МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ОТ
20.11.2019 г. ПО НЧХД № 4630/2019 г. ПО ОПИСА НА РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ,
НАКАЗАТЕЛЕНО ОТДЕЛЕНИЕ, V
СЪСТАВ.
От А.А.З., ЕГН: **********,
е депозирана тъжба, с която моли да се ангажира наказателната отговорност А.А.З.,
ЕГН: **********, за престъпление по чл. 146 ал.1, вр. чл. 26 ал. 1 НК, за това,
че за периода 25.03.2019 г. – 27.03.2019 г. в гр. Пловдив, подсъдимият А.А.З.,
чрез изпращане на на телефонни съобщения е казал нещо унизително за честта или
достойнството на А.А.З., в негово присъствие, както следва:
-
На
25.03.2019 г. в гр. Пловдив, чрез изпращане на телефонно съобщение на А.А.З. е
казал: "Ти си помияр и Господ ще те наказва".
-
На
25.03.2019 г. в гр. Пловдив, чрез изпращане на телефонно съобщение на А.А.З. е
казал: "Бог да убие теб и твоето домочадие".
-
На
27.03.2019 г. в гр. Пловдив чрез изпращане на телефонно съобщение на А.А.З. е
казал: "Нека да сте щастливи помиярче!”
В първото по делото открито съдебно заседание – на
10.09.2019 г., е приет за съвместно разглеждане предявеният от тъжителя А.А.З.
срещу подсъдимия А.А.З. граждански иск за сумата от 2000 лева, представляваща
обезщетение за претърпените от тъжителя неимуществени вреди, вследствие на
твърдяното в тъжбата престъпление, изразяващи се в уронване честта и
достойнството на тъжителя, ведно със законната лихва, считано от 25.03.2019 г.
до окончателното изплащане на сумата, като частният тъжител е конституиран и в
качеството му на граждански ищец.
В хода на съдебните предния, повереникът на частния
тъжител – адв. П., излага съображения за доказаност на повдинатото обвинение, а
именно три изпратени телефонни съобщения с обидно съдържание. Посочва, че
същото се установява както от показанията на разпитаните свидетели – А.з., Р. З.
и Е.З., така и от направените от подсъдимия самопризнание. Несъмнено според
процесуалния представител на тъжителя отправените думи могат да бъдат
квалифицирани като обидни, като същите са насочени именно към тъжителя. Излага
доводи, че същото е извършено при форма на вина – пряк умисъл. Досежно
наказанието пледира подсъдимият да бъде освободен от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание по чл. 78а НК, а именно: глоба в размер
на 1000 лева. Навежда твърдения за доказаност на предявената гражданска
претенция и моли същата да бъде уважена. Претендира извършените по делото
разноски.
Частният тъжител – А.З., поддържа изложеното от неговия
повереник. Същият изразява становище, че подсъдимият не е прав в нагласата си
по отношение на него.
Адв. С. – защитник на подсъдимия А.З., посочва, че
подсъдимият е признал изпращането на телефонните съобщения с посоченото от
тъжителя съдържание. Въпреки това посочва, че се касае за неуредени семейни
отношения, които са довели до настоящото производство. Поради изложеното моли
за оправдателна присъда, а при условията на евентуалност – за съразмерно
наказание. Претендира разноски като прави възражение за прекомерност на
разноските, претендирани от частния тъжител.
Подсъдимият А.З., по същество излага причините за
влошаване на отношенията между него и неговия брат, а именно, че не му е било
съобщено за смъртта на неговата майка и отправени заплахи от последния на
погребението на техния баща. Отделно посочва, че според него, помияр не е
обидна дума. В предоставената му последна дума посочва, че майка му и баща му
са щели да са живи, ако не са били другите.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид становищата и възраженията на страните, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият А.А.З., ЕГН: **********, е роден на *** ***.
Същият е ***, с българско гражданство. Завършил е висше образование, към
момента е работещ пенсионер. Женен е и е неосъждан.
Подсъдимият А.З. и А. З. били братя. Последният имал две
деца – свидетелят Р. З. и частният тъжител – А.З.. Отношенията между А.З. от
една страна и А. З. и неговите синове – свидетелят Р. З. и тъжителят А.З., от
друга страна, били обтегнати във връзка с прехвърляне на недвижим имот от
родителите на А.З. на неговия брат – А. З..
На 17.08.2018 г. починал А. А. З. – баща на подсъдимия А.З.
и на А. З.. Тогава между подсъдимия А.З. и двамата му племенници – тъжителят А.З.
и неговия брат – свидетелят Р. З., отново възникнал конфликт, на който
присъствала свидетелката М.З. – съпруга на подсъдимия.
Между двамата братя – подсъдимият А.З. и А. З., било
образувано гр. д. № 15351/2018 г. по описа на Районен съд Пловдив по Закон за
защита от домашното насилие /ЗЗДН/, във връзка с твърдени два акта на домашно
насилие – на 09.09.2018 г. и на 20.09.2018 г. от подсъдимия А.З. по отношение
на А. З.. По посоченото дело, с решение от 04.01.2019 г. молбата за защита,
депозирана от А. З. срещу подсъдимия А.З., била уважена. От последния била
депозирана въззива жалба срещу постановеното решение, въз основа на която било
образувано в. гр.д. № 484/2019 г. по описа на Окръжен съд Пловдив. С решение от
09.05.2019 г., решението по гр. д. № 15351/2018 г. по описа на Районен съд
Пловдив, било отменено, като вместо него било постановено отхвърляне друго, с
което била отхвърлена молбата за защита от домашно насилие.
Във връзка с обтегнатите отношения между подсъдимия А.З.,
неговият брат – А. З., и децата на последния – тъжителят А.З. и свидетелят Р. З.,
били публикувани две статии във вестник „Марица”. По повод същите била
депозирана и жалба до 01 РПУ при ОДМВР Пловдив от подсъдимия А.З..
Частният тъжител – А.З., използвал телефон, в който била
поставена сим карта с номер ***, която била записана на името на неговата
съпруга – свидетелката А.з.. Подсъдимия А.З. знаел като използван от тъжителя
именно посочения номер.
На 25.03.2019 г. в гр. Пловдив починала майката на
подсъдимия А.З. – Р.З.. Към онзи момент същата живеела при неговия брат – А. З..
Сутринта на 25.03.2019 г. тъжителят А.З. получил обаждане от своя баща – А. З.,
че Р.З. е починала. В деня на смъртта на Р.З., нито А. З., нито някой от
неговите синове, не се обадили да съобщят на А.З. за случилото се, както и кога
ще се състои погребението на Р.З.. Той научил от своя първа братовчедка, че
майка му е починала. Не успял да присъства и на погребението на своята майка.
Това обстоятелство ядосало много подсъдимия З., поради което на 25.03.2019 г. и
на 27.03.2019 г. същият изпратил следните текстови съобщения на своя племенник
– тъжителят А.З., както следва:
-
На
25.03.2019 г. от телефонен номер *** подсъдимият З. изпратил на телефонен номер
*** следното телефонно съобщение: "Ти си помияр и Господ ще те
наказва".
-
На
25.03.2019 г. от телефонен номер *** подсъдимият З. изпратил на телефонен номер
*** следното телефонно съобщение: "Бог да убие теб и твоето
домочадие".
-
На
27.03.2019 г. от телефонен номер *** подсъдимият З. изпратил на телефонен номер
*** следното телефонно съобщение: "Нека да сте щастливи, помиярче!”
От получените телефонни съобщения частният тъжител – А.З.,
се разстроил, почувствал се обиден и унизен.
ПО
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Така описаната фактическа обстановка, съдът намери за
установена въз основа на събраните по делото доказателства, както следва: това
на първо място са гласните доказателства – обясненията на подсъдимия А.З.
/л.39-40 от делото/ и показанията на свидетелите А.з. /л.50-51 от делото/, Е.З.
/л. 51 от делото/, Р. З. /л.51-52 от делото/ и М.З. /л.52 от делото/. Описаната
и възприета от съда фактическа обстановка се доказа и от приобщените по делото
писмени доказателства, както следва: разпечатки от телефонни съобщения /л.5-7
от делото/, препис от Решение № 608/09.05.2019 г. по в. гр.д. № 484/2019 г. по
описа на Окръжен съд Пловдив /л.27-34 от делото/, два броя статии във вестник
„Марица” /л.35-36 от делото/, жалба до 01 РПУ при ОДМВР Пловдив /л.37 – 38 от
делото/, писма от „Теленор България” ЕАД /л.44-46 и л.56 от делото/, справка
съдимост /л.20 от делото/.
Съдът следва да отбележи, че материалите по
делото, формиращи доказателствената съвкупност, са еднопосочни, като формират
цялостен извод за описаната по-горе фактическа обстановка.
По отношение на обясненията на подсъдимия З., следва
да се има предвид, че по принцип същите имат двуяка природа - те представляват както доказателствено
средство, така и средство за защита, което налага тяхната обективност да бъде
преценявана внимателно чрез съпоставка с останалите събрани обективни
доказателства и подробния им анализ /така Решение №92/05.07.2018 по дело
№298/2018 на ВКС/. В тази връзка съдът кредитира изцяло
обясненията на подсъдимия З.. Това
се дължи на първо място на обстоятелството, че същият излага съображения освен
в своя полза – мотивите за извършване на деянието, така и такива, които подвърждават
извършеното от него деяние – както неговото авторството, така и самото
изпълнително деяние на твърдяното от тъжителя престъпление. Чрез излагане на
факти и обстоятелства, които не го ползват в настоящото производство, съдът
намира, че неговите обяснения представляват едно годно доказателство, и следва да
бъдат кредитирани. Отделно от изложеното, обясненията на подсъдимия са изцяло в
съответствия с останалия събран по делото доказателствен материал. Това са
показанията на първо място на свидетелите на тъжителя – А.з., Р. З. и Е.З..
Следва да се отбележи, че независимо от установения конфликт между посочените
свидетели от една страна и подсъдимия от друга, то е налице пълно съответствие
досежно описаната фактическа обстановка. Отделно, изложеното от подсъдимия се
подкрепя и от показанията на неговата съпруга – М.З.. Показанията на последната
също следва да бъдат ценени с оглед евентуалната и заинтересованост от изхода
на спора, предвид семейната и обвързаност с подсъдимия. Съдът намира, че
посоченото обстоятелство не може да бъде причина за изключване на нейните
показания, доколкото същите намират опора в останалите събрани по делото
доказателства. Същата не излага конкретни съображения за изпълнителното деяние,
но разкрива факти и обстоятелство досежно мотивите за неговото извършване,
които съответстват на показанията на свидетелите А.з., Р. З. и Е.З., а именно
възникването на семейния конфликт като имуществен спор, както и влошените
отношения около смъртта на двамата родители на подсъдимия – А. З. и Р.З..
Поради изложеното съдът дава вяра и на показания на свидетелката М.З. – съпруга
на подсъдимия А.З.. Изложеното от подсъдимия З. във връзка с изпращането на
телефонните съобщения се подкрепя и от приобщените по делото писмени
доказателства – разпечатките на самите телефонни съобщения и писма от „Теленор
България” ЕАД. Поради всичко изложено съдът дава вяра изцяло на обясненията на
подсъдимия З..
Несъмнено по делото се установиха авторството и механизма
на извършеното деяние. В тази връзка са приложени разпечатките на телефонните
съобщения, които несъмнено са изпратени от подсъдимия А.З.. Този извод съдът
направи на първо място въз основа на дадените от последния обяснения в хода на
съдебното следствие, като същият изрично призна изпращането на телефонните
съобщения със съдържанието, описано в тъжбата. Само по себе си самопризнанието
не би било достатъчно за установява авторството и механизма на деянието, но
изпращането на телефонните съобщения от подсъдимия към тъжителя с
обективираното в разпечатките съдържание се установи и от разпитаните свидетели
– А.з., Р. З. и Е.З.. Поради изложеното за съда не съществува съмнение, че
именно А.З. е изпратил процесните съобщения.
Съдът кредитира и показанията на свидетелите А.з., Р. З.
и Е.З.. При преценка на същите настоящият съдебен състав също подходи със
завишени критерии, доколкото се установява настъпил конфликт между същите и
подсъдимия А.З.. Въпреки посоченото обстоятелство, съдът прецени показанията на
свидетелите за достоверни, доколкото намират опора в останалия по делото събран
доказателствен материал, а именно: обясненията на подсъдимия, показанията на
свидетелката М.З. – съпруга на подсъдимия, и приложените по делото писмени
доказателства – писма от „Теленор България” ЕАД и разпечатки от телефонни
съобщения.
Съдът намери за установен несъмнено семеен конфликт между
подсъдимия А.З. от една страна и тъжителя А.З. и неговото семейство от друга
страна. Това обстоятелство се потвърди от всички гласни доказателства –
обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите А.з., Р. З., Е.З. и М.З.,
като не се събра нито един доказателствен източник в обратната насока.
Наличието на конфликт между посочените лица се установи и от приобщените по делото
писмени доказателства - разпечатки
от телефонни съобщения, препис от Решение № 608/09.05.2019 г. по в. гр.д. №
484/2019 г. по описа на Окръжен съд Пловдив, жалба до 01 РПУ при ОДМВР Пловдив.
Следва да се отбележи, че последното писмено доказателства – жалба, не
установява обективираните твърдения в нея, а единствено, че такава е подадена и
влошените семейни отношения между страните. Досежно разпечатките от вестник,
същите съдът намира, че доказват публикуване на статии във връзка със семейния
конфликт, не и обстоятелствата, посочени в тях.
Изводът за съдебното минало на подсъдимия А.З., съдът
направи въз основа на приложената по делото справка съдимост.
Останалите обстоятелства, приети в описаната
фактическа страна, се доказват по несъмнен начин от свидетелските показания,
обясненията на подсъдимия и писмените доказателствени средства, поради
което съдът заключи, че следва да приеме за установена тази фактическа
обстановка. Досежно същите не се констатираха съществени противоречия.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА:
Подсъдимият А.З. е годен субект на осъщественото деяние, защото е разбирал свойството
и значението на извършеото и е могъл да ръководи своите
постъпки. Той е била
под влияние на кумулирани негативни чувства към тъжителя А.З. от продължително време. Също така е бил и в
състояние на повишена емоционалност, дължаща се на семейния конфликт между
страните.
Осъщественото от подсъдимия деяние, макар и формално да разкрива
обективните и субективни признаци на предвиденото в закона престъпление по чл. 146 ал.1, вр. чл. 26 ал.1 от НК, доколкото се установи изпращането на телефонни
съобщения с обидно съдържание от подсъдимия по отношения на тъжителя, не е престъпно по смисъла на чл. 9 ал.2 от НК.
Това е така, защото неговата обществена опасност е явно незначителна. Поначало,
за да бъде признат подсъдимият за виновен, респективно, за да съставлява едно
деяние престъпление, не е достатъчно то само формално да осъществява
субективните и обективни признаци на съответния състав. Необходимо е деянието
да е в достатъчна степен общественоопасно, да накърнява сериозно обществените
отношения, които са предмет на наказателно правна защита. Така и разпоредбата
на чл. 9 ал.2 от НК предвижда,
че деянието, което макар и формално да осъществява признаците на предвидено в
закона престъпление не е престъпно в две хипотези: когато поради своята
малозначителност изобщо не е общественоопасно или пък когато неговата
обществена опасност е явно незначителна. В настоящия случай е налице именно
втората хипотеза - деянието се явява малозначително и поради явна
незначителност на обществената опасност на осъщественото от З. с употребата на обидните изрази: "Ти
си помияр и Господ ще те наказва", "Бог да убие теб и твоето
домочадие" и "Нека да сте щастливи, помярче!”.
Действително, с разпоредбите на чл. 146 и сл. НК се защитават важни обществени отношения,
свързани с неприкосновеността на личността, нейната чест и достойнство.
Същевременно обаче, за да бъде определено като престъпно конкретното поведение,
то следва да покаже типичната за този вид прояви степен на засягане на обекта
на деянието, което да оправдае използването на методите и средствата на
наказателното право. Разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК е
обща и принципно погледнато същата е приложима за всички престъпления на Наказателния кодекс, независимо от това какви обществени отношения се охраняват с тях.
Затова само поради обстоятелството, че с дадена разпоредба от особената част
на Наказателния кодекс се охраняват важни обществени отношения, а в настоящия казус
такива, свързани с неприкосновеност на дадена личност и нейната чест и
достойнство, не може априори да бъде изключено приложението на чл.
9 ал.2 от НК.
Следва да се преценят и всички обстоятелства, отнасящи се до изречените обидни
думи, с оглед целта на използваните действия от подсъдимия, значението на тези действия, обществената
стойност на засегнатите лични отношения, степента на тяхното увреждане. Още
повече, че тези, макар и важни, обществени отношения във връзка с охраната на
дадена личност и нейната чест и достойнство, в конкретния случай са били
засегнати в една относително незначителна степен, като те са повлияни от
изясненото емоционално ранимо поведение и семейните конфликтни
отношения. За да бъде определено
като престъпно едно конкретното поведение, то следва да покаже типичната за
този тип прояви степен на засягане на обекта на деянието, в степен, в която да
е обосновано използването на санкционните средства на наказателното право и да
ги направи обществено приемливи.
В случая съдът счете, че с оглед на конкретното
поведение на подсъдимия към
пострадалия,
обществените отношения, предмет на наказателноправна защита, са били накърнени
в изключително незначителна степен, което обуславя извода, че въпросните деяния
по смисъла на чл. 9 ал.2 от НК не са
престъпни. За да изгради извода си за незначителност съдът отчита обстоятелството, че се касае за деяние, което е било причинено в особено състояние
на подсъдимия, тъй
като същият е загубил своята майка. Обстоятелството, че нито тъжителя, нито
някой от членовето на неговото семейство, е информирал подсъдимия за това така
трагично в неговата лична сфера събитие, както и че поради тази причина същият
не е могъл да присъства на погребението на един от най-близките си хора, е
довело до една емоционална и избухлива реакция, обективирища неправомерно поведение,
изразяващо се в отправяне на процесните три съобщения по отношение на тъжителя
и засягащи честта и достойнството на последния. Настоящият съдебен състав
намира, че неузнаването за обстоятелство от такъв характер - смъртта на близък
член на семейството, и невъзможността за осъществяване на последен досег до
него, неминуемо водят до една силно емоционална реакция, които би била характерна
и за останалите членове на обществото. Поради изложеното съдът намира, че
реакцията на подсъдимия в посочените три телефонни съобщения не причинява
такива вредни последици за обществото, обосноваващи съответната на наказателна
укоримост на подсъдимия. Степента
на обществена опасност на инкриминираното деяние в
настоящия случай е тясно зависима и от личностовите емоционални преживявания на
подсъдимия по неузнаването за загубата на неговата майка и невъзможността да
посети нейното погребение. Отделно от основния мотив за извършване на деянието,
следва да се отчете и че подсъдимият е с чисто съдебно минало, добри
характеристични данни и е в напреднала възраст. Безспорно, при
преценката дали се касае за явна незначителност на обществената опасност на
деянието по смисъла на чл. 9 ал.2 НК,
следва да се държи сметка и за обстоятелствата и данните, свързани и със
степента на обществена опасност на личността на дееца /така Тълкувателно решение № 113 от 16.XII.1982 г.
по н. д. № 97/82 г., ОСНК, Решение
№ 114 от 8.07.2011 г. на ВКС по н. д. № 40/2011 г., I н. о., НК,
Решение № 245 от 16.06.2009 г. на ВКС по н. д. № 219/2009 г., III н. о и др/. В
настоящият случай е налице изключително ниска степен на обществена опасност на
личността на А.З.. Съдът, при изграждането на извода си за явна
незначителност на обществената опасност на деянието, взе предвид и процесуалното поведение на
подсъдимия, а именно активно
съдействие за разкриване на обективната истина.
Предвид на всички гореизложени обстоятелства,
сочещи на изключително незначителна степен на обществената опасност на деянието
и на дееца, съдът
прие, че в настоящия случай същите
определят липсата на престъпност в него и са налице всички законови
предпоставки за приложението на чл.
9
ал.
2 от НК.
Предвид на изложеното, на основание чл.
304 от НПК съдът
призна подсъдимия А.З. за невиновен, че за периода 25.03.2019 г. – 27.03.2019 г. в гр.
Пловидв, чрез изпращане на на телефонни съобщения е казал нещо унизително за
честта или достойнството на А.А.З., в негово присъствие, както следва:
-
На
25.03.2019 г. в гр. Пловдив, чрез изпращане на телефонно съобщение на А.А.З. е
казал: "Ти си помияр и Господ ще те наказва".
-
На
25.03.2019 г. в гр. Пловдив, чрез изпращане на телефонно съобщение на А.А.З. е
казал: "Бог да убие теб и твоето домочадие".
-
На
27.03.2019 г. в гр. Пловдив чрез изпращане на телефонно съобщение на А.А.З. е
казал: "Нека да сте щастливи помярче!”,
като случаят е маловажен по смисъла на чл.9 ал.2 от НК и
го оправда по така повдигнатото обвинение за
престъпление по чл.
146 ал.1, вр. чл. 26 ал.1 от НК.
ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:
Съгласно изискванията на чл.
307 от НПК,
съдът се произнесе по предявения граждански иск. В тази връзка следва да
се да се отбележи, че независимо, че не съставлява престъпление поради явно
незначителната му обществена опасност, то деянието несъмнено съставлява деликт
/така Решение № 53/16.07.2019 г. по н. д.
№ 69/2019 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение; Решение №
284/12.10.2015 г. по н. д. № 899/2015 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак.
отделение/.
Основателността
на иск при квалификацията на чл. 45 ЗЗД, се обуславя от наличието на
правопораждащ деликтната отговорност на подсъдимия
фактически състав, който включва елементите: поведение, противоправност
на поведението, вина, настъпили вреди, причинна връзка между вредите и противоправното, виновно
поведение.
В
настоящия случай, от приетата по делото фактическа обстановка безспорно се
установява противоправно поведение от страна на подсъдимия А.З., изразяващо се изричане на
обидни думи по отношение на тъжителя
А.З., както
следва: "Ти си помияр
и Господ ще те наказва", "Бог да убие теб и твоето домочадие" и "Нека
да сте щастливи, помярче!”.
Именно
вследствие на посоченото противоправно поведение, съдът намери, че на тъжителя са причинени неимуществени вреди. Същият претендира да е претърпяла морални
вреди, изразяващи се в уронване
честта и достойнството на тъжителя.
Съобразно разясненията в ППВС 4/68 г. размерът на обезщетенията за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно
понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне на размера на
обезщетението. В настоящия случай, съдът взе предвид, че се касае за изречени три изречени обидни израза, като единият от
тях засяга не само тъжителя, но и неговото семейство. При определяне размера на дължащото се обезщетение на тъжителя, съдът взе
предвид и неговата реакцията след като е възприел изречените от подсъдимия думи. От приетата по делото
фактическа обстановка се установи, че от получените телефонни съобщения частният тъжител – А.З., се разстроил,
почувствал се обиден и унизен. Несъмнено при определяне размера на
обезщетението следва да се отчетат и подбудите за изпращането на процесните
съобщения, а именно силно емоционалното състояние на подсъдимия от несъобщаването
за смъртта на неговата майка и невъзможността да посети нейното погребение. Поради изложеното съдът намери, че справедливото обезщетение за
извършеното от подсъдимата противоправно поведение като компенсация за
причинените му неимуществени вреди се явява в размер на 500 лева, като отхвърли гражданскоправната претенция
за разликата над уважената част до пълната претендирана в размер на 2000 лева.
На основание чл. 84 ал.3, вр. чл. 86 ЗЗД се присъди законната
лихва върху обезщетението за неимуществени вреди от датата на непозволеното
увреждане, а именно 25.03.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.
Съдът
осъди подсъдимият да
заплати в полза на Държавата по сметка на ВСС сумата от 50 лева, представляваща
4 % държавна такса върху размера на уважения граждански иск съгласно Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК.
Мотивиран от горното, съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
ТС