 08.07.2018 г. не е уведомила директора П. за действията по изнасянето на техниката.  Във връзка с това писмо, на 17.07.2018 г. жалбоподателката К. отговор, заведен с вх.№ 331/17.07.2018 г., в който искала от П. да конкретизира искането си, тъй като не ставало ясно какви вещи е изнесла и чия собственост са били.

На 24.07.2018 г. свидетелят В.Й.П., в качеството си на изпълнителен директор на „***" ЕАД – гр.Л., депозирал пред Районна прокуратура гр.Л. сигнал срещу В.А.К.. В него се сочело, че в неделният ден, на 08.07.2018 г., около 17:40 часа той пристигнал в депото, за да провери какво е състоянието на ретензионния басейн. На паркинга до сградата на РДНО бил паркиран личният автомобил на К., в който видял натоварени на задната седалка компютър с клавиатура и мишка, монитор и принтер от канцеларията на ръководител база. На въпроса защо ги взима тя не дала смислен отговор. Били извикани на място служители на отдел „Контрол и сигурност" при Община Л., които констатирали изнасянето на вещите и съставили протокол. Били прибрани в сградата компютърната конфигурация и принтера от автомобила на К., като ги заключили в кабинета на Ръководител база и охраната на обекта запечатала стаята. По-нататък в сигнала П. изложил, че в понеделник е следвало да бъдат изискани от К. обяснения, защо е изнесла неправомерно и без знанието на П. компютърната конфигурация и принтера от базата на депото, тъй като тези вещи били на разположение в базата за ползване при изпълнение дейността. Компютърът съдържал информация от дейността на депото, както и информация за фирми и физически лица.

В сигнала бил отразен фактът, че К. не се явила на работа на 09.07.2018 г., а по-късно представила болничен лист за заболяване с диагноза «световъртеж от централен произход», с право на отпуск по болест до 02.08.2018 година.

Тъй като депото не можело да работи без ръководител, на 12.07.2018 г. била назначена П.М.С. да изпълнява временно длъжността «ръководител база». Същият ден комисия с участие на П. разпечатала кабинета на К., за да бъде предадена работата на заместващото лице. При огледа на документите, които следвало да се предадат се установила липса на документи, които са необходими за нормалната работа на депото, като П. посочил в сигнала следните : договори, работни листи, графици към договори с фирми, касовата книга на касовия апарат на обекта, Дневниците по условията на КР № 282- Н1-ИО-АО/2016, както и справки за депонираните отпадъци след 31.05.2018 година. Посочено е още в сигнала и че в отчетната книга на депото не е била нанасяна площта на запръстяване на работния участък, което било задължение на ръководителя база РДНО. Отделно от това се установило, че на касовият апарат е поставена парола, което правело невъзможна работа с него.

В заключение в сигнала В.П.посочил, че счита, че В.К. е изнесла документация, без която работата на депото се възпрепятства, а вероятно и за да укрие информация, като вероятно със същата цел се е опитала да изнесе и компютърната конфигурация. Поискал е намесата на прокуратурата по компетентност. Към сигнала приложил Заповед № 815/31.05.2018 г., трудов договор № 8 от 31.05.2018 г., протокол от 08.07.2018 г., болничен лист № Е 20181149333 и протокол от 12.07.2018 година.

Въз основа на така подаденият сигнал в РП Л. била заведена преписка с вх.№ 1578/2018 година. Наблюдаващият прокурор възложил по реда на чл.145, ал.1, т.3 от ЗСВ проверка, като преценил, че следва да се установяват обстоятелства свързани с извършването на документно престъпление по чл.319, ал.1 от НК. Въз основа на извършена от полицейски орган проверка, с постановление от 02.11.2018 година прокурор при РП Л. е отказал образуване на досъдебно производство.

Отказа бил мотивиран с установените по случая данни, а именно, че компютърната конфигурация, включваща мултифункционално устройство принтер - скенер, с които К. е работела, били собственост на *** „***", като са й предоставени да ги ползва, тъй като дружеството е стопанисвало депото преди фирма „***" ЕАД – Л., както и че изнасянето им от К. е станало след като тя е уведомила главния счетоводител на *** „******" - Л. Б.Ж. и който я посъветвал да прибере техниката. Поради това наблюдаващият прокурор е приел, че компютърната конфигурация, заедно с принтер-скенера подлежат на връщане на представител на юридическото лице - собственик *** „***". Относно липсващите документи наблюдаващия прокурор приел в постановлението, че липсващите при проверката на 12.07.2018 г. договори и графици към договорите, впоследствие били набавени от фирмите, на които са издадени, а касовата книга била предадена от К., когато длъжността била заета от П.С., т.е., че е била в наличност. Що се отнася до касовия аппарат, то той действително имал парола, но същата била премахната, след което апарата станал достъпен за работа. Заместничката на К. – свидетелката С. открила на диск дневниците по условията на КР № 282 H1-ИО-АО/ 2016 година, които били описани в протокола от 12.07.2018 г. като липсващи, а за справките за депонираните отпадъци след 31.05.2018 г. било прието за установено, че същите се намират в електронен вариант в компютъра, с който К. е работила и били достъпни.

Въз основа на така възприетите и изложените фактически обстоятелства, наблюдаващият прокурор по преписка № 1578/2018 г. приел,че не се установяват доказателства за извършено престъпление от общ характер - чл.24, ал.1, т.1, предл.1-во от НПК, поради което не били налице предпоставки за образуване на наказателно производство и преписката била прекратена.

Процесното досъдебно производство № 6/2019 г. е било образувано с постановление на прокурор при РП Л. от 15.02.2019 г. по подадена на 30.11.2018 година жалба от В.К. против В.П., в качеството му на изпълнителен директор на „***" ЕАД - Л., с данни за извършено престъпление по чл.286, ал. 1 от НК – набедяване в престъпление. Жалбоподателката К. се обосновала с постановения отказ от образуване на досъдебно производство по прокурорска преписка № 1587/2018 г., проверката по която била възбудена въз основа на  сигнала на П. срещу нея, като е изтъкнала, че по този начин е била набедена от него в извършването на престъпление по чл.319, ал.1 от НК. Няколкократно К. е била разпитана в качеството й на свидетел в хода на настоящето досъдебно производство, като подробно е изложила данни свързани със заеманото от нея служебно положение, както и взаимоотношенията й с П., в качеството му на неин работодател. Заявила е позиция за липсата на достоверност по фактите сочени от П. в сигнала срещу нея до РП Л. по преписка № 1587/2018 г. твърдейки, че П. е действал с ясното съзнание, че тя не е извършител на престъплението в която я обвинява. Навела е твърдения, че на него му е била известна собствеността на изнесената компютърна конфигурация както и че е сформирал комисии и проверки, установили липсата на документи, докато на практика през цялото време е разполагал с тях.  

 

         ПО ПРАВОТО     

         

         Въззивната инстанция,като съобрази събраните по делото доказателства,приема за обоснован извода на РС-Л., че подадената жалба е допустима,подадена от лице, което има качеството на пострадал по смисъла на чл.74, ал.1 от НПК,като е съобразил факта, че в работното обвинение по чл.286, ал.1 от НК жалбоподателката В.К. е посочена като лицето, спрямо което са били извършени действия по набедяване.Жалбата е била подадена в законоустановения срок по чл.243, ал.4 от НПК.

         Жалбата ,предмет на въззивната проверка е подадена в законоустановения срок,с оглед на обстоятелството ,че видно от разписка на л.23 от делото е получила обявление за процесното определение на РС-Л. на 21.02.2020г.Въззивната жалба е получена в РС-Л-ч на 27.02.2020г.,поради което въззивната инстанция приема същата за подадена в законоустановения срок в разпоредбата на чл.243,ал.7 от НПК,но разгледана по същество като неоснователна. 

  От фактическа страна и според въззивната инстанция не е налична процесуална нужда и необходимост от допълнително събиране на нови доказателства.Не се констатират и противоречия или непълноти, изясняването на които изискват провеждането на нови процесуално-следствени действия по досъдебното производство.

Не е спорно и според въззивната инстанция ,че от обективна страна в настоящия казус са налице основните характеристики на изпълнителното деяние на престъплението набедяване, доколкото е наличен е сигнал от В.П.до надлежен орган на власт - Районна прокуратура гр.Л. /том І, л.23-24/, в който се съдържа конкретна информация относно извършителя на престъплението, като жалбоподателката В.К. конкретно е индивидуализирана с трите й имена, адрес и ЕГН, месторабота и длъжност.

Посочени са и конкретни факти и обстоятелства, за които подателят на сигнала моли прокурора за намеса по компетентност, предвид на което въззивната инстанция приема за несъответен извода на РС-Л.,че това обуславя извод , че по този начин К. е извършила престъпление.   За изпълнителното деяние, от обективна страна е без значение, че сигнала не е послужил като законен повод за образуване на досъдебно производство и К. не е била привлечена към наказателна отговорност.Не е спорно и не се отрича от страна на В.П.в показанията си на досъдебното производство и се  потвърждава от негова страна, че е подател на сигнала до РП Л. и не отрича авторството на изложените в него факти и обстоятелства.

Спорен в разглеж***я казус е въпросът налице ли са категорични данни за осъществяване на престъплението по чл.286, ал.1 от НК от субективна страна, т.е. че В.П.е съзнавал неистиността на отправения сигнал с посочените в него обстоятелства.

Следва да бъде посочено,че престъплението набедяване е резултатно като престъпния резултат се изчерпва с узнаване на информацията съдържаща се в сигнала,която касае извършено престъпление от надлежния орган,в конкретния казус Районна прокуратура-Л..Интелектуалния момент на умисъла обхваща съзнанието ,че със сигнала се описват осъществени престъпления ,че с подаването му в регистратурата на РП-Л. се поставя началото на причинно-следствен процес,който сигурно или вероятно ще стане достояние на орган,който е компетентен да започне наказателно преследване.Волевият момент изразява желанието на В.П. да разбере надлежния орган,че жалбоподателката е извършила престъпление .Т.е.двата вида умисъл-пряк или евентуален се различават единствено по това,дали се касае за „сигурно”или „вероятно”предвиждане,за „желание” или „съгласие”.Така или иначе и двата вида умисъл не се различават по друг признак-наличието на съзнание за обществена опасност на деянието и последиците от него. Следователно,за съставомерността на деянието,независимо дали е осъществено при пряк или евентуален умисъл е категорично задължително извършителя да знае,че набеденият е невинен.Знанието на В.П.,че жалбоподателката К. е невинна предполага съзнание ,убеждение категорична увереност във В.П.,че жалбоподателката не е извършила престъплението ,описано в сигнала.Такава категорична увереност в невинността на жалбоподателката няма как да е възникнала в съзнанието на П. при множество обективни дадености ,обосноваващи истинност на изложената информация и описани по-горе.        

  По-точно в процесния сигнал на В.П.  до РП Л. са посочени констатациите от негова страна относно действията на жалбоподателката К., за които счита, че осъществявайки ги тя е изнесла документация без която работата на депото се възпрепятства,а вероятно и за да се укрие информация ,вероятно със същата цел се е опитала да изнесе и компютърната конфигурация.

Т.е.от събраните по делото доказателства определено посоченото в първата част от сигнала кореспондира на действията на жалбоподателката  касателно по изнасянето на компютърната конфигурация и прилежащите й устройства.

Не е спорно предвид свидетелските показания по делото че В.П.е знаел, че процесната компютърна конфигурация не е собственост на управляваното от него дружество, тъй като е била предоставена за ползване от представляващия *** „***" свидетел Т.Д..Както е посочил и РС-Л. обаче,в процесния сигнал П. не е посочил че процесния компютър е собственост на „***" ЕАД, респективно,че К. се е опитала да го отнеме и присвои като чужда движима вещ,т.е. да е налице опит за извършване на престъпление –кражба.По-точно касае за възприемане от страна на П. на факти, които кореспондират на действителността и са в унисон с гласните доказателства,тъй като той сочи „…На паркинга до сградата  на РДНО беше паркиран личният автомобил на В.К.,в който видях натоварени на задната седалка компютър с клавиатура и мишка,монитор и принтер от канцеларията на ръководител база..”.Последвали са от негова страна законосъобразни действия по връщане на процесните вещи в базата и то в присъствието на служители в отдел „Сигурност” при Община –Л..Посочил е относно процесните вещи,че същите се използват при изпълнение на дейността на депото.Т.е.В.П. възприема процесната конфигурация като носител на информация, касаеща дейността на представляваното от него дружество. Както е и посочено в сигнала : «Тези вещи са на разположение в базата за ползване при изпълнение дейността на депото.» Недвусмислено е посочил също и че «Компютъра съдържа информация от дейността на депото, както и информация за фирми и физически лица.»,

Не е спорно,че П. е посочил  също и че «….а вероятно и за да укрие информация, вероятно със същата цел се е опитала да изнесе и компютърната конфигурация.».С оглед на което и въззивната инстанция приема за обоснован извода на РС-Л.,че от страна на В.П. за обект на посегателство  е прието информацията,съдържаща се в процесния компютър,  а не същия като движима вещ от една страна .

 От друга страна,налични са данни с оглед отношенията между двамата, преди 08.07.2018 г.и които поначало дават основание в съзнанието на  П. да се породи съмнение,че  действията на К. са неправомерни.Още повече,че изнасянето на процесната конфигурация е станало в неприсъствен ,почивен ден –неделя около 17.40ч.Не са посочени каквито и да е убедителни и логични основания за извършването на тези действия от страна на К. по този начин.

Действително,както се сочи в жалбата ,св-ля Б.Ж. потвърждава за проведен разговор с жалбоподателката и че той я е бил помолил ,да „прибере” компютъра,но така или иначе това действие на К. е станало без знанието и съгласието на В.П../л.211/.

Не е спорно,че между тях вече са съществували обтегнати отношения по повод инициираното дисциплинарно производство и издадената в тази връзка заповед за дисциплинарно наказание. Не се спори и относно това,че от 01.06.2018 г. К. е работела с компютъра в качеството й вече на служител на „***" ЕАД.

Т.е.при така създалата се обстановка и предвид начина на изнасяне на процесната конфигурация и времето, когато реално се извършва това действие, без знанието на П., определено са формирали в съзнанието на П. предположение , че с действията си К. ще възпрепятства работата на дружеството.

Така или иначе,определено ,както е приел и РС-Л. в настоящия казус от страна на П. е изказано предположение ,което определено не покрива изискването и за двата вида умисъл –пряк и/или евентуален и императивното изискване В.П. да е знаел, или съзнавал, че В.К. е невинна.Освен горепосоченото в тази връзка е и хронологията на действията на П.,след 08.07.2018г.По-точно съставен е протокол за извършена проверка,л.42,т.1 от ДП,оформено е писмо искане за даване на обяснения с дата 09.07.18г.,л.43,съставен е протокол относно извършената проверка в стаята на ръководител РДНО,в който са отразени липсващи и подробно изброени документи ,които в последствие са отразени в процесния сигнал./л.52/.Следва да бъде обърнато внимание,че в протокола е отразено „..липсват следните документи….”.По идентичен начин това е отразено и в процесния сигнал./л.24/.   

 Т.е. обоснован е извода на РС-Л.,че за период от време от 01.06.2018 г. до 08.07.2018 г.  в процесния компютър е следвало да се е събрала и съхранява информация касаеща дейността на „***" ЕАД като оператор на депото (след като К. е работела с него), отделно от информацията и данните касаещи дейността на *** „***" преди това. Нещо повече,видно от съставения на 12.07.18г. протокол от страна на комисията не е проверявно съдържанието на информацията в процесния компютър,,а същия само е бил предаден на охраната и заключен в съседно помещение ./л.53/.Предвид на това въззивната инстанция приема за неоснователно възражението в жалбата ,че В.П. е знаел какво е съдържанието на информацията в него.

В тази връзка,въззивната инстанция счита за необходимо да отбележи,че деянието по чл. 286. ал. 1 от НК от субективна страна може да бъде извършено при форма на вината умисъл./както беше посочено и по-горе/. За да бъде осъществен посоченият състав при форма на вината пряк умисъл, е необходимо деецът да съзнава, че престъплението изобщо не е извършено или, че то не е извършено от набедения, но съзнателно да прикрива този факт, твърдейки пред надлежния орган точно обратното. Субективната страна отразява определено психическо състояние на дееца, изразяващо неговото отношение към общественоопасния характер на извършеното и общественоопасните последици. Независимо от това преценката за вината и нейната форма се извежда въз основа на оценката на обективно установените факти, касаещи поведението на дееца към момента на извършване на деянието, които в случая следва да обусловят извод за това, какво е съзнанието на дееца - дали той съзнава неистинността на съобщаваната информация или неистинността на представените доказателства. Деянието ще бъде несъставомерно от субективна страна, ако на плоскостта на оценката на съзнанието на дееца се установи, че той смята за вярна съобщената информация или за истински представените доказателства,в който смисъл са и посочените писмени доказателства в настоящия казус.

Все в тази връзка са и свидетелските показания на служителката, която е била назначена да замества К. – свидетелката П.С. освен, че също потвърждава посочените по-горе факти установени с писмените доказателства, сочи и че от встъпването си в длъжност на 12.07.2018 г. до напускането в началото на месец септември 2018 г. е работела на друг компютър, т.е. тя също е нямала представа каква информация съдържа компютъра на който е работела К., за да се предполага, че до 24.07.2018 г. е имала възможност да уведоми П., че в него не се съхраняват данни касаещи „***" ЕАД, но въпреки това той да е подал сигнала.Предвид на тези съображения,въззивната инстанция счита за неоснователно възражението в жалбата,че будело недоумение как П. бил посочил в сигнала ,че счита,че тя е изнесла документация,без която работата на депото се възпрепятства .  

Безспорно установено е в тази връзка,че в момента на разпечатване кабинета на К. на 12.07.2018 г., според свидетелските показания, някои от документите, които според представите на П. е следвало да се намират там са липсвали, или поне на момента не е било установено къде и в какъв вид се намират.

Възразява се в жалбата и относно това, че подаване на сигнала на 24.07.2018 г. В.П.е имал възможност и е узнал как в действителност стоят нещата с тези документи,както и че такива са създадени със задна дата,  но въпреки това е сигнализирал прокуратурата, набеждавайки по този начин жалбоподателката К..Посоченото възражение и според въззивната инстанция не кореспондира с показанията на свидетелките Ю.Х./том І, л.148-152/ - главен счетоводител на „***" ЕАД и П.С. /том І, л.122-127/, която е замествала К. за времето докато е била в отпуск по болест. По-точно Х.сочи, че е разбрала, че липсват договори с клиенти, но не е знаела дали към момента на проверката е имало сключени такива договори. Единствено по-конкретни сведения дава за касовата книга, като потвърждава и заявеното от К., че същата й е носила книгата по повод объркана касова бележка, като Х.я е посъветвала да отиде във фирмата от където бил закупен касовия апарат и това една от възможните причини касовата книга да не е била открита на 12.07.2018 г. в канцеларията. Твърди, че се е обадила по този повод на К. и разбрала, че по-късно тя върнала книгата в „***" ЕАД.Категорична е свидетелката ,че задължение на жалбоподателката е да приема отпадъци само от клиенти ,с които има сключени договори,според комплексното разрешително за РДНО,издадено от Община-Л-ч.Т.е.това е дало основание на П. в процесния сигнал да посочи,че липсват такива,а относно това дали ,както се възразява в жалбата такива са сключени в последствие,този факт е ирелевантен за предмета на доказване по настоящото дело.Съществено е само това,че от страна на П. не са посочени неверни обстоятелства,които да целят набедяване на жалбоподателката.

Свидетелка П.С. сочи,че е присъствала на 12.07.2018 г. при отварянето на канцеларията на К., а и в последствие, като нейна заместничка е имала постоянен контакт и взаимодействие с В.П..същественото в тези показания е че свидетелката в тази връзка сочи, „..Помня,че П. коментираше,че „ и това го нямало,и другото го нямало”.Той извади протокол изготвен от служители на Община Л. при извършена от тях проверка ,някъде от края на юни на 2018г.,като казваше,че според отразеното в този протокол от юни на 2018г.липсват към датата на проверката в това помещение договори с клиенти на РДНО….”.Нещо повече,в противовес на посоченото в жалбата Х.сочи,че тя лично е подготвила такива договори,които П. е подписал ,но така или иначе,според нея се е наложило тя да се обажда на фирми –клиенти ,които са депонирали отпадък ,но са „липсвали” изготвени работни листи за това./л.125/.Т.е.обосновано РС-Л. е приел,че от нейните показания не може да се обоснове  категоричен извод, че за времето от 12.07.2018 г. до подаването на сигнала на 24.07.2018 г., първоначалните възприятия и представи на П. относно липсващи документи са били променени в насока, че той да е бил убеден в противното (че не са липсващи), но въпреки това да е посочил липсата им като едно от основанията на сигнала до РП Л..По конкретно, С. е посочила, че «П. ми поръча да разгледам документацията и да му се обадя. Аз прегледах дневниците и наличните договори, при което установих, че има постъпили отпадъци депонирани от фирмите «***» ЕООД, «***», «***», *** Л., «***», но няма договори с тях. Казах му това на П., като искам да изясня, че аз не зная дали е имало сключени договори или не към този момент, просто видях, че има депонирани от тези фирми отпадъци, без да са налице към този момент договори.» Тази информация поначало е дала основание на  В.П.да  счете, че договорите с тези дружества липсват, поради което е отразил това обстоятелство в сигнала. Защото, за да депонира в депото отпадъци, съответната фирма е следвало да има договор със стопанисващото депото дружество.

Следва да бъде посочено и,че мотивите за извършване на едно престъпление също са елемент от неговия субективен състав,но този елемент е различен от елемента „вина”.Въззивната инстанция,предвид посочените по-горе гласни и писмени доказателства определено приема,че в настоящия казус мотива за подаване на процесния сигнал от страна на В.П. е изпълнение на неговия граждански дълг при констатираните и описани по- горе по хронология събития отразени в сигнала,а не както се навеждат съждения в жалбата,че В.П. е депозирал процесния сигнал от чувство за мъст и поради влошени междуличностни отношения с жалбоподателката. .

С оглед на посочените съображения ,въззивната инстанция приема за обоснован извода на РС-Л.,че подавайки сигнала до Районна Прокуратура – Л., В.П.е действал със съзнанието, че съобщава вярна информация,поради което и в настоящия казус не е налична субективната страна на деянието,което от своя страна поражда и липса на основание за ангажиране на наказателната му отговорност за престъпление по чл.286, ал.1 от НК, в който смисъл е и определението на РС-Л..

 Съобразявайки гореизложеното въззивната инстанция приема,че следва да бъде потвърдено определение №109/19.02.2020г.на РС-Л. по ЧНД №37/2020г.,с което е потвърдено постановление от 03.01.2020г.по преписка №2593/2018г. по описа на РП-Л.,с което прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 6/2019 г. водено за престъпление по чл.286, ал.1 от НК.

 Водим от гореизложеното и на основание чл. 243, ал. 8 от НПК, съдът

 

                                      О П Р Е Д Е Л И:

 

    ПОТВЪРЖДАВА определение  №109/19.02.2020г.на РС-Л. по ЧНД №37/2020г.,с което е потвърдено постановление от 03.01.2020г.по преписка №2593/2018г. по описа на РП-Л.,с което прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 6/2019 г. водено за престъпление по чл.286, ал.1 от НК.

Определението е окончателно.

 

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                  1.

 

                                               ЧЛЕНОВЕ:

 

                                                                  2.