МОТИВИ към Присъда № 75
от 17.10.2019 г. по НЧХД № 1800/2018 г. по описа на Районен съд гр. Дупница
Н.А.Д., ЕГН **********
***,,Св. Иван Рилски“ № 117, бл. 10, ет. 1, ап. 3, общ. Дупница, обл. Кюстендил
чрез процесуалния си представител адв. Н.Б. *** със служебен адрес: гр.
Дупница, ул. “Дора Габе“ № 11 е повдигнал частно обвинение срещу М.С.Г. ***, за
престъпления по чл. 147, ал. 1 и чл. 148, ал. 1, пр. 2 във вр. с чл. 146, ал. 1
от НК и по чл.148, ал. 1, т. 2, пр. 2 във вр. с чл. 146, ал. 1 от НК.
В тъжбата /първоначална
и уточнена такава от 18.01.2019 г./ се сочи, че на 19.12.2018г. Н.Д. бил
призован по телефона от полицейски инспектор Кирил Николов при РУ гр. Дупница,
за да се яви в районното управление и да даде обяснение във връзка с подадена
от М.С.Г. жалба. Полицейският инспектор го запознал с жалбата депозирана в
Районна прокуратура гр. Дупница с вх. № 2992 от 20.11.2018 г., в която освен
неоснователните претенции на Г. се съдържали клевети и обиди срещу личността на
тъжителя, изключително унизителни за честта и достойнството му. Твърди се, че с
думите съдържащи се в жалбата до прокуратурата: “По време на съвместното й съжителстване с Н.Д. той не е работил нищо.
Беше на пълна издръжка на дъщеря ми“. “Н.Д. е завършил полицейското училище
почти не е работил нищо. Въобразил си е, че е екстрасенс и лечител“, ,,Той
избира жертвите си много внимателно, използва ги и се обогатява за тяхна
сметка“, подсъдимата е разгласила позорни обстоятелства за тъжителя, а с обидния
израз: “Този човек е паразит“ е унизила
честта и достойнството му. Твърди се, че подсъдимата умишлено е разгласила клевети
и обиди чрез жалба до прокуратурата с цел да урони честта и достойнството му.
С тъжбата са
предявени граждански искове за заплащане на обезщетения за
причинени в резултат на деянията на подсъдимата неимуществени вреди, както
следва: за заплащане на сумата в размер на 5000 лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, изразяващи се в унижение, психически, морален и
физически срив, увреждане на зрението, както и непрекъснати страдания в
резултат на разгласените позорни обстоятелства - престъпление по чл. 148, ал.
2, пр. 2 във вр. с чл. с чл. 148, ал. 1, т. 2, пр. 2 във вр. с чл. 147, ал. 1
от НК; за заплащане на сумата в размер на 5000 лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, изразяващи се в унижение, психически, морален и
физически срив, увреждане на зрението, както и непрекъснати страдания в
резултат на разпространената обида - престъпление по чл.148, ал. 1, т. 2, пр. 2
във вр. с чл. 146, ал. 1 от НК.
В съдебно
заседание на 21.02.2019 г. съдът е приел за съвместно разглеждане така
предявените граждански искове и е конституирал частния тъжител като граждански
ищец.
Повереникът на
частния тъжител поддържа обвиненията, намира ги за доказани както от обективна,
така и от субективна страна, като моли съдът да признае подсъдимата за виновна
по така повдигнатите й обвинения и да й наложи справедливи наказания, а
гражданските искове да бъдат уважени в пълен размер, както и да бъдат присъдени
на тъжителя сторените разноски в производството.
Подсъдимата е
дала обяснения по обвиненията. Твърди, че изложеното от нея в жалбата до
прокуратурата е вярно. Подала жалбата, за да получи съдействие за достъп до
апартамента в ж.к. ,,Бистрица“, който приживе бил прехвърлен на дъщеря й. В
последната си дума моли да бъде призната за невиновна.
Защитникът на подсъдимата
– адв. Й.Г. излага доводи, че обвинението не е доказано, както от обективна
така и от субективна страна. Застъпва тезата, че подсъдимата не е имала друга
представа за тъжителя, тъй като е знаела, че той не полага труд. Дъщеря й не е
ходила на лекар, не е провеждала никакво лечение след поставената й тежка
диагноза, била лекувана от тъжителя, който считал себе си за лечител и не
позволил на дъщеря й адекватна медицинска помощ, което довело до бързия й
летален изход.
Съдът като взе
предвид събраните по делото доказателства – показанията на разпитаните
свидетели, обясненията на подсъдимата и писмените такива, преценени поотделно и
в съвкупност, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
ПО ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА:
Подсъдимата М.С.Г. е родена на *** ***, българка, българска гражданка, с адрес село
Баланово, Община Дупница, Област Кюстендил, вдовица, неосъждана, работеща, с
висше образование, с ЕГН **********.
Подсъдимата М.Г.
е майка на Гергана Евтимова Иванова, която се намирала в съпружеско съжителство
с тъжителя в продължение на 10 години. През 2017 г. Димитрова се разболяла тежко,
а през 2018 г. Иванова и Д. сключили граждански брак. Съпругата на тъжителя
починала на 15.09.2018 г.
На 20.11.2018
г. подсъдимата подала жалба до Районна прокуратура гр. Дупница с вх. № 2992/18
за това, че съпругът на починалата й дъщеря отказвал да й осигури достъп до апартамента,
находящ се в гр. Дупница, ж.к. “Бистрица“, бл. 75, вх. А, ет. 1, ап. 2. В
жалбата на Г. са изложени твърдения, че дъщеря й починала от онкологично
заболяване на 15.09.2018 г. Като наследник на дъщеря си поискала ключ от
апартамента от Н.Д., но той отказал да стори това до подялбата на имуществото
на починалата. Последната притежавала още два имота в гр. Дупница. В жалбата е изложено
следното: “По време на съвместното й съжителство с Н.Д., той не е работил нищо
– беше на пълна издръжка на дъщеря ми. По негов съвет при покупка на офиса, го
е записала на нейно име, а не на дружеството, чрез което осъществява дейността.
Също по негов съвет е закупена и гарсониерата в бл. 75 в ж.к. “Бистрица“. “Н.Д.
е завършил полицейско училище и през целия си живот почти не е работил нищо.
Въобразил си е, че е екстрасенс и лечител. Този човек е паразит. Той избира
жертвите си много внимателно, използва ги и се обогатява за тяхна сметка“.
Въз основа на
подадената жалба е образувана преписка вх. № 2992/2018 г. по описа на ДнРП. С
постановление от 25.10.2018 г. прокурор при ДнРП е отказал да образува
досъдебно производство и прекратил преписката като е изложил следните аргументи
в подкрепа на отказа си: липсвали данни за извършено престъпление от общ характер;
приел е, че са налице гражданско правни спорове между наследниците на
починалата – преживял съпруг и възходяща от първа степен, които следвало да бъдат
решавани по общия исков ред, от компетентен съд, а реализирането на едно
предполагаемо или действително право при възникнал спор можело до доведе до
реализиране на наказателна отговорност, но в случа такова деяние не е налице. В
прекратената преписка се съдържа декларация от Гергана Евтимова Дамянова, че не
желае да се среща по никакъв повод и начин с майка си М.С.Г., докато не
оздравее, изключила е телефона си, за да не бъде тормозена и притеснявана от
нея. Декларацията е подадена във връзка с молба от М.Г. до Началника на РУ гр.
Рила за оказване на съдействие да се види насаме с дъщеря си, която понастоящем
живеела със съпруга си Н.Д. в къщата му в с. Смочево.
Приложена е
като доказателство по делото преписка № 332000-2141/10.09.2018 г., както и
докладна записка № 332р-5882/06.08.2018 г. ведно със сведение от Гергана
Дамянова, относно подаден сигнал за пререкания и психически тормоз между майка
и дъщеря на 05.08.2018 г.
С нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № 12, т. II, рег. № 1797, д. № 166 от 10.07.2007
г., Любомир Евтимов Иванов продал и прехвърлил правото на собственост на
съсобственика си Гергана Евтимова Иванова върху собствените си идеални части от
съсобствения им недвижим имот, а именно: ½ ид.ч. от апартамент № 2 в блок
№ ЕП-75, вх. А, ет. 1, находящ се в ж.к. ,,Бистрица“ гр. Дупница.
За
опровергаване на написаното в жалба с вх. № 2992/18 от 20.11.2018 г. до Районна
прокуратура гр. Дупница, тъжителят е представил следните доказателства, които
съдът е приобщил по надлежния процесуален ред: лизингов договор от 03.07.2000
г. сключен между Н.Д. и Н. Колев; анекс
от 20.12.2005 г. към същия договор; нотариален акт за продажба на недвижим имот
№ 165, т. 2, рег. № 10230, д. № 351 от 11.09.2018 г., с който Н.Д. продал на
Мариета Колева 1/8 ид.ч. от ПИ с идентификатор 77195.711.16, находящ се в гр.
Хасково; вносни бележки за внесени суми
в полза на Н.Д. /л. 49- 118/; нотариален акт за дарение на недвижим имот № 61,
т. I, рег. № 943, д. №
49 от 26.02.2016 г., с който Мария С. Дамянова дарила на сина си Н.Д. ½
ид.ч. от самостоятелен обект с идентификатор 68789.16.21.5.3, находящ се в гр.
Дупница; нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 149, т. I, рег. № 3798, д. 135 от
19.07.2016 г. за закупен от Н.Д. апартамент № 101 в гр. София, район “Люлин“;
нотариален акт за дарение на недвижим имот № 62, т. I, рег. № 948, д. № 50 от 26.02.2016 г.,
по силата на който Н.Д. се легитимира като собственик на ½ ид.ч. от УПИ XXV-257 в с. Смочево, общ. Рила, обл. Кюстендил; нот. Акт за право
на собственост върху недвижим имот № 44, т. XXVI, рег. №12609, д. № 1964 от 04.12.2013 г., с който Н.Д. е
признат за собственик на дворно място в с. Ковачица, общ. Лом, обл. Монтана;
нот. акт за продажба на недвижими имоти № 501, т. III, рег. №3644, д. № 478 от 26.06.2000
г.,с който Н.Д. и Йорданка Аспарухова Маркова са закупили земеделски земи в
землището на с. Ковачица, обл. Монтана; саморъчно завещание от 22.02.2007 г.
направено от Аспарух Николов Д. на цялото си движимо и недвижимо имущество в
полза на Н.Д.; протокол за обявяване на същото на 25.01.2016 г.; пълномощно от Н.А.Д.
от 14.03.2012 г. за упълномощаване на Гергана Евтимова Иванова да го
представлява пред “Първа инвестиционна банка“ АД като упражнява правата
посочени в него; договор за аренда на земеделски земи от 09.12.2013 г., сключен
между Н.Д. – арендодател и “Пламагро“ ООД; договор за наем от 12.07.2017 г.
сключен между Н. Генадиев - наемодател и Н.Д. като наемател с предмет: временно
и възмездно ползване на земеделска земя в землището на с. Ковачица; договор за
наем от 16.07.2018 г., сключен между същите страни за временно и възмездно
ползване на земеделска земя – нива в землището на с. Комощица, обл. Монтана; 2
бр. преводни нареждания – л. 133-134 и 2 бр. отчет по сметка – л. 135-136. По
делото е представено писмо изх. № СИ-137/20.03.2019 г. от ТД на НАП София, офис
Кюстендил с данни за подавани годишни данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ за
2013, 2017 и 2018 г. от Н.Д..
По делото е
приета справка за съдимост на подсъдимата рег. № 630/10.06.2019 г., издадена от
Бюро за съдимост при РС гр. Дупница, видно от която М.С.Г. не е осъждана.
От показанията
на свидетелката Мария Маркова /племенница на тъжителя/ се установява, че приживе
съпругата на тъжителя е ходила на прегледи при различни специалисти по повод на
заболяването й, провеждала алтернативно лечение със специални масла, лекувала се
у дома с помощта на съпруга си, преместили се да живеят на спокойствие в с.
Смочево, като се подлагала на контролни изследвания. Известни са й споровете
между майка и дъщеря, свързани с лечението на Гергана, като майката желаела
дъщеря й да се лекува по утвърдените медицински стандарти. Твърди, че подадената
от Г. жалба до прокуратурата се отразило негативно на тъжителя, на социалните
му контакти, а зрението му се влошило.
Свидетелката
Стефка Зашева в показанията си твърди, че съпругата на тъжителя се е подложила
на алтернативно лечение във връзка със заболяването си. Същата свидетелства, че
отношенията между подсъдимата и нейната дъщеря били влошени, поради
възникналите между тях през лятото на 2018 г. имотни спорове, които довели до
разочарованието на дъщерята от майка й. Подадената жалба до прокуратурата се
отразило негативно на психическото състояние на тъжителя, чувствал се подтиснат
и смазан, трудно преживял написаното от Г..
Свидетелят
Любомир Иванов е син на подсъдимата, който установява, че отношенията между
майка му и сестра му се влошили поради различните им виждания за лечението на
Гергана, като майката желаела лечението да се провежда в болнично заведение с
прилагане на традиционна медицина. Гергана се подлагала на гладолечение по
съвети на съпруга й, което близките й не одобрявали. Не му е известно Д. да е
получавал някакви доходи, а на въпросите към сестра си по какъв начин се
издържа съпругът й, тя отговаряла уклончиво, поради което спрял да се
интересува.
Съдът
кредитира показанията на тримата свидетели относно заявеното от тях, че
отношенията между съпругата на тъжителя и нейната майка – подсъдимата Г. са
били влошени като в тези им части са изцяло последователни и непротиворечиви.
Съдът не кредитира показанията на св. Зашева в частта, в която твърди, че
причина за това са възникнали имуществени спорове между двете, тъй като
показанията й не се подкрепиха от нито едно пряко или косвено доказателство по
делото, нито пък за тях е представено някакво подкрепящо го доказателство. Съдът кредитира кат достоверни обясненията на
подсъдимата в частта, в която твърди, че дъщеря й била лекувана с помощта на
тъжителя, тъй като в тази им част изцяло се подкрепят от показанията на
свидетелите Маркова, Иванов и Зашева.
Съдът прие за
установена горната фактическа обстановка, като взе предвид писмените
доказателства по делото: жалба вх. № 2992/18 от 20.11.2018 г.; преписка вх. №
2992/2018 г. по описа на РП – гр. Дупница; постановление от 25.10.2018 г. на
прокурор при ДнРП; декларация от Гергана Евтимова Дамянова от 10.09.2018 г.;
молба от М.Г. до Началника на РУ гр. Рила за оказване на съдействие за виждане
с дъщеря си; преписка № 332000-2141/10.09.2018 г., докладна записка №
332р-5882/06.08.2018 г., сведение от Гергана Дамянова, относно подаден сигнал
за пререкания и психически тормоз на 05.08.2018 г.; нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 12, т. II, рег. № 1797, д. № 166 от 10.07.2007 г.; писмените
доказателства, представени от тъжителя: лизингов договор от 03.07.2000 г.
сключен между Н.Д. и Н. Колев; анекс от
20.12.2005 г. към същия договор; нотариален акт за продажба на недвижим имот №
165, т. 2, рег. № 10230, д. № 351 от 11.09.2018 г., вносни бележки за внесени
суми в полза на Н.Д. /л. 49-118/; нотариален акт за дарение на недвижим имот №
61, т. I, рег. № 943,
д. № 49 от 26.02.2016 г.; нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
149, т. I, рег. № 3798,
д. 135 от 19.07.2016 г.; нотариален акт за дарение на недвижим имот № 62, т. I, рег. № 948, д. № 50 от
26.02.2016 г.; нот. акт за право на собственост върху недвижим имот № 44, т. XXVI, рег. №12609, д. № 1964
от 04.12.2013 г.; нот. акт за продажба на недвижими имоти № 501, т. III, рег. №3644, д. № 478 от
26.06.2000 г.; саморъчно завещание от 22.02.2007 г. от Аспарух Николов Д.;
протокол за обявяване на саморъчно завещание от 25.01.2016 г.; пълномощно от Н.А.Д.
от 14.03.2012 г. за упълномощаване на Гергана Евтимова Иванова; договор за
аренда на земеделски земи от 09.12.2013 г.; договор за наем от 12.07.2017 г.;
договор за наем от 16.07.2018 г., 2 бр. преводни нареждания – л. 133-134; 2 бр.
отчет по сметка – л. 135-136; писмо изх. № СИ-137/20.03.2019 г. от ТД на НАП
София, офис Кюстендил; справка за съдимост на подсъдимата, показанията на разпитаните
по делото свидетели и обяснения на подсъдимата.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
По делото не е налице спор между страните относно
обстоятелството, че на 20.11.2018 г. М.Г. е подала жалба до Районна
прокуратура гр. Дупница с вх. № 2992/18, в която е изложила следните твърдения:
“По време на съвместното й съжителство с Н.Д. той не е работил нищо. Беше на пълна
издръжка на дъщеря ми“, “Н.Д. е завършил полицейското училище почти не е
работил нищо. Въобразил си е, че е екстрасенс и лечител“, “Този човек е
паразит. Той избира жертвите си много внимателно, използва ги и се обогатява за
тяхна сметка“.
За да бъде признато едно лице за виновно в
извършване на определено престъпление, обвинението следва да бъде доказано по
несъмнен начин. Това означава, че събрания и проверен в хода на съдебното
следствие доказателствен материал, в неговата пълнота, следва да обосновава
единствено възможния извод, че подсъдимият е автор на извършеното престъпление.
Само такъв извод може да служи за постановяване на една осъдителна присъда,
което е в съответствие с разпоредбите на чл. 303 и чл. 304 от НПК. Винаги,
когато обвинението не е доказано по посочения начин, съдът следва да признае
подсъдимия за невиновен. Подобно на обвинителният акт
за престъпления от частен характер, така и за престъпленията преследвани по
частното обвинение, се изисква в тъжбата да се посочат фактическите данни
подлежащи на доказване в съдебната фаза на наказателния процес, като въпроса за
квалификацията на деянието е юридически и следва да се намери отговор от съда в
правните му изводи.
Разграничителният критерий между съставите на чл. 146 и чл.
147 от НК е характерът на информацията, отнасяща се до пострадалия. В първия
случай деецът дава своя негативна оценка за личността на пострадалия под
формата на епитети, квалификации, сравнения и пр., които по своето съдържание
засягат честта и достойнството на адресата на същата информация и се
обективират с такава цел. При клеветата не се дава личностна оценка на
пострадалия, а се разпространяват позорни обстоятелства за честта му, които не
са истински, или му се приписва престъпление, което не е извършил.
Относно повдигнатото обвинение по чл. 148, ал. 2,
пр. ІІ, във вр. с чл. 148, ал. 1, т. 2, пр.ІІ, във вр. с чл. 147, ал. 1 от НК
В разглеждания случай изразите, съдържащи се в жалбата на Г.
до Районна прокуратура гр. Дупница, а именно: “По време на съвместното й
съжителство с Н.Д. той не е работил нищо. Беше на пълна издръжка на дъщеря ми“,
“Н.Д. е завършил полицейското училище почти не е работил нищо. Въобразил си е,
че е екстрасенс и лечител“, “Той избира жертвите си много внимателно, използва
ги и се обогатява за тяхна сметка“, нямат характер на
разгласяване на позорни обстоятелства, които от гледище на морала да позорят
пострадалия.
Престъплението “клевета“ е предвидено в чл. 147
от НК, като съгласно ал. 1 на този текст “Който разгласи позорно обстоятелство
за другиго или му препише престъпление се наказва за клевета“. Субект на
престъплението клевета може да бъде всяко наказателно отговорно лице, а от
обективна страна е необходимо, дееца да разгласи позорни обстоятелства за
другиму или да му се препише престъпление, с цел да повлияе отрицателно на
обществената оценка, която това лице получава в средата в която живее или
работи. За да е налице съставомерно деяние по чл. 147 от НК, разгласените факти
или обстоятелства освен опозоряващи трябва да бъдат и неистински, като не е
необходимо да се установява дали честта и достойнството на оклеветения са
засегнати, тъй като деецът не дава личностна оценка на пострадалия. Вината на
подсъдимия по чл. 147, ал. 1 от НК следва да се определи въз основа на
съзнанието, което той е имал за обективните елементи на деянието, когато е
разгласил неверни позорни обстоятелства (или е преписал престъпление за което
знае, че не е извършено). Теоретично клеветническите твърдения, със
съдържанието очертано в чл. 147, ал. 1 от НК, могат да бъдат разпространявани
само умишлено при пряк или евентуален умисъл. Анализирайки всички събрани по
делото доказателства, съдът приема, че в
случая липсва умисъл – пряк или евентуален у подсъдимата за осъществяване на
клевета по отношение на частния тъжител.
В случая от обективна страна е установено, че автор на жалбата подадена до
Районна прокуратура гр. Дупница е подсъдимата Г.. В нея тя е посочила: “По
време на съвместното й съжителство с Н.Д. той не е работил нищо. Беше на пълна
издръжка на дъщеря ми“, “Н.Д. е завършил полицейското училище почти не е
работил нищо. Въобразил си е, че е екстрасенс и лечител“, “Той избира жертвите
си много внимателно, използва ги и се обогатява за тяхна сметка“.
С тези изрази обаче, подсъдимата не е реализирала състав на престъпление по чл.
147, ал. 1 от НК, тъй като в случая не е изпълнен нито интелектуалният, нито
волевият момент – с действията си подсъдимата не е целяла да разгласи позорни
обстоятелства за частния тъжител. Целта на подсъдимата е била да сигнализира
компетентен орган – съответната районна прокуратура и да потърси адекватна
намеса във връзка с отказа на Н.Д. да й осигури достъп до апартамента, по
отношение на който притежавала наследствени права. Именно това я е мотивирало
да депозира процесната жалба до прокуратурата, като посочи своите аргументи и
изрази мнение за частния тъжител, да поиска намеса на орган, който може да реши
възникналия проблем. Подсъдимата не е имала за цел да повлияе отрицателно върху
обществената оценка за частния тъжител, а излагайки посочените в жалбата
обстоятелства, тя е очаквала намеса от орган на съдебната власт, който считала,
че е компетентен да се произнесе по случая. Именно такава цел според настоящия
състав, може да се извлече от съвкупното звучене на процесната жалба,
депозирана от подсъдимата в районна прокуратура гр. Дупница. Поради изложените
съображения съдът приема, че не е изпълнен субективния
състав на престъплението “клевета“, като подсъдимата не го е осъществила. Тук
следва да се посочи, че всеки гражданин може да сигнализира държавните органи,
като това право не би могло да се упражни свободно, ако се допусне това лице да
бъде привлечено към отговорност винаги, когато изнесено обстоятелство се окаже
невярно. С така подадената жалба подсъдимата не е имала съзнанието, че
изнесените от нея факти са неверни и с това да е целяла умишлено злепоставянето
на тъжителя. Това право на всеки член на обществото, е гарантирано от Конституцията
на РБ, разбира се - при добросъвестност на сезиращия, каквато преценка се дължи
за всеки отделен случай.
Относно
повдигнатото обвинение по чл. 148, ал. 1, т. 2, пр. ІІ, във вр. с чл. 146, ал.
1 от НК:
За да е
съставомерно престъплението по чл. 146, ал. 1 от НК е необходимо казаното или
извършеното да бъде унизително за честта или достойнството на другиго. При
обидата деецът изразява своето презрително отношение към личността на
засегнатия, и то по начин, противоречащ на общоприетите морални норми. При
преценката за обидната форма на извършеното трябва да се изхожда не просто от
субективното възприятие на засегнатия, а от обективен критерий: от общоприетите
морални и обществени разбирания за необходимо отношение към другите членове на
обществото. За да е налице обида, следва да бъдат казани в присъствието на
пострадалия думи, обективно годни да накърнят достойнството му, които според
съвременните обществени стандарти са неприлични, вулгарни и цинични. Наред със
субективната преценка на пострадалия се изисква обективно казаното или
извършеното да е унизително, т.е да е генерално неприемливо за обществото, да е
неприлично, непристойно, грубо, цинично. По своето съдържание обидата
представлява изразяване на една отрицателна оценка на дееца, на едно
отрицателно мнение за достойнството на засегнатия. За да бъде съставомерна като
обида негативната оценка или отнасяне към личността на пострадалия трябва да бъде
в груба и крайна форма, която и поради това е обществено неприемлива. В
настоящия случай посочения в тъжбата израз: “този човек е паразит“, не покрива
посочените по-горе критерии. Този израз съдържащ се в жалбата на Г., не би
могъл да се квалифицира като казване на нещо унизително за честта и достойнството
на засегнатия и да се приеме като неприемлив за обществото, неприличен,
непристоен, груб, циничен.
При преценката на обидната форма на даден израз и
доктрината и практиката са въвели обективен критерий за преценка - следва да се
изхожда не просто от субективното възприятие на засегнатия, а от приетите в
обществото морални норми. Така изрично и в теорията и практиката се е изградило
становището, че следва да се касае за унизителни епитети, отразяващи
отрицателни качества, ругателни думи и изрази или унизителни разсъждения за
качествата на пострадалия. Конкретно, в процесния случай думите “този човек е
паразит“, нямат характера на обидни такива, като преди всичко същите не
съдържат каквато и да било оценка за личността на тъжителя Д. (на неговите
качества, квалификация на неговото поведение, сравнението му и т.н.). По
отношение на това обвинение, без правно значение се явява истинността или
неистинността на казаното, доколкото при обидата се касае за отрицателна
оценка, респ. лично мнение за определен човек, а не се навежда твърдение за
настъпване на определени факти (което е и основната разлика между
престъпленията “обида“ и “клевета“). Единственото, което е достатъчно в тези
случаи е казаното да съдържа нещо унизително, каквото настоящият състав намира,
че не е налице в инкриминирания израз.
В допълнение на изложеното съдът намира, че същият
не е обективно унизителен с оглед на
неприемливост с обществения морал, доколкото не е обективно неприличен,
вулгарен или непристоен. Използвайки този израз, подсъдимата е изразила мнението си, което по своя характер би
могло да се приеме и като негативно, но нейното оценъчно съждение е съвместимо
с правото на свободно изразяване на гражданите, закрепено в чл. 39 от Конституцията на Република България и чл. 10, ал. 1 от Европейската конвенцията
за защита правата на човека.
Предвид горното се налага извода, че повдигнатите
частни обвинения не са доказани, както от обективна, така и от субективна
страна, поради което съдът призна подсъдимата за невиновна и на основание чл.
304 от НПК, я оправда.
ОТНОСНО
ГРАЖДАНСКИТЕ ИСКОВЕ:
За да се
ангажира отговорността за непозволено увреждане за причинени вреди, следва да
се установят елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане п чл.
45 от ЗЗД, които са: противоправно поведение; вреда, причинена на пострадалия;
причинна връзка между поведението и вредата и вина. Доколкото съдът намери
повдигнатите от страна на частния тъжител обвинения за недоказани, то не е доказан
и основния елемент на непозволеното увреждане – противоправното поведение,
поради което и отхвърли като неоснователни приетите за съвместно разглеждане
граждански искове за заплащане на сумата в размер на 5000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в унижение, психически,
морален и физически срив, увреждане на зрението, както и непрекъснати страдания
в резултат на разгласените позорни обстоятелства - престъпление по чл. 148, ал.
2, пр. 2 във вр. с чл. с чл. 148, ал. 1, т. 2, пр. 2 във вр. с чл. 147, ал. 1
от НК; за заплащане на сумата в размер на 5000 лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, изразяващи се в унижение, психически, морален и
физически срив, увреждане на зрението, както и непрекъснати страдания в
резултат на разпространената обида - престъпление по чл.148, ал. 1, т. 2, пр. 2
във вр. с чл. 146, ал. 1 от НК.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед признаването
на подсъдимата за невиновна и на основание чл. 190, ал. 1 от НПК, съдът осъди
тъжителя да заплати на подсъдимата сумата в размер на 800 лв., представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение.
По горните
съображения, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: