РЕШЕНИЕ
№ 2225
гр. София, 08.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ
при участието на секретаря ИВАНКА Н. МОНЧЕВА СТОЙНЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ Гражданско дело №
20221110151271 по описа за 2022 година
Ищецът „К" АД твърди, че на 11.04.2022, получил електронно
писмо от У Б АД.
С писмото банката ги уведомила, че са им наложили запор по
банкова сметка 200 000 лева по изпълнително дело №20227900400547
на ЧСИ Р М № , с взискател ответника "Д А Б" ЕООД, като
обезпечение на бъдещ иск.
Получили аналогично писмо от банка „Р Б" АД, в която банка
също бил наложен идентичен запор по същото изпълнително
производство
Установили, че в полза на ответника е издадена
Обезпечителна заповед № 15/06.04.2022г., по дело 194/ 2022 година на
Окръжен съд- гр. Пловдив, 16 състав, с която обезпечителна заповед е
допуснато обезпечение на бъдещ иск чрез налагане на запор за
посочената сума във всички български банки.
Тези обстоятелства и наложените ограничения напълно
блокирали работата на дружеството. Не било възможно да се
разплаща с доставчици и да заплаща заплати на работници и всички
други текущи разходи. За да продължи дейността си ищецът се
принудил да сключи договор за банков кредит - овъдрафт № 61798
677/14.07.2022 година на стойност до 100 000 лева, както и
1
допълнителен договор за особен залог върху движими вещи от същата
дата за обезпечение на овърдрафт на стойност 201 900лв.
Във връзка със сключването и изпълнението на тези договори
направили следните непредвидени разходи:
а/ такса за разглеждане на искане за кредит - 300 лева;
б/ годишна такса по кредит - 700 лева;
в/ изготвяне на пазарна оценка на активите – 240 лева
г/ застраховка на машините, предмет на залог - 310, 73 лева
д/ удостоверение от ЦРОЗ във връзка с учредяване на залог - 70
лева;
е/ банкови комисионни за ангажимент - 145, 7
ж/ банкови лихви по ползвания кредит -1,257.89
з/ такси по връчване на съобщения по дело № 20227900400547 на
ЧСИ РМ № – 30 лева;
и/ комисионни, които се дължат допълнително - 730 лева; или
общо -3,834.39 лева;
На 26.07.2022г. компетентният съд отменил допуснатото
обезпечение и обезсилил издадената заповед, поради което запорите
били вдигнати.
Ищецът намира, че ответника го е увредил имуществено, като
вредата се състои в извънредните разходи, направени за получаване и
обезпечаване на банковия заем. Моли съда да осъди ответника да му
заплати общо 3,834.39 лева., законната лихва и сторените разноски.
Ответната страна оспорва основателността на иска със следните
аргументи:
-/ Оспорва причинно-следствената връзка между наложената
обезпечителна мярка и взетия от ищецът заем. В тази връзка
отбелязва, че договора за банков заем е сключен на 11.07.2022г. –
няколко месеца след налагане на запорите.
-/ Твърди, че към процесния период ищецът е разполагал с
достатъчно средства по банковите си сметки, обстоятелство което му
станало известно от отговорите на различни банки по изпълнителното
производство.
-/ Отбелязва, че срокът на заема-овърдрафт е една година и
надвишава обичайния срок на обезпечителното производство.
-/ Отбелязва, че ангажираните от ищеца доказателства не
установяват неговата теза.
2
Съдът, като обсъди становищата на страните и събраните
доказателства, намира следното: Установи се, че обезпечението е било
в сила от 06.04.2022 година до 26.07.2022г., когато е било отменено.
Заемът е сключен по време, съвпадащо с действието на наложения
запор. Размера и параметрите на заема се установяват от приложените
доказателства и не са спорни между страните.
В тежест на ищеца бе да ангажира доказателства за наличието на
причинно-следствена връзка върху ограничението, което му е
наложил запора и необходимостта да заеме средства чрез банков
кредит. Без съмнение, налагането на запор върху оборотен капитал е
вреденосно и може да принуди търговец да сключи заем, но това
следствие не се предполага. Ищецът следваше да ангажира
доказателства, че този заем е бил наложителен. В негова тежест бе да
установи общия размер на задълженията му в периода на действие на
запора и невъзможността да ги посрещне без заемен капитал. Тези
обстоятелства могат да бъдат установени единствено с финансова
експертиза, каквато ищецът не ангажира. Представените от него
писмени доказателства – извлечение от сметки в една банка и
списъчен състав не персонала са недостатъчни, за да се направи
заключение за наличието на причинна връзка между неоснователно
наложения запор и сключването на процесния договор за револвиращ
кредит.
Искът следва да се отхвърли, а ищецът да понесе сторените от
ответника разноски. Ищцовата страна е възразила срещу размера на
възнаграждението на адвоката на ответната, което съгласно
представения договор за правна помощ е 2000 лева. Съдът, като
съобрази материлния интерес по делото, продължителността на спора
и извършените процесуални действия намира за съответен хонорар в
размер на 1500 лева.
По изложените тук мотиви съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ ИЗЦЯЛО иска на „КТ" АД ЕИК за осъждане на "Д
А Б" ЕООД, ЕИК да заплати общо 3,834.39 лева обезцщетение за
вреди настъпили от запор наложен по ч.гр. дело 194/ 2022 година на О
с- гр. П, 16 състав, ведно със законната лихва и сторените разноски.
ОСЪЖДА ищеца да заплати на ответника 1500 лева разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването на страните.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4