Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
13.05.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №6203/2016 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от Д.С.З., с която са предявени срещу М.М.Б., както следва:
иск с правно
основание чл.79, ал.1, вр. чл.284, ал.2 ЗЗД, вр. чл.5, ал.1 ЗН за сумата
от 102414,51 лв., представляваща неотчетена сума по договор за поръчка,
изтеглена от ответницата от банковите сметки на наследодателя на ищцата М.С.Д.;
иск с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД, предявен при условията на евентуалност, за сумата от 102414,51
лв., с която ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на наследодателя
на ищцата;
иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД, за сумата от 9501,57 лв., представляваща лихва за забава,
считано от датата на тегленето на всяка сума до предявяване на иска.
Ищцата твърди, че ответницата въз
основа на изрично пълномощно от наследодателя М.Д., в периода 06.10.2014 г. – 20.02.2015
г. е извършила тегления от банковите му сметки на парични суми в общ размер на 102414,51
лв., като не е изпълнила задължението
си да ги предаде приживе на наследодателя, починал на 21.02.2015 г. Претендира
отчетната сделка в качеството си на наследник на М.Д.. Твърди, че тегленията са
извършвани по време на и около периода на двата престоя на Д.в болница в
момент, в който състоянието му е било изключително тежко, но сумите не са
използвани за нуждите на упълномощителя – нито медицински, нито други, нито са
му предадени, а са задържани от ответницата и придобити от нея. Последните
тегления са извършени докато Д.е бил в болница в изключително тежко
животозастрашаващо състояние и часове преди да почине. При условията на
евентуалност, ако не се докаже възлагане от наследодателя за процесните
тегления, претендира сумата като неоснователно обогатяване от ответника. Претендира
лихва за забава върху всяка изтеглена сума, считано от датата на тегленето до
исковата молба, както и законната лихва от исковата молба. Претендира разноски.
Ответницата оспорва иска. Оспорва
материалната легитимация на ищцата да предявява вземания, произтичащи от
наследствената маса на М.Д., оспорва да е било налице мандатно правоотношение
между нея и М.Д. – твърди, че с даденото й пълномощно са й учредени единствено
права, но не и задължения, поради което за нея не е възникнало задължение да
отчита действията, извършени от името и за сметка на упълномощителя. Не
оспорва, че е изтеглила сума в посочения размер от сметки на наследодателя М.Д.,
но оспорва да е задържала същата за себе си. Твърди, че с изтеглените суми: 1).
Заплатила лечението на М.Д., който е бил тежко болен, в това число медицински
грижи, болнично лечение, медикаменти и осигуряване на кръв за кръвопреливанията
му, впоследствие и погребението му; 2). Погасила е задължения на М.Д. към себе
си, тъй като в периода преди и след подписване на пълномощното е закупила за
домакинството на Д.стоки и електроуреди, ремонтни материали и обзавеждане и заплатила
ремонт, закупила имоти, макар и на нейно име, но придобити по инициатива на Д.,
заплатила цена за инвитро процедури, с оглед плановете на двамата да имат дете;
3). Заплатила закупен от Д.автомобил; 4). Изтеглила сума, равностойна на нейни
собствени средства, депозирани по-рано лично от нея по сметката на Д.. В
първото съдебно заседание заявява друго твърдение, а именно – че освен за
разходи за ремонт, обзавеждане, лечение и стоки за бита, основанието да получи
част от изтеглените суми за себе си е дарение, тъй като волята на упълномощителя
била да я надари и да я осигури финансово. Моли съда да отхвърли предявените
искове. Претендира разноски.
Съдът, след
като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното от
фактическа и правна страна:
По материалната легитимация на ищцата:
Към момента на предявяване на исковете ищцата се легитимира
като носител на вземане, включено в патримониума на починалия на 21.02.2015 г. М.С.Д.,
по силата на Договор за продажба на наследство от 08.07.2015 г., с който
наследникът по закон на починалия – Ц.Т. Б.(негова майка) е прехвърлила на
ищцата Д.С.З. (дъщеря на прехвърлителката, сестра на наследодателя) цялото
наследство като съвкупност от права, задължения и фактически отношения,
оставено от М.Д.. Ответницата възразява по действителността на сделката с
твърдения за пороци, водещи до нищожност и унищожаемост. В хода на процеса – на
20.06.2018 г. Ц.Т. Б.е починала и съгласно представеното удостоверение за
наследници (л.555) е оставила за наследник по закон ищцата. На основание
чл.235, ал.3 ГПК съдът зачита фактите, настъпили след предявяване на иска,
които са от значение за спорното право. От тук следва, че възраженията относно
действителността на Договор за продажба на наследство от 08.07.2015 г. е
безпредметно да се обсъждат, тъй като дори и ищцата да не е придобила
наследството на брат си на 08.07.2015 г. поради порок, водещ до
недействителност на договора, то претендираните права са преминали към ищцата
по силата на чл.5, ал.1 ЗН – по силата на наследствено правоприемство от майка
й Ц.Б.на 20.06.2018 г. Ето защо ищцата се явява материално легитимирана да
претендира вземания, възникнали в полза на М.С.Д..
По иска по чл.79, ал.1, вр. чл.284, ал.2 ЗЗД:
Съгласно чл.280 ЗЗД с договора за
поръчка довереникът се задължава да извърши за сметка на доверителя възложените
му от последния действия. Договорът за поръчка по правило е неформален, като тежестта
да докаже мандатното правоотношение е за страната, която го твърди.
По делото е представено пълномощно с
нотариална заверка на подписите рег. № 12182/04.10.2014 г. на нотариус рег. №
632 на НК (л.7), с което М.С.Д. упълномощава М.М.Б. с правото да извършва
всякакви разпоредителни операции със сумите по откритите на негово име банкови
сметки. В пълномощното е отбелязано, че нотариалното удостоверяване е направено
извън кантората на нотариуса, като между страните няма спор, че това е станало
в болница, докато Д.е настанен на лечение поради животозастрашаващо заболяване.
Не се спори между страните, а и се
установява от извлеченията от сметките на М.Д. в Банка ДСК ЕАД, че в периода
06.10.2014 г. – 20.02.2015 г. са извършени следните транзакции от ответницата
от името и за сметка на М.Д.:
От сметка с IBAN: ***:
На 06.10.2014 г. е превела по
собствената си банкова сметка ***.02.2015 г. е превела по собствената си
банкова сметка ***.02.2015 г. е превела по собствената си банкова сметка ***сано
основание „захранване на сметка“.
От сметка с IBAN: ***:
-
На 06.10.2014 г. е превела по
собствената си банкова сметка ***.
-
На 20.02.2015 г. е изтеглила на каса
сумата от 1480 лв.
За превода е вписано основание
„захранване на сметка“
От сметка с IBAN: ***:
-
На 06.10.2014 г. е превела по
собствената си банкова сметка ***.
За превода е вписано основание
„захранване на сметка“.
Транзакциите от трите сметки са
направени след представяне на банковите служители на пълномощното
12182/04.10.2014 г., което е видно при отразяването им – чрез направеното
вписване „пълном 12182/0.10.2014“.
Упълномощаването е отделна правна
сделка, която може да се прибави или не към договор за поръчка и с която се
учредява представителна власт на упълномощения да действа от името и за сметка
на представлявания. Самото наличие на пълномощно обаче не е достатъчно, за да
се направи извод, че в полза на упълномощения не просто е учредена
представителна власт, но последният е поел и задължението за извършване на
действията, за които е упълномощен, т.е. – че между страните е възникнало
мандатно правоотношение по договор за поръчка.
На първо място следва да се посочи,
че ответницата едновременно оспорва да е възникнало мандатно правоотношение, а
от друга страна признава, че е извършвала твърдените разпоредителни действия –
тегления и преводи от сметката на починалия, в изпълнение на неговите
разпореждания, дори излага конкретни фактически твърдения кога, как и по какъв
повод й е наредено да извърши тегленията и преводите по собствената си банкова
сметка. ***лагоприятни за ответницата факти, съдът приема, че самата
упълномощителна сделка, преценени в съвкупност с извършените от името и за
сметка на упълномощителя действия от страна на пълномощника, са достатъчни да
обосноват извод за мандатно правоотношение. В този смисъл е и практиката на
ВКС, постановена по чл.290 ГПК: в решение № 338 от 11.01.2016 г. по гр.д. №
1729/2015 г., IV г.о., е прието, че от упълномощаването като едностранна
сделка, не възникват никакви задължения за представителя, в т.ч. да действа в
упражняване на учредената представителната власт. Ако представителят бездейства
– преди овластяването не е имал и след овластяването няма поведение, което
показва воля да поеме задължението да осъществи представителната власт,
отношенията между представляван и представител се уреждат само от
овластителната сделка. Упражни ли представителната си власт, пълномощникът може
да се обвърже от договор за мандат (със съдържание според извършените действия
в рамките на пълномощието), доколкото с конклудентните си действия той изявява
воля, която съвпада с изявената воля от упълномощителя.
От представените извлечения от Банка
ДСК са видни извършените от ответницата по силата на учредената й
представителна власт с процесното пълномощно 12182/04.10.2014 г. действия –
теглене на суми и преводи на суми от сметките на наследодателя по собствената
си банкова сметка.
***ема, че между наследодателя и
ответницата е възникнало правоотношение по договор за поръчка, по силата на
което наследодателят е възложил и упълномощил ответника да изтегли и да извърши
разпореждания на наличните суми от банковите му сметки. Както вече бе посочено,
съгласието за изпълнение на определени правни действия може да бъде постигнато
писмено, устно, но и с конклудентни действия. Доказването на мандатното
правоотношение се извършва с всички доказателствени средства (така решение № 59
от 6.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4617/2013 г., IV г. о., ГК, постановено по
реда на чл.290 ГПК). Съдът намира, че като е изтеглила/превеждала по собствена
сметка парични суми от сметките на упълномощителя, което не се оспорва от
ответницата и се установява и от представените писмени доказателства,
пълномощникът се е съгласил да извърши действията, за които му е била учредена
представителна власт. Изложеното обуславя извод, че между страните валидно е
възникнало правоотношение по договор за поръчка.
Съгласно чл.284, ал.2 ЗЗД
довереникът е длъжен да даде на доверителя сметка и да му предаде всичко, което
е получил в изпълнение на поръчката. Разпоредбата възлага в тежест на
довереника задължението да уведоми доверителя за изпълнението на поръчката, да
даде отчет за действията си и да му предаде всичко, което е получил във
връзка с изпълнението. Това задължение е такова за действие, а не за
бездействие, поради което може да бъде изпълнено и съответно погасено само с активни
действия от страна на длъжника (довереник), като именно от тези действия той
черпи изгодни за себе си правни последици. Затова при предявен иск с правно
основание чл.284, ал.2 ЗЗД ответникът (довереник) носи доказателствената тежест
за установяване на това, че е уведомил доверителя за изпълнението на поръчката,
дал е отчет за това изпълнение, както и че
му е предал всичко, което е получил във връзка с изпълнението. От своя
страна ищецът (доверител) трябва да установи съществуването на валидно сключен договор
за поръчка, както и че довереникът е извършил действията, които са предмет на
този договор, съответно че при това действие довереникът му е получил
имуществото, които се иска да му бъде предаден /в посочения смисъл – решение №
338 от 27.03.2018 г. по гр.д. № 706/2017 г. на ВКС, IV г.о., ГК, постановено по
реда на чл290 ГПК/. Съобразно изложеното бе разпределена и доказателствената
тежест по делото.
Доколкото в случая предмет на
мандатното правоотношение е усвояване (в брой или с превод) на парични суми от
банкови сметки на М.С.Д., за довереника М.М.Б. е възникнало задължението да предаде
изтеглените суми на доверителя. Спорен по делото е въпросът какви са били
нарежданията относно сумите, дадени от доверителя и налице ли е изпълнение на
това задължение.
Ответницата твърди, че по възлагане
от М.Б.със сумите от банковите му сметки е извършила от името и за сметка на
доверителя следните действия: 1). Заплатила лечението на М.Д., който е бил
тежко болен, в това число медицински грижи, болнично лечение, медикаменти и
осигуряване на кръв за кръвопреливанията му, впоследствие и погребението му;
2). Погасила е задължения на М.Д. към себе си, тъй като в периода преди и след
подписване на пълномощното е закупила за домакинството на Д.стоки и
електроуреди, строителни материали и обзавеждане и заплатила ремонт, закупила
имоти, макар и на нейно име, но придобити по инициатива на Д., заплатила цена
за инвитро процедури, с оглед плановете на двамата да имат дете; 3). Заплатила
закупен от Д.автомобил; 4). Изтеглила сума, равностойна на нейни собствени
средства, депозирани по-рано лично от нея по сметката на Д.5). Изпълнила
нареждането му да получи като дарение от него парични средства. По делото не се
сочат конкретни суми по повечето от перата, за които се твърди че са ползвани
паричните средства на наследодателя. В тежест на ответницата е да докаже
конкретното разпореждане, изпълнението и отчитането му.
1.По твърдението за извършени
разходи за медицински грижи, болнично лечение, медикаменти и осигуряване на
кръв за кръвопреливания, впоследствие и погребението на М.Д.:
По делото не са представени фискални
документи или други писмени доказателства за извършени разходи за болнично
лечение, закупуване на медикаменти или за осигуряване на други медицински
грижи. Представени са по делото епикризи за болнично лечение на Д.за периодите
03.10.2014 г. – 10.10.2014 г., 13.10.2014 г. – 16.10.2014 г. и 18.02.2015 г. –
21.02.2015 г. Доколкото пациентът е бил пенсионер по болест (представено е ЕР
на ТЕЛК), т.е. здравноосигурен, няма основание да се приеме, че трикратно
проведеното болнично лечение е било за сметка на пациента, а не осигурено по
клинична пътека на Националната здравно-осигурителна каса. Няма и данни да са
извършвани някакви плащания или доплащания по сметка на болницата, провела
лечението. Поради това съдът приема за недоказани твърденията за погасяване на
разходи за лечение.
По делото се установява от
изслушаната съдебно-медицинска експертиза (л.262) и представените епикризи, че
болничното лечение на М.Д. е проведено поради чернодробна
цироза, чернодробна недостатъчност и кръвоизливи от гастроинтестиналния тракт,
които са наложили кръвопреливане. По делото няма писмени доказателства за
заплащане за извършеното кръвопреливане, нито за заплащане на донори на кръв.
От показанията на свидетелката В.С., приятелка на ответницата, се установява,
че ответницата е търсела хора за кръводаряване по време на болничното лечение
на Д.и е организирала кръводаряването за целите на кръвопреливането, но
свидетелката не знае дали това е ставало срещу заплащане. Други доказателства
за заплащане на дарители за целите на кръвопреливането не са представени.
Поради това съдът приема, че не е доказано твърдението за плащане на сума в
размер на 1000 лв. като разход за кръвопреливане.
Установява се още (от цитираната
по-горе експертизата и свидетелските показания), че от 1994 – 1995 г., когато М.Д.
се е разболял от остър менингоенцефалит, е получил като усложнение частична
долна парапареза, което е довело до трудно движение на долните му крайници –
това се отразило на походката му, като понякога се е налагало да се подпира на
стени или парапети, да ползва една патерица (т.нар. канадка). В същото време
свидетелите (всички разпитани свидетели – П.Д., В.С., С.И., Б.Б.и П.Д.) сочат,
че той е бил способен да се придвижва сам, лично е управлявал автомобил и е
извършвал множество пътувания сам с автомобила си до Русе, до София (последното
му пътуване до София е било през м. януари 2015 г. – месец преди да почине).
Ответницата твърди, че част от разходите, за които е теглила суми от сметките
на М.Д., са свързани със заплащане на медицински процедури. Действително, по
делото се установява, че поради известните двигателни затруднения, които е
имал, Д.ползвал услугите на рехабилитатор. Не са ангажирани обаче доказателства
ответницата да е заплащала за тези медицински грижи, нито да е правила някакви други
разходи, свързани с медицинското състояние на Д..
Относно твърдението си за заплатени
разходи за погребението на М.Д. ответницата е представила писмени документи – Спецификация
от траурна агенция за сумата от 1171,40 лв. и документи за фискален бон
закупени напитки за сумата от 923 лв. Ищцата оспорва да са извършени посочените
разходи, като относно заплащане на траурната служба – оспорва да е извършено
плащане на ответницата, а относно документите за закупени напитки се позовава
на обстоятелството, че ответницата стопанисва кафене, находящо се на първия
етаж на къщата на М.Д., отдадено й под наем от него и разходните документи, с
които ищцата разполага, са свързани със зареждане на кафенето, а не за целите
на погребението. Във връзка с оспорванията следва да се отбележи, че от
представените писмени доказателства (Договор за наем – л.287) и от
свидетелските указания се установява, че първият етаж от къщата на М.Д. в гр.
Две могили е използван за кафе-аперитив и с договор за наем от началото на 2014
г. е бил отдаден под наем на ищцата чрез едноличното й дружество Т.В.-**ЕООД.
Поради това следва да се приеме, че направените оспорвания и представените
доказателства от ищцата са достатъчни, за да разколебаят твърденията на
ответницата за заплащане на траурната церемония и събирането след погребението
на М.Д.. На първо място – за заплащане на траурната агенция не е представен фискален
бон, квитанция, разписка или друг разходен документ, удостоверяващ плащане, а
относно разходите за напитки – същите са доставени с приемо-предавателен
протокол за юридическото лице на ищцата Т.В.-**ЕООД, което стопанисва
кафе-аперитив и не е проведено доказване дали напитките са използвани в
търговската дейност на кафенето или за събирането, проведено след погребението
на Д.. Поради това съдът приема за недоказано твърдението за извършени разходи
за погребение в размер на 1171,40 лв. за траурна церемония и 923 лв. за
събиране след погребението.
2. По твърдението за извършени
разходи за погасяване на задължения на М.Д. към ответницата за закупени от нея
за домакинството на Д.стоки и електроуреди, строителни материали и обзавеждане,
ремонтни работи, имоти и заплатени инвитро процедури.
По тази точка спорът между страните
е в няколко насоки: Ответницата твърди, че с М.Д. са живели като семейство, в
условията на фактическо съпружеско съжителство, считано от 2012 г., имали са
общ дом и общо домакинство – в къщата на Д., планирали са да построят нова къща
в съседен имот на един етаж, за да не се налага качване на стълби и са имали
планове да имат дете, за което започнали инвитро процедури. Ищцата оспорва отношенията
между М.Д. и ответницата да са били семейни, оспорва да са имали общи планове
за нова къща и дете. Твърди, че отношенията им са били делови – по повод немните
правоотношения на находящото се в приземния етаж на къщата на М.Д. кафене, не
са имали близки доверени отношения, не са имали планове за общо дете, а
разходите за ремонтни дейности не са били за дома на М.Д..
За установяване на твърдяните от
страните факти са събрани гласни доказателства – разпитани са свидетелите П.Д.-Н.,
В.С., С.И., Б.Б.и П.Д.. Съгласно показанията си свидетелите могат да се поделят
на две групи:
Според показанията на П.Д.-Н., С.И.
и Б.Б.връзката между ответницата и М.Д. са започнали в края на 2013 г., когато
се е нанесла да живее при него, но отношенията им не биха могли да се
квалифицират като семейни или доверени – Д.се въздържал да представи
ответницата на семейството или на майка си, не е имал намерения да има общо
дете с нея, изказвал се е за ответницата пренебрежително и критично и е
подозирал, че има връзка с друг мъж на име Б.. От друга страна отношенията на
починалия с роднините му – със сестра му и нейното семейство, с чичо му, са
били изключително топли и близки, често са му гостували, включително племенниците
му, а съпругът на сестра му му е предоставял парични средства на значителна
стойност, за да извършва инвестиции в имоти, без да си търси парите обратно.
Свидетелите твърдят още, че преди запознанството на Д.с ответницата в дома му сам
е извършил луксозни ремонти и всичко било реновирано, а при отдаването на
кафенето под наем била договорена ниска (символична) наемна цена срещу
задължение за наемателя да извършва ремонтни работи в кафенето.
Противоположни са показанията на
другата група свидетели - според В.С. и П.Д.ответницата и М.Д. имали
изключително близки отношения, планирали заедно построяване на ново едноетажно
жилище в съседен имот, за да не се налага на починалия да изкачва стълби,
планирали са общо дете. Споделяли общ бюджет. Имали хармонични и изключително
близки и доверени отношения, а два месеца преди смъртта си Д.предложил на
ответницата да сключат брак. Свидетелите сочат още, че починалият не поддържал
отношения със семейството си и със сестра си, не са виждали някой от тях или
племенниците му да му гостуват. Свидетелката Статева потвърждава, че към
момента на разглеждане на делото ответницата е във връзка с мъж на име Б. и има
дете от него. Потвърждава още, че след наемане на кафенето ответницата е
извършвала ремонтни работи в кафенето, за да подобри състоянието му.
За да прецени коя група свидетели
следва да кредитира, съдът съобрази представените писмени доказателства.
Опровергават се твърденията на свидетелите на ответницата, че Д.е бил
дистанциран и не поддържал връзка със семейството си. Видно от представените
банкови извлечения, М.Д. е получавал регулярни преводи на значителни суми от Ф.Р.Л.Г.–
съпруг на сестра му и негов зет. В същото време от извлеченията е видно, че
самият Д.не е превеждал обратно пари на зет си. Предоставянето на значителни
суми, без същите да бъдат върнати, сочи на близки семейни отношения, тъй като не
е житейски логично хора в дистанцирани или лоши отношения да си предоставят в
продължителен период средства на значителна стойност. Обстоятелството, че скоро
след смъртта на Д.ответницата е започнала връзка с мъж на име Б. и има дете от
него също потвърждава показанията на първата група свидетели. Отделно от това
житейски недостоверно е твърдението (из показанията на свидетеля П.Д.), че М.Д.
бил толкова трудно подвижен, че се налагало ответницата да води фризьори в къщата
му, а в същото време не се спори по делото, че Д.често пътувал сам с автомобила
си, включително до гр. София през януари 2015 г. Свидетелят в показанията си
сочи, че макар да е приятел на М.Д., в последните 6 месеца преди смъртта му
по-често виждал ответницата. Съдът приема, че показанията на В.С. и П.Д.предават
по-скоро впечатление за отношенията между ответницата и Д., добити от
ответницата и нейната гледна точка към връзката й с починалия. От друга страна
свидетелите П.Д.-Н., С.И. и Б.Б.не са общували с ответницата, а само с М.Д. и
представят непосредствено от източника неговото отношение към ответницата и
неговите планове относно съвместното им бъдеще.
Друго обстоятелство от показанията
на В.С. и П.Д., също житейски нелогично, е че описват М.Д. в последните месеци
от живота му като немощен човек, който се придвижвал изключително трудно и имал
постоянна нужда от обгрижване, а в същото време твърдят, че точно в този момент
от живота си е пожелал да има дете и с ответницата започнали да планират зачеване.
Представени са писмени доказателства от проведени кръвни изследвания, за които
ответницата твърди, че са извършени в рамките на стартирана инвитро процедура.
От приетата по делото медицинска експертиза, изготвена от вещо лице –
акушер-гинеколог, се установява, че представените кръвни изследвания на М.Д. са сред са изискуеми, но недостатъчни, за да
се приеме, че са направени в рамките на инвитро процедура – същите не са сред
първите изследвания, които се правят от лекарите в този случай (каквото
изследване е спермограмата, целяща да установи дали има репродуктивен проблем),
а представеното кръвно изследване „Васерман“ се прави както при асистирана
репродукция, така и в много други случаи, в това число при кръвопреливане
(каквито неколкократно са извършвани на Д.).
Относно твърдението за закупени
строителни материали и извършени разходи за ремонт и обзавеждане, свидетелите
както на ищеца, така и на ответницата сочат за извършени ремонти и подобрени в
кафенето, което ответницата чрез едноличното си дружество е стопанисвала. Свидетелите
ясно сочат, че всякакви ремонти и подобрения в дома на М.Д. са извършвани преди
началото на връзката ми с ответницата. Какви са били уговорките между
наемодателя и наемателя на кафе-аперитивът не е изследвано в настоящото
производство и не е предмет на делото – касае отношения между Т.В.-**ЕООД и М.Д..
Отделно от това представените писмени доказателства за закупени строителни
материали и уреди (л.95 и сл.) касаят широк диапазон от време, а не са
непосредствено предшестващи или следващи процесните транзакции, извършени по
време на два неколкодневни престоя на М.Д. в болница. От разходните документи
няма данни стоките да са доставени на М.Д., нито че разплащанията по тях са
правени по време на неговия болничен престой, когато от името и за сметка на
пациента е действала ответницата. Обяснението, дадено в отговора и становището
от 10.10.2017 г., че всички разходи били заплащани лично от ответницата и
правени в голям времеви период, но точно по време на двата му болнични престоя Д.е
решил да й върне парите, остава недоказано – за даване на такова конкретно
разпореждане на доверителя не бяха представени никакви доказателства. Отделно
от това, сумите, които ответницата е превела по сметката си, като размери, не
кореспондират с нито един от разходните документи за ремонтни работи,
строителни стоки и обзавеждане.
От така изложеното съдът приема, че
следва да се даде вяра на свидетелите П.Д.-Н., С.И. и Боньо Бонев, чиито
показанията са от непосредственото има общуване с М.Д., непротиворечиви и
житейски логични и се подкрепят от останалите събрани доказателства – писмени
доказателства и експертиза. Съдът не кредитира показанията на В.С. и П.Д.–
същите са добити предимно от общуването с ответницата и изразяват нейното
отношение и гледна точка към връзката й с М.Д., освен това в съществени свои
части са житейски нелогични и противоречат на останалия доказателствен
материал.
По тези съображения съдът приема, че
ответницата не установява твърденията си за погасяване на задължения на М.Д.
към нея за закупени платени от нея за домакинството на Д.стоки и електроуреди,
строителни материали и обзавеждане, ремонтни работи и заплатени инвитро
процедури.
Относно твърдението за закупени
имоти, които по волята на доверителя е следвало да бъдат платени с негови
средства, но придобити от ответницата, също няма доказателства. По делото са
представени нотариални актове за придобити от ответницата имоти. Сумите,
изтеглени от сметките на М.Д., не кореспондират с платената цена на имотите
(нито по размер на сумата, нито по момент на плащане). Няма ангажирани и
доказателства за дарствено намерение у М.Д. да предостави на ответницата
безвъзмездно конкретна парична сума с тежест – придобиване на конкретен имот. Причините
за предоставяне на представителна власт за разпореждане със суми от банковите
сметки на доверителя могат да бъдат многобройни, включително възлагане за
извършване на фактически и правни действия от името и за сметка на възложителя,
за които да се използват суми от сметките. От косвения факт, че ответницата е
закупила съседния на притежавания от М.Д. имот и по данни от свидетелите
двамата имали планове да строят къща там, не може да се направи единствен възможен
извод за осъществяване на главния факт, а именно – че Д.е надарил ответницата
със сумата, заплатена за продажната цена, като предаването на сумата наредил да
стане чрез превод от неговата по нейната банкова сметка. ***ерено – при
посещение на нотариус в болницата, където е настанен Д., очевидно последният не
е имал пречка да състави по време на това посещение да завери и договор за
дарение в предвидената в закона форма (с нотариална заверка на подписите), ако
такова е било намерението му. С предоставянето на представителна власт за
разпореждане от сметките на упълномощителя, не може да се приеме, че се спазва
реалната форма на договора – предаване на сумата, доколкото не се установява
при условията на пълно и главно доказване на конкретното разпореждане на
доверителя за предаване на определена сума на довереника в качеството му на
надарен. Гласните свидетелства за намерения и изявления на Д., дадени пред
различни хора и в неустановен момент, не могат да се приемат за проведено пълно
и главно доказване за конкретно възлагане, направено в качеството му на
доверител. Поради това съдът не приема за доказано твърдението, че сумите от
сметките на М.Д. са дарени на ответницата за целите на закупуване/покриване на
разходи за закупени имоти.
3. По твърдението за плащане със
средствата от банковите сметки на закупен от Д.автомобил:
Установява се от Договор от
06.02.2015 г. и Фактура №**********, издадена на 06.02.2015 г., М.Д. е закупил
от ОФ Ш.Т.ЕООД лек автомобил срещу цена от 35064 лв. Между двете писмени
доказателства е налице противоречие – в договора е записано, че цената е
заплатена изцяло, а в данъчната фактура е вписано, че цената подлежи на плащане
по банков път по посочена банкова сметка.
***, че със сумата от 9600 евро и
16200 лв. е платена цената на посочения автомобил. Писмените доказателства
опровергават твърдението й – видно от банковите извлечения двете транзакции,
касаещи 9600 евро и 16200 лв. са извършени на 06.10.2014 г. – 4 месеца преди
закупуване на процесния автомобил. И двете транзакции, извършени на 06.10.2014
г., представляват превод от сметката на доверителя по сметката на ответницата с
вписано основание – „захранване на сметка“. Т.е. дори и да се приеме, че
автомобилът е бил авансово заплатен преди прехвърлянето му, то на първо място
сумата по двете транзакции (приблизително 34976 лв.) не отговаря на продажната
цена и на следващо място – няма доказателства да е преведена по сметката на
продавача ОФ Ш.Т.ЕООД.
Ищцата оспорва твърдението за
плащане на автомобила, като представя доказателства за предявен осъдителен иск
от страна на ОФ Ш.Т.ЕООД срещу наследника на М.Д. за цената по сделката. Това
прави вероятно оспорването й, че автомобилът не е бил платен с изтеглените суми
от банковите сметки на Д.и като насрещно доказване е достатъчно, за да
разколебае главното доказване, провеждано от ответницата. Относно твърдението,
че процесът по заведеното от ОФ Ш.Т.ЕООД дело е симулативен, ответницата не е
ангажирала доказателства. От представеното от ищцата Определение от 27.10.2015
г. по гр.д. №3945/2015 г. на РС – Русе е видно, че производство по делото е
прекратено след отказ от иска, направен от ищеца ОФ Ш.Т.ЕООД. Обичайно отказ
ищецът извършва след извънсъдебно уреждане на спора между страните.
Симулативният процес има друга цел – да бъде постановено съдебно решение, което
за пред трети за спора лица да създава привидност на отношенията между страните
по делото, различни от действителното положение. Поради това и с оглед
приключване на спора с прекратяване на делото след отказ от иска, извършен от
ищеца, следва да се приеме, че спорът е бил извънсъдебно уреден, както твърди
ищцата. Няма основания да се счита, че процесът е бил симулативен – на първо
място, тъй като за това няма представени доказателства, а на следващо – защото
не е постановено съдебно решение, каквато по дефиниция е целта на симулативния
процес.
4. По твърдението за изтеглена от ответницата
сума, равностойна на нейни собствени средства, депозирани по-рано лично от нея
по сметката на Д.:
Видно от представените извлечения, действително
на 06.10.2014 г. ответницата е депозирала по сметката на М.Д. сумата от 19600
лв. Основанието за плащането обаче е „покупка на недвижим имот“ и същото изцяло
кореспондира на сключения на същата дата договор за покупко-продажба на
недвижим имот между ответницата като пълномощник на Д., в качеството му на
продавач, по силата на който е закупила от него недвижим имот. Ето защо
посоченият превод от 06.10.2014 г. има различно основание и очевидно не са
собствени средства, оставени за съхранение в сметката на починалия. От
представените удостоверения не са видни други преводи или вноски, които
ответницата да е правила по сметката на М.Д.. Ето защо съдът приема за
недоказано твърдението й, че с преведената на 06.10.2014 г. по собствената си
банкова сметка ***. ответницата е получила обратно собствени средства, вложени
по банковата сметка на Д..
5. По твърдението за изпълнение на
нареждане от доверителя да предаде на себе си парични средства по силата на
договор за дарение:
Както бе посочено по-горе, съгласно
чл.225 ЗЗД договорът за дарение следва да се сключи или в предвидената в закона
форма (писмена, с нотариално заверени подписи) или чрез предаване на вещите от
дарителя на дарения. Причините за предоставяне на представителна власт за
разпореждане със суми от банковите сметки на доверителя могат да бъдат многобройни,
включително възлагане за извършване на фактически и правни действия от името и
за сметка на доверителя, за които да се използват суми от сметките. Ако се
твърди обаче възлагане на сключване на договор за дарение, следва да се
установи конкретното изявление на доверителя, което обективира волята му от
негово име и за негова сметка надареният да получи конкретна сума пари – чрез
писмен договор с нотариална заверка или чрез предаване на сумата. От извършени
преводи от по своя собствена сметка на суми от банковата сметка на доверителя,
не може да се направи доказателствено обоснован и сигурен извод за сключен
договор за дарение. Както вече бе посочено, пълномощното, чрез което са
осъществени процесните транзакции, е нотариално заверено – при посещение на
нотариус в болницата, където е настанен Д.. При воля за осъществяване на
дарение, не е имало пречка при това посещение да бъде заверен и договор за
дарение. С предоставянето на представителна власт за разпореждане от сметките
на упълномощителя, не може да се приеме, че се спазва реалната форма на
договора – предаване на сумата, доколкото не се установява при условията на
пълно и главно доказване на конкретното разпореждане на доверителя за предаване
на определена сума на довереника в качеството му на надарен. Гласните доказателства
за общи изявления на Д., че искал да подсигури финансово ответницата, дадени
пред различни хора и в неустановен момент, не могат да се приемат за проведено
пълно и главно доказване за конкретно възлагане, направено в качеството му на
доверител. Поради това съдът приема за недоказано твърдението, че сумите от
сметките на М.Д. са дарени на ответницата.
Както бе посочено по-горе, ищцата се
легитимира като правоприемник на включените в наследството на починалия М.Д.
негови вземанията, в това число вземанията към ответницата, произтичащо от
предаване на изтеглените от влоговете на наследодателя парични суми, на
основание чл.284, ал.2 ЗЗД. Доколкото ответницата не установи по делото
конкретните фактически или правни действия, които да е извършила с процесните
суми по нареждане на доверителя, тя дължи да предаде изтеглените от сметките му
суми на правоприемника му. По изложените съображения предявеният иск е
основателен и следва да се уважи в пълния му размер, като част от сумите следва
да се превалутират служебно съобразно ТР №4/2014 г. на ОСГТК на ВКС във
валутата, в която вземанията са възникнали, а именно – 30950
евро и 42380 лв.
По иска по чл.86, ал.1 ЗЗД:
Задължението на довереника по договор
за поръчка да предаде полученото на доверителя (за изпълнение на отчетната
сделка) е изискуемо от получаване на даденото в изпълнение на поръчката.
Практиката безпротиворечиво приема че довереникът е длъжен да отчете незабавно
и без покана – „задължение, следващо от естеството на мандатното
правоотношение, поради което обезщетение за мораторни лихви се дължи от деня на
получаване на сумите по договора за поръчка“ – така Решение № 300 от 23.07.2012
г. на ВКС по гр. д. № 1366/2011 г., IV г. о., ГК и др. В настоящия случай и
доколкото не се установяват нареждания на доверителя относно друг срок за
изпълнение, следва да се приеме, че довереникът е бил длъжен да се отчете на
доверителя чрез незабавно предаване на сумите, изтеглени от сметките му.
Законната лихва върху главница от 9600
евро за периода 06.10.2014 г. – 07.12.2015 г. е в размер на 2236,26 лв.
Законната лихва върху главница от 10000
евро за периода 18.02.2015 г. – 07.12.2015 г. е в размер на 1594,29 лв.
Законната лихва върху главница от 11350
евро за периода 20.02.2015 г. – 07.12.2015 г. е в размер на 1797,19 лв.
Законната лихва върху главница от 24700
лв. за периода 06.10.2014 г. – 07.12.2015 г. е в размер на 2941,83 лв.
Законната лихва върху главница от 1480
лв. за периода 20.02.2015 г. – 07.12.2015 г. е в размер на 119,82 лв.
Законната лихва върху главница от 16200
лв. за периода 06.10.2014 г. – 07.12.2015 г. е в размер на 1929,46 лв.
Искът следва да се уважи до
предявения размер от 9501,57 лв.
С оглед изхода на спора по главния
иск, не следва да се пристъпва към разглеждане на евентуалните искове.
По разноските:
На ищцата следва да се присъди, на
основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 16221,08 лв.,
от които 12481,58 за исковото и 3739,50 лв. за обезпечителното производство.
Неоснователно е възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
процесуалния представител на ищцата – същото е съобразено с фактическата и
правна сложност на делото и размера на предявените искове.
С оглед изхода на спора, на
ответника не се дължат разноски.
Поради което
Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА М.М.Б., ЕГН:**********,
да заплати на Д.С.З., ЕГН:**********,
както следва:
на основание
чл.79, ал.1, вр. чл.284, ал.2 ЗЗД, вр. чл.5, ал.1 ЗН, сумите от 30950 евро и 42380 лв., представляващи
вземане на наследодателя М.С.Д. от М.М.Б. за изпълнение на отчет по договор за
поръчка – предаване на изтеглени парични суми от влогове на наследодателя,
заедно със законната лихва от 07.12.2015 г. до окончателното плащане;
на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 9501,57 лв., представляваща лихва за
забава върху горните главници, считано от
датата на тегленето на всяка сума до 07.12.2015 г.
на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 16221,08 лв.,
представляваща съдебни разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: