Решение по дело №377/2024 на Административен съд - Ловеч

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 214, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.

Административното дело е образувано по жалба на Н. В. Н. с [ЕГН], постоянен адрес: гр. Ловеч, община Ловеч, област Ловеч, бул. „България“ № 49, със съдебен адрес: гр. Ловеч, бул. „България“ № 1, ет. 2, чрез адвокат М. И.-ЛАК, подадена срещу Заповед № 8121к-10957/15.07.2024 г., издадена от министъра на вътрешните работи, в частта по точка 2, с която на основание чл. 207, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗМВР, чл. 214, ал. 1, т. 1 и чл. 215, ал. 1 от ЗМВР, чл. 40, ал. 3, вр. с ал. 1 и чл. 44, ал. 1 и ал. 3 от Инструкция № 8121з-877/2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР главен инспектор Н. В. Н., началник сектор „Пътна полиция“ в отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР Ловеч е отстранен временно от длъжност за срок от 2 /два/ месеца.

По релевирани в жалбата доводи за незаконосъобразност на издадения административен акт, поради издаването му при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона е направено искане процесната заповед да бъде отменена в частта по точка 2. Твърди се формално издаване на акта, целящо отстраняване от длъжността и в тази връзка несъразмерност по смисъла на чл. 6 от АПК. Според оспорващия, същият имал само справочен достъп до информационните фондове на сектор „Пътна полиция“ /ПП/, поради което не можел да извършва твърдените в заповедта предполагаеми действи по укриване и унищожаване на доказателства в сектор ПП. Развиват се и аргументи за невъзможност на Н. да влияе върху дисциплинарната проверка, доколкото всички доказатества по случая вече са били събрани. Претендира се присъждане на направените разноски по делото.

В съдебно заседание, оспорващият лично и чрез процесуален представител – адв. И. от АК - Ловеч поддържа жалбата и моли да бъде отменена заповедта на министъра на вътрешните работи в обжалваната ѝ част. Развиват се доводи за липса на всички предпоставки по чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Претендира направените по делото разноски по представен списък. В допълнително представени писмени бележки процесуалният представител на жалбоподотеля излага подробни аргументи за незаконосъобразност на оспорената заповед, като се позовава и на съдебна практика.

В съдебно заседание ответникът – министърът на вътрешните работи, редовно призован – не се явява и не изпраща представител. С писмена молба с вх. № 828/11.03.2025 г. в АдмС Ловеч чрез упълномощен юрисконсулт оспорва жалбата и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение съобразно приложен списък към молба от 13.01.2025 г.

Настоящият съдебен състав, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с приложимия закон и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Между страните няма спор, а и това се установява от доказателствата по делото, че Н. В. Н. е служител на МРВ като заеманата от него длъжност е началник сектор „Пътна полиция“ в отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР – Ловеч.

От приетите по делото писмени доказателства се установява, че във връзка с докладна записка УРИ 1266р-17531/03.06.2024 г. било констатирано, че в хода на дисциплинарно производство по чл. 207, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, образувано срещу комисар Г. И., бивш заместник-директор на ОДМВР Ловеч, са установени данни за тежко нарушение на служебната дисциплина извършено от главен инспектор Н. В. Н. - началник сектор „Пътна полиция“ в отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР Ловеч, изразяващо се в използване от страна на Н. на служебното му положение на началник на сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Ловеч във връзка с подадени заявления за регистрация на МПС и избор на регистрационни номера.

Във връзка с тези обстоятелства министърът на вътрешните работи приел, че са налице данни за извършено от главен инспектор Н. Н. дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.194, ал. 2, т. 1, пр. последно от ЗМВР „неизпълнение на ... на заповедите и разпорежданията на ... преките ръководители“ /Заповед № 295з-283/06.02.2023 г. на директора на ОДМВР Ловеч/, съставомерно по чл. 203, ал. 1, т. 7, пр. 2, алт. последна от ЗМВР „...използване на служебното положение за ...облага на трети лица“, за което е предвидено налагане на дисциплинарно наказание уволнение“. С оглед на това, със Заповед № 8121к-10957/15.07.2024 г. образувал дисциплинарно производство срещу жалбоподателя, отстранил го временно от длъжност за срок от 2 месеца, считано от датата на връчване на заповедта и разпоредил да му бъдат иззети служебната карта, личния знак и служебното оръжие. Със същата заповед е определен и дисциплинарно разследващ орган, който да проведе разследването и да извърши и други описани в заповедта действия.

Предмет на оспорване в настоящото съдебно производство е Заповед № 8121к-10957/15.07.2024 г., издадена от министъра на вътрешните работи, в частта по точка 2, с която на основание чл. 207, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗМВР, чл. 214, ал. 1, т. 1 и чл. 215, ал. 1 от ЗМВР, чл. 40, ал. 3, вр. с ал. 1 и чл. 44, ал. 1 и ал. 3 от Инструкция № 8121з-877/2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР главен инспектор Н. В. Н., началник сектор „Пътна полиция“ в отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР Ловеч е отстранен временно от длъжност за срок от 2 /два/ месеца. Като фактическо основание за временното му отстраняване от длъжността е посочено, че заеманата от служителя ръководна длъжност му предоставя възможност да оказва въздействие, включително чрез оказване на натиск и заплахи спрямо служители от сектора и върху граждани. Сочи се още, че главен инспектор Н. сам е унищожил регистрирано заявление, поради което органът приел, че същият може да манипулира документи, да компрометира писмени доказателства, имащи отношение към случая. В заповедта е прието, че достъпът му до деловодната система и информационните фондове на МВР му позволяват да извърши действия по укриване и/или унищожаване на доказателства в сектор „Пътна полиция“, поради което е налице хипотезата на чл.214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, при която държавен служител в МВР може да бъде временно отстранен от длъжност с писмена заповед, когато срещу него е образувано дисциплинарно производство по чл.207, ал.1, т.1 от МВР и служебното му положение би затруднило разкриването на обективната истина.

По делото е представена административната преписка по издаване на обжалваната заповед, както и писмени доказателства, представляващи част от дисциплинарната преписка срещу жалбоподателя Н., както и от дисциплинарната преписка срещу комисар Г. Ц. И. – заместник-директор на ОДМВР Ловеч.

От ответника е представена и Заповед № 8122К-12627/16.09.2024 г. на министъра на вътрешните работи /л. 71-74/, с която е изменена т. 2 от разпоредителната част на Заповед № 8121К-10957/15.07.2024 г., изм. и доп. със Заповед № 8121К-12486/10.09.2024 г. на министъра на вътрешните работи, с която срещу главен инспектор Н. В. Н., началник на сектор ПП в отдел ОП при ОДМВР Ловеч, е образувано дисциплинарно производство по чл. 207, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, като е удължен срокът на временното отстраняване от длъжност на служителя с още един месец, считано от 24.09.2024 г. Представени са и Заповед № 8121К-13732/25.10.2024 г. на министъра на вътрешните работи /л. 75-76/, с която главен инспектор Н. В. Н. е възстановен на длъжност началник на сектор „Пътна полиция“ в отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР Ловеч считано от 25.10.2024 г., както и Заповед № 8121К-13783/28.10.2024 г. на министъра на вътрешните работи /л. 107-115/, с която на главен инспектор Н. В. Н. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното му правоотношение в МВР.

По искане на оспорващия по делото е представена и приета като доказателство и писмена справка от Дирекция „Комуникационни и информационни системи“ в МВР с рег. № 529000-6210/22.11.2024 г. /л. 89/.

Представените с административната преписка писмени доказателства и тези, събрани в съдебното производство не са оспорени от страните по реда и на основанията в чл. 193 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК.

По делото са изслушани трима свидетели. Св. П. Ц. Д. – системен оператор в сектор КАТ – Ловеч излага, че в деня, когато оспорващият е бил отстранен от работа, е била в отпуск, като разбрала за случилото се от колеги. Твърди, че Н. не е оказвал натиск по отношение на изпълнението на служебните ѝ задължения, нито по отношение на други нейни колеги, както и че не си спомня да е имало случай с унищожено заявление за получаване на регистрационен номер на МПС.

Св. Г. Ц. И. /заемал длъжността заместник-директор на ОДМВР Ловеч до 28.06.2024 г./ и св. С. Н. В. /заемал длъжността директор на ОДМВР Ловеч до м. май 2024 г./ описват реда за предоставяне на регистрационни номера в КАТ, представляващи интерес, както и че съвместно с оспорващия Н. решили да съберат оперативна информация относно евентуални злоупотреби от страна на служители във връзка с получаването на определени регистрационни номера, след което да я предоставят на „Вътрешна сигурност“.

Съдът кредитира показанията на свидетелите, доколкото по релевантните факти са непротиворечиви и логически последователни, съответстващи на доказателствата по делото, при съобразяване на обстоятелството, че свидетелите са предупредени за отговорността по чл. 290 от НК като относимостта им към спора, предмет на делото, ще бъде обсъдена по-долу в настоящия съдебен акт.

Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК и е депозирана в рамките на 14-дневния преклузивен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК – Заповед № 8121к-10957/15.07.2024 г. на министъра на вътрешните работи, чиято т. 2 се обжалва, е връчена на Н. лично срещу подпис на 23.07.2024 г. /л. 30/, а жалбата е постъпила в съда на 29.07.2024 г. /л. 2/. Подадена е от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита, пред родово и местно компетентния да я разгледа административен съд. Насочена е срещу индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество в съвкупност със събраните по делото доказателства и становищата на страните, Ловешки административен съд, първи административен състав, намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

В съответствие с изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извърши пълна проверка на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.

Оспорваната заповед е издадена от материално компетентен орган и в кръга на неговите правомощия, съгласно разпоредбата на чл. 207, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, съгласно която разпоредба при наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 203, ал. 1, т. 2-15 дисциплинарното производство се образува с писмена заповед на министъра на вътрешните работи или определено от него длъжностно лице от състава на министерството – за държавните служители на висши ръководни, ръководни и изпълнителски длъжности и за стажантите за постъпване на изпълнителски длъжности. По арг. от чл. 204, т. 1 от ЗМВР и в законовите му правомощия е да налага всички наказания по чл. 197 от ЗМВР, както и да образува дисциплинарни производства за тяхното установяване, поради което и на основание чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е компетентен и да издава заповеди за временно отстраняване от длъжност на тези служители. Видно от Указ № 101 на Президента на Р България, обн. в ДВ бр. 32 от 09.04.2024 г. /л. 13/, издателят на процесната заповед – К. Г. С. е определен за министър на вътрешните работи. Липсва и спор между страните относно компетентния да издаде процесната заповед административен орган. Предвид изложеното, не е налице отменителното основание по чл. 146, т. 1 от АПК.

Заповедта е съставена и в предвидената от закона писмена форма за валидност и съдържа изискуемите в чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити – посочен е издателят на акта, неговият адресат, фактическите и правни основания за издаването ѝ, ясна разпоредителна част, както и е указан редът за нейното обжалване. Видно от съдържанието на административния акт, той съдържа подробни мотиви и описание на фактически основания за прилагане на разпоредбата на чл. 214, ал. 1, т.1 от ЗМВР, като доколко същите са относими е предмет на преценка при изследване на материалната законосъобразност на акта.

При издаването на оспорения индивидуален административен акт не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, които да бъдат квалифицирани като съществени и да мотивират отмяната му само на това основание. Следва да се отбележи, че не всяко нарушение на административнопроизводствените правила води до унищожаемост на административните актове, а само същественото такова съгласно чл. 146, т. 3 от АПК, поради което и като установи, че липсват съществени нарушения на административнопроизводствените правила, съдът констатира липса на същото отменително оснавание.

Съвкупната преценка на събраните по делото доказателства обуславя извода, че оспорената заповед е издадена и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби.

Съгласно чл. 214, ал. 1, т.1 от ЗМВР, държавен служител в МВР може да бъде временно отстранен от длъжност с писмена заповед, когато срещу него е образувано дисциплинарно производство по чл. 207 и служебното му положение би затруднило разкриването на обективната истина. Нормата изисква наличието на две кумулативни предпоставки за правомерно временно отстраняване на служител от длъжност, осъществяването на които в случая се установява от представените по делото доказателства. В разглеждания случай, безспорно е налице първата предпоставка – на основание чл. 207, ал. 1, т.1 от ЗМВР е образувано дисциплинарно производство за извършено тежко нарушение от държавния служител на служебната дисциплина, за което се предвижда налагането на дисциплинарното наказание „уволнение“, както изрично е посочено в процесната заповед. Налице е и втората предпоставка - служебното му положение би затруднило разкриването на обективната истина. В тази насока административният орган е изложил конкретни мотиви, като не се споделят възраженията на жалбоподателя за липсата на такива. Ответникът е съобразил обстоятелството, че заеманата от служителя ръководна длъжност му предоставя възможност да оказва въздействие, включително чрез оказване на натиск и заплахи спрямо служители от сектора и върху граждани, както и че същият може да манипулира документи, да компрометира писмени доказателства, имащи отношение към случая, като достъпът му до деловодната система и информационните фондове на МВР му позволяват да извърши действия по укриване и/или унищожаване на доказателства в сектор „Пътна полиция“. Посочени са конкретните действия, които жалбоподателят е възможно да извърши, което да доведе до затруднено разкриване на обективната истина в дисциплинарното производство. В случая, този извод се явява обоснован, предвид реалната възможност Н., в качеството му на началник сектор „Пътна полиция“ и предоставеният му достъп до информационните масиви на МВР, да може да влияе върху разкриването на обективната истина в хода на образуваното срещу него дисциплинарно производство. Не е необходимо служителят реално да е извършил изброените от органа действия, като е достатъчна само евентуалната възможност същите да бъдат извършени. Отчетено е обстоятелството, че оставането на Н. на длъжността му ще повлияе на служителите, които са в йерархическа връзка със своя началник. С оглед на това, съдът намира, че изложеното от св. Д., че по отношение на нея и другите нейни колеги не е бил оказван натиск от Н. не обуславя извод, че не съществува евентуална възможност за това.

По отношение на доводите в жалбата за липса на извършено от Н. дисциплинарно нарушение, следва да се посочи, че този въпрос не е предмет на разглеждане в настоящото съдебно производство, доколкото предмет на съдебен контрол съобразно искането, формулирано в жалбата е временното отстраняване на оспорващия от длъжност, за законосъобразността на което подлежат на преценка други правнорелевантни факти, а не въпросът дали е било извършено от Н. дисциплинарно нарушение по ЗМВР, или не. Последният въпрос подлежи на изследване в производството по оспорване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание.

Съдът намира за неоснователни и аргументите, съдържащи се в жалбата относно неоснователно отстраняване на Н. от длъжност предвид обстоятелството, че дисциплинарно разследващия орган /ДРО/ вече е бил иззел всички писмени материали и е снел сведения от всички служители, с оглед на което жалбоподателят нямало как да повлияе, оставайки на поста си, върху проверка, водена по същия случай, макар и срещу друг служител. Дали и какви действия ДРО предстои да извърши в хода на провеждано дисциплинарно производство е в пределите на оперативната преценка на органа и докато проверката продължава ДРО може да събира всякакви писмени и гласни доказателства по собствено усмотрение, в т.ч. и дори да снеме повторно сведения от едни и същи лица например. Налагането на въпросната мярка не изисква вменените на лицето нарушения на служебната дисциплина да са еднозначно установени, посредством събирането на всички релевантни по отношение на тях доказателства и това не е възможно да бъде сторено в момента, в който се образува дисциплинарното производство.

На следващо място, дали извършеното от оспорващия дисциплинарно нарушение е такова по смисъла на чл. 200, ал. 1, т. 5 от ЗМВР, за което се предвижда дисциплинарно наказание „порицание“ или такова, за каквото е образувано дисциплинарното производство, а именно „уволнение“ също не би могло да бъде предмет на преценка при изследване на законосъобразността на временното отстраняване от длъжност, доколкото въпросът за правилната квалификация за извършеното от служителя дисциплинарно нарушение е предмет на преценка в производството по оспорване законосъобразността на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание.

В обжалваната част от заповедта относно временното отстраняване от длъжност на държавен служител в МВР са изложени надлежни мотиви как служебното правоотношение на служителя би затруднило разкриването на обективната истина. Същите се подкрепят и от събраните по делото писмени доказателства. От представената от Дирекция „Комуникационни и информационни системи“ към МВР справка с рег. № 529000-6210/22.11.2024 г. /л. 89/ се установява, че на служителя Н. В. Н. е предоставен достъп до АИС „Регистрация на МПС и собствениците им“ от 09.07.2013 г. с достъп до „Всички дейности за регистрация на МПС“ и справочни дейности; до АИС „Пътен контрол“ от 15.09.2014 г. с права за въвеждане, актуализитане, снемане/анулиране и справочни дейности; до АИС „Регистрационни табели и ценни образци“ от 25.05.2015 г., с права на „Потребител в ОДМВР на регионално ниво“ и др., като всички достъпи на потребителя са били активни до 05.08.2024 г. Следователно, жалбоподателят е разполагал с реален достъп с широк обем от права като потребител по отношение на дейностите, касаещи регистрацията на МПС и съответните документи, а не само права да извършва справки, каквито доводи се развиват от оспорващия и неговия процесуален представител. Предвид заеманата от жалбоподателя ръководна длъжност, същият е възможно да се сдобие със служебна информация във връзка с воденото разследване и да получи реален достъп до документи /които евентуално да има възможност да манипулира/ и информация по случая, като по този начин създаде пречки за разкриване на обективната истина в хода на дисциплинарното производство. Както вече се посочи, не е необходимо служителят реално да е извършил изброените от органа действия, като е достатъчна само евентуалната възможност същите да бъдат извършени. Смисълът на временното отстраняване е да се избегне тази опасност. Същината на процесната временна мярка се изразява именно в този нейн превантивен характер.

Действително временното отстраняване от длъжност по чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е правна възможност, а не задължение и в случай, че бъде приложена тази мярка, следва органът да посочи конкретните причини, обосноваващи временното отстраняване от длъжност. Оспорената заповед съдържа мотиви защо се налага временното отстраняване от длъжност на служителя. Не е необходимо на този етап на производството да има събрани безспорни доказателства за извършено от служителя дисциплинарно нарушение. В оспорената заповед не е прието за безспорно виновно поведение на жалбоподателя, а е образувано дисциплинарно производство, в хода на което ще бъде установено наличие или липса на дисциплинарно нарушение. И именно временното отстраняване от длъжност цели да гарантира обективното събиране на доказателства за установяване на това обстоятелство.

В този смисъл е и съдебната пракика на Върховния административен съд, застъпена в Решение № 2738 от 07.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10344/2023 г., V о., Решение № 425 от 16.01.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4009/2022 г., V о., Решение № 247 от 08.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10342/2020 г., V о. и мн. др.

Наличието на предпоставките за приложение на чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР следва да се преценява към момента на издаване на заповедта, с която се налага мярката – временно отстраняване от длъжност. Към този момент не е било приключило дисциплинарното производство и административният орган е имал основания, с оглед изложеното в докладна записка УРИ 1266р-17531/03.06.2024 г. по описа на ГДБОП /л. 22-25/, че са налице предпоставките на чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и да отстрани временно от длъжност Н. за срок от два месеца.

Отделно от горното, видно от съдържанието на процесната заповед, съображенията за временното отстраняване на жалбоподателя не се свеждат до евентуалната възможност Н. да оказва влияние върху дисциплинарното производство, водено срещу неговия колега Г., поради което доводите в жалбата в тази насока са неотносими към предмета на спора.

Доколкото свидетелските показания на св. И. и св. В. касаят обстоятелства, релевантни за основателността на воденото срещу Н. дисциплинарно производство, то съдът счита, че същите са неотносими към преценката за временното отстраняване от длъжност, като за законосъобразността на тази мярка от значение са други/различни фактически обстоятелства, обсъдени по-горе.

По отношение на цитираната от процесуалния представител на оспорващия съдебна практика следва да се посочи, че същата е неотносима към настоящия случай, доколокото се отнася до различна фактическа установеност.

Заповед № 8121к-10957/15.07.2024 г. на министъра на вътрешните работи, в обжалваната ѝ част, е издадена и в съответствие с целта на закона. Принципите за съразмерност и истинност /чл. 6 и чл. 7 от АПК/ са спазени - засягането на правата и законните интереси на жалбоподателя е съобразено с целта да се осигури законосъобразно и безпристрастно провеждане на дисциплинарното производство, поради което приложената мярка не засяга правата на лицето в по-голяма степен от необходимото за осигуряване на законосъобразно приключване на дисциплинарното производство. В настоящия случай принципът за съразмерност е спазен, като засягането на правата и законните интереси на оспорващия чрез издаване на заповед за временното му отстраняване от длъжност е съобразено с целта, за която актът е издаден. Отстраняването от длъжност в случая е единствено с оглед обезпечаване на събирането на доказателства в дисциплинарното производство. При съобразяване на обществения интерес от разкриване на обективната истина за описаните в заповедта за образуване на дисциплинарното производство деяния и личния интерес на жалбоподателя, свързан с правото на полагане на труд, в случая следва да има превес обезпечаването на възможността за разкриване на обективната истина. Временното отстраняване създава необходимата гаранция, че процедурата по събиране на доказателствата ще бъде проведена при точно спазване на нормативно установената за това рамка и обективната истина по казуса ще бъде установено единствено по реда и със средствата, предвидени в закона.

Удължаването на срока на временното отстраняване от длъжност с още един месец, считано от 24.09.2024 г. с последваща заповед, представена от ответника /л. 71-74/, макар тази заповед да не е предмет на съдебен контрол по настоящото дело, също не води до извод за необосновано дълъг период на отстраняване от длъжност и при претегляне на обществения интерес от разкриване на обективната истина за описаните в заповедта за образуване на дисциплинарното производство деяния и личния интерес на жалбоподателя, свързан с правото на полагане на труд, в случая следва да има превес обезпечаването на възможността за разкриване на обективната истина.

Следва да се посочи и че съгласно чл. 214, ал. 3 от ЗМВР срокът за временно отстраняване по ал. 1, т. 1 е до два месеца, като по дисциплинарни производства с фактическа и правна сложност органът, образувал дисциплинарното производство, може еднократно да удължи този срок с още един месец. Ето защо, временното отстраняване не е безсрочно, а се обвързва с период на дисциплинарното производство, което гарантира възможност при липса на дисциплинарно нарушение възстановяване на работа, т. е. кратък период от време, през който лицето е временно отстранено именно с цел да се гарантира разкриване на обективната истина без възможност за въздействие на лицето, спрямо което е образувано производството, каквато е и целта на закона. Действително, мярката „временно отстраняване от длъжност“ засяга в твърде съществена степен правата и законните интереси на лицето, спрямо което се прилага. С оглед на това, законодателят е установил и съответен режим на компенсиране на накърнените права и интереси, в случаите, когато като краен резултат не се стигне до налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“. Съгласно чл. 214, ал. 6 от ЗМВР, когато дисциплинарното производство по ал. 1, т. 1 и ал. 2 бъде прекратено или когато на служителя не бъде наложено наказание „уволнение“, той се възстановява на заеманата длъжност и му се изплаща възнаграждението за времето на отстраняване.

По изложените мотиви съдът намира, че процесната Заповед № 8121к-10957/15.07.2024 година на министъра на вътрешните работи, в обжалваната ѝ част, е издадена от компетентен орган и в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, съобразена е с материалноправните разпоредби и с целта, която преследва законът, поради което същата е законосъобразна и оспорването следва да се отхвърли като неоснователно.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК на Министерство на вътрешните работи като юридическо лице, в чиято структура е ответникът, следва да бъдат присъдени своевременно претендираните разноски за юрисконсултско възнаграждение. Доколкото настоящото дело не се отличава с особена фактическа и правна сложност, а и процесуалният представител на ответника не се е явявал в проведените по делото открити съдебни заседания, като единствено е депозирал кратки писмени становища, съдът намира, че размерът на присъденото юрисконсултско възнаграждение следва да бъде определен в минимален размер от 100,00 лева, в съответствие с чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Воден от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно и чл. 143, ал. 3 от Административно-процесуалния кодекс, Ловешки административен съд, първи състав,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на Н. В. Н. с [ЕГН], постоянен адрес: гр. Ловеч, община Ловеч, област Ловеч, бул. „България“ № 49, чрез адвокат М. И.-ЛАК със съдебен адрес: гр. Ловеч, бул. „България“ № 1, ет. 2, срещу Заповед № 8121к-10957/15.07.2024 г., издадена от министъра на вътрешните работи, в частта по точка 2, с която главен инспектор Н. В. Н., началник сектор „Пътна полиция“ в отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР Ловеч е отстранен временно от длъжност за срок от 2 /два/ месеца.

ОСЪЖДА Н. В. Н. с [ЕГН], постоянен адрес: гр. Ловеч, община Ловеч, област Ловеч, бул. „България“ № 49, да заплати на Министерство на вътрешните работи, гр. София, [улица], сумата от 100,00 /сто/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да бъде обжалвано чрез Административен съд – Ловеч пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

Препис от решението да се връчи на страните по делото.