Определение по дело №2425/2023 на Административен съд - Варна

 

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Д. И. П., редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. П. В. И. от ***, редовно упълномощена и приета от съда отпреди.

 

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Е. Р. П., редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. П. В. И. от ****, редовно упълномощена и приета от съда отпреди.

 

ОТВЕТНИКЪТ ЗАМЕСТНИК КМЕТ НА ОБЩИНА ВАРНА, редовно призован, не се явява. Представлява се от гл. юриск. М. С. Д., редовно упълномощена и приета от съда отпреди.

 

ВЕЩОТО ЛИЦЕ АРХ. В. Г. С., редовно призован, явява се лично.

 

Адв. И.: Не са налице процесуални пречки. Да се даде ход на делото.

Гл. юриск. Д.: Да се даде ход на делото.

 

С оглед редовното уведомяване на страните и изразените становища по хода, СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по даване ход на делото по допустимостта на жалбата, поради което

 

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА

 

В предходно съдебно заседание съдът е допуснал изготвянето на заключение на повторна съдебно-техническа експертиза, с поставени въпроси, които касаят правния интерес на жалбоподателите да оспорят издадената Заповед № Г-363/01.09.2023 г. на зам. кмета на Община Варна и за определяне на заинтересованите лица в производството по делото.

В тази връзка съдът докладва депозираното заключение със с.д. № 2222/14.02.2024 г. по допуснатата повторна съдебно-техническа експертиза, изготвено от вещото лице арх. В. Г. С., в срока по чл.199, ал.1 ГПК вр.чл.144 АПК.

 

Адв. И.: Нямам възражения. Моля да се изслуша вещото лице.

Гл. юриск. Д.: Не възразявам.

Съдът пристъпи към снемане самоличността на вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза:

Вещото лице арх. В. Г. С. –***., българин, български гражданин, [семейно положение], с висше образование, неосъждан, без родство и дела със страните, предупреден за наказателната отговорност по чл. 291 от НК.

Вещото лице С.: Представил съм писмено заключение, което поддържам.

 

Въпроси на адв. И. към вещото лице: На стр. 5, в § 2, т. 2 от заключението на техническата експертиза сте посочили, че височината на застрояване съгласно графичната част е ограничена в интервала 10-15 метра, т.е. от ниско към средно застрояване, като минималните отстояния до странична регулация от 3 метра съответстват на характер на застрояване – ниско застрояване, а отстоянието към дъното на имота от 6 метра съответства на характер на застрояване – средно. Въпросът е, в крайна сметка тези ограничителни линии на какъв тип застрояване отговарят – на средно или на ниско застрояване, защото има разминаване. В единия случай, както Вие сам сте посочили, се касае за ниско застрояване, така е нанесена ограничителната линия, а в другия случай към границата на единия от моите доверители е нанесена като, че ще бъде реализирано средно застрояване.

Вещото лице С.: Ограничителните линии са минималните отстояния до границите на урегулирания поземлен имот /УПИ/. Те могат да бъдат 3 метра за ниско застрояване или 1/3 от височината, когато застрояването е средно или високо. В случая не е конкретизирано в подробния план точно какъв ще бъде характерът на застрояване. Посочено е, че той може да бъде и ниско застрояване, може да бъде и средно застрояване, в интервала между 10-15 метра. Точният характер, точните отстояния до границите ще се установят с инвестиционните проекти.

Адв. И.: В такъв случай, ние как ще установим в момента дали са налице намалени отстояния по смисъла на чл. 31 от ЗУТ? Как ще установим, като едната ограничителна линия е зададена за средно застрояване към дъното, където са предвидени 6 метра, а в другия случай към страничната граница е заложено ниско застрояване?

Вещото лице С.: Ако сградата има височина 9 метра до кота корниз, но е средно застрояване, тя ще бъде на 3 метра от границата на имота. Така че тези 3 метра съответстват като възможност и за средно застрояване, не само за ниско, т.е. не е императивно установено, че трябва да бъде задължително ниско застрояване.

Адв. И.: Аз не твърдя, че е императивно установено, но така както е заложено от 10-15 метра, на мен лично ми сочи, че се касае за средно застрояване, понеже по Наредба № 72 ниско застрояване е до 10 метра. Тук имаме от 10 до 15 метра, което категорично няма да бъде ниско застрояване. При това положение, считам че до страничната граница на урегулираният имот, който граничи с този на едната от моите доверителки, границата трябва да бъде най-малко 1/3 от височината на сградата. В случая нямаме определена точно граница, което дава широта на какви ли не интерпретации.

Вещото лице С.: Аз преди малко казах, че сградата може да бъде с височина към границата на имота 9 метра, независимо, че ще бъде средно застрояване, но в другите посоки тя може да бъде повече от 10 метра, което ще определи характера на средно застрояване. Към тази граница застрояването може да бъде на 3 метра. В този план застрояването е дадено с ограничителни линии, а не със задължителни. Ако беше със задължителни линии, тогава според височината щяхме да изследваме задължително колко трябва да бъде отстоянието, но в случая не е така.

Адв. И.: Съгласна съм, но тогава когато линиите ще бъдат задължителни, това е в едни други проекти и там, където заинтересованите страни вече нямат участие, защото не могат да оспорват инвестиционните проекти.

Вещото лице С.: Това вече трябва да се контролира от органа, който ще одобри инвестиционните проекти.

Адв. И.: Съгласна съм, но на този етап от проектирането, във вида на проекта, както в момента изглеждат нещата, и тази визуализация на евентуално съществуващите сгради и ситуацията къде те биха могли да бъдат разположени, се дават всевъзможни интерпретации. Не е ли така?

Вещото лице С.: Когато застрояването е с ограничителни линии, тогава с инвестиционния проект се решават последващите въпроси относно височина на сградите, етажност, отстояния. Има и други показатели, които ще установят конкретното застрояване. Има плътност на застрояване, интензивност на застрояване.

Адв. И.: При това положение, въпросът ми е при условие, че в момента обсъждаме само ограничителни линии, възможно ли е изобщо да се направи анализ дали същите съответстват на разпоредбата на чл. 31 от ЗУТ?

Вещото лице С.: Аз съм посочил разпоредбата с оглед на това какви са били минималните отстояния при единия и при другия характер на застрояване. В подробния план са спазени.

Адв. И.: Те са спазени, но дават възможност на широка интерпретация, както и Вие сам направихте такава.

На стр. 6, в т. 4 сте написали, че предвиденото застрояване е на нормативно изискуемите разстояния до границите на съседните имоти. Как определихте предвиденото застрояване, след като нямаме данни къде ще се строят тези сгради?

Вещото лице С.: Предвидено е застрояване с ограничителни линии. Това, което до сега говорихме, същото трябва да повторя и на този въпрос.

Адв. И.: Стр. 7, т. 4 от заключението. Какво се случва, ако се реализира в процесния имот само средно застрояване?

Съдът отклонява въпроса.

 

Адв. И.: Считам, че са налице намалени отстояния по страничните граници между ограничителната линия така, както е посочена в графичната част и границите на имота. Как да определим дали е налице намалено разстояние? Всъщност нашата защита е в тази линия. Аз не знам какъв друг въпрос бих могла да задам. Всичките ми въпроси са около тази тема. Това е всъщност причината моите клиенти да желаят да оспорват въпросната заповед. Има денивелация, която позволява доста високо застрояване и тези 15 метра могат да отидат в друга посока. В момента и за приложение за съответствие с чл. 31, ал. 4 от ЗУТ също не може да говорим по същите причини.

Вещото лице С.: Да, защото това е разстояние между сгради.

Адв. И.: Нямам други въпроси към вещото лице.

 

Гл. юриск. Д.: Нямам въпроси към вещото лице.

 

Становище по експертизата.

Адв. И.: Да се приеме заключението.

Гл. юриск. Д.: Моля да се приеме заключението на вещото лице.

 

 

Съдът намира, че така депозираното експертно заключение по допуснатата повторна съдебно-техническа експертиза е пълно и компетентно дадено, като същото следва да се приобщи към доказателствения материал по делото.

Предвид приложената справка-декларация по чл. 23, ал. 2 и чл. 24, ал. 2 от Наредба № 1 от 2023 г. от вещото лице съдът докладва, че същата е в общ размер на 650 лв., като жалбоподателите са внесли първоначално определения от съда депозит в размер на 300 (триста) лева. За остатъка от 350 (триста и петдесет) лева, съдът следва да ги задължи да я внесат, в 7-дневен срок от днес, като съдът следва да укаже на същите, че при неизпълнение в срок, ще бъдат осъдени да заплатят посочената сума.

 

Мотивиран от изложеното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРИЕМА И ПРИЛАГА към доказателствения материал на делото заключението по допуснатата повторна съдебно-техническа експертиза със с.д. № 2222/14.02.2024 г., изготвена от вещото лице арх. В. Г. С..

ОПРЕДЕЛЯ окончателно възнаграждение на вещото лице в размер на 650 (шестстотин и петдесет) лева.

ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждение на вещото лице арх. В. Г. С. в днешно съдебно заседание в размер на определения първоначален депозит от 300 (триста) лева /Връчен РКО за сумата от 300 лв. на 28.02.2024 г./.

ЗАДЪЛЖАВА жалбоподателите да внесат сума в общ размер на 350 (триста и петдесет) лева, представляваща доплащане по даденото експертно заключение, в 7-дневен срок от днес, по сметка на Административен съд – Варна за вещи лица: У. Б., [IBAN], след което на вещото лице да бъде издаден РКО.

УКАЗВА на жалбоподателите, че при неизпълнение в срок, същите ще бъдат осъдени да заплатят посочената сума.

 

 

Съдът докладва, че със с.д. № 2795/26.02.2024 г. по делото е постъпила молба от И. Е. М., собственик на имота, по чието искане е издадена процесната заповед.

Съдът, като констатира с оглед фазата, на която се намира съдебното производство, а именно преценка на допустимостта на подадената срещу заповедта жалба и факта, че лицето не е конституирано по делото, намира че молбата следва да бъде приложена към кориците на делото и същата да бъде докладвана в случай, че делото се разглежда по същество.

 

Адв. И.: Нямам доказателствени искания

Гл. юриск. Д.: Нямам доказателствени искания

 

 

Съдът, като взе предвид изслушаните по делото две експертизи, от които се установи, че жалбоподателките не са заинтересовани лица по смисъла на чл. 131, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ, намира че жалбата им подадена срещу Заповед № Г-363/01.09.2023 г. на зам. кмета на Община Варна е недопустима, поради липса на правен интерес.

 

На основание чл. 159, т. 4 от АПК, във вр. чл. 131, ал. 2 от ЗУТ, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Д. И. П., [ЕГН], с адрес [населено място], ул. „С.  и Е. Р. П., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], подадена чрез адв. П. В. И. срещу Заповед № Г-363/01.09.2023 г., издадена от зам. кмета на Община Варна.

 

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 2425/2023 г. по описа на Административен съд – Варна, VІІ състав.

 

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховен административен съд в 7-дневен срок от днес.

 

Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10,18 часа.