Решение по дело №129/2021 на Административен съд - Кърджали

Номер на акта: 217
Дата: 17 ноември 2021 г. (в сила от 17 май 2022 г.)
Съдия: Мария Кирилова Божкова
Дело: 20217120700129
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 20 май 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е  №

В името на народа

гр. Кърджали, 17.11.2021 г.

Административен съд - Кърджали, в  публично съдебно заседание на осемнадесети октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БОЖКОВА

При секретаря Мариана Кадиева

Като разгледа докладваното от съдия Божкова

Административно дело  129/2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.156 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба на И.К.Х. от ***, подадена чрез пълномощник, срещу Ревизионен акт № P-16000920003219-091-001/29.12.2020 г., издаден от С. П. П. - ***, възложил ревизията и В. Г. Г. – *** – ръководител на ревизията при ТД на НАП – Пловдив, потвърден с Решение №195/31.03.3021г. на Директор на Дирекция ОДОП Пловдив. Изложени са съображения за незаконосъобразност на оспорения РА поради неправилно приложение на материалния закон. Твърди се, че органите по приходите не са разполагали с материалноправното основание по чл.122 от ДОПК, защото в хода на ревизията са представени убедителни и достоверни ( в това число като дата) писмени доказателства за съответствие на доходите на жалбоподателя с имущественото и финансовото му състояние.

Посочва се, че необосновано не са признати суми в размер на *** лв., предоставени от дядото и бабата на И. Х. с Договор за дарение. Органите по приходите са се ограничили с проверка в информационните масиви на НАП и не са изследвали обстоятелствата за евентуални необлагаеми доходи.

Относно установения недостиг на средства за периода: 2015 година до 2019 година се твърди, че след компенсиране на недостига с налични средства на съпругата на жалбоподателя – М. Ч.-Х., остатъка на паричните средства не е прехвърлен в следващата календарна година, при условие, че няма доказателства за напълно изразходване на паричните средства в съответната година. Посочено е, че началното салдо на всеки данъчен период следва да се формира като сума от средствата, които са налични в началото на данъчния период, без значение дали това са налични пари в брой или по банкови сметки. Крайното салдо следва да се формира като към началното салдо на паричните средства в началото на данъчния период се прибавят постъпленията през данъчния период, от тях се извадят разходите и се формира крайният резултат на паричните средства в края на данъчния период. Това крайно салдо следва да е начално за следващия данъчен период. Друг подход обезсмисля въобще изготвяне на паричен поток, в който участват паричните средства в началото на данъчния период, а липсата на този елемент означава единствено калкулация на постъпления и разходи, осъществени в рамките на данъчния период, който обаче не може да обоснове извод за несъответствие между имущественото и финансово състояние на лицето с декларираните източници на доходи и приходи, както и превишение на разходите му над декларираните получени средства за ревизирания период. Изразява се становище, че начина на процедиране на проверяващите, отнасящ се до налични свободни парични средства на съпругата на жалбоподателя при формираните парични потоци води до недостоверност на определените в негова тежест задължения с РА.

Изразява се несъгласие и с определените разходи за издръжка и живот, като се твърди, че общите статистически данни на НСИ в случая не предоставят реална картина на имущественото състояние на жалбоподателя.

Като неправилни са определени констатациите на проверяващите относно предоставени от В. В. *** лв. Твърди се, че В. В. е предоставил сумите, описани в РА, на съответните дати пред нотариус, за което са съставени разписки и нотариусът ги е заверил. От къде, как и по какъв начин са получени тези средства от В. В., не е могло да бъде известно на жалбоподателя и само по себе си това незнание не било основание за игнориране на установения с обсъжданите документи факт – за предоставяне на средствата на посочените в документите дати. Искането е да се отмени РА. В съдебно заседание жалбата се поддържа от надлежно упълномощен процесуален представител, който претендира присъждане на деловодни разноски. В представена писмена защита посочва доводи за незаконосъобрзаност на РА, основани на приетото заключение на първоначалната ССчЕ. Цитира Решение № 10347/ 24.07.2014 г. по адм.д. № 11009/ 2013 г. на ВАС, VIII о. и Решение № 2557/ 18.02.2020 г. по адм.д. № 9642/ 2019 г. на ВАС, VIII о., касаещи извършването на ревизията по особения ред в чл.122 от ДОПК.

Ответникът – Директор на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив, не се явява и не се представлява. От пълномощник е постъпила молба за даване ход на делото, приемане на административната преписка по издаване на оспорения РА и становище за неоснователност на жалбата и правилност на РА. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. В представена писмена защита развива доводи за неоснователност на жалбата.

За да се произнесе по жалбата, АС – Кърджали взе предвид следното:

В настоящото производство се оспорва РА № P-16000920003219-091-001/29.12.2020 г., с който  са установени задължения за: I. Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2015 г. – в размер на *** лв. – главница и *** лв. – лихва; за 2019 г. -  в размер на *** лв. – главница и *** лв. – лихва II. Вноски за ДОО за:  2015 г. – в размер на  *** лв. – главница и *** лв. – лихва; 2019 г. в размер на *** лв. – главница и *** лв. – лихва III. Вноски за ЗО за: 2015 г. в размер на *** лв. – главница и *** лв. – лихва; за 2019 г. – в размер на *** лв. – главница и *** лв. – лихва; IV. Вноски за ДЗПО-УПФ за:  2015 г. в размер на *** лв. – главница и *** лв. – лихва; за 2019 г. – в размер на *** лв. – главница и *** лв. – лихва.

Ревизионният акт е оспорен пред горестоящия административен орган – директор на Дирекция „ОДОП“ при ТД на НАП – Пловдив, който със свое решение го е потвърдил.

Следователно жалбата, като подадена в 14-дневния срок по чл.156, ал.1 от ДОПК и срещу РА, потвърден с решението на директора на ДОДОП – Пловдив, е допустима.

Ревизионното производство е започнало със ЗВР № Р-16000920003219-020-001 / 03.06.2020 г., с която е определен периода на ревизията: 01.01.2014 г. – 31.12.2019 г. и вида на задълженията – данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ, ДОО, ДЗПО и ЗО – самоосигуряващи се лица. ЗВР е връчена на посочен адрес по чл.8 от ДОПК на И. Х. и получена от лице, живеещо на този адрес – майка. В декларация от 19.06.2020 г. И. Х. е посочил лице за контакт с органите по приходите, телефон и електронен адрес за кореспонденция, на който впоследствие са връчвани всички документи в ревизионното производство.

В срока по чл.117, ал.1 от ДОПК е съставен РД № Р-16000920003219-092-001 / 02.12.2020 г.

Съгласно констатациите в РД И.К.Х. е физическо лице, семеен с две ненавършили пълнолетие деца. На 03.05.1997 г. е регистриран като ЕТ с фирма „И.Х.“, като през ревизирания период не е осъществявал дейност като едноличен търговец.

И.Х. е собственик на дружествени дялове в следните дружества:

-         „ Х.“ ООД с ЕИК ***. Дружеството е регистрирано на 15.02.2006г., като ЕООД с капитал *** лв. През периода 01.01.2014г. до 16.05.2019г. дружеството се представлява и управлява от И.К.Х. На 16.05.2019г. е регистрирана промяна в собствеността на дружествените дялове като 50% от тях са придобити от С. В. Х.

-         „***“ ООД с ЕИК ***. РЛ от 10.05.2013г. до 28.11.2018г. притежава 16% от дружествените дялове в размер на *** лв. От 28.11.2018г. И.К.Х. притежава 52% от дружествените дялове в размер на *** лв. и е вписан като управител.

-         „***“ ООД с ЕИК ***, регистрирано на 06.04.2017г. Собственици на капитала и управители на дружеството към датата на регистрация са И.К.Х. и С. В. Х.,  притежаващи по 50% от дружествените дялове. През периода от 15.08.2018г. до 14.12.2018г. И.К.Х. прехвърля дружествените си дялове на Р. Т. Т.

За периода 2014 г. - 2019 г. И. Х. няма подадени ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ.

На основание чл.45 от ДОПК са извършени насрещни проверки на В. М. В., „ Х.“ ООД, „***“ ООД, „***“ ООД. На РЛ са връчени искания за предоставяне на документи и писмени обяснения. Поискани са и представени обяснения от трети лица – Р. Т. Р. и З. В. Н.

Извършена е съпоставка за съответствие между стойността на получените доходи/приходи и придобито имущество и извършени разходи от И.К.Х., като са установени несъответствия за 2015 г., 2016 г. , 2017 г., 2018 г. и 2019 г.

-         За 2015г. е установено несъответствие в размер на *** лв. В хода на извършена проверка на съпругата на проверяваното лице е констатирано, че за 2015г., същата е имала в наличност сумата от *** лв., която би могла да му предостави за покриване на част от извършените разходи на РЛ.

-         За 2016г. е установено несъответствие в размер на *** лв. В хода на извършена проверка на съпругата на проверяваното лице е констатирано, че за 2016г., същата е имала в наличност сумата от *** лв., която би могла да му предостави за покриване на извършените разходи.

-         За 2017г. е установено несъответствие в размер на *** лв. В хода на извършена проверка на съпругата на проверяваното лице е констатирано, че за 2017г., същата е имала в наличност парични средства в размер на *** лв., които би могла да му предостави за покриване на част от извършените разходи.

-         За 2018г. е установено несъответствие в размер на *** лв. В хода на извършена проверка на съпругата на проверяваното лице е констатирано, че за 2018г., същата е имала в наличност сумата от *** лв., която би могла да му предостави за покриване на част от извършените разходи.

- За 2019г. е установено несъответствие в размер на *** лв. В хода на извършена проверка на съпругата на проверяваното лице е констатирано, че за 2019г., същата е имала в наличност сумата от *** лв., която би могла да му предостави за покриване на част от извършените разходи.

В резултат на тази съпоставка са констатирани обстоятелства по чл.122. ал.1. т.2 от ДОПК, а именно: налице са данни за укрити приходи или доходи.

На основание чл.124, ал.1 от ДОПК на И.К.Х. е връчено на 04.11.2020 г., на посочения ел.адрес, Уведомление, изх. № Р-16000920003219-113-001/29.10.2020г., с което същото е уведомено, че ревизията ще бъде извършена по реда на чл. 122-124а от ДОПК.

След извършен анализ на относимите за РЛ обстоятелства по чл.122, ал.2 от ДОПК, е установено превишение на разходите над доходите на лицето за 2015 г., 2016 г., 2017 г., 2018 г. и 2019 г. След компенсиране с налични парични средства на съпругата му превишението на разходите над приходите е както следва: 2015 г. – *** лв.; за 2019 г. - *** лв.

При извършената съпоставка и изготвяне на справки е определено начално салдо, на 01.01.2014г., на парични средства в размер на *** лв. Ревизиращият екип не е приел за доказани декларирани от лицето налични парични средства, към 01.01.2014 г., в размер на *** лв.  съвместно със съпругата му, от които *** лв. от разпределен дивидент от „Х.“ ООД през 2013 г. и *** лв. от продажба на апартамент през 2006г. Позовал се е на извършената насрещна проверка на „Х.“ ООД, приключила с ПИНП № П-16000920111114-141-001/11.08.2020г., при която е било установено, че през периода 2013г. - 2019г. не е разпределяна печалба и не е получаван дивидент. Констатирано е, че в хода на ревизията, през месец  юли 2020 г., са извършени счетоводни операции за разпределяне на дивидент в размер на *** лв., с които е прихванато задължение на И.Х. към дружеството в същия размер по предоставени парични заеми през периода 2007г. - 2008г. Прието е, че от И.Х. не са получени парични средства в резултат на изплатени дивиденти, след като са извършени прихващания на задължения към дружеството.

Декларираната като налична сума от *** лв. от продажба на апартамент през 2006 година не е приета за налична към 01.01.2014 г. с мотив, че не е налична по банковите сметки на И.К.Х. и съпругата му. За периода от 2009 г. до 2013 г. не са установени данни за сключени трудови договори от И.Х., не са установени данни за изплатени суми от Справки по чл. 73 от ЗДДФЛ. През този период само М. Х. е работила на трудов договор. Не са представени доказателства, които да удостоверяват, че сумата от *** лв. не е изразходвана през периода 2006г. - 2013г. Като начално салдо към 01.01.2014 г. е приета сума от *** лв. След извършена съпоставка между получените доходи/приходи и придобито имущество и извършени разходи, са установени превишения на разходите над приходите за 2015 година, 2016 г., 2017 г., 1018 г. и 2019 година. При извършената съпоставка не са взети предвид като приход суми в размер на *** лв. по договор за дарение със страни дарители: И. Ж. Н. и З. В. Н. – баба и дядо на РЛ и И.К.Х. – надарен. Не са включени в приходната част и суми от *** лв., за които са представени нотариално заверени разписки, като доказателство, че В. М. В. е предал тези суми на различни дати от месец юни 2015 година.

По искане на пълномощника на жалбоподателя са назначени и приети основна и допълнителна ССчЕ. Задачите на основната ССчЕ включват отговор на въпросите: Налице ли са, ако да в какъв размер задължения в тежест на И.Х. за ДОО, Здравни осигуровки и ДЗПО - Универсални пенсионни фондове.

Вещото лице да изготви заключението си в два варианта:

1.1.    В първият като начално салдо, относимо към ревизирания период, вещото лице да включи предоставените дарения от лицата И. Ж. Н. и З. Д. Н., както и предоставените суми от В. М. В., съгласно приложените към Ревизионния доклад нотариално заверени разписки от 2015г.

1.2.    Във втория вариант при определяне на началното салдо, вещото лице да вземе предвид получените суми от В. М. В., съгласно приложените към Ревизионния доклад нотариално заверени разписки от 2015г.

При изчислението във всеки от вариантите, вещото лице да включи наличните парични средства на съпругата М. Х., в т.ч. крайното салдо на предходната година, да се възприема като начално салдо на следващия период.

Вещото лице да посочи в случай, че не се прехвърля крайното салдо като начално за следващия период, налице ли биха били непогасени задължения за ДОО, Здравни осигуровки и ДЗПО - Универсални пенсионни фондове, в посочените горе два варианта и ако да, в какъв размер.

Заключението по тази експертиза е за липса на установените с РА задължения.

Допълнителна ССчЕ със задачи:   1. Вещото лице да извърши изчисленията по предложения първи вариант отново, като в началото салдо, относимо към ревизираия период да включи и сумата от *** лв., заложена и от ревизиращият орган при проверката. При начално салдо включващо освен останалите суми и сумата от *** лв., вещото лице да отговори налице ли са и ако да в какъв размер задължения в тежест на И. Х. за ДОО, 30 и ДЗПО; 2.  Вещото лице да изготви и трети вариант на изчисленията, при следните параметри: Да определи евентуалното задължение за ДОО, 30 и ДЗПО с начално салдо от *** лв., но без получените суми от В. В., както и И. и З. Н. В този вариант вещото лице да използва като начално салдо крайното салдо от предходната година, а когато е налице недостиг, същият да се покрие от наличните средства на съпругата М. Х.

Заключението на ВЛ по т.1-ва от допълнителната ССчЕ е, че за периода: 2014 г.-2018 г. липсва недостиг на средства, като не е необходимо да се използват свободни парични средстав от съпругата на жалбоподателя – М. Х.. За периода: 01.01.2019 г.-31.12.2019 г., недостигът е *** лв., който се компенсира напълно със средствата на съпругата за 2018 г. и 2019 година. В случай, че се прехвърля крайното салдо като начално за следващия период, не са налице задължения за ДОО, ДЗПО и ЗО. Ако бъдат включени наличните парични средства на съпругата на жалбоподателя за 2019 г. в размер на *** лв., за компенсиране на недостига от *** лв. остава некомпенсиран недостиг в размер на *** лв., върху които ВЛ е изчислило дължимите ОВ за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО.

Заключението по т.2-ра от допълнителната ССчЕ е, че в този случай задълженията за ДДФЛ и ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО съвпадат с тези, установени с РА.

При така установените фактическа обстановка АС – Кърджали приема, че жалбата е неоснователна.

Всички актове в ревизионното производство са издадени от надлежно упълномощени органи по приходите, видно от приложената по делото Заповед № РД-09-1801/28.09.2018г. на директора на ТД на НАП Пловдив, издадена на основание чл. 11, ал. 3, във връзка с чл. 11, ал. 1 от ЗНАП, във вр. с чл.112,ал.2,т.1 от ДОПК, Заповед № РД-09-01/ 03.01.2017 г. на директора на ТД на НАП – Пловдив, ведно с приложения №№ 1 и 2 към същата.

РА е издаден от компетентни органи по приходите, в предвидената за това форма и при липсата на допуснати нарушения на административно производствените правила, очертани в ДОПК за провеждане на ревизионното производство. Изводите в РА не са опровергани от жалбоподателя с доказателствените средства, допустими в процеса.

В жалбата се твърди, че РА е незаконосъобразен, защото органите по приходите необосновано не са взели предвид договор за дарение, сключен между И.Х. и И. Ж. Н. и З. В. Н., съгласно който жалбоподателят е получил като дарение *** лв. АС – Кърджали приема, че ревизиращият екип правилно не е включил в приходите на жалбоподателя за 2014 година тази сума. Съгласно изискванията на чл. 225, ал. 2 от ЗЗД договорът за дарение на движими вещи се сключва или в писмена форма с нотариална заверка на подписите или чрез предаване. На л.152, т. II от делото е приложено копие от този договор, от което се установява, че не е с нотариална заверка на подписите на страните. Следователно, за да е доказано, че посочената сума е получена от надареното лице е необходимо да се установи, че тя му е предадена. В случая разписки или други доказателства (извлечения от сметки на дарителите) не са приложени. При извършена справка ревизиращият екип е установил, че дарителите са получавали пенсии за осигурителен стаж и възраст, като размерът на пенсията на З. Н. е бил в минималния размер. При тези доказателства, освен че не установено реално предаване на парите по договора за дарение, не е доказана възможността на дарителите да предоставят посочената в договора сума. Следователно, правилно в РА тя не е взета предвид при извършеното съпоставяне на приходите и разходите на жалбоподателя.

Следващото възражение в жалбата е относно непризнаване на сумата от *** лв., за която са представени нотариално заверени разписки. На л.337 до 342 от делото се съдържат 6 копия на разписки. Съгласно разписка с дата 02.06.2015 г., в ***, на адрес: ***, И.К.Х. е получил от В. М. В. сумата от *** лв. в следните купюри: ***. От разписка с дата 05.06.2015 г. се установява, че И. Х. е получил от В. В. сумата от *** лв., като отново е посочен номинала на банкнотите и техния брой. Според разписка с дата 10.06.2015 г. И. Х. е получил *** лв. С разписка от 15.06.2015 г. е получил *** лв. От разписки с дати: 18.06.2015 г. и 23.06.2015 г. става ясно, че е получил *** лв. и *** лв.

Всички разписки са с нотариална заверка на подписите на лицата, която е извършена на същата дата, посочена като дата на изготвянето им. От това следва, че представените разписки имат достоверна дата, но те не са доказателство за отразените в тях обстоятелства, а именно – предаване на определена сума пари. Нотариалната заверка е извършена на подписа на лицата, а не дори на съдържанието на разписките. Няма доказателства за твърдението в жалбата, че посочените суми са били предадени пред нотариус, който с подписа си е удостоверил това предаване. Поради изложеното тези суми, в общ размер на *** лв., правилно не са включени в приходите на жалбоподателя за 2015 година. Органите на НАП са изследвали и възможността на В. В. да предостави тези суми, като са съобразили представени от това лице документи за налични парични средства по банкова сметка във ***. Изводите, че от представените доказателства не може да се установи, че В. В. е разполагал с възможност да даде посочената сума, са съответни на наличните копия от банкови извлечения от сметки на това лице.

Следващ довод за незаконосъобразност на оспорения РА е, че необосновано, след компенсиране на недостига на парични средства при жалбоподателя с излишък от такива при съпругата му, остатъкът от парични средства не е прехвърлен в следващата календарна година, при условие че няма доказателства за напълно изразходване на паричните средства в съответната година. Този довод е неоснователен, защото при извършеното съпоставяне за всяка от проверяваните години, включени в ревизирания период: 2014 г.-2019 г., подробно е установен приход и разход на жалбоподателя. Като превишението на разходите над приходите е компенсирано с налични суми от тези на съпругата му за съответните години. При това положение не съществува остатък, който да бъде прехвърлен като начално салдо за следваща година. Съдът не споделя довода, че налични средства на съпругата следва да се прехвърлят като начално салдо за следваща година на жалбоподателя. Този начин на сравняване на приходи и разходи на жалбоподателя не дава представа за реалните наличности, с които той е разполагал за конкретния период. Поради това е допустимо компенсиране на недостиг за даден период с излишък (налични средства) на другия съпруг, но не и прехвърляне на негови свободни средства в края на годината като начално салдо за следваща година, което да се вземе предвид при съпоставка доходите/приходите с разходите на другия съпруг.

Поради изложените мотиви относно непризнаване на сумите от *** лв., като дарение от И. и З. Н., сумата от *** лв. – предоставена от В. В. и прехвърляне на парични суми на съпругата на жалбоподателя за определяне на начално салдо за ревизираните периоди, не може да се вземат предвид заключенията на основната и т.1-ва от допълнителната съдебно-счетоводни експертизи. АС – Кърджали съобразява заключението по т.2-ра от изготвената допълнителна ССчЕ, тъй като то е в съответствие със събраните в административното производство доказателства.

Твърдението, че неправилно са определени разходи за издръжка и живот на база данни от НСИ също е неоснователно. Жалбоподателят не е представил информация по чл.122, ал.1, т.14 от ДОПК за обичайния размер на разходите за живот, издръжка, обучение и лечение, както и на транспортните, дневните и квартирните разходи при пътувания в страната и в чужбина. Достоверни данни за тези обстоятелства са изготвените от НСИ по години, включващи паричен разход на домакинствата по групи разходи, средно на едно лице. От РД се установява, че сумите на разходите за жилище, вода, електроенергия и горива от отчет на НСИ са заместени със сумите на издадените фактури на И.Х. от доставчици на комунални услуги. Т.е. разходите за живот не са произволно определени от ревизиращите.

От изложеното следва, че изводите в РА за налично превишение на разходите над приходите за 2015 г. и 2019 година, са в съответствие със събраните доказателства. Правилно е определен и дължимия данък по чл.17 от ЗДДФЛ.

В резултат на направените констатации и след анализ на относимите обстоятелства по чл.122, ал.2 от ДОПК е определена данъчна основа за облагане с данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ, както следва:

За 2015 година:

1.       Основа, определена по реда на чл.122, ал.2, във връзка с чл.123 от ДОПК за доходи от друга трудова дейност – *** лв.

2.       Намаления с размера на дължимите осигурителни вноски, определени по реда на чл.122-124а от ДОПК – *** лв.

3.       Сума от годишните данъчни основи, определени по чл.122 от ДОПК след приспадане на ЗОВ – *** лв.

4.       Дължим данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ (10%) -*** лв.

6.       Внесен данък – *** лв.

7.       Дължим данък – *** лв.

На основание чл.175 от ДОПК, във връзка чл.1 от ЗЛДТДПДВ за невнесената в срок сума е изчислена лихва в размер на *** лв. към датата на издаване на РД.

За 2019г.

В резултат на направените констатации и след анализ на относимите обстоятелства по чл.122, ал.2 от ДОПК е определена данъчна основа за облагане с данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ, както следва:

1.       Основа, определена по реда на чл.122, ал.2, във връзка с чл.123 от ДОПК за доходи от друга трудова дейност – *** лв.

2.       Намаления с размера на дължимите осигурителни вноски, определени по реда на чл.122-124а от ДОПК – *** лв.

3.       Сума от годишните данъчни основи, определени по чл.122 от ДОПК след приспадане на ЗОВ – *** лв.

4.       Дължим данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ (10%) – *** лв.

6.       Внесен данък – *** лв.

7.       Дължим данък – *** лв.

На основание чл.175 от ДОПК, във връзка с чл.1 от ЗЛДТДПДВ за невнесената в срок сума е начислена лихва в размер на *** лв. към датата на издаване на РД.

В жалбата не се съдържат доводи за незаконосъобразност на РА в частта, с която са определени вноски за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО, но тъй като искането е да се отмени РА в цялост е необходимо да се провери законосъобразността на РА и в тази част.

АС – Кърджали приема, че Ревизионният акт е законосъобразен и по отношение на допълнително установените задължения за задължителни осигурителни вноски на самоосигуряващото се лице. И.Х. не е представил доказателства за произхода на средствата, внесени по банковите му сметки, поради което органът по приходите правилно е приел, че лицето е извършвало трудова дейност, от която са реализирани доходи и на основание чл. 124а от ДОПК следва да се установят задължения за задължителни осигурителни вноски, в качеството му на самоосигуряващо се лице върху дохода с неустановен произход, определен по реда на чл. 122 - 124 от ДОПК, във връзка с чл. 124а от ДОПК. Доходът е елемент от фактическия състав, пораждащ задълженията за осигурителни вноски и в случая законосъобразно са определени задълженията на лицето по КСО и ЗЗО - осигурителни вноски за годишно изравняване за ДОО на основание чл. 6, ал. 8 от КСО и осигурителни вноски за годишно изравняване за ЗО по чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО. Съгласно чл. 124а ДОПК разпоредбите на чл. 122 - 124 се прилагат съответно и за установяване на задължителни осигурителни вноски. Съгласно чл. 122, ал. 1 ДОПК органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 основа. Приложена при връзката чрез препращането в чл. 124а, разпоредбата предвижда, че органите по приходите могат да приложат установения от съответния закон размер на осигурителната вноска към определената от тях по реда на ал. 2 основа. Целта на нормата е в случаите на поведение на задължено лице, което поставя приходните органи в положение да не разполагат с данни за определяне на осигурителните му задължения, установяването на тези задължения да става по специален ред. Не може да бъде споделена тезата, че липсва законова презумпция за облагане на осигурителен доход в случая на укрити приходи. Такава презумпция е налице поради препращането на чл. 124а към чл. 123 от ДОПК. Последната разпоредба гласи, че в случаите по чл. 122, ал. 1 при определяне на основата по реда на чл. 122, ал. 2 се смята до доказване на противното, че е налице подлежаща на облагане с данъци печалба или доход, когато: 1. стойността на имуществото на лицето явно съществено превишава размера на декларираните приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране, получени от него; 2. направените разходи от лицето и от свързаните с него лица по § 1, т. 3, б. "а" от допълнителните разпоредби явно и съществено превишават размера на декларираните получени средства. Разпоредбата установява законова презумпция, че е налице основа за облагане с данъци в посочените хипотези, а поради въпросното препращане тази презумпция е установена и за осигурителна основа за облагане. Вноските за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО са определени върху установения доход от друга трудова дейност за 2015 г. в размер на *** лв. и 2019 г. – *** лв. Изчислен е размер на авансово дължими ОВ и ОВ върху окончателния размер на дохода за 2015 г. и 2019 г.

Съобразно изложеното следва извод, че РА, с който е установено задължение за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2015 г. и 2019 г., както и са установени задължения за вноски по ДОО, ЗО и ДЗПО за 2015 г. и 2019 г., е законосъобразен. Жалбата срещу него е неоснователна и следва да се отхвърли

При този изход на правния спор е основателно своевременно заявеното искане на ответника за присъждане на деловодни разноски. На основание чл.161, ал.1, изр.3-то от ДОПК, във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ДОДОП – Пловдив сумата в размер на 1188.91 лв.

   Водим от горните мотиви и на основание чл.160, ал.1, предл.4-то от ДОПК и чл.161, ал.1 от ДОПК  АС – Кърджали

 

Р Е Ш И:

 

Отхвърля жалбата на И.К.Х. от *** срещу Ревизионен акт № P-16000920003219-091-001/29.12.2020 г., издаден от С. П. П. - ***, възложил ревизията и В. Г. Г. – *** – ръководител на ревизията при ТД на НАП – Пловдив, потвърден с Решение №195/31.03.3021г. на Директор на Дирекция ОДОП Пловдив, с който са установени задължения за: I. Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2015 г. – в размер на 1815,59 лв. – главница и 859,48 лв. – лихва; за 2019 г. -  в размер на 2355,66 лв. – главница и 159,02лв. – лихва II. Вноски за ДОО за:  2015 г. – в размер на  3 132,03 лв. – главница и 1 530,24 лв. – лихва; 2019 г. в размер на 3 834,32 лв. – главница и 258,84лв. – лихва III. Вноски за ЗО за: 2015 г. в размер на 1 755,92 лв. – главница и 846,12 лв. – лихва; за 2019 г. – в размер на 2 072,55 лв. – главница и 139,91 лв. – лихва; IV. Вноски за ДЗПО-УПФ за:  2015 г. в размер на 1 223,45 лв. – главница и 597,75 лв. – лихва; за 2019 г. – в размер на 1 295,35 лв. – главница и 87,44 лв. – лихва. Задължения в общ размер на 21 963.67 лв.

Осъжда И.К.Х.  с ЕГН ********** и адрес: ***, да заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив при ЦУ на НАП сумата от  1188.91 лв. ( хиляда сто осемдесет и осем лева и 91 стотинки).

Решението може да се обжалва, с касационна жалба, пред Върховния административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

            

 

                                                                                  Съдия: