№ 1080
гр. Бургас, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLIII СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЯНА Д. АТАНАСОВА -
МИТЕВА
при участието на секретаря МАРИАНА Д. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА
Административно наказателно дело № 20222120203072 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Производството по делото е образувано по повод жалбата на „БЪЛНЕД“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: *****, представлявано от управителя Н. Т.
М., чрез адв. Н. И. – пълномощник, съдебен адрес за призоваване и съобщения: *****,
против Наказателно постановление № 649874-F667548/09.08.2022г. на А. К. - началник
отдел „Оперативни дейности” Бургас в Дирекция „Оперативни дейности” в Главна
инспекция „Фискален контрол” в ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл.59а, ал.3, т.3 от
Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ във връзка с чл.118, ал.10 от ЗДДС и на основание чл.185,
ал.2 от ЗДДС изр.2 във връзка с чл.185 ал.1 от ЗДДС, на търговеца е наложена
„Имуществена санкция” в размер на 500 лева.
С жалбата се иска отмяна на НП като се изтъкват доводи за допуснати нарушения на
производствените правила и незаконосъобразност на санкционния акт. Претендират се
разноски. В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник –
адв. Н. И. – БАК, който поддържа жалбата по изложените в нея доводи. Моли за отмяна на
НП, като доразвива становището си и в депозирани писмени бележки по делото.
За административнонаказващия орган се явява юрисконсулт *., която моли
постановлението да бъде потвърдено, посочвайки, че не са допуснати процесуални пороци, а
нарушението е безспорно доказано. Моли за присъждане в полза на НАП на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за
обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от отбелязването на самото НП /л. 7 гръб/ - то е
връчено на търговеца на 10.08.2022г., а жалбата е депозирана директно в съда на 24.08.2022
г). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване
акт, поради което следва да се приеме, че е процесуално допустима. Разгледана по същество
1
жалбата е основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази
закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено
следното:
На 07.07.2022 г. служители от НАП, сред които и св. Т. Б. – инспектор по приходите
в НАП, извършили проверка на обект – бензиностанция „Бълнед“, стопанисвана от
дружеството-жалбоподател, находяща се в гр.Българово, ул.„Обходна“. В хода на
проверката служителите констатирали, че в обекта се извършва продажба на течни горива и
се използва ЕСФП „Дианел Плюс“, с номер на ФП № 59002098. При извършване на
проверка по документи било установено, че на 06.04.2022 г. дружеството е получило
доставка на течно гориво по АДД с УКН: 0000000006800682/06.04.2022г. (общо 22 830
литра). На датата на доставката – 06.04.2022 г. дружеството декларирало доставка чрез
ЕСФП на 18 929 литра гориво. Това обаче не било цялото количество доставено гориво по
АДД-то (22 830 литра), а само част от него. Останалата част от 3901 литра не могла да се
събере в резервоарите на бензиностанцията и за това престояло на обекта в автоцистерна.
На 08.04.2022 г. остатъкът от 3901 литра бил влят в резервоарите на бензиностанцията, като
в този момент дружеството декларирало чрез ЕСФП и това количество. Св. Б. преценил, че
за времето от 06.04.2022 г. до 08.04.2022 г. количеството от 3901 литра е престоявало на
обекта, без обаче получателят да изпълни задължението си да подаде в НАП ЕДД за престой
на горивото повече от 24 часа.
От управителя на дружеството били снети обяснения (л. 33), в които той писмено
обяснил, че причината понякога доставката на гориво да се извършва на два пъти е именно
вместимостта на резервоарите. Когато наличността е по-голяма и не може да се събере в
резервоарите се налагало остатъкът да се съхранява в автоцистерна с рег. № ****, докато се
освободи място в резервоарите. Св. Б. преценил, че с поведението си дружеството е
осъществило нарушение на чл. 59а, ал. 3, т. 3 от Наредбата, поради което и поканил негов
представител да се яви на 13.07.2022 г. в ТД на НАП за съставяне на АУАН. На посочената
дата се явил управителят, като в негово присъствие св. Б. съставил АУАН с №
F667548/13.07.2022 г. В акта били описани общо 4 отделни случая, при които дружеството
не било изпълнило задълженията си да подаде в НАП – Бургас ЕДД за престой на горивото
повече от 24 часа. Въпреки че били описани 4 отделни случая актосъставителят дал само
една правна квалификация на извършеното по чл.59а, ал.3, т.3 от Наредбата, вр. с чл.118,
ал.10 ЗДДС. Като взел предвид акта и събраните в преписката писмени доказателства
административнонаказващият орган издал общо 4 отделни НП – по едно за всяко
нарушение, описано в АУАН словесно. За конкретния случай - при идентичност на
фактическата обстановка и при същата правна квалификация, на основание чл.185, ал.2, вр.
чл.185, ал.1 ЗДДС на търговеца била наложена „Имуществена санкция“ в размер на 500
лева. Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателствени средства,
които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал,
който да поставя под съмнение така установените факти. Като цяло фактическата
обстановка не се оспорва и от жалбоподателя.
Съдът с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и
доводите на жалбоподателя, както и като съобрази задължението си да проверява изцяло
законосъобразността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени
от страните, намира от правна страна следното: Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган – Началник отдел „Оперативни дейности“- Бургас в ЦУ на НАП, а
АУАН съставен от оправомощено за това лице, видно от приобщеното към материалите по
делото копие на Заповед № ЗЦУ - 1149/25.08.2020г. на изпълнителния директор на НАП,
като са спазени сроковете, предвидени в чл.34 ЗАНН.
Въпреки това съдът счита, че в конкретния случай е допуснато съществено
2
нарушение на производствените правила, довело до незаконосъобразност на издадения
санкционен акт. Това е така доколкото в АУАН са били цитирани общо 4 АДД с различни
дати на доставка (от 06.04.2022 г. до 23.05.2022 г.), по които остатък от доставеното гориво
е бил съхраняван (престоявал е) на обекта без търговецът да е изпълнил задълженията си да
подаде в НАП – Бургас ЕДД за престой на горивото повече от 24 часа, но в крайна сметка е
била дадена само една правна квалификация по чл.59а, ал.3, т.3 от Наредбата. Това навежда
на извода, че актосъставителят е приел, че дружеството е извършило само едно нарушение ,
въпреки че е описал 4 отделни случая на неизпълнение на задължението по чл.59а, ал.3, т.3
от Наредбата. От своя страна АНО е приел друго – че всеки отделен случай, при който течно
гориво по отделна доставка е престоявало повече от 24 часа без търговецът да подаде ЕДД в
НАП е отделно нарушение с правна квалификация чл.59а, ал.3, т.3 Наредбата (което
виждане принципно се споделя от съда), поради което и на базата на този единствен акта е
издал 4 наказателни постановления. По мнение на настоящия състав това се явява
съществено нарушение на производствените правила и налага отмяна на НП само на това
основание. Няма никаква пречка в АУАН да бъдат описани няколко отделни нарушения, но
за да може актът да изпълни функциите си (най-вече обвинителната) в него освен описание
на фактите трябва да бъде дадена и правна квалификация на всяко едно от нарушенията.
Само по този начин санкционираният субект може да разбере в какво точно се „обвинява“ –
в случая - дали контролните органи приемат, че се касае за едно или за четири нарушения.
Това не е сторено, като на база на 1 акт, в които е дадена само една правна квалификация по
чл. 59а, ал. 3, т. 3 от Наредбата (предполагаща, че е извършено само едно нарушение) са
били издадени 4 НП, с които на практика за първи път са били санкционирани 4 нарушения,
за които обаче както стана дума няма преди това повдигнати по надлежния ред 4
„обвинения“, включващи фактическо описание и правна квалификация на всяко едно от
деянията. По мнение на съда това е съществен порок, който е опорочил производство и
налага отмяна на санкционния акт.
За пълнота следва да се посочи, че съдът не споделя останалите доводи на
жалбоподателя. С разпоредбата на чл. 118, ал. 10 от ЗДДС се въвежда задължение за
данъчно задължено лице - получател по доставка на течни горива, да подава в Националната
агенция за приходите данни за доставката и движението на получените количества течни
горива, както и за промяната в тях. Данните се подават на датата на данъчното събитие или
на датата на възникване на промяна в обстоятелствата по електронен път с квалифициран
електронен подпис – т.е. изрично в закона е закрепена датата, на която задължения субект
трябва да действа и това е датата на данъчното събитие. В конкретния случай това е датата
на доставката на горивото - 06.04.2022 г. и тази датата изрично е посочена в НП и като
датата на нарушението.
Съдът не споделя и възраженията на жалбоподателя, че в случая не е следвало да
подава ЕДД, защото в обекта е функционирала ЕСФП. Вярно е, че по силата на чл.118,
ал.10, т.5 ЗДДС - данни по ал. 10 не се подават от получателя за доставки, които е отчел като
получени чрез електронната си система с фискална памет, но това се отнася само до
задължението за отчитане на получените доставки и то в случаите когато цялото количество
течно гориво по АДД-то се приема от получателя. В случаите когато цялото или част от
горивото престоява при получателя, без да постъпва в резервоарите и без да бъде отчетено
от нивомерната система, то логично за това количество, което не е постъпило в
резервоарите, получателят не може да отчете доставката чрез ЕСФП, поради което и
задължението за подаване на ЕДД остава в сила. Това е ясно видимо и в конкретния казус,
при който на 06.04.2022г. търговецът е декларирал с ЕСФП количеството гориво, което
реално е постъпило в резервоарите му – 18 929 литра. Остатъкът от 3901 литра, който е
престоял, не е бил деклариран посредством ЕСФП на тази дата, а реално е престоял на
обекта повече от 24 часа. При това положение за търговецът по силата на чл.59а, ал.3, т.3 от
Наредбата е съществувало задължение да подаде ЕДД и да уведоми органите на НАП за
3
това обстоятелство. Той не го е направил и обективно е извършил вмененото нарушение.
Въпреки това в конкретния случай допуснатия порок при съставяне на АУАН е толкова
съществен, че е опорочил цялото производство, поради което и въпреки че се доказва
извършването на нарушение, то опорочената процедура налага и отмяна на санкционния акт.
Разпоредбата на чл. 118, ал. 10, т. 4 ЗДДС, цитирана от жалбоподателя, касае случаите, в
които получателят е краен потребител на горивото, а в казуса се касае за получател –
бензиностанция, поради което и тази норма е изначално неприложима в конкретния случай
и е безпредметно да се обсъжда от съда
Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63д ЗАНН,
съгласно която - в производството по обжалване на НП въззивният съд може да присъжда
разноски на страните. В конкретния случай, с оглед изхода на правния спор, разноски се
дължат в полза на жалбоподателя, който с жалбата е поискал присъждането им. Въпреки
това до приключване на разглеждането на делото от съда – доказателства за реално сторени
разноски не са представени, поради което и искането за присъждане на разноски следва да се
остави без уважение.
Мотивиран от горното Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 649874-F667548/09.08.2022г. на А. К. -
началник отдел „Оперативни дейности” Бургас в Дирекция „Оперативни дейности” в
Главна инспекция „Фискален контрол” в ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл.59а, ал.3,
т.3 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ във връзка с чл.118, ал.10 от ЗДДС и на основание
чл.185, ал.2 от ЗДДС изр.2 във връзка с чл.185 ал.1 от ЗДДС, на дружеството-жабоподател -
„БЪЛНЕД“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: *****,
представлявано от управителя Н. Т. М., е наложена „Имуществена санкция” в размер на 500
лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Бълнет” ЕООД с ЕИК: ********* за
присъждане на разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати н страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4