Присъда по НОХД №355/2025 на Окръжен съд - Кюстендил

МОТИВИ
към присъда по НОХД№355/2025г. по описа на ОС - К.

Окръжна прокуратура – К. е внесла за разглеждане обвинителен акт
срещу П. И. П. от гр.К. за престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“ във вр. с чл.342,
ал.1 НК.
Според обвинението, П. на ***г. в гр.К. при управление на товарен
автомобил марка „Мерцедес Бенц МБ100Д“ с рег.№***, движейки се на заден
ход по пешеходна зона на ул. „****“, пред сградата на „Общинска банка“ АД, с
посока на движение към ул. „***“, е нарушил правилата за движение по
пътищата, а именно:
- чл.40, ал.1 ЗДвП – „Преди да започне движение назад, водачът е
длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да
създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението“ и
- чл.40, ал.2 ЗДвП - „По време на движението си назад водачът е длъжен
непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е
невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за
опасности“
и този начин по непредпазливост е причинил смъртта на пешеходката
Е.Л.Т. от гр.К. - престъпление по посочената правна квалификация.
Представителят на ОП-К. поддържа обвинението така, както е внесено.
Предлага подсъдимият да бъде признат за виновен по предложения престъпен
състав и му се наложи справедливо наказание.
Частните обвинители П. Л. А. и В. Л. А. не са взели присъствено участие
в производството и не са изразили становища.
Подсъдимият е дал обяснения. Признава се за виновен. При условията
на чл.371, т.2 НПК признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт и е съгласен да не се събират доказателства за тези
факти. Съжалява за извършеното.
Защитникът му – адв.Е. В. от КАК пледира за налагане на минимално
наказание. Акцентира върху това, че са налице единствено смекчаващи
отговорността обстоятелства. Счита, че следва да бъде приложен чл.66 НК.
К.ският окръжен съд, след като обсъди събраните в хода на
наказателното производство доказателства, както поотделно, така и в тяхната
съвкупност и в хипотезата на чл.373, ал.3 НПК, приема за установено
следното:
1

Подсъдимият П. И. П. е роден на ***г. в гр.К., българин, български
гражданин, с основно образование, неженен, шофьор, неосъждан, ЕГН
**********.
Подсъдимият бил правоспособен водач на МПС от 2002г., притежаващ
категории „В“, „С“ „АМ“ и „ТКТ“. През продължителния период на
упражняване на тази дейност бил санкциониран няколко пъти за нарушаване
на различни правила за движението по пътищата, като последното му
нарушение е от преди повече от десет години. Същият работил в „Сият БГ"
ООД на длъжност „шофьор на товарен автомобил“, като зареждал хранителни
стоки по заявка на търговски обекти.
На *** год., около 15.00 часа П. изпълнявал служебните си задължения.
Той спрял управлявания от него товарен автомобил марка „Мерцедес Бенц“,
модел „МБ100Д“ с рег.№***, собственост на св. И.Г.П. – управител на
дружеството-работодател, на обект - пицария „Фейс“, находящ се на
пешеходна зона на ул.„***", пред сградата на „Общинска банка“ АД в гр.К..
Времето било мрачно и облачно без валеж, при суха настилка. П. разтоварил
продуктите, оформил документите със служител на пицарията и си тръгнал, за
да отиде на друг обект. След като проверил дали няма нещо зад автомобила,
подсъдимият се качил в него и се подготвил да го приведе в движение. В
същото време зад автомобила по пешеходната зона се придвижвала
пешеходката Е.Л.Т.. Тя се спряла зад автомобила на разстояние около 7, 5
метра и наблюдавала нещо в ръцете си. П. привел в движение на заден ход
товарния автомобил в посока към ул. „***“, без да се убеди, че зад него няма
пешеходци, въпреки че съществувала възможност да вижда и възприема в
двете странични огледала за обратно виждане. Автомобилът се ускорил до 5.4
км/ч и изминал разстоянието от 7,5 метра. При все че автомобилът бил без
странични и задни прозорци, П. не наблюдавал непрекъснато пътя зад
превозното средство и не възприел спрялата се зад автомобила пешеходка Е.Т.
В момента в който непосредствено я наближил и възникнала опасност да я
блъсне и съответно необходимост от спиране, той не спрял. Когато
автомобилът се намирал непосредствено пред пострадалата Т., същата
вдигнала двете си ръце в опит да се предпази, направила две крачки назад, но
била блъсната от него със задната му час. В резултат на това тя паднала назад
по гръб на плочките зад автомобила. След блъскането й автомобилът минал
над краката на пешеходката, спрял и се придвижил напред – П., чувайки удара
незабавно спрял, слязъл от автомобила и видял, че зад него на земята лежи по
гръб жена. Това била пострадалата Е.Т. Вследствие на блъскането със задната
част на автомобила и последвалото падане върху плочките на пострадалата Т.
била причинена тежка черепномозъчна травма. Свидетели на случая се
притекли на помощ, а св. Й.Д. - служител в „Общинска банка“ АД, веднага
сигнализирала за случилото се на ЕЕНСП 112.
На мястото на реализираното ПТП пристигнали екип на центъра за
спешна медицинска помощ /ЦСМП/и дежурната следствена оперативна група
/ДСОГ/. Бил извършен оглед на местопроизшествието. На място от
2

полицейски служители на сектор „ПП“ при ОДМВР - К. на П. П. бил направен
тест с техническо средство „Алкотест – Дрегер 7510" сер.№ARPL0261, което
отчело 0,33 промила. Пострадалата Т. била транспортирана от екипа до
МБАЛ„Д-р Н.Василиев“ - гр. К., но въпреки положените интензивни
медицински грижи, още същият ден, в 22.10 часа Т. починала вследствие
тежката черепномозъчна травма, довела до оток на мозъка с вклиняване и
разстройство на центровете на дишането и сърдечната дейност, локализирани
в продълговатия мозък.
Видно от заключението на изготвената химична експертиза е, че в
кръвта, взета от трупа на Е.Т.не е установено наличие на етилов алкохол.
При огледа, аутопсията и проведените изследвания върху трупа на
Е.Л.Т., в рамките на съдебномедицинска експертиза, е установено наличието
на тежка черепномозъчна травма, изразяваща се в травматичен кръвоизлив
под твърдата мозъчна обвивка и контузия на мозъка в тилните дялове на двете
голямомозъчни полукълба и контузия челно по механизма на противоудара,
кръвонасядане и повърхностна разкъсно-контузна рана на меките черепни
обвивки в тилната област на главата, охлузване на кожата в областта на носа,
тежък оток на мозъка с вклиняване, оток на белия дроб, тъмна течна кръв на
трупа, точковати кръвоизливи по серозите, остър кръвен застой на вътрешните
органи. Смъртта на Е.Л.Т. се дължи на тежката черепномозъчна травма довела
до оток на мозъка с вклиняване и разстройство на центровете на дишането и
сърдечната дейност, локализирани в продълговатия мозък.
Констатираните травматични увреждания се дължат на удари с или
върху твърди тьпи предмети, като добре отговарят да са получени при падане
назад от собствен ръст и контакт на главата с терена. Констатираното
охлузване в основата на носа се дължи на косото по допирателната действие
на твърд тъп предмет.
Изложените фактически положения съдът прие за безспорно установени
на базата на самопризнанията на подсъдимия, подкрепящи се от събрания по
делото доказателствен материал, кредитиран от съда:
- показанията на свидетелите П. П., И.П., П. А., В. И., К.Б., Й.Д., И.Л.,
В.В., В. П.а;
- заключенията на изготвените на досъдебното производство експертизи
– съдебномедицински, токсико-химични, видео-техническа и авто-техническа;
- приобщените множество писмени доказателства, като: протокол за
оглед на местопроизшествието и фотоалбум към него, справка за съдимост на
подсъдимия, медицинска документация, акт за смърт, удостоверение за
наследници, справки за нарушител/водач, трудов договор и длъжностно
характеристика.
Направеното от подсъдимия признание на фактите, такива, каквито са
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, не е изолирано, а
съответства на заявеното от посочените свидетели и се намира в корелация с
множеството писмени доказателства и доказателствени средства.
3

Между събраните по делото доказателства съдът не констатира
съществени противоречия, които следва да бъдат обсъждани.
При така възприетата за установена фактическа обстановка, настоящият
състав на КОС направи следните изводи от правна страна:
Релевантните обстоятелства са установени по безспорен и категоричен
начин, а преценката им налага извод, че подсъдимият при посочените условия
на време, място и обстановка при управление на МПС е нарушил правилата за
движение и така по непредпазливост е причинил смърт на посоченото лице.
По този начин подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна
състав на престъпление по чл.343, ал.1, б. "в", пр.1 (в редакцията от ДВ, бр.67
от 2023г.) във вр. с чл.342, ал.1 и чл.2, ал.2 НК. Т.е. извършил е
престъплението, за което е привлечен да отговаря.
Качествата на подсъдимия като наказателноотговорно лице и годен
субект на посоченото престъпление в нито един момент не са били поставяни
под съмнение. Няма данни за невменяемост, респ. такива, които да изключват
наказателната му отговорност, нито специфични законови изисквания за
субекта на такова деяние.
От обективна страна, при управляване на моторно превозно средство -
товарен автомобил марка „Мерцедес Бенц МБ100Д“ с рег.№*** на *** г. в
гр.К., движейки се на заден ход по пешеходна зона на ул.„****“, пред сградата
на „Общинска банка“АД, с посока на движение към ул.„***“, подсъдимият е
нарушил правилата за движение, с което е реализирал изпълнителното деяние
на основния състав на този вид престъпление по транспорта, регламентиран в
чл.342, ал.1 НК. Подсъдимият не е съобразил поведението си като водач на
МПС с правилата за движение назад - по време на движението си назад е бил
длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а не го е
сторил, нарушавайки чл.42, ал.2 ЗДвП. Движейки се по този начин назад, не е
възприел появилата се опасност за движението му – спрялата зад автомобила
пешеходка Е.Т. която блъснал със задната част на автомобила.
При преценката относно вменените за нарушени правила за движение
по пътищата, които се намират в пряка причинна връзка с вредоносния
резултат, съдът прие, че такова е само посоченото по-горе.
От пределите на наказателната отговорност на подсъдимия съдът прие,
че следва да бъде изключено посоченото от обвинението нарушение по чл.40,
ал.1 ЗДвП - преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди,
че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност
или затруднения за останалите участници в движението. Действително, П. е
нарушил и това правило за движение назад, но същото не се намира в пряка
причинна връзка с инкриминирания резултат. Това е така, защото пешеходката
не се е намирала непосредствено зад автомобила, а на разстояние около 7,5
метра зад него, където била спряла. Едва след потегляне и изминаване на
посоченото разстояние в нарушение вече на задължението да наблюдава
непрекъснато пътя зад превозното средство е настъпил удара, съответно
4

вредоносният резултат. По тази причина той бе частично оправдан, касателно
същото.
Допуснатото от подсъдимия нарушение на правилата за движение се
намира, както бе посочено, в пряка причинна връзка с настъпилия
противоправен съставомерен резултат – смъртта на Е.Л.Т., настъпила на ***г.
в гр.К. в резултат на удара от процесния товарен автомобил и последвалото
падане върху плочките, резултирало в тежка черепномозъчна травма, довела
до оток на мозъка с вклиняване и разстройство на центровете на дишането и
сърдечната дейност, локализирани в продълговатия мозък, причинили
леталния изход.
Квалифицирайки резултата от деянието, съдът прецени, че приложимата
разпоредба за неговото реализиране е тази на чл.343, ал.1, б.“в“, пр.1 (в
редакцията от ДВ, бр.67 от 2023г.). Отчетена бе последвалата
деянието промяна на посочената разпоредба, предвиждаща по-
неблагоприятни наказателноправни последици за дееца, с оглед завишените
граници на предвиждащото се наказание от три до осем на пет до осем години
лишаване от свобода. Съответно, намери за приложима разпоредбата на чл.2,
ал.2 НК.
От субективна страна, към деянието и причинения с него престъпен
резултат подсъдимият П. П. се е отнесъл непредпазливо, поради което и
поведението му попада под част от признаците на чл.343 НК. Той е действал
по небрежност (несъзнавана непредпазливост), тъй като не е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици (произшествието и
настъпилия смъртен случай), но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди -
чл.11, ал. 3, пр.1 НК. Задължението да предвиди съставомерните последици на
поведението си той е имал по силата на вече цитираните разпоредби,
регламентиращи съответните правила за поведение, защото смисълът им в
принципен план се състои в това да създават правила, чието нарушение крие
опасности от пътни инциденти, от увреждане на човешкия живот и здраве.
Подсъдимият е разполагал и с възможност да предвиди удара и да избегне
причинените от него последици, като движейки се назад е следвало да
наблюдава непрекъснато пътя зад автомобила.
За подсъдимия е съществувало и задължение, а същият е могъл при
ангажиране на интелектуалния си капацитет и психични възможности, да
предвиди възможното настъпване на общественоопасните последици от
нарушаването на визираното правило за движение по пътищата –
причиняването на смърт, респ. могъл е да спазва такова поведение на пътя,
което да предотврати настъпването им.
В подкрепа на този извод следва да се посочи, че подсъдимият е водач на
МПС с немалък опит, което предполага, че той не е могъл да не знае правилата
за поведение на пътя на водачите на МПС. Това обстоятелство категорично
сочи, че той е бил длъжен и е могъл да предвиди настъпването на
общественоопасните последици.
5

С оглед на изложеното, съдът намери, че подсъдимия П. П. с деянието си
е осъществил състава на престъплението по чл.343, ал.1, б. "в", пр.1 (в
редакцията от ДВ, бр.67 от 2023г.) във вр. с чл.342, ал.1 и чл.2, ал.2 НК, както
от обективна, така и от субективна страна, призна го за виновен в
извършването на това престъпление, поради което на това основание, чл.343г
във вр. с чл.37, ал.1, т.7 НК и при условията на чл.58а, ал.1 НК му наложи
наказания: „лишаване от свобода“ за срок от 2 (две) години, както и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 (две) години.
За да индивидуализира така наложените на подсъдимия наказания в
посочения по-горе размер в пределите на предвиденото за това престъпление,
съдът прие като смекчаващи вината и отговорността му, следните
обстоятелства: обществената опасност на подсъдимия е ниска – той е с чисто
съдебно минало и липсват данни за регистрирани други противообществени
прояви; трудовата му ангажираност – шофьор в посоченото търговско
дружество; добрите личностни характеристични данни, направеното
самопризнание и изразеното чистосърдечно съжаление от стореното.
Отегчаващи обстоятелства не се констатираха. Степента на обществена
опасност на деянието не се отличава от законодателно определената.
Съдът определи наказанието при условията на чл.58а НК на основание
чл.373, ал.2 НПК.
Съдът прие, че по отношение на подсъдимата не са налице
предпоставките на чл.55 НК. Наличните смекчаващи отговорността
обстоятелства в никакъв случай не могат да бъдат преценени като
многобройни, нито пък някое от тях представлява изключително смекчаващо
такова, при наличието на които и най – лекото, предвидено в закона наказание
да се окаже несъразмерно тежко.
Ръководейки се от разпоредбите на Общата част на НК, в частност чл.54,
съдът прие, че на подсъдимият следва да се наложи наказание в рамките на
предвиденото за извършеното престъпление (лишаване от свобода от 3 до 8г.),
при изключителен превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността
обстоятелства, а именно: “лишаване от свобода” за срок от 3 години.
Намалявайки същото с една трета, съдът определи наказание - лишаване от
свобода за срок от 2 години.
При определяне на начина на изтърпяване на наказанието съдът прие, че
са налице предпоставките по чл.66, ал.1 НК. Съдебната практика и доктрина
приемат безпротиворечиво, че институтът на условното осъждане всякога
следва да се прилага, след като съществуват предпоставките за това. В случая
те са налице – наложеното наказание е под три години лишаване от свобода, а
подсъдимият не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ
характер. Тази разпоредба се прилага освен при наличие на тези
предпоставки, и при преценка за постигане целите на наказанието. Отчетена
бе специфичната обществена опасност на конкретното деяние и конкретния
деец. В ППВС №6/75 г., изм. с ППВС №7/87 г. изрично е изтъкнато, че тази
6

преценка се прави с оглед конкретната тежест на деянието, последиците от
него, отражението му в обществото и пр.
В случая конкретното деяние от една страна не се отличава с висока
степен на тежест. От друга страна подсъдимият е с ниска степен на
обществена опасност, доколкото е неосъждан, няма данни за негативни негови
прояви и изразил съжаление за причинения резултат, което го характеризира в
положителна светлина.
При разрешаването на въпроса за наказанието съдът следва да постигне
баланс между посочените в чл.36 НК цели - поправянето и превъзпитанието
на осъдения и общо превантивната функция на наказанието. Надценяването
на специалната превенция винаги би довело до неоправдана репресия спрямо
конкретния подсъдим. От друга страна пък подценяването на същата би
довело до трайни нагласи в обществото за безнаказаност на тежките
престъпления. Нейните цели винаги се постигат чрез индивидуална
превенция, а не с абстрактна и несъобразена с конкретния деец и деяние
строгост и тежест на наказанието. В този аспект при преценка на
възможностите за постигане на целите на наказанието и съобразявайки се с
постановките на ТР№2/22.12.2016г., т.1 на ОСНК на ВКС, съдът счете, че
специалната превенция ще бъде осъществена единствено чрез прилагане на
института на условното осъждане и отлагане изпълнението на наказанието с
изпитателен срок от 4 години, считано от влизане на присъдата в сила. Това
ще способствува за превъзпитанието на подсъдимия, без да е необходимо
същият да бъде извеждан от обществото. По този начин ще се изпълнят и
целите на генералната превенция - осъществяване на предупредително-
възпитателното въздействие на наказанието върху другите членове на
обществото.
Съдът намери, че следва да наложи и наказание лишаване от права и
приложи разпоредбата на чл.343г във вр. с чл.37, ал.1, т.7 НК, доколкото
подсъдимият е правоспособен водач и притежава свидетелство за
правоуправление на МПС. Размерът на наложеното на подсъдимия наказание
лишаване от право да управлява МПС, съдът определи при отчитане на
обстоятелството, че същото не може да бъде за по-кратък срок от размера на
наложеното наказание лишаване от свобода /т. 6 ТР № 61/1980 г. на ОСНК на
ВС/. Това наказание бе определено в размер на 2 (две) години, при
съобразяване на факта, че по отношение на подсъдимия като водач на МПС,
посочения срок на лишаване от упражняване на това право, ще му подейства в
пълна степен поправително и същевременно ще го възпре от извършване на
други такива деяния.
По отношение на веществените доказателства – процесния товарен
автомобил съдът постанови да се върне на собственика му – И.Г.П..
С оглед изхода на делото и на основание чл.189, ал.3 НПК, съдът осъди
подсъдимия П. П. да заплати направените по делото разноски, както следва:
по сметка на ОД на МВР-К. в полза на Държавния бюджет сумата 1 894, 36
7

сторени на досъдебното производство.

По тези съображения съдът постанови присъдата си.

Председател:
8

Номер на акта:	23
Дата:	26 септември 2025 г. (в сила от 14 октомври 2025 г.)
Съдия:	Николай Александров Николов

Дело:	20251500200355
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	30 юни 2025 г.

Присъда по НОХД №355/2025 на Окръжен съд - Кюстендил

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите